Петък, Декември 29, 2006

Спекулации в новите реклами за защита на авторското право

Отново са пуснати реклами за защита на авторското право, които открито спекулират с определени термини, навявайки погрешни схващания, поради което срещу тях може да бъде заведено дело за заблуда (да не кажа колко много правила нарушават). Основната теза на някой от тях е в стил „ти не крадеш бонбони, не крадеш близалки от децата, значи не трябва да крадеш и филми” и завършек в стил „кражбата на филми е престъпление”. Това е поредна глупост блестяща отлично на фона на голия ограбен скулптор (на който мангалите очевидно са му откраднали бронзовите статуи от двора). Нека да дам кратка извадка на тълкованието на понятието „кражба” – а именно противозаконно отнемане. Няма противозаконно (това само съда може да го заяви) отнемане (няма отнемане, има копиране) на content. Това което съдят не е кражба, а размножаване. То не създава липса, и невъзможност, а потенциални (и то спорно колко – виж тук) пропуснати ползи. Действията, които се атакуват, в много отношения е спорно колко са противозаконни. Като цяло се всява страх, и спекулация, което също не е законно. Тематиката е достатъчно спорна, за да има въобще такива реклами. Не е ли време някоя обществена организация да заведе едно назидателно публично дело по въпроса? Очевидно е, че държавата защитава частни интереси с поведението си, но потребителските интереси могат да защитят в случая единствено потребителите, и аз бих се из радвал и подкрепил всякакви действия в посока (не само този случай) на ясно заявление от страна на гражданите на тяхното присъствие и позиция.

Как да оценим колко струва демокрацията?

Интересна е равносметката от Войната в Ирак. Тя бе започната (официално) за да бъде свален от власт диктатор, докаран на власт и започнал подкокоросана от воюващия срещу него, война срещу Иран, когато същия воюващ е загубил контактите си там, поради народна революция. Всички трети обвинения като връзки с Ал Кайда, ядрени и химически оръжия за масово поразяване и подобни не бяха доказани. Напротив доказани бяха фалшифицирани разузнавателни данни, в едни, от които дори бе намесена (отново) Българската следа. Първоначалния конфликт бе поради инвазия на Ирак в Кувейт, поради нарушение на последните на квотите определени им от ОПЕК, подкокоросани от същия воюващ. Този диктатор е обвинен в убийства на около 3 пъти по-малко хора, отколкото жертви е донесла до момента войната в Ирак. Съсипана бе стабилна, макар и спорна, гражданска политика и икономика, в полза на пълен хаос, жертви, престъпления и гражданска война и завой към ислямизъм. Осъждането на Садам, няма да компенсира бедността, жертвите, неспокойствието, изнасилванията, отвличанията и кражбите, които се случват всеки ден. А и е спорно колко и как ще върне тези над 1 милиард похарчени пари на американски и други данъкоплатци в полза на тази война (всеки Българин е дал над 10$ преки разходи до сега, от данъците ни, а косвените загуби са над 300$ на човек, без да броим прословутия иракски дълг, в полза на който уж се включихме а сега никой не говори за него). Единственото нещо, което е сигурно е, че в полза на ограничено количество население и икономика (затъващата военна сфера и безработни) стотици милиони станаха по-бедни, отколкото са били преди нея. Ако всичко това е оправдано с политически цели, то е очевидно колко са ценни те за всички нас – така наречената демокрация в трети страни, и така наречената свобода в тези трети страни струва на тях и нас хиляди жертви и пари. Явно демокрацията е ценно нещо, щом някой от наше име е склонен да ги даде.

Четвъртък, Декември 28, 2006

ASUS WL-500gP

Преди време писах за Linksys WRT54GL и употребата на OpenWRT на него. Днес ще напиша, само че съм по-впечатлен и вече си купувам ASUS WL-500gP. Той ползва същия хардуер като WRT54GL, но с някой малки, и съществени разговори: има 32MB RAM (а не 16), има 8 MB Flash (а не 4), има 266Mhz процесор (а не 200Mhz), има 2 USB порта (срещу нула). В момента го употребявам и за Windows File Server (с малка SAMBA) и 120GB HDD. Работи бързо и стабилно (макар че в процеса на експерименти, счупих един). Ако го ползвате внимателно прочетете това http://wiki.openwrt.org/OpenWrtDocs/Hardware/Asus/WL500GP защото има някой особености.

Само 16.23% от териториите в НАТУРА 2000

Само 16% от територията на страната влезе в предложението към ЕС за НАТУРА 2000. Няма да коментирам очевидно неадекватните реакции по време на обсъждането, ние сме им свикнали. Също няма да коментирам пропуснатите съществени територии (където приближени бизнесмени имат интерес) или паркови участъци (дето вече са обявени за резерват, но не са вкарани в НАТУРА, интересна мисъл, явно има идея да се извадят от резерватите). Прилагам линк, където има добро описание на какво се е случило.

Малко мнение за присъдата на Садам Хюсеин

Садам Хюсеин бе осъден на смърт за наредено убийство на опитали се да го убият, въз основа на доказана чрез свидетелства от засегнатите (а не документално). Няма да се спирам на очевидния парадокс (убиец съди убиец). Мнението ми съвпада с мнението на Human Rights Watch – а именно, че спорно легитимен съд, съди прилагайки нов закон към старо време, спорно незаконно действие на бивш управник, на базата на несигурни свидетелства, с очевидно политическа цел (факт, щом имаме публично съдене). Аз съм против смъртното наказание. Смятам, че няма да бъде и добре за стабилността на Ирак тази смъртна присъда, нещо повече всички шумове около Садам не са добри за стабилността на страната. Самото започване на публично дело бе грешка, и сега поддръжниците му (които се идентифицират родово, а съседите им без Иран ги идентифицират религиозно, и целия регион се напушва от ситуацията) ще олицетворят като враг не шиитите, и злите американски кучета, а цялата иракска държава. Разбирам, че американците трябва да дадат нещо на Кюрдите, щом не могат да им дадат обещаната срещу подкрепа независимост (така както не дадоха същата на Виетнам, и започна Виетнамо – Френската война, която по-късно прерасна във Виетнамска), но аз вярвам, че и самите кюрди се чувстват измамени и неудовлетворени от ситуацията, и нещата са тръгнали съвсем към провал. Силовата външна политика, Викториански стил, която САЩ прилагат, е много остарял подход от победата в WWII, и определено ще им носи недостатъци и за напред. Липсата на гъвкавост и себе надценяването е в основата на всичките им проблеми от 40-50 години на сам. Ако изключим кратката кариера на Кисинджър (заради кратката кариера на Никсън), някакви особени политически победи на мирното поле не са имали. Дори прехваления Рейгън просто бе свидетел на вътрешен икономически процес, от икономически натиск върху СССР, който те прилагат още от 50-те. Това разбира се е лично мнение. Но не мисля, че действията, които се случват сега са плод на премерена политика. По скоро на опит да се намери път през хаоса, и политически експерименти.

Сряда, Декември 27, 2006

Nintendo Wii

Сдобих се с Nintendo Wii. Взехме го по трета причина – заприлича ми на един хардуер, който изследваме, и реших, че можем да откраднем know-how. Но естествено се заиграх и не мога да не го отбележа. Тук ще направя малко сравнение между XBOX 360 и Nintendo Wii. За начало само ще отбележа, че тази коледа Nintendo Wii продаде за една седмица повече бройки, отколкото XBOX 360 и PS3 заедно, и очевидно има по голям пазарен успех от тях. Правилния въпрос, който трябва да бъде зададен тук е как може едно скромно парче хардуер, много далеч от прехвалените дълго и дебело пиши големи конзоли да ги измести така от пазара?

Nintendo Wii има само 88 MB RAM (срещу 512MB за XBOX 360 и PS3), само 512MB вградена flash (срещу 20 и 60GB HDD + толкова вградена flash в конкуренцията), само 480p HDTV (срещу 720p за XBOX 360 и 1080p за PS3), само едно 729MHz CPU (срещу 3 x 3.2 Core за XBOX 360 и 7 x 3.2 Core за PS3), само DVD (срещу HD-DVD за новите XBOX 360 и Blueray за PS3). Nintendo Wii струва 250$, докато XBOX 360 Core струва 299$. Тоест и ценовата разлика не е драстична. За Nintendo Wii игри има само около 10 заглавия, докато за XBOX 360 и PS3 има над 40.

На пръв поглед изглежда, че конкуренцията ще мине като валяк тип Bomag BW120 през него. Но фактите определено не показват това. Показват, че малката, скромна конзола, която на всичко отгоре не е субсидирана, разбива пазарно, прехвалените гиганти, при това без особено активна и пропорционална рекламна кампания! Какво е различното? Какво направи така, че TG Daily го постави на второ място за най значимите хардуерни продукти на годината след Intel Core Duo?

Nintendo Wii предлага коренно ново усещане за игра. И всичко е скрито в новия интерфейс и новото дистанционно.

А то не е просто дистанционно. Има малко копчета (реално само 2 използваеми, останалите копчета са така скрити, че ги ползваш само ако се налага), и изглежда на скромно недоразвито дистанционно за телевизор. На дистанционното има и speaker, и лампички. То има вграден детектор за движение, позиция, и гравитация. Има и вибратор. Когато играеш игри, ти замахваш с дистанционното така както би направил, ако наистина участваш в играта. Ако го изпуснеш, трошиш телевизора :) (такива инциденти вече имаше няколко, затова на новите има лента с пристягане за ръката). Цялото усещане за игра обаче е комплексно. Ако играеш тенис замахваш с дистанционното като с ракета, срещу виртуалната топка. Когато я удариш вибратора ти създава контраудар, и ти усещаш удара с ръката си. Чуваш удара от speaker-а на дистанционното, и чуваш отскока на топката от телевизора. Когато играеш бокс, към дистанционното се закачва още една джвъчка (нунджук? закачва се само защото няма свои батерии) и ти държиш двете в ръцете си. На екрана играча ти държи ръцете си точно така както и ти. Ако си ги вдигнал и те са вдигнати. Ако замахнеш, замахва. Ударите се усещат като вибрации по дистанционните.

Ако обърнеш дистанционното, и курсора и играча ти се обръщат.

Nintendo Wii е малко и тихо и напълно безжично. Закачва се през 802.11 към локалната ви мрежа. Не е нужно да стои пред телевизора, можете да го скриете отзад. Изключително безшумно. Дори DVD-то като се върти не създава особен шум. За разлика от XBOX 360, който като го включа и започват да се вдигат прашни облаци от пода, а шума е като от кацащи хеликоптери (може да е нарочно направено, за игрови ефект), и въпреки това пак се самозапалва от прегряване (както четохме в новините).

XBOX 360 е просто игрова конзола. Ползва се така както са се ползвали всички конзоли до сега. Слагаш CD, слагаш си тапи в ушите, предупреждаваш съседите, слагаш си кърпа против прах на устата, пускаш го, играеш, изключваш го. Мрежа ти трябва за Online игрите, ако си заплатил за Microsoft Live и от време на време за досадни patch-ове, които както вече знаем често забиват конзолата. Live менюто е скрито, и може и никога да не го достигнеш. Диска се ползва за тегления на Patch-ове за игрите, и така и не можах да установя как изчезнаха 7GB от 20, без да съм правил нищо. От над 40 игрови титли на пазара, до сега не съм намерил нито една, която да има наистина по добра графика от моето PS2. Същите заглавия, същото качество, по-висока цена. Просто не си струва. PS3 не мога да го коментирам, още не съм го виждал.

Wii обаче е много повече. Тази конзола очаква непрестанно да е включена в Интернет. Тегли си непрекъснато ъпдейти, и добавя нови и интересни функционалности. Има календар, e-mail клиент, 3D чат, където можете да си управлявате аватар (Mii) с дистанционното, и да го създавате по ваш образ и подобие. Магазини, канали за времето, други канали, игрички, игрови групи с други собственици на Wii в локалната (Wireless) мрежа или Интернет. Помни какво сте правили и наглася менюто по вас и вашите игри. Създава ви профил. Макар да има само 10 заглавия за Wii, те са с много добра графика и се възползват прекрасно от новия контролер (дистанционно), което не знам как при толкова употреба още му държат батериите. Да не забравя – операционната система на Wii се стартира за под 2 секунди, докато XBOX създава истинско усещане за Windows (макар да няма Windows) – трябва да се почака сериозно.

За мен Wii показва едно нещо, което всички си го знаем, но група хора не искат да си го признаят, а именно – че маркетолозите са загубили напълно идея от пазара. Не може с макропринципи да се прави пазарен анализ. Така винаги ще излиза, че потребителите ще си закупят новия, по скъп продукт, просто, защото той има повече: CPU, памет, хард диск, Blue-ray или HD DVD, които вероятно няма да могат да бъдат употребени, защото няма подходящи игри и филми за тях. На потребителите конзолите и конзолните войни са им омръзнали. И те искат да ги изхвърлят въобще. В полза на новото усещане и новия начин на работа, дори и ако това значи по-малко CPU, памет, storage. В полза на нещо, което малките деца и възрастните ще възприемат по лесно, и нещо далеч по универсално. По краткия живот на Wii (след 1-2 години ще има подобрена версия с по-хубав хардуер, те не гонят 5-10 годишния живот на конзола заради субсидирането), липсата на субсидиране, по евтините игри (от това, че няма субсидиране) и новото усещане и начин на употреба, са това, което потребителите искат. А не реклами, големи имена, дълги и дебели пишки, дето няма дупка, в която да се вкарат.

Wii е показателен за всички нас. Съзидателността е много по важна от показването на мускули. Тя движи обществото и пазара напред. А не толкова големите пари и голямата реклама.











Вторник, Декември 26, 2006

Малко за ситуацията с Либия

Знам, че с това си писание ще си навлека коментарите на много запалени националисти, виждащи в либийското дело начин да изявят любовта си към родината, изразявайки в този миг фалшива съпричастност към медиците ни. Но не мога да не кажа, че се опитваме с мръсната вода да изхвърлим и бебето. Нека бъдем малко обективни, и си поговорим за демокрация, особено сега, когато тя у нас е изключително крехка. Четох тази статия днес - http://news.ibox.bg/news/id_1772724422 и имам известни забележки. Много е нагло твърдението, че либийския съд нарушава либийското правосъдие. Всяка държава е суверенна в правата си да определя вътрешното си правосъдие. Либия е член на ООН. И ние като член сме я признали такава, каквато е, колкото и да не ни се иска. Нямаме много основание да принуждаваме политиката да се намесва в съдебните дела, по същия начин както не искаме либийците или някой друг да обясняват на министър председателя ни да каже на Българския съд да пусне някой нашумял престъпник на свобода. Защото както и да го гледаме за либийците нашите медицински сестри са нашумели престъпници. А опитите на България и външни сили да се намесят в процеса, е опит за влияние върху правосъдието, което вече нееднократно е заявило мнение чрез решенията си. Политическите действия са между политици. Ако повлияем на Муамар да ги помилва, добре. Ако не, много жалко. Аз не знам дали нашите медици са невинни (въпреки дълбоката убеденост на българското население, наложена от медиите, само истинските участници в делото могат да дадат свое мнение), и съдейки от странични четива знам, че има и други обвинения (алкохол, разврат и т.н.), някой, от които вероятно са съвсем реални (все едно да ни кажат, че българските шофьори са нагли и лоши, а ние да го отречем). Единствения, който в момента може да прецени това е либийският съд. Защото става въпрос за престъпление извършено на либийска територия, нарушаващо либийските закони. Не отричам, че либийския съд вероятно се влияе от общественото мнение, защото членовете му представляват членове на либийското общество. И предубеденост към нашите медици, вероятно съществува. Но и усилията, които отправя Българската върхушка са политически и имат единствено локално политически цели – да не им падне реномето преди следващите избори, па какъвто и да е резултатът. За всички е ясно, че Муамар няма да се намеси в делата на съда, иначе може да настане революция. И ще извърши политически акт – помилване само ако има достатъчно силна вътрешно (а не външно) политическа причина (да слезе на бял кон, целия облечен в бяло, сред хората облени в лайна). Ако някакви усилия се прилагат, те трябва да бъдат вътрешни – към засегнатото общество – просвета по въпросите на СПИН, целеви дарения и помощи, от които всички (включително и ние) имат нужда, за подобряване на здравеопазването, защото колкото и добро да е където и да е, никога няма да бъде достатъчно добро. И тук е моментът, на който искам да обърна внимание – не е като това да не е било известно на 3 правителства засегнати политици. Но действия в тази насока не е имало (освен от французите, поради техни си причини, достатъчно дистанцирани от нашия случай). Но това струва пари. А и вероятно може да се приеме като враждебен акт от страна на част от Либийското управление, с което нашите политици не искат да се карат поради трети причини. Няма отреден бюджет за целеви инвестиции подпомагащи подобни случаи. Няма сериозни дарения от Българска страна. Ситуацията се развива лошо, и не малко хора, които предположиха, че така ще стане (напук на всички предизборни прибързани положителни политически обещания) сега ще се изкарат мрачни пророци. И аз съм сред тях. Защото да предвидиш нещо мрачно, особено, ако Българската политика е намесена, си е като да заложиш на сигурно. Муамар иска сериозна сума за откуп срещу политическото помилване. Ако не я сложи на везната срещу СПИН делото, Либия може и да се разпадне при каквато и да е реакция от негова страна в наша полза. Така че за всеки разумен човек е ясно, че ако той не я получи и не я обяви, няма да направи помилване. А преди това в съдебните дела няма да се намеси (все едно да тръгне срещу себе си, срещу държавата, и да предизвика революция срещу народното убеждение). Либия изкара години изолация. И знае как да се оправя в изолация. И сега отношенията и със САЩ и ЕС се затоплят и ще се затоплят, колкото и да не ни се иска и каквото и да стане с медиците, поради кризата в близкия изток (която ще се закрепи поне още 10 години). Това е политически процес и политическо решение, започнало преди повече от 10 години. И то ще се случи. Ако едно е ясно, то е, че Либия умело ще се възползва от ситуацията, както прави отлично последните години. България няма да повлияе повече на този процес, от това да докара допълнителни положителни точки на възползващите се от затоплянето с Либия страни от ЕС, и САЩ, докарвайки им малко възможност да проявяват благотворителност и добро отношение към много страни, без реално да искат да свършат нищо.

Затова тук е моментът за всички приказващи за любовта си към родината България и съпричастността с Българските медици да погледнат в душата си и да оценят в пари колко струва тази любов и живота на тези хора. Колко е склонно да даде всяко Българско семейство, за да могат тези хора да ходят свободни, без значение виновни ли са или не? Към момента цената се движи май около 1500$ на човек. Няма да кажа аз дали съм склонен да ги дам, защото това ще повлияе на мнението на всеки. Помислете си честно, към себе си, защото само вие го знаете това, можете ли, и ще ги дадете ли тези пари? Аз вярвам, че нашите политици, ако едно нещо могат да правят, макар и не съвсем добре, е да преценяват ситуацията. И те знаят отговора (масовия) на този въпрос. Затова и се опитват да правят шум, повече за у нас, отколкото за в Либия. Защото ситуацията отива на зле, и трябва някой да каже „ние направихме всичко, каквото можеше да се направи”, изключвайки ефективните, но за съжаление скъпи решения. За мен това е лицемерие. Вероятно много над 50% от хората подписали се в подписката за съпричастност с медиците (всички направили го по инерция) биха се спрели само с това, и пари не биха дали, оправдавайки се с терористи, „защо да плащаме като са невинни”, диктатори и какво ли не. Но как може да знаем дали са виновни или не? Кой от нас знае наистина доказателствата по делото? Кой от нас въобще е чел делото? Ние сме предубедени поради пропагандата, така както либийците са предубедени в противното поради същата. И само съда е този, който може да реши въпроса. И той го решава всеки изминал ден по един и същи начин. Малко е вероятно чудо да се случи. Затова ситуацията е проста, ако искаме да се промени, трябва да платим с нашите усилия, труд и пари. Кой е истински патриот тука, дето ще даде тези пари от себе си, за да реши проблема политически? Нека не забравяме, че държавата, това сме ние. И яко тя ги даде, това е същото като да ги дадем всички ние. Сега е моментът всеки да вземе това решение за себе си.

Понеделник, Декември 25, 2006

Моят Firefox

Аз съм любител на Firefox. Не отричам качествата на другите browser-и (Internet Explorer е определено по smooth, и извежда по-качествено текстовете при включен clear type, Opera заема по-малко памет и в определени специфични ситуации е по-бърза, макар да я хващам в класически издънки). Но за мен Firefox е моят избор. Ползвам го, защото е бърз, популярен, вече се поддържа от много сайтове, поддържа да кажем точно стандартите (макар още да не може да мине ACID2 теста, се държи цялостно по-добре с CSS от Opera, която минава ACID2 теста, но има толкова много CSS бъгове, че не малко сайтове не могат въобще да се гледат с нея), с отворен код е и макар да съм мързелив вярвам, че ако искам мога да добавя нещо сам (не обичам затворените и тайни неща). Няма да си затворя очите и ще кажа, че в момента Firefox е най-хищния на памет browser, и се радвам на всички опити за оптимизация по въпроса залегнали във Firefox 3 project-а (но нека обърнем внимание, че ако заема над 100MB RAM, определено е от Flash или Java plugin-ите). Но от друга страна се държи достатъчно добре, и пренебрегвам този му проблем.

Удивен съм от липсата на Firefox познания сред потребителите на browser-и които изтъкват „легенди”, когато казват нещо за някой browser, без това да е лично впечатление или без да е проявено малко „изследване”/любопитство. Не малко хора дори не знаят, че Firefox има “extensions” и го ползват във вида, в който е, а той е опоскан поради много, включително и политически причини.

Тук смятам да напиша с каква колекция от extensions върви моят firefox, как изглежда и защо. Всички разширения, които употребявам са безплатни (това да не е IE?) и леки.

Когато инсталирам някъде Firefox задължително слагам следните разширения (Tools->Add ONs->Get More Extensions):

Extension/Add On

Защо

Adblock plus

Това е много добро приложение, което блокира досадни и нахални реклами от сайтовете, и винаги можете да си добавите допълнителни филтри (кликайки върху досадния flash или картинка с втория бутон). Аз в момента съм достигнал такова съвършенство, че не виждам никакви реклами особено в България, и се чувствам чист и неопетнен, а сайтовете се отварят по-бързо и чисто

Adblock Filterset.G updater

Това е приложение, което разширява adblock с механизъм за автоматично изтегляне на списък с блокирани реклами (за да не се мъчите да ги описвате сами), който е толкова ефективен, че отдавна съм забравил какво е това реклама. Препоръчвам всеки му да изживее това

All-In-One Gestures

Добавя разни екстри, като shortcut-и за бързо превключване между прозорци, но аз го употребявам, за да ми работи средния бутон на мишката като скролер

All-In-One Sidebar

Един от задължителните разширения, който винаги слагам. Оправя интерфейса, слагайки досадни менюта отварящи се в отделни прозорци, в страничен sidebar и добавя множество нови функции, които улесняват използването им

Bookmark Duplicate Detector

Случвало ли ви се е да bookmark-нете отново нещо, отдавна запомнено? На мен непрестанно. Това е полезно разширение решаващо този проблем с предупреждение

Bulgarian Dictionary

Малко хора знаят, но Firefox има речници и може да подсказва като пишете в някой блог за грешния ви (като моя) правопис

CHM Reader

Аз чета от време на време CHM файлове, а с това разширение се виждат по-добре във Firefox, отколкото в IE

Colorful Tabs

Едно задължително за мен разширение. Когато отворя 100 таба, те стават толкова тесни че започвам да се обърквам кое, кое е. С Colorful Tabs всеки tab получава различен цвят, и става лесно различим и избираем

Ctrl-Tab Preview

Аз превключвам табовете с Ctrl-Tab, защото е по лесно между съседни. Но когато са няколко, как да разбера кой искам да избера? Ctrl-Tab Preview показва малко екранче с preview от всеки съседен, и улеснява сериозно избора

CuteMenus – Crystal SVG

Това разширение прави съдържанието на менютата по-красиво, и компактно, добавяйки отпред по едни малки иконки за различаване. Лично на мен Firefox ми изглежда съществено по-красив и удобен с него

DownloadStatusbar

Много добро разширение, слагащо над статусбара линия със списък на теглените неща, и до къде са стигнали, вместо да имате хиляди малки прозорчета, които после трябва да преглеждате и затваряте като приключат. Улеснява употребата на browser при тегления, и не претрупва windows statusbar

DownThemAll

Случвало ли ви се е да отидете в някой сайт и да искате да изтеглите от там всички порно JPEG картинки, или всички MP3-ки, ама бързо, и сигурно (да не се налага да следите дали случайно са се счупили)? Това разширение решава този проблем за вас, добавяйки меню и интелигентна логика, с която ви спестява хиляди кликове и наблюдения.

Extended Statusbar

Добавя в статусбар-а интересна информация, за тия дето могат да я четат, като скорости, размери на кеш и подобни

Fasterfox

Когато някой незапознат го извади да мери пишка по производителност на Opera vs Firefox, обикновено сравнява конфигурацията по подразбиране, където Opera има всички най-агресивни възможни техники активирани (като например не проверява кеша, пуска рендеринг само на 500мс, има активиран prefetching и подобни) с което си създава проблеми с някой сайтове, докато Firefox има доста по консервативна стартова конфигурация, с цел да бъде по-съвместим. С fasterfox можете да активирате prefetching, pipe fetching, рендеринг на по-големи интервали, и да управлявате потвържденията на кешовете. За разлика от Opera, тези функционалности са управляеми при Firefox, и дори можете да имате разширение, което да ги контролира динамично. Fastefox е един от механизмите с които можете да си ги конфигурирате без да барате грозния about:config. Аз персонално съм постигал драстични подобрения в производителността, при някой сайтове, и огромни CSS файлове, таблици и JavaScript

FireFTP

По красив FTP клиент, отколкото е вградения във Firefox

ForecastFox Enchanced

Това е много удобно приложение показващо ви данни за времето в статусбара за различни места (колкото профили си направите) в реално време, със сателитни снимки (Само Enchanced варианта). Аз го употребявам много и го препоръчвам на всички

Google Browser Sync

Много добро приложение, макар и по Google-вски бъгаво. То позволява, ако имате множество browser-и на различни компютри, да синхронизира bookmark-ите, history-то, и други елементи, така че да можете, ако си отбележите нещо да не го загубите. Когато работи, работи добре, и ми решава проблема с 3-те компютъра. Като отбележа нещо на единия, после го имам и на другия (например на мобилния и фиксирания компютър). Един от важните ефекти е с преинсталацията, когато Windows зачука за преинсталация (на 6-тия месец) го правя с кеф, а всичките ми bookmark-и се възстановяват автоматично

Google Toolbar for Firefox

Това е разширение от Google, добавящо Google toolbar (има още едно не написано от Google, но аз ползвам това). Използвам го като го конфигурирам да ми подменя оригиналния Searchbar, а не да ми добавя допълнителен. Така не заема място, но има по-добра функционалност, отколкото оригиналния Searchbar (например показва ми резултати още докато пиша)

Googlepedia

Когато търсите нещо, ви показва резултати и preview от Wikipedia

GooglePreview

Показва Preview картинки от сайтивете намерени от Google. На мен ми харесва, макар по някога да е досадно

IE Tab

Можете да отворите даден сайт чрез вграден IE, ако ви се стори, че не изглежда добре с Firefox, без да се налага изрично да стартирате IE. Можете дори да запомните кои сайтове искате да се отварят така, и решавате редките проблеми със съвместимостта

ImageZoom

Добавя един плаващ Toolbar (като в IE) когато мишката е над картинка, и така можете да правите бързо някой действия (например save) без да натискате втория бутон

KeyScrambler

Хитро разширение, макар и досадно, което предава „псевдо случайни” клавиатурни кодове, и ги декодира само в browser-а и така предпазва ползвателя си от подслушване на клавиатурата с keylogger-и (включително хакерски) каквито вече знаем NSA е накарала всички големи производители на мобилни компютри (HP, IBM, Dell) да сложат в тях.

LinkAlert

Сменя картинката на курсора в зависимост от това какво има под линка, над който сме застанали. Много е удобен и бързо се свиква, показвайки дали ще се отвори нов прозорец, картинка или подобни, улеснявайки избора какво да го правим този линк

MiniFirefox

Аз мразя хилядите toolbar-и, големи икони, и безсмисленото меню File, View, Tools и т.н. MiniFirefox ги скрива (можете да си ги покажете когато искате) като в IE7, и се открива много по голямо използваемо пространство

Minimize to tray

Когато Browser-а се минимизира, застава в Systray-а, а не в Taskbar-а. Така ако имаме 100 отворени прозореца, можем изведнъж да освободим много място, без да губим нищо

Paste & Go 2

Това добавя няколко прости менюта, като в Opera, Paste & Go в Address Bar-а, Search & Go в SearchBar-а, които спестяват един клик или едно натискане на Enter, и лично на мен много усилия

RSS Ticker

Това е един много любим за мен add-on, който добавя плаващ и не досаден toolbar с новини от RSS feed-ове. На които мога да кликам. Малко по малко функционален е от InfoRSS, но е далеч по лек. Така си чета новините в реално време, без да се налага да отварям специални четци, или да ходя изрично по сайтовете да ги гледам. Често си спестявам и много досадни реклами. В момента имам сигурно 100 feed-а, които са ми синхронизирани през Google Browse Sync, поради което ги гледам по еднакъв начин на всичките си компютри. Ако кликна един, заради History sync-а, се брои четен и на другия компютър. Удобно е.

TabMixPlus

Много важен plugin, добавящ неща като Close директно на Tab-а и отделен Close, на Tab toolbar-а. Така мога да затворя група Tab-ове, или да ги чета и затварям по ред, без да мърдам мишката, само с кликане. Има и други екстри – показва статуса на изтегляне на страницата на toolbar, и така не се налага периодично да я проверявам и т.н. Спестява ми много усилия

Viamatic foXpose

Много интересен Add-on, който подобно на IE7 (foXpose е по-стар от тази функционалност в IE7, така че е по-правилно да се каже че IE7 го копира) може да покаже списък с preview на отворените прозорци, сайтове и табове, и вие да си изберете какво да отворите директно. Ако отваряте хиляди табове, като меб, това е удобно средство за директен скок

View Source Chart

Добавя по прегледваем механизъм за гледане на HTML кода на даден сайт, подобряващ разчитането, особено ако е генериран от софтуер

ErrorZilla Mod

Много интересен Add-on даващ предложения как да си решите проблем ако възникне грешка (може да направи Traceroute, ping, чистене на кеш и т.н.), много удобен за Troubleshooting на проблемите

Други

Ползвам и други Add-on, които не искам да описвам, но са не по малко удобни и интересни, като Print Preview, SmoothWheel, Stealther, Unhide Passwords, United States Dictionary, Update Notifier, Live Click, Internote, Greasemonkey, Fission, FlashGot, Firefly, DOM inspector, Chatzilla, Clipmarks, CSSViewer, Tab Preview, Link Preview, Customize Google (този може да ви махне рекламите от Google) и други, които всеки може да си види сам.

Днес почина Джеимс Браун

Днес почина Джеймс Браун (http://www.cnn.com/2006/SHOWBIZ/Music/12/25/james.brown.obit.ap/index.html). Мисля, че няма нужда да пиша кой е той. Бяхме свикнали, на колкото и години да е, да е активен, да пее и да си танцува.

Неделя, Декември 24, 2006

Тоалетната хартия

На времето пишеше в един вестник, че мъжете мислили най-добре в тоалетната. Защото само там нямали никакви отговорности, и жените (като цяло) не им викали. За жените пишеше, че най-добре мислели докато говорят.

И така един път в тоалетната се замислих за историята, и кой ли книгомразец за първи път е употребил хартия за тоалетни цели. Представям си в Европа някой анархист как е употребил по предназначение Гутенбергова библия.

Оказа се, че на Wikipedia-та има кратка история на тоалетната хартия. Интересно четиво (особено докато мислите в тоалетната) - http://en.wikipedia.org/wiki/Toilet_paper

Постите

Днес няколко пъти ме попитаха ще постя ли и аз казах не. Аз не съм религиозен (не и в класическия смисъл). Като следствие не съм и християнин. Както винаги съм казвал, ако бях, бих се обидил да броят за такива и хора като мен сега. Аз чествам почивните дни (защото не се работи), манджата, подаръците, заради келепира. По същия начин се радвам и на края на рамадана, заради лукума, балкавата, кадаифа и бозата. Опитвам се всячески да заобиколя всички филми за Исус, Дядо Коледа (въпреки че съм фен на Кока Кола) и „Истинския смисъл на коледата”, просто, защото са досадни и се повтарят. По същата причина не гледам Панорама и Слави Трифонов. В душата си се чувствам един гринч, макар да не ми се ще да крада каквото и да е (мързи ме). Подарявам подаръци от уважение, не задължително по празници, защото както казва един познат, за хубавия човек всеки ден е празник, а за другите само официалните дни (наложените от религия, държава, навици). Та няма да постя, ще си хапна месо, както всяка година, и пак както всяка година съвестта ми няма да ме тормози, нито Исус ще ми се яви да ми се скара, нито джуджетата на дядо коледа ще ме накарат да го замествам, за да се науча на уважение и истински смисъл. Днес ще е моят празник на манджата, смисъла, от който ще бъде да придобия естетичната форма на Хъмпти Дъмпти и да ме боли стомаха няколко дни, радвайки се, че добрия спомен за голямото наяждане ще остане още по-дълго.

Интернет технологиите замряха

А беше време, когато Интернет звучеше гордо и модерно. Когато се развиваше от групи ентусиасти, работещи предимно в университети и учебни заведения, и желаещи да експериментират. За период от 10 години (средата на 80-те до средата на 90-те) Интернет технологиите напреднаха така, че дадоха платформа за осъществяване на бизнес бума по късно (макар и аз да вярвам, че той е по-скоро ефект на флуктоации, а не истинско търсене поради потребителска нужда). Скоростта на растеж бе толкова голяма, че IPv4 адресите свършваха и трябваше да бъдат подменени с IPv6 адреси, BGP 16 битовите автономни системи с 32 битови, добавяха се нови медии и технологии за пренос върху IP буквално всеки ден.

Но трябва да отбележа, че въпреки че хората все още вярват по инерция, че интернет се развива главоломно, вече отдавна не е така. IETF групата занимаваща се с дефинирането на стандартите в Интернет е поета от големи корпорации, които забавят или направо стопират определени развития в полза на личния си интерес, а алтернативните медии се развиват по различен начин и го заобикалят. Намесата на политиката в Интернет също е голяма. Вече дори се говори открито за разцепления и алтернативни Интернет-и (американски, европейски, китайски).

Интернет цели от миналото, които трябваше да бъдат постигнати преди 5 и повече години са блокирани за неопределено време или вече не съществуват.

Какво стана с миграцията към IPv6? Вече дори не се говори за това.

Какво стана с mobility layer-а на IP? IP е неприложим в мобилния свят и създава невероятни проблеми на приобщаването към IP на WiMAX (все още няма мобилен WiMAX с roaming в backend-а) и IMS/3GP2/3GPP защото няма стабилен механизъм за мобилност (поддържан уж по естествен начин от IPv6).

Ами прословутата IPTV, за която много се говори? Multicasting технологиите умряха някъде в края на 90-те. Там има такива остарели схващания (като например, че имаме Ethernet HUB между маршрутизатора и Multicast клиента) в протоколите, че човек се чуди в кой век живее. Мултикастинг маршрутизацията също заслужава сериозен ъпгрейд.

А маршрутизацията? OSPF е толкова допотопен, че не може да се използва в реализиране на On-Demand backup, и има проблеми със скалируемостта и производителността, изключително бавен е. Сега технологиите на IEEE имат по-висока производителност, устойчивост и разпространение от IP технологиите, от времената на Интернет бума. Да не говорим за IS-IS, BGP, RIP и т.н.

Вместо да се развиват основните неща, завзелите development-а корпорации създават сбъркани изначално продукти като MPLS, и след това блокират цялото развитие в опити да ги налагат.

Всички знаем всеизвестната история (публикувана дори в Lightreading) как Cisco прилагал мощен политически натиск върху 3GPP групата, да не приема IPv6 като основен протокол за IMS-а защото маршрутизаторите му имат значително по-ниска производителност (в пъти) с него (а официално са уж за IPv6). От тях съм чувал велики изпълнения като – вместо както е създадено IPv4 да се транслира в IPv6 мрежа, да пренасяме IPv6 пакетите върху MPLS в IPv4 домейн (така Cisco core-то ще е бързо, защото MPLS-а им е по-бърз, отколкото имплементацията на IPv6).

А липсата на координация между development-ите в IETF е показателен също – H.323/SIP/MGCP/IPSEC/MOBILEIP не работят с NAT, някой не работят с IPv6.

Грубо наблюдавайки как се мъчат новите групи създаващи новите access технологии, опитвайки се да прилагат IP там, е много показателно за липсата на истинско развитие. Време е за нова революция и корпорациите да бъдат изгонени (или поне тяхното влияние да бъде намалено) от развоя. В противен случай ще настъпи хаос, и създателите на нови технологии няма д