Won't somebody please think of the children?

Винаги много съм се впечатлявал как винаги някой успява да намери ирационално оправдание за да ограничава свободата на хората. Сега се борим с терористи, и в името на борбата с тероризма всичко е разрешено – не спазване на човешките права, подслушване без причина, измъчване в затвори, без разрешение и контрол на съдебната система, на хора само заподозрени в тероризъм (тоест вероятността да не са терористи е много по-голяма, и се оневиняват само ако след много бой, в продължение на дълги години, не знайно защо, не си признаят). Любимите ми факти за тероризма са най вече това, че все още няма международна дефиниция за тероризъм, макар напоследък да се налага правилото, че терористите са тези, които чичо Буш посочи за терористи, а тия които той посочи, че не са, не са терористи (например това обяснява точно защо Афганистанските, Иракските и Пакистански отцепници са терористи, а Косовските не са?). Друг много важен факт за тероризма, е че това е един скрит враг – враг намиращ се в чужбина, но едновременно с това се намиращ се и сред нас. Враг прокрадващ се сред всички граждани. Необясним. За който знаем, че каквито и мерки да предприемем той пак се появява отнякъде, за да пречи на държавността (или поне на властността), без значение дали по случайност може да се окаже някое мнение на мнозинството и някак си да се наложи да суспендираме правилата на демокрацията, за да се преборим с това зло мнение. Враг, който понеже не знаем и не искаме да разберем какво е, и понеже не знаем и не искаме да разберем как се разпространява, трябва да замерваме чрез подслушване, за да го разкрием, след като вече се е случил и успял (с което се е разкрил), а не да предотвратим случването му, намалявайки предпоставките за появата му (бедност, необразованост, религия).

Та в името на борбата с тероризма, всеки гражданин трябва да положи максимални усилия, отказвайки се от всичките си права, за да предостави възможността на властта да го проследява, дали случайно бавно не се е превърнал в неопределимото нещо, терорист, целейки да попречи на властта да достигне до заслужен следващ мандат, и по този начин да навреди на сигурността на себе си и останалите граждани! По-добре да стои в затвора по подозрения, отколкото да вреди на себе си на свобода, нали?

Но най-голямото зло, това е Интернетът! Тероризъм сам по себе си! А всички цайсати негови потребители са продали душите си на дявола! Който определено е ляв комунист и болгър, защото както каза чичко Буш (неуспявайки да прокара продължение на своето „патриотично” подслушване на всички граждани завинаги, или измъчване в затворите, в конгреса) - конгресмените са заплашили американската демокрация, непозволявайки му да нарушава конституцията, защото са послушали леви блогъри (които очевидно вредят на държавността натискайки да се спазват човешките права).

Та и у нас да не изостанем (от добрите намерения на чичко Буш) се въвежда подслушване на Интернета, без разрешение от прокурор и по подозрение за потенциално престъпление, а както вече знаем блогърите (особено левите, тия дето натискат да се спазват човешките права) а и всички потребители на Интернет са престъпници, така че да не се оправдават. Но когато представители на обществото въстават, задавайки разумният въпрос – защо с оправданието за ЕС, една при това не чак толкова задължителна директива се прилага със значително по-разширено приложение, отколкото тя предвижда в себе си (у нас подслушването се прави без разрешение на прокурор, без идентификация на правата на лицата които трябва да вземат информацията, както и разширяването на броя на самите лица, и разширяването на казусите – подслушване по подозрение във всякакви престъпления от най-леки, например кихане, нагоре), винаги се намира някой (не случаен), който да се провикне в този момент като в американските филми, с втория лаф, оправдаващ всякакво ирационално действие - „Won't somebody please think of the children?” – сиреч да вземем да предпазим децата (http://en.wikipedia.org/wiki/For_The_Children_(politics)).

Та в този смисъл и може би с цел противодействие на протестите срещу прекомерното разширяване на правомощията за събиране на информация, у нас се проведе организирана кампания за предпазване на децата от злото по Интернет. Даже във вестник Дума (официозът, уж ляв) посочиха и директно злото, заплашващо децата – а именно „Надрусаният блогър”! Ако в едно левите (Дума) и десните (Буш) си съвпадат, то е че когато са на власт обвиняват блогърите, които не са съгласни с тях, за зли и надрусани.

Винаги съм се чудил за опасностите за децата по виртуалните светове, особено сравнени с тези в реалните светове:

В реалният свят едно дете може да пострада от педофил. По Интернет може да разбере, че има педофили. В реалният свят едно дете може да пребие друго (интересно, когато бях малък са ме били далеч преди Интернета да дойде), във виртуалният могат да го заплашат, че може да го пребият. И куп други лоши неща могат да се случат на едно дете по Интернет – например да разбере, че дядо Коледа е измислица, че не само животните в зоологическата градина но и хората правят секс, или че това което казват по телевизията в много случаи може и да не е истина. Сиреч, най-важното нещо, което трябва да постигнем като родители, е да предпазим децата от истината. В реалният свят детето е непрестанно под погледа на чичко полицай, затова нищо лошо не може да му се случи, и никаква истина не може ей така да научи. Поради което трябва и във виртуалният свят да бъде постоянно под погледа (или ухото) на чичко полицай, за да можем да открием кои са тия зли хора, които казват истината на децата (щото друг начин да им навредят май нямат)! Горе долу това май е смисъла на „Won’t somebody please think of the children?” – кампанията за предпазване на децата от злото по Интернет.

Но на мен това ми звучи парадоксално. Едно дете не може да пострада по Интернет по никакъв начин. Дори подозренията за потенциални психически проблеми не само не са доказани, но не се подкрепят от по-голямата част от специалистите. Един родител разполага с много по-големи лични техники да предпази децата си от „злото” по Интернет, отколкото в реалният живот. И въпреки това родителите биват навивани от пропагандата да се паникьосват много повече от опасностите в Интернет отколкото в реалният живот (стоенето в Компютърните клубове е по-лошо от алкохолизирането в дискотеката), за който министъра излиза и всеки месец обяснява как престъпността намалява поради личните му усилия, но за жалост се премества в Интернет, където очевидно няма хора и той не може да направи нищо там, ако не подслушва повсеместно (странно как ли успява без повсеместно подслушване в реалният живот). И злото, то се разпространява по Интернет и заразява нормалните хора, които стават веднага лоши (тоест преди Интернета, те са били добри), а F-Prot-a не лекува злите компютърни вируси прехвърлили се от Интернет на човек.

Но най-смешното от всичко са твърденията за насилието предизвикано от компютърните игри. Аз някога много отдавна съм бил малък. И тогава също имаше насилие. Но нямаше компютърни игри и Интернет. Та за това малко се обърквам от твърденията как всичкото това зло е дошло от метод за комуникация. Но ти дай на родителите да търсят вината някъде другаде, а не в себе си, където е май в повечето случаи. И им дай някой министър да ги убеждава в това, в което искат да бъдат убедени. И когато се търсят решения, те са понякога наивно смешни.

За подкрепа прилагам една американска карикатура, която с пълна сила се отнася и за нас: