Защо катаджиите прибират пари? Винаги съм се чудил. Но едно изречение в тази статия в Монитор уцелва причината точно в десятката: Катаджиите прибират пари за да обслужват по-бързо клиентите!
„Катаджиите, прибирали рушвети за по-бързо обслужване на клиенти, може да се простят с тази "привилегия" от догодина.”
Като се замисля, прави са! Когато съм давал пари съм го правил за да не се редя на опашките пред КАТ!
Днес четох статията в Капитал по повод проблемите на Силвина с доставчика Селинет тук http://capital.bg/show.php?storyid=400913&sp=0&p=0
Няма да коментирам цялата статия, а само пасажът изказан от адвокат Калин Ангелов:
Адвокат Калин Ангелов казва: "Честно казано, проблемът ми се струва малко преекспониран. Знам, че с казаното може би ще засегна блогърското общество в България, но имам усещането, че в желанието да се избегне цензурата се стига до крайност, която сама по себе си също е цензура. Какво страшно има в едно писмо, в което някой изразява недоволството си от дадена позиция. Дори и автор на писмото да е адвокат, дори и да се ползват тежки юридически фрази. В желанието на блогърите да не бъдат ограничавани, не би трябвало да се ограничават други хора. Не може свободата на словото на една общност да е свързана със забрана на друга общност да говори. Какво пише в писмото до Силвана Георгиева, че "извършеното от нея представлява правонарушение", че "нанася вреди на дружеството", искане да се въздържа от подобни действия. Лично аз не виждам нищо страшно тук. Ако Силвана счита, че е права, никой не може да я принуди да премахне написаното в блога й. Но в същото време никой не може да принуди дружеството да счита, че не търпи вреди".
Винаги много съм се удивявал как адвокатите оперират с философията успявайки да изкарат всяко нещо правилно или неправилно, опасно или прекрасно. Очевидно те са по-големи философи и от мен, а за мен няма жена дето да не е казала, че съм дървен философ.
Всяко мнение създава възможност за противопоставяне с този, който е на противоположното такова. И можем да твърдим, че в това няма нищо лошо. Или напротив да твърдим, че е лошо, защото създава риск от автоцензура, което си е форма на цензура.
В този смисъл адвокат Ангелов е прав. Точно толкова колкото би бил прав да твърди, че е много хубаво да се оплакваме от мърсотията в София, защото обществото научава за проблемите и така може да се опита да ги решава, или на обратно да не вдигаме шум за да не пречим на работата на Софийска община, която се притеснява иначе и е подложена на психически тормоз.
В противопоставянето на мненията винаги има истини и от двете страни. Ако истината бе една и очевидна нямаше да има противопоставяне, нали? Как обаче може да бъде оценено по-обективно едно събитие и противопоставяне като случая Силвина?
Всичко друго е лично мнение и философия.
И така, да разгледаме случаят Силвина – въпреки че блогърите не са представителна извадка на общественото мнение като цяло, те са представителна извадка на Интернет потребителите, които от своя страна са клиентите, от които се интересува Селинет. Недвусмислената позиция на блогърите (не съм чул за нито едно изключение) показва само едно – че от гледната точка на общественият морал, мнение и следователно потребителите и потенциалните клиенти на Селинет поведението на последните е неправилно и не е поведението, което хората очакват от някой, към който изразяват уважението си чрез плащането на пари всеки месец. Когато уважението изчезва, изчезват и парите. Не мисля че има каквато и да е дискусия кой кого заплашва в случая. В никакъв случай не може дори да става въпрос дори за изказване на мнение от страна на фирмата и адвоката, защото дори тълкувано от адвокати писмото се третира като предупреждение и заплаха (както и ясно изразява, че защитава корпоративният интерес).
Дали заплахата е законна и най-вече морална, май по-скоро изглежда че не е и двете (не е морална, щом масовото мнение е несъгласно, а няма законно основание според доста адвокати).
Дали трябва обществото да застава срещу незаконни и неморални заплахи, защитавайки своите представители, трябва да реши всеки индивид за себе си – аз персонално казвам „да”.
В писмото не се дискутира истинността или лъжата на изказаните факти от Силвина. Следователно това не е нещо, което очевидно е от особено значение за написалият го. Темата – дали чрез заплаха, възползвайки се от вратички на закона и ограничавайки разпространението на истина, която би предпазила други представители да попаднат в същата проблемна ситуация, в ползата на комерсиалният интерес на заплашващият, се дискутира още от първите точки на конституцията. И тя по идея решава недвусмислено такива зациклени казуси от тип "Кокошката и Яйцето" изказвайки предварително чрез ясен постулат кое е по-опасно от друго. Нека разгледаме перспективата, която ни представя конституционната свобода на словото. Силвина е изказала мнение и е заплашена със съд от компания, срещу което са се въздигнали определени представители на обществото, срещу което компанията и адвокатската колегия негодува. Тук нямаме кокошка и яйце, очевидно е от къде идва първата стъпка и от къде заплахата. Тук нямаме мнение на компания господин Ангелов. А отговор към Силвина с недвусмислени условия и заплаха. Следователно първоначалната инициатива за цензура е на компанията. И отговора на блогърите срещу това може да се тълкува също като потенциал за цензура, но предизвикана. И доколкото закона не стои на страната на първите, а очевидно обществото стои на страната на вторите, мисля че е очевидно кой се опитва да наложи по-опасната цензура, в противовес на общественият интерес представен от вторите. Никой няма да спре една компания да защитава правата си. Но не и в ущърб на нашите граждански права и свободи. Защото вие би трябвало по-добре от мен да знаете, че юридическите и физическите лица са напълно равнопоставени от тази гледна точка. Следователно каквото повикало, такова се обадило. По-лошо би било адвокат Ангелов, ако по принцип нямаше реакция, нали? Дори и от гледна точка на частният адвокатски интерес, че последните нямаше да имат работа.
Всяко общество има моменти на пикове и спадове в развитието си. Моменти, когато нещо се развива по не най-благоприятният начин. Например моменти на слаба воля и устойчивост, корупция, разпад на морала или произволна криза. Но потенциала на обществото да се измъкне от проблемите си е единствено равен на желанието му да го направи, което е в пряко отношение с това дали възприема проблемите си за проблеми. Ако корупцията е приемлива без значение дали за тези, които взимат пари или за тези, които дават тя няма да изчезне. Нещо повече, тя ще стане естеството на обществените отношения. Част от писаните или неписани закони, тоест морал. За това аз не съм се притеснявал особено от много неща случващи се у нас. Защото, въпреки че се случват аз съм ги възприемал като проблеми на хора, но не и на обществото, защото съм вярвал, че повечето хора и следователно обществото като цяло ги възприемат като проблеми и следователно се стремят да ги решат.
Последните 10 дни сме свидетели на най-малко (поне знаем за толкова) две публични убийства.
Убити са бизнесменът Ивайло Иванов и преди това Десимир Иванов (може да е от колите – отново се споменава Туарег, който както Кайена или БМВ-тата очевидно привлича куршумите или спонтанно се само взривява, щото няма особено много осъдени взривители или стрелци). Тези двамата допълват вече безкрайният ми списък от неразкрити публични убийства. А мен ме впечатлява, че никъде това не се възприема като особен въпрос или проблем. Имаше по една малка статийка в няколко вестника (не и на първа страница). Няма ги големите заглавия. Нямаше особени коментари и по интернет. Значи ли това, че обществото ни започва да възприема тези убийства като нещо нормално? Дори Румен Петков не се изказа, което може да е нормално, имайки се в предвид обявената изключително висока разкриваемост на убийствата тази година, която не знайно защо не е разкрила само публичните убийства, и тези двете увеличават обявената официално като похвала наскоро бройка за неразкрити случили се тази година с 25%.
Единственото, което ми остава да попитам е – свикнахме ли с убийствата? Аз не.
Чета във вестник „24 часа” от 20-ти Ноември статия със следния пасаж:
„Обезщетението за гледане на дете да стане 220лв поискаха вчера от сдружението ‘Настоящи и бъдещи майки’”
Много съм впечатлен от това изречение. Разбирам да пишеше „Помощта за гледане на дете…”, но то пише „Обезщетение”? Запитах се заради това изречение следното:
На времето си казвахме – че българските монополи ще се класират, че са се оправили едва когато на хартишката, която попълваш, за да поискаш да ти свършат едно или друго дело престане да пише „МОЛБА” а се смени на „ЗАЯВЛЕНИЕ”. На БТК ще се молиш да ти пуснат телефон ли? Като гледам рекламите, те вече ти се молят да си пуснеш. Та думата може да звучи маловажна, но е знакова.
Помощ – да, обезщетение – не.
Едно време дорде беше жив Абрашев и дорде бе министър лафове, издънки и слухове пълнеха пресата всеки ден. На въпроса защо царят го държи тогаз за министър умни люде отговаряха „За да концентрира народното недоволство и останалите необезпокоявани да си въртят далаверите”. Ясно, всеки умен министър председател трябва да си сложи по един Абрашев, за да му спори работата на правителството. И кой е той в сегашния кабинет? Наистина ми е трудно да позная. За титлата спорят министрите Гагаузов (с променливата му позиция по магистрала „Тракия”), Близнаков („Да забраним GSM-ите на войниците в мисия, за да не заснемат издънките”), Василев (с изказването „Съдебното решение няма правна стойност”, и лафа – „Да платим 60 милиона на Майкрософт и паралелно да си обсъдим безплатните алтернативи докато тече нареденият търг”), Орешарски („Да разтурим седянката”), Петков (с вицовете, лафа как БСП са победители на изборите, статистиката за разкритите убийства, дето после поправяха, щото бройката не излизаше дори само по вестникарски заглавия и много други). Днес обаче имаме нов победител. Това дори не е министър, но е пак толкова политически ангажиран – главният прокурор Борис Велчев. Лафът на деня е „Гражданите пречат на държавата в борбата с корупцията”.
Продължението е дори още по-смешно – „Много ми се искаше, продължи Велчев, да има повече лица, които подават сигнали за корупция, но за съжаление все още в българския обществен живот, за разлика от държавата, която проявява нетърпимост към корупцията, гражданите не проявяват такава нетърпимост в нужната степен, малко са сигналите за корупция и това обективно пречи на работата ни”
Сиреч – държавата иска да се пребори със себе си (понеже си говорим за държавната корупция), ама понеже гражданите нищо не правят и държавата не може. Или понеже държавата – това са гражданите и, то гражданското желание е да се преборим с корупцията, но понеже гражданите нищо не правят и то не става. А-а, и най-вече отговорността е на гражданите. Не че те нямат отговорност, ама изглежда служителите нямат такава, щом и гражданите нямат. Каквито и интерпретации да се опитвам да направя все парадоксално излиза.
Просто няма как да го коментирам. Това е най завъртяното и прекрасно оправдание, което някога съм чувал по въпроса. Просто е перфектно. Носещо абсолютно същият смисъл като приказката „спасяването на давещите се е в ръцете на самите давещи се”.
Приключи стачката на учителите. Изглежда разковничето било да се вкара бюджета в парламента. Защо ли не се сетихме по-рано? А може би причините да се приключи са много по-комплексни, но просто са оправдани с бюджета.
Но има ли някой доволен от това, че всичко сякаш свърши?
Учениците не са доволни. Ще трябва да ходят на училище.
Дванадесетокласниците не са доволни. Вероятно няма да се отърван от матури, оправдавайки се със стачката.
Родителите не са доволни – планираните отпуски и схеми се разбиват за в бъдеще, така както се разбиха до момента. Разходите ще се вдигнат – и като данъци, и като отработване и отучване на стачните дни. Нервите ще останат.
Учителите не са доволни, не извоюваха 100% увеличение, а обществото доста се настрои против тях (и вероятно с право, в демокрация сме, кой може да съди обществото?). Едва ли се чувстват победители.
Аз като данъкоплатец не съм доволен. Смятам, че споразумението е лошо за данъкоплатците, защото единственото задължително в него е даването на повече пари, но не и кореспондиращите реформи в сектора, основният елемент, от които за мен би бил повече харчене за ученици и по-малко за учители. Смятам, че плащането на държавната субсидия за ученик ще си остане достояние само на държавните училища и реформата ще забуксува още преди нова година. Смятам че реално нищо няма да се промени. И след две години отново ще има стачка на учителите, и всичко ще започне от начало, без от това да са спечелили тези, които в действителност трябва да спечелят – учениците. Те само губят.
Правителството не е доволно. Загуби обществена подкрепа (не мисля, че която и да е от противоположните страни спечели наистина обществена подкрепа, и двете се изложиха). Не извоюва реформи, а само отложи проблема. Увеличи и преразпредели разходите в бюджета, без да предговори, с което заложи бомби на нови проблеми и протести.
Синдикатите не са доволни. Те загубиха доверие и от двете (трите) страни. Ако не успеят да се идентифицират, като победители и причината за това, дали ще получат милионите членски внос, който чакат?
Гледайки отминалите кметски избори не мога да пропусна да отбележа факта, че гласувалите за партия на национално ниво хора съвпадат много точно с разпределението на гласовете от избори за Евро Парламент. Въпреки фрагментацията на гласове, която донесе на БСП повече общински съветници, отколкото получиха ГЕРБ, в края на краищата за последните гласуваха повече хора, отколкото за БСП и съотношението между тях е същото като от евро изборите. Сиреч ГЕРБ са толкова силни колкото бяха, БСП е отслабнала но все още е втора по сила партия, по-голяма от всички по-малки взети заедно, НДСВ и десните са на практика на границата на изчезването, ДПС пък е тръгнала бавно и славно да се превръща във втората по големина и всички опити срещу това просто консолидират електората и. Естествено, като след всеки пореден още по-голям провал (3-ти подред) НДСВ и АТАКА отново предлагат задължително гласуване. Влажен поглед към него отправят и сините (всички различни нюанси), явно последна надежда, та не мога да им се сърдя. Доган въобще не се притеснява от това, и го коментира със същите доводи, които и аз изказвам. Той заяви в след изборната пресконференция, че от това не само че няма да излезе по-слаб, но дори е много вероятно да стане първа политическа сила. Съмнявам се да е чел блогът ми, просто нещата са прекалено очевидни, освен за тези партии, които крепят последни романтични надежди, че ще се възродят по този начин като птицата феникс – нещо, което на мен ми се струва невероятно.
Но този път има много дискусии по отношение на закупуването на гласове. И интересното е, че макар всички да говорят срещу това, от него най пищят малките партии. Включително такива, които на предни избори съм имал възможност да видя, че са предлагали да купуват гласове и те. Не искам да поставям въпрос от тип кокошката и яйцето, кой е виновен. Просто обръщам внимание, че чисти партии по отношение на този факт няма. Ни сини, ни десни, ни бели, ни червени, ни жълти, ни бенбени. И е естествено сега на принципа на малкото-голямото куче, малките да вдигат вой до небесата. Така изглеждат по-големи. Аз взех и пресметнах разликата между първата и втората партия в населено място с много оплаквания за закупени гласове и реших да поразсъждавам. Значи разликата е малко над 10000 гласа. Ако приемем, че всеки е закупен за 500 лв (както чета едно предположение) това значи 5000000лв, което е повече, отколкото общият бюджет на НДСВ за изборите (според официално инфо на Николай Василев от предните) и някак не ми се вярва. Това е скъпо дори за най-добре облечените и каращи мерцедеси бизнесмени, и не си струва за ползите от повечето общини (където повече ще инвестират в строителство, надявайки се на изплащания след 10-15-20 години, тоест ще трябва да платят за гласове много повече в дългосрочен аспект, подкупите не отпадат – те ще трябва да продължат да се плащат, а възвращаемостта е много ниска и рискова. Нещо не излиза тука сметката). Дори сметката да е с 20 лева пак излиза трудно, а вече знаем, че дори манговците не дават гласовете си за 20 лева. Над 1/3 от електората не може да докаже гласа си с GSM (Бабите) и потенциалните продавачи по този метод за само сравнително по-младите (ако това е методът), които традиционно не гласуват. Както и да го въртя не ми излиза сметката. Дори да предположим, че електората се е возил с мерцедеси до урните в изборния ден (както имаше един репортаж по телевизията), при средно 20 мин път отиване-връщане-качване-слизане на Мерцедес, и 4-ма возени, за 6 часа избори можем да превозим не повече от 72 гласуващи баби на кола, или ни трябват 140 мерцедес джипа, за да постигнем ефекта при равно разпределение, което пак не ми се вярва дори от гледна точка на опашки пред урните или по кръстовищата (тоест е наистина по-вероятно да са возили само познати и роднини, отколкото масово гласоподаватели по този начин). Да не говорим как излиза сметката при разликите на ГЕРБ срещу БСП в гласове в София. Възможни вариации на сметката са – да са плащани далеч по-малко пари на глас, да са возени хората с по-евтини коли и повече, или автобуси. Но дори тогава пак сметката изглежда доста невероятна. Или казано с други думи – не казвам, че няма купуване на гласове. Но не ми се струва възможно да е оказало съществено влияние върху изборите като цяло. В никакъв случай не и пропорционално на пищалъкат опънат от загубили електорат партии. Дефинитивно не можем да замерим загубените гласове за закупени, просто, защото излиза парадоксално (сиреч основната причина за загубените гласове е вътре в партията, а не извън нея). Да не говорим как партиите класифицират електората и програмата си по този начин – избирателят е склонен да продаде перфектната програма на СДС за 20лв? Явно в очите на избирателя тази програма струва по-малко от 20 лв. При такава сметка, аз, ако бях на мястото на СДС щях да си трая за закупуването на гласове, щото ще ми се върне като бумеранг точната оценка точно колко струвам аз. Същото се отнася и за БСП. Моят извод е по-скоро че се търси някой враг, торбалан, който да бъде надут в много по-голяма степен, отколкото е в действителност и на него да се прехвърли вината този път. Торбалан вадещ от торбата пари, и пъхащ там гласовете на хората. Гласовете, дето тия хора с радост биха дали за любимата партия, обаче на фона на 20лв как можеш да ги обвиняваш? Това е далеч повече от цената на любимата партия. Торбалан дето е изял милион гласове.
Понеже не пиша за първи път за купуването на гласове (поне от 3 избори имам изказвания на блога) е очевидно за мен, че това не е новост и в него са замесени всички пищящи в момента партии. Бих могъл да кажа, че те се оплакват от това, че – а) и други вече плащат и това не е предимство само за тях, б) цената на закупуването на глас е надминала цената на добрината, която те ще донесат на избирателя, когато дойдат на власт
Ако предположим, че всички гласове, получени от ГЕРБ на тези избори са закупени по движещата се из ефира цена, без да слагаме допълнителните разходи за проверка и транспорт, излиза, че ГЕРБ е похарчил увеличението на бюджета на образованието за следващата година само за да дойде на власт. Не е ли парадоксално? Или понеже ние обичаме парадоксите, сега доктор Трънчев ще стане и ще каже, че заради ГЕРБ учителите няма да получат увеличение? Аз не съм гласувал за ГЕРБ обаче не мога да не отбележа, че вината им се преувеличава (без да казвам, че нямат вина, макар да наблягам на това, че надали е по-висока от тази на другите политически субекти)
Купуването на гласове е лошо. И може да повлияе върху резултатите на изборите в изключително малки населени места. Но не е това в което Станишев, Костов, Сидеров, Велчев се опитват да го изкарат. Също така не говори особено лошо за купуващите, както и за избирателите продаващи. Да плащаш във вече утвърден пазар (виж предни избори и купуване на гласове от СДС, НДСВ, ДПС, БСП) си е просто бизнес. Утвърдилите пазара, ако се оплакват, че някой плаща освен тях, това вече говори за картелна организация (което вече е подсъдно от гледна точка на търговията). Или просто трябва да ограничат съществуването на пазара, започвайки най-вече от себе си. Ако на предните парламентарни избори се говореше за купуване на гласове от НДСВ, кой може да обвинява, че някой друг е решил на сегашните да се защити, като купува и той (и по този начин тушира вектора на монополизма, предлагайки избор на купувача). Обвиняването към избирателя, че си продава гласът е некоректно. Това не говори за липса на политическа съвест или интерес към бъдещето си. Напротив. Какво получава от една страна – старото лице, старата програма доказала се неефективна, а от друга 20 лв. Явно за 4 години избирателя оценява ще получи по-малко от тези 20лв, избирайки алтернативата, и той процедира напълно демократично и в свой интерес – взима парите предварително и гласува за тези, които му ги дават предварително. Това драги ми любители на демокрацията също е избор, също е мнение, и следователно също е демокрация. А проблемът за избора на избирателя никога не може да бъде негов, той е в този, който не е предложил по-добра алтернатива.
Всеки знае, че аз съм против стачката на учителите. Считам, че е изпусната и се развива по неконтролируем начин и че изискванията далеч надхвърлят разумното, без срещу него да има конкретни и ясни оптимизации на сектора, най-вече идващи от съкращения на работещите в него.
Но тази простотия дето се е случила тук не мога да приема. Значи имало хора равни, по-равни, най-равни и братовчеди на Станишев? Последните, от които защитени от полицията? Това, ако не е най-долното крайно стъпало, на което може да застане Българската полиция – лична охрана на определени фигури, не знам как да класифицирам!
