Стависки срещу Драгостинов
Аз от право не разбирам и с всеки изминал ден не го разбирам все повече и повече.
Значи съда е осъдил някакъв човек убил челно на пътя двама на 9 години затвор ефективно, при утежняващото вината обстоятелство – употреба на алкохол над определената за това норма 1.79 промила.
Стависки се отърва с 2.5 години условна присъда за убийството на един и раняването на двама, при употребата на алкохол отново над определената за утежняващо вината обстоятелство норма, официално – 1.29 при утежняващи 1.2 промила. Разликата е, че Стависки направил самопризнания.
Аз не знайно защо намирам доста прилики в действията на обвиняемите, но и една ключова разлика в присъдата.
Дори да си представим, че присъдата на Стависки трябва да е два пъти по-малка защото е убил само един – това прави 4.5 години ефективни. Дори да приемем, че се е хвърлил да ги спасява след като не си е намерил телефона и се е отрезвявал, това заслужава ли премахването на ефективността на присъдата? Или някой ще ми каже че съда го е наградил за самопризнанието? Сиреч, ако тоя първия чичо вземе и си самопризнае, и ще му дадат 9 години условно?
Защо на мен ми изглежда на двоен аршин?
Публикации
7 коментара:
Амииии според нетинфо ето една разлика: " ... както и с предходните му осъждания /Драгостинов има множество административни наказания, наложени по Закона за движение по пътищата/ ... ". Нека някой, който разбира да го тълкува това.
Е ..... ама вие май все забравяте, че живеете в България!
@nikola:
Добре де, ама при стависки има друго отежняващо вината обстоятелство. Публична личност е, участвал е в кампанията(дето само децата вече и се хващат), дава лош пример, подобна присъда сгромолясва доверието в съдебната система и институциите въобще.
Деляне, добре е че си ги спомняш тези неща. Ако в живота си не осъждаме подобни прояви, никога няма да имаме морал, же бъдем просто скупщина от индивиди набедени че живеят в общество. Така май няма да стигнем далеч, и не заради това което другите ни правят а заради това което ние сме.
@anon
С уговорката, че не съм юрист и най-вероятно бъркам; според мен рецидива има значение, докато личните чувства (той бил лице на незнамсикакво) - не. Да, лош PR е да си лице на кампания и след това да се издъниш, но не е наказуемо! Закона би трябвало да не се съобразява с чувства. И не съм убеден, че и липсата на морал е подсъдима. В този смисъл, да има мегдан къде да са различни присъдите сигурно. А като сложиш на кантара и (най-вероятно) различният калибър на защитниците им ето това е ефекта. В същия дух днес има още една присъда, дайте и нея да я коментираме? :)
Безспорно е, че присъдите не са съразмерни. И това е не заради липсата на предишни деяния на Стависки, и такива на Драгостинов. Просто парите постигат присъдите.
На мен в случая ми е по-интересно как никой не подведе под съдебна отговорност авторите, организаторите и излъчващите материалите на кампанията „Не карам пил!“? И защо тези организатори, от тяхна страна, не съдят и не преследват Стависки за уронване на тяхното име и престиж? Въпросите са реторични. Ясно е защо. С корумпирани медии, корумпиран съд и нетъждествени присъди.
Разликата е, че Ставийски е поискал от съда делото му да бъде гледано по реда на глава 27 от НПК (http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2135512224)
т.нар съкратено съдебно следствие. То е два вида (виж чл. 371 т. 1 и т. 2). Ставийски е поискал това по т. 2. Тъй като така се съкращава значително наказателното производство и за да се стимулират подсъдимите, спрямо които доказателствата наистина са сериозни, в чл. 373 ал. 2 е предвидена благоприятна последица: "...съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства". Чл. 55 от НК е текст, който регламентира случаите, когато съдът може да наложи наказание под предвидения в закона минимум (примерно както в случая минимумът е 3 години лишаване от свобода) или да замени дадено наказание с по-леко по вид (например от Лишаване от свобода в пробация).
Текстът ЗАДЪЛЖАВА съдът да падне под предвидения минимум (използван е терминът "определя" - не "може да определи" или друг израз показващ възможност).
Веднъж паднал под минимума съдът е решил да приложи спрямо Ставийски и правилото на чл. 66 от Наказателния кодекс, а именно условното осъждане. Според този член ако наложеното наказание е до 3 години съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на наказанието (дееца не трябва да е осъждан и т.н.).
Като цяло наложилата се практика в България е, ако присъдата е първа, деянието не е умишлено и наложеното наказанието е под три години, съдът ДА освобождава извършителя от наказателна отговорност, т.е. от тази гледна точка спрямо Ставийски не е извършено изключение.
Колкото до девет годишната присъда на Драгостинов явно е бил посъветван да не ползва правната си възможност за съкратено следствие и делото е разглеждано по общия ред. Дали това е сериозен пропуск на защитата му или пък адвоката му е имал нещо предвид, за да търси оправдателна присъда (при съкратеното следствие реално 99,99% от присъдите са осъдителни), не можем да знаем. Знаем само, че не възползвайки се от съкратеното следствие Драгостинов не е могъл да се ползва и от благоприятните последици, за които говорех по-горе. Резултата е налице.
Това е което мога да кажа.
Деляне отговорил съм на един по-стар пост, в който съм споменат.
Нямах много време да прочета линковете. Но се опитвам така да се каже да разсъждавам. Ако наистина изискването на закона е безусловно, а член 55 е изключително мек в този случай (без „многобройни смекчаващи вината обстоятелства” се премахва цялата възможност за преценка от съда дали да бъде приложен или не този член). Сиреч това би отворило безусловна дупка за намаляване на присъдата при „признание”. Единственият начин да няма “security” пробив в кодекса (да речем убивам двама-трима нарочно, след това си признавам и те са принудени да ми дадат условно съгласно чл. 55 т.2б) е ако съда може да откаже да разглежда делото по чл. 373 (2). Другата ми надежда е определението „първата инстанция” в 373 (1). Което все пак дава надежда при обжалване член 373 да не се взима в предвид. Или присъдата на втора инстанция да бъде по справедлива. Макар че в случая Стависки не стана ясно обжалват ли или просто си протестират, за спорта.
Публикуване на коментар