Напоследък ми се случи да ходя на концерти. Както казва брат ми, културната програма тази година счупи прасенцето касичка. Ходих на концерта на Стинг в Несебър на 12-ти Юни 2006-та. Концертът беше естествено отличен. Въпреки каквото казват (над 20000) обаче, там нямаше повече от 10000-15000 човека (и то, ако приемем завишена статистическа грешка нагоре), над 2/3 от стадиона беше празен. По седалките имаше само възрастни хора като мен, и то малко след началото се изнесоха напред и всичко се опразни. Основната причина за това според мен бе, че концерта се състоеше в работен ден, далеч от най-големите населени места в страната (само Бургас е близо), и практически ¾ от потенциалните зрители трябваше да пропътуват поне 400 километра, за да пристигнат, и да дадат минимум 30-40 лева на човек транспортни разходи, и минимум 20 лева за преспиване (намирането на място за преспиване естествено беше преживяване). Това направи средната цена на разхода на зрител около 100 лева минимум, без да броим проблемите около взимането на отпуска, и съкратената заплата от това. Чудя се до кога организаторите ще съставят концерти на места без инфраструктура способна да поеме толкова много пътуващи в рамките на 30 часа (дневното количество автомобили по магистрала Тракия са 15000, включвайки всички източници, това значи, че количеството автомобили е повишено двойно за два дни само заради концерта), да не говорим за желаещи да преспят (пиково натоварване от 15000-20000 легла за една нощ, ако беше през разгара на сезона, целия Слънчев Бряг, Несебър, Равда + всички хотели на Бургас нямаше да са достатъчни). Естествено като истински мъж, аз закъснях, и хванах само последните минути от изпълнението на сина на Стинг, което бе достатъчно да ме зарадва, че не съм изпуснал нищо. Гласа и визията бе като на бащата, музиката също, което в конкретния случай не значи похвала (за този концерт това бе скучно, защото очаквахме същото). Стинг изпя повечето си хитове, публиката му се радваше, и имаше само една песен от новия албум (което за мен бе добре, аз не го харесвам новия). Излезе два пъти на бис и всичко приключи с лек дъждец (който Стинг поздрави с последната си песен). Не бе учудващо, че повечето зрители пяха предимно песните известни от кавъри в последните години. Предполагам за не малко хора Стинг е вече звезда от миналото, и го познават предимно от американските сапунки (например Fired-UP, където старите баби вече не казват „искам мъжа да прилича на Гари Купър”, а „искам да прилича на Стинг”), рап кавърите и последните му хитове. За мен обаче той си е голям изпълнител, макар и пънк песните му от времето на Police, да са ми прекалено простовати.
В сряда (21-ви Юни 2006) бях на концерт на Depeche Mode. Това е най-големият, на който съм бил до сега, и вероятно най-големият на не чалга изпълнител в България поне в последните 15 години. Според мен бе малко по-голям и от концерта на Металика в Пловдив през 1999-та. Цялата визия и сцена бяха впечатляващи. Определено най-голямата сцена, която съм виждал на концерт в България. Събраха се около 35000 души (нашите се престарават малко казвайки 40000). До момента това бе и най-големият им концерт в Европа от това турне (концерта в Букурещ на 23-ти събра само 10000 души, горе долу средното количество публика, което събират напоследък). Определено бе един от най-добрите концерти, които съм виждал през живота си. Публиката участваше по подобаващ начин (махаха ръце в ритъм например). Напук на платените опити за прехвалване на организацията по вестниците, за мен организацията бе под всякаква критика. Имаше добри идеи, но не бяха направени добре, и пресъздадоха на живо поговорката, че пътя към ада е постлан с добри намерения. Предварително бе ясно, че ще дойдат поне 30000 души (което значи минимум 10000 автомобила), а не беше осигурено място за паркиране. Препоръката на организаторите хората да влизат на стадиона още от 16:00 не бе в никакъв случай подплатена с нищо. Мои познати влезли в 14:00 твърдяха, че са изживели истински ад до 21:00 (когато започна концерта) от слаба организация, липса на напитки. Аз пристигнах малко след 20:00 като около 40 минути се размотавах из невероятни задръствания. КАТ София очевидно имаше изключително важната задача същия ден да люпи семки и да лови престъпни мухи, защото катаджии имаше едва на последните две кръстовища пред стадиона (по-малко, отколкото на почти 3 пъти по-малкия концерт на Ози Озбърн). Задръстванията започваха от Подуене (по Сливница) и то не бавно движение, а спряно движение (би могло лесно да се оправи с пренасочване на трафика от Левски по Дондуков, и задържане на движението Сливница-Сливница малко по-дълго от обикновено, но нека уважим труда на хората, люпенето на семки е обществено важна задача, нищо че е очевидно, че пиков трафик ще изненада града, а единствената организация, която има отношение да реши въпросът е КАТ) и бе невероятно преживяване. На връщане реших да се върна по друг непознат маршрут (и естествено се изложих, защото се обърках и карах известно време през един парк, а след мен имаше куп автомобили, които си мислеха, че знам какво правя и ме следяха, което е още един косвен показател каква бе организацията на събитието, щом хората рискуват да следват идиот като мен).
На мен (като истински мъж) ми се наложи да отида и да се изблъскам с цялата тълпа (никой не бе направил коридорчета) за да стигна от входа на VIP-a до една от 3-те щанда продаващи напитки (за 35000 човека имаше около 15 души продавачи, на общо три сергии, опашките бяха като за кисело мляко от Тошово време. Туборг продаваше бирата от повече готини, отколкото ефективни, рекламни сифони, и тя се точеше като на рекламата, бавно и апетитно, което предизвика желание за кървища и отмъщение сред многото притиснати от жегата, тълпата и мрънкането на жените си купувачи) за да закупя например минерална вода. Избрах щанда с най-малка опашка (само около 1000 души) и като установих, че нещастниците са се наредили за бира, ги предредих всичките, застанах най-отпред и чаках само 20 минути, за да получа две бутилки минерална вода. На нашия щанд имаше 3 сифона (тип, капка-по-капка вир) и хората, за да избегнат големия RTT предизвикан от опашката (над 1 час чакане) поръчваха по много, в резултат, на което наставаше абсолютен хаос. За сметка на това продавачите приемаха всичко доста спокойно и флегматично, което ме накара да се замисля дали не трябва да ги проверяват за употреба на наркотици. Трима наливаха бира, а от другите двама, единия подпираше със задник щанда (който иначе сигурно щеше да падне), а петия едно момиче, ошашавено се опитваше да продава минералната вода, и винаги взимаше по една поръчка (една водичка моля!) и после изминаваше 10 метра до водата, след което идваше до човека и му взимаше парите (двайсетачка) след което отиваше на 15 метра разстояние и ровеше минута две в кутия за обувки за дребни, връщаше се, и всичко започваше отначало. На няколко пъти и викнах да си премести кутията за обувки по близо до щанда, както и да докара пакет с бутилки, за да спести време на всички ни, но бях като Христос в пустинята.
Всички тоалетни бяха поставени извън стадиона (не мога да си обясня логистичното решение), което караше хората желаещи да ги посетят да се борят минимум 2 пъти с тълпата (отиване-връщане, нямаше коридори за придвижване), и после още два пъти с проверката на билетите.
Преди да стигнеш до стадиона трябваше да преминеш Security проверка, която се правеше на ограда още по далеч от стадиона, и без значение, че имаше 3 дефинирани входа на стадиона (по билетите), имаше само 2 към Security-то (останалите подстъпи към стадиона бяха затворени импровизирано с полицейски ленти и полицаи), с по 3-ма проверяващи, и там се създаваха опашки, за които съм чел само в новините от Мека. Ако някой взриви бомба и поклонниците/зрителите на концерта се опитат всичките в един миг да минат през някой тесен вход, кой знае какво можеше да се случи. Особено на излизане през тези Security изходи бе толкова бавно и претъпкано, и се поддържаше опасно еднообразно темпо, че през цялото време на излизане (2 часа процедура) във всяка една секунда човек (аз) усещаше сериозен риск за живота си. Никога дори на митинг до тогава не съм се чувствал застрашен от нечия неорганизираност. Можеха поне заградените входове (с лентите) да отворят тогава (е, разбира се, някой може би трябваше преди това да се сети, ама може би прекалено много искам, а?).
Като цяло съм доволен от концерта, доволен съм, че беше в София (спомням си какво се случи, когато 25000 души се опитаха да отидат в Пловдив), добро решение, но не съм доволен от избора на стадион и организацията. Ако стадионът беше Васил Левски, щеше да има повече място, повече входове за влизане и излизане, повече паркинги, повече големи кръстовища, само едно претоварено място (Орлов мост), където можеше да има катаджии, нямаше да има рискове и всичко щеше да е много по добре. Тогава 99% от зрителите щяха да пътуват само по една права магистрала (със зелена вълна) за да стигнат до мястото на събитието, а не както сега се случи 95% дойдоха по Надежденски път, а 60% от тях по Сливница и ги претовариха.
Прибрах се, само за 2-3 часа, като успях да измина този път за 1 час по бързо, отколкото друга кола, с която тръгнахме заедно, понеже те избраха традиционния маршрут, а аз се пробвах на обходен и непознат.
Като цяло съм много доволен. Всичко беше отлично и много артистично.
Звука беше много добре направен и балансиран, според мен за първи път от всички концерти, на които съм бил у нас. Басите бяха добри и ясно чуваеми. А те са основният компонент на водещата мелодия в песните на Depeche Mode.
Осветлението бе най доброто, което съм виждал. Присъстваха всички гами, и червено, синьо, жълто. На прожекторите висяха оператори и подбираха най подходящите цветове за съответната песен. Нямаше прекалена яркост, леко мрачно, напълно връзващо се с текстовете (Depeche Mode са Black Metal групата на New Romance стила, в песните им става въпрос предимно за забранен секс – bdsm, изневери, секс с малолетни и т.н.).
От страни имаше големи екрани, по които инженерите показваха монтаж в реално време на това, което става на сцената, с клипове, маски, ефекти и часовници. Беше си интересно само по себе си да гледаш и тях.
Дейвид Гахан се движеше активно, показваше движенията си запазена марка, и си въртеше задника за радост на всички жени, които естествено реагираха подобаващо. По късно от няколко места чух изказване в стил „той знае какво се харесва на жените”.
На края много момиченца по двойки направиха опити да прескочат оградата, която води зад сцената. Не знам дали са успели, но бе удивително, мислех си, че това съществува само по филмите.
Въпреки че днес не са толкова известни колкото в средата и началото на 90-те, Depeche Mode показаха как се прави професионален концерт. До момента много малко концерти случили се у нас, класирам като такива, и ярките представители са Depeche и Металика. Имайки се в предвид как са стартирали, а именно са били бой бандата на Винс Кларк (така както Тейк Дет бе бой бандата на Гари Барлоу) и когато той ги е напуснал 1981-ва не са знаели да свирят, да пеят, и нито един от тях не е имал нито една минута опит, последвалите им успехи показват таланта им и пресъздават американската мечта, в британски стил. Макар да събират в Европа средно по-малко хора, отколкото Азис на концерт у нас (под 10000 души, концерта им в България е най-големия от това турне за сега), прехвалените ни звезди определено има какво да се учат.
И на края не мога да пропусна да изкажа радостта си от това, че Depeche не бяха гости на Слави Трифонов. Слави нямаше как да се въздържи да обсъди с Андрю Флетчер (двойник на Явор Дачков) политиката на Костов и царския скандал.
