Трябва ли Великите Българи да са Българи?

Днес след досадна реклама от страна на БНТ, реших да отида на сайта за избор на Великите Българи – http://www.velikite.bg (напоследък у нас се счупват да копират западни шоута, с цел пари от SMS-и, и реклами, това специално го гледах преди години по BBC, и между впрочем беше доста обективно, за разлика от моментните ми впечатления от нашия вариант) за да видя кои Българи са класирали до момента. Разглеждайки списъка ми направи впечатление, че вътре има няколко имена на не Българи, и по-специално имената на Кирил и Методи.

В този смисъл си зададох въпроса „Трябва ли Великите Българи да са Българи”.

Мисля, че това е основополагащ въпрос. Защото подредбата на думи „Великите Българи” предполага по подразбиране, че става въпрос за Българи. Какво обаче значи Българин по дефиниция? Човек, който е роден в България, има Българско гражданство (нещо, което трудно би важало за по миналите времена, но можем да го заместим с – присъства в Българските регионални църковни/Болярски списъци) или се самоопределя като Българин. Мисля, че е очевидно, че не можем да класифицираме за Българин човек, който не проявява желание да бъде класифициран като такъв, това би било нарушение на правото му на самоопределение. Та ако приемем това за дефиниция, ми е интересно в този смисъл как Кирил и Методи се класифицират като Българи?

И двамата са родени в пределите на Византийската империя. Имат гръцки и латински произход. Владеят частично славянски (което вероятно идва от страна на майката, и според разпространението на славянските племена по това време, е почти сигурно, че не става въпрос за Български славянски племена, въпреки очевидната прилика между всички регионални племена, ние и до сега говорим един език). Не са идвали в България никога. Не са се самоопределяли като Българи. Създадената азбука (която между впрочем както знаем, не е тази, която употребяваме) е създадена с регионални за Византийската империя цели, и не е била насочена към България. Какво е основанието да ги класифицираме като Българи? Те са важни хора за България и Българската история, но не по малко важни за съвременното ни съществуване са и други чужденци – като например царя Освободител – Александър II, поради чиито външно политически интереси, ние съществуваме днес като държава. Неговата важност особено спрямо конкретния момент, обективно е може би дори по-голяма за съществуването ни, но не го класифицираме за Българин. Ако си позволяваме да класифицираме толкова нагло, не самоопределили се за Българи хора, защо да не наречем такъв Буш, Клинтън, Блеър, Кол и подобни? Нали ни приеха в НАТО (а пропагандата казва, че това е много важна крачка в Българската история) и нали ще ни приемат в ЕС (пак уж много важна крачка в нашето бъдеще)? Защо класифицираме Любен Каравелов за Българин, като той е велико име и в Сръбската и в Румънската литература? Ако мерим всичко с един аршин, не мисля, че имаме каквото и да е директно основание да класифицираме Кирил и Методи за Българи, и според мен е редно те да отпаднат от списъка, без това да омаловажава по какъвто и да е начин тяхното значение.

Николай Василев срещу БАЙТ

Днес управителите на БАИТ са написали писмо до министър Николай Василев, в което са поискали търга за електронното правителство да бъде спрян. Министъра, в добър свой стил (случвало се е не веднъж), веднага влезе в атака казвайки, че намеците, че е корумпиран могат да доведат до това да заведе дело срещу БАИТ (не особено възможно) или персонално подписалите писмото, за да си изчисти името. И няма да спре нищо (их, в друга държава, поне проверка щеше да бъде назначена).

Аз обаче незнайно защо, си спомням, че почти всички намеци за корупция винаги са следвали този министър, без значение кое министерство е управлявал (още първия месец на правителството от НДСВ го обвиниха в нещо), за най-малко три позиции. Много от тези намеци ще си останат, а вероятно някой и ще се отворят отново (слушайки изказванията на главния прокурор от сутрешно предаване). Класическите скандали около търговете за доставка на компютри за училищата, концесиите на магистралите (под въпрос), летищата (отменен), приватизацията на БТК (най-малко 4 заведени дела, всичките спрени поради процедурни нарушения, а не липса на доказателства), доставката на интернет за училищата (където например имаше смешното изискване – даване на точка за доказано присъствие в населено място в страната, без значение по какъв начин, което даваше повече точки, отколкото техническата и финансова оценка взети заедно, и очевидно фаворизираха БТК – със заведено дело).

Навремето на улицата се говореше, че този министър отива винаги там, където определен приятелски кръг на партията му има интерес да извърти сделка.

За този търг с пореден за може би вече свикналия министър с корупционен и скандален привкус, на улицата се говори, че министъра на НДСВ ще дадел на шефа на предизборния щаб на НДСВ няколко милиона (6) евро. Не бих се учудил техническите изисквания да са такива, че да могат да се спечелят само от HP и Microsoft. Даже бих спекулирал консорциум от кои фирми би го спечелил (без да знам кои участват). И ако позная, не знам как министър Василев ще успее на мен да ми обясни, че няма далавера. А приказките за дрязгите между него и БАЙТ (не е първата, доколкото си спомням) по скоро показват, че кучето си лае, кервана си върви, и министъра винаги ще си намери оправдание да не прави проверки (може би страхувайки се от нещо?). В БАЙТ членуват и фирмите, които имам в предвид (то кой ли не членува там), така че министъра може и да каже, че не 100% от организацията подкрепят писмото, и формално ще бъде прав, дори и моите подозрения да са верни. Също така, когато някой заинтересован да участва в публичен конкурс забелязва очевидна далавера фаворизираща определен производител и приятелски кръг, не може да не бъде обвинен, че го прави поради лични корпоративни интереси – това е факт, защо иначе ще го интересува търга (корпоративен интерес). Но това не значи, че няма далавера. С това може много да се спекулира. Единственото, което е сигурно е, че няма да има проверка.

И на края, както е казал Иван Вазов – не се гаси туй що не гасне – а именно далаверата.

AMD купува ATI?

Любимият ми производител на непрофесионални графични карти – ATI, днес реши да обяви публично хара-хири – продава се на AMD. Двете компании почти нямат пресечно пазарно множество. А AMD е доказала лошия си management (нека не говорим за технологии).

За мен ATI е технологичния лидер сред производителите на непрофесионални видео карти. Те имат по-висока производителност на мегахерц, по-висока производителност на транзистор, по-висока производителност на ват, и по-висока производителност на единица цена. Имат един или два чипа, и без значение каква карта продават – много скъпа и производителна, или чип за GSM, чипът е един и същ (което сериозно намалява производствената цена, и многократно потвърждава технологичното им лидерство от страна на хардуера). NVIDIA (основния конкурент) има на моменти и по-бързи карти (не съществено по-бързи), но го постигат с такива крайни решения (огромни вентилатори, шум, много харчене на ток, много чипове, масивен паралелизъм, огромни кешове, изключително много логика изнесена в драйвера, инвестиции в производители на игри, за да модифицират HAL-а си, така че да се оптимизира по-добре от NVIDIA при паралелното изпълнение), което показва силната умора и изчерпване на хардуерния им дизайн. Поради и тези причини, ATI държи практически целия пазар на мобилни видео карти (от мобилни компютри, до GSM-и, и специализирани устройства като например XBOX 360). Много рядко се продават мобилни устройства с NVIDIA, и то не заради друго, а защото се очаква името на NVIDIA (все още носи наследството на голямото им превъзходство от преди няколко години) да оправдае неоправдано завишената цена. Но в този свят основното е политиката, а не технологичните качества. INTEL и приятели държат основния бизнес при производителите на GSM-и (поне smart телефоните), мобилните компютри (за никой не е тайна че AMD се намира на около 4-5 години назад технологично и политически в този бизнес, който вече държи над 55% от пазара на компютри въобще). Ефекта който ще се появи е че ще спрат да се правят дъна с ATI, и те ще загубят от това 30% от пазара си, NVIDIA ще бъде подкрепена от няколко OEM и чип производители (които AMD конкурира нелоялно покрай производството си на процесори), а и те ще спрат да произвеждат чипсетове за AMD. Краткосрочен план вероятно AMD въобще няма да порасне въобще от тази сделка (нещо предполагам, на което се надяват), но със сигурност ATI ще влезе във втора лига. Единствения начин за оцеляване (и то частично) според мен би бил на мига да се дистанцират от AMD и да заявят, че ще бъдат независима компания, с независимо управление, и без връщане на пари в първия.

http://news.com.com/2061-10791_3-6097453.html?tag=nefd.aof

Пак за промените в закона за трансплантациите

Днес гледах едно предаване на темата „съгласие по подразбиране” по отношение на приетия закон за трансплантациите. Там лъсна поредния докторски Български парадокс – у нас за настъпила смърт се класифицира спиране на сърдечната дейност за повече от определено време, а не спиране на мозъчната дейност (защото нямаме механизми за установяване на последното). От друга страна взимането на органи за трансплантация, изисква спиране на мозъчната дейност, но останалата част да е поддържана на системи, и да е в здраво състояние.

Това формално значи, че органите за трансплантация, ще бъдат взимани от формално живи хора. Ако обърнат логиката (органите да бъдат взимани от хора със спряла сърдечна дейност) пък значи, че донора, може би ще усеща напълно, че го режат.

Депутата от БСП, който бе разпитван от журналистите каза, че следва да бъде приет и закон за правата на пациента, и е редно да се обърне внимание да не противоречи на поправката в закона за трансплантациите, за да не се образува поредния законов парадокс у нас. В подготвяния закон за правата на пациентите, се приема, че има съгласие по подразбиране за аутопсия от страна на пациента.

На зададените въпроси с казуси, при които може да се образува корупционна практика, депутата каза, че той вярвал в морала на лекарите (нещо, в което аз, за нещастие от опита си, а вероятно и повечето пациенти не вярваме) и че е участвал в такива комисии, макар и по действието на старото законодателство (което за мен значи, че нищо не е ясно с новото), и такива неща не са се случвали.

Доброволно съгласие при даряване на органи

Вчера слушах дебатите около приемането на промените в закона за трансплантациите.

Основната промяна бе направена по отношение на съгласието по подразбиране. При стария закон то бе несъгласие по подразбиране. При новия е съгласие по подразбиране.

Аз обаче съм против, и възнамерявам да си потърся правата, като си запиша в книжката, че не искам да бъда доброволен донор.

Всеки лекар в действителност знае, че този механизъм на донорство на органи (съгласие по подразбиране) не е решение на проблема с липсата на органи. В България имаме над 200000 души, които рисково чакат някаква трансплантация. От друга страна имаме около 100000 смъртни случая годишно. При само 10% от тях, може да се употребяват някакви органи (защото са запазени и защото донорът е бил здрав), което значи 10000. При само 7% от не доброволно дарените органи (за момента), те могат да достигнат навреме и безопасно до получателя – което прави 700. При само 40% (и то само при някой типове) има възприемчивост от страна на пациента – или 280 – тоест не повече от 0.14% от пациентите биха могли да се възползват при идеален случай от промяната на закона, годишно. Или за над 80% от чакащите, никога няма да се намерят органи до тяхната смърт. Число, което е практически същото и при старата форма на закона. Затова аз се чудя, защо толкова много лекари натискат за тази промяна, използвайки популистки лозунги, които всеки можещ да смята човек, установява, че или лекарите са скарани с математиката (всъщност, ако не бяха скарани, можеше да станат математици?) или имат някаква друга цел от тази промяна? Казват, че дяволът е скрит в детайлите.

Мен ме притеснява начина, по който лекарите ще определят от кой ще му вземат орган (тук вече не може да става дума за дарение) и на кого. Всеки един лекар ще може да промотира орган на пациент (починалите извън болниците, практически в 99% от случаите не могат да бъдат донори, а при нас това са основните починали). Поради особености на трансплантациите, това означава, че те ще таргетират пациента, приживе, и ще се обаждат срещу хонорар някъде, за да заявят (и оберат от негово име печалбата) органи.

На този ми коментар, чух изказвания от типа – че лекарите няма да постъпват така, защото са хуманни и честни.

Нима има някой в България, който вярва, че лекарите си спазват хипократовата клетва, и не взимат пари?

Все едно да ми кажат, че катаджиите и митничарите не взимат пари.

Почти няма нито един лекар, който да съм срещал и от който да съм имал някаква нужда, който да не е искал пари. Както и от 15 спирания до сега от катаджии, само 3-ма не са ми искали пари. Само някой, който се мъчи със страшна сила (като например контролните органи) да не ги вижда тези работи, може евентуално да не ги види.

Черен пазар на органи, кръв и медицински услуги в България има. Тук сигурно някой доктор като ощипана мома ще изпищи, че това не е вярно. Нека отиде около хотел Princess и се помотае, няколко доста тъмни субекти ще му предложат от кръв до пениси за трансплантация. Не искам и да се замисля от къде ги взимат.

Факта, че тези неща съществуват, показва слаба и незаинтересована (напротив – заинтересована да не го прави, заради участие на представители на властта) държава да реши проблема. Отварянето на толкова широка порта за прикриване на погрешно извършени медицински интервенции (как ще се прави аутопсия на изтърбушен труп, дарил половината си органи не доброволно), официален пазар на органи (как се нарича иначе „заинтересуването” на лекуващите лекари, да записват пациентите си в листа на потенциални донори, без да ги информират, срещу хонорар?), който би легализирал в липсата на контрол черния?

От политическите учебници знаем, че демокрацията, това е диктатура на мнозинството. То би следвало да налага решенията си на малцинството.

С това решение обаче не е така. Проучванията на общественото мнение показват само 20% желание за доброволно съгласие. И не защото Българинът е скръндзав, а защото, когато ходиш по въже (това е нашия живот тука в България) предпочиташ да се обезопасиш срещу всичко (например падане в ръцете на алчен доктор?). И не закон за трансплантациите, а премахване на корупцията в Болниците ще реши проблема.

А как ще решат казуса с неидентифицираните пациенти (пациенти без здравни книжки)? Ако и при тях съгласието е по подразбиране, то автоматично се създават механизми за прикриване на убийства в Болниците (загуби му се книжката, дарихме му заклания орган, и той взе, че се загуби). И не е въпросът на висок морал, че няма да се случва. Практиката показва, че високия морал в никакъв случай не е нещо, което Българските лекари притежават (как се нарича искането на пари от човек, чиито живот е застрашен от теб, в зависимост от това дали ти даде пари или не? Според мен това се класифицира като изнудване).

Шефът на комисията по правата на човека и вероизповеданията Огнян Герджиков защити промените с аргумента, че животът е по-ценен от всичко и трябва да се даде шанс на болните да живеят. Според него досегашният закон се е оказал неефективен и само неколкостотин души са заявили волята си да дарят органи. Той обаче не скри, че съществува потенциална опасност от търговия с органи. "Това е обратната страна на медала", призна Герджиков. Според него лекарите трябва сами да си изработят защитни механизми срещу подобни злоупотреби.

Сега отново ще се засили емиграцията (и няма никакъв Първанов, с никакви доброволни усилия и обикаляния за забременяване на потенциални млади майки да реши демографския проблем), защото Българина ще започне да плаща за лечението си по 6 пъти (до сега беше 5 пъти) – веднъж чрез здравната осигуровка, веднъж чрез таксата към личния лекар (за уж безплатния преглед), веднъж чрез общите си данъци (и бюджета), веднъж официално в болницата, за доплащане или направо заплащане на лечението, веднъж на ръка на докторите (всички взимат, и то не защото даваме, а защото искат), и на края с органите си, поради прекрасното лечение.

Интересно как е решен феномена в другите държави (за да подкрепя модата на наличната у нас традиция – ако в Занзибар набият някой на улицата, все се намира някой у нас да каже, вече в Занзибар бият, ние къде сме? Тоест да копираме най-лошото от другите държави)? Колкото и да е странно, в USA няма съгласие по подразбиране (www.organdonor.gov), а и в 8 от 9 страни в Европа, които проверих. Това още повече започва да предизвиква у мен съмнение към поведената от спорни светила в науката кампания за съгласие по подразбиране у нас.

Аз персонално възнамерявам да запиша в книжката си несъгласие. Предполагам, че служителите (ако въобще има такива, които да приемат вписване, аз подозирам, че ще правят чудеса от бюрокрация и не недовършени наредби да не позволяват такова нещо) ще ме гледат като на човек с нисък морал и страхливец (а кой знае, може да ми отказват медицински услуги поради това – форма на изнудване, случва се сега, защо да не се случва в бъдеще?). Но аз ще се откажа поради няколко причини – първата и най-важна причина, е, защото все пак закона ми дава това право, и никой няма право да ме съди, ако се възползвам от него. Нещо в повече, отъпкването на пътя към отказа, е отъпкване на нашите права, иначе е ясно – имам право само на хартия, за нещо, за което всъщност нямам право. Също така смятам да се откажа, защото, ако реша да даря орган, искам да го направя по свое съзнателно съгласие. Решението трябва да е моето, а не на някой алчен лекар. Това е мое право на свободен избор.

А за всички лекари, мога само да кажа, че те прекрасно разбират, че донорството на органи не решава проблемите на пациенти. Един дарен орган закърпва проблема на пациента в идеалния случай за няколко години, и практически не може да бъде присаден втори път. Такава ни е природата. Единственото решение към момента е развиване на клонирането и експериментите със стволови клетки. По голямо добро на пациентите ще направят, ако приемат закон разрешаващ това, отколкото доброволно съгласие. За мен последното е бомба със закъснител, то позволява толкова много корупция и беззаконие, че ще убие повече, отколкото ще помогне, но в допълнение и ще завлече косвено емиграция (някой надява ли се корупцията да изчезне?), от което крайния резултат за държавата ще бъде много по-негативен.

Разработена е стратегия за решаване на демографския проблем на България

Разработена е стратегия за преодоляване на демографската криза в България. Това ми напомня на едно изказване от Жириновски как, ако той спечелил изборите, лично щял да се заемел да реши проблема. Сега май Първанов в същия стил (преди избори) обещава пари и гени на всички кандидат млади майки, така че единственото нещо, което те трябва да намерят от тука нататък, за да стане работата е целеустременост. Нещо, което у жените принципно липсва, въпреки че нарастването на земното население показва, че ако не друго, то поне са много плодородни.

Разработена е стратегия за преодоляване на демографската криза в България.

Това каза при посещението си в крайморското село Росен президентът Георги Първанов, цитиран от БНР.

Той заяви,че ще бъдат мобилизирани всички ресурси, за да може в близките месеци да се постигне увеличение на детските надбавки и на средствата, отпускани за майките, непосредствено преди и след раждането на детето.

Чрез разработената вече стратегия ще бъдат стимулирани и работещите майки, каза още президентът.

Таен търг за българската геостационарна позиция?

Комисията за регулиране на съобщенията обявява търг с тайно наддаване за предоставяне на концесия на правото за ползване на Българската позиция за геостационарни сателити с цел осигуряване на национално покритие. Принципно съм съгласен, че тази позиция трябва да се ползва, но не съм съгласен с тайното наддаване. Участниците трябва да са публични и предварително явни. Всичко тайно ми намирисва на далавери и дано да не съм прав.

http://www.crc.bg/v1/files/bg/1983.pdf

Малко политическа статистика за България

По повод смешните напъни на Българските политици ми се ще да обърна внимание на малко интересна статистика за политическия елит на така наречената трета Българска държава:

За време на съществуване от 128 години (какво кръгло число!) ние сме имали:
61 правителства (това прави средно 2.098 години на правителство, броейки дори по стабилния политически, социалистически период).
Имаме застреляни и заклани поне 6 министър председателя. Убити отделно най-малко 25-30 члена на правителства (това означава по един убит средно на 4 години!), вкарани в затвора има поне два пъти по толкова. Няма нито един министър председател, срещу който да не е завеждано дело, правено разследване и да няма подозрения за корупция (Станишев за сега е единственото изключение, но спокойно – има време). Имаме три национални катастрофи. България е загубила близо 40% от територията си (понякога повече). Загубили сме 4 войни. Спечелили сме само една малка. На няколко пъти (не само по социалистическо време) държавата е национализирала фабрики (национализация е имало няколко пъти и по царско време) и банки, имала е няколко икономически катастрофи. Забраната за притежание на злато след втората национална катастрофа съществува практически и до днес (златото трябва да има произход). Ние сме загубили над 1 милион население във войни и глад. Имаме няколко въстания. Няколко военни преврата. Няколко политически преврата. Два изгонени царя. Реално имаме (ако изключим Социалистическото и Руското време) само 5 правителства довършвали мандата си. Съвсем малко повече парламенти довършвали мандат имаме.
Ако човек се замисли, цялата ни политика и политическо управление по време на третата Българска държава са един колосален провал и винаги са били такива.

Атака предлага да ни задължат да гласуваме!

Една голяма простотия чета днес тук: http://www.news.bg/article.php?cid=7&pid=0&aid=183847
Атака предлагала задължително гласуване.
В България се случва един от най-лошите феномени на „демокрацията” – негативния вот. Хората не гласуват ЗА нещо, те гласуват ПРОТИВ нещо. Спомняте ли си първото гласуване против комунистите? Дойдоха на власт СДС. След скандалите по корупцията, падането на правителството от негативен вот в парламента, имаше временно правителство. После гласуваха против СДС и него, и дойде на власт БСП. След това гласуваха против тях. И дойде отново на власт СДС. След това гласуваха против тях и БСП, имаше ново лице, и дойде на власт НДСВ. След това гласуваха против него, и новото лице (за 20 дни кампания преди изборите) Атака влезе в парламента (гласовете за атака бяха гласове против НДСВ, БСП и най-вече ДПС). В промеждутъците купища партии и партийки се възползваха от негативния вот. Спомняте ли си Жорж Ганчев и Бизнес Блока? Той за малко щеше да стане президент. Ами бате Бойко? Нима хората гласуваха толкова за него, колкото против кандидатите на СДС, НДСВ и БСП?
И всяка партия дошла на власт с негативен вот, вижда, че докато е на власт, подкрепата и пада, и не може да превърне негативния в позитивен вот. Та когато дойде време за избори, те започват да мислят начин как да запазят негативния вот. И най-простото нещо, което може да се сетят е да накарат избирателите, които не искат да гласуват да бъдат задължени да гласуват. Ами да, много е лесно, като няма кого да си избере избирателя ще гласува за по-малкото зло. А то най-често е по-младата партия. Ако ги накараме ония мизерници да гласуват, може би няма да паднем от власт. Може би ще вземем повече от гласовете на другите партии, защото те тях ги мразят повече, отколкото мразят нас. Нима СДС не искаха да променят закона и да задължат населението да гласува? Нима фракции в НДСВ не предлагаха такива идеи? Сега е ред и на Атака.
Аз обаче считам, че правото да не гласувам е също толкова важно, колкото и правото да гласувам. Запазвайки го, пресирам партиите да се опитват все пак да правят нещо добро за всички, опитвайки се да превръщат негативния в позитивен вот. Ако правото да не гласувам липсва, политическата борба ще се превърне в откровено плюене срещу противника (не че сега не е така), разчитайки на негативизма и задължението.
Да, Атака отбелязва принципния проблем в това, че сред малцинствените групи нивото на гласуващите е много високо (70-80%), докато от Българите гласуват само около 35-40%. Това означава, че реално един малцинствен глас е равен на два Български (затова и ДПС хваща 10% в парламента, при 5% избиратели). Но пропускат да отбележат, че нас, с малцинствените групи, ни обединява едно и също нещо – нещастието и мизерията. И ние реагираме реално по един и същи начин – малцинствата гласуват против всички управляващи, гласувайки за своите (защото, въпреки че те може да присъстват в правителството, не могат да носят 100%, а само 10% отговорност), а Българите гласуват против този, който е на власт, дори чрез нежеланието да гласуват. А предложението гласуването да е задължително може да има само по-лош ефект за националистите (например отвратени от Българските партии, всички Българи да гласуват за ДПС. Спомняте ли си как щяха да гласуват за Ку-Ку? А за Кулеков и Бойчев?). Бих казал, че Българската политика е смешна, ако този феномен не се наблюдава почти на всякъде в „демокрациите”. Редно е да се обърне внимание, че форми на демократично управление е имало и от преди 3000 години, но за голям период от време са ги отричали като бавен и неефективен метод за управление. Съвременния свят няма нужда от Римска форма на демокрация (тази е демокрацията налагана ни със сила от Американците) с многото си слоеве и затворен политически елит. Технологиите позволяват напълно пряка демокрация. Дори в България в момента има повече GSM апарати, отколкото гласоподаватели. Хората са изключително информирани (всички имат телевизори, радио, GSM-и, интернет) и образовани (95% от населението на България може да чете и пише, това е повече, отколкото имащите право да гласуват). Всяко решение взимано от парламента може да бъде взимано директно. Тогава няма да има нужда от гласуване за партии. Няма да има нужда от партии. Няма да има нужда от цар, общински съвети. Активността ще бъде винаги висока. Много трудно ще може да се създаде феномен от негативен вот. Всеки пряко ще усеща влиянието си върху държавните решения. Няма да има тайни. Няма да може без обяснение на населението чужда или локална сила да си прокарва интереса в парламента. Няма да има нужда от националисти. Нещата ще бъдат много по-прости, по-евтини и по-ясни. Няма да купуваме за по 2 милиона нови коли всяка година, и да сме на второ място по разходи за автомобили сред парламентите в Европа. Парите за бюджет на парламента годишно ще отидат за раздаване на GSM-и на социално слабите, и издаване (еднократно) на цифров сертификат за гласуване (така няма да може никой по пътя да фалшифицира избора). След първата година, ще ни струва далеч по-малко, отколкото сега. Държавата ще реагира далеч по-пъргаво, отколкото сега. Но разбира се огромен набор, царедворци, политически и адвокатски кръгове, няма да имат от какво да печелят и съществуват. Така че по вероятно е да задължат всички ни да гласуваме за тях, отколкото да ни дадат да гласуваме както искаме.

Физичните закони не са били такива винаги...

Вчера прочетох една статия, която е доста еретична към фундаментите на физиката, и на мен много ми хареса като идея. Основната идея на съвременната физика е, че всички физични закони действат по еднакъв начин на всякъде във вселената, и са действали и ще действат във времето. Прецизните замервания вече показват, че това не е вярно. Предположението, че с течение на времето някой действия на физичните закони са се променяли, и вероятно зависят от нещо трето (например свързано с разширяването на вселената), може да изглеждат прекалено еретични, но в същия момент обясняват прекрасно инфлационната теория по отношение на разширението на вселената (сега тя ще изглежда по линейна, защото инфлационният генератор, всъщност ще са променящите се физични закони), доказателства, за която се наблюдават все повече и повече с поредните замервания на радиационния ефир. Много нови възможности се отварят пред знанието, ако това се окаже истина, като например теории за обяснение как започват да действат физичните закони на границите на черните дупки, или в първата 300 хилядна от създаването на вселената. На някой това може да му се струва безкрайно скучно, но отваря врата за много нови и интересни технологии, които дори не сме си и помисляли до сега, така както трудовете на Айнщайн са създали не малко неща, които използваме в момента.

http://www.foxnews.com/story/0,2933,203180,00.html

Нова (поне за мен) песен, посветена на Васето...

Преди няколко дни ми изпратиха тази песен, ефектна простотия, която май е тръгнала бавно, но славно да се превръща в голям underground хит (няма да пуснат клипа по Канал 1, чудо да стане). Очевидно има пресищане на публиката от гей герои, което започва да се експлоатира от изпълнителите, в създаване на откровени пародии, които аз считам за оздравителни. В противен случай може да се получи нездраво залитане в някоя посока (например идеализиране на другаря Живков), и после пак ще трябва революции да правим, за да се освобождаваме от закостенялото си съзнание. И така прилагам линк за всеки любител на простотиите, да се радва и смее. Аз си мисля, че това е смешна пародия.

Концерт на Billy Idol

Ходих на концерт на Billy Idol в Каварна. Цялата история с този концерт бе за мен много объркана. Първо не знаех, че има. После си мислих, че е за друга дата. След това реших, че не мога да отида (или по точно да остана до тогава). После пък се наложи да остана и т.н. Но съм доволен, това беше един от най-добрите концерти, на които съм бил въобще, и не съжалявам.


Преди концерта на Billy Idol имаше едни имитатори на Битълс – Beatles Unlimited, представлявани от някакъв уж австрийски продуцент, ама с Българско име, който обичал България. Раздаваха се картички, ако желаем и в нашия град Битълс да свирят, на кой телефон да се обадим. Когато стартираха ние почнахме да се шегуваме „Битълс пак се събраха” (спомняте ли си преди смъртта на Джордж Харисън, имаше един актуален виц – какво е необходимо на Битълс, за да се съберат отново? Още три куршума...), и вярно много ги наподобяваха, с тази си разлика, че всичките им китари сочеха на ляво, а по принцип китарата на Пол е винаги на дясно. Малко бяха досадни, и в един момент сред тълпата тръгна приказка, да вземем да ги съберем с оригиналите.



Концерта на Billy Idol почна в 21.00. Бяха се подготвили за голямо представление, имаше най-малко 5 камери, перфектно осветление, много техника, два пулта за управление, мрежа, върху която прожектираха разни неща. Имаше и много полиция (както и един незнаен розов кадилак). Но присъстващите (90%, от които си бяха купили билети пред стадиона) трудно събираха 500 души. Казах си, явно Billy не е такъв дразнител, че да докара в работен ден, на майната си (в Каварна), голяма публика. Но като поразпитах приятели и познати, се оказа, че освен това организаторите (Цонко) имат не малка вина защо имаше толкова малко хора. Никъде нямаше плакати (тук-таме имаше плакати във Варна - Beatles Unlimited и с малки букви – на концерта на Billy Idol, но никъде другаде не видях), нямаше реклама (носеше се слух, че е имало някаква реклама пусната един път в 3 през нощта, по малка музикална кабелна телевизия), никъде не продаваха билети (на Билетния център в НДК нямаше, и дори не знаеха, че има концерт, напоследък много организатори заобикалят НДК и си патят от това), носеха се слухове, че имало в бензиностанции Петрол и Лукойл, брат ми проверил няколко и не знаели за такова нещо. На всичко отгоре дори на Web-а на Каварна трудно се намираше информация за този концерт (освен последния ден), и единствения източник до последно бе web сайта на Billy Idol, за тия малкото дето го знаят и проверяват редовно. В този смисъл вината за слабата посещаемост си е изцяло на организаторите. Аз след кратък разпит установих доста народ, който би искал да иде на този концерт, но никога не е и знаел, че го има. Да не говорим за работен ден (и то вторник, а не петък или понеделник), и Каварна. Всички концерти дето се правят в Долно Нанагорнище, или Горно Нанадолнище (каквото е Каварна), трябва да се правят Събота срещу Неделя. Иначе просто убиват логистиката на нещастните желаещи да ги посетят, които не са на море (а дори и тези дето са на море, 50% от тях трябва да минат близо 200км, а другите 50% около 80-100). Ако този концерт бе в София, Били сигурно би събрал около 5000 души. И аз като фен не се чувствам по никакъв начин виновен за малкото фенове.
В един момент отвориха вратите безплатно, и заедно с много (при това доста) тъмни субекти от населеното място, едва събирахме 1000 души.
Концертът беше перфектен. Много малко изпълнители от класата на Били са идвали в България, а още по-малко са импровизирали и са взаимодействали с публиката като него. Повечето идват, изрецитират си стихотворението плахо, чакат един (някой два) биса, излизат и си тръгват.
Били модифицира текста на всяка песен, вмъкваше шеги, или името на България. Разправяше истории преди всяка песен. Закачаше се с България. Изпя една песен на уше на една мома от първия ред. Други редове от текста ги насочваше към определени хора. Даваше микрофона на хората да пеят (едни не искаха да му го върнат). На няколко пъти почти направи стриптийз. Размяташе и показваше плакат от Playboy. Раздаваше разни неща на всички. Показваше неприлични знаци с микрофона. Ръкува се с почти всички от първия ред. Преобличаше се между всяка песен и излизаше с други дрехи. Сменяха осветлението. А и групата му също беше изключително атрактивна. Просто жалко за тези, които не бяха на концерта.
Представлението продължи точно 2 часа (повече, отколкото типичните концерти 1 час концерт, 30 мин бис с паузата) но нямаше бисове, въпреки рева на там колкото бяхме. Повечето хора не искаха да си тръгват. Всички песни, които Били изпълни бяха хитове, но времето не бе достатъчно дори за половината му хитове (нямаше Speed, Cradle of Love, Shock to the System, Don’t Need a Gun). Аз все пак съм доволен, защото двете ми любими песни – Eyes without a face и Flesh for fantasy бяха, и разбира се не можем да пропуснем Rebel Yell, White Wedding и Sweet Sixteen. На места Били свири на китара, на други се качваше по колоните, или слизаше при публиката. Много съм доволен. Като взаимодействие, този концерт бе като последния концерт на Апокалиптика, и дори по добър. А тия двата концерта рязко се открояват пред всички останали, които съм бил до сега у нас (другите са прекалено наредени, и скучновати). Определено се виждаше, че Били си пее всичко (което не го правеше лошо), за разлика от други изпълнители, и начина, по който нареждаше цялата работа, го издигна много в моите очи. Определено не съм бил до сега на концерт на толкова динамичен, нагодим, и качествен изпълнител. Повечето не смеят да излязат от рамките на програмата си, за да не се изложат. При Били нямаше програма. Ние публиката бяхме програмата. Приличаше повече на конструкция на джаз концерт, където изпълнителите основно импровизират. Пак бих отишъл на негов концерт. Ако бе в София, бих дал 40-50-60 лева даже.
За довиждане Били каза – ще се видим следващата година. Дано.

Гагаузов - Абрашев на сегашното правителство

Имаше една народна приказка навремето (по време на правителството на НДСВ), защо царя държал Абрашев министър след уж толкова много издънки. Коментара на приказката беше, че всяко село си има нужда от селски идиот, за да може всички останали да изглеждат умни. Сиреч Абрашев обирал по-голямата част от негативизма към правителството, и така Симеон изглеждал прекрасен и (о?)блажен.
Очевидно традицията от предното правителство се е пренесла и в настоящото. За пример мога да посоча публикувано изказване на министър Гагаузов по отношение на наболели обществени теми:

Министър Гагаузов коментира, че позицията на министерството на регионалното развитие и благоустройството по казуса със строителството в местността Иракли е съобразена със Закона за Черноморското крайбрежие и Закона за устройството на територията.

В същото време министерството на околната среда и водите ще организира дискусия с всички заинтересовани ведомства по случая. Целта е да се вземе решение за строителство, но да се опази и природата.

Според Асен Гагаузов случаят с Иракли е в ръцете на местните общински съветници. „При положение, че общината е издала законово решение, то никой нищо не може да каже“, заяви Гагаузов. Той счита, че няма проблем, че заместник-министърът на околната среда Любка Качакова си е купила земя в района подобно на други хора, защото постът заместник-министър е временен.

Аз имам няколко персонални коментара към подобно изказване:
Не мога да разбера какво значи „постът на заместник-министър е временен”? Вероятно е искал народонаселението да подразбере, че Любка може и да я уволнят заради тази издънка? Но май по скоро прозвучава (и вероятно и истина), че Любка няма да е винаги министър, нека си подсигури старините, както вероятно и министъра, или някой и друг началник в топлофикация…

Министър Гагаузов е контролен орган. Изказването за законното решение, по скоро звучи като добре познато на всички ни отбиване на номера, в което господин министъра очевидно е майстор (виж предните му изказвания по други теми). Общините не са независими, не и в момента, и министерството на господин министъра има наистина хиляди механизми, за да приложи контрол, да спре някоя сделка, или да предложи решение на парламента, което да бъде взето бързо и да се реши някой проблем. Много правителства в миналото са демонстрирали, че користните цели на някоя групировка или министър, могат да се прокарат против каквото и да е влияние (включително американско), по хиляди начини, за 10 минути. В противовес обаче такава енергия не се проявява за защита на обществения интерес, който по някаква случайност е уж основната работа на господин министъра, и включително той е натоварен и с контролните функции. По този начин Гагузов започва да прилича на Абрашев, с тази си разлика, че последния мажеше и без това не съществуващата ни култура, а първият очевидно е решил да унищожи и без това несъществуващата ни природа и инфраструктура. Разбира се изцяло в интерес на обществото (или поне някой ограничени негови представители, не и ония прошляци, гласоподавателите).

Идват мрачи времена...

Идват мрачни времена. Свободи, които хората са си извоювали с много жертви, дълги години, започват да се губят в името на нещо имагинерно като борбата с тероризма (борба с тероризма, звучи точно толкова смешно, колкото и стария, добре познат ни термин „борба (война) за мир”). Няма дефиниция за тероризъм (тоест в тероризъм може да бъде обвинен всеки, например лепящия плакати по улицата, по същия начин както у едни държави обвиняваха за фашизъм, а в други за комунизъм). Естественото усещане за този термин е някой да указва нежелан натиск чрез заплаха. Но тук има две страни на монетата – това дали да проявява тероризъм е персонален избор на едно лице. То може да го прояви по собствено желание, или да му избият чивиите (например възпаление в мозъка да предизвика шизофрения?). За да може държавата да се защитава от всички подобни случаи, трябва да наблюдава от близо всеки свой гражданин. И обратно, заплахите, които държавата отправя по отношение на изискването мнозинството да спазва законодателство дефинирано от малцинство (парламентът е реално малцинство, а никой по никакъв начин не дефинира, че те ще следват желанията на мнозинството – за справка виж България) не са ли също проява на тероризъм? След като в USA стана ясно, че администрацията сериозно е превишила правомощията си, създавайки военните трибунали в Гуантанамо, събирайки логовете (без законово основание) от телекомуникационните компании (чест им прави на малкото отказали), събирайки персонални данни по летищата и карайки интернет доставчиците да събират спорна лична информация за потребителите си, сякаш за миг светлина проникна. Всички си казахме в USA наистина има демокрация (така прокламирана и налагана насилствено на васални държави (справка виж Ирак, Иран, Западна Европа, Египет, Индия, Виетнам, Корея, Япония и т.н.), така както други държави налагаха насилствено Комунизъм), но сякаш това бе по скоро опит за заблуждение на масите. Администрацията на Буш (вероятно Нерон на нашето време – Нерон също се е борил с тероризма на християните) е решила да наложи вече определените като незаконни практики, за законни при това със задна дата. Нима това не е проявление на империализъм (и то вътрешен, а не външен, в което непрестанно се обявява USA) по възможно най нагъл начин? От години започва да се вижда, че въпреки социалистическите си и тромави монополни практики, Европа е далеч по-демократична, отколкото уж великия и любим на доста Български политици, прокламатор на демокрацията. И може би човек би могъл да си каже – нека си трошат главите ония, и без това са на другия край на земята, след 20 години мексиканците ще си изберат свое правителство (ако до тогава не ги обявят всичките за терористи и не ги изселят, опити, за което вече започнаха да се правят покрай новия закон за емиграцията), но аз персонално се притеснявам от нашето васалство на USA. Ние правим всичко най-лошо, което те ни кажат, и то без значение дали отговаря на законодателството ни и ангажиментите към другите ни партньори (ако трябва – по американски модел, променяме законодателството пост фактум и забравяме за случилото се), да не говорим за въжделенията на населението (какво правят Американските бази тука – 70% от хората в проучванията бяха против тях, дефиницията и сега им е изключително спорна, от законна гледна точка, печалбата за България е изключително спорна и никой не можа да ни я обясни, докато загубите са явни и ясни, но въпреки това те са тук? А какво стана с присъствието на България в Ирак и Афганистан? Само го прекръстваме, но си остава същото. Аз персонално дори да намирам някаква полза от тези неща, не мога да не забележа грубото погазване на демократичните порядъци у нас, което е много по-лошо от каквато и да е странна полза). И моето притеснение е че на принципа „щом като те си правят хара-хири, какви сме ние, че да не си направим”, подозирам че всичко това което чета тук (http://news.com.com/FBI+plans+new+Net-tapping+push/2100-1028_3-6091942.html?tag=nefd.lede) ще ни се случи и на нас.
Една интересна теза е, че ФБР са заловили подготвялите атентата в тунела в USA,  подслушвайки неясно какво, по неясно какви чатове, неясно как, по интернет и така са разбрали кои са терористите. Не, че това изглежда смешно (при толкова много на брой технологии за криприране и автентикация, които и малките деца използват, а те не могат да намерят кой поддържа сайтовете на терористите, нещо което е далеч по лесно и не изисква вникване в подслушваното съдържание), и жалко, но и се използва като основен довод за оправдание на вкарване на закон със задна дата, който да оправдае извършвани до този момент незаконни действия, вместо да се потърси отговорност на виновните.
Сега вече всеки политик знае че посочвайки каквато и да е теза в обществен интерес (за да хванем ония мазни мафиоти, трябва да боядисаме стените на президенството в зелено!) може да оправдава незаконни действия от минало време, и дори да приеме закон за да си ги покрие. И щом това го правят в щатите (не че цялата съвременна корупция до известна степен по принцип не произлица от тях), ние ли ще се цепим?

Лозунг

Ние старите, дебели, плешиви и очилати мъже, обичаме да си мислим, че сме възможно най-атрактивните за мацките. Понеже възрастта показва опит, очилата интелигентност, плешивостта потентност, а дебелината на шкембето дебелина на портфейла. За съжаление обаче мацките май не го оценяват всичкото това...