Удивителният Български броадбанд пазар

Ще ми се да напиша няколко думи от удивителния и уникален начин, по който се развива broadband пазара у нас. Нещо, което е крайно време да се осъзнае масово, и е повод за национална гордост.

Въпреки практически единствената реклама на Интернет услуги в България – рекламата на ADSL, основния достъп до Интернет у нас е през Ethernet (през така наречените LAN оператори). Почти няма потребители на Интернет, които да ползват DialUP или друг комутируем достъп, който беше доминантен само преди 7 години. Няма потребител, който да не получава поне 512Kbit/s до дома си, което практически значи, че над 95% от пазара на Интернет в България е broadband.

Днес у нас по различни оценки, официални и неофициални (официалните са доста изкривени, защото има много underground – не регистрирани, или не обявяващи истински стойности оператори) има между 400000 или 550000 абонати на Broadband. Това прави между 18 и 24% от населението (семействата). Стойност, която е една от най-високите в Европа – далеч по-висока, отколкото е в Гърция (под 5%), Германия (15%), Франция (17%), и средната стойност за Европа. Изоставаме леко само от скандинавските държави, и то не всички.

Но България е уникална и в нещо друго. Средната скорост, която Българина получава в къщи, благодарение на ЛАН операторите е по-висока, от средната за Европа. В България средната скорост за достъп до Интернет (крайно време е да се осъзнае, че Интернет не е само това, което се тегли от Уругвай например, при 95% по официална статистика Български трафик, Интернет е това, което се тегли от България) се движи около 2.5Мбит/с (включвам в осреднението ниските скорости за достъп през ADSL, които дърпат надолу статистиката) докато в Западна Европа е под мегабит. Средната цена на broadband интернета на Mbit в България е по-ниска от Европейската (в зависимост от това с коя страна се сравняваме) от 2 пъти до 60 пъти (за сравнение с Ирландия например). В България цената на мегабит достъп вече се движи при някои оператори около 1 лев (нека не гледаме ADSL-а, те трябва да си изплащат рекламата, вижте LAN операторите). Тук винаги ще се появи контра – „да, ама качеството е лошо”. Не бих казал – имам шанса да съм в този бизнес от 11 години, и да се занимавам с Интернета в България и чужбина практически от самото му създаване – имам достъп (Интернет от) да сравнявам 7 LAN оператора, 2 кабелни и ADSL, и бих казал, че качеството на LAN операторите е невероятно. Освен, че скоростите наистина се постигат (макар да има вариации), и основния бавещ елемент започва да се образува домашния ми маршрутизатор, не се появяват проблеми веднъж седмично както е в ADSL мрежата на БТК, и ADSL модема не забива веднъж на 2 дни. Кабелните модеми са учудващо стабилни напоследък (явно не прекъсват кабелите, за да закачват нови абонати), но скоростта през тях е прекалено ниска, а Интернета прекалено скъп.

Държави с практически 100% broadband penetration като Исландия, имат невероятно лошо качество на Интернета – не само, че всичко е много бавно и прекъсва по няколко пъти на ден, но и нямат вътрешна свързаност, така че, ако някой си е направил кеш, или е изтеглил торент, ти не печелиш нищо от това.

Като се има в предвид, че около 100000 са абонатите на ADSL у нас (не малка част от тях са бизнес), и малко повече са абонатите на интернет през кабелен модем, основния достъп до Broadband се осигурява от Ethernet операторите. И въпреки че са малки и разединени, бройката на потребителите им никак не е намаляла, а расте с висока скорост (знам оператори, които са си удвоили потребителите за година). Това е учудващо, защото при механизмите, които БТК прилага, за да задържа абонатите си (1 годишни договори, на края удивителна промоция за половин цена, за още 1 или 2 годишен договор), броя на ЛАН клиентите не е намалял, нито съществено техния растеж. Нещо в повече, познавам много хора (и ние сме сред тях), които имат ADSL, ползвали са го месец, и след това са мигрирали на друга технология (например LAN) и са оставили останалите 11 месеца на доизживяване. Ако статистиката сред моите познати се отнесе към общото количество потребители на ADSL, бих предположил, че над 15% от абонатите на БТК са всъщност мъртви души. При ЛАН операторите за сега няма обвързващи договори.

ЛАН операторите се развиват и много сериозно, макар и извън светлината на прожекторите. Само преди 2 години, единици бяха тези, които имаха оптични кабели. Днес са единици тези, които нямат. Някои оператори имат оптични кабели до практически всяка сграда и мислят да преминат следващата крачка. Стабилността и скоростта на предоставяната услуга така учудващо се е променила за последните 2 години, че от някои оператори не съм засичал прекъсване дори за секунда последните 10 месеца (имам софтуерче, с което тествам).

Ако говорим за технологии, предимството на Ethernet е неоспоримо. Не само, че става въпрос за много по-високи скорости, по висока производителност в packets per second (при CATV интернета имаме ограничение на pps per upstream, при ADSL заради допотопните идеи по време на създаването му преди над 10 години, имаме пренос на PPP върху Ethernet върху ATM върху неефективно оползотворено OFDM, и концентрация на хиляди сесии в BRAS-а който намалява производителността сериозно), но по-проста поддръжка, по евтина цена на порт (на БТК цената на абонат се движи около 80 euro заедно с CPE-то, без да броим BRAS-а, Backbone преноса, и Интернет, някои LAN оператори свързват абонат за 7 лева на порт с кабела, тяхна цена. Гигабитовите абонати се движат около 50 euro/port.), по-богати възможности. Самия DSL се движи в тази посока. В Германия мигрират на VDSL (от ISDN), което си е практически Ethernet върху телефонен кабел – така се поевтинява преноса (няма BRAS), решават се някой проблеми (с IPTV мултикастинга например), появяват се нови (чисти, а не MPLS, Layer2) услуги. Но е ясно, че xDSL услугите са преходни – те съществуват само за да позволят осигуряването на Broadband върху стар телефонен кабел. Полагането на нов телефонен кабел е скъпо, и не е ефективно да се прави за нови абонати, в сравнение с оптиката. Демографския растеж на населението не може да бъде обслужен от DSL където и да е това. DSL-а има и проблеми с количеството връзки на кабелен сноп – те се зашумяват една друга, и така сам си ограничава потенциалния растеж, и скорости, които могат да бъдат предоставени на потребителите. Някои оператори правят глупави и смешни имплементации, да докарват оптика с Ethernet до сградата, а вътре да сложат DSLAM и по телефонните кабели ADSL вместо чист Ethernet – хем по-скъпо, хем по-бавно, хем запазват същите проблеми, макар и в 50 метра. Време е да почне масово да се осъзнава, че става въпрос за стари и преходни технологии, вече сме 21-ви, а не 20-ти век.

Защо ADSL-а е толкова популярен в чужбина? Отговорът е много прост, в държава с телекомуникационен монопол и социалистическо минало (цяла Европа е такава, не само Източна, по голям социализъм от Съветския имаше във Великобритания – държавни банки, болници, железници, Франция – всичко държавно, държавни монополи и до сега, Испания, Белгия, Германия – където дори работниците си избират началниците), и демонополизация течаща от 98-99-та година (в някой Европейски държави като Франция, Испания, Ирландия, Великобритания, Германия още не е приключила демонополизацията, щяха даже да ги съдят от Европейския съд за нарушаване на споразумения), съвпадайки с бума на Интернета, е ясно, че малките оператори ще се притеснят от това, че бившите монополи могат да инвестират много пари на загуба, да свържат всички клиенти и да продължат да са си монопол. Затова и тези оператори ще лобират да се направи Local Loop Unbundling, пред това да инвестират в нова инфраструктура. Защото времето е ценно. У нас заради забавената демонополизация и неадекватните действия на БТК, алтернативните оператори си изнамериха свои методи, и факт, днес стоим много по-добре от Европа – имаме във всеки град (и междуградско) алтернативен на бившия монопол доставчик на кабелни канали, огромно количество оптика (вероятно към 20:1 в полза на алтернативните срещу БТК), в големите градове е окабелена всяка сграда, до повечето има оптика, парадоксално за западния свят, но има места дето няма ADSL, но има LAN. Цената на прокарване на оптика, или получаване на гигабит пренос у нас е такава, че човек може да си я позволи да си я плаща лично (да не давам примери). Ethernet МАН-овете са уникални по плътност и цени, и аз бих се похвалил тук, че съм участвал по един или друг начин в направата на почти всеки от големите. Нещо повече – локалната свързаност между Българските доставчици на Интернет е толкова високоскоростна и уникална (множество звезди) – че освен, че сериозни проблеми се случват много рядко (преди над 1 година беше последния и не засегна повече от 30% от абонатите и то с влошаване на качеството), за разлика от чужбина – два пъти в месеца, капацитета е колосален. Мога да заявя открито, че обменения вътрешен трафик в 7 милионна България е повече от 3 пъти по-голям, отколкото е обменения вътрешен трафик в 80 милионна Италия. Това е показател за съотношението на broadband-а не само като количество на глава от населението, но и като капацитет на глава от населението. В чужбина в повечето държави няма свързаност между доставчиците. Ако има, тя се прави в единични Exchange точки, което е остатък от монополизма. В много отношения Българския подход е много по-здрав (технологично) и жив, заложил много по-добре на принципите на еволюцията и конкуренцията.

В чужбина подхода, който у нас правят LAN операторите се нарича ETTH (Ethernet to the Home) и неговия частен случай FTTx (Fiber to the X, Home/Building, etc). Когато кажеш ланаджия, ти се навяват лоши спомени от преди 10 години, но истината е, че днес много такива оператори в България са изградили мрежи, на които могат да завиждат FTTX операторите по цял свят. Нека не забравяме, че изграждането и измерването на ефективността на една мрежа не се прави от оборудването (няма съществена разлика, особено за клиентите, които са тези, които определят това, дали ще е Cisco, Huawei или TP-Link, ако върши работата, за която е взето), а от концепцията, и достигането на търсената ефективност. Факт е, че у нас underground или не чак толкова скрити оператори във всеки голям град имат повече абонати, отколкото БТК там, за практически същото време на съществуване на услугата, и без никаква реклама.

Борейки се да направят нещо уникално, буквално на принципа с Пръдня Боя, Българските оператори са постигнали такива невероятни технологични успехи, и интересни решения, че когато обикалям в чужбина и разказвам по телекомуникационните форуми как е у нас, чужденците слушат със завист, особено тези, дето са се хвалили преди 5 мин какви велики достижения на науката са направили, за да могат да носят 512Кбит/с ADSL, и сега се чудили как да накарат клиентите да се откажат от ISDN портовете си. Или някъде, където се прави FTTX, но още имат детски болести със сигурността, отчитането на трафика, цената за имплементация, отказоустойчивостта...

Не мога да не кажа, че бавно и славно, по метода на пробите и грешките, и с подкрепата на монопола, у нас са постигнати неща, които в много смисли на думата са уникални, макар че подобни мрежи се правят и в Унгария, Русия, Франция, Великобритания (вече), Румъния, Сърбия, Македония, Гърция (вече) и къде ли не. Бавно, но славно новите технологии идват, и изненадата е, че ние вече сме там, където светът едва тепърва се запътва. Да се не начуди човек на фона на традиционните ни неуспехи във всички държавно ръководени сектори, да се радва ли, да плаче ли...

Основния проблем, който аз виждам за LAN операторите в България е, че не осъзнават силата си, и все още са малки. Да, има няколко с по над 20 хиляди абоната, но като цяло са малки. Освен това се разглеждат точно с мислене на Underground оператори, не членуват в публичните асоциации (не че традиционните Carrier ISP-та биха ги допуснали, част от тях гледат на LAN операторите като на мазен Underground, други ги е страх от тях, защото там са реалните клиенти, и ще нарушат затлаченото статукво), нямат свои асоциации, не отделят пари, за да показват предимствата си на публиката, като например общи рекламни кампании, не правят общи проекти, а има много много голям мегдан за такива работи, и интересни услуги, които се имплементират лесно, но изискват по-голяма организация. ЛАН операторите подобно на кабелните оператори преди, е време вече да почнат да се идентифицират като сила и да лобират за интересите си (което значи да заделят пари).

Аз пътувам често по света, особено често в Европа. И смея да кажа, че вярвам и съм получавал потвърждение с хората, с които съм говорил, че това, което имаме в момента у нас е уникално. Считам, че ние като потребители трябва да го осъзнаем и подкрепим, вместо да потърсим начин да го унищожим. Защото каквото се е образувало, е като случайно порастнало красиво цвете в двора ни с буреняци. Или ще му тръснем един данък и контрол да го подрежем, или ще му позволим да си расте.