Спечели ли Първанов изборите чрез положителен вот, или повечето от избирателите му всъщност гласуваха против Сидеров? Сега е най-вероятно да се похвалят, че са обединили избирателите, но да пропуснат да обявят поради каква причина, как и с какво? По време на цялата кампания имаше неверни, но заплашителни тези като „ЕС ще ни гледа под лупа” (в смисъл ще ни ревизира членството, което не е вярно, защото в Италия, Австрия, Германия, Дания и Франция, както и в новоприетите членки, вече имаше казуси в подобен смисъл, и никой никак не пострада), „ако изберете Волен, турците ще се отцепят” и какво ли не.
В моята избирателна секция в София, на предното гласуване е спечелил Неделчо Беронов. И сега, както тогава, когато дойдох да гласувам, бях единственият в цялата сграда на училището (използват училище), който бе под 60, ако изключим двамата полицаи (единия, от които цивилен, но с пистолет, говорещ си с другия, да не казвам за какво), които пазеха входа. Предния път са гласували за Неделчо, сега всички ще гласуват за Първанов. Очевидния извод е, че гласът отива в полза на по възрастния кандидат. При запазеното количество гласували, е предположимо, че има 10% обменени избиратели (някой отказали се да гласуват, други решили да гласуват на втори тур), е ясно, че твърдите ядра на другите партии не съществуват (нещо ясно за НДСВ, те никога не са били партия, и никога не са имали избиратели, те са частен по-голям случай на казуса Волен, в смисъла на Симеон) или не са гласували. Но традиционни анти-БСП гласуващи, този път са гласували за Първанов. Дали са го направили, защото харесват Първанов или защото не харесват Волен? Отговора на този въпрос е първостепенен, защото в единия случай Първанов има вот на доверие, а в другия случаи има отлагане на неизбежното за него в политиката.
За мен учудващо големия брои избиратели за Волен е важен сигнал за политическата система. Може ли някой да нарече 500 хиляди души фашисти? Това са повече, отколкото гласуващите за Доган, които наричаме Турци.
Как може при толкова активна рекламна кампания (всички освен Атака имаха такива) срещу атака, коментари от журналисти по време на „независимите” новини, наричащи Волен Сидеров националист, фашист, шовинист и че Европа няма да го хареса (това си е директна модификация на общественото мнение), той успява да събере толкова много гласове? Нима това не е важен сигнал, който трябва да се вземе в предвид, или политиците ще кажат „за това ще му мисля като загубя, докато съм на власт след мен потоп”? Удивен съм от изборната урна, прозрачна, и прегънатата бюлетина се разтваряше и отлично се виждаше какво е написано вътре. Една жена записваше количествата гласували с чертички на бял лентов лист за матрични принтери. Има известна ирония в това, че задраскваш с кръст името на този политик, за когото гласуваш. Аз си загубих няколко минути да подсилвам сгъвката на бюлетината и когато я пуснах, моята бе единствената, която не се разтвори. Всички останали се виждаха. Алтернативни преброители не би трябвало да имат никакви проблеми да видят какво се съдържа в урната, и за кого са гласували избирателите.
И това ме наведе на мисълта, би ли държавния апарат и сдружението от партии (присъстващите в РИК и ЦИК), да подменят или променят (добавяйки бюлетини) вота в името на „доброто” за държавата? Много е лесно – пример ни дава Доган с автобусите си, за които всички знаят, има аматьорски (всяка телевизия, по която ги пускат, някак си изчезва, как беше приказката – днес Скат, утре Волен!) Филми - записи, показващи го – хората идват (около 40-90 хиляди), возят ги, показват им как да гласуват, те гласуват на 3 места (с Българското име, с Чуждото име, и на трето място), и после си ходят. Добавяне на известно количество бюлетини в урните (с малко, но от сърце), които уж вдигат избирателната активност. Подмяна на бюлетини (малко по-трудно, но не невъзможно, в името на „Европейското бъдеще на България”). Едно време Надето Михайлова ме подразни невероятно, когато разбрах, че е звъняла на бизнесмени, да „убеждават” служителите си да гласуват за нейната партия. Това е невероятно отричане на права на хората, чрез заплаха, признато от най-висшия по това време политически играч – шефа на предизборната кампания на управляващата партия. Днес имаше толкова много новини от подобен тертип – Кмет заплашвал граждани, други заплашвали цигани, трети карали служителите си (да не добавим тук Доган, защото неговите хора надали пътуват 15 часа доброволно). Партийния самоконтрол липсва на тези избори, защото в секциите, в които по някаква случайност избирателната активност е 2 пъти по-голяма от средната, са точно тези, в които по сегашния метод на разпределение няма представители на Атака. Бих спекулирал тука, че може да са добавили още толкова бюлетини с Първанов и ако нормалното съотношение е 3:1, в тези секции ще бъде 7:1 (о чудо, точно толкова е!). Това е принципно невероятно издевателство над гражданските права, украсено с бели конци в името на „доброто за държавата”. А ние знаем, че пътя към ада е постлан с добри намерения (И Хитлер е разпуснал парламента за доброто на държавата). И ако сега това е доброто, какво ли ще е доброто в бъдеще? Ако не гласуваш за управляващите, си терорист ли? И подлежиш на мъчения и нямаш граждански права, освен, че ти подменят гласа, понеже ти освен всичко си и луд и не можеш да взимаш сам решения за себе си (не е ли еквивалентно изказването, че гласуващите за Волен са луди?).
Опасно е да се подменя причината за вота, ако приемем, че самият вот не е подменен. Защото това е реално същото. Много е рано Първанов да се радва, още не е ясно дали хората са гласували за него, или просто са били уплашени (което до известна степен може да е пак плод на рекламната кампания, и насадения страх „Анти Волен”). Президентските избори не се идентифицират от избирателите за важни, така както парламентарните. Но са добър лакмус какво става. В нашия конкретен случай, управляващата коалиция може да сгреши и да реши, че е подкрепена от населението, и да разшита на това на следващите избори. Нещо, което всъщност най вероятно не е факт. Тези избори няма да и покажат проблемите, и вероятно негативния вот, който ще отнесат на следващите избори в полза на нов идентифициран десен кандидат (защото разгрома на старата десница е много удобен, за поява на нова десница) може да е колосален и неочакван. Сега е лесно да се появи някой, който да се идентифицира като десен (десница вече няма), ново лице (не носи негативите Костов, Стоянов, Софиянски), и на следващите избори да обере негативния вот (при липсата на страх от гласуване „за Волен”).
За мен тези избори са много интересни не с това какво се случи, а какво ще се случи от тях. Очевидно е че политическия живот в България еволюира, и политиците които не си направят правилния избор, ще изчезнат в процеса на еволюцията. Сега, въпреки че изглежда, че е в най-силна позиция, в действителност елита на БСП е в най-слаба, и може да направи най-много грешки.