3D TV с Wii remote

Като се заговорих за Wii и се присетих, че гледах как може да превърнеш телевизора си в 3D с помощтта на PC и Wii remote.

Има две главни техники за правене на 3d:

Първата е прожектиране на различни изображения в лявото и дясното ти око. Това може да става като изображенията се делят по цвят или поляризация (цветните очила в 3D кината), имаш отделни екрани за лявото и дясното око (3D очила с дисплеи в тях) или използваш най-големият недостатък на LCD телевизорите – малкият ъгъл на виждане:

LCD телевизорите работят по много прост начин – отзад има източник на бяла светлина (предимно луминесцентна лампа). Кристалът в нулево положение пропуска цялата светлина. При подаването на ток се завърта (например на 90 градуса) и отклонява светлината в посока, в която окото не я вижда. Степените на контраст се образуват с различни трикове (от трептене на кристалите до по сложна конструкция на завъртането). Предимството на тази техника е че дисплея е плосък и сравнително тънък. Недостатък е сложната конструкция, малкият и сложно предизвикан контраст, зависимостта от осветлението и лошият ъгъл на виждане. Ако не сте позиционирани срещу центъра на дисплея и се местите дори малко на ляво или дясно и цветовете и яркостта се променят (особено ако се местите в посока на равнината, в която се завъртат кристалите). Това е голям недостатък на LCD технологията (OLED ще ги разбие) и се компенсира до известна степен с лак с частична пропускливост, който размива светлината в различни посоки. Обаче за 3D дисплеите това е качество а не недостатък, защото чрез него можем да променяме яркостта на светлината за лявото или дясното око, ако знаем къде се намира зрителя. Останалото го върши мозъка – при наличието на ярка и неярка светлина, ярката измества неярката. Достатъчно е да завъртаме четните и нечетните кристали с различен ъгъл така че да са различно ярки за лявото или дясното око. Намаляваме разделителната способност по хоризонтала два пъти, но правим 3D изображение за неподвижния зрител. На практика всеки LCD става за това, просто се прилага малко елементарна математика на цветовете по четните и нечетни колони – все пак отстоянието между очите на хората е фиксирано без значение раса и възраст (варира много малко). Но тази техника работи само с неподвижен зрител. Малко да мръднеш и изображението се размазва. И е персонална, може да се използва качествено само от един зрител. Освен ако дисплея няма камера, с която да следи къде се намират зрителите. Друга особеност е, че очите се уморяват и то доста (филтрирането на шума не е евтино, а в този случай има много шум). Тази техника разчита на това, че нашето стерео зрение на късо разстояние вижда 3D чрез двете ни позиционирани централно очи. Това ни позволява на разстояние до 3 метра много точно да определим разстоянието до малки предмети, и се предполага, че е еволюционно наследство от времето когато нашите прародители са се хранили с насекоми – голямо качество при лов на такива.

Втората техника работи с всеки телевизор, не само с LCD. Тя използва това че ние виждаме 3D на по-големите разстояния чрез интерполация на переспективата. Тук стереото на очите ни не помага, защото предметите на повече от няколко метра разстояние не се виждат различимо различни за лявото и дясното око, поради големината на клетките, които имаме за усет на светлина и цвят. В този случай мозъкът предполага кое зад кое се намира въз основата на познанията ни за предметите и отношенията на переспективата. Когато се движим, промяната на отношенията между предметите създава възможност на мозъкът ни да прави трианголация и да познава много точно кое зад кое е, колко е голямо и на какво разстояние се намира. Точно така както учените замерват разстоянието до звездите снимайки ги как се променя ъгъла на виждането им в зависимост от това дали земята се намира от тази или от другата страна на слънцето. 3D телевизорите могат да използват това, ако знаят къде се намира зрителя и да променят графиката така, че отношенията между рисуваните предмети да се променят така както мозъкът очаква. Тази техника е по-малко натоварваща за очите и е много удобна за всякакви телевизори и компютри, без да се губи разделителна способност по хоризонтала, и без недостатъка на това, че се вижда само от едно малко петно пред телевизора. Освен това е много лесна за реализация. Но за да работи, трябва да знае къде се намира зрителят. И тук прилагам една демонстрация, как може да се реализира на телевизор или компютърен дисплей, използвайки дистанционното на Wii за да се познае къде се намира зрителя.