Колко човека трябва да загинат за да се отмени национален празник?
Гледайки споровете, които се разразяват по телевизията трябвало ли да се отмени националният празник или не и особено гледайки направо смешния (да не употребя друга дума, но е определено неуместен, без значение от позицията му) коментар на президента - "ще има траур, когато обявят имената", или казано с други думи, "ще има траур, когато аз кажа", защото от неговата партия зависи най-вече обявяването на имената на загиналите, или пък "ние честваме национален празник а не сватба" (тоест само сватба ли се отменя заради загинали?), и заяжданията между бате Бойко и бате Гоце, просто не мога да не задам въпроса:
Тази търговийка с човешките животи "не заслужава отмяната на празника" и щраусовото поведение "ще си подам оставката ако съм пряко виновен", изисква да задам въпрос:
Колко живота струва един национален празник? Колко трябва да умрат за да бъде отменено честването? Колко живота струва една оставка?
И на края, аз не искам оставки, нито смяна на правителството. В последните 15 години се смениха толкова партии и правителства, че не мога да ги изброя. И по време на всяко ставаше сакатлък и инцидент. За този пожар са виновни точно колкото БСП, толкова и ДПС, СДС и НДСВ. Единственото нещо, което мога да попитам е - как ще ми гарантират че няма да се случи отново? Какво добро ще извадят от смъртта на тези хора, че да спасят други?
И на този фон, никак не ме радват и изказванията на Емел Етем, още повече ако е права, че и тази година ще има преливания на язовири и реки пролетно време.
9 коментара:
Е, всяка година по пътищата от катастрофи загиват по 1000 човека - това прави грубо 3 на ден. Всеки ден ли да е национален траур, или вместо това да вземем да направим нещо по въпроса?
Никое правителство по света не може да ти гарантира, че няма да се случват инциденти по принцип и в частност на националния празник. Нито една отмяна на честването на национален празник и нито една оставка няма да върнат жертвите към живот.
А ако се замислим по-дълбоко, ще стигнем до извода, че за пожара в частност и за инцидентите по принцип има принос всеки от нас.
Можем да помислим какво всеки от нас би могъл да направи, за да има по-малко инциденти от всякакъв характер, но да искаме гаранции е смехотворно.
3-ти Март, националният ни празник е отдаване на почит към загиналите за Освобождението ни, тъпо, спекулативно и популистко е да се говори за отмяна та му, иначе винаги ще се намерят добро количество, които да се възмутят
Честванията на нещо имат винаги политическа мотивация. Защото за загиналите всеки ден съществувание на идеалът им, родът им е празник. Ние на тях отдаваме и би трябвало да отдаваме почит всеки ден, като последователи на делото им, а не като отбиващи номера с маршировка. Политиката е основното в едно честване. И понякога оправдава с целесъобразност човешките жертви. Например честването на първи май в Москва по време на обсадата през Втората Световна. Политическата мотивация на нашите чествания сега е „затвърждаването на Българо-Съветската дружба”, комбинирайки в едно избора на предизвестеният президент в Русия и 130 годишнината от освобождението. За което между впрочем аз нямам нищо против. Колкото повече дружба, толкова по-добре. Но не мога да приема изсъскването на президента „това да не е сватба”. То е обидно. И какво ще рече? Че за сватба може, а за други чествания не може? И естественият въпрос тогава е, за какво може, и колко трупа струва отмяната на честванията. А иначе аз си написах – не искам оставки, искам доказателство, че това няма да се случи пак. А дали хората са виновни – определено имат вина. Пожарогасителите ги крият а вагоните заключват заради кражбите. А както разбрахме вчера от рапорта на пожарникарите и спасителите участвали в гасенето на пожара, както и мястото където са намерени 5 от труповете, и информацията за скочилият през прозореца показва че основната причина за жертвите (поне 66% от всички) са заключените врати. Ако са били отключени поне 6 човека са щели да оживеят. И къде е вината тук? В практиката в БДЖ? В държавата не осигуряваща прилагането на закона и охраната на гражданите си? В гражданите крадящи поради бедност, необходимост за оцеляване или традиция?
Така или иначе не става въпрос за отмяната на празника, а за наглият отказ от отмяната му. И аз днес не празнувам. Вие празнувахте ли?
И какъв би бил "ненаглия" отказ.
Целия този плач, начело с Б.Б. да се отменят събитията по повод празника е просто смешен...
Аз например не виждам противоречие да има и траур и чествания. Също така не мисля, че сравненията със „сватба” бяха уместни. Както и твърдението че ще има траур, ама друг път.
Един от родителите на хората в неизвестнот, каза, че обявяването на национален траур е популизъм и това по никакъв начин няма да им помогне. Също така каза, че мъката си е лично тяхна, а националния празник си е национален празник. Бойко Борисов прави евтин Пи Ар на гърба на жертвите, а такива най ги мразя.А пожарогасители няма, защото ги крадат, по същата причина сигурно заключват и вратите. Тъй че всеки, който е откраднал пожарогасител от влак е в известен смисъл убиец.
Отказването на траура е също популизъм. А това за пожарогасителите и вратите вече съм го споменал най-малко на три места в блога. Но кражбите не могат да се спрат. Случват се и в най-добрите семейства/държави. Дори и мотивацията "бедност" да е изчезнала, бунтарството и незнанието ще поддържат крадци поне сред 10% от демографският растеж годишно. В този смисъл както вече споменах въпросът е въпрос на приоритети - да се жертва известно количество брак и пари за охрана, било от БДЖ, полицията или пренаправяне на организацията, но да не се нарушават правилата за безопасност.
По-скромно трябва да се действа в такива моменти, без тази соц-помпозност с манифестациите.
Манифестациите не правят агента Гоце и шайката около правителството му по-малко противни или по-легитимни.
Публикуване на коментар