Сряда, Февруари 28, 2007

Да решим проблема с пиратството - да забраним Интернет!

Днес приятел ми изпрати следните линкове:
http://www.bloodys.com/blog/comments.php?y=07&m=02&entry=entry070228-033053
http://friends-bg.org/blogs/abator/?p=189

Първоначално реших, че става дума за висша форма на наглост. Технологията не значи, че човек нарушава закона. Тази забрана е еквивалентна на това да забраниш употребата на ножове, защото с тях може да се заколи човек, или коли, защото с тях може да бъдат пренесени наркотици. Да не говорим, че никъде в споразуменията клиент-интернет доставчик няма специфицирана забрана за употреба на торенти, и на края – казусите от миналата година определиха потребителите на торентите, че не са престъпници.
Поради което ми се ще да разбера какво е основанието за една такава забрана (законовото, а не моралното основание, последното като неписано е доста спорно), и как тя е оправдана. Тя дава не малки основания на гражданите да съдят както Интернет доставчиците си, така и държавата, за нарушаването на качеството на потреблението на услугата, имайки се в предвид, че държавата не може да предостави към този момент нито едно законово основание за тази забрана.
Но по късно осъзнах, че всички ни мислят само доброто (да се абстрахираме от поговорката, вероятно много подходяща за случая, че „пътя към ада е постлан с добри намерения”). Мисля, че най-лесното решение за представителите на силовите институции и частните корпоративни интереси би било забраната на Интернета, но те разбира се ще процедират на час по лъжичка (иначе о, шок!):

  • Днес ще забранят торентите
  • Утре ще забранят всички P2P мрежи (както е споменато в писмото) – което включва и Skype, Joost, както и някой от новите технологии в Windows Vista (освен, ако за тях не се издаде лиценз, че могат да се ползват, ще бъде смешно нали?)
  • После ще забранят WEB (чудно как не могат да махнат тия лоши сайтове дето дават да се нарушава интелектуалното пиратство)
  • После E-Mail (за съжаление и през E-Mail могат да се обменят файлове)
    И то вече като не остане много за забрана, ще се наложи да се забрани Интернета

Пък и както напоследък е много модерно да се обсъжда контрола над информацията, в този зъл лош интернет има само лоши неща – пирати, крадци, порно, терористи, комунисти говорещи против демокрацията (щото всеки говорещ против демокрацията е комунист), подривни елементи говорещи против правителството (щото е очевидно, че ако говориш против правителството си подривен елемент), подриващи устоите на държавата и разни други. Всеки „честен” човек винаги е знаел, че интернетът е нещо лошо в душата си, и е редно вместо да предприемаме половинчати мерки, да го забраним изцяло, от сега.
Тогава злите пирати, ще се наложи отново да започнат да копират файловете и интелектуалната собственост по традиционните начини – с касетки, в къщи, и да ги пренасят от ръка на ръка. Подривните елементи ще си говорят само по балконите. А порното ще върви на VHS и DVD-та както преди, в доброто старо време. Е, да, пак няма интелектуалните права да бъдат защитени, но в какъв чудесен свят ще живеем!? Няма да има досадни реклами на музика, филми и концерти, и посещенията там отново ще намалеят. Децата ще тичат из градинките (момент, с тая наша НАТУРА какви градинки?) – извинявам се, улиците, ще шмъркат наркотици и ще се избиват на живо, вместо виртуално. И в този чудесен миг за демокрацията, плурализма и свободата на словото, държавата най-сетне ще има време да се заеме и с другите, по маловажни, но редни дела, като да речем намаляването на убийствата, кражбите, връщането на децата в училище и закупуването на нови БМВ-та и Мерцедеси!
Размечтахте ли се? И аз. Колко беше прекрасно всичко, когато нямаше Интернет? Дори понятието пиратство съществуваше предимно в положителен смисъл от разни романи! Днес тези зли души плуват в Интернета и нападат честните (макар и чество взривявани) бизнесмени и тяхната собственост, която забременяват и тя ражда копия, което е пиратство (и кражба! Всички знаем - пиратството е кражба), защото забременяването на девойките е пиратски ритуал, а взимането на копията - кражба! И майор Деянов съвместно с Тимуровската команда (ГДБОП) са тук да ни защитят от плурализма, демокрацията, свободното слово, пиратството и организираната престъпност (иначе ще имаме само ГДБ, а ОП-а някъде другаде), ширеща се сред тях!

На mainata.si

В живота на човек понякога има и малки радости. Днес дискутирах някакви неща по отношение на една такава за мен и мисля, че е редно да го обявя и публично:
Аз съм щастлив притежател на Словенския домейн mainata, или вече ще мога да получавам поща и на адрес:
delian (НА) mainata.si
В момента съм в процес на преконфигурация, но скоро ще заработи напълно активно.
Ако някой проявява интерес, когато конфигурациите поприключат, мога да му направя e-mail (пловдивчани и франкфуртци са с предимство).

Вторник, Февруари 27, 2007

10 години от "Приятели" само в 90 секунди

Винаги съм се удивявал колко са „разгънати” телевизионните сапунки. Хипотезата ми бе че бюджета и сценария за филм от 2 часа е трябвало да бъде разгънат в 1000 серии, и просто всяка една серия носи смисъла и стойността на 1/1000 от двучасов филм. Днес обаче случайно забелязах това клипче, в което 10-те сезона на „Приятели” са събрани в 90 секунди, и вярно сякаш е така. На фона на всеобщата телевизионна скука (седя и се чудя с какво „Music Idol” е по различен от “Star Academy” и до сега още не мога да разбера, е виждам блестящото теме на продуцента, и това, че е по БТВ, и желанието да възстановят удара нанесен от Нова Телевизия, но за мен като един зрител няма нищо стойностно, нищо ново, същата скука като преди) това сякаш за компресия на телевизионните сериали, за да не ми губят времето (ех да имаше кой да ми компресита и "talk show"-тата).

Понеделник, Февруари 26, 2007

Легална престъпност - няма престъпност!

Бях известно време в чужбина и се опитвам да наваксам какво се е случвало у нас през изминалия период. Направи ми впечатление предложението за легализация на проституцията.

Разбира се с известно чувство за хумор, не мога да не обърна внимание, че ми се струва, че някой неуморни хора се опитват всячески да измислят механизъм да извадят Ванко 1 и Кондьо от затвора:

  • Първо промениха наказанията за склоняване към проституция и те в момента са най-либералните в Европа. Така успяха да намалят наказанията 4 пъти на споменатите лица. Обаче не можаха да ги извадят, защото поради надигнатото се силно обществено недоволство, съда с голямо неудовлетворение, се наложи да приложи най-голямото налично към момента наказание – 3 години.
  • След това се появи идея за закон за амнистията, горе-долу от същите източници. Една от интересните прояви на този закон бе възможността точно тези с леките престъпления и наказания до 3 години (сводниците) да могат да излязат от затвора, по случай приемането ни в ЕС, за да могат да се трудят на фронта на услугите в областта на осигуряването на генетичното разнообразие. За голямо нещастие на затворници, сводници и вносители, надигналото се недоволство сред населението, и затворнически протести осуетиха идеята, за сега. А колкото повече навлизаме в ЕС, толкова по-малка е вероятността за амнистия.
  • И хоп, да се не начуди човек, неуморно изведнъж се появило ново предложение – легализация на проституцията. Пряк резултат, от което би имало най-вече към стоящите в затворите обвинени по тази причина.

Сега малко по сериозно. Легализацията на проституцията създава няколко основни риска. Интересно мнение, което подкрепям има написано тук (http://rrashkova.blog.bg/viewpost.php?id=45713). Например допълнително намаляване на наказанието за склоняване към проституция, може би пълното му премахване. Защото, ако наистина професията е легализирана, и има търсене, то жените от бюрата по труда ще бъдат принудени да се пробват там, просто, защото това е легална професия, и те няма да имат право да я откажат, или ще загубят социалните си помощи (защо само жените, същото важи и за мъжете, травестити и хомосексуалисти също се търсят). От друга страна служителите на бюрото по труда не могат да носят отговорност, че принуждават гражданите да работят тази професия, нали? Следователно най-естественото следствие е напълно отпадане на наказанията за принуждаване към проституция. Човек би казал тук „всяко насилствено принуждаване към работа би трябвало да е наказуемо, за да решим този проблем”. От друга страна обаче не може да се приеме общо правило, просто, защото то ще направи незаконни – бюрата по труда, казармата, затворите и елементи от трудовия кодекс и договори.

Очевидно е, че законодателния орган на държавата до сега не е доказал работохолизъм, следователно можем да предположим с голяма вероятност на успех, че не се канят да променят около 10-тина скачени закона, въвеждайки този, за да решат казусите „сводничество”, „принудително принуждаване към труд/проституция”, регистриран детски труд и т.н.

Също така ефектите от закона върху повишаването на приходите в бюджета, подобряване на здравето на гражданите, намаляване на насилствената и изваждането на светло на престъпността, просто наричайки я вече по друг начин надали ще са положителни. Който не е бил в Германия, не е видял незаконните проститутки и сводниците им (нищо че са легални уж, не са излезли на светло, заради източниците на хора, другите услуги, и малолетните участници), същото е във Франция и Холандия. Незаконните проститутки в Холандия дори се виждат в центъра на Амстердам (лесно се различават, те имат сводници и нямат сгради), и бих казал, че са повече от законните. Сериозно подбиват цените на другите, защото не са принудени да плащат държавния рекет под формата на „наеми”.

Поради това по скоро изглежда сякаш нашите се чудят как да извадят известно количество хора от затвора, традиционно.

В момента проституцията въобще не се третира от закона. Тя не е нито законна, нито незаконна (следователно е законна по подразбиране). Затова не малко проститутки са напълно легални и плащат данъци като „компаньонки”. Надали легалните ще станат повече след приемането на такъв закон. Поради същите причини, поради които не са легални и сега. Не мисля и че някой работещ по собствена воля тази професия се чувства особено застрашен. Примери за това са и безбройните обяви и дори реклами по някой телевизии.

Един такъв закон няма да вкара момичетата от улиците в клубове. Просто, защото както лъвът стои близо до плячката, те са мобилни и ще стоят близо до клиентите. Ако някой иска да ги извади от улиците, по-скоро трябва да направи това незаконно. В този смисъл закон за проституцията ограничаващ изявите им и улесняващ полицията може би е нужен, но както е нормално у нас закона ще го видим след като е приет, обществено обсъждане преди това няма да има, а и това никак не съвпада с това, което сме чували до този момент.

Май има някаква особеност в анонсираното използване на понятието „легализация”. Това за мен значи, че нещо незаконно трябва да стане законно. Но щом проституцията сама по себе си не е незаконна, какво е?

Доколкото знам такива наказуемите елементи са малолетният секс и принуждаването към проституция. За мен изглежда, че точно те сякаш се цели да станат законни. Може би има и политическа цел – сега основните обвинения към Българската престъпност са по отношение на трафика на хора и проституцията. Обаче, ако те престанат да се третират като незаконни – и хоп – няма престъпност. След това трябва да легализираме и взривяването на бизнесмени по улиците и България ще стане мирна и тиха страна. Разбира се опасностите за живота ти като принуждаване и смърт няма да изчезнат, но няма да са незаконни. Или да перифразираме Сталин – „легална престъпност – няма престъпност”.

Неделя, Февруари 18, 2007

Българите заплашват Европа!

На времето (преди повече от 15 години в България) имаше един такъв виц:

Отишъл Рейгън на гости на Горбачов в Москва, и придружаващите го бодигардове мъкнели един ковчег. Горбачов се позаинтересувал какво е това, а Рейгън казал „това е Doom’s Day Device – ако го отворят, ще гръмне и СССР ще изчезне от земята! А сега да седнем да преговаряме!”

Минала се година от успешните преговори и Горбачов отишъл на гости на Рейгън във Вашингтон. Бодигардовете му мъкнали голям ковчег. Естествено Рейгън се позаинтересувал какво е това, а Горбачов му казал „Това е Български икономист! Ако го отворят и със САЩ е свършено! А сега да седнем да преговаряме!”

Този виц бе смешен навремето, защото показваше надеждите ни в родните таланти. Днес 15 години по-късно, бих казал, че всички надежди са били оправдани. Надали има Българин, който да го оспори. Прехода можеше да мине далеч по добре, макар и да е можел да мине и далеч по зле.

Тъкмо се прибирам от Барселона, където бях на 3GSM конгреса. Удивително бе, че пред самите порти на тежкарското изложение имаше група Български цигани, които нападаха облечените в смокинги гости, и просеха като показваха устата си, а по между си говореха на Български и цигански. Такива имаше и пред другите интересни места в Барселона (като катедралата „Саграда Фамилия”, площад Каталуния), или в метрото. Тъкмо си казах „пада им се, да видят какво ни е всеки ден с тая математика интеграция, диференциация”, прибирам се в България и какво да видя:

„Гардиън”: Бандите български джебчийки заплашват Лондон с криза

Българските алкохолни роми вече достигнали до Лондон да ограмотяват Британците, как се правят тия неща у нас. Обидното е, че към очевидно цигански занаят (не е тайна и не трябва никой да се обижда от истината, че с джебчийство се занимават почти изцяло роми, и представители на други етноси практически няма в този бизнес в момента у нас) под общ знаменател са причислени още 25 милиона, от 30 милионното население на Румъния и България. Интересното в статията е, че Британците са забелязали, че бездействието на Българската полиция (дали блокирано от някоя организация за защита на правата на една част от членовете на обществото в ущърб на другата по-голяма, или от законодателство, или мързел) се отразява в увеличаване на парите от техните данъкоплатци, за наемането на нови полицаи, за опит да контролират ситуацията, нещо, в което съм вътрешно убеден, че няма да се справят.

Аз имах теория, че ако има място на света, където нашите манговци не могат да достигнат, то ще е Исландия. Там е скъпо (според мен най-скъпата държава в света), 95% от покупките хората правят с кредитни карти (тоест няма да имат пари да дават на просещи без POS терминал), студено (няма мостове, под които да спиш), има много малко хора (скоро всички ще те научат и ще те заобикалят), и сурова природа, поради което прехраната трябва да се изкарва с много труд в сурови условия, да не говорим, че е отдалечен остров насред океана, в полярната зона и с изключително скъп самолетен билет – или казано с други думи прага за достигането е много висок – голяма първоначална сума. Но приятел ме разубеди споменавайки, че изобретателните нашенци достигнали до там с лодки, и ошашавили местните да търсели преводачи от Български и механизми да ги екстрадират.

Така, ако има вече две неща, които рязко да заплашват стабилността на Европейския съюз, то те са Българските икономисти и роми.

Съгласен съм, че поставям под общ знаменател всички манговци, което не е правилно. Аз лично познавам няколко, които са си нормални хора, интегрирани са в обществото и човек не би могъл (аз самия известно време дори не знаех) да ги различи от останалите граждани. Също така уважавам и се впечатлявам от работещите такива (бях обслужен преди няколко месеца в един Мак Доналдс, и бих казал, че нямаше нищо, от което да се оплача).

Но е лицемерие и да си затвориш очите и да не обърнеш внимание на прости факти като например, че в нарушение на конституцията за равноправие на гражданите и етносите - ромите получават права, които не са достъпни за нито един друг гражданин – неплащания на ток, получаване на безплатна земя, жилища, училища, детски градини, дори медицинска помощ в хаоса на медицината у нас. Това е най-голямото малцинство в държавата, в полза, на което (под формата на всичките тези държавни помощи) отива не малка част от данъците ни, което си е помощ, подобна на даваните помощи при просенето, а в същото време това малцинство практически не плаща данъци, не е интегрирано или казано с други думи живее пряко или косвено на гърба на останалите. Виждал съм хора живеещи при невероятни условия, невероятна мизерия, в направена от найлони палатка на канала до Лъвов мост. От друга страна същите хора съм виждал да събират дневно от просия повече пари, отколкото получава дядо ми от пенсия за месец, да не говорим за множество пенсионери по селата, които живеят със смешните 30-40 лева на месец, в кирпичени къщички, при не по-малка мизерия, и не им опрощават тока. Каква е разликата между хората, които живеят на гърба на някоя чужда социална система, и тези, които се опитват да оцеляват сами? Едно е ясно - че първите ще се придвижват само в посока към общества, в които има повече излишък, иначе начина им на живот няма как да се запази. Аз не мисля, че мога да призная малцинство, което не признава мен. Не мисля, че мешерето трябва да има повече права от Българския съд. Интересна е статистиката, че от 30000 осъдени годишно, само 9000 са роми. Което при разпределението на самоопределението значи, че 2.25% от ромското население бива осъдено годишно, срещу 0.32% от останалите. Също така рапортуваната разкриваемост на престъпленията сред ромското малцинство са значително по-ниски, отколкото сред останалите етноси, може би заради отказа за интеграция от тяхна страна. Или съдебната статистика изкривява действителното състояние, вероятно най-вече в полза на намаляване на числото на действителната ромска престъпност (следствие от слабата разкриваемост, следствие от ниската интегрираност). От друга страна отношението вероятно е грешно, защото не малко роми, които живеят нормално, се самоопределят за Българи или Турци, за да не биват асоциирани с останалите, поради изграденото им лошо име в обществото.

За завършек ще спомена само, че лидера на партията Евророма – Цветелин Кънчев, която уж трябва да представлява това малцинство политически, е осъждан у нас, с отнет депутатски имунитет. Точно този човек скача да защитава правата на "онеправданите" и обвинявани поради предубеждения на расистка основа роми, в престъпления. А бащата на друг член на партията и популярен чалга певец от Ромски произход – Азис бе прострелян наскоро, вероятно поради контактите си с тъмни среди.

Неделя, Февруари 11, 2007

Таксиметровите фирми си издействали привилегии

Таксиджиите покрай убийството са се договорили за недопустими според мен привилегии. Да не говорим, че могат да бъдат атакувани конституционно. Тези привилегии са несправедливи спрямо останалите граждани.

  • Единна цена за таксиметровите услуги – това убива конкуренцията и създава монополизъм. Спорно е колко е в полза на таксиметровите фирми (в никакъв случай не е в полза за навлизащите на пазара) но определено е в ущърб на гражданите. Да не говорим, че не виждам връзка между убийството и единната цена
  • Получили са уверение от кабинета за предотвратяване на случаите на корупция от КАТ и ДАИ. Подозрението ми е, че понеже такива уверения гражданите са получавали от всички кабинети, а ефект няма, за да решат въпроса на частно, политиците ще забранят на КАТ и ДАИ да спират такситата, което ще доведе до още по-голямо нарушаване на правилата за движение от тяхна страна. Не виждам връзката с убийството, но по важното за мен в случая е как представителите на таксиметровите шофьори ще коментират нарушаванията на правилата за движение от тяхна страна, ако искат може да предоставя снимки (включително нови, 5 мин на кръстовище и ще съм готов с много материал)
  • Таксиметровите шофьори са се договорили да не слагат колани през цялото време докато са на работа. Много шофьори са ми се оплаквали (много са приказливи докато те возят) че не слагат колани, за да не ги заколят (да могат те да заколят возещия се преди това), за да могат да изскочат от колата при удар (с ниска скорост според тях коланите не помагали, а пречели, нямало как лесно да те извадят от колата) и за да са по мобилни. Ако държавата признае това право на таксиметровите шофьори, с какво те са по различни от обикновения гражданин возещ авто-стопаджии, шофьорите на автобуси и маршрутки? Ако има такава промяна трябва да важи за всички.
  • Отпадане на корпоративния данък, който такситата плащат от тази година. Не виждам каква връзка има между убийството и корпоративния данък. И как таксиметровите фирми да са освободени от него, а другите фирми не. Това ми звучи малко като ДДС-то за адвокатите – под формата на популистка цел „парите дето гражданите да плащат да са по малко” адвокатите искат да си защитят една голяма далавера за възможност за пране на пари и прикриване на данъци. Същото важи за таксиметровите фирми. Ако те бъдат освободени от корпоративен данък, аз лично ще изляза на протест. Интересно ми е с каква обществено важна популистка цел таксиметровите фирми ще оправдаят това искане? Вероятно ще е нещо от типа, „понеже плащаме данъци качваме всякакви и те ни колят”?
  • Такситата ще имат права на обществен градски транспорт. Това значи че ще са с предимства при престроявания (не че сега не си ги взимат всячески). Но също така ще значи, че имат право да се движат само в BUS линията там, където е маркирана. И ако не го правят ще нарушават правилника. Освен, ако (което е и моето подозрение) те не искат да са хем това в онова, хем душата в рая (срещу което аз и всички шофьори ще сме против) – да се движат като линейки, където си искат и с предимство, изказано под меката форма на хем права на леки автомобили хем на градски транспорт.

За мен всичките тези привилегии не могат да имат нищо общо с убийството. И издействането им заради убийствата напоследък си е наглост. И нас нормалните граждани ни колят всеки ден, обаче не можем да си издействаме от това привилегии (да речем полицията най после да започне да си върши работата). Особено освобождаването от корпоративен данък не мога и да си представя как може да бъде оправдано.

Петък, Февруари 09, 2007

Как да слеем MTEL с OTE?

Собствениците на Mtel били предложили на ОТЕ Mobile сливане или закупуване. И двете групи са от малките в един пазар с предстояща рецесия (изпълва се максимума му) и е редно да потърсят начини да порастат. Въпреки че се заговори, че ОТЕ са отказали, аз се замислих шеговито, как най добре може да се комбинират имената Mtel и Ote, та хем да се запазят и двете, и хем да става въпрос за някакви мобилни там, телекомуникации. И се сетих за перфектното име:

MOTEL

Неразкрити убийства

Министър Румен Петков заявил, че е готов да си подаде оставката, ако това ще помогне за разкриването на убиеца на таксиметровия шофьор. С други думи няма да си подаде оставката (защото ще каже, че от нея не зависи намирането на убиеца). Или казано с други думи, без вина виновен. Аз обаче не съм съгласен. Това е класически трик на изместване на отговорността. Той казва практически, „ако не ви харесва как става, свършете го вие” (иначе какъв е смисълът на твърдението за оставка), изяснявайки в същия момент, че ако не му докажеш неговата лична връзка (примерно заснел си го на видео камера, разрешена от прокурор и сертифицирана от институт в МВР, иначе не е доказателство, че той е заклал шофьора) той може да реши и да не си подаде оставката. Или казано с други думи, празни приказки изглеждащи като пълни приказки (просто, защото от тях не следва абсолютно нищо конструктивно, нито идва каквато и да е информация, освен косвеното подозрение, че господин министъра не е заклал шофьора, или поне не лично).

Аз мисля обаче, че МВР министрите от много години носят доста пряка отговорност за неефективната работа на ведомството си. Защото, ако то е блокирано от липсата на реформи, пари, корупция и конфликти с други институции и правила, политическото му представителство е единственото отговорно (по закон в държавата) да защити механизмите на правилната му работа. И за голямо нещастие на господин министъра, той сега седи в това кресло, което очевидно (може би такава е била надеждата) няма да е креслото, което ще му докара обществена подкрепа „Бойко Борисов две” и зашеметяваща политическа кариера (днес МВР утре ... света! Или поне министър председател).

В общество в преход към капитализъм, което е в най-дивия период (липсата на баланс в икономиката и политиката, която да поражда стабилност) на прехода – първоначалното натрупване на капитали е нормално да има много престъпления. Нещо повече, поради законовия хаос, и рязкото (бързо) забогатяване или обедняване, всеки гражданин извършва по няколко престъпления на ден, волно или неволно. Достатъчно е да застанете на кръстовището на Руската църква (дето уж има камери), и да преброите колко нарушения стават за 10 минути. 50% от преминаващите правят такива (движение в насрещното, неспазване на правила, престрояване на кръстовище и засичане с отнемане на предимството). Такова е отношението и към другите „правила”. Защото щом минава за едно, защо да не мине за друго? Само този пример е достатъчен, за да покаже абсолютната липса на ангажираност от страна на представителите на държавата да въдворяват ред точно когато гражданите разчитат, че това някак си като чудо ще се случи.

Но да се върнем към убийствата. Те не са само проблем на МВР, защото с тях се занимава и Следствието и Прокуратурата. Но какъв по показателен пример за ефективността на ведомството от статистиката?

Независим преброител посещавал ли е подписалите се в МВР за съгласни с разрешението на случаите, да ги попита защо са се подписали? Когато нещо се бави дълги години без никакъв ефект, поради една или друга причина хората искат да го забравят, и МВР ги кара да се подпишат под декларация, че случаят е разрешен. Така статистиката за „разрешените случаи” се вдига с „неразрешените”. Разликата е само от неподписалите се. Затова нека се обърнем към очевидната статистика (а не МВР „връзки с обществеността”):

Колко от публичните (към тези, към които има обществен интерес) убийства в държавата са разкрити и разрешени (ще опиша тези, за които се сещам)?

  1. Убийството на Андрей Луканов
  2. Убийството на Илия Павлов
  3. Убийството на Емил Кюлев
  4. Убийството на сестрите Беленейски (интересен коментар имам тук, четох доста, колко време се прави ДНК анализ, няколко различни метода, и няма такъв анализ дето да отнема толкова години. Най вероятно има друг проблем – или никой не иска да покаже ДНК пробата, или не искат да си признаят, че не са я взели правилно)
  5. Убийството на Кристиан Маслев
  6. Убийството на Иван Тодоров – Доктора
  7. Убийството на Георги Илиев
  8. Убийството на Антон Милтенов – Клюна, Ники Цайса и Иван Призрака
  9. Убийството на Васил Илиев
  10. Убийството на Георги Илиев
  11. Убийството на професор Калоянов в Захарна фабрика
  12. Убийството на Валерий Силарубов
  13. Убийството на Иво Карамански
  14. Убийството на Димитрий Минев – Руснака
  15. Убийството на Асен Николов
  16. Убийството на Красимир Димитров
  17. Убийството на Никола Иванов – Бобъра
  18. Убийството на Драгомир Илиев – Драшко
  19. Убийството на Иво Марков
  20. Убийството на Володя Георговски
  21. Убийството на Шинка Манова (митническа директорка) и 25 годишния и шофьор
  22. Убийството на Мартин Дойчев
  23. Убийството на Константин Дишлиев
  24. Почти успешния опит за убийство на Киро Японеца
  25. Убийството на Явор Николов
  26. Убийството на Димитър Тодоров – Бретона
  27. Убийството на Георги Василев (директор „Паркинги и Гаражи”)
  28. Убийството на Васил Гьорчев – Кьоравия
  29. Убийството на Стоил Славов и трима бодигарди в асансьор
  30. Убийството на Георги Георгиев – Пъпката
  31. Убийството на Асен Младенов – Шаки и главен сержант Кирил Живков
  32. Убийството на Милко Бонев – Бай Миле и Методи Маринков
  33. Убийството на Петър Илиев – Кучето
  34. Убийството на Константин Димитров – Самоковеца (Холандската част е разкрита, но българската се бави)
  35. Убийството на Димитър Малчев – Малкия
  36. Убийството на Стефан Касамаков
  37. Убийството на Борис Бакърджиев
  38. Убийството на Филип Найденов – Фатик
  39. Убийството на Костадин Костадинов
  40. Убийството на Николай – Колята
  41. Убийството на Борис Арсов
  42. Убийството на Румен Маринов – Нарциса
  43. Убийството на Николай Христов – Данкина
  44. Убийството на Поли Пантев
  45. Убийството на Евгени Стефанов – Женята
  46. Убийството на Николай Тодоров
  47. Убийството на Николай Иванов (и раняването на Николай Цветин)
  48. Убийството на Тодор Толев
  49. Убийството на Степан Рибаков
  50. Убийството на Тодор Матов (по погрешка май, целили са се в Димитър Джамов)
  51. Убийството на Владимир Димитров
  52. Убийството на Драгомир Илиев - Дражко
  53. Убийството на прокурора Николай Колев
  54. Убийството на Янко Янков – кмет на Елин Пелин
  55. Убийството на таксиметровия шофьор от Сливен – Живко Проданов
  56. Убийството на таксиметровия шофьор от София – Емил Емилов
  57. Убийството на Надежда Георгиева – адвокат от Ямбол

И куп други. Май нито едно не е разрешено? За каква статистика си говорим тогава? Дори случаите към, които има обществен натиск не се разрешават, сякаш на никой не му дреме, па камо ли за частните. Само ненадейно ако някой на пияна глава си е признал в полицията.

Разликата между мъжете и жените по време на къпане

Ето реализация на старата приказка за разликата между мъжете и жените по време на къпане (от хумор листа):

Сряда, Февруари 07, 2007

Върви ми на пътни инциденти

Върви ми на пътни инциденти. В неделя се завъртях на пътя с колата, и тя падна в канавката. За късмет нищо няма нито на возещите се, нито на колата (само малко изкривена пластмасова броня). След като се случи се разходих по следите на гумите, за да видя по добре какво е станало, защото аз самия трудно се сещам от първо лице. На завоя, точно от средата върху иначе сухия път се появява киша. От което колата се е качила на аквапланинг (скоростта ми бе около 50км/ч) и е тръгнала да изхвърча от пътя в дерето долу. Аз съм завил, за да се спася от това, от което задницата е поела инерцията, и се е завъртяла около колата. Когато колата е тръгнала да се движи на обратно в насрещното, съм я държал така, че багажника да е винаги отпред (маневрирайки с кормилото, виждаше се по следите), вероятно разчитайки удара, ако има такъв да е от към багажника. Колата е почти спряла, и леко се е бутнала в канавката. Никой не сме ударили, за радост нямаше никой на пътя. Малко по-късно се появиха отзивчиви хора (брат ми спря 3 коли), и една уазка, която ни изтегли все едно нищо нямаше. С брат ми качихме колата на канал, и от долу нямаше и драскотина. Само катализатора се беше измъкнал от една гума служеща за обиране на вибрациите, но ние го набутахме отново обратно.

Ах каква изненада, както всеки си знаеше, Португалците били съгласни на ултиматума!

Португалците били съгласни с „ултиматума на правителството”. Брех каква изненада! И аз да бях щях да гласувам за с две ръце. Трескаво щях да търся химикалка и с треперещи ръце щях да се моля на господ да не свърши мастилото докато се подписвам. Договора сега след ултиматума е дори по изгоден, отколкото бе преди него.

Защото:

  • Съм избран без търг и конкурс, с пряка покана (някой ме е харесал и ма обича)
  • Цялата дискусия е тайна, понеже е дълбоко и по някакъв таен начин (никой не знае как точно, но никой и не иска да отговори - тайна) обвързана с националната сигурност
  • Концесията е за 35 години (а не за по-малките периоди обсъждани преди)
  • Държавата ми гарантира минимум 14000 автомобила за ден, за които ще ми плаща, без значение от цената, която съм определил
  • Строя по-малко километри, отколкото преди, но цената се е запазила (иха, голям успех на правителството)
  • Строя под 1/3 от трасето, а получавам пари за цялото. Тоест вместо 5 ст/километър, ще получавам 15 ст за километър построен от мен път. И това, ако не е държавна субсидия
  • Всички край магистрални обекти ще трябва да предоговорят условията си с мен, дори и тези, вече построени в построените участъци на магистралата
  • Уж няма държавна гаранция, но има механизъм как да се откажа от договора, без да нося преки последствия за плащанията по заемите
  • Аз ще построя тия 160км след 3 години, но започвам да получавам пари от утре

Или казано с други думи, без конкуренция, без лев усилия (това е спекулация, сигурно многолевови усилия са текли под масите), получавам едно цяло, от което поемам приходи от ден едно, нямам никакви разходи и отговорности. Имам минимална гарантирана печалба 35 години и ако реша мога да се откажа без риск и отговорност, когато си искам.

Аз не разбирам ултиматума тука. Вероятно кучето (на ултиматума) е заровено в под изпълнителите. Подобрените за мен условия за португалците са, защото някой вече е избрал тайно (пак без конкурс), кои ще са под изпълнителите, които ще вземат печалбата. И ако те не се навият, ще повторим схемата с някой друг.

Кога този договор, който аз като Българин ще го плащам дордето съм жив, ще стане четим за мен, за да разбера как, къде и какво точно са ми вкарали, в името на ударното обиране на комисионни? Как точно ще бъдат избрани под изпълнителите?

Петък, Февруари 02, 2007

Инцидент на магистралата

Преди малко ми се случи случка, която май ще трябва да опиша. Карах по цариградско шосе. Тръгвам на един светофар, и след 50 метра от ляво ме изпреварва кола. Аз се движа с около 50 (малко съм муден) а тя е малко по-бърза. Когато предницата и застана на около половин един метър пред мен, изведнъж свива много рязко в дясно. Аз я мярнах с периферното си зрение, и набих спирачки. Колата се размина на около 20 сантиметра от мен, замина напред и започна да се върти на шосето. От предната и дясна гума беше изхвърчал таз, и мярнах, че гумата, просто се беше разкъсала на няколко части. Човека едва овладя колата и спря, без да се удари в нищо (и най вече в мен). След около 10 мин всякаква уплаха беше минала. Аз на негово място сигурно нямаше да се справя толкова добре в такава ситуация. Все пак е невероятен късмет, че не се удари в мен, и някъде другаде. По късно забелязах, че на мястото, където вероятно е спукал гумата, имаше няколко дупки, както е модерно да се наричат вече „Борисовки” (имаше време, когато бяха Янчулевки, после за дълго бяха Софиянки, сега са Борисовки). Още ми е рано да осъзнавам какво се случи, и кой бе виновен, радвам се, че се отървах. На около 100 метра имаше КАТаджии, които кротко спираха провинили се граждани в тъмното. Предполагам не вечеряли.

Четвъртък, Февруари 01, 2007

Мексико протестира срещу поскъпването на Тортилята

Имам много работа и не съм сядал за дълго на компютър от много време. Но преди 5 минути прочетох, че Мексико протестира срещу поскъпването на Тортилята (мексиканския царевична питка, еквивалент на хляба). От там по асоциация прочетох тази статия, навяваща мъдри мисли за свободата и демокрацията.