Злият враг - терминацията

Българската телефония си намери нов враг! Врагът, който не позволява на операторите да печелят толкова колкото биха искали, или да крос субсидират цените си така както биха го правили, ако този зъл враг го нямаше! Врагът е „мобилната терминация”. От известно време в различни вестници излизат статии, в които се опитват да обяснят на потребителя защо трябва да е недоволен от това. Виждал съм такива в 24 часа, Труд, Капитал и сега поредната в Монитор - http://www.politika.bg/main/article?aid=7379&eid=118&cid=1

Ето и основните причини, поради които потребителят трябва да се ядосва:

- Защото номерът му не се вижда

- Защото злият терминатор влошава качеството на услугата

И аз съм писал за терминацията. Например как тя увеличава броя на потребителите, които мобилните оператори отчитат така успешно в рекламните си кампании (тоя 5 милиона, оня 3, третия 1).

Във всички статии обаче се спекулира (тоест истината се заобикаля или направо се лъже) и читателите биват заблудени в няколко основни направления, които лично мен много ме дразнят. Специално в тази статия в Монитор дори само заглавието е дразнещо и неточно – „Измамници крият международни повиквания зад БГ номера”. Нещо повече дори подкокоросват КРС за мнение, което комисията не може да има поради естеството на въпроса (няма нищо нелегално и дори незаконно), които ще пишат становище (сиреч мнение в стил мрън-мрън, ама не става).

Ето няколко основни постулата как работи мобилната терминация:

Мобилен или телефонен оператор сключва договор с компания/борса занимаваща се с международна терминация (тоест пренасяща телефонни разговори или обменяща цени за пренос на телефонни разговори) на телефония.

В тази борса се обменят цени на конкурентен принцип – различни оператори предлагат тарифи за терминация до техни или свързани с тях телефонни мрежи (идентифицирани чрез телефонните си префикси – например този за Mtel е 35988).

Този, който има най-добър коефициент (например цена/качество) бива избран от повечето оператори като място, през което се правят телефонните разговори.

Възможно е да има на борсата така наречените „Сиви” терминатори (сиви, защото не са нелегални или незаконни, но биват класифицирани за такива от по-скъпите, не желаещи да намаляват цените си директни оператори). Такъв например може да има устройство (gateway) което има виртуален еквивалент на 30 мобилни GSM апарата. Когато звъниш през него за мобилната мрежа, където се звъни изглежда, че се звъни от SIM картата сложена на виртуалния GSM апарат на това устройство.

Този сив терминатор заплаща цената на минута, която мобилният оператор иска съгласно тарифния план, на който е тази SIM карта. А получава парите, които се е договорил с другите оператори. Той бива избран единствено и само защото коефициента му – качество/цена е значително по-добър, отколкото този на директното обаждане към мобилния оператор. Затова и партньорите на мобилния оператор ползват тези услуги. Точно така, както Българските мобилни и фиксирани оператори пряко или косвено използват подобни услуги за обаждания в чужбина. Обикновено „терминаторите” купуват предплатени SIM карти – защото те нямат договор и защото минутите в тях в началото са по-евтини. Засегнатия мобилен оператор се опитва да открие тези SIM карти и да ги спре, защото, ако тези врагове на високите цени не съществуваха, той може условно да си вдига както си иска цените за входящите (и изходящи) международни обаждания поради абсолютната монополизация на достъпа до клиентите си.

В този смисъл ето фактите за мобилната терминация:

• Тя не е незаконна. Няма закон, който да я забранява. Трудно и би се направил такъв – защото разликата между фирмените GSM gateway и термнацията е много малка и напълно се размива. Особено за международна фирма с много клиенти и офиси в чужбина. Забраняваш най-общп терминацията и половината бизнес потребители на GSM-ия излизат извън закона (поради естеството на работа на GSM gateway-ите им дори ако ще продадени от същия мобилен оператор)
• Тя не ограбва потребителите. Напротив – намаляването на цените, които отсрещният оператор получава за обаждане към например Български мобилен оператор се проявяват пряко в намаляване на цените за крайния потребител (не задължително пропорционално, но все пак факт) и понеже предимно Българи звънят на Българи, това значи, че се равнява на намаляване на цените, които ние потребителите заплащаме
• Не задължително значи по-лошо качество. Поради това, че всеки оператор (а и борса) поддържат механизъм за замерване на качеството на обажданията през различните „терминатори” печели този, които има най-добро съотношение качество цена, включвайки и оригиналния мобилен оператор. Тоест самият факт, че вашият разговор е преминал през терминация показва, че има основание и за качество. Нещо повече, може по някога да е по-качествен от, ако не е преминал през терминация поради евентуални специфични технологични особености на директния пренос
• Не променя и не засяга услугите, които потребителите използват – те могат да изпращат и получават SMS-и, могат да изпращат и получават обаждания. Факт е, че се губят телефонните номера, или при определени ситуации може да има досадни съобщения или прекъсвания, но те са компенсирани от понижената цена. Освен това причината, поради която терминацията не предоставя често 1:1 еквивалентно усещане за услугата (experience) не е технологична или в естеството на самата терминация – мобилните оператори полагат усилия да влошат качеството на разговорите на предплатените карти или да вкарват вътре съобщения (колко пари остават) с които да намаляват коефициента на качеството и следователно общия коефициент на терминаторите (в своя полза). Или казано с други думи, качеството, което получавате през терминация е същото или близко до това, което бихте получили с предплатена карта към този оператор. Ако качеството на разговорите на предплатените карти е лошо, лошо е и вашето качество. А мобилните оператори (а не терминатора) се грижат това да е факт. На принципа да убием плъха с ядрена бомба

Сиреч, не че съм за терминацията. Но се дразня, защото се измества центъра на проблема. А той е много прост – високите цени за международни разговори на мобилните оператори и влошаването на качеството на услугата на предплатените им карти, за да не е лесна терминацията през тях, а и повече потребители да сключват директен договор. И за мен обвиняването на терминаторите за всички злини е като да обвиняваме хлебарките, че са полазили там, където сме посипали с храна. Терминаторите трудно се откриват, трудно се хващат, могат да бъдат частни лица (няма договор, който да задължава само ти да си ползваш SIM картата), не са незаконни, често не са нелегални, в много случаи са огромни и уважавани телекомуникационни компании (например Франс Телеком) и през тях прекарват трафик огромни и уважавани телекомуникационни компании (например мобилният оператор, когото ползвате в чужбина, дори зонови мобилни оператори – Водафон УК към Мобилтел могат да не предпочетат директното обаждане, а някой терминатор поради по добро качество и цена). Естествено има и ужасни случаи – полу отворени линии, прекъсвания и какво ли не. Но тези проблеми ги има често и при директната комуникация, и да се обвиняват само терминаторите за тях е нагло. Освен това има едно перфектно решение за всеки мобилен оператор, което повишава (според неговата реклама) качеството, което потребителите ще получат и ще убие всеки терминатор – намаляване с 15% на цените към другите оператори за международните обаждания. Много по лесно и бързо от писане на закони и становища от КРС, нали? При това в ръцете на оплакващите се. Обаче, ако не го правят, а натискат КРС за становище, какво всъщност значи това? Вероятно същото като БТК да поиска останалите телекомуникационни оператори да бъдат затворени, защото и отнемат потребители и по този начин им влошават качеството. Така че, нека ви преведа какво всъщност иска да каже тази статия в Монитор – това е оплакване от мобилните оператори, че заради конкуренцията на пазара на международни обаждания те не печелят толкова колкото би им се искало.