Лично мнение - за учителите и другите протести пак

Гледам протестите, гледам изказванията на Биолчев, които са по-скоро за влака на революцията, отколкото за професор, и се чудя. Изречението взето от негово интервю и сложено за заглавие във вестник „Стандарт” звучи така „От инат властта ни обрича на простотия”. Четейки интервюто разбирам, че то е, защото властта не дава пари („Не дадат ли пари, слагаме катинара”). А в малкото заглавие пише „Студентите ни грабват дипломите и веднага бягат в чужбина”.

Опитвайки се да разсъждавам върху интервюто не усещам то да променя вътрешните ми убеждения. Аз съм във възрастовата група, където е голямата емиграция. Над 50% от приятелите ми и доста от роднините ми вече живеят и работят в чужбина. Повечето не са висшисти (макар да бяха студенти, когато емигрираха). Основните две мотивации за емиграцията бяха – класирам казармата (затова и с отпадането на задължителната, автоматично същата година падна емиграцията на половина) и слабият потенциал за развитие (заплатата е част от него, но не е цялото). Едното се реши, и емиграцията спадна. Другото ще го реши икономическият растеж, а не по-високите заплати в образованието. Не съм съгласен и прехвърлянето на обществен проблем на главата на властта с твърдението „От инат властта...” не дава пари. Така изглежда, че пари има, ама ония се стискат. Българите искат да дадат пари, ама властта не дава. Аз лично считам, че бюджетът за образование и в момента е прекалено голям. Той се равнява близо на 1600 лв разделено на броят служители, месечно. Ако средната заплата е 300лв (измислям си), къде отиват останалите 1300 на човек всеки месец? Защо не разгледаме обществено подобрен отчет на СУ вместо да увеличаваме бюджета? Може да се окаже, че намирането на допълнителни пари за заплати е напълно в ръцете на давещите се.

Винаги е хубаво протести за заплати да се правят преди избори. Защото тогава политиците обещават най-лесно, без да го мислят. Счупиш ли един, всички (и противниците му) падат като домино.

Сега (в този момент) за по-високи заплати протестират:

• Учителите (искат 100% увеличение на бюджета - не само за заплати) – горе-долу се пада 8% БВП
• Лекарите (искат 100% увеличение на бюджета - не само за заплати) – горе-долу се пада 8% БВП
• Горските – искат над 100% увеличение на техният бюджет – не знам колко се пада

Военният министър се оплака, че и той иска увеличен бюджет, ама заради Лекарите и Учителите щели да закриват армията (техният бюджет между впрочем е над 2 пъти по-малък от този за образование в момента).

Подобно изказа и вътрешният министър. Естествено прокуратурата и следствието също се оплакват.

Моите сметки показват, че за да удовлетвори всички изисквания днес, държавата трябва да се телепортира в бюджета си след около 10 години, при запазване на икономическия растеж (в което аз се съмнявам).

Разбирам и че дори в проучванията правени от „Българска образователна коалиция” се вижда, че гражданите са по-склонни да не подкрепят просто ей така увеличаването на заплатите на учителите, отколкото обратното.

Дори при запазване на данъчното бреме в сегашния му вид (не минем на 10% плосък данък) и изключително оптимистично си представим, че бюджетният излишък се запази за следващата година, няма световна финансова криза, горивата спрат да се покачват, няма бедствия по случай глобалното затопляне или каквото и да е, държавата няма от къде да си позволи увеличаването на бюджета и на учителите и на лекарите.

Дори и ние данъкоплатците да дадем кредит (екстра данъци, да приемем бюджетен дефицит, целеви помощи) на държавата с цел да вдигнем заплатите в бюджетния сектор сега със 100%, то този кредит ще трябва да се изплаща над 10 години, а аз се съмнявам, че след две години няма да изпаднем в същото положение едно съсловие (земеделци, таксиджии, учители, лекари, горски) да изнудва останалите.

Аз като гражданин и данъкоплатец виждам два големи проблема за държавата (и мен като част от нея) по принцип:

• Държавата не би трябвало да позволява 1.4% от населението да може да я изнудва. Ако това може да се случи, то рисковете от далеч по комплексни проблеми (например етнически – някой етнос от около 10% да започне да изнудва държавата да го издържа безпрекословно например) се появяват изведнъж
• Държавата не може да си позволи в близките няколко години, ако икономическият растеж не се увеличи двойно, а външно търговският дефицит не падне двойно, и броя на хората на бюджета издръжка се запази, да увеличи заплатите в бюджетния сектор със 100%

Както казва ректорът на Софийския Университет – Биолчев – държавата трябва да си определи приоритетите (щом няма пари за всички), вероятно намеквайки, че той стои най-отгоре като приоритет. Но за мен е очевидно, че здравеопазването е по-голям обществен приоритет (някой път ще опиша как аз класирам приоритетите), а не мога да определя дали образованието не стои на същото ниво, на което са социалните помощи и пенсиите или по на долу. Надявам се е очевидно, че не казвам, че образованието е ненужно и ниско приоритетно. Но за мен прякото оцеляване на нацията не е подсигурено, а образованието се класира в косвените катализатори.

Необходимият баланс е очевиден, и стабилните възможности за мен са:

• Намаляване на бюджетния сектор с 50% сега, увеличаване на заплатите със 100% сега. Това ще изкара на пазара между 200 и 250 хиляди безработни (сборно) и би повишил безработицата до 14%
• Намаляване на бюджетния сектор с по около 5% годишно и вдигане на заплатите в сектора с около 5.2% годишно. Това няма да увеличи безработицата особено, защото при запазване на икономическия растеж, държавата може да поеме спокойно толкова хора излизащи на трудовите борси. Нещо повече, това би катализирало растежа на икономиката, поради поевтиняването на работната ръка в частния сектор, както и осигуряването и (много се оплакват, че няма достатъчно работници и се заговори за внос – ето ти решене – да се преквалифицират учителите)
• Увеличаване на заплатите съгласно увеличаването на държавния бюджет от икономически растеж при контрол на щата в сектора (запазване или намаляване). Това би подсигурило между 5 и 10% годишно повишаване на заплатите. И това е стратегията предприета в този момент от последните 3 правителства, която аз бих класифицирал като „Социална”
• Комбинирана – разчитаща на растеж и намаляване на щата (комбинация от последните две) с екстра заем – завишаване на бюджета с 0.5% абсолютна стойност за образование, за период от 4 години (за сметка на армията и полицията, която след това ще трябва да се преправя наново и на 5-тата година бюджета трябва да падне с около 1-1.5%). Това би позволило повишаване на заплатите с 29,606% годишно, което учудващо точно съвпада с предложението на премиера Станишев (от което мога да предположа, че това е и идеята). Тази идея може да се изпълни и с лек, не толкова рисков кредит – увеличенията да започват в началото, а не края на годината (което значи евентуално 2 години без увеличение след 5 години) чрез избушване на резерва и остатъците от бюджетния излишък и стискане на палци да не стане сериозна международна финансова криза

Всички други обещания (изключващи масови уволнения) ще са „предизборни” и няма да могат да се изпълнят. Дори да се изпълнят сега, те ще бъдат кредитирани от гражданите (включително и на бюджетна издръжка) в следващите десетки години. Освен, ако не стане рязък демографски бум и растежа на населението стане рязко положителен (защото не мога да си представя как за последните 20 години населението намаля с 1.5 милиона – 17%, децата намаляха с 40%, а учителите са намалели само с 10%), когато работещите вече ще имат причина да кредитират подрастващите (заплатите на учителите са кредит към подрастващите) за 20 години, запазвайки и увеличавайки разхода, в полза на бъдещите приходи от икономическия растеж, когато тази работна сила започне да бъде използваема. Другата схема в полза на учителите и държавният сектор и косвено в икономиката би била внос от около половин милион образовани и в трудово способна възраст работници.

Друга интересна идея пък би била обединяването на министерства – такова, което консолидира силен икономически растеж и бюджет с такова, което е губещо. Така администрацията на двете пада, и силното финансира администрацията на слабото, от което вече се пестят пари. Също така поради завишаването на сборния бюджет министъра започва да получава по-гъвкави механизми в балансирането на парите. Аз си представям да речем обединение на „образование” и „транспорт” например, или „образование” или „телекомуникации”. За да сработи обаче номера трябва и образованието и другото да загубят автономност, което се съмнявам, че ще хареса на Биолчев (а и на другите). Така че пари нема, действайте!