Народна гордост!

Милен Велчев не си спомня...

Милен Велчев заявил в „Тази сутрин” по БТВ, че „в корупционни схеми нашите министри не са били обвинявани, поне в този министерски съвет”. Явно паметта му е къса, защото е забравил поне парадоксалния казус Николай Василев – БАИТ. А аз се сещам и други. Да не споменаваме любимия на всички ни Царско-Италиански скандал. Дали не знае, или не му се иска? Защото ако е второто, то и БСП и ДПС могат да кажат, че няма обвинения срещу тях. Е на, днес прокуратурата каза „невинен” за Овчаров. НДСВ е доста напреднала с търговете си с царските имоти (например е очевидно, че царските имоти за тях са по-важни отколкото предизборните им обещания – в началото на парламента те твърдяха, че няма да влизат в коалиция с БСП, а БСП, че ще им разследва възстановяването на имотите със специален закон. После те влязоха в коалиция, а БСП вече не говори за царските имоти. Значи са измамили избирателите си и едните и другите), с царската си магистрала без търг (още текат далаверите), с далаверите и пиковите търгове 1 месец преди изборите и с удивително скъпата си рекламна кампания, та могат ли да не виждат очевидното?

Гражданите са виновни

В тази статия се вижда наяве един от механизмите за строителни далавери в София. И тъй като днес сме на тема „Общински далавери”, между другото да спомена, че приветствам предложението за мораториум върху замените на общински имоти, който бе механизмът, с който общините заобикаляха публичните търгове, и даваха на безценица, тайно, имоти на предварително определени субекти. Разбира се, общинските съветници и районните кметове кат един ще се опълчат, щото иначе ще трябва и те да протестират като шофьорите и лекарите за заплати.

Но да се върнем на дядото, който опитал с нож да запази оградата, двора и дръвчетата си, които сигурно е оглеждал много години, и няма да има живот да го направи отново, от строители, които за да построят сграда до неговата къща, трябвало да ги разрушат. Интересното тук е оправданието на общината „хората не са били известени”, комбинирано с „подали са извън законовия срок оплакване”. Очевидно е, че втория проблем следва от първия. У нас най-любимото нещо което се случва в държавата е държавен служител (или политик), да намери начин да заобиколи закона, и да отмени свое задължение вменявайки го на другите. Това е класически за нас, и вреден за обществото начин на мислене. Той може да е полезен само за нарцистичните единични фигури. Напълно в стил „да задължим гласоподавателите да гласуват”, тук общината предполага, че задължението да се информираш, че някой в общината е разрешил или мисли да направи нещо на твоя уж защитен от конституцията имот, е твое. И също твое задължение е да изкажеш и мнение, че си против, както и да докажеш правото си (защото по подразбиране общинските решения са праведни), в ограничен срок (до 30 дни след приемането на решението). Това значи, че ако общината реши да разреши на братчеда на кмета да построи висока сграда пред прозореца ТИ, прокарвайки строителен път през двора ТИ и детската градина на децата ТИ, а ТИ си например на море, или в командировка, най-ненадейно трябва да ТИ дойде провидение, и в миг да се качиш на самолета, кацайки кат орел в общината, за да попълниш оплакване навреме, което ТЕ с нежелание да разгледат, и с радост и желание да отхвърлят в края на срока поради това, че ТИ си допуснал правописна грешка, без да имаш време да внесеш оплакване отново. Аз съм бил участник в такъв процес, и мога да заявя, че нещата са построени точно така, че гласоподавателите да нямат глас. В името на народа и демокрацията. Или поне народа и демокрацията, сред които не присъствам нито аз, нито този дядо, а и вероятно повечето набедени гласоподаватели. Ако за миг си представя (о, чудо), че се намираме в някоя по-западна държава (дори например хамерика), незнайно защо разбирам, че там процедурата изисква ако строителя има нужда да използва терен от чужд имот за строителството си, преди да започне строежа и да получи разрешение от общината, да представи писмено съгласието на всичките засегнати. В някой държави дори само заради шума, за да направиш ремонт първо трябва да получиш писмено съгласието на всичките си съседи. Но ако разбира се бе така у нас, братчеда ще трябва да поправи пътя до сградата си преди да започне, и да изгради инфраструктура до строежа. Може да се наложи дори да направи сградата по-малка (о, ужас!), за да влизат и излизат камионите, а и слънце в прозореца на съседите му. Печалбата за него, и братчед му, ще е по-малка. А обществото май по-доволно, онова гадното общество - дето не ще да гласува. А това не можем да си го позволим! Да се надяваме само, че докато правят строежа, стоейки със земепробивната машина в двора на дядото пред прозореца на кухнята му, няма да са бутнали и къщичката. А може и да я бутнат. Защото до новата сграда, трябва и друга нова. А дядото така и така ще си умре някой ден. Защо не по-рано?

И ако дядото все пак е жив, да дочака завършека на строежа, следите от веригите в двора ще му навяват мили спомени за зеленината преди (буреняка също е озеленяване, общината не е казала, че фирмата трябва да я възстанови в оригиналния вид). Военната тел, ще му бъде вече „възстановената ограда” (дървото не е модерно). А на изтърбушената му вратичка ще виси плаката на кмета, кандидатирал се отново, за неговия глас. Това ще е обещетението, което ще получи за загубените години, без зеленината и собствеността си.

А ако едно е сигурно за мен, то вече знам - според НДСВ и СДС ние гражданите сме виновни, че не гласуваме за тях. Журналистът сам е виновен, че се е удрял в полицейските юмруци. Гражданите са сами виновни, че не са били известени за строежите разрушаващи собствеността им. А Овчаров и Александров са невинни.

Татяна Дончева чака Ванко 1 с букет цветя пред затвора, и със сълзи на очи обвинява прокурора.

Много модерно стана подаването на оставки

Днес и Петканов заявил, че ще подава оставка. Освен цялото ръководство на СДС. Не че съм против оставките, хич даже. Ама нещо ме загложди. Стана толкова масово и модерно, че започнах да се притеснявам, че има някаква далавера в това, която не виждам. Утре като всички у държавата са си подали оставките, само аз ли ще съм прецаканият отговорен трудовак? Я бързо да си намеря някъде назначение, че да мога публично да си подам оставката! После ще му мисля, каква е далаверата, важното е сега да не изпусна момента!

Журналистът се бил самонабил!

Прочетох, че полицията и прокуратурата радостно са обявили пребития журналист за самонабил се! Намиращите се охраняващи медицински служители свидетелствали, че когато прегледали падналия човек на място не видели да имал проблем, синхронно с полицаите, които най-естествено твърдели, че са невинни. Човека обаче има валидно издадено несъществено по късно медицинско свидетелство за сравнително сериозен побой. Но може ли някой да оспори невинния, нежен поглед и честното работническо лице, на охраняващите полицаи (охрана по принцип се начина народному бияч) и честната и коректна памет на приятелите им (какво правят иначе постоянно заедно по охрани) лекари? От друга страна, това зло, зло, медицинско свидетелство, явно показва, че му има нещо на човека. Побой някакъв. И о чудо, министерска мисъл, подсказана от незнаен генерал, идва тук да реши проблема! Журналиста, този лош човек, се бил самонабил! Искал да свали от власт, несвалимия, да окърни честа на неокърнимите, терорист, журналист, самоубиец, който в името на религиозния си идеал ще се пребие, за да постигне подлите си цели! И всичко това, в гордия подвиг, за опазването на неопазимия и неуловим, този мил и благороден човек, с малко сиво, но само сиво, и то малко, минало, дето реши да дойде да свидетелства, в делото, което се надяваме единствено да завърши с някаква, макар и скромна присъда, с цел да кажем на Европейците, че макар у нас още да се стреля, и да измират кметове, общински съветници, политици и бизнесмени, ние правим нещо по въпроса – а именно охраняваме ги, за да не измират.

Аз обаче малко съм озадачен. Мен са ме били. Здраво са ме били. И аз съм ходил да си вадя свидетелство. Което е преживяване само по себе си, защото, за да се признава, трябва да е издадено в МВР-Болница. Там отиваш, жив-умрял (иначе не можеш да заведеш оплакване срещу побойника), влизаш не в главния вход, а от страни, в треволяка, в малка счупена вратичка, малко трудно се намира, и подкрепяйки те близките и ти (е, аз бях само със счупена челюст, и спукана очна ябълка, нос, синини и кървящи рани, но бях в движение, не знам как е за тези дето са със счупени крайници, полумъртви и подобни) отивате в патологията. И там седейки и чакайки, до един труп, разбрах, че освен че може да се определи къде, как и с какво са те ударили, много достоверно може да се каже и кога са те ударили, по раните ти. Има много механизми за засичане – по инфекцията, начина, по който се е променила синината, вътрешните кръвоизливи. Живото тяло е в непрестанно движение, и стабилна логика.

Та по тази експертиза, може да се каже кога са настъпили ударите. И да стане ясно кой лъже – първите лекари разчитащи само на лично свидетелство, или вторите експерти приложили доказателства? Може да има леки разминавания. Които могат да бъдат изчистени при подходящ кръстосан разпит. И лесно може да стане ясно, включително с оглед на мястото, и преглед на униформите, стандарта и протоколите, с палка, крак или юмрук е ударен човека (например само ритнал се е в гърба), или учтиво упътен на излизане се е подхлъзнал и се е проснал на ръба на стълбите. Притеснителното е, че по спусната информация, по скоро става ясно не просто дали е намерена истината, а по скоро сякаш да не е търсена въобще. Ето това ме притеснява. Някой може ли да провери по протокол дали всички проверки са направени и свидетелските показания + експертното мнение на издалия медицинското за времето на ударите, се засичат, и след това да бъдат проверени отново. Защото имайки някакъв личен опит от преди, вътрешно съм убеден, че не са направени. Поради което мога само да перифразирам Вазов казвайки – Няма да намери истината този, който полага всякакви усилия да не я намери.

А някой увеличава контингента си в Ирак

Колумбия е една интересна държава. Тя всъщност е разделена на няколко зони, контролирани от бунтуващи се индианци, наркобосове със собствени армии, латино тип социалисти терористи и уж признатото „демократично” правителство, което има доста недемократични похвати срещу алтернативите (забранени партии, особени избори), така че се класифицира като такова, най-вече, защото е подкрепено от демократична Америка. Всяка от тези групи воюва срещу другите, съюзяват се срещу трети, контролират свои територии и често имат победи и спадове. В миналото Колумбия е била основната латиноамериканска държава, но се разпада, не и без помощта на US (опитващи се да намалят влиянието на Испания и Великобритания по този начин), до разкъсваната не веднъж от граждански войни територия, която е днес. Липсата на контрол е всъщност основната причина за безнаказаното производство на наркотици. Една от интересните особености е, че основната част от армията на днешното „демократично” правителство е подкрепена от професионална американска войска, а Колумбия получава една от най-големите помощи (всъщност кумулативно от различните бюджети най-голямата) за развитие на демокрацията от USA. На фона на това, че съответната управа не контролира не малка част от територията на държавата, и има явни и неявни споразумения за ненападения с останалите групи, както и военно е отпорвала, и съществува благодарение на сериозна чужда финансова подкрепа, и чужда войска, присъстваща на локалната територия, и имаща право без предупреждение да навлезе например отвън и да води бойни действия срещу избран от нея враг на Колумбийска територия (например наркобосовете) под свое лично командване, то е очевидно, че можем да наречем това правителство всякак, но не и независимо. Затова и не е учудващо, че то е почти постоянен член на уж временната част на съвета за сигурност към ООН, и е от квотата на постоянния член USA. За мен тази държава е точно толкова втори глас на Америка, колкото е Северна Корея на Китай. Кулумбия не случайно бе първата държава извън стартовата коалиция US-UK, подкрепила в съвета за сигурност предложената и неприета резолюция за война срещу Ирак. Втора държава извън US-UK, която прояви про поведение бе... България (няма да казвам от коя точно квота бяхме там, досещайте се). Ние, заедно с първите, бяхме и в коалицията на подкрепящите (willing) войната, и дори изпратихме войски, макар и в последствие. Днес, след Полша, дори България говори за изтегляне на контингента си от Ирак, който, макар че го нарекохме изтеглен (уж това бе предизборно обещание на БСП, ама войниците са още там, уж по свое желание, ама задължително, макар и тоя път с друга мисия – преместили си го от левия крачол в десния – вместо да овразумяват иракчаните, тоя път ги охраняват) още е там. А US среща освен проблеми със съюзниците си, дори собствени вътрешно политически проблеми в задържането на своите си войски там. Но една държава, която отново не бих нарекъл в никакъв случай стабилна, притисната практически на ръба на гражданска война с не малобройното си руско население, най-ненадейно реши наскоро да изпрати войници в Ирак, и дори да увеличи контингента си, до бройки, които ще надминат британското присъствие, на вече изтеглящите се британски войници. Коя е тази държава? Грузия. А дали аналогиите са случайни?

Отново предлагат задължително гласуване!

Зареди ми се поредица от изпълнения. Катастрофирах, за втори път, с друга кола (колата на брат ми). Освен това мобилния ми компютър сдаде багажа отново. Към счупените панти, проблема с луминесцентната лампа на дисплея, неработещия Card-Reader, гръмналия DVD-RW, счупения конектор за Docking станцията, изгорялата мрежова карта, и слабо работещия вентилатор, не можещ да компенсира лошия инженерен дизайн по охлаждането, се нареди и гръмналия ми в неподходящ момент, макар и предупреждаващ ме отдавна през SMART-а (за този, който го чете, Windows по подразбиране не го показва), хард диск. Загубих ценни данни, макар и малко (ползвам методи подсигуряващи ми backup) и много време да поправям ситуацията. Отделно ми гръмна и Wi-Fi Access Point-а защото го разбъзиках малко рисковано, и си го отнесох. За това и известно време не ползвах интернет. Не че това ме притеснява особено. Случват се такива работи. Нищо ми няма, и ще се справя прекрасно. Обаче известно време не бях чел новини, не бях гледал телевизия. Влизам сега в Интернет, и що да видя – мъдрата (и предвидена от мен преди) идея, напълно „демократична”, предложена от уж „демократични партии” – гласуването да бъдело задължително. За да можем и ние да се наредим сред малкото на брой държави в Европа, отличаващи се или с население колкото Пловдив или Гърция, със задължително гласуване. Както се казва – на крив политик избирателите му виновни.

Поставяйки се на мястото на политиците, намиращи изход от политическата си лична безизходица във вменяването на задължения на другите спрямо тях, приемам, че разсъжденията са базирани на следните идеи:

Вероятно гласоподавателите са виновни за това, че не смятат гласуването за партиите да е по-важно, отколкото прехраната си. Сигурно не виждат връзката между появата на някоя партия на власт и личната си прехрана. Може би вече са се убедили, че единствената връзка с това е личната прехрана на приближените към и изявени партийни членове. Явно храната на партийното лоби вече не е легнала на сърцето на простосмъртните. И от това се получава риска тази държавна далавера да отива в случайни партии и лица, а не предварително определени и продадени гърла, и семействата на политиците и техните приятели, макар и представляващи малка част от обществото да гладуват, а организираните схеми да се счупят в хаоса. Запазването на стандарта на живот на тези хора очевидно изисква на другите да се вмени задължителното им обслужване – тоест гласуване. Простото привличане на електорат е прекален зор, по-добре законово да ги задължим. Политическата мисъл – лошо е за политическия елит на едно общество, когато обществото е достигнало до идеята, че този политически елит не заслужава прехраната си. Тълкованието – ние сме прави, те са криви, изисква на това противопоставяне политик-избирател, вината да се вмени на избирателя – той е виновен, че не ни харесва, а не ние, че не сме харесвани. Естествено е тази логика да идва от партиите губещи власт – към момента НДСВ и всички парченца на бившето СДС (точно от там идва новото предложение, старото е от Атака). Странно – те са и последните управляващи. Явно за гласоподавателя корупцията и царските имоти на тези партии са по-голям проблем от всички други алтернативи. Явно и простото твърдение „не гласувайте за БСП”, не е достатъчно да каже „гласувайте за нас”. Няма сериозно и прагматично обяснение защо да не се гласува за БСП, и абсолютно никакво защо да се гласува за тях, различно от това „да не дойде БСП на власт”. Единствено идеологическо се дава, все едно още живеем в 50-те (и разни смешни обосновки – десните знаели как да изкарат пари добре, левите как да се похарчат пари добре, развитото общество щяло да балансира едното с другото, ала-бала. У нас за Българите няма десни-леви вече. Не е ли очевидно? Има партии били на власт и изложили се, и такива, които още не са били на власт и не са се изложили. Очевидно е, че изборите са против първите в полза на вторите – гласоподавателите предпочитат да рискуват с новото или да не гласуват, отколкото да гласуват за старото. Дори когато имахме само две големи партии, и само идеологическо противопоставяне, нито една не повтори мандат. Хората не харесват нито едните, нито другите. Просто не виждат положителния ефект. Затова и подаването масово на оставки от десните лидери е може би единствения стабилен ход за техните партии, така лошата асоциация с тях може би ще излезе от партията). Но ако избирателите са задължени да гласуват, тези, които не гласуват за БСП ще бъдат принудени да гласуват за другите, дори и също да не ги харесват. Тук ще има отново противопоставяне на идеологии. А не предложения за подобряване на стандарта на живот (тоест ще се върнем там, където бяхме преди 15 години, вместо да последва естествената и очаквана партийна еволюция). Така малко или много в хаоса на принудата (на това му се вика „диктатура на демокрацията”) ще разпределят гласовете си и в „десните”. „Мъдро” и „плуралистично”. Надявам се да схващате иронията демократ да задължава за гласуване. Следващата стъпка при следващата загуба на изборите ще бъде да задължи гласоподавателите да гласуват за него, и да забрани останалите партии (на първо място БСП, щото има голям електорат, ама и всяка нова и опасна партия си плаче за забрана – Атака, ГЕРБ, може да променим начина на регистрация на партиите – комунисти, националисти и демагози, да не се регистрират, оценката за това – напълно субективна, от избрана от прав.. парламента, то няма разлика, комисия... Блазнят ли ви тези мисли? Ако да, надявам се, че съзнавате, че е опасна проява на тоталитаризъм, за да не се чудите после защо ви наричат дикатор.). Важно е да се знае, че първата стъпка към убиването на демокрацията, е намаляването на правото на личен избор, а правото да не гласуваш е точно такъв личен избор. Защо, не е чак толкова важно в тази схема. Кой не е чувал, че пътя към ада е постлан с добри намерения?

Втория размисъл е „националистическия”. Логиката вероятно е – има етнически дисбаланс в гласуването. Българите не харесват партиите си, но се чувстват свободни в избора си, избират да не гласуват. Другите етноси нямат избор от партии, но и се чувстват подтиснати социално. Затова предпочитат да гласуват за своя единствен избор, пред това да не гласуват въобще – за тях изборът е само един. Така макар и при Българите и при другите етноси мотивацията да е една и съща – лошия стандарт на живот, тя има различни проявления – Българина се чувства свободен поне в избора си, малкия етнос е подтиснат и няма свободен избор, защото няма алтернативи, с които да се изяви по какъвто и да е начин – той няма как да удари и своите и другите и затова прави това, което може, колкото и да е малко – гласува. Първите не гласуват, вторите гласуват може би и срещу първите. Не че решават така проблемите си, не и масово, защото както и при другите партии, очевидно само определени партийни кръгове се облагодетелстват. Но това е видим протест. Докато при Българите е невидим протест. И на Българските националисти им е болно. Защото въпреки настоящата етническа пропорция, заради отношението в гласуването един глас на Български турчин придобива тежестта на 3 Български. Или на обратно – все едно един на трима-четирима не гласували Българи е гласувал за ДПС. За националистите, това е изместване на смисъла на вота и „тихия” протест. Затова те предлагат изравняване на ситуацията. Но с премахване, а не добавяне. Просто е по-лесно. Вместо да се даде избор на вторите, да се премахне избора на първите. И тогава да започнат да говорят числата, доколкото все още съотношението между гласоподавателите е 10:1 в полза на Българите. След по-малко от 20 години ще е 2:1 и тогава ще се възстанови същата ситуация като днес, и това е очевидно – това е съотношението на родените деца в момента. Задължителното гласуване няма да улесни етническата интеграция в обществото – то по-скоро ще задържи дългосрочно партийното етническо гласуване. Сега при повишаване на стандарта на живот малките етноси ще придобият различни от етнически интереси и могат да спрат да гласуват или да гласуват за партии по интереси, а не за една етническа партия без интереси. При задължаване се получава и чисто етническо противопоставяне, което ще се появи в задържането на твърд и чисто етнически вот, който след 20 години ще създаде силно електорална неопределена с никаква политика една единствена етническа партия – ДПС, срещу разбити и размити гласове за българския етнос в други партии, и ДПС ще стане първата партия в държавата, без значение каква политика проповядва, и дали е тя добра за който и да е. Или казано с други думи, задължителното гласуване е краткосрочно зле за ДПС, но средносрочно и дългосрочно е добре за тях. И тук говорим за периоди от не повече от 2-3 следващи парламентарни мандата – или пренебрежимо малък от изборна гледна точка период. Затова и те не са против него, а по-скоро го подкрепят. Тоест Българската националистическа причина за задължително гласуване може да има само няколко възможни причини – глупост/недалновидност или краткосрочно концентриране на власт. Ако е първото, е разбираемо. Ако е второто, естествената следваща стъпка е холокост. Иначе партийните цели няма да бъдат изпълнени. А примери в историята за националистическа партия с холокост вече имаме, и то не веднъж.

С други думи, аз за себе си не виждам абсолютно никакви качества в задължителното гласуване, освен краткосрочното изместване на вината от провалени политици в избирателите. Това не само че не приляга да бъде предлагано от „демократи” (не че десен значи демократ, това е локален символизъм, който на всичко отгоре не е потвърден от действия за мен), или поне определящи се за такива, но ще има по скоро дългосрочно вреден ефект, отколкото краткосрочно положителен. Да, възможно е в гъвкавостта и устойчивостта на народа ни, всичко лошо да ни се размине. Но това не значи, че трябва оптимистично да тръгваме по лош път. Може и да не ни се размине.

Днес, както бе очаквано, и предизвестено на няколко пъти, за да се оправдае прокуратурата, стана още по-ясно, че няма да има каквото и да е следствие по случая Александров – Овчаров, както ми бе много лесно да предположа. Няма да има оставки, нито от следователя, нито от министъра, както лично на мен ми се струваше (още преди да им кажат да си вземат отпуски) че бе въпрос на чест. Причината е вероятно и глупав инат за победа, „ако другия не напуска, няма и аз, ако той напусне първи, аз съм победител”. И на този фон, как да се убедят хората да гласуват, ако не да бъдат задължени? Явно вменяването на вина е в основата на политическия нарцисизъм у нас. Излезе и предложение за електронно гласуване – и ако сега Николай Василев не скочи да похарчи няколко милиона за да го въведе (с цел от интерес на следващите избори да се пробват евентуално още 30-40 хиляди души – по човек на хиляда лева – по добре да им ги дадат на ръка, ефекта ще е по-сигурен). Според отчетите излиза, че НДСВ има най-скъпа кампания на вкаран депутат, до известна степен потвърждаваща думите на същия Василев, макар и с други очаквания. Тук очевидно липса разчупено мислене. Вместо електронно гласуване, и вменяване на вина на избирателя, могат да предложат (май трудно за осмисляне от политическия ни елит) екстри в полза на гласуването (но не пари, както ми предложи тип представил се за НДСВ, за да гласувам за тях на предните парламентарни избори), като например в това мое шеговито, но напоследък плачевно сериозно предложение – гласуването да става в работен ден.

Интересен timeline

Интересен timeline, и България се споменава....

Няколко смешни филмчета

Земеделците рекетират държавата?

Земеделците стачкуват. Някой обикалят селата с трактори за протест. Искат държавна намеса, за да се спаси таз годишната реколта. Аз не съм против спасяването на реколтите, но има нещо дето ме притеснява – притесняват ме всъщност реалните искания:

Те не са обвързани с търсене на решение да не възникват такива проблеми, а с обезщетяване на земеделците за потенциалните им загуби. Отделно предлагат да се въведат защитни мита и акцизи над чуждата земеделска продукция, за да бъдело защитено „родното производство”. И доколкото моето шкембе не е патриот, ми се ще да обърна внимание на следното:

• Аз не съм земеделец. Под 10% от населението на държавата се занимава със земеделие. Под половината от тях искат помощи.
• Защо реколтата не е застрахована? За това се говори от години? Значи този, който не е застраховал реколтата си, за да спести някой лев, сега ще стачкува (което няма да афектира държавата по никакъв начин, защото икономическия му принос е незначителен), и ще блокира пътища (което ще афектира вече държавата), за да плаща държавата за неговите грешки?
• Аз съм част от държавата. Държавните пари, всъщност са моите пари, които плащам чрез данъците си (както и всеки друг гражданин). Хората, които разпределят моите пари, са избрани от мен, да го правят в името на моя интерес. И аз, както и повечето от гражданите, не мисля, че виждаме интереса си в това да даваме пари, за да решаваме чуждите грешки. Особено, ако не ги решаваме, а само ги покриваме. Това не е добра инвестиция, както за нас, така и за държавата. Съгласен съм, че държавата не трябва да бяга от социалната си функция, но е по-добре да научиш просяка да лови риба, отколкото да му дадеш пари, и след няколко месеца пак, и после пак, и пак, и пак, и пак, и пак, и пак. Когато някой се научи, че може да прави, каквото си ще, а държавата ще го защити си мисля, че така няма да постелем пътя към щастието. Аз какво съм им виновен на земеделците, че трябва да решавам техните проблеми? Те какво ще направят за мен на обратно? Казано с други думи, бих разрешил на избраниците си да дадат пари, за старта на направата на защитен фонд, общо застраховане за земеделците, ако те внасят в него процент от оборота си, и защита да има само за тези, които внасят пари, но не и просто да даваме благодеяния. Не знам защо, но си мисля, че такива фондове отдавна съществуват. Ако не работят, това е друг проблем, който отново би трябвало малко да ме засяга.
• Някой ще каже „така ще унищожим родното земеделие”. Правилния въпрос тук е има ли държавата интерес да има родно земеделие? И какъв интерес може да има:
1. Защита от рязко сътресение на съществен икономически фактор? Според данните на ЦРУ под 8.5% от населението у нас се занимава с производство на хранителни продукти, и само 13% от брутния вътрешен продукт идва от тази индустрия, а земеделието е дори още по-малка част. Също така е видно, че икономическия растеж не идва от хранителната индустрия. Не че съм специалист, но мисля, че е очевидно, че въпреки че реално това са все пак високи стойности, реално сушата няма да засегне сериозно пряко или косвено икономиката и стандарта на живот в страната. А икономическия растеж ще компенсира сътресенията в тази индустрия без особен проблем. Или казано с други думи, държавата е в състояние да си позволи да унищожи земеделието си.
2. Излишъка на производството на хранителна продукция в световен мащаб гарантира това, че вноса на хранителни продукти, особено от ЕС ще компенсира ефективно локалните липси, и криза с доставките на храна няма да има. Много от Българските цени са достигнали европейските нива, така че с малка вариация (спекулацията + цената на транспорта), няма да има и съществен инфлационен натиск и увеличаване на цените на продуктите. Самото желание на родните производители за защита на родното производство показва натиска на цените от чужбина (да не кажа, че са по-евтини)
3. Стратегическа цел за поддържане на защитна индустрия с цел оцеляване на обществото при голяма глобална криза? За това всъщност служат държавните резерви и познанието как се прави земеделие. За всеки е очевидно, че при криза, организирано възстановяване на защитна земеделска продукция изисква един сезон, а не 50 години.

Аз не разбирам защо аз и всеки Българин, трябва да даваме пари, за да се храня с по-скъпа Българска стока, за да защитавам стандарта на живот на предполагаемо около 3% от работната ръка в държавата, намалявайки собствения? Твърдението, че вносното земеделие е субсидирано не само че не ме притеснява, а дори ме радва. Чуждите граждани дават пари, за да се храня аз по-евтино. За мен това значи да източвам техните джобове, в моя полза, и дава възможност да пренасочим неефективно използваните си средства в някоя по ефективна част на икономиката. Твърдението, че чрез европейските субсидии, аз давам пари на гръцкото или френското земеделие не ме притесняват. България представлява 2% от населението на ЕС, това значи, че плащам 50 пъти по-малко, отколкото бих плащал субсидирайки Българското земеделие, за да ям по-евтино, а някой друг доплаща останалите пари.

Затова отново да се върна на първоначалното разсъждение. Обидно е да чета, че държавата (аз) ще компенсира някой, задето няма да извади печалбата, която се е надявал да извади, под страх, тоя да не запуши някоя улица. За мен това е рекет. Все едно да компенсираме пусналите тото, за това, че не са ударили печалбата. Приемам, че ми е лесно да съм радикален, защото съм сред по-младото население (не че съм млад) и че ако на мен ми се случи подобно нещо, ще мисля по друг начин. Но нека не разваляме логиката на приказката, „който не работи няма да яде”. В този смисъл съм склонен да дам пари, за да се направи така, че друг път да не ми искат пари, вместо да ги компенсирам. И който не се застрахова, да знае, че следващия път, като излезе на улицата да стачкува, ще ме предизвика лично да се запиша в полицията, за да мога радостно и ентусиазирано да го налагам с палка.

Човек публикува живота си по интернет

Ако има правителство, истински убедено в това, че демокрацията и законността са нещо лошо, то определено това е Американското правителство. В противен случай, нямаше да имат нужда от лагер в Гуантанамо, заобикалящ собственото им законодателство и демократични процедури, както и Женевската конвенция. Параноята от този лагер, дали с право или не, кара един човек – Хасан Елахи - убеден в това, че ФБР и тайните служби го преследват, в една полицейска държава, с по-голямо количество граждански убийства годишно, отколкото загинали имаше в по време на бомбардировките над Югославия (или американски войници сборно във войната в Ирак), да се защити по единствения начин, по който може – чрез публикуване на пълния си живот по Интернет. Така всеки може да види дали е престъпник, къде се намира физически, и какво прави, преди да са го прибрали (и да са дали GSM-а му на двойник, който да го разхожда вместо него, ако разбира се е толкова важен, че на някой да му пука за това).

Самия похват на това да направиш живота си абсолютно публичен, е пряка конкуренция на шоута от типа на Биг Брадър и Сървайвър, но за разлика от тях, напълно истински, не режисирани и не комерсиален (за сега). Интересен е и като метод за защита на човешките права – опира се много повече на общественото мнение, отколкото на законодателството и желанието на държавния апарат да го спазва. Също така създава и перфектно алиби. Технологията е проста – човека използва активно мобилния си телефон, заедно с GPS и малък софтуер. Дали ако наистина са го преследвали, това ще има какъвто и да е ефект?

Vista била известна сред IT мениджърите със своята сигурност

Виста известна сред IT мениджърите със своята сигурност, според това заглавие. Като IT мениджър веднага се удивих на това, че другите IT мениджъри знаят нещо, което аз очевидно не знам. Още повече знаейки, че първия Security проблем на Vista излезе публично на 9-ти Февруари, грубо само няколко седмици след като Vista бе пусната публично. Интересното е, че съгласно наложените (в ущърб на потребителите) правила в Security List-овете, за минимум 30 дневен гратисен период за производителя (производителят е известен, но потребителите не, и хакерите те хакват 30 дни, за да се пази името пресвето на Microsoft), това означава, че проблемът (и останалите) са се размотавали из пазара неопределено колко време, може би от първия ден на пускането на този продукт. Та удивявайки се, реших да погледна какво точно пише в тази статия. И открих, че то било в сравнение с другите Windows-и, дето не се поддържат вече от Microsoft (за да има някоя съществена причина за нещастните потребители да минат на Vista). Общо взето заглавие от типа „Москвича е известен сред продавачите на автомобили със своята сигурност” и съдържание „В сравнение с Трабанта и Ладата, Москвича предлага много по-добра сигурност на пътя, допълнително гарантирана от ниската му максимална скорост на движение”.

Google инсталира Spyware

Освен Microsoft с Vista, и Google започва да инсталира Spyware по някой компютри. Виж тук - http://blog.opendns.com/2007/05/22/google-turns-the-page/
Дойде ли времето, когато ще бъдем зарити от нежелани реклами от традиционните си доставчици?

Семейство Симпсънс срещу Фокс

Интересен участък от Семейство Симпсънс (излъчвано по Fox Network) намерих в един блог. Тук се дава обяснение, защо Fox Network изглежда толкова либерална, но в същия момент Fox News (и двете собственост на Мърдок, като БТВ) е толкова консервативна. В него има директно обвинение за не особено белите (не са сиви, лобизма и частното финансиране на партиите в USA е законно, както между впрочем нашите партии натискат да стане и у нас) връзки между Fox (Мърдок) и Републиканската партия. Интересно е, че изказването „всеки в медията го знае, но никой няма куража да го каже” е вменено на уволнения към момента анимационен телевизионен говорител от сериите – Кен Брокман. Една от малкото серии в сериала, където името на Fox се споменава директно.

Малко пророкуване

Утре приключва проверката по случая Александров-Овчаров. Резултатите обаче ще бъдат оповестени другата седмица. Мога да заложа от сега за това какви ще са резултатите – няма виновни. Все пак след изборите сме. За какво да има виновни? Военната прокуратура не признава снимките на пребития журналист, или е приела, че сам се е набил. Топлото вече не е в ареста. Всичко се подрежда прекрасно.

Петър Стоянов подаде оставка

И Петър Стоянов подаде оставка 

Отново американец начело на световната банка?

След изхвърлянето на Пол Уолфовиц (протеже на Буш, или обратно Буш май му бе протеже, един от идеолозите на войната в Ирак и Авганистан, и на политиката „не ми дреме” на новата US администрация) от Световната банка, започва може би най-голямата криза в тази традиционно американска институция, демонстрираща почти най-слабата международна позиция на USA от близо 100 години, и потвърждаваща радостните думи на Картър, че не той, а Буш-син ще остане в историята като най-слабия американски президент за всички времена.

Световната банка е интересна организация. По идея трябва да бъде международна, демократична институция, която да подпомага икономическото развитие на бедните държави. Тя копира американския защитен модел на Федералния резерв в световен мащаб, и служи като механизъм – последен буфер, за да не се счупва световната търговска система, от кризи подобни на тези през 30-те. Всяка държава членка, теоретично може да се възползва от авоарите на банката, и внася в общия бюджет годишна вноска, пропорционална на правото и на вот. Така и е правила и България в най-ново време. Най-големите притежатели на акции (и съответно вот) са USA с 16.38%, Япония с 7.86% и ЕС който сборно държи около 30%. Въпреки че по идея институцията е „демократична”, явно под демократична се разбира американска, защото президента (на банката, който назначава администрацията и) се номинира от американския президент, и единствено и само USA има право на вето (направен чрез механизма на гласуване – 85% за важните решения, а USA държи 16.38%). Разбира се, всяка държава си създава личен бюрократичен механизъм свързан с банката, но контрола, управлението, и посоката на пътя към комунизма се посочват отгоре. Централата на световната банка се намира във Вашингтон, което е показателно само по себе си. Интересен е и един друг факт – че макар USA да е най-големия притежател на акции, те са и най-големия длъжник. Подобно на вноските си към ООН, така и пълните им вноски към централната банка не са изплащани с години, и има натрупан многолетен дълг, за който от време на време се надигат плахи гласове, по-късно пляскани жестоко. Нещо от типа на това дето малките деца заемат стинките си, на училищния побойник, и после не смеят да си ги поискат обратно. В историята на банката от 70-те години насам, няма нито един случай и дори риск за управление от не американец. Или чрез нея американската администрация управлява чуждите пари, за да налага своята политика. Така при тази структура, ако някой ден, най ненадейно, изведнъж се смени американската външна политика, и от все права и прекрасна, стане все крива и грозна, никой няма да може да каже нищо на принципа на „всяка крива линия успоредна на априлската линия е всъщност права линия”. Или поне така си мислехме. Дългогодишните корупционни скандали, подминавани до сега пренебрежително, и проблемите около Пол Уолфовиц създават ситуация разтърсваща сериозно институцията, макар това да е незабележимо отвън. За първи път US е притеснена, че е възможно не американец да управлява чуждите пари, и да загубят постепенно контрол върху един от основните си политически лостове. Европейския съюз направи вето на Уолфовиц, и вече гледа макар и непоследователно, към това да събори американското господство там. Заговори се, че Тони Блеър може да бъде предложен за президент, като компромис, но и крачка напред. Администрацията на Буш е видимо уплашена. Започват мощни преговори, и за сега дойде първата им победа – Буш и Японскя са се разбрали американец да бъде начело на световната банка. Двете държави държат заедно 24%. Достатъчно много, но и недостатъчно за нов президент, без съдействието на ЕС. Може би сбъркания модел на избор и вето, този път ще изиграят достатъчна роля, да се потърси компромис. Но и самия факт, че за първи път в историята на тази институция се стига до такава криза – президент да подаде оставка, и да има борба за следващия, е достатъчно показателно за слабостта на американската дипломация в този момент.

Кръглата ми възраст

Днес е първия ден от новата отчетна година на моя живот. Оглупявам, одъртявам, оплешивявам и се ояждам. Важното е да има прогрес. Хубавото е, че вече мога спокойно да казвам на младите, колко им е лесно, и как всичко им е на готово, а ние, когато бяхме млади, трябваше за всичко да се борим.
Възрастта ми е учудващо кръгла. Вече съм на 0x20 или на 0100000 или на 40 осмично.

Wii продава във всеки един момент повече от XBOX 360

Продажбите на Wii (уии) във всеки един момент са били повече отколкото еквивалентните на XBOX 360 - http://www.vgchartz.com/hwcomps.php?cons1=Wii®1=All&cons2=PS3®2=All&cons3=X360®3=All&align=1

Може ли да се проконтролира политическата реклама в Интернет?