Конче

Като се заговорихме за брат ми аз имам много малко спомени от времето на най-ранното ми детство. Когато си малък общо взето концентрираш цялото внимание на околните върху себе си. И дори да правиш бели ти се радват. Което бързо се усеща, и ти се възползваш правейки повече бели, за да ти обръщат внимание. Но понякога в живота на човек се случва такава една работа, ражда му се брат. И моите родители решиха да ме информират във въпросителна форма - дойдоха да ме питат дали искам братче и да ме навиват. Аз разбира се не исках братче. Исках конче. Обаче те ми докараха брат. Толкова бях убеден, че са ми донесли малко конче, че му бърках в пелените, за да видя дали няма опашка. Той всъщност имаше опашка, ама не и отзад. И по-късно не ми мина, опитвал съм се да го яхам като конче, въпреки че беше далеч по дребен. Когато се отказах от всичките си тайни надежди, че все пак не ми е брат така да се каже бавно изживях едно от най-големите си ранни разочарования в живота. Нещо като времето, когато разбрах, че всъщност никак не е трудно да живееш цял живот в лъжа, един важен урок за живота, а именно, когато осъзнах, че всъщност няма Дядо Мраз (Дядо Коледа).