Переструвка

Днес се случи нещо, което ме потресе. На човека огласен от полицията за това, че е издал подкупни чиновници – Арх. Янев му се наложи да се извини, че е изказал една обществена и хвърчаща из ефира (и имаща скандали и Европейски отклик и преди) тайна – че в земеделското министерство цари страхотна корупция. Наложи му се да се извини не защото не е прав, а защото не може да го докаже за 1 ден – толкова колкото време му даде земеделския министър преди да стовари върху него цялата тежест на закона и държавните адвокати и да го съди до дупка.
Човек би казал – коя от трите възможни реакции на земеделския министър издава най-много страх и подсказва, че архитект Янев може би е прав:

Моментален ултиматум с убийствено кратък срок и заплаха за съд?

Гордо мълчание?

Предлагане на съдействие за проверка на сигнали?

На фона на това, че ни спират евро фондовете, знае ли човек. Лично за мен реакцията на министъра е рязка проява на страх от спиране на евро фондовете и разгаряне на стари и не приключили скандали. И това не е единственият министър, който действа агресивно страхливо на детския принцип – „атаката е най-добрата защита”. Николай Василев (и не само) почти винаги така процедира, дори като четох записите на обсъждането на прилагането на безплатен софтуер в ДА, той не защитаваше никаква позиция, само обвиняваше другите по начин, който децата се учат да обвиняват в детската градина.

И на този фон се замислям, държавата всъщност иска ли да се бори с корупцията? Как може една търсеща да пребори това държава и нейните служители да заплашват тези, които подават сигнали? Какъв по-добър урок в стил „мълчете да отмине” е това?

И това ми напомня на една приказка точно в този стил, която не чак толкова отдавна един дългогодишен управник каза и която очевидно е мото номер едно на всички управления в последните 15 (и сини, и червени, и жълти и бенбени) години по отношение на корупцията – „да са поснижим и ако не отмине, ще видим дали ще се реформираме”. Защото не законите правят реформата. А мисленето. Няма действащ закон, когато съда помилва престъпник, а прокуратурата не смее да го обвини (нека не давам пресни примери), а преди това познати и властници кат един се изреждат да ти предлагат моркови и тояги да си траеш.

И за завършек навремето имаше един страхотен виц за това какви реформи се били правили по света:

В СССР се правила перестройка. В Афганистан се правила перестрелка. А в България се правила переструвка.

Е, и сега така, в борбата с корупцията у нас има переструвка.