Какво всъщност е Net Neutrality? Ще обясня позицията си с далечен пример и асоциации. Когато един пазар е имал бум поради не директно пазарни причини, както бе пазарът на масов Интернет – неговият растеж бе породен от фалита на MSN Networks и прехода от държавно към частно регулиране, в момент на излизане от дългогодишна икономическа рецесия в Америка, което позволи навлизащите нови инвеститори да се възползват от слабо контролиран финансов ресурс, е ясно, че щом този бум завърши този пазар ще изпита криза. И тогава започват периоди, в който търговците опитващи да увеличат някак приходите си започват да търсят не пазарни методи и държавно регулиране. Една от авангардните идеи за целта звучи малко странно – доставчиците на трафик да изискват пари не само от потребителите си, но и от доставчиците на услуги. Например, ако вие гледате CNN и сте си платили за достъп до Интернет, CNN също да заплати на вашия Интернет доставчик, за да може да бъде достъпен от вас. И ако случайно не плати, вие да не можете да го гледате (вашето желание и заплащане няма значение – може да сте си платили на доставчика, но пак да не можете да ползвате никаква услуга). Тази авангардна идея нарушава доста конституционни принципи и закони. Тя дава възможност за частно управляема цензура, и може да сработи само при оператори, които имат монополно присъствие на пазара (затова и се поддържа от бившите държавни монополи – AT&T в US, ItalTel в EU и т.н.). От гледна точка на потребителя – какво ще заплащаш и купуваш от Интернет доставчика си? На практика само порт за достъп. Дали и какво ще достигаш от там, зависи дали твоят доставчик е сключил договор с него или не за да му взима пари. Което значи, че това, което достъпваш може да ти иска и допълнителни пари, част, от които да се връщат отново в твоя доставчик само за да можеш да работиш, уж, за което си си платил. Ясно е, че след известен период от време и действащи пазарни принципи потребителите ще се изнесат отново при тези доставчици, които не ги поставят в такова положение на допълнителни директни и скрити цени. Ефекта на цялата операция в дългосрочен аспект ще бъде единствено повишаване на цените за потребителите под една или друга форма. От друга страна малък оператор от долно нанагорнище няма да може да сключи договор с Google например, което пък може да го постави в позиция да бъде интересен на потребителите си и да порасне. Това разбира се са разсъждения.
Но от къде идва всичко? През 90-те се появяват сбъркани по идея телекомуникационни оператори – доставящи само една единствена услуга – пренос на IP данни – тогавашните частни интернет доставчици. Причината за това е грешна статистическа флуктоация на броя потребители – ефект на фалита на MSN Networks след анонса на Windows 95. В това време банковата система в US дава свободно кредити на телекомуникационни оператори, поради това, че чете същата сбъркана статистика, а и има излишък на пари, поради излизане от дългогодишна рецесия (от което има естествено отпускане при даването на кредити). Влиза се в един цикъл, в който много оператори правят огромни неконтролируеми инвестиции, разчитащи на вероятност до 2000-дната година почти 100% от хората в света да имат достъп до Интернет. Показваха се разни статистики за експоненциално нарастване на IP адресите в Интернет, а на изложение на Cisco 1997-ма година се приказваха глупости от типа ATM до всеки дом, 622Mbit/s ще има всеки потребител през 2000-дната година. Но се появиха два проблема – първият бе, че за много оператори просто нямаше достатъчно потребители и те направиха свръх инвестиции. За други пък имаше непредвиден излишък и те трябваше да правят непрестанно непредвидени инвестиции, за да ги поемат, от което никога не излизаха на печалба. Паралелно обаче се случи азиатската икономическа криза, руската икономическа криза, европа влезе в рецесия (в която е и днес), а в US започна да се проявява това, че рецесията от 70-те всъщност не е изчезнала, имало е малко въздух само за кратко. Банковата система се оказа натоварена силно с инвестиции в телекомуникационната индустрия. А се появиха и лицензите за зелен хайвер – UMTS в Европа, които поради (вече по-истинския) бум на мобилните комуникации достигнаха колосални стойности (регионален в Германия лиценз бе продаден за 20 милиарда). Тази капка преля чашата и 98-99-та година рязко се затегнаха отпусканията на кредити за телекомуникации. Много фирми започнаха да фалират. Изведнъж се оказа, че растежа не е чак толкова голям. Че очакваните печалби (поради сбъркани бизнес идеи от начало още – заради фалита на MSN, Worldcom пусна flat пакети от по 25$, които не изплащаха инвестицията, но целяха да намалят загубите. Обаче тази цена остана основополагаща) не са толкова големи, да не говорим, че няма да се случат този живот. Започнаха и счетоводните скандали в US, спомняме си Worldcom (най-големия телекомуникационен оператор в света по това време) как бе прикривала счетоводно загуби за пред инвеститори и банки. И естествено всеки сбъркан IP only оператор започна да търси как да увеличи приходите си от допълнителни услуги, които имат традиционен пазар. И това са традиционните телекомуникационни услуги – виртуални мрежи (изолирана свързаност), телефония и телевизия. Все още живеем в този период, в който особено големите IP only оператори търсят как да увеличат приходите си поради сбъркан първоначален модел. Появяват се странни технологии – пренос на Layer2 върху IP върху Layer2 (MPLS Layer2 VPN), вместо чист Layer2. За да обясня на незапознатите какво безсмислие е това, то представете си все едно, за да преместите Мерцедеса си, да го качите върху БМВ, което да качите върху друг Мерцедес, за да си го карате. Ако построените мрежи не са били IP only, тези технологии може би никога е нямало да се появят в този си вид. Появява се IP телефонията (тя има за момент успех поради това, че източва субсидираните цени на монополните телефонни оператори – показател, че ако крос субсидираш нещо, винаги ще има как да те прекарат). Сега се говори за IP телевизия. Всеки обаче разглеждал внимателно тези технологии знае, че те не са по-евтини за направа, не са толкова еволюирали, но най-вече бизнес смисъла от тях е много спорен.
Бившите монополни телекоми биват притиснати, къде от PR-а на конкурентите, къде заради източването на субсидираните услуги, къде най-вече от производителите на телекомуникационно оборудване да мигрират мрежите си върху IP базирани технологии (например NGN е един такъв пример – какъв е смисълът за един оператор да подменя мрежата си с NGN? Инвестира нови пари, за да постигне същия ефект от гледна точка на потребителите си – но за това друга тема). Но в същия момент се появяват и много успешни не обвързани с инфраструктурата проекти, предоставящи тези услуги по един нов и по-ефективен начин – например Skype. За мигриралите към IP телекоми и IP only операторите това значи – рязко намаляване на печалбата, невъзможност да привлекат потребители към своите услуги предлагащи същото, невъзможност може би никога да излязат на печалба, осъзнаване, че целия извършен преход може да е бил безсмислено харчене на пари, защото инвестицията няма да се възстанови от нови потребители или намаляване на разхода на стари. И естественото следствие е да се търси механизъм тези „източващи” технологии да бъдат забранени, макар и в ущърб на потребителите, както и да се потърси начин доставчиците на услуги в мрежата (Skype, Web Servers, You Tube) да заплащат, за да имат достъп до потребителите на доставчиците.
Твърдението на операторите е – изграждането на инфраструктура е скъпо, печалбите от потребителите са малки, услугите на доставчиците на услуги заемат все повече и повече капацитет и ние трябва да инвестираме непрестанно, затова тези доставчици на услуги трябва да участват в инвестицията и да плащат. С което нарушават идеята за Net Neutrality.
Или казано с други думи Net Neutrality е това телекомуникационните оператори да имат неутрално отношение по отношение на една или друга услуга и нейният собственик.
Разбира се Net Neutrality не съществува и днес. Ето например http://iptv.bg може да се ползва само от някой доставчици. Мотивации бол (технологични пречки например), но резултатът е същият.
Аз персонално не съм съгласен с твърдението – необходимостта от промяна на капацитета създава предпоставка от постоянна конкуренция между телекомуникационните оператори. Така те могат да печелят или губят пазар по чисто пазарни принципи, и да увеличават или намаляват печалбата си, чрез необходимия upgrade. Операторите са в баланс с доставчиците на услуги, така както доставчиците на PC хардуер са с баланс с доставчиците на софтуер – новия софтуер изисква по-бърз хардуер, и тече непрестанен upgrade, който позволява да работят пазарните принципи. Нарушаването на Net Neutrality създава възможности за монополизъм върху всичко, или частен (само за някоя услуга), и ще усложни живота или изолира равния достъп до услугите на потребителите.
Ето как е масовата ситуация сега (приемаме, че услугата си има свои източници на средства, дали от потребителите, дали трета страна, например от реклама):

Ето какво ще се промени тя при липса на Net Neutrality и крайности:

Нормално е при тази ситуация да има конфликт на интереси. От едната страна стоят потребителите. От другата стоят вече инвестиралите в телекомуникации. Има още две страни – доставчиците на услуги и държавата. От държавата се очаква да заеме страна и да го покаже в регулациите си. Доставчиците на услуги не могат да се защитят в идеалния смисъл, защото те не са представени винаги там, където са потребителите. И така остават само потребителите срещу по-бързите печалби на вече инвестиралите. Чия страна ще заеме държавата? Човек би казал – в една демокрация, би следвало държавата да застане на страната на масовия избирател (сиреч потребителите като граждани и техните свободи). Но парите са си пари, а лобизма, лобизъм. Правителството на Буш май вече има позиция. И тя май не е позицията на потребителите.