За мъжката чест

Майка ми разказва често тази история за моят брат:

Един ден като по чудо баща ми станал и заминал на работа рано сутрин (баща ми обичаше да спи до късно). А брат ми вместо да отиде на училище се мотаел в къщи като муха без глава. В момента, в който баща ми излязъл брат ми отишъл при майка ми и и казал, че трябвало да отиде в училище с нея, защото учителката я викала и много държала. Майка ми веднага разбрала каква е работата, щом брат ми не искал да ходи на училище и чакал баща ми да излезе. Хванала го под ръка и забързано закрачили натам (ние живеехме много близо до училището).

Като ги видяла учителката се разкрещяла „Аз нали ти казах да доведеш баща си?”. Майка ми схванала притесненията на брат ми (баща ми понякога беше доста лют) и казала, че и тя е родител с равни родителски права и учителката можело да каже и на нея за какво става въпрос. След известна дискусия за правата и свободите учителката разказала ужасното прегрешение на брат ми. Сбил се той с някакъв съученик и в суматохата на боя счупили портрета на Ленин. Майка ми се обърнала към него, който стоял отстрани някъде в низините (брат ми бе доста дребен, но боен) и просъскала истерично „Защо се биеш ти, кажи!?!?”. А брат ми ги погледнал и троснато казал „Ей така! За мъжката чест!”. От това майка ми така я напушило на смях и казала на учителката през сълзи – „Е, щом е така няма да го наказвам! Толкова малко мъже останаха!”