Sony Ericsson XPERIA Rachael

Въпреки голямата истерия по iPhone и страха на Microsoft, както и медиината кампания от завръщането на Palm на пазара, някак си в сянката остава много сериозен играч, чрез който въобще мобилните телефони започват сериозно да се променят.
Става въпрос за Google Android. Изключителното при него се състои в това - той е базиран на безплатният Linux. Абсолютно Open Source (от кернел нагоре). С безплатно SDK. Поддръжа се от голяма компания, която инвестира в него сериозно. Няма лицензи към производителите на телефони. Приложенията в повечето случаи са безплатни за потребителите (използват се други методи на споделяне на печалба с комерсиалните им създатели).
Миналата година имаше само един Android телефон, който се продаваше само от един оператор, за относително виока цена с неизгодни пакети. Въпреки това Аndroid направи близо 1/4 от продажбите на Windows Mobile (с 300 поддържани телефона) и растежа му в абсолютни бройки бе по-голям, приближаващ се до този на iPhone в абсолютна стойност.
Тази година обаче вече се вижда Andorid революцията - Microsoft намалиха сериозно лицензната цена на Windows Mobile. Palm излизат с Linux телефон с Open Source, SDK и API. Nokia (най-големият производител на телефони) подменят Symbian в по-сериозните си модели с техният Linux, а дори се спекулира изключително, че активно тестват и преговарят с Google за Android (Излезе слух, нокия отрече, след това излезе нов слух, нокия пак отрече, а после дори полу официална новина се пусна). Motorola мигрира на Android с надежда за подсилване на отслабените си позиции. HTC - най-големият партньор на Microsoft пуска тази година повече Android телефони, отколкото Windows Mobile базирани (като всеки Windows Mobile телефон ще има и Android еквивалент). С такива телефони излизат и Samsung, Panasonic, китайски производители. Дори вече се заговори и за Blackberry.
От изказванията на Стив Балмър ("не мога да разбера бизнес модела на Google") започва да изглежда, че вече Microsoft го забелязват и са притеснени.
Sony Ericsson също ще подменят XPERIA-та базирана на Windows Mobile с Android базирана версия, наречена Rachael.
Интересното за този телефон е, че той е изключително напушен - с най-големият touchscreen дисплей (852x480 точки), с най-много цветове за touchscreen, с най-много памет, с 1Ghz CPU, с 8Mpix камера с оптика.
Прилагам линк и видеото от потребителският интерфейс (базиран на Android 1.5) на телефона, за който можете да прочетете тук http://www.gsmarena.com/sony_ericsson_xperia_rachael_confirmed_ui_shown_on_video-news-1011.php

Всеки мажоритарен депутат на ГЕРБ влизащ в правителството се обръща в депутат от друга партия

След внимателен прочит на закона се оказва, че изводът е грешен, но оставям разсъжденията за архив за поколенията.

Каних се да коментирам шеговито резултатите от изборите, но не ми остава време. Обаче четейки как Божидар Димитров избран за мажоритарен депутат номиниран от ГЕРБ заявява "че е готов да стане министър" се сетих за един ключов и важен аспект на системата, който може да намали бройката на депутатите на ГЕРБ в парламента.

А именно - ако мажоритарен депутат напусне мястото си - то се обръща в пропорционално и според метода ДОНТ преминава в партията, която има най-голям остатък, в пропорционалните. Казано с други думи - ако Божидар Димитров (или който и да е от мажоритарните депутати на ГЕРБ) стане министър, неговото място с повече от 50% вероятност ще премине в някоя от другите парламентарни партии.

Защо?

Нека не забравяме, че според конституцията депутатите се разглеждат като личности. Те гласуват ЛИЧНО и според СОБСТВЕНИТЕ СИ УБЕЖДЕНИЯ. В противовес на това, което сме свикнали да мислим и да чуваме партийни лидери да ни казват, не се предполага, че партията заповядва на депутатите. Нещо в повече, точно поради факта, че партията може само да ги номинира, и се предполага, че тя не им е господар, защото те действат по съвест, тя не може и "да ги уволнява".

Когато депутат напусне мястото си (защото например стане министър) се стартира процеса на преразпределение ДОНТ, който трябва да определи за кой депутат (или по точно за коя номинирана от партия партийна листа) има най-голям неоползотворен остатък (тоест най-много гласове за депутат) и той влиза на мястото на напусналият. При 100% пропорционално избрани депутати, ако номиниран например от ГЕРБ напусна, се получава математическият ефект, че ГЕРБ придобива автоматично най-голям остатък и следователно някой следващ неин депутат ще влезе на мястото на напусналият.

Но не така стои въпросът с мажоритарните депутати.

При появата на мажоритарните депутати (което конституцията допуска, тъй като номинирането е въпрос на закон, а това е единствено различна форма на номиниране) законодателят е трябвало да реши какво да се случи ако някой такъв напусне поста си. Мажоритарните депутати са нарочно определени в големи райони. За да има по-малка вероятност за "феодален" вот, или вот с непропорционално ниски стойности да вкара такъв в парламента. Стойността на един мажоритарен депутат е над 30к гласа средно, докато на един нормален например е около и под 10к гласа, макар в парламента те да имат една и съща стойност. Но поради фрагментацията на районите може да се получи и парадокс - мажоритарен депутат влиза в парламента с 50к гласа, но следващият в неговият район има само един глас. Съществува риск за така нареченият организиран бандитски вход в парламента - влиза известен депутат а на второ място само с 4 гласа се е кандидатирал известен бандит. Бандита отива и застрелва първият депутат и автоматично застава на негово място, при това с имунитет.

За да не се получи такъв парадокс (а ние знаем, че сме държавата на неограничените възможности, пример - колко народ се измъкна от затвора с кандидатстване за мажоритарен депутат) законодателят е предвидил мъдро. Ако мажоритарен депутат напусне мястото си, то трябва да отиде за този, който има най-голям остатък събрани гласове, не обърнати в мандат. Обаче поради естеството на номинирането тази схема действа единствено за пропорционалните депутати. Следователно е избрано при мажоритарен депутат напускащ мястото си, то да бъде конвертирано в пропорционално от съответният район и след процедиране с метода ДОНТ влиза този депутат с най-голям остатък гласове. А това означава автоматично, че е възможно той да влезе от друга партия.

Обаче дори да влизаше от същият район според подредбата на мажоритарните кандидати, това означава, че отново ще попадне по гаранция номиниран от друга такава (защото партиите не номинират по двама). Тоест само по ДОНТ при конвертиране към пропорционално място се дава шанс да влезе някой от същата партия, макар и ако се случи по остатък.

Казано с други думи - ГЕРБ ще загубят 50%+ от депутатските си места за всеки мажоритарен напуснал мястото си или влязъл в правителството. Тоест за тях е изключително неизгодно да използват такива там. И вероятно поради това няма да номинират Божидар Димитров за никакъв правителствен пост.

Освен разбира се ако няма някаква финна, супер неизвестна, странна (и антиконституционна врътка) мажоритарният да се присвоява на партия като пропорционален, и тя да избира кой да го замести (което ще е и интересно как, при условие че ще противоречи на конституцията, или как ще се реши конфликт ако един мажоритарен е номиниран от две партии или пък от никоя)....

Поправка (член 115 от закона за избиране на народни представители гласи):

Макар че на мен лично ми е трудно да определя от текста за коя листа става въпрос, как се решава казуса с номинираните от две и повече партии, или независимите (вероятно се броят за без листа), но явно това е предвидено от закона и се предполага, че мястото се онаследява пропорционално но от номиниралата партия.

Чл. 115. (1) При предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител Централната избирателна комисия обявява за народен представител следващия в съответната листа кандидат. Също така метода ДОНТ е заменен с използваният и от изборите за ЕП - Хеър-Ниймайер, макар и смисълът му да е абсолютно същия

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2009 г., в сила от 24.04.2009 г.) В случаите, когато народен представител, избран като мажоритарен кандидат или с кандидатска листа на партия или коалиция, преминала изборната бариера, бъде избран за министър, той се замества от следващия в листата кандидат за времето, през което изпълнява функциите на министър.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2009 г., в сила от 24.04.2009 г.) Когато в листата няма повече кандидати, мястото остава незаето до края на пълномощията на Народното събрание.

И сега, както винаги, Българинът гласува негативно. Но това не е задължително лошо

Това бях започнал да го пиша преди време, но все не ми оставаше свободно внимание за да го довърша. Исках да го пусна преди изборите, за да не каже някой, че е обвързано с резултатите или не. Но тъй като съм го писал в блога многократно и преди, както и вярвам, че става въпрос за нещо очевидно, макар и сякаш всички заинтересовани да си стискат очите и да не искат да го видят, го пускам па каквото ще да става.

Вотът в България е изключително негативен. Не просто негативен, а на практика няма позитивен вот.

Не е ли очевидно? Гласуващите за ГЕРБ гласуват срещу статуквото (не и дори за обещания или подобни) като цяло. Гласуващите за АТАКА гласуват срещу ДПС и "Турция в Европа". Гласуващите за ДПС гласуват не защото не са си препатили от последните, а за да не ги прецакат съвсем гяурите, и просто защото нямат избор (срещу появата, на който ДПС полагат най-големите си усилия). Това също не е позитивен вот. Гласуващите за СДС и ДСБ гласуват "за да не са комунистите във властта". Гласуващите за РЗС гласуват "срещу корупцията".

Всъщност единственият позитивен вот е купеният вот. Хората гласуват за парите. Или пък насилственият корпоративен вот - хората гласуват за да не ги уволнят. Всъщност корпоративният вот не е тук от вчера, макар сякаш сега да му обръщаме внимание. На него са разчитали например БСП преди. А "Ловешката касетка" на Надежда Михайлова показва, че на него са разчитали и СДС.

Негативният вот е толкова силен, и толкова стабилен, че е нещо на което можеш да разчиташ по изключителен начин.

И това не е от вчера. Всички вотове в последните 20 години са били изключително негативни. Гласувало се е "против" а не "за". И колкото и политиците да се оплакват, те са се специализирали в негативен вот, и са идвали на власт единствено и само поради него.

Достатъчно е да погледнем историята на изборите за парламент или правителствата у нас - от 9 правителства (Луканов, Димитров, Беров, Инджова, Виденов, Софиянски, Костов, Сакс-Кобурготски, Станишев) ние имаме само 3 довършили мандат, като за едното е изключително спорно (поради практически пълният ремонт и преструктуриране, както и промяната на парламентарната подкрепа) дали е така. Имаме две служебни правителства. Поне едно експертно. Нямаме партия повторила правителствен мандат. Нещо в повече - в цялата история за последните 20 години нямаме политическа партия направила две правителства и двоен мандатоносител (ако се абстрахираме от Доган и ДПС, които се оказват все още най-стабилната партия в държавата). Ако някой каже "СДС" или "БСП", всъщност правителство е имала БКП, БСП и коалиция с мандатоносител Доган. Нямаме повторения. Правителства са имали СДС (коалиция/партия) и ОДС, които са били различни по същество, коалиция и структура.

Да се разчита на негативният вот е толкова сигурно, че за да направиш партия за следващият парламент е вече много лесно. Просто създаваш една такава, точно сега. Извън парламента. И е важно тя да има повод да е непрестанно в медиите (с например харизматичен лидер) и да е против всички. Да е против "комунистите", "фашистите", "турците", "популистите", и всичките ония "малки женчовци в опозиция". Колкото по-голямо съотношение имаме медиино присъствие/власт, толкова по-голям "анти" заряд събира тази партия, и следователно шанс да влезе в следващият парламент.

Едва ли не ведомства (МВР, ДАНС, Военните) биха могли да си направят такава, или упс, те май всъщност имат. ГЕРБ не е ли милиционерска партия? РЗС няма ли преинтересни връзки с ДАНС и израелските служби и техните консервативни лидери? БСП нямаше ли някакви доста интересни контакти с генералният щаб?

Краткото време за мажоритарна кампания напълно я обезсмисли и гласуването и бе изключително партиино, а заради голямата фрагментация (райони) вече виждаме, че на практика я спечели тази партия с най-много общи гласове (макар целта да е била раздробяване) вместо друго. Отново поради негативен, а не позитивен вот.

Безспорно гражданинът на държавата не е доволен от нито едно управление. И очаква промяна. Но не просто промяна веднага а усещане, че се върви в правилната посока. Гражданинът иска "реваншизъм" но не в смисъла на това, с което премиера плашеше пенсионерите и държавните служители. Той иска всеки проявявал "наглост" да си го заслужи, дори и ако това значи да страда и той - на шопски принцип (чували ли сте колко хора казват "нека НИ ударят предпазна клауза, пада ИМ се"?). Точно по същите причини, по които всяка партия е дошла на власт и си е отишла ще си замине и ГЕРБ, и това ще се види както винаги още на изборите за местната власт. Това е толкова сигурно политическо махало, почти без значение какво постигнат, че едва ли не партиите вече ще започнат да подготвят кампаниите си спрямо това. И както съм казвал и преди е изключително разумно народно дело това да не се допуска политиците да повторят мандат. "Окопаването" във властта, отработването на корупционните практики, и липсата на страх от реваншизъм катализират проблемите, срещу които застава всеки гласоподавател. И за това гласуват против. Те гласуват против този, който сега е на власт. Защото се е научил да е нагъл и се прави на недосегаем дори при очевидни проблеми. Когато политическата наглост изчезне, вероятно ще почнат да изчезва и негативният вот. А такава (виж предизборните клипове по време на кампаниите и предизборните държавни поръчки) е проявила всяка партия била до сега на власт. Честата смяна може би не е вредна, а напротив - тя е полезна. Съгласно американската приказка - че памперсите и политиците трябва да се сменят често, поради същата причина - защото се осират.

Народната любов в картинка (хакнатият сайт на Станишев)

Това е как е изглеждала хакнатата страничка днес на премиера Станишев. Спомниям си, че с подобни "хакове" се сдобиха и други премиери, президенти и политически официози. Никой друг обаче не е бил до сега толкова "откровен". Така или иначе се замислих колко премиери са спечелили народната любов (например колко от тях водят наистина водеща политическа сила днес и не са се превърнали в страшилище за малките деца, бизнесмени или пенсионери) и не са се принудили да се пазят от нея в оградени с много бодигарди вили и сараи. Текста на страничката си говори сам за себе си и според мен е политически неутрален, абстрахирайки се от корупцията и олигархията. Със същата сила би могъл да бъде поставен на всеки олицетворяващ властта. Идеалното огледало на народната любов.

И сега единственият въпрос, който остава да задам е дали срещу народната любов е изпратена народната милиция (или ДАНС)?

Защото както се казваше в приказката (а то им мина и празника на скоро) - да живее народната милиция, единствената опора на народната власт. Че ако я няма тази народна милиция, кой ще пази народната власт от народната любов?

И за завършек, си спомням още един виц - двама полицаи си говорят "Ти биеш ли си жената в къщи?", а другият отговаря "Глупости, няма и в къщи да работя!"

P.S.:

Нямам идея дали 100% е истинско или не, ще се разбере утре. Сайтът е недостъпен от доста време, което може би е някакъв показател. Но шрифта на скриин шота изглежда леко подозрителен. Така или иначе е интересно.

The Pirate Bay продаден?

Според тази статия тук http://www.businessinsider.com/pirate-bay-acquired-and-rehabilitated-by-swedish-firm-for-78-million-2009-6 The Pirate Bay е продаден за 7.8 милиона евро (2 * глобата на все още осъдените на първа инстанция администратори) и новата фирма ще променя бизнес модела и ще маха нелегалното съдържание. Това е интересна новина във времето когато се заговори за техен еквивалент на YouTube без контрол на съдържанието.

Естествено трябва да се изчака официално потвърждение, защото такива новини е имало и преди и да видим.

МнВР оправдава мързела - не сме ние мързеливи, гласоподавателите извън Турция са такива

Това няма как да го подмина с пренебрежение – оправданието на външно изказано от неговият говорител господин Горанов пред вестник Монитор, защо разбираш ли се закривали секции в чужбина (за сметка на откриването на нови в Турция) – не било виновно външно, не го било решило то или консулите (интересно, кой го е решил тогава?), виновни били самите Българи, които били проявявали незаинтересованост да гласуват.

Също така нямало нужда от портал да помагал на Българите как и къде да гласуват, това което външно е направило (един непълен списък с градове без адреси на почти недостъпно място на техният сайт) било повече от достатъчно. Нищо не пречило на Българите в чужбина да дадат по 100 евро и да пътуват по 400-1000км за да гласуват, както това реципрочно пречи на Българите в Турция и поради трудностите на последните за това там са открити секции на средно разстояние под 3км в големите градове, та да може да се стигне и пеша.

И най-вече разбираш ли всичките тези оплаквания (за поне две от които аз лично знам) дето те ги били получавали не били истински а провокация.

Единственото, което мога да му кажа се съчетава в следното изречение в библията – Блажени са невежите.

И не е ли така? За идиотът светът е шарен и изпълнен с нови и интересни неща. За идиота лошото сътворено от него не съществува. Идиота не носи отговорност за неговите си постъпки и ако убие не влиза в затвора а в клиника, а след като умре задължително отива в Рая. Точно това е и причината поради която праведните ще срещнат там президента Буш, а не толкова защото както той обичаше да се изразява „Бог го е накарал“ да свърши своите „богоугодни“ дела.

Аз определено искам да стана идиот. В това да си такъв намирам само качества и никакви недостатъци. В този смисъл много ми се ще да разбера как е постигнал тази Нирвана господин Горанов? Какво пие? Какво яде? Как успява (а това изисква сериозен труд) да не види колко много секции са открити по инициатива на самите Българи въпреки, че Външно им искаше (нещо невярно за позиционираните ни в Турция сънародници) 100 заявки на място от хора с постоянна регистрация, собствена зала, собствена комисия, организатори, сами да получат разрешение от местните власти и т.н. и т.н., и дори след всичко това е продължавало да отказва откриване на секции (оправдавайки се понякога некоректно, че съответната държава не разрешавала извън консулствата, факт който очевидно е бил преборен само преди дни от Гърция, Турция и Албания, и е явно по-скоро плод на усилие отколкото на друго, нещо явно по-скъпо и по-рядко от златото в нашите консулства). Аз лично знам за поне 11 такива секции само в последната седмица. Също така ми се ще да мога да имам това добронамерено, наивно и откровено простодушие, че да вярвам, че даването на имена на градове на леко забутано място на сайта на външно е достатъчно напътствие за да организира Българите да гласуват и да им посочи къде точно. Феноменално но самите Българи в чужбина си звънят, агитират се, създават секции за гласуване, взимат разрешения от местните власти (против желанието на консулствата), финансират си транспорта, създават си сайт за без пари, в който са описани всички точни адреси и други подробности. На този фон аз бих казал (макар господин Горанов да би го нарекъл провокация), че това доказва острата нужда от съкращения в държавната администрация и по точно във външно. Щом гражданите вършат тяхната работа и им помагат, вместо те да вършат работа и да помагат на гражданите, някак си започват да ми се свидят данъкоплатските пари, с които им плащам заплатата, особено в тази криза.

За повече подробности и как да гласувате в чужбина – тук (а не в сайта на Външно министерство) – http://www.iskamedaglasuvame.com

За подробности по случай оправдаващото смъртоносният мързел на Външно (да не кажа провокацията срещу определени гласоподаватели) интервю от господин Горанов тук - http://www.facebook.com/group.php?gid=212803200303&ref=mf

Защо аз пък не съм против ЛГБТ парада!

Както се случи и миналата година горе-долу по това време, така и сега в София ще се проведе така нареченият Гей/ЛГБТ парад. Исках да напиша личното си мнение по въпроса по-рано, но тъй като не ми остана никакво свободно време, го пускам сега.

Този парад, протест или каквото и там да го наричате там изказва официално следното:

Това не е демонстрация на нечия сексуална ориентация и това е ясно заявено и в мотото на събитието - приятелството няма сексуалност. Правата на личността и равенството пред закона са основни човешки принципи и българското общество не трябва да отбягва дискусията за тяхното погазване. Сексуалната ориентация не е модно движение, към което човек се присъединява по свой избор, а е част от неговата същност”, коментират организаторите.

Посланието е срещу демонизирането на част от гражданите в България, позитивно - ЗА приятелството, разбирателството между хората и приемането, както подсказва и името Rainbow Friendship. Идеята на шествието е да покажем, че българското общество приема хората с различията им и уважава основните човешки права.

Хомосексуалните и хетеросексуалните, които подкрепят шествието, не са по-малко българи, нито второ качество хора. Ето защо, също като миналата година, това е и протест срещу радикалните разбирания и крайни настроения в едно съвременно общество в 21-ви век.”

Rainbow Friendship 2009 получи официалната подкрепа на 11 дипломатически мисии в България, Върховния комисар за бежанците на ООН, ПП Зелените, БСМ, автономна анти-авторитарна група АнархоСъпротива, IGLHRC (Международната комисия по човешките права на гей и лесбийки), International Queer Solidarity Network, Индимедия, известни български блогъри, Червената Къща, Rainbow Rose, Амнести Интернешънъл, “Европейска Солидарност без Граници” и редица международни правозащитни организации.

Събитието привлече огромен международен интерес – шествието ще бъде във фокуса на националните и международни медии на 27-ми юни, когато светът отбелязва 40 години от събитията в “Стоунуол” – първите масови прояви за защита на правата на хомосексуалните.

С оглед да съкратя действието казвам от сега, че аз подкрепям пълното равноправие на всички граждани, без значение тяхната расова, сексуална или религиозна принадлежност.

Също така, аз подкрепям напълно индивидуализма на всеки гражданин, заставайки напълно зад позицията, че не трябва сам човек да бъде дисквалифициран от социални позиции, защото е индивидуалист.

Това, което твърдо не подкрепям е насилието, без значение от коя към коя страна и посока.

В частният случай на ЛГБТ мнението ми, което съм изказвал и преди е следното:

Аз лично бих се зарадвал ако на повече хора не им дреме от ЛГБТ в смисъла на това да не им пречи, нито да ги радва. И тук нямам в предвид нихилизъм, а по скоро толерантност. Всеки има право на лично мнение и е чудесно, че го има, без значение дали е за или против едно или друго. Но без насилие, неравнопоставеност или налагане над другите граждани. Всеки, който спазва законодателсвото и гражданските права е добре дошъл. Без значение дали е националист, малцинство, ЛГБТ или извънземен.

Аз специално съм либерален, нямам никакво отношение към сексуалната ориентация на който и да е. Приемам че тя е въпрос на личен избор (а правото на такъв е защитено от конституцията и никой няма право да му се противопоставя). Или пък не можем да се сърдим ако пък е въпрос на генетична мутация (все повече и повече дискутираното сред медицината мнение, по отношение на хората предпочитащи сексуално своят пол), че някой е такъв, точно поради същата причина, поради която не можем да се сърдим, че има блондинки или пък някой е придобил степен на инвалидност.

Точно правото на избор и възприемането на различните от нас ни прави свободни. Това че някой е различен не те прави и теб такъв. Това че някой има друго мнение, не те задължава да го споделяш. Но това да го приемаш е основната стъпка на това да приемаш чуждата свобода, която прави и теб свободен. За да съществуваме ние, трябва да съществуват и те.

Еволюцията, включително социалната е изключително динамична. Никога не знаеш кога и на къде ще се обърнат нещата. Днес може да си мнозинство,утре малцинство. Границата е много тънка и нашата (лична) свобода се базира на абсолютно същите ценности, на които се базира свободата на другите и различните. И за това историята ни е дала много примери за тези, които обичат да се ровят и да четат повече от една (било то и света) книга.

В този смисъл аз подкрепям изложените идеи на парада. И не подкрепям тесногърдия и видимо демонстрирано уплашен според мен протест на студентите от семинарията. По-точно приемам, че поповете си протестират. Това е тяхно право. Те протестират и против католиците, мюсюлманите, мормоните, „сектантите“ и извънземните. Това което не приемам обаче е да налагат своето си мнение с насилие над другите. Било то над ЛГБТ или над извънземни. Не приемам поведението в стил Растате на подобни протести. От моя гледна точка – ако не те е страх от гейовете, ще правиш нещо по-важно и по-интересно. Обаче ако те е страх, ще се занимаваш с тях и ще протестираш и ще ги замерваш с камъни. Така твоят страх, и гейовете те обземат, и ти грубо казано ставаш по-гей от тях. Недай си боже да почнеш да виждаш у себе си неща от тях, което да те кара да се мразиш, от което още повече да ги мразиш тях и да ги замеряш с камъни. Нали такава е мъдрата народна поговорка – „краставите магарета от далеч се надушват“? Гейовете ще са там, на парада, макар и твърдящи, че са от различни страни.

Даже не мога да класифицирам поведението на Растате или на поповете за консервативно. Защото аз не мога да го видя в масовите хора, в държавата в която най-голямата чалга звезда така пародира с твърденията си за обратната си сексуалност, че обижда едновременно и правите и обратните. Консервативно поведение е това, което иска да запази масово подкрепяни обществени ценности. Днешните либерали са утрешни консерватори, а днешните консерватори утрешни либерали. Растате и поповете обаче не са нито едните, нито другите. Те са просто шовинистично настроени крайни радикалисти.

И отново за свободата. Дори поповете са тук благодарение на толерантността на обществото. Толерантност, която те не проявяват, но искат да бъде проявявана към тях. Ако нея я няма, няма да ги има енориашите, няма да ги има поповете, няма да я има църквата, няма да я има религията, няма да има дори господ. Колко от вас са вярвали в Дядо Мраз/Коледа, феи, духове и подобни, дълги години? Не ли религията една приказка за възрастни? Вярата в недоказуемото? Какво значение има какво мислят другите за един истински вярващ или за един знаещ „истината“? Освен ако не разгледаме религията и дори радикалният национализъм (който е точно толкова вяра, колкото и всяка друга само дето не се е регистрирал като религия) като един вид социален вирус, който живее само докато има заразени с него и се стреми към разпространение? И ако е така, то всъщност господ е толкова силен колкото са последователите му и изчезва, в мига в който изчезнат и те. И има ли значение дали е истински или измислен дядо мраз, ако хората действат все едно, че го има? Но не би ли било израждане и тотално неуважение налагането на идеи със сила, вместо с „истинността им“? Самото право една религия или идея да съществува е толерантността на хората с други идеи, религии и въобще всички спрямо нея. Точно тази основа, на базата на която стоят и съществуват същите попове и националисти те искат да отрекат за хората с различно мнение или поведение. Това е парадокс, който аз не мога да търпя.

Хората правят религиите. Хората правят господ (ако сте против това мнение, какво би ви дремело тогава, каква религия други хора изповядват?). Хората правят поповете. ЛГБТ също са хора. При това някой от тях може да са и религиозни. Ако те не налагат своето с насилие, за мен са добре дошли в обществото.

По отношение на идеите им, аз ги подкрепям абсолютно напълно абстрахирайки се от сексуалната ориентация, считам че те ще са добри за обществото като цяло:

• Признаване на деца без брак. Може ли да съм против това?

• Възможност за осиновяване на дете от несемеен? Нима е по-добре детето да стои клоаката на социалният дом и да чака 20 години „подходящо семейство“ и да създаваме неграмотни престъпници? По добре е да се даде шанс за образование и семейство дори и съставено от един родител? Спомняте ли си през 80-те години на 20-ти век войната, която се водеше за да се дадат права и да се признаят самотните родители у нас? Те все още са низвергнати отчасти (например при осиновяване) въпреки, че уж закон го забранява?

• Лесна регистрация на съжителство заради децата, което дава правото да живееш собственият си живот и без да встъпваш в брак? Аз определено съм за. Много са ми смешни доводите на поповете – много хора го правят за това трябва да го забраним, че обществото се разпада. Но то сега не е разрешено, а МНОГО ХОРА ГО правят. Безспорно очевидно е, че статуквото е такова, и то няма да се промени. По добре да го приемем създавайки полза за някой от него (обществото има право да се променя) отколкото да си затваряме очите за нещо, което вече е тук.

• Равнопоставено право при осиновяване на хора, които съжителстват заедно (не задължително семейно) дори да са от един и същи пол (ако ще да са само приятели) – това е частен случай на правото за осиновяване на самотен родител.

Всичко това няма отношение към сексуалната ориентация. Обаче има отношение към свободата и правото на избор на всички ни. Без значение дали сме ЛГБТ или не. И ние, които живеем в държава, в която до сега (а вероятно ще е вярно и за следващият) сме имали поне двама премиери, които са били несемейни, не можем да не го приемем.

Почина Майкъл Джексън

Почина Майкъл Джексън, все още изпълнителят с най-много продадени албуми от времената, от които има някаква относително точна отчетност (има различни спекулации извън това) и определено най-продаваният албум Thriller (повече от два пъти по продаван от вторият в класацията). Определено един от най-добре продаващите изпълнители (3-4 място за всички времена) според http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_best-selling_music_artists

Неговият живот бе изпълнен със скандали и противоречия от самото му начало до неговият край. Панически страх от бактерии, Вигио, генетични заболявания, девственост до много късни години, не здрава (изглеждащо поне) близост с малолетни, твърде емоционална обвързаност с публиката, финансови проблеми, финансови успехи, правата върху творчеството на Битълс.

Безспорно обаче поне за десетилетие той бе най-влиятелната личност в масовата музика, по начин, не случвал се поне в последните 40 години, а това много малко хора са успели да постигнат, особено пък такива с неговият оригинален цвят на кожата.

С познати обичаме да се шегуваме, че само звезди на края на кариерата си идват на концерт в България, и това правило е толкова стабилно, че дори новоизгряващи такива, ако дойдат у нас, това се превръща в край на кариерата им. Е, Майкъл Джексън не дойде на коценрт у нас. Това може да значи и че неговата кариера тепърва ще потръгне след смъртта му, по подобие на добрият му приятел Фреди Мъркюри.

Там където държавата усилено не помага, гражданите правят държавата

По една или друга статистика има близо 3 милиона Българи намиращи се в чужбина. От тях около 1/3 са в Турция. За сметка на това обаче в Турция са открити над 50% от секциите за гласуване в чужбина. Това ако не друго показва следното - според Българската държавна машина намиращият се в Турция избирател е над 50% по-важен отколкото другите намиращи се в чужбина Българи, или пък турските ни сънародници са значително по-добре организирани от всички останали, що се отнася по отношение на изявяването на гражданските им права като избиратели.

Чета по различни форуми и медии колко разочаровани са българите в чужбина (извън Турция) от консулствата и посолствата на страната ни там по отношение на гласуването (а и не само).

Едва ли не цялата държавна машина се е организирала да им пречи за да гласуват. Не знам дали им пречат, но опитвайки се относително обективно да преценявам информацията, която получавам, виждам със сигурност, че въобще не им помагат. И че често нашите дипломатически служители имат значително повече нужда от помощ, отколкото хората, на които (уж) трябва да помогнат.

Аз не искам да вярвам, че това е плод на организиран саботаж срещу вот, който дългогодишно е демонстрирал стабилно гласуване за политическите сили, които сега не са на власт, а се надяват да повторят. Вероятно би могло да има лек страх, но надали съществен, тъй като гласовете в "саботираната" чужбина рядко в последните няколко гласувания са събирали бройка и за един мандат.

За мен проблемът е много по-сериозен. И много по-принципен. Проблем, който заплашва всички пътуващи Българи, без значение дали и за кого гласуват и къде живеят. Проблемът е всъщност колосалният мързел, слаба грамотност и тотална липса на инициативност на служителите ни в задграничните посолства и консулства. Комбинирано със слабата изобретателност и заинтересованост на целият държавен апарат, това удря всеки гражданин, било то стоящ на опашка в общината, с флашка на границата или чудещ се как да разбере къде може да гласува в чужбина.

Дни преди изборите няма държавен сайт или въобще официален механизъм, по който български гражданин с право на глас намиращ се в чужбина да може да разбере къде точно може да гласува (адрес) и от колко часа. По закон външно министерство трябва да публикува адресите на секциите, но са дадени и то непълно само имената на градовете, където те са разкрити. Посолствата в съответната държава също не знаят (или не отговарят на запитвания), да не говорим че не си вдигат и телефоните в най-малко 70% от седмичното време.

И когато държавата, да не кажа пречи, усилено и настървено не съдейства. Когато консулите не знаят собствените си закони и правила. Когато държавната администрация е запразнила в очакването на новият министър, интересуваща се най-вече от това дали ще бъдат вдигнати заплатите в бюжетната сфера, или кризисно ще останат замразени (а според мен заслужават и да бъдат намалени). Тогава самите граждани се организират. И правят всичко това, което оторизираните уж институции не правят. За да ни покажат те гражданите, че България не е там където има държавна администрация и посолства или министри на курорт. България е там където има Български граждани защитаващи правата си. А всичко друго съществува заради тях. Всеки министър, всеки чиновник, всеки закон е заради гражданите. И ако дай боже някой ден гражданите изземат всички функции на държавните чиновници, да видим цялата това бюджетно войнство в трудовите бюра, където ясно ще си проличи кой за какво става и за какво не.

В този смисъл искам да приложа един линк -

Ако не знаете къде можете да гласувате в чужбина, тук в този сайт пише това, което не можете да намерите на никой друг сайт - градове, секции и адреси - http://www.iskamedaglasuvame.com

Това е инициатива на Българите във Фейсбук, където някой дори си организират споделяне и транспорт до съответните места за гласуване.

А за тези наши сънародници намиращи се в чужбина и чудещи се дали (могат) да изразят правото си на глас, аз ще изкажда това изречение, не изказано публично нито веднъж, макар да е записано в закона:

ВСЕКИ БЪЛГАРИН, НАМИРАЩ СЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДРУГА ДЪРЖАВА (без значение с легален, нелегален статус, местни документи), МОЖЕ ДА ГЛАСУВА ВЪВ ВСЯКА ОТВОРЕНА СЕКЦИЯ, СТИГА ДА ИМА ВАЛИДНА ЛИЧНА КАРТА, ДОРИ ДА НЕ Е ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАПИСАН ТАМ (името му се дописва в списъците, когато дойде да гласува)

Разбира се това дава възможност за злоупотреби. Ако пропътувате между няколко секции и гласувате във всяка една от тях, може да бъде открито, че имате дублиране на гласовете, но гласовете не могат да бъдат премахнати и ще продължават да се броят, тъй като не се знае за кого тези, които са гласували двойно са гласували точно. А за двойно гласуване няма наказание тъй като няма как да се изпълни. Това технически не може да стане във Франция, тъй като средното растояние между секциите е над 300 км, и е прекалено много път в часове. Но в Турция има няколко секции на средно растояние една от друга под 50км, и там може успешно в 5 часа да гласувате на 4 различни места. И гласът ви да тежи 4 пъти повече отколкото на всеки друг гражданин. Така или иначе това не е нещо неочаквано, нечувано или опитвано наистина да бъде преборвано.

Българите в чужбина не могат да гласуват мажоритарно, тъй като понеже НС претупа закона в последният момент, така и нямаше време да се реши как да се разпределят гласовете по мандати. Единствената работеща схема - предварително записване за гласуване в чужбина с предварителна заявка за мандат/район не можеше да сработи поради липсата на обявените мандати (малкото време) и липсата на време за предварителна регистрация. Освен това предварителното записване пресича възможностите за двойно гласуване в секциите в чужбина, което приемам, че не е бил особено търсен ефект, поне не и преди точно тези избори.

И последно - някой се притесниха, че тъй като мажоритарните райони не отговарят на количеството население в тях, гласовете в различен район имат различна тежест и следователно може да има мажоритарен туризъм - хора от места с по-малка тежест на глас да пътуват до места с по-голяма тежест (по малко население) и да гласуват за конкретен мажоритарен кандидат (тоест да платиш на хиляда миньори да идат да гласуват в горно нанагорнище, с което със сигурност да избереш твоят човек там и да го вкараш в парламента), и за това са виновни удостоверенията ти даващи право да гласуваш където искаш. Това обаче не е коректно изказано. ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН ИМА ПРАВО ДА ГЛАСУВА, без значение къде се намира, следователно не може да бъде обвинявано удостоверението, ако то ти дава това право, при условие, че временно ще се намираш някъде си. Проблемът в действителност (истински) се дължи на претупаното райониране, а не на удостоверенията, които по своето си естество все пак повишават изборната активност. Надяваме се, следващите шмекеръци, които следващият парламент ще прави, в последният момент, променяйки отново, както не бе пропуснато преди нито едни избори в последните 20 години, изборният закон (естествено в посока увеличаване на тежестта на своите гласове, срещу тези на другите), все пак районирането да бъде извършено правилно.

Поздрави на президента, който само в рамките на 20 дни в две интервюта успя да се похвали, че той се е преборил за мажоритарният вот, а после да се отрече, че той не е виновен и това не било негова идея. Аз конкретно от 2006-та година имам поне няколко статии, в които съм писал против мажоритарният вот (в тази си форма), тъй като той не е нещо ново за БГ, и "ГАЛЕВИЗАЦИЯТА" дето уж му се случва и сега, се е случвала и преди.

Франция започва паралелно дело по случаят Борилски

Не знам дали чухте но се отвориха вратите и Франция ще проведе паралелен (на Българският) процес по отношение на делото Борилски. Защо това е важно за всички ни? Макар Франция да има вратичка да води свои дела, за престъпления извършени на нейна територия, това е по същество непризнаване на дело на друга държава в ЕС, и е пряко или индиректно (в случая на Франция) нарушение на договора и споразумението ни за приемането в съюза. Особено ако решението на френският съд бъде различно от това на българският (който положи направо невероятни усилия за да повярва на невероятната оправдателна история на заподозрените извършители) ще се получи много силен прецедент. Той може да се развие единствено по следните начини – да се потули (което ще стане трудно, с толкова много националистични и анти ЕС, или по точно анти България-Румъния партии в ЕП), да се започне процедура за изхвърляне на Франция от ЕС (което е невъзможно, тъй като тя е от оригиналните създатели), да се започне процедура срещу България (която би била невероятно трудна и дълга), или да се наложи клауза правосъдие, със спиране на средства и помощи по програми. Очевидно най-лекото и лесно решение ще бъде спирането на парите (в тази тежка криза) и налагане на предпазна клауза правосъдие. За това от доста време настоява и Холандия (след няколко убийства на нейна територия, в които има замесени българи, и най-меко изказаното, усилено не съдействие от нас в разследвания и съдебни дела, при сериозен растеж на подкрепата на шовинистичната им партия), настоява и сега (за септемврийският доклад). Вероятността доста твърдо отнасящият се, особено към България, десен Барозу да повтори мандат като председател на ЕК (тоест европейски министър председател), стеснява значително възможностите ни за маневри септември, особено при правителство непредседателствано от партия член на ЕНП. (от където е той, а сега това е и най-голямата партия в ЕП) Това вероятно е и причината, ние да бъдем раздразнени и третите публично изказали се срещу номинацията на Барозу, но макар другите две (Франция и Германия) да са го подкрепили, но да искат комисията да изчака референдума в Ирландия (за да има удължен мандат, ако мине Лисабонското споразумение), ние (Калфин) изказахме по-скоро директно неодобрение и раздразнение.

На този фон, дори и само да заизглежда, че френският съд ще обяви обвиняемите виновни, то вероятността от налагане на предпазна клауза правосъдие ще започва да изглежда изключително висока, с много директен пример и причина.

Налагането на такава клауза ще удари всеки Българин. Най-малкият ефект би бил непризнаване на договорни отношения и следователно забавяне на плащания. Арбитриране на всички съдебни решения в чужбина, или направо воденето на дела там (тъй като ние ще трябва да ги признаваме, а те няма да признават нашите). Нашият съд значително ще намали натовареността си, но и съвсем никой няма да го брои за пет стотинки (което ще намали стойността на хиляди адвокати, нотариуси, съдии и прокурори). Трансфери на пари ще се забавят, а ще почнат да преобладават финансови измами от чужденци към нас, които трудно ще можем да контролираме. локално Можем да очакваме всякакви интересни подобни други черни изпълнения. На този фон, звучи абсолютно логично как правосъден министър, адвокати и съдии пищят на умряло (по това дело), че ставало въпрос за намеса в независимият съд. (и натиск от страна на Франция) Това е единственото нещо за което могат да се захванат, като довод в момента, и то става все по слабо и по слабо, щом Франция е намерила легален начин да го заобиколи.

Все повече изглежда как влиятелният тате на основният обвиняем, и адвокат на Данови, общинари, и вероятно престъпници (според и твърденията на сключилите споразумение със съда техни саратници), също намесени индиректно в делото (според свидетел са му се обаждали да му „влияят“), и неговата бащина любов са в състояние да обърнат цялата държава. Дали така ще стане, ще видим. А до тогава, ни остава единствено душевният шопски мазохизъм, че като ни наказват (най-вече) нас гражданите, и като страдаме, ще страдат и те, и ще ги боли повече, понеже не са свикнали на страдание, а на лесен живот. Сиреч „да ги съдят във франция, пада им се“, да „ни наложат предпазна клауза, пада им се“. Понякога ей такива "мънички" дела, имат огромно значение за живота на всеки.

И кое е по правилно? Предложението на правителството „Не говорете против България“ транслирано в случая като „тази майка дето обжалва непрестанно делата ще е виновна за това да ни критикуват от ЕК и да ни наложат предпазна клауза“, или справедливостта, ефект от която обаче може да бъде страданието на всички ни?

Аз избирам справедливостта. И докато все още я избираме, докато все още го има и шопският мазохизъм у нас, все още не сме загубили душите си.

Вече имам удостоверение за гласуване на друго място

Сдобих се с удостоверение за гласуване на друго място. То дава право да гласуваш където си искаш. Взехме си го от общината, където съм регистриран (до края на тази седмица е срока), безплатно е, и се взима за около минутка на гишето за всякакви граждански уверения. С него можеш да отидеш където си искаш и да гласуваш за който мажоритарен кандидат искаш изрично да дадеш вота си, дори да не е от твоят оригинален район.

За кого да гласувам? За екскремент или за нахален идиот?

Няма по-добро описание на проблемите, които има негласуващия е едни оживени избори, в които трябва да посочи между екскремент или нахален идиот (най мекият превод, който направих), от това, дадено в тази серия на South Park. И тъй като нашите избори почти дословно повтарят показаното в серията, ако вие сте решили да гласувате, да не гласувате, или да тормозите другите да гласуват (с кампания "Гласувай или Умри", или "Гласувай, ама само ако гласуваш за нашите"), най-добре гледайте тази серия.

http://www.southparkstudios.com/episodes/103888

Пиратската партия вкарва вероятно два мандата в ЕП!!

Ще пиша за нашите избори по късно. Но на фона на тези евро избори, в които новите партии в ЕП са евроскептици, крайно десни или националистични социалиси, имаме свеж полъх - ПИРАТСКАТА ПАРТИЯ СЕ ПРЕДСТАВИ СТРАХОТНО В ШВЕЦИЯ ЗА ЕП - 7.1%, което вероятно значи 2 мандата (зависи от преразпределението, за сега обаче поне един е сигурен)! Това е единствената партия кандидат за ЕП (а вероятно и единствената в ЕС) в чиято програма всички цели са в името на защитата на гражданските права и целите са и така наименовани.

Intel купи WindRiver

Това вече не е новина а е факт от известно време. Но малко хора знаят какво е интересното всъщност на тази сделка. WindRiver е един от най-големите (да не кажа, че в определени типове продукти най-големият) производител на леки Real-Time OS за използване и вграждане в устройства. Те държат много сериозен пазар сред мрежовите продукти (куп Firewall-и и мрежови комутатори например работят под VxWorks), но и не само (Wireless Access Points, като тези на Cisco и Linksys използват техен код). WindRiver държи много сериозен дял в кодовете, които се използват и във графичните карти, както и някой мултимедиини устройства, контролери. Те имат и поддържат операционни системи базирани на техният собствен код VxWorks, на Linux или FreeBSD (някой права, към който те придобиха със закупуването на BSDI).

Не е тайна, че Intel се представя доста променливо като производител на чипове в света на малките хардуерни устройства, да не кажа извън света на персоналните компютри. Цели пазарни сегменти където е имал доминиране са загубени в полза на други производители (Flash-а и RAM към Samsung, контролери към Broadcom, мултимедиини процесори към TI, Sigma Design, разни други към SMC, и кой ли не). А пазарът на GSM-и, мултимедиини и вградени персонални устройства, изглежда ще бъде по най-обясними причини десетки пъти по-голям отколкото този на персонални компютри. За пример - един MacBook може да бъде закупен и за 500-600$, но толкова струва и един iPhone, или някой от моделите на iPod-ите. Но те се продават значително повече, и съставляват основният дял на печалбата на компанията. И за това Apple отдавна не е PC производител, той е мултимедиина компания. Но в този растящ пазар Интел е никой, докато пазара, в който е някой залязва. Компанията от няколко години се опитва да излезе извън PC пазара, но по скоро неуспешно отколкото успешно, само месеци след прекратяване на субсидиите и натиска към OEM производителите, Intel отново става никой. Една от важните причини за това е слабата поддръжка, неразбирането на embedded пазара, и слабият софтуерен пакет, с който Intel разполага. Вероятно това е и истинската причина да се насочат към WindRiver, която изпитва сериозни затруднения под натиска на световната финансова криза, и най-вече под натиска на ucLinux (безплатната real-time OS, базирана на Linux, която вече държи над 90% от пазара в цели сегменти), която успя да изгони дори Windows CE, от доминиращите му пазарни сегменти (мултимедия).

Аз бих се притеснил, че завиването на Intel към WindRiver е загърбване на поддръжката му към ucLinux (не че е особено активна в момента), но надали това би се случило. Intel има много по-голяма нужда от поддръжката и софтуерното богатство и опит на WindRiver отколкото друго.

В затвора попаднал на хора и станал човек!

Влязъл в затвора, попаднал на хора и станал човек. Или поне това изречение ми се върти из главата всеки път, когато видя плаката, в който представящият се за любител на мъжката любов Азис страстно се е прегърнал с Ванко 1. Последният очевидно се е превъзпитал (най-сетне и ние да видим превъзпитателен ефект от нашите затвори) и вече не се интересува от трафиканство и продажба на жени за проститутки а е преминал на мъже. И тембъра му в пеенето е станал сякаш поне тон по-висок и се е загладил. Та можем ли да се сърдим на Азис, че реабилитира в обществото Ванко сводника? Той си е излежал и изе... годинките и вече е пречист гражданин като всеки един от нас. Просто вече си пада по чалга, мъже, или поне това там дето се пада Азис. Пожелавам му всичко добро, стига да не нарушава законите, и дано новият уголемен член на партньорът му да му е по мярка.

Защо мен не ме е страх да гласувам за малка партия

Едно от твърденията, които чувам напоследък от малкото си приятели и познати, решили въобще да гласуват е „аз ще гласувам за голяма партия, защото има по-голям шанс така да противодействам, в противен случай гласът ми отива и в тези, срещу които искам да гласувам“.

Не мога дори да опиша колко ме дразни този израз, но е изключително популярен.

Още в самото си изречение се вижда, че вота е негативен а не позитивен. Не се гласува ЗА този, а се гласува ПРОТИВ онзи. Ако въобще се гласува, то ще е по начин, по-който най-директно да се противодейства.

Хората не се идентифицират с политическите сили. Те се идентифицират с това, което не искат да се повтори. Поне този мандат.

Всички гласове, които ще вземе ГЕРБ или Синята Коалиция няма да са защото хората искат ТЕ да управляват. А ще са защото хората са насъскани и не искат още един мандат да управляват другите. И ако те спечелят, съгласно утвърдената традиция, още на местните избори, ще започне да се вижда, че ГЕРБ и Синята Коалиция ще започнат да губят избиратели, защото година-две след мандата, ще се види публично, че нищо съществено не се е променило (тъй като промяната може да изисква време, или пък не зависи пряко от съответните политици), а скандали ще са се нароили, дали поради заложените политически бомби (и СДС, и НДСВ, и Тройната коалиция сега залагат бомби във вида на трудни и непопулярни решения на следващото правителство) дали поради други причини. Вероятно на по-следващите избори следващата управляваща коалиция (защото от сега е ясно, че единична партия няма да може да управлява) ще загуби. Както винаги до сега. Сигурен съм, че тук някой горд и заслепен политически избирател на тия или ония ще скокне и ще каже „няма да стане така“. Но това би било нерационално. Ние днес можем само да предполагаме, а не да знаем бъдещето. И предположението, че така няма да се случи ще е базирано на душевна надежда, а предположението, че така ще се случи ще е базирано на 20 годишна политическа традиция без пропуск. Достатъчно е да видим в прекалено богатата на избори история на държавата от 1990 насам и дали това НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО дори веднъж (а такъв случай няма) – дори БСП, изключително силна в местните избори (и с най-голямата структура), дефакто ги загуби срещу ГЕРБ на последните (макар както всяка политическа сила, те да се опитаха да изкарат загубата победа), и нямаме водеща партия повторила мандат, ако изключим ДПС, като участие в коалиция (за това и бизнеса разчитащ на положително отношение от управлението се е ориентирал към тях, и това вече не е турска партия, вижте и политическият съвет, това вече е истинската Българска бизнес партия, която въпреки социалните интереси на избирателите си, е дефакто дясно либерална, без значение какво твърди публично).

Аз персонално считам Българският избирател за инстинктивно невероятно мъдър. Макар политически представители не повторили мандат (имаме едва три довършени мандата в последните над 8 правителства, при това за единият трябва да си обърна душата, за да го нарека такъв, тъй като имаше практически пълен ремонт на кабинета на половината мандат, и след това редовни смени на министри всеки месец) да реват колко глупав бил избирателят дефакто, защото не ги преизбирал. Обаче можете да си представите, че ако изборите са реално единственият истински контролен механизъм допуснат на гражданското общество или избирателите за момента у нас (все още нямат толкова голямо влияние протестите, няма граждански организации, които да участват в контролни органи, граждани и граждански организации не могат да сезират контролните органи, и съда пряко или без пряк интерес, не могат да провеждат референдуми със задължителен характер, нямат право на частично самоуправление или коуправление, не могат да сезират конституционният съд, а използването на Евро контролните органи е все още непознато, и среща сериозен отпор от Българските политици, с твърдения „не опетнявайте държавата“) то намаляването на подкрепата и дефакто не повтарянето на мандат е единственият начин, по който Българина показва, че той не е доволен от начинът, по който се развива държавата, корупцията, реваншизма, стандарта си, бавните реформи в очакваните посоки, унищожаването на природата. Имаме ли дори един единствен министър председател до момента, който да не е обвиняван в корупция и да не е водено дело срещу него? Ами министерство? Може би това, че още няма особено много доказани случаи, не означава, че в действителност не е имало корупция и това са само слухове. Ако бе така, доверието в съдебната система щеше да стои високо. Дефакто нито една политическа сила, нито едно правителство, не могат да се похвалят с чисто минало. За това и новият феномен у нас (от поне последните 10 години) е да се преливат гласове от негативният вот във формации не участвали във властта, най-малко от много време. Не е ли това причината за успеха на НДСВ и за очевидният успех на ГЕРБ, Атака и подобни (АТАКА например събират повече гласове в последните няколко избора, отколкото управлявали партии)?

Аз приемам правото на всеки да гласува негативно. И кампаниите поне от Виденото време (ако не винаги до сега) са били негативни. Дори сега – Нова Зора си има „Бой Костов“ а Синята коалиция пък има рекламна кампания „ако не гласуваш за нас или Герб значи искаш БСП и ДПС във властта“. Тоест какви сме ние? Ние сме алтернативата на БСП и ДПС, може да не сме добри, ама не сме ония. А те какви са? Те са алтернативата „да не дойде Костов пак, а ако сте го забравили, това беше оня дето ....“ (и следва лош списък, с който може да се похвали абсолютно всеки бил в управлението). Атака? Атака били алтернативата на Турция да не влезе в ЕС. Може живота ви дори да се влоши, ама няма да имате Турски мюсюлмански поробители, тъй като ще изберете православните поробители.

Една особеност негативната кампания във време на негативно настроение, е че тя дефакто не работи истински. Няма нужда да давам примера Стоянов-Бонев. Това просто не променя нагласата на избирателя да гласува негативно. Да плашиш тези, които са решили да гласуват за Костов, с Костов е безсмислено. Защото тях не ги интересува какво е правил Костов. Нито ги интересува какво ще прави. Те не гласуват за него, не го харесват, това не е въобще условие за гласуването за него. Те гласуват за него, защото искат да гласуват против сегашното статукво. И обратно, кампанията „ако не гласуваш за нас, гласуваш за БСП и ДПС“, няма да промени мнението на страхуващите се от реваншизъм, или нехаресващите Костов и опитващи да стоят независими. Не се повишава и изборната активност. Напротив, намалява се, тъй като всеки вече знае, че всеки друг е крив. Това го пиша от толкова много време, от толкова много избори, и то е толкова очевидно, че е направо риторично.

Лично мен обаче не ме е страх от изборите. Не ме е страх, който и да дойде на власт. Не ме е страх да не гласувам. Не ме е страх нито от Костов, нито от ДПС, защото започвам да усещам, че гражданското общество започва да работи. Малко по малко младежите се променят. Малко по малко законодателството се променя. Малко по малко все още (макар да има голямо желание за) нецензурираната комуникация по Интернет започва да става все по и по влиятелна, и организира гражданите срещу очевидни несправедливости. Общественият живот става все по динамичен, наглостите все по видни, правата и обратна връзка, все по директни. Въпреки все още доминиращите неуспехи в борбата срещу несправедливостта или беззаконието, не можем да не отбележим и успехите на гражданите в последните години – движенията за запазването на природата, Странджа (чието застрояване бе подкрепено от ред представители на местната власт, съд, строителен контрол, еко министерството), движенията срещу събирането на трафичните данни, от които вече се страхува дори едно време безкрайно властното МВР (та вече праща секретни писма, проекти и промени в законите), спонтанните Интернет организирания (от които се страхува властта, така че да иска да промени законът за митингите) и подобни. И това са успехи на ГРАЖДАНИТЕ, а не успехи на БСП, Костов, Сидеров, Борисов или който и да е политик.

И аз като гражданин искам да направя следващата крачка. Искам да спра да гласувам против „Комунистите“ или против „Костовистите“. Искам да почна да гласувам „ЗА ПРОГРАМА“, за посока, за да полагам по-малко усилия после да коригирам управлението.

Което обаче се оказва изключително трудно тези избори. На пръстите на едната ми ръка се броят тези, които имат публикувани програми. И няма такива, дето да не са кръчмарски (от 10 точки написани на мазно листче в кръчма). И нито една партия няма програма за ЕП. Ако се абстрахираме от Зелените, никой няма и повече от ДВЕ ЦЕЛИ В ЕП!?!?! Това изражда напълно изборите за ЕП и ги превръща във форма на вътрешните ни избори. А за мен ЕП изборите са дори по-важни от вътрешните избори, тъй като в следващият мандат ЕС или ще се разпадне, или ще се превърне в държава от типа на САЩ (Лисабонското споразумение), и всичко това е от изключително важно значение за оцеляването на собствената ни държава, съществуваща в последните 130 години само поради динамичните интереси и васалство на различни велики сили. Дефакто ние в момента сме в единственият момент в Българската история за последните поне 1100 години, когато не само, че можем да си избираме на кого да сме васални, но дори да влияем на васалитета. При това пряко. При това с право на преференциялен избор. Да пропиляваме този уникален шанс би било грозно спрямо нас самите и спрямо децата ни. А ние сякаш го проспиваме. Никаква ЕП кампания не се проведе. Само критикарска кампания за НС.

И мен не ме е страх да гласувам за малките партии. Нещо повече, аз предпочитам да се идентифицирам с тях. Защото аз не искам да гласувам ПРОТИВ, а искам да гласувам ЗА. Ако моята партия или моите избраници не влязат в парламента, какво от това? Аз съм гласувал за себе си. А другите, ще ги контролирам с гражданската си съвест, права и протести.

Днешното лого от The PirateBay - гласувайте!

Отново, обаче този път СЕКРЕТНО се опитват да прокарат промените в ЗЕС по отношение на трафичните данни?

Ето това лично мен много ме впечатлява и ме притеснява. След една отменена от ВАС наредба и два опита за промяна на ЗЕС, вторият изпълнен с нарушения на правилника на НС, първият с груби предложения в полза на нарушаване на гражданските права, в името на необещана и негарантирана сигурност, отново се заговори за промяна на ЗЕС. Отново в полза на премахването на съдебният контрол. Отново в нарушение на правилника на НС. Но този път с ново пет – законопроекта бил с гриф секретен!?!?! Не знаех че може да има такива законопроекти? И закони, дето хората са длъжни да ги изпълняват без да се знае въобще, че ги има? Въобще какви са тия секретни глупости? От кога намаляването на гражданските права стана секретно? Или винаги си е било? Това ли е нашата държава, като не може да мине публично и с публично одобрение, да мине тайно, в четвърти опит, в поредица нарушения?

Как хубаво ми напомня това на тържествено отбелязаната чрез промени в четири закона отмяна на заменките (и в дните между приемането на второ четене и публикуването бяха направени заменки повече отколкото за цялата минала година), а след това обаче тайно, заменките се разрешиха в закон за насърчаване на големите инвестиции, чиито ограничения пък паднаха. И сега отново заменки си има. Но тайно.

Какви ли нагли чудеса от храброст ни очакват в последната седмица работа на парламента? Вероятно ще избутат тези секретни а и куп други тайни и секретни промени на две гласувания следващият вторник и четвъртък. Ще бъде весело.

Информацията за новите промени в ЗЕС е взета от блога на Минчо Спасов – тук - http://spassovm.parliament.bg/?p=347

Трябва ли Миков да подаде оставка?

По принцип бих отминал този „скандал“ дето се заформи, че разни хора били празнували в обявените дни на траур. За мен това е въпрос на личен избор, който демонстрира възпитание и уважение. Може би да има малко по-голяма тежест за държавните служители, които уж трябва да дават пример на останалите и определено нарушаването на траура изисква наказание, но не мисля че уволнението е такова наказание. По достойно такова би било общественото-публичното порицание. И такова заслужават не само тези, които са държавни служители. Но все пак имайки се в предвид, че става въпрос за нещо организирано от преди траура, все пак порицанието е достатъчно. То достатъчно стои като обица на ухото.

Бързото действие на премиера, уволнявайки заместник на Миков за мен бе по скоро изненада. Аз по бих приел някакво порицание, предупреждение или подобно. Е, може би премиера е мислил, че няма да е голям проблем да бъде уволнен заместник министър, на който му остава така или иначе около месец, докато правителството подаде оставка. Но поемането на такъв ход е лошо и е бомба със закъснител. И тя вече гръмна:

Оказва се, че Министър Миков е бил и той нарушил траура.

И сега какво? Трябва ли министър Миков да подаде оставка?

От прагматична гледна точка не е добре за държавната власт това да се случи месец преди правителството да подаде оставка, както си му е редно според правилата на игра след избирането на ново народно събрание. И то на министър на изключително важно по време на избори ведомство, което си има при това и доста други проблеми.

И също така, аз персонално не го приемам за реципрочно наказание на извършеното действие, както си обосновах мотивацията по-горе.

Но при развилата се ситуация, министър Миков трябва да подаде оставка. И причината е много много проста:

За едно и също действие държавата не трябва да мери по различен аршин министър от заместник министър.

Щом бе уволнен заместник министъра, това заслужава и министъра. Пред нарушенията на законодателството и морала всички трябва да бъдат третирани еднакво.

Нали това искаме от държавата и Българският съд, въпреки че според Плугчиева (съгласно както разбирам днешното и интервю за оставката) и куп съдебни лица, съда трябвало да третирал обвиняемите различно при едно и също престъпление.

Просто не мога да не включа тук пример с казуса Стависки. Стависки уби един, рани тежко друг, леко трети, с утежняващо вината обстоятелство, при минимална присъда от 3 г ефективно. Съда още от ден едно игра за него, игнорирайки доказателства, признавайки други и приемайки съкратено производство (от което ако Стависки бе убил днес, нямаше да може да се възползва, заради поправката на НПК, че при тежко престъпление, убийство или утежняващо вината обстоятелство, като употреба на алкохол не се допуска съкратено производство), въз основа на което му даде две години условно. След като делото бе върнато поради съответните нарушения да бъде преразгледано с включените допълнителни доказателства, нямаше как Стависки да не получи ефективна присъда. И единственият начин той да мине с условна бе прокуратурата да смени обвинението. Което тя естествено направи, незачитайки и изненадвайки близките на загиналите. Реципрочно, Горсов (бащата на тежко ранената от Стависки Мануела), който като попечител и имащ правото да оперира с даренията за Мануела, похарчил от нейните пари за комар, и макар това може би да е неморално не е съвсем незаконно, вероятно ще влезе в затвора. Като тук ситуацията е точно на обратно. Мануела не е направила обвинение за ощетяване. Нейният попечител – майка и е подписала декларация, че не обринява Горсов. Съда обаче отрича правото на майката и Мануела да се представляват и назначава за служебен представител трето лице, което обвинява от името на нежелаещите да обвинят. И за нещо, за което по същество законодателството е значително по леко, е много възможно Горсов да влезе в затвора, докато на практика убиецът на дъщеря му, който уж не може по закон уж да получи по малко от три години ефективно, ще си ходи свободен.

Това някак си не ми изглежда реципрочно наказание, без значение кой е Стависки и кой е Горсов.

И точно поради чувството ми за справедливост и искането за едно и също провинение различни хора да получават еднакво наказание, без значение дали са министри, кънкьори, заместник министри или обикновени слабоморални комарджии, Миков трябва да подаде оставка. Не защото толкова го е заслужил, а защото бе уволнен заместникът му.

А аз подкрепям Богомил Шопов за евродепутат

Днес четох, че ISOC България подкрепило Калфин за евродепутат. Нормално бих го подминал признавайки правото на всеки да подкрепя, който си иска, а и за всеки му е ясно, че истинското интернет общество в България е неформалното общество на потребителите на Интернет, които според сайта на ЦРУ (според мен силно подценени) у нас са над 1.8 милиона красиви именно в разнообразието си, а не в двупосочното самоопределяне с една или друга организация. Казано с други думи, аз съм потребител на Интернет, член на обществото на Българските потребители, и не се приравнявам по ISOC нито приемам, че те еднозначно ме представляват и следователно не се чувствам ограничен в свободата си и да не подкрепя Калфин за евродепутат. Но разбира се това ми напомни да определя и да изразя кого аз.

Аз намирам себе си за партиино агностичен. Не съм против БСП защото са БСП, нито СДС защото са СДС, нито АТАКА защото са АТАКА, нито ДПС защото са ДПС. Има идеи и от ляво, и от дясно, които подкрепям или не харесвам. Тъй като не отдавам правото с партиино членство на никоя партия или организация да ме представлява, използвам блога си за да изказвам лично, личната си позиция, от първо лице. Може би от възрастта, обкръжението или интересите ми, аз съм либерален в убежденията си. В последните години у нас относително такава политика водят всички правителства, така че в известен смисъл не се чувсвам крайно неудовлетворен от политиката на държавата. Следя също някой глобални и национални тенденции, политически и икономически, и естествено съм си изградил лично мнение по тях, което смятам че изразявам открито. В този смисъл винаги има и какво да се желае да се направи.

В частният случай на Интернет, аз се занимавам с компютърни и други телекомуникации от 15 години и смятам че това е една нова медия, която значително ускорява комуникацията между хората (по подобие на персоналните и мобилни телефони) и следователно ускорява еволюцията на комуникацията. Някой казват – ех колко е лошо че децата се задържат пред вредните компютри толкова време. Но компютрите не само, че не са толкова скъпи, големи и вредни както бяха преди например 20 години, но вече са нещо неделимо от съвременният живот, точно поради социалната революция, която бавно предизвикват. Днес не можеш да си намериш добра работа, без да ползваш компютър, и то не защото компютъра е минимално условие за добрата работа, не – просто работата вече се намира през компютър. Други казват – децата цъкат смс-и и си чатят непрестанно от телефоните. Но това не е лошо. И не е много по-различно от компютърната революция, революцията на телефона, телевизора преди това, персоналните устройства (персонален касетофон), радиото, специализираните клубове, вестниците. Всичко това е просто път в посока на по тясното и бързо социализиране на хората, изключително еволюционно и технологично предимство, по един безспорен и очевиден начин. Ще дойде ден, когато децата няма да стоят на компютрите, нито ще си чаткат по телефоните, но ще са по социални от всякога, поради методи за многомерна комуникация, интегрирани направо в съзнанието, които ние дори не можем да си представим в момента. Но всичките тези технологии могат да бъдат и опасни по начин дори несравним на това, което сме чели в 1984. Защото те позволяват чрез ограничаване на правото на комуникация, да се изолират хората, и да бъдат насочвани в посоки, които не са техен личен избор. А нима правото на личен избор не е изключителното гражданско право и гражданска свобода? Толкова е изключително, че ние днес не можем дори да си представим ситуацията, в която го няма. И всички права определени в конституцията са следствие на правото на личен избор, което според религиозните християни е дори дадено от Бог и точно заради него хората са изгонени от рая. Правото на свобода, правото на собственост, правото на мнение, всички те са следствие от правото на избор. Законите са израз на човешките свободи и права в правила. И следователно всички те произлизат от правото да избираш как да постъпиш. Но новите начини на комуникация позволяват не само ускоряване на социалното взаимодействие и трансферирането на информация. Те позволяват манипулирането и недопускането до информация, с което се манипулира правото на избор. Представете си да имате правото да гласувате, но единствената регистрирана партия да е БКП? Какво право на гласуване имате, когато нямате право на избор?

И ако някой си мисли, че това хората да нямат избор няма да се случи, за мен това е твърдение. Абсолютно еквивалентно на техническото твърдение, че може да се случи, точно така както утре например протестиращи земеделци може да направят държавен преврат и за кратко да живеем в земеделска диктатура. Защото за да не се случи нещо такова, колкото и малка да е вероятността, трябва да има лична ангажираност и съзнание от гражданите, и да следят да не се допускат дори минимални възможности и рискове.

Може да звучи парадоксално за някой, но да, аз съм по склонен да има престъпници убийци по собствен избор, отколкото те да бъдат промивани и това да не бъде допускано. Защото разнообразието създава проблеми, но същевременно създава и еволюционна гъвкавост. Ако утре настане война, ще разчитаме точно на тези убийци, дето в мирно време затваряме, да ни пазят и да убиват в наше име.

В този смисъл без значение от медията, аз държа гражданските свободи, и конструкцията на гражданското общество да бъдат репрезентирани в тях. И при технологични проблеми аз залагам на либералното отношение пред консервативният или налагащ подход. Защото само така няма да се допуснат технологичните рискове за появата на технологична и медиина диктатура. А за мен това е по-опасно отколкото опасността някое дете да попадне на порно. Родителите трябва да избират как да обучават децата си, в края на краищата те са тяхно продължение, а не продължение на партиината линия. А децата трябва да имат избора сами да достъпят порно ако проявяват любопитство. Защото ако никога не им се дава, може никога да не искат да го разберат, и след това ще изчезнат поради липсата на сексуална култура, тъй като едното ще си замине покрай другото. Тоест извода от моите убеждения в случая е крайно прост - Родителите и гражданите да имат избор и сами да си търсят методи за защита или образоване на децата си – да, национален филтър на порното – не.

И като следствие от моята насока на мислите следват и политическите ми позиции по отношение на Интернет и телекомуникациите:

• Всеки да има право на личен избор. Изборът да не може да бъде отнеман. Следователно съм против всякаква национална или глобална филтрация, включително на сайтове извън страната нарушаващи някакви морални или законови норми. Много по лесно е да се смени законодателството или да се измести центъра на вината в някой случаи, като например да се криминализира потреблението. По лошо е да се филтрира глобално. Давам пример – някой разпространява пиратски софтуер и да си представим, че това е законово незаконно (нещо, което е спорно в много отношения). Тъй като е незаконно се налага филтрация. Ако приемем, че в конституцията е записано, че никой няма право да действа срещу държавата, която представлява народа, който е представляван от правителството, то ако някой пише против правителството нарушава конституцията, и трябва да бъде филтриран. Точно това е логиката в Китай. Ако изфилтрираш пишещите против правителството, защото това нарушава законодателството, това не е ли симптом на загуба на свободата на словото и свободата на личен избор. Но с какво е по-различно от филтрацията на сайтовете с пиратско съдържание? Логиката е същата – нарушава законодателството. Ефектът е един и същ, макар и наречен с различни думи. Между двете технически и юридически няма никаква разлика. Следователно преходът между тях е директен и потенциален (възможен). И обратно на моят извод – ако някое лице е извършило престъпление на територията на България, той заслужава наказание. Но не и филтрация.

• Всеки е невинен до доказване на противното. Следователно само след доказване на вината може да бъде ограничавано правото на потребител. Вината се определя само от оторизирани от държавата институции, защото частни такива не подлежат на обществен контрол точно защото те пък имат правото на частен живот, и никога обществото не може да бъде сигурно в тяхната независимост и достоверност. В западният свят оторизирана институция да определя кой е виновен и кой не е съдебната система и нищо друго. Даването на правото да се прекъсват услуги или да се нарушават права на гражданите на частни институции отваря кутията на пандора, предизвиквайки невинни да страдат поради частни комерсиални и неконтролируеми интереси, изнасяйки цената на защитата на името си в обвинения а не в обвиняващия. Тоест се нарушава основен правен баланс – инициативата и изпълнението са едновременно в обвиняващия, а обвиненият е този който трябва да поеме разходите, инициативата и времето за доказване, че е невинен. Това отваря сериозен риск от блокиране на икономики, индустрии и нарушаване на права. Например ако аз обвиня всички клиенти на БТК за виновни и БТК да трябва да ги изключи докато всеки един от тях не заведе лично дело и не докаже невинност, БТК ще излезе извън бизнеса. И като извод следва личната ми позиция, че аз съм против задължението към телекомуникационните оператори да изключват заподозрят в пиратство след две предупреждения. Защитата на интересите на собствениците на авторски права си е защитена от съдебната система. И само след решение на съдебната система може да следва каквото и да е ограничение към гражданите. В този смисъл аз не подкрепям тези участъци от телекомуникационният пакет, които предлагаха това частни организации да определят заподозрени в пиратство и след три предупреждения да приуждават телекомуникационните оператори да ги изключват завинаги (и слава богу тези предложения бяха отхвърлени до сега на две гласувания в Европейският Парламент, но борбата не е прекратена, включително някой авторски организации натискат да се приемат такива законодателни решения и у нас)

• Личните данни на гражданите са лични и неприкосновенни и без директно разрешение от страна на собственика на личните данни оператор на данните няма право да ги предоставя на трето лице. Това може да ви се струва нещо напълно естествено, но не е задължително да е така. Значи предоставете си да отидете на хотел и да предоставите личните си данни. След вас влиза едър тип с черни очила и италиянски акцент и разпитва хотелиера за вас, който му разказва доброволно кой сте, какъв сте, за кого сте женен, колко деца имате, дали сте с любовницата си тук, къде живеете, кой ви е телефона и колко пари имате в сметката. Вие това бихте го приели за опасно и неприятно, особено щом данните биват предоставяни на неоторизиран да има достъп до тях държавен служител от следствие например. Какво ще кажете обаче ако вашият интернет доставчик е задължен да предоставя вашите (всички) лични данни на произволни частни организации, твърдящи но недоказващи (тъй като това е единствено право на съда), че имат нарушени от вас права. Какво ще правят тези данни частните организации е тяхна работа и то е защитена от тяхното право на частен живот, макар то да е в ущърб на вашето право на частен живот. Може да ги дадат на рекламодатели, на мафиоти или просто да ги събират за статистиката, след което да ви изнудват разни лица, че ще ви блокират интернета (виж по-горната точна) или ще ви въвлекат в съдебно дело, ако не подбутнете подкуп? Някой може да каже това няма да стане. Но това е безсмислен коментар. Единственият важен въпрос тук е „това може ли да стане?“ и ако отговорът дори и с минимална вероятност да е да, то значи не трябва да се допуска. И в този смисъл аз съм против предоставянето от телекомуникационните оператори на личните данни на потребителите си на частни организации по определено от тях недоказано подозрение в нарушаване на законодателството. Нека си заведат дело, ако трябва срещу неизвестни извършители и при последващото разследване следователите могат да имат (но само те) достъп до личните данни на гражданите.

Воден от тези си убеждения аз съм против части от телекомуникационният пакет предложен в ЕП, макар в него да има и сегменти, които да си заслужават приемането. Против съм изключително наглите предложения за промени в ЗЕС, които вкарваха отменената от ВАС наредба 40, точно поради факта, че се даваше изключително право на държавна институция да нарушава правата на гражданите, без тя да подлежи на обществен и външен контрол (а вътрешния контрол на МВР е държавна тайна, и следователно дори да го няма, ние не можем да знаем).

От гражданите (дори не и организациите) тези, които положиха най-много и най-истински усилия в полза на защитата на моите граждански свободи и убеждения, за най протължитлно време бяха Богомил Шопов и Минчо Спасов, и някой частни лица от опозицията и управляващите. Те спряха на няколко пъти с много работа изключително нагли промени в законодателството. Те бяха и сред гражданите и в парламента, и в медиите и поеха обвинението на недоволните им противници, че защитават мафиотите (които явно сме всички ние). Тези няколко човека, сред които обаче не беше Калфин. Изказаните от Вени Марковски причини за подкрепата на Калфин, аз не приемам за съществени за мен и моето мнение. Той имал блог, има поне 100 други политици които имат блог при това по активен. Аз също имам блог, както поне още други 100000 Българи. Дори премиера има блог. Калфин бил подкрепил създаването на национален координатор по киберсигурност. Аз лично не разбрах смисъла от това, освен увеличаването на бюрокрацията, която обаче е концентрирана отново в ДАИТС и Пламен Вачков, което дори да приемем, че намалява бюрокрацията, убива едно от най-важните правила в каквато и да е сигурност – разделай и владей. В един човек и институция се концентрират прекалено много хлябове и ножове.

В този смисъл аз подкрепям Богомил Шопов за ЕП (Минчо Спасов не се е кандидатирал). Защото той с делата си, а не с партиината си позиция и обещания, е направил много точно за моите и на всички, граждански свободи. И макар Богомил да е сложен на неизбираема позиция на една малка партия, за която ще бъде изключителен успех да вкара дори и само един евродепутат, аз ще гласувам за него ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО, точно защото гласуването за Европейски Парламент ми дава това изключително право.

А на вас бих ви препоръчал да решите сами въз основа на собствените си идеи и убеждения за кого да гласувате въз основата на неговите дела, а не защото някой някого бил подкрепил и от коя партия бил той.