Руската схватка

Току що в София започна мач за руското първенство представено от отборите на големите руски олигарси Михаил Чорни (Алуминия, евреина/ руснака/ британеца/ швейцареца/ българина/ юареца/ американеца и там колкото други паспорти има) и Роман Абромович (Чукчата, пушката) от името на Левски и Челси, към които ще се обръщаме за по кратко и ясно съответно като МММ и Чукчите. Наградните фондове е предварително ясно, че са в рубли и както знаем руския език е официален и за двата отбора, затова когато псуват съдията ще бъдат обединени, а той ще се наложи да си носи речник. Вече Шевченко направи скромна демонстрация по въпроса, когато половин-нашите (под наши разбирай МММ) опитаха да му извадят окото с отвертка в 10-тата минута, а съдията си свиркаше в другия край на стадиона. Вчера Наско Сираков (представител на МММ) се похвали, че с този френски съдия им вървяло, защото взимал пари, и вярно – до този момент ни направи доста отстъпки. Брат ми подкрепя руските пирамиди, а и има дългосрочни интереси в алуминиевия бизнес (или поне пълните алуминиеви кутийки за бира), поради което е върл привърженик на МММ. Аз скромно се самоопределям като противник на всеки отбор, който брат ми подкрепя, за да има повод за диспут в къщи. Та с него се хванахме на бас кога ще ни вкарат първия гол. И аз заложих за 10тата минута, а брат ми каза първото полувреме ще е 0:0, за да го броим за успех. Не че на няколко пъти не бях на косъм да позная, ама чукчите явно са влачили морж на обратно по плажа предния ден и са малко уморени. Все пак в 15-тата минута Чукчите удариха горната греда и топката не влезе за 5 см, аз се развиках „Бис! Бис!” и в 20-тата минута те удариха пак дясната греда на МММ. Брат ми каза, за 5 мин за малко да познаеш, ама не би – може Левски да не бие Челси, но поне Шевченко ще го бием, пуснахме му кръвчица! В 31-вата минута съдията свири малко фалшиво нарушение в полза на тия дето уж са от България (по принцип си бе за авантаж), и така успяхме да отправим топка в посока на вратата. В 38-мата минута черен руснак с британски паспорт най сетне вкара гол, за да успокои напрежението сред подкрепящите руския алуминиев бизнес с тъмни пари, у нас, че може би могат да затворят полувремето с 0:0. Стана си ясно, че руския петрол има повече сила от руския алуминий, за сега.
По време на почивката между полувремената, имаше досадни реклами и коментари, от страна на егоистично самозабравили се говорители, които най-нагло обявиха че ще имаме "удоволствието" да ги слушаме и след мача.
Щом започна отново играта брат ми погледна и каза тъжно "ех, сега се преместихме на по-голямата врата! Предната беше по половин метър по малка от всяка страна, и един метър по-ниска", визирайки това, че гредите спасиха на няколко пъти МММ първото полувреме.
Но видния руски негър с британски паспорт който вкара първия гол, вкара и втори в 53-тата минута (то всъщност бе 52ра минута и 2-ра секунда, но нали е започнала 53-та минута, здраве да е). МММ решиха, че щом няма да могат да бият Чукчите в резултата, поне да ги бият на игрището, и от 53-тата до 59-тата минута направиха два жълти картона, и доста насинени негри, които да си мерят кървавите рани рамо до рамо с Шевченко, та да има какво да ближат самодивите (за разнообразие) тази нощ. Нашите решиха, ако не успеят да бият поне да впечатлят мацките, затова вкараха в игра играча с неоспоримо секси прякора Гонзо.
В 68-мата минута посъвзелия се от боя и отправения му рекет негър направи хеттрик и вкара прекрасен гол с петичка във вратата на МММ, за учудване на двамата трима дето го ритаха преди това между краката. Брат ми вика, ама тия още ли ще ни вкарват? И решихме че всъщност играта е на чест между Челси и Барселона, за голова разлика. Не може Барселона да бие с 5 на нула, а Челси само с 3!
Малко след това негъра вкарал трите гола беше изваден от игра, защото трима тъмни балкански субекта го спипаха на тясно в единия ъгъл да го поразпитат за проявените му своеволия.
От 72-рата до 73-тата минута МММ показаха поредица от 4 излагации, в стил сам съм срещу вратаря, но се загубих в дълбоките му красиви сини очи и той взе че спаси.
Питах брат ми, тоя ли Георги Петков бе и на предния мач с Барселона, брат ми каза "да, не се научи това момче". Интересно с колко ли гола във вратата ще излезе Петков от шампионската лига? Сега можем спокойно да приемем че ще са повече от 10.
Смениха Боримиров (човек обичащ борбата за мир) малко след като Чукчите за малко отново да вкарат гол.
А след това, в стил баскетболен мач, поредна смяна, и Шевченко излезе. Брат ми каза "ми те го пребиха момчето" тъжно. Левски за малко да вкара гол, но пустите му дълбоки сини очи на Чех, отново спасиха положението.
Чукчите след това и те пробваха малко некадърно да вкарат 1-2 гола, но преследването на американски подводници предния ден си е казало думата - не можаха да уцелят вратата.
В 89-тата минута, след 184 минути игра МММ вкара първия си гол в шампионската лига за всички времена, след като Чукчите решиха, че една минута преди края може да вземат да си починат. Коментатора каза - програмата на клуба вече е изпълнена (В смисъл това ще е и единствения гол в Шампионската лига за МММ до края и)! Брат ми вика, че ако допуснат още един гол, Чукчите ще ги пратят в Сибир на курорт.
Въпреки че пишеше +3 за продълженията, съдията реши да не мъчи МММ, които последните минути/секунди решиха да разпънат вигвами в собствената си пенала.
Барселона била завършила на равно мача с третия в групата Вердер, и сега от 4-те участника, един е с 6, един с 4, един с 1 точка и само един с 0 - Левски. Както брат ми каза - няма изявен фаворит - има изявен аутсайдер! Коментатора каза – все пак надеждата остава, и брат ми се замечта, как МММ се развихрят и бият всички в останалите мачове с по пет на нула и ги изненадват оглавявайки класацията.
С брат ми решихме да чакаме интервютата, за да се смеем на Наско Сираков, който вероятно ще се похвали със загубата (в смисъл - един гол вовеки!).
Боримиров каза нежно в интервютата, че така е във футбола, ако не вкараш ще ти вкарат, имало топъл контакт между техен играч и него, и така видял съдията, който не бил педераст, не трябвало да търсим греха винаги в съдиите.

Резултата (загуба) от 3:1 е завиден успех за Левски, на фона на предната загуба 5:0. Ако прогреса е такъв, следващия мач ще го загубят с 2:1, а по-следващия може да завърши дори 0:0! Но не плачи дете! Баща ти е невинен (който и да е той)!

Два стари инцидента по летищата, които имам

Покрай пътуванията ми напоследък се случваше да разказвам с цел ужасяване на нещастните съпровождащи ме, самолетните си истории, та от тях дойде идеята, да взема да ги опиша, за да млъкна най-сетне. А и с течение на времето, одъртявам, оглупявам и забравям, от което самолетните ми истории стават все по цветисти и по цветисти. За това смятам тука да напиша моите самолетни истории, колкото са до сега, изкривени към настоящия момент.

Първата ми самолетна история (първата, която искам да разкажа, и преди това съм изпускал много самолети, ама не и по особено интересен начин) се случи преди около 2 години, когато заедно с двама приятели (и колеги) пътувахме от София за Кан, да отидем на едно, иначе доста скучновато, корпоративно събитие наречено Cisco Networkers. По това време ние си мислехме, че това събитие е голямо, и е голяма работа, днес знам, че и по-малки фирми правят доста по интересни и големи представления, но това е друга тема.

Полета бе определен да бъде София-Франкфурт-Ница, от там щяхме да вземем такси, и да отидем до Кан – мястото, където са заточени съпругите на богатите французи, заедно с кожените си палта, кученцата и любовниците си, докато мъжете им вършат далеч по интересни неща, на далеч по интересни места, на далеч.

Историята започва малко преди да тръгнем от София. Аз съм се разбрал с брат ми, че ще дойде с мен до летището, за да може да върне колата от там, и аз ще я използвам, за да закарам и Владислав и Тошо (придружителите ми) също.

Уговорили сме се, но понеже Владислав си спомняше, че съм имал инциденти като да закъснея и да изпусна самолета, или да пристигна навреме, а да се окаже, че съм си забравил паспорта, ми звъни през пет минути. А аз имах някаква работа и още не се бях прибрал да си правя багажа. Когато тръгна да няма никакво време звъннах на брат ми да го накарам да ми го направи, и се засилих към къщи. Владислав ми се обади да ми каже, че няма да ме чакат повече и заминават с такси за летището. В къщи взех багажа от/с брат ми, както си беше, без да го проверявам, заедно с една ръчна чанта с мобилния ми компютър и се засилих и аз натам.

Пристигнах със закъснение, и се чекиннах в последния момент. Брат ми замина на някъде с колата, и аз се наредих както си му е редно по български, на огромната опашка за проверка на съдържанието на чантите. И пак както си му е редно по-български от 4-те места за проверка, работеше само едно. Отвън в този момент се спусна мъгла. Когато най сетне стигнах да ме проверяват (изтърбуших си носа от чоплене на сополи до тогава), ме спряха, отвориха ми чантата и извадиха един пластмасов, швейцарски тип кит, с отвертки, който аз си носих по това време на всякъде с мен. Забравих да спомена, че тъкмо бяха станали някакви инциденти в щатите (не знам, паднали били някакви небостъргачи, явно контрола върху строителството там е същият като у нас, а и някакви типове после носили експлозиви в подметките си, вероятно, защото в самолета не пускат климатика и подобни) и нашите след известно време (да речем години) решили и те да се правят на мъже, и да проверяват по внимателно пътниците. Аз питам какъв проблем има, а те ми сочат мазно листче на стената, където има нарисувани и задраскани отвертки, въобще не приличащи на моите. Не съм можел да ги взема, щял съм да боцна стюардесата в задн... и в резултат на това да отвлека самолета. Аз закъснявам, притеснявам се, че самолета ще тръгне, и им казвам да ги вземат тогава, а те - не можело, защото им било забранено да ги взимат. Добре викам, ще ги изхвърля – не, не можело, някой щял да ги намерил и да боцнел стюардесата. Казват ми да си взема чантата и да я оставя за багаж. Аз им казвам, че нямам друга торба, а не мога да си оставя компютъра на багаж, защото ще го декларирам (което принципно става по-нататък). Казват ми, че няма да ме пуснат, да съм ходил да се разправям с авиокомпанията отпред. Излизам и отивам на чекина, там приемаха други багажи, но аз съм истински мъж и се предредих. Обяснявам им каква е ситуацията, жената там ми казва, че отвертките са прекалено малки да се слагат на багаж, и не искаше да ги вземе. Да ида на бюрото на авиокомпанията, да се разправям там. Отивам на бюрото, те ми обясняват, че не могат да ги вземат, не мога да ги изхвърля, и не могат да направят нищо за мен, да съм ходил пак да се разправям с полицията. Аз звъня на брат ми по телефона и го питам къде е, той ми обяснява, че тъкмо търси 5 стотинки, за да ги набута в дупката за 50 на количката в Билата в Младост 1. Казвам му каква е ситуацията и го питам за колко време може да дойде при мен (а има 5 мин до излитането на самолета). Той ми казва 10 мин, аз му казвам, че не ме устройва, има 5 мин, и го чакам. Брат ми карал с почти 200 по пътя, но на мен ми споменаваха името по микрофона, и аз се зачудих какво да направя, излязох навън, имаше едни пейки дето не бяха пред камери, огледах се малко в стил Джеймс Бонд (ти ще си с червен карамфил на ревера, а аз с вестник Дума с дупка) и оставих отвертките там. Затичах се към самолета, а в промеждутъка звъня на брат ми да му обяснявам къде да ги търси тия отвертки. Няма да разправям какви усилия всъщност е положил да ги намери, пак в стил Джеймс Бонд.

Останалото мина сравнително добре, с изключение на това, че заради мъглата и заради мен, самолета закъсня да излети с 20 мин.

Аз съм пътувал много със самолети (повече, отколкото с автобус), в продължение на дълги години. И в моят скромен (и може би не чак толкова скромен) опит има една проста статистика – ако има време за прекачване (от един самолет на друг) по-малко от 1 час, ако ще да е 59 минути и 59 секунди, задължително изпускаме втория самолет. Винаги нещо се случва, я летището голямо, я на паспортния контрол бият някой негър, я самолета закъснял, но факта си е факт – задължително изпускаме самолета. Не знам какъв акъл имат хората от агенциите дето запазват самолетните билети, но е имало случаи и с 20 мин време за прекачване (сега сметнете – 10 мин паркиране на самолета, 10 мин излизане, 10-15 мин паспортен контрол, 10-15 мин местене на следващия самолет на пистата, и то колко остава за движение по летището, ако всичко е идеално?), да не говорим че сме имали случаи излитащия самолет, да излита преди кацането на кацащия. Както и да е, това е въпрос на друга тема.

И така, нашия самолет карал по въздушните магистрали с превишена скорост, но вятъра не бил в правилната посока, и така си и закъсняхме. Там минаваме паспортния контрол (бавен, както винаги, там стои някой полицай и с човеконенавистен поглед ти показва, че ако го болеше, колкото го мързеше, щеше отдавна да е умрял) и се скъсахме от тичане (франкфуртското летище е огромно!), но на изходящия гейт самолет нямаше, само две моми, и нашите три билета, сложени на бюрото. Ние пуфтим и се потим, те ни се хилят и казват, че знаят, че сме закъснели, и това са ни билетите, ще летим към Ница в 22 часа, което се пада след 5 часа.

Тръгнахме да си търсим къде да седим. Да видим какъв интернет тече, и т.н. Аз по най случаен начин се свързах с приятел във Франкфурт и ми изскочи възможност да изляза да разгледам. Владислав и Тошо тържествено отказаха.

Излизам, разхождам се, и сметката е разчитайки на точността на немското метро, да го взема в 21.15, да стигна след 10 мин на летището, и после да маам краци до гейта. Спокойно си се радвам на показаните ми знаци за специални паркинг места за инвалиди и жени, дето са с 50% по-големи (на знака си пише – за инвалиди и жени!) и в един момент отивам в метрото.

Обаче о чудо, метрото закъснява! И всяка минута, някаква жена, охка на микрофона нещо на немски. Примерно, че ей сега идва (нямам си и идея какво точно). Аз се усещам, че закъснявам, обаче се задейства правилото по закона на Мърфи, че не искам да си тръгвам, защото влака ще дойде точно тогава (за да ми е гадно), а таксито минава през светофари, и времето с него със сигурност ще е по-голямо, обаче, ако стоя метрото със сигурност няма да дойде (По късно се понесе слух, че метрото се е бавило, защото гол самоубиец е тичал по релсите). В един момент все пак дойде, и аз някак си стигнах до летището. Имаше само 20 мин до излитането на самолета.

Самолета излиташе от гейт B42, на терминал B. Аз бях в началото на B, където е Security check-а. Отивам там, обаче всичко затворено. Няма нито един полицай, нищо. Чукам на стъклото, и по едно време се появява някаква охрана. Вдига ръце, а аз посочвам на таблото отгоре полета ми. Оня се смее и отваря някаква служебна врата, и ме пусна без въобще да ме проверява.

Тичам си аз по хоризонталния елеватор, и се ядосвам, защото колкото повече тичам, толкова повече осъзнавам колко огромно е това летище. Хоризонталния елеватор се движи с около 10 км в час. Ако тичаш отгоре правиш поне още 10 км в час. А аз на 10-тата минута (малко под 10 мин преди излитането) съм едва на B20. В този момент ми звъни Владислав и ме пита къде съм, аз му казвам, че съм на B21, и тичам. Той ми вика да бързам, че самолета ще излети, а той и Тошо са вече вътре. Аз му казах да им каже, че идвам. По едно време виждам един негър чистач, той ми се хили, и ми показва някакви колелета, дето очевидно местните служители ги употребяват, и незнайно защо стоят не заключени. Аз се пробвам на едно, ама с него се движа несъществено по-бързо, защото съм вече много уморен.

В един момент пристигам (това е последният възможен гейт на този терминал), отивам до коридора, и гледам самолета го няма, на бюрото на проверяващите стои моя билет, а на компютъра мониторът е извъртян навън (а не както си е нормално, навътре) и там пише моето име. Не мога да си поема дъх, викам си моите хора сигурно са си изключили GSM-ите, нека си почина и тогава ще му мисля какво да правя, и гледам през стъклото на коридора какво става на летището.

Тук историята я преразказвам от това, което съм чул от Владислав и Тошо. Малко след като са ми се обадили, самолета тръгнал, и започнали да викат моето име по уредбата – мистър или мисис Делчев да се явят при пилота. Единия станал да отиде там, а другия го наобиколили стюардите заплашително. Обяснили им, че тъкмо са се чули с мен, бил съм на B21 и идвам.

В един момент забелязвам, че моя самолет се връща и се опитва да паркира на коридора, погледа ми се срещна с погледа на пилота, и аз му помахах. Не мога да опиша точно погледа на пилота, може би най-точно е да се каже, че беше злобен.

Както паркираха и изскочиха едни security гейове, та ме разчастиха. Мисля, че е прекалено искрено и лично да казвам какво точно ми правиха. А и не си спомням, мозъка ми подтиска тези детайли. На влизане в самолета, пилота специално ме привика в кабината, да ми спомене, че съм му създал много проблеми. Спомена ми, че се е наредил на пистата да излети, но от РВД-то му отказали коридор, защото багажа на мистър или мисис Делчев бил на самолета, него го нямало, а било записано, че на Софийското летище имал инцидент.


Тошо след това ми разправяше, че ако се било стигнало да слизат и ония били процедирали като в доброто старо време, са щели да наредят багажа, да накарат всеки да си иде до своя, и всичко, което остане не взето да бъде взривено. Сега по летищата така или иначе си казват по микрофона, опса, че всяка чанта, която се разхожда без придружител на летището, ще бъде разглеждана като терорист, и ще бъде разстреляна.


Другият инцидент, който искам да спомена се случи тази година на връщане от Италия към София. Бяхме отишли с Мишо до Италия и Франция, по срещи. На връщане отидохме на гости на Димитър Динев (Бисти) в Арецо, което е на близо 300км на от Рим. Ние имахме наета кола и смятахме, че ако тръгнем 5 часа по-рано ще се справим с разстоянието, задръстванията в Рим, връщането на колата, и бавенето по летището. Но естествено като истински мъже тръгнахме малко под 4 часа по-рано. Сложихме тухла на педала за газта, и карахме колкото може колата (беше А180, което значи, че не може много). В наша полза все пак, нямаше изненадващо големи задръствания по Римското околовръстно и стигнахме 50 мин преди излитането. Малко се поразправяхме за фрактура, после Мишо се бори с бюрото да му освободят авторизация от неговата кредитна карта (бяха ни взели пари и от двете кредитни карти) и в един момент отидохме на летището. Понеже имаше малко време се чекнахме на автоматите, а двата куфара ги чекнахме заедно, за да не мине Мишовия като свръх багаж, на негово име. Оставаха около 15-20 мин и ние тръгнахме да се разхождаме из летището. Мишо има 3 деца, и няма да го пуснат в къщи, ако преди това не покаже подаръци на шпионката. Затова се разделихме, той се загуби из магазините, аз се поогледах в една книжарница, доскуча ми и тръгнах към гейта. Не си спомням кой точно терминал бе, на това летище Леонардо Де-Жабичи, спомням си, че примерно, ако трябваше да идем на B31, аз бях на B12, и не ми се стори, че е толкова далече. Тръгнах натам, но някъде към B15 изведнъж терминала свърши. И осъзнавам, че за да ида нататък трябва да се кача на совалка, която тъкмо дойде в този момент, хората се качиха, рискувах и се качих и аз. Другият терминал бе кръгъл, совалката спираше на B16 например, а B31 бе точно на 10 метра разстояние, но не можех да стигна до там, защото имаше стъклена стена. За да ида, трябваше да мина през всички гейтове до там. Тъкмо като стигах и започнаха да ни викат имената. За наше щастие преди това италианците бяха пообъркали паспорти и билети, та всичко се беше позабавило. Отидох при проверяващите билетите, дадох си моя, казах, че Михаил Михайлов идва след малко, и влязох в самолета. Сядам на нашата седалка, до прозореца, който гледа към стъкления коридор водещ пътуващите насам. Всички са влезли, Мишо го няма. В един момент от време започнаха да казват по уредбата мистър Михайлов веднага да се яви при пилота, ако е в самолета. Звъня на Мишо и като вдигна му казах „Осама, този път няма да можем да взривим самолета без теб, идвай, че те викат”. Мишо ми каза, че идва, тъкмо е напазарувал и ще се качва на совалката. Затварям и гледам, всички около мен притихнали и ме гледат. Станах и отивам при пилота, там суматоха, един security гей притеснено говори нещо по радиостанцията, стюардесите тичат напред назад, някаква жена командори в коридора, а пилота се изправил и говори с всички. Когато се приближих всичко спря, попитаха ме аз ли съм Михайлов, аз казах не, но съм с него, той се е забавил из магазините, и идва. Видимо облекчение видях по лицата им, човека с радиостанцията се разговори ентусиазирано, и реших, че явно става същото като във Франкфурт.

Гледам си известно време през прозореца, и по едно време виждам Мишо да се задава. Веднага го поеха двама, и видях, че тръгнаха да слизат по някаква стълбичка на летището. Зачудих се защо не го пуснаха в самолета, но ме връхлетяха тъмни спомени от Франкфурт, и реших, че сега ще го проверяват.

След няколко минути ми звъни телефона. Мишо казва „Осама, ти си виновен, слез на пистата”. Слизам аз, пилота малко не ме пускаше, ама му казах, че отвън ме викат, и никой не ме придружи, нищо. На пистата що да видя, Мишо до жената дето командореше всички, няколко security гея са се наредили в кръг и приклекнали и налягали, в средата стои моят куфар, а на поточната линия отзад, силно притеснен с ръка на сърцето стои облечен в червено летищен хамалин. Жената се обърна към мен да ме пита познавам ли чантата, аз казах, че това е моят куфар, а тя ми каза знам ли, че се тресе и вибрира? Тогава аз се сетих, че си бях купил една самобръсначка Gillette Mach 3 Power – самобръсначка за цялото семейство (като онази паста с три цвята, за цялото семейство, дето всеки отделен цвят е за отделен член на семейството) - http://www.gillettem3power.com/us/home_f.asp

Това е интересен продукт, дето, ако натиснеш едно копче дръжката му вибрира. Така и не можах да установя това да постига какъвто и да е по положителен ефект върху брадата ми, защото колкото и да ми се тресе ръката държейки я, ножчетата сякаш не помръдват. Затова и реших, че е комбиниран уред от Procter & Gamble, вибратор за жената, бръсначка за мъжа, отварящ интересен пазар на комбинираните продукти, проправящ път на следващата генерация продукт на компанията, комбиниращ пълната гама от продуктовата им линия, Gillette Match 3 Power Duck, който ще е три в едно – вибратор, самобръсначка и тоалетно пате, мощно изтребващо микробите по тоалетната чиния.

Та се засмях и казах, че сигурно самобръсначката се е включила. Жената ми каза сигурен ли съм, някой нещо давал ли ми е да нося чуждо? Аз казах не. Тя ми каза да отворя куфара, аз отидох, отворих го, и видях как всички наоколо приклекнаха и се побараха по тайни места. Извадих самобръсначката, наистина беше тя виновна, и им я показах. Накараха ме да извадя батериите, без да мръднат от мястото си, и да затворя куфара пак. Питаха ме вибрира ли, казах не, и почнаха да се отпускат. Подадох го на хамалина, който беше няколко нюанса по розов и по-щастлив от преди, да го пъхне в самолета.

Представих си как го е хванал, куфара се е разтресъл, и живота му е минал пред очите. Ясно е защо са викали Мишо, багажът беше чекнат на негово име.

Имам и едно атрактивно преживяване на израелското летище, но за него ще разправям друг път. Малки инциденти, колкото искаш (като например бях си пъхнал в раницата, която нося за личен багаж, по погрешка швейцарско ножче, и го прекарах през София, Мюнхен, Швеция в посока Исландия, и чак на връщане при излизане от Исландия го намериха, и тогава се сетих, че съм го взел въобще, та ми го взеха).

Речта на премиера!

Бях последният месец само по пътувания в чужбина, и така и не остана време да напиша някой ред. Ще дойде време и на това. Но не може да не отбележа най-якото събитие на днешния ден – речта на премиера към нацията, по случай утвърдената дата за приемането ни в Европейския съюз. Речта естествено бе от трибуната на бай Тошо в БНТ, и само букета рози липсваше (очилата, светлото теме и листчето, от което четеше бяха тук).

Цялата реч си е за хумористична рублика, но върхът бе изказването, че българите са заслужили приемането си с изключителния си бизнес климат и икономически растеж! Това ми е рефренът за тази вечер. Споменах го на Добрин и той каза, че утре като се разправя с данъчните ще им каже да се махат, защото премиера е обявил, че тука има изключителен бизнес климат (а ние трябва да работим за икономическия растеж)!