Концерт на Металика в София

Вчера бях на концерт на Металика в София. Това е вторият ми концерт на Металика, след концерта в Пловдив преди 10 години. И както тогава, така и сега, този концерт отново постави това, по което ще се равняват всички концерти в България за в бъдеще. Може би този концерт вчера бе най-посещавания концерт в България за всички времена. Спори само с концерта на Лепа Брена отново на Стадион Васил Левски преди около 20 години, за когото се твърди, че е събрал 80000. Твърдението се основава на тогавашния сборен капацитет на стадиона и оценка на око, защото поради свободно отворените врати не е правена сериозна статистика. Възможно е посетителите да са били и значително по-малко. Така или иначе Металика бе в състояние да събере над 50000 плащащи човека, всеки даващ европейската цена от над 25 евро, и 90% от билетите бяха изчерпани близо месец след пускането им на пазара. Звучи впечатляващо нали? При условие, че родните ни прехвалени звезди при далеч по-малки цени на билетите не събират толкова души за цяло лято турнета.

Както преди 10 години, така и сега, този концерт стана „най”:

· Най-посетения концерт у нас поне за последните 19 години, над 50000 души

· С най-голямата сцена някога идвала у нас (най-голямата, която аз въобще съм виждал след тази на концерта на Ролинг Стоунс в Сърбия)

· Концерта с най-много ефекти у нас – имаше фойерверки, огромни дисплеи, особени звукови ефекти, огньове и т.н. Интересно е, че все повече концерти се пълнят с ефекти за добро или лошо

· Концерта с определено най-добрият звук у нас, който съм посещавал до сега

· И не на последно място най-добре организирания концерт

Този концерт показа за мен няколко неща – че и у нас могат да се случват наистина големи концерти. От концертите от турнето на Металика през 2008-ма година до сега, нашият е един от най-посетените и определено се усещаше, че може и още, ако билетите и достъпа не бяха ограничени от изискванията за безопасност и размера на стадиона. Явно метълите в България са поне толкова, колкото са и чалгаджиите, което вероятно ще се промени скоро, защото дочувам, че известни наши чалга звезди щели да почнели да пеят рок (и метъл?), а това значи, че е време да сменяме стила. Впечатляващото бе и че имаше достатъчно мобилни клетки да поемат мобилните телефони на над 50000 (или поне тези, които бяха на Мобилтел, за другите не мога да кажа нищо), защото за разлика от всички други концерти, на които съм бил до сега (при това далеч по-малки), телефона ми не само се регистрираше в мрежата, но и успешно си говорех, и дори пратих MMS.

Също така показа, че у нас концерти могат да се организират и добре, макар и по изключение. На този 50000ден концерт хората успяха да влязат лесно, почти без опашки, които на всичко отгоре където ги имаше се движеха бързо. Имаше 28 входа (все пак е Стадион Васил Левски) и въпреки, че повечето народ се бе скупчил около вход 1 (главния) отново се влизаше бързо и ефективно. Полицията като да се бе случило чудо направляваше трафика на хората вместо да събира по 20 лева от шофьорите по пътищата, и бе затворила някой улици, и влизането и излизането бе безопасно и бързо, на пук на далеч по малките но за сметка на това значително по-лошо организирани концерти на Стадион Академик или Локомотив. Макар поради ефекта на едновременното излизане да имаше принципен проблем след края на концерта, а и доста хора да се оплакваха, че вътре в стадиона е свършила бирата, тези кусури са малки на фона на значително по добрата организация спрямо всичко, което съм виждал до сега у нас. Организацията съперничеше на тази, която видях в Сърбия за 70000 концерт на Ролинг Стоунс там.

Няма какво друго да кажа освен „много народ”. Много. Стадион Васил Левски сигурно не е виждал толкова посетители в цялата си история след ремонта.

Въпреки че имаше толкова хора видимостта бе добра. Очакваше се дъжд, за което бе дадено предупреждение на време и много (повечето) хора бяха дошли с дъждобрани. Ако нещата се развиват толкова добре, някой ден ще почнат и да раздават дъждобрани на концертите. Бе предупредено и не бяха допускани хора с чадъри, така че нямаше чадъри да пречат на зрителите (за разлика от концерта на White Snake и Def Leppard на Академик). За да има добра видимост се грижеха и три екрана, централния от които бе най-големия, който аз съм виждал през живота си, който на всичко отгоре бе невероятно ярък и с богат диапазон на цветове. Твърдението бе, че е тежал 8 тона, но си заслужаваше. Естествено не може и без издънки – малко след като включиха екраните, когато почна Металика май стана токов удар, и всички екрани загаснаха, както и частично осветлението, дори звука леко заглъхна. След това в продължение на две песни се опитваха да ги запалят, като екраните просветваха за кратко и загасваха. Пуснаха ги чак за третата песен. Но Металика не обърнаха особено внимание и си продължиха както си е редно за радост на публиката.

Моята компания съдържаше много ниски хора и жени (което пак значи ниски, а някой и бременни) и те се дръпнаха по назад за по-добра видимост и пространство. Аз увиснах сам най-напред до оградата на двете кули. Както си му е реда около мен се образуваха погота, в едното на които се отзовах в центъра, и се опитах да ги снимам доколкото мога. На едно от първите клипчетата май се вижда (и в тъмното се опитвах да ги снимам, но не ставаше нищо).

Мога да кажа удивително добър звук. Някой мои познати се оплакваха, че можели да се чуват (в смисъл не бе достатъчно силен да приглуши болката в душата ми) но това не бе недостатък според мен. Когато живееш в семейство на лоши готвачи свикваш и искаш храната ти да бъде препечена до изгоряло, да бъде сипана върху постелка от сол, и водата която отпиваш да хруска. Тук звука бе ясен, без ехо, без изкривявания, с чуване на всички детайли, и въпреки това можеше да говориш по високо със съседа си и да се чуваш. Това за мен е невероятно добър и балансиран звук. Не знам дали се дължи на стадиона или на апаратурата или и на двете, но до сега не ми се беше случвало да чуя такъв. Дори GSM-а ми не бучи при заснеманията. Няма какво друго да добавя по въпроса.

Естествено както си му е реда имаше и много фойерверки, огньове, светлини, пушеци, в които с прожекторите правиха ефекти, и други. Напоследък много концерти разчитат на ефекти и съм виждал вече много у нас и в чужбина. Дори когато ми се случи по неволя да присъствам на концерт на Слави Трифонов дори бих казал, че те прекаляваха от това. Фойерверките за концерт са като украшението на дама. Правило ли ви е впечатление че има разни дами, които носят килограми бижута? Винаги съм се чудил защо е това? Каква е далаверата за теб като човек да носиш нещо скъпо и лъскаво, при това толкова много? За самочувствие са ми казвали. Единственият прагматичен смисъл, който можах да измисля бе, че само човек, който се съмнява в стойността си носи бижута. Защото бижутата добавят минимална стойност. Ако носиш бижу за 5 лева, ще си мислиш, че за другите ще струваш поне 5 лева. Или ти като човек очевидно се самооценяваш по-евтино :) Та така и за концертите. Ако имаш прекалено много ефекти, явно се съмняваш в изпълнителската си и музикална стойност, та искаш да добавиш нещо, дето е безспорно оценимо. Както казва един туристически бос – нещо, дето е шарено, шумно и весело.

В този ред на мисли се замислих, на кой концерт съм ходил повече заради ефектите отколкото заради изпълнителите и музиката…

Мерилин Менсън? Определено заради ефектите. И заради Type-O-Negative.

Manowar? Заради ефектите.

Кис? По скоро заради музиката, но и заради ефектите.

Алис Купър? Заради ефектите и музиката на равно.

White Snake? Заради музиката.

Ролинг Стоунс? Заради музиката.

Джо Кокър? Определено заради музиката.

Роб Халфорд? Заради музиката.

Апокалиптика? Заради музиката.

Металика? Заради музиката.

Слави Трифонов? Само някое младо гадже фенка, гола и гостоприемна, може евентуално да ме убеди някак да ида на този концерт и то трябва много да се потруди. И дефинитивно ще е заради ефектите.

Металика имат много ефекти и то впечатляващи по концертите. Но са някак разумно балансирани. Интегрирани, а не отвличащи вниманието. Част от спектакъла поддържащи групата и твърденията в текстовете им, а не прекалени и даващи на изпълнителите малко време да се измъкнат за да не ги пребият с развалени домати и яйца. Бих казал бе удоволствие да се гледат.

След концерта се изнесохме сравнително бързо без блъсканица. Аз си тръгнах веднага към къщи и стигнах бързо до Орлов Мост където си хванах такси, което не ме сурвака както очаквах със 100 лева сметка, и се прибрах.

Прилагам малко клипчета заснети с GSM-а ми за доказателство. Много ми се щеше да заснема края на концерта, когато Металика пяха Seek & Destroy но батерията ми стигна само за първите 30 секунди. Преди 10 години във Пловдив публиката крещеше още 20 минути преди края и биса Seek & Destroy. Но тогава Металика въобще не я свиреха тази песен и трябваше Апокалиптика да спасява положението свирейки специално за нас Seek & Destroy (те са били на този концерт също) макар да я нямаха официално в репертоара си. Сега публиката също крещеше Seek & Destroy. И Хетфилд се засмя и каза „очевидно имаме нужда от още едно? Нека да е Seek & Destroy” от което публиката полудя. Жалко че не можах да го заснема. А валеше дъжд, и въпреки, че музикантите се мокреха и си личеше, си свиреха. Макар да ни спестиха една песен, вероятно заради дъжда. На края носеха Българското знаме и покриха с него барабаните. Хетфиилд показваше на камерите инкустрирано перце. Казаха ни „Благодаря” на Български и обещаха да дойдат догодина за новия си албум.