Нашите бетони са бетон!

Тази статия във вестник Дневник просто не мога да пропусна - Браншът помоли медиите да не пишат лошо за туризма! Пълна е с бисери и е съвсем ясно обясняваща защо когато ни критикуват от ОЛАФ ние повече се оплакваме и критикуваме на обратно вместо да се поправим. То това май е Български манталитет. Ние сме безгрешни, но неразбрани!

Основната идея на туристическите босове, е че разбираш ли, като казват медиите колко зле е нашия туризъм и от това научават чужденците и не идват за да го разберат лично. А е къде-къде по добре недоволен чужденец отколкото липсващ такъв. И за слабия сезон отново намерихме виновник – медиите. А и ония туристи, дето се били оплаквали. Оплаквали се за да си намалят цената. Макар да нямаше как да могат да го правят ако нямат основания.

Та разбираш ли, цитирам:

"Всички трябва да си дадем сметка, че сме в една лодка. Напоследък нямам това впечатление. Всеки пробива по една дупка" казва недоволен туристически бос, предлагащ да заблуждаваме чужденците да дойдат, да ги оберем и да не повторят.

"Надали вестниците стават по-продаваеми с презастрояването и студените кебапчета" – сиреч, като кажете за презастрояването, шума и студените кебапчета и разваляте чудесната изненада на туристите!

"Не казвам, че трябва да изкривяваме информацията, а да бъдем по-толерантни." – сиреч, вие си трайте, щото нали знаете от честност си оставаш беден? Ако лъжете (бидете толерантни, и премълчавате) ние ще печелим и току виж купим някой и друг вестник (от улицата). А правото на информираност и свобода на словото, е едно нещо, дето ако ще да го има, доколкото не пречи на бизнеса.

Срещата премина в назидателен тон, с който браншът обясняваше колко вредно е медиите да пишат за проблемите, защото те автоматично намирали отзвук в другите страни. – сиреч мен не ми дреме дали е истина или не, не искам да се поправям, а вие недейте да казвате на чужденците какво е положението и че не искам да се поправям.

"Какво като Слънчев бряг е застроен. Като го напишете, ще се срутят ли хотелите" – мъдра мисъл идеща да обясни на вестниците, че „кучето си лае, кервана си върви”. Няма значение какво си мислят туристите и гражданите. Важно е какво си мисли един туристически бос. А когато туристите намалеят – медиите, държавата и гражданите са му виновни.

Зам.-председателят на ДАТ Станислав Новаков добави, че в Слънчев бряг се правели и хубави неща. Целият курорт бил под 24-часово видеонаблюдение. Има туристи, които всяка година се връщат в Слънчев бряг само защото е шумно, цветно и весело", посочи пък Поли Карастоянова.- страхотно нали? Един убит шведски турист, за който държавата и локалната индустрия в Слънчев бряг като опълченците на шипка се опъват да прикриват виновниците, при това заснети на GSM (а снимките от охранителните камери случайно изчезнаха, за да се чувстват туристите по спокойни), а после друг турист биха на същото място по същото време. И тази случка е отбелязана в проблема на Българската полиция и правосъдие, и заради нея от ЕС наказват всички данъкоплатци и нормална индустрия. Но важното е, че когато има камери работещи 24 часа, макар и да не ловят престъпниците, туристите ще се чувстват измамно по сигурни, точно толкова колкото измамно биха дошли у нас, по толерантна статия във вестник, за да бъдат приятно изненадани от шум, презастрояване и студени кебапчета. Кеф е на туриста, когато е шумно, кеф е когато от презастрояване е цветно, но най-вече е кеф, когато го бият под камерите, на които записите винаги се губят (особено когато го поубият), за да е весело.

Тази година имало дори повече български туристи от миналата година. Нищо че в Гърция ходят повече българи отколкото по нашите прехвалени курорти мастодонти. А това че имало повече наши туристи било хубаво. Пък и как няма да е – като има 50% празна леглова база, и намаляване на почти всички туристи, не компенсирано от минималното увеличаване на туристите от Латвия и Русия, е редно да се напънат малко за българи, но изглежда не помага.

Но най яко беше, когато минах през Слънчев Бряг преди 3-4 седмици с кола, и доминиращите реклами по уличните пана бяха следните (а те говорят много повече отколкото медиите или туристическите босове):

„Най-добрите бетони от …”

„Нашите бетони са бетон!”

„Бетони и кофражи за сгради и гаражи!”