10% плосък данък!

Новината на деня - може би ще имаме, най-сетне 10% плосък данък... Остава и ддс-то да стане 10% и държавата ще стане рай :) (да не забравяме, че има и уловка, осигуровките и здравната вноска не са намалени)

Аз му викам Жоро, той на мен George...

Запленен съм от физиката в това флашче, има гравитация, пружиниране, скелет, всичко... С мишката можете да местите фигурката напред-назад:

От Любов Руменова Петкова, 17 години, град Плевен

Ех тия студенти... Оронват престижа на МВР, всичките трябва да получат по едно предупреждение за хулиганство:
http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtopic.php?t=7585

Матрицата...

За някой грешки в обявеният брой на мобилните абонати

Чета новина, че имало повече GSM-и отколкото население. Около 9 милиона (при население от 7.7 милиона). Мобилтел обявил 4.5 милиона. Глобул 3.5 милиона. Вивател 700 хиляди – 1 милион.

Нека направя един коментар. Веднъж дискутирахме колко ли изкуствени потребители броят мобилните оператори от нелегална терминация на VoIP в България. Какво е това ли? Мобилните оператори изкарват добри пари от roaming надувайки цените. Затова други мобилни или нормални телефонни оператори търсят механизми да си намалят цените, които плащат за минута разговор на оператора, в който разговорът се терминира. Често мобилни оператори извършват крос субсидия или дебалансират рязко цени – например промоция – новата предплатена карта с 20 минути включени разговор за 5 лева. Ако международен разговор се терминира през VoIP (или друг метод) локално до държавата, където използва gateway с такава предплатена карта към този оператор, цената на минута би била 5/20 лева или 25 стотинки, докато мобилният оператор типично би поискал от 2 лева нагоре. Разбира се никой не обича така да го заобикалят и да му плащат по-малко, но не искат да балансират цените си (защото ще намали приходите си) и търси механизъм (технически и административни) да пресече тази терминация, която от негова гледна точка е неразрешена и нелегална. Всичко това е безкрайна гоненица между операторите и терминаторите, която се балансира около някаква приемлива за разумните усилия полагани и от двете страни граница. Следователно е ясно, че известно количество минути от международни (и понякога локални) разговори влизат на месец в мобилните оператори по този път. За това веднъж с приятел решихме да сметнем колко изкуствени потребители се появяват дори само по този път следвайки следната логика:

• Приемаме, че в България се терминират на месец около 5000000 нелегални минути (това е сравнително малко число по принцип, но е изсмукано от пръсти по косвени показатели, така че вероятно е грешно, но все пак...)
• Приемаме, че терминаторите използват предплатени карти. Това е, защото за другите трябва регистрация на физическо или юридическо лице и срещу тях могат да бъдат заведени действия от страна на засегнатия мобилен оператор за нарушаване на потребителския договор и най-малко на името на тези лица да не се издават нови карти повече.
• Поради добрия контрол на мобилните оператори, типично една предплатена карта бива откривана сравнително бързо и поради това те не се презареждат, защото съществува висок риск да бъдат загубени много пари от презареждането. Освен това добрите цени са основно от стартъп кита (вградените минути при закупуването на сим карта) и след това при презареждане цената на минута се повишава значително, което не е ефективно. Тоест, когато минутите в една карта се изчерпат тя се изхвърля и подменя с нова.
• Средното време на минути ефективно използваеми на карта е около 20 (това е леко завишено число по слухове)
• Съгласно общият договор написан на предплатените карти, Мобилният оператор държи картата активна още 12 месеца чакайки поне едно презареждане, което при това положение никога няма да се случи. Тоест тя се брои за активен потребител.

Използвайки тези презумпции (разбира се, числата са измислени и може да са грешни) и математиката на ЕРЛАНГ можем лесно да сметнем, че имаме за една година натрупани и балансирани следното количество изкуствени потребители (броени за налични, но не съществуващи в действителност) от страна на мобилните оператори – (5000000/20)*12 = 3000000. Тоест ако числата са верни те намаляват стойността на предполагаемите потребители на мобилни телефони у нас от 9000000 на 6000000, което вече е по-малко от броя на населението. Възможно е самите мобилни оператори да си траят с цел да увеличават числото на потребителите си с цел реклама. Ако съотношенията се запазват действителните потребители на Мобилтел биха били 3 милиона, на Глобул 2.3 милиона, Вивател около 600 хиляди.

Разбира се това е спекулация, но е показателна за нивото на грешката, което може да бъде натрупано от грешния начин как се броят потребителите у нас.

Ако трябва реално да броим потребителите правилният механизъм е по регистрирани IMEI на телефони (разбира се възможно е да има изкуствено натрупване на IMEI, защото те все пак могат да се сменят, но по-малко). Защото приемаме, че потребител винаги има повече или равно на брой число сим карти, на броят на телефоните. Възможните грешки тук са по-малко (някой активно да си ползва и сменя сим картите в зависимост от случая, но да има само един телефон).

Ясно е, че IMEI-то ще намали сериозно броят на потребителите. След това те ще намалят минимум с още 10% от тези потребители, които статистически имат повече от един активен мобилен телефон с различна сим карта (аз знам много такива хора). Има и много други причини, които могат да намалят броя на действителните потребители. Ако броим потребителите по сим карти е редно да отчитаме само тези, които са се регистрирали в системата и са получавали или изпращали обаждане или смс поне веднъж последните 30 дни. От предплатените карти трябва да се премахнат от статистиката всички, които не са презареждани 30 дни след изчерпване на 80% от минутите в тях. Да не говорим за методите, по които се извършва закръглението на числата. Въобще обявяваната статистика е изключително грешна, спекулативна и води до грешни изводи. Възможно е например обявен растеж на оператор в определен момент да е дошъл изключително от терминация (защото е натрупал критична маса или друга причина). Много показателна статистика тук би била броят на пост-пайд картите, и средният приход на сим карта (особено на предплатена). Ако числата на средният приход са неестествени ниски, или се различават повече от двойно (приход или минути) между предплатените и пост-пайд значи имаме мощно не естествено размиване, вероятно породено от терминация.

Това разбира се важи не само за България, но и за другите държави също. Аз персонално смело бих разделил обявените числа на две и дори това ще им е малко.

Днес, чат на http://chat.idg.bg

Днес трябваше да се състои чат на http://chat.idg.bg/?call=USE~ask;&action=list&guest=18 с участието на Явор Колев, Йовко Ламбрев и други по повод "до къде трябва да се простира цензурата в Интернет". Аз не мошах да участвам, бях зает с нещо важно. Но четейки виждам че сякаш наложените изводи от водещите са по-скоро "До къде трябва да се простира свободата в Интернет". Опитах да пусна коментар на http://blog.idg.bg/?call=USE~home;&action=post&postid=409 но се оказа прекалено дълъг. Не искам да съм досаден като ми се струват към мен други блогъри, но това ме засяга лично и съм в личното си право да съм досаден, колкото си искам. Затова прилагам коментара, който исках да постна там (на blog.idg.bg), за да го реферирам с линк насам, понеже тук, на моя блог, няма цензура към мен (и други), и няма ограничение за дължината на съобщението. Ето и коментара:

Аз исках да участвам в този чат, но не можех защото имах работа. Предадох един списък с въпроси на Йовко, но така и не забелязах да са се появили в чата. Но го прочетох и не виждам никакъв проблем никъде. Да, съгласен съм че е станало говорилня. Но говорилня става, когато хората са афектирани на всякъде – по вестниците, по телевизията, в парламента, на улицата, в рейса, по телефона и в Интернет. Нима хората ползвайки интернет трябва да имат по-голяма автоцензура и етика отколкото всички останали? Този въпросът е принципен и не може да се свързва с Интернет по никакъв начин. Никой не ви забранява да си говорите по телефона или в кръчмата каквото искате – това е свобода на словото. Никой не може да разглежда Интернет по по-различен начин, това също е форма на свобода на словото. Блогът е лично пространство поддържано от определен човек. Там той може да изразява емоции, да псува, да пише новини, така както би го правил в личният си дневник на хартия, или би обсъдил със съседа. За каква етика можем да си говорим върху мислите и емоциите? Да, възпитание е препоръчително за всеки, но то е проблем на културата на хората а не на Интернет и е личен, персонален проблем. По дефиниция в един разговор участват повече от двама души (иначе става въпрос за монолог, с преминаване в шизофрения). Възможно е да възникне спор тогава. Отговорете си какво значи „чат” и ще разберете сами защо, няма смисъл да обяснявам чак А и Б. И така, когато възникне спор между участници, чий проблем е това? На обществото? На полицията? Или на участниците в спора? А ако група хора са на обществено събрание и всички викат чий проблем е това? На полицията ли? На обществото? На участниците и председателя, който не е проконтролирал случката? Не мисля, че човешки проблеми трябва да довеждат до идея „Интернет трябва да се контролира”, това няма да реши проблемите. Това е крайност. Все едно да кажеш – да забраним на хората да си говорят, за да не се случва да се сбият.
Аз не обичам и криенето на проблемите. Като не говорим за това че мъже бият жените си, това не значи че не ги бият. И проблемът не изчезва, напротив става по-трудно жертвата да се предпази, а обществото да реагира. А „контролът”, „етиката” и „автоцензурата” в интнернет могат да постигнат и този ефект. За мен това е по-опасно, отколкото просто аз сам да си преценявам какво да чета и какво не.
Не съм съгласен и с подсказването няколкократно по време на чата, от страна на водещата че Интернет трябва да бъде контролиран поне по отношение на нещата, които могат да се третират опасни за обществото. Когато видях този коментар, пратих коментар през смс на приятели да го напишат (четох през GPRS и нямаше как лично да го направя).
Важните въпроси, на които човек трябва да си отговори преди да вземе позиция по този въпрос са:
Кой определя какво е важно за обществото? Коя част от обществото? Как това определя представителност? Ако говорим за контрол, къде той се прилага? При предоставящия информация, или при четящия? И как разграничаваме двойният аршин тук – наричаме стопирането на демократични призиви по интернет от китай цензура, а комунистическата пропаганда от тях към нас опасна за обществото? Какво пазим на обществото, дето ни е страх, че то само не може да се опази от него (никой не е умрял още от Интернет)? И отново, кой го определя? Ограничаването на информацията не е ли по-опасно за обществото в действителност, създавайки бели механизми за цензура и изолация? И отново, ако нещо е законно в USA, а е незаконно у нас, къде се контролира и как (и под как имам в предвид, че няма технически начин)? Кой носи вината ако контрола не сработва? И не постигаме ли безсмислено нажежаване на обстановката погазвайки покрай другото човешки свободи, за да постигнем предпазване на обществото от нещо, което е класифицирано за лошо към момента (нека не забравяме, преди 10 години всички мислехме че генетичните експерименти са нещо лошо, а преди 50 години че хапчетата антибебе са неморални, преди 70 години, че аборта е вмешателство в работата на господ). Обществото еволюира по-бързо от законите. Да нарушим правото на всички, без кореспондиращ технически механизъм, в полза на спорна цел, за действаща неопределено време, и то за ограничена група представители на обществото, определена от още по-ограничена група друга група представители, не е ли просто механизъм за намаляване на свободата, зашита с бели конци?
Не забравяме ли и правото на личен избор? Когато срещна блог, който не ми харесва, мога да не го чета, нали (отношението е писател-читател, държавата и контролните органи къде трябва да се намесват тук)? Ако чета някой да призовава към насилие, това значи ли автоматично, че ще насилвам? И ако насиля, този който ме е призовал да речем от тибет ли е виновен или аз? Нека не преместваме вината там където тя не е. В края на краищата, действията и умишлеността съвместно определят престъплението (решено от съд). Само едното не е достатъчно. Никой няма право да определя морала от името на другите, защото така нарушаваме правото на лично мнение и правото да бъдеш личност.

СДС Царево продължава да търси вратички

СДС Царево призовава за създаването на общ устройствен план на общината, за да можело да бъдат защитени и интересите на земевладелците (явно считат, че интересите на еколозите и останалата част на страната са вече защитени)? Лично на мен това ми изглежда като пореден опит за заобикаляне на ограниченията чрез намаляване на границите на парка и запазване на строежите по морската ивица в този край, изваждайки ги по един или друг повод от границите на резервата, разчитайки, че те не са уточнени и могат да бъдат по-малки от общата площ на планината. Очевидно е, че там ще е борба до край и от двете страни на конфликта. Политиците по-скоро не защитават гражданите си, или поне не и масовите данъкоплатци, а само ограничено количество хора, близки, с достатъчно средства за финансиране на кампании и друго. Пък и е ясно, както е със СОС (Софийски Общински Съвет) – когато ще си ходиш от властта, търсиш начин да си атрактивен или да обереш каквото можеш за последно. Това засяга в еднаква степен както големите, така и малките партии. И както е написано в заглавието на вестник „Сега” – „парламентът запази Странджа, с отвращение”. Аз не мисля, че Странджа е спасена. Чакаме ВАС. След това чакаме какво ще стане в Царево с границите. После дали ще махнат „Златна Перла”. Интересно е че вчерашният протест не среща почти никакво отбелязване по медиите. Докато далеч по-малки протести и информации са далеч по-добре отчетени. Дали има връзка с пристрастията и инвестиционният интерес на собствениците на медиите? Чудех се как кмета на Царево, този борец срещу тиранията на закона за защитените теротории, НАТУРА2000 и подтисничеството над бетона край морето, щеше да коментира вчерашните промени в закона. Днес по-скоро се чудя от коя ли партия е той...

ДНК-то не вършело работа по случая Беленейски

Най-сетне отново се появи изявление по този случай. То обаче бе очакваното - ДНК-то не вършело работа. Основната причина била, че било взето два дни след убийството. Удивително, виждал съм на филм как взимат ДНК от кости на починал човек от преди 30 години и е ставало. Изолират ДНК-та на животни с високо ниво на качество, от кости над 200-300 години, а два дни по-късно взето ДНК не ставало... Пък и се учудвам, защото преди две години куп народ се скъса да казва, че ДНК-то не било взето късно и немарливо, и щяло да свършило работа. Разбира се тези проби от потенциалниат извършител са от секрети, косми и люспи оставени на местопрестъплението. Те бързо се разграждат, но отново - виждал съм по филми как взимат остатъци с години по-късно (косми) и са достатъчно качествени. Естествено аз не съм специалист, но срещам доста противоречия с информацията наливана ми за обща култура от книги, Интернет и телевизия, и това което чувам. Може би трябва по-ясно да кажат защо ДНК-то не става, за да ни стане ясно как и кой си е претупал работата, навремето. Разбира се, отново ни казват че имало надежда, ама все по-малко. То е ясно какво ще стане - нищо, като и със стотиците публични убийства по медиите, за които и до сега май никой не е открит. Затова мога само да го коментирам с едно перефразиране - "Не се открива туй що се не търси"

Протеста за Странджа

Днес бях на протеста за Странджа и Свободата на Словото. Имаше доста хора, според мен около 500 души, според някой около 1000, изключително младежи, събрани за два дни без кампания, вестници, реклами и плакати, основно по Интернет. Това е повече отколкото много прехвалени партии събират напоследък по митинги. И повече младежи отколкото, която и да е партия да е събирала от поне 10 години до сега. Това, което определено се вижда е, че Българската младеж може да не гласува, но това не е защото не се интересува от живота си и интереса си (още камъни в двора на политиците). Хората показаха, че макар и подценено, някаква форма на гражданско общество съществува в държавата, за радост, или по-скоро за нерадост на много.

Журналисти се изказаха, че по случай приетият днес на второ четене закон, този протест е бил безсмислен. Едва ли не, оправи се проблема – тръгвайте си. Аз не съм съгласен, едно че приетият днес закон ще започне да действа най-рано след няколко дни (трябва да се обнародва в държавен вестник), две (не съм специалист, но знам) че статута на парк Странджа вече е отменен със съдебно решение, а законът действа в бъдеще време, а не минало, поради което все още трябва да се изчака решението на 5-членката на ВАС, три че парк Странджа не е единственият повод за протеста, в него ставаше дума и за свободата на словото, макар и косвено свързана със Странджа и Интернет, уволненията в парк Рила, и вероятно разработката на хиляди километри нови ски писти с изсичане на гори в защитена местност, неадекватното поведение на правителството по повод НАТУРА 2000, ред частни проекти, някой подкрепени от политици, банкери или магнати като Гергов, или вече пуснатия на свобода Вальо Топлото. Това което искаме да кажем е, че всичко това ни интересува. И е наша работа (в много преки и косвени аспекти). И е редно държавните институции да се вслушват в гражданите си, защото историята е показала че често парламенти и правителства не доизкарват мандата си поради липсата на комуникация с избирателите. Приетият днес закон не решава проблемите. Не решава дори ПРОБЛЕМЪТ, заради който толкова много се бързаше. И предполагам с това замазване на очите и чакане на три дни да минат, ще се надяват обстановката да се успокои? Да не говорим, че у нас има традиция законите да се нарушават. И ние се надяваме държавата да разруши вече ясно незаконният строеж „Златна Перла” и да рекултивира земята за сметка на строителя, за да покаже, че от законите има смисъл. Както и за да не се налага гражданите да изземат държавни функции и да го направят сами. Вече се вижда, че може да се съберат достатъчно и да отидат да свършат работата. Което е опасно, но е възможно, когато държавата се оттегля от функциите си.

Удивително е колко хора могат да бъдат събрани на спонтанен протест без практически каквато и да е организация. Формалните (за пред закона) организатори вероятно са се надявали нещата да не излязат от контрол точно защото нищо не бе формално. Всичко протече тихо и кротко. Нямаше ексцесии, полицията помагаше, не пречеше, на края бяха пристигнали няколко автобуса и аз преброих над 50 полицаи, а може би дори 100. Хората на митинга бяха кротки. Игра се хоро, пяха се песни, свириха на флейта, удряха ударни инструменти. Преди да тръгнат от пред НДК дори се появи политик – Николай Василев, който бързо подмина събора, внимателно гледайки на другата страна и се шмугна вероятно на концерт в НДК. Мога да описвам много, но по добре гледайте какво съм приложил, така интерпретация няма да го промени. Записах малко от протеста с камерата си, но имах малко батерия и хванах само 30-тина минути и няколко секунди от химна. Не съм записал за съжаление не малко важни изявления. Дано някой ги напише. Прилагам клипче, необработвано, нерязано и нецензурирано за този, който има търпение да изгледа 30 минути.

Размерът нямал значение?

glumbert.com - Does size matter?

Извънземно на изпит

Приятел ми прати това, как извънземно бива изпитвано:

Протест днес

Днес има протест в 19.00 пред НДК. Ето извадка от http://savestrandja.ludost.net/

Ден преди гледането на второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за защитените територии в Народното събрание, ние отново ще излезем на улицата, за да покажем загрижеността си за съдбата на прекрасната българска природа.

В последните дни се случиха и няколко тревожни акта, към които искаме да привлечем вниманието на обществеността:

- Уволнен бе директорът на Национален парк Рила инж. Васил Петров, който досега противодействаше на посегателствата на “инвеститорите”;

- Очевидци заснеха потресаващи кадри от работата на булдозери в подножието на Национален парк Рила, подготвят се строежи на хотели и ски писти над Паничище в противоречие със закона;

На който му е мила природата и свободата на словото може да дойде на протеста. Предупреждавам ви обаче, че появявайки се там и отразявайки събитията вие можете автоматично да станете престъпник с досие!

Особено, ако:

• Имате дълга коса
• Дъхнал ви е полицай и вече миришете на алкохол (имаше един неслучаен виц за катаджии, дето спрял катаджия шофьор и му казал „духнете на апарата”, оня духа, нищо. „Духнете пак”, нищо. И така няколко пъти. Пуснал го катаджията, почнал да чука по машинката „нещо не работи”. Духнал в нея „Я-а-а, работи!”).
• Носите мръсни дрехи или фланелки с надписи на неразбираем език (вероятно критика към правителството?)

Изпълнявайки едно от тези условия вие попадате под действието на член 6 (2) от закона за манифестациите – очевидно пияно поведение. Някой ще ходят с лепенки на устата, предупреждавам ги, че ще си навлекат тълкувание на член 6 (3) от същия закон „Маскирани с цел трудно разпознаване”. Дългокосите и мръсните ще попаднат под въздействието на член 325 от Наказателния Кодекс – за хулиганство.

Препоръчвам ви също да внимавате как (и къде) ходите, гледайте си в краката. Такова е времето едно, горещо, много хора случайно падат и си удрят главата на асфалта, няколкократно.

Комунистите са виновни за всичко лошо!

Пропагандата на СДС работи! Комунистите са виновни и за глобалното затопляне!

Глобяват ме и мен заради чуждите грешки

Ето това е нещо, което истински ме дразни – не стига че съм против забавянето на НАТУРА 2000, не стига че съм против отменянето на защитеният статут на парк „Странджа”, не стига че съм против ски пистите в парк Рила, всичко направено от държавни служители с повече от спорни интереси, но МЕН ще ме глобяват за това! Защото, ако глобяват държавата, взимат парите от моите данъци. И министър Чакъров плаща само една четири милионна от глобата, вероятно компенсирана от друго, и ние гражданите дето уж сме против плащаме всичко. Не мога да приема член 7 от конституцията – държавата носи отговорност за вредните дейности на нейните служители. Искам да бъде променен – служителите да носят отговорност съвместно с държавата. Ако заради действията на един министър ни глобят милиони, искам министърът да си носи пълната отговорност, а не аз от негово име.

Да, знам, че се очаква някой да заведе контра дело срещу държавния нарушител, ама при тоя съд и прокуратура съучастници, как ще се случи?

Какво мога да направя и да направи всеки гражданин, за да се измъкне от този парадокс – да заплаща глоби за злонамерено и последователно действие или бездействие на държавни служители? Изборите очевидно не помагат, защото куп партии последователно се сменят, а правят едни и същи простотии. Да правим бунт ли? Преврат ли? Това ли е механизмът?

А, и сега съм сигурен, че някой ще си каже – „зли природозщитници се оплакаха в Брюксел и затова ни глобяват”. Това е класическо изместване на вината, първопричината за потенциалната глоба е злонамерено държавно действие или бездействие на държавни служители. Природозащитниците направо правят услуга, щом държавата не може сама да се справи с апарата си. Докъде го докарахме, а? На народен мазохизъм, да искам чужденците да ме глобят и мен, за да го заболи поне малко самозабравилия се държавник подкрепящ спорен частен интерес? Вече разбирам, че историята в шопския виц, който ще разкажа след малко може да е подтикната от безсилието да се накаже виновния по друг начин. И ние така, надяваме се по сложни схеми, наказвайки ни и нас, да накажат виновните. Ето го и вица:

Отишъл Нане на доктор и казал „Докторе, искам да ме заразиш със СПИН!”, „Ама как така!” удивил се доктора. „Ами...” казал Нане „аз ще заразя жената, тя ще зарази кмета, той ще зарази секретарката си, а тя ще зарази съседа! Ще му покажа аз на него как може да ми бие кучето!”.

Клипчето за инцидента в Несебър

От БТВ изпадна и клипът с инцидента в Несебър и пребитият до смърт швед. Вижда се как охраната скача по главата на вече паднал човек (който явно е бил много опасно легнал) или както полицията обича да се изразява в комюникетата си (като за бития журналист или миньори), "гражданинът паднал и си ударил главата на асфалта, неколкократно". Вижда се и присъствието на служител, вероятно на КАТ с жълта жилетка.

Как може да са се сдобили с 450к ЕГН-та?

ИТ (според itinthepress на CNSYS) новината на деня е, че полицията била изловила крадци на ЕГН-та, които разполагали с над 450000 такива на Варненци, заедно с телефоните им и ги продавали. В някой от статиите журналистите си задават въпроси как тези хора са се сдобили с толкова много ЕГН-та (може би хакерство?). Е, ще ми се да помогна, затова ще им отговоря – ами много просто, възможно е да е от държавните служби, по Интернет и без хакерство. И без последните дори да знаят как.

Ето предистория – как се формира ЕГН е публична информация и е описано например тук - http://www.grao.bg/esgraon.html

Въз основа на нея, всеки може да си напише малка програмка, която да генерира валидни ЕГН-та, ето една дето написах за няма и 2 мин (затова нека професионалисти да не ми се обаждат да ми коментират стила):

#!/usr/bin/perl

@weight = (2,4,8,5,10,9,7,3,6);

sub genegn {

my ($year, $month, $date, $sex, $num) = @_;

($year<1900) and $month+=20;

($year>1999) and $month+=40;

my $egn = sprintf "%.2d%.2d%.2d%.3d",$year%100,$month,$date,($num%1000-$num%2)+$sex;

my $chk = 0; my @a = @weight; my @b = split (//,$egn);

while(@a) { $chk += (shift @a)*(shift @b); } $chk %= 11; $chk %= 10;

return $egn.$chk;

}

for (1..$ARGV[0]) {

printf "%s\n",genegn(1918+int(rand(85)),1+int(rand(12)),1+int(rand(28)),int(rand(2)),100+int(rand(800)));

}

Така могат да бъдат генерирани много валидни ЕГН-та, ето резултат с 10:

$ ./egn.pl 10

5305232586

9105166170

4002282549

9405024372

9402197245

6012016663

4704254198

8406248987

3503137006

7508041922

Това са валидни номера, но за да са съвсем валидни, е редно да намерим и асоциираното име към тях. Кой според вас би дал тази информация в нарушение на закона за личните данни ако не някоя държавна институция или агенция? И то не една. Но ще приложа пример със НАП:

Измисляте си много ЕГН-та

Отивате на следният адрес http://healthinsurance.nssi.bg/report_healthhtm_15_out.asp

Въвеждате ЕГН-то

Ако с него има асоциирано име, то се извежда, преписвате си го, и повтаряте алгоритъма за следващото ЕГН

Пример с последното ЕГН от генерираният ми списък – 7508041922 – изважда следният резултат:

ЕГН: 7508041922

ЙОРДАНОВ,РС

По пациентска листа на НЗОК за месец ЮЛИ 2007 година:

Лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права

Лицето вероятно се казва Румен Симеонов ЙОРДАНОВ, с ЕГН 7508041922 и е с непрекъснати осигурителни права (тук искам да му се извиня на човека, че е станал обект на случаен пример, аз не мога да знам дали информацията е вярна, но вярвам безрезервно на НЗОК). Първите две имена си ги измислих по „РС”, но има начин на друго място да ги получите и тях. За него знаем име, пол, дата на раждане, регион на раждане, ЕГН, дали си е платил осигурителните права, и лесно можем да извлечем адрес по подобна схема (всъщност можем да вземем адрес и телефон през online услугите за телефонни справочници – автоматизирано). Какво ни липсва? Само номер на личната карта, с който надали ще е трудно да се сдобием (например в община, съд, или някоя друга подобна Online услуга).

На въпросът може ли този процес да се автоматизира? Да, винаги много съм харесвал сайтове където защитата е базирана на графичен код. Хората, които ги правят разчитат прекалено наивно, на това, че няма начин този код да бъде прочетен от програма. А то винаги има начин. Щом човек го чете, значи и програма може да го чете, просто е въпрос на важност и усилия. Конкретно тази защита приложена на линка е повече от скромна, с един цветови филтър и остават само буквите. Те не се застъпват и са винаги еднакви по форма – с доста елементарна програмка (а вече има не малко по интернет) може да се заобиколи. В резултат – можете да си напишете скриптче, което да проверява (за да не буди подозрения и да не претоварва системата) около 5000-10000 ЕГН-та на ден. И след няколко месеца сте готови – 450000 ЕГН-та за продажба.

Защо придобиването на информация по този начин не е хакерство? Защото не е компрометирана ничия сигурност. Не е счупена ничия защита. Не е повредено или заобиколено нищо. Всичко, което се използва са справки, които могат да бъдат направени на ръка от всеки и не е необходимо познание по IT, Интернет, програмиране или каквото и да е, за да се постигне ефект. И не, че хакерството е незаконно, но четене на информация предоставяна от публични услуги не е незаконно, което прави незаконността на придобиване на тази информация повече от спорна.

До тук с шеговитата форма. Винаги съм се удивявал как някой хора успяват да направят от мухата слон. Всяко дете (да не кажа, че съм виждал и 8 годишни) може да го направи това за половин ден работа само и само за да не си напише домашното, и въпросът тук е то ли е виновно (не може да носи отговорност пред закона), родителите му (дето са допуснали такъв малък, но зъл престъпник на компютър) или държавните институции, дето идея си нямат как да защитават личната ни информация? Да не говорим, че съм удивен, че нещо практически толкова публично, като това някой е решил да го продава? А друг дава пари да го купува? Само дано да не е като милионите дето АРЕНА ги правеше на ден според една полицейска сводка преди време.

Афектиран съм

Не знам защо, обаче личната ми статистика започва да ме залива с новини с прякото участие или без участие на българската полиция, съд и прокуратура тия дни:

Ето примери (предистория – гонения срещу хакери, торент сайтове, бездействие срещу протеста на таксиджиите, над 200 неразкрити очевидно поръчкови убийства, под 5% разкрити убийства имащи медийно достояние, напук на голямата статистическа разкриваемост сред тези дето нямат медиен интерес, сякаш ако журналистите проявят интерес и полицията и следствието спират да работят или другата статистика е нагласена):

Юни месец 2007 – Навършена една година откакто бе последното изявление по повод случая „сестри Беленейски”. 11 месеца от последната обещана дата за ДНК експертизата. Вероятно към момента както четох това ще бъде най-бавната ДНК експертиза за всички времена. Обещанието, че ще има разкритие и осъдени от куп държавни лица избледнява (минаха му трите дни, всъщност над две години, ама на фона на убийството на Андрей Луканов си е направо скромно). Медиите си траят.

Юни месец – полицията се намесва в конфликт между зрители на концерта на Експлойтед в София. Използва прекомерна сила. Има заснети кадри с GSM, полицията се оправдава, че гражданите са оказвали съпротива. Не знам как съпротивата оправдава това насилие и къде е границата където трябва да се спре?

Юни месец – КАТаджия не глобява собственик на ламборджини, въпреки че последният е паркирал неправилно и е известен за целта от гражданин. Сцената е заснета на GSM. Полицията мълчи

Юни месец – отменен е статуса на резерват на Парк Странджа от тричленка на ВАС

Юли месец – спонтанен протест на граждани по повод решението за Странджа довежда до 30 задържани. Основанието за задържането е (според закона за манифестациите) на базата на пиянски и хулигански прояви. Едно от изказванията в полза на полицията е, че гражданите са имали видимо неадекватно поведение (сиреч алкохолизирани са) – нещо недоказуемо, и вероятно за това търсено, защото законът не изисква доказателство, няма проби, и няма дефиниция „пиян” или „под въздействието на алкохол”

Юли месец – полицията разгонва митинг на миньорите излязъл извън разрешените граници. Използвана е прекомерна сила. Заснети кадри с GSM показват как полицаи продължават да удрят вече очевидно беззащитен човек. Румен Петков поема вината и казва че лично е дал нареждане за такива действия

Юли месец – полицията затваря центъра на София за парад по случай годишнината си, действие малко неадекватно на фона на пребиваните и прибирани граждани за протести затварящи пътища

Юли месец – стреляно е по мъжът на Весела Лечева на улица Мизия, който е бил неформален съветник на президента

Блогърът Optimiced е предупреден от ГДБОП да спре да публикува прикани за незаконни протести, като е класифициран за организатор на неформалните протести по повод Странджа. Целият случай е много странен, изпълнен с грешки от страна на служителите на МВР, показващ само две възможности – пълна непоследователност и непрофесионализъм или опит за всяване на страх чрез подбрани слаби цели. Някак си не ми се ще да вярвам и на двата варианта, в противен случай ще се окаже, че просто държавата няма нужда от МВР с близо 100000 служителя

Юли месец – пребит до смърт Швед от охраната на заведение по морето, пред очите на ненамесващата се полиция. Случаят е заснет на GSM. Първите изявления на полицията пропускат „ненамесилият се техен служител” и по-скоро оправдават действията на охраната. Аз персонално считам че преди човек да умре има достатъчно дълъг период в който биещият го да спре да го бие без опасност за себе си. Така че без значение каква е причината за боят, охраната се е дълбоко престарала, а служителят на МВР се е постарал да гледа все някъде където да не ги види, майсторлък присъщ само на келнери и полицаи

На фона на изказването на министъра в стил „Всяко чудо за три дни”, тия неща изглеждат плашещи. Аз се чувствам залят с новини и започвам да забравям по старите, а дори само една е достатъчна за гражданското ми негодувание.

Ако мога да направя обобщение, то е че единственият начин, такива новини да не излизат наяве май е да сплашат блогърите и да забранят сниманията с GSM-и, просто защото е по-лесно отколкото реформи и контрол. А идеите за забраната на GSM-ите не са от вчера, държавни служители периодично предлагат нещо подобно за да се опазят.

Аз съм много афектиран от случващото се. Познавам хора в МВР, които са професионалисти и работят работата си усърдно и с чест. Но в България има една много вярна поговорка – „на каца с мед и една лъжица катран стига”. А в последните няма и 30 дни не една лъжица се изсипа. Какво става? Толкова ли е зле положението? Няма пари ли? Кадри ли? Професионалисти ли? Какво да направят гражданите, че нещата да се подобрят? Как да съдействаме? Надявам се под съдействие да не се разбира „да крием недостатъците” на полицията.

Концерт на Ролинг Стоунс в Белград

Тази година брат ми е решил да счупи рекорда си за най-много посетени концерти и очевидно провежданите в страната не му достигат. Дали поради тази или друга причина с него отидохме на концерта на Ролинг Стоунс в Белград на 14-ти Юли 2007.

Ние използвахме предварително уредена схема – качваме се на автобус късно вечерта в Петък (дефакто в 00:30 в Събота), спим в него, пристигаме, гледаме концерта, веднага след него се качваме на автобуса за България, спим в него и си пристигаме. Беше сравнително евтино и лесно, нямаше нужда да висим на опашки по митниците с кола.

Речено, сторено. Ние бяхме групичка от 9 човека и отидохме на Александър Невски да си вземем автобуса. Обаче там имаше вече много народ, коли (те се оказаха, че чакали за чалготеката Планета) и автобуси и никой не знаеше на кой точно да се качва. Една жена цитираше имена и който от тълпата си чуеше своето трябваше да влиза в този автобус. Схемата не бе добра, защото не всички бяха пред нея и не всички чуваха какво се приказва. Хората, които повтаряха имената пък ги изговаряха грешно и се появяваше развален телефон. Аз, какъвто си знам късмета реших направо да пробвам на последния автобус. Там един младеж тъкмо вадеше списъка, и аз погледнах в него – моето име и на останалите 8 беше там сред последните.

Аз не обичам автобуси, от изпаренията на нафтата ми се повръща, затова направих всичко по силите си да проспя пътя, което не бе лесно, защото идваха да ни събират паспортите, после идваха да ни ги връщат, спирахме на всяка бензиностанция и заведение, защото все някой бе забравил да остави отработената бира на предното.

В Белград като пристигнахме всичките бяхме недоспали. Опитахме се да се разходим, ходихме на крепоста, ходихме по разни заведения. Търсихме къде да си обменим парите, беше пълно с „Менячници”, всяка, от които имаше някаква измама в курса, особено за левове. Най-стабилно бе да се обменят пари в банка. Имаше много малко на брой банкомати, още по-малко на брой заведения приемащи кредитни или дебитни карти (предимно Diners). Брат ми имаше някакви динари останали от предни години, които се оказаха стари, защото Сърбия отново си сменила парите – на тях не трябвало да пише Югославия или Сърбия и Черна Гора, а само Сърбия. На мен ми се спеше и висях по заведенията. Другите оглеждаха сръбските моми и ако си спомням точно, брат ми ги беше наредил на второ място в класацията си след полските - „Сръбкините са високи и добре сложени”.

Естествено ядохме плескавици и кебапчета, които бяха дословно като в Гърция, Турция, Румъния, Израел и ме върнаха на мисълта за Българските оптимизации (хляб и лук – над 50% от масата на кюфтето). Като цяло храната не бе много скъпа, освен колата и кафето (които се движиха между 3 и 7 лева по заведение).

Не знам защо, ама на сърбите повече им разбирам езика, отколкото на македонците, напук на стресираните шовинисти у нас. Имаше плакати по улиците за Red Hot Chili Peppers и Snoop Dog – явно не е традиция като у нас в Сърбия да ходят залязващи вече изпълнители.

Ако изключим старата част на Белград, която прилича на Русе (а крепостта на Търново) останалата част си е досущ като София – жежка и прашна. Има само три разлики от София – не е зарита от строителство и има градинки между блоковете (защото общината е сложила 400 евро разрешително за строеж, докато у нас общинските съветници геройски се съпротивляваха и на цени от по 20 евро), мият го (у нас само дъжда мие София, дано пак вали скоро) и няма дупки по улиците (само по Европейските столици трябва да има дупки). Като цяло там е по-скъпо, отколкото у нас, и цените са между 20 и 50% по-високи почти за всичко. Официалната им средна заплата е същата като у нас, което прави стандарта им на живот малко по-нисък. Цената на жилищата е несъществено по-висока от нашата (което значи, че печалбите на строителите са по-ниски, заради тия 400 euro).

Лично за мен организацията на концерта в Белград бе за пример как тая работа трябва да се прави и у нас. Улиците бяха затворени доста преди парка, където бе концертът, и така не ставаха задръствания. Имаше полиция, която упътваше хората къде да паркират. На входа на парка имаше толкова много полиция, че правиха коридори, по които се движиха хората, застояващите се (като нас, понеже нашите като истински Българи искаха да си изпият бирата преди да влязат) биваха привиквани да влизат и да се разпръскват между входовете. Огромно количество народ практически влезе за много по-малко време, отколкото у нас без инциденти. Полицаите като разбраха, че сме от българия почнаха да ни разправят какви сме богати ние Българите, и как ЕС наливал у нас милиони и всеки Българин бил милионер. Ех ако знаеха, и ако ние навремето знаехме, куп политици нямаше да имат дори и толкова малкото добро представяне, колкото са имали. Отрицателният вот щеше да е далеч по страшен, далеч по-отдавна.

Сцената бе огромна и се виждаше от повече от километър разстояние. Имаше подредени най-малко 100 химически тоалетни и поне 50 продавачници на бира и вода и нямаше едночасови опашки за едното и другото като у нас.

Ние влязохме в 18 часа и се наредихме най-отпред, където можеше за нас (от пред имаше още място за по-скъпите билети, но ние не можахме да се доберем до тях).

Ограденото място в парка, къде