Отново разсъждения за ставащото в Южна Осетия

Въпреки, че нашата скромна държава предлага не малко простотии, на които да се ядосвам, в последните дни вниманието ми е насочено и към войната в Южна Осетия.

Защо ме притеснява тази война? Защото без значение най-важния елемент в едно такова събитие – страданието на хората, то винаги е повод за мерения на пишки от великите сили и политически размени. Няма значение какво се случва, кой печели, кой губи и т.н. Важното е какво се разменя. А пропагандата от всяка страна си работи, създавайки емоции на „патриотите”, залитащи в посока, без да се поинтересуват от мнението на отсрещната страна. Например в доминирания от Руски ПР свят много хора просто ей така искат да станат доброволци и лично да застрелят Саакашвили – новият Садам и Милошевич. От другата страна на бариерата пък разни се пънат да викат, че НАТО трябва да нападне Русия заради следните важни причини – защото е Русия (друга причина не е нужна), защото има миротворци в Осетия (нищо че са с мандат и разрешение на ООН, за разлика от омиротворяването на Ирак и Панама например) и т.н. А в България (и Латвия) коментарите са най-интересни. Чета страшно противоречащи си мнения, по отношение на тази война, които съдържат едновременно в себе си комбинацията от Македония трябва да стане Българска, Турците в Кърджали да не се отцепват, Руснаците са зли просто щото са Руснаци, а Американците са супер, просто щото са американци, или на обратно, но отнесено към Осетия. Особено яки са някой коментари – например в Грузия по време на бомбардировките пострада един жилищен блок и се появиха снимки на пострадалите, едва ли не всеки получи своята първа страница в списание от западните медии – за да покажат безчинствата на Руснаците в Грузия, с някой доста спорни интерпретации, на обратно обаче загиналите в Осетия не получиха своята първа страница. А там загиват хора и до сега. На въпрос – „а безчинствата на Грузинците в Осетия?” отговора бе – няма снимки, значи няма безчинства. За съжаление има снимки. И видео клипове. Но само по Интернет, или в медии от другата страна на барикадата. Най-бруталният за мен клип бе, заснет с GSM от децата на жена излизаща от мазето на разрушена сграда да търси вода за децата си, и там се вижда как я застрелват в главата, определено не руснаци. Други яки изпълнения са нарочните провокации. Например Грузинските бронирани машини прилагат понякога техника на мимикрия – отпред си слагат голям надпис на руски „Миротворци” и премахват отличителните грузински знаци. Така по-малко ги стрелят. За да не ги стрелят пък своите (които не са много, та риска е малък), държат един малък, по-скрит надпис отзад на машината. Тези машини буквално водеха партизанска и напълно независима (като бойна единица, без цялостна организация) война в Цвинхали, защото Осетинските милиции се справяха доста ефективно срещу по-организираните настъпления.

В региона има сигурно 30 вариации на религии, и над 40 различни езика, и 3-4 коренно различни вида писменост. И всичко това се комбинира почти произволно в 56 различни племена и националности. Много от „автономните” области, и търсещите независимост са имали и свои държави до преди СССР и попадат в това административно обединение под натиска на СССР. Яко е да гледам как разни патриоти приемат действията на СССР за правилни, а действията на Руснаците сега за неправилни, или обратно. В известен смисъл един и същи дългогодишен вектор се интерпретира различно, или пък се казва че определено действие е лошо, и когато започне да се извършва на обратно, отново е лошо. Сякаш не е важно действието, а кой го върши. Някой с ореол, ореола на дявола, или ореола на ангела. Каквото извърши ангела е винаги добро. Като в Библията, бог може да те накара да убиеш сина си и ти нямаш право дори да се съмняваш в правотата му. Явно не си говорим за обективизъм, а просто за политически религии.

А аз защо се притеснявам? Притеснявам се от много неща. От това, че виждам как хората, включително и аз се разпалваме неразумно по инсинуации и следователно глупости и можем да приемем за лична, и да защитаваме ентусиазирано и с кръв, някоя теза измислена от някой си и прокарана по подходящ медиен начин.

Притеснявам се и от войната, защото от Грузия ни дели едно море, и това е черноморска война. Както бомбардировките в Сърбия, ако тя се развие ние се намесваме веднага. Ако САЩ се включат във войната (а ние знаем, на тях мандат от ООН или решение на НАТО не им е нужно), Сарафово ще е вътре и то. Ако започнат блокажи в Черно море, дори да са на 400 км няма как да не ни засегнат и нас. Няма и как да не бъдат засегнати енергийните ни интереси, доставките на петрол и всички други планове.

От друга страна е трудно да се намери обективна информация какво точно се случва. Като цяло информацията по западните медии е стара, движи се часове на зад, а ситуацията се променя с минути. Отделно някой западни медии и по специално CNN показват само едната страна на конфликта, забавят нещата и ги преекспонират невероятно, поради споразумението за ексклузивитет, което сключиха с Грузинската администрация. Много по-обективен поглед има в Ройтерс, BBC и дори FoxNews (за който е безспорна връзката с администрацията на Буш и си е направо невероятно), но информацията е по принцип остаряла. Най-бърза информация се получава определено от Интерфакс. Те първи съобщиха и за навлизането на грузинските сили в Осетия, буквално 21 минути след започване на офанзивата. Два часа по-късно все още повечето медии се чудиха дали въобще да публикуват нещо. Следя Интерфакс от началото на конфликта, и смея да кажа, че са наистина много бързи. Не знам как да интерпретирам бързината им, но са средно час-два по-бързи от всички други медии, включително Осетските и Грузинските официални сайтове. Проблема на Интерфакс е, че се усеща пристрастност в техните писания и човек трябва да се научи как да ги чете. Те съобщават новината с да речем 3 изречения и после следват 30 в стил „Как това те кара да се чувстваш?”. Тъй като пристрастността им леко се лашка, в никакъв случай не мога да кажа, че следват някоя заповед от КГБ или Правителството. По-скоро се опитват да следват американския модел на правене на новини, и се отделят от телефаксовото неутрално поведение, на което ни бе насвикнал Ройтерс. Не мога да пропусна и сайта на Държавния Комитет по Информацията на Южна Осетия, където често за кратко се появява много детайлна информация от боевете, както има и линкове с други интересни сайтове за информация. Също така няколко Грузински сайта дават грузинската страна по въпроса (вкл. Официалния сайт на правителството), но за съжаление без много детайли по войната, наблягайки повече на политическото и медийно поведение на грузинската върхушка. Много и от приложените клипове (вкл. по YouTube са стари), някой заснемани от преди 15 години (с твърдението да са съвременни, което си е пълна инсинуация), което не се вижда на пръв поглед.

Повечето представяния на информация са емоционални или нарочно лъжливи. Да не говорим, че излизат и доста противоречия. Например Грузинските военни съобщиха че са свалили 10 руски самолета, но показаха снимки само от един, даже били хванали ранения катапултирал пилот и сега го лекували. Руснаците казаха –свалили са само два самолета. На следващият ден Грузинците съобщиха, че са свалили 12 самолета. Руснаците казаха отново – свалили са само два самолета. Днес Грузинците казаха, че всъщност свалените самолети в действителност били само 4. Руснаците коментираха така „ние стоим зад твърдението си, че свалените самолети са само два”. На война е нормално да се лъже. Спомняме си когато американците спряха до една река край Багдад за два дни, заради пясъчна буря, да дойде изостаналата логистика (защото блицкрига се изтощи), и да се ремонтират повредените танкове. Но официално съобщиха, че вече са в Багдад и водят бойни действия. В същия момент обаче министъра по информацията на Ирак твърдеше, че не само не са в Багдад, ами Иракската армия успешно ги изтласква навън. Този направо смешен случай на дезинформация и от двете страни си има дори свой собствен документален филм. И не е единствен. За войната в Ирак едно изследване сега няколко години по-късно казва, че първата информация за дадено нещо подавана и от двете страни в конфликта към медиите е била в почти 100% от случаите лъжлива и нарочно подадена такава. Не можем да не предположим, че и в този военен конфликт в Южна Осетия е така.

Може би най-независимото описание на конфликта (с най-малко залитания, но все пак има залитания) има на Wikipedia - http://en.wikipedia.org/wiki/War_in_South_Ossetia_(2008). Проблема с него е, че е вечно неъпдейтнато и се движи часове назад със събитията. Хронологията му също е разбъркана (което като човек дето проверява какво става всеки 20 мин, мога твърдо да заявя). Причината май е че следят 2-3 западни медии, и само като се появи събитие там проверяват и руските/осетските/грузинските. Така новинарският Round-Trip-Time става прекалено висок.

А намирисваше на война отдавна. Още в предното ми писание за Абхазия май месец намирисваше, но като гледам е намирисвало от години. Много интересно става, когато човек провери „американските консултации”, реформата на армията в Грузия, спора по отношение на въоръжението на СССР, и сдобиването с новите танкове в последните 2 години.

Няма как да не отбележа, че и аз съм пристрастен. Много ми се ще да застана на страната на Грузия, защото имам много приятели грузинци, а и Грузия и България много си приличат. В Грузия е имало много Черноморски курорти и там са ходили много туристи и туристки от СССР. Затова и има много вицове за Грузинци, точно като за нас Българите – те са най-дебели, най-плешиви, най-космати, с рунтави мустаци, с най-голямо самочувствие, най-големи мачовци, с най-големи пишки, гларусите на Съветските курорти, задължително с по един овен. Имат своя азбука и своя ортодоксална християнска религия, която защитават националистически сляпо. Като нас. В този конфликт съществуващ от преселението от 13-ти век до сега, не можеш да кажеш просто кой е виновен. Все едно казуса България-Турция. Заровени скелети има много. С вина от всички страни. Но не мога да не отбележа, че последните 2000 цивилни убити, 3% от населението на Осетия, и поне 30000 бежанци – 43% от населението, нямаше как да се случат ако Грузия не беше нападнала.

Въпреки опищяването на западните медии а и тук там по нашата блогосфера, смея да твърдя, че Руското поведение в Грузия към момента е изключително меко. Значително по-меко отколкото аз например персонално очаквах. В началото реших, че просто тече голям хаос защото са били изненадани от нападението. Но после прочетох в по-старите новини как след дислокацията на Грузинските войски (а Осетците и Грузинците са живели години заедно и със сигурност първите знаят на кого да плащат за информация, още повече, че има незнайни за световната общественост поне още десетина клана в Грузия, мечтаещи за автономия или независимост) Осетците са обявили мобилизация, а ден преди нахлуването на Грузинските войски буквално ден след обявяването на бойна готовност при тях, е обявена бойна готовност в Руските миротворци, и 58-ма армия. Така че не е като да не са очаквали да се случи нещо, и не може да е изненада, макар подобни разигравания и мерения на пишки да са ставали и преди, без война (виж – Абхазия, много интересно – Саакашвили им предложи широка Автономия и вицепрезидент, и премести войски на границата. Абхазци отказаха, обявиха мобилизация и Русия увеличи миротворците си до 3000 и война нямаше, преди четири месеца. Тук Саакашвили предложи широка автономия, разговори за вицепрезидент, насрочи дата за среща и преди това нападна. По подобен начин нападна преди години Аджария и реши, за сега, Аджарския проблем. Въобще тактиката май трябва да бъде – Ако Саакашвили ти предложи автономия стягаш войската, обявяваш мобилизация и военно положение).

Защо смятам, че поведението на Русия е меко? Русия разполага с много военен запас там. А те за сега ангажират минимални участъци от 58-ма армия, което е направо смешно. Към момента под 15% от капацитета на 58-ма армия е ангажиран в конфликта. Да не говорим, че създаваше проблем на Руснаците в началото, защото тяхната конструкция на водене на бой е комбинация и взаимодействие между различни типове войски. А те вкараха в началото само БТР-и, които увиснаха без защита и без добро обучение как да се справят с определени ситуации сами, та в началото понесоха доста загуби. По-късно ги подсилиха с парашутисти, и се справяха, макар и тук в началото леко слабо. Да не кажа, че основните бойни действия особено първия ден ги изнесоха изцяло Осетци, и аз например бях убеден, че след 4 часа Грузинците ще са завзели половината територия, а Осетци почти без тежко въоръжение, основно с хитрост ги правиха луди. Направо опълчението на Шипка ще им завиди. Например при първото влизане на бойна колона, я оставиха да стигне до центъра без проблемно, след което я подложиха на кръстосан огън и я унищожиха. Подобни партизански изпълнения се водиха из целия град. И ако не можем да кажем, че Осетската армия имаше някаква смислена организация, то и Грузинската се разпадна на самостоятелни групички, които стреляха по всеки който мърда като Осетците, без значение свой-чужд, и почнаха да прилагат мимикрията. И всичко затъна в едно блато на градска война, от която не знаеш кой къде е, какво владее, дали въобще владее нещо или просто си шофират и стрелят, под мощен обстрел с Град (първото след военно усъвършенстване на Катюшата). Такива сражения нямат изчистване. Направо се чудя как Осетците твърдят, че са ги изчистили. Такава армия и война няма комуникация, няма координация. Не невъзможно както Саакашвили казва – „спряхме да водим бойни действия”, а Руснаците „още се стреля и се водят битки” и двамата да са прави. Просто защото е настанал хаос.

Грузия се подсигури срещу евентуална енергийна блокада от Русия и Абхазия, като помоли Турция за помощ. И Турция започна да доставя петрол, ток и храни. Последните с кораби. Не съм се отказал от предположението за хаоса в Руското командване за мекото им, и леко неорганизирано поведение в Осетия, но започвам да си мисля, че може и да не е толкова неработещо. Руснаците имат голям резерв и производствени мощност, докато Грузия не може да издържи продължителна война. Един от изводите, които и ние трябва да си направим, е къде са проблемите на Грузия. Защото под американски консултации Грузинската армия се реформираше в последните няколко години, точно в същата посока, и по същия начин, по който се реформира и трябва да се реформира Българската армия (Информацията е от Global Security, Wikipedia, CIA и няколко грузински сайта). При това много по-завършено отколкото при нас. При война Грузия – България, преди сегашният конфликт аз определено щях да заложа на Грузия. Реформата там свърши следните неща: Намали се значително численият състав. Увеличи се логистиката. Количеството машини на войник се увеличиха. Грузинците се сдобиха с около 170 (по-)нови танка, с които подмениха (и ъпгрейднаха) старото си въоръжение. Закупиха доста американски копия на БТР единички същите, които купихме и ние. Същите, за които самата американска армия отказа поръчките си. Монтираха върху някой от тях гаубици. Започнаха да подменят калашниците си с M16-ки (и сега чета, че плачат, заради хаоса). В последните две години сигурно направиха поне 20 учения, и са се сработили значително по-добре от руската армия, макар и дефинитивно по-зле от Осетинските милиции. Нямат никакво военно производство, имат само една фабрика за ремонти на самолети.

Както споменах в последните 100 години всички войни са войни на икономиките. Винаги печели тази страна, с по-ефективно работеща икономика по време на войната. Следователно блокадата е много важен фактор във войната. Очевидно е, че Грузия не може да издържи на продължителна война. За това и според мен избраха да нападнат ден преди Олимпиадата. Когато руснаците бомбардират артилерийските точки извън територията на Южна Осетия, Грузинците се оплакват, че Руснаците бомбардират тях. Но и двете страни са прави. Руснаците бомбардират точка водеща война и въвлечена в конфликта, но и поради дългата балистика намираща се в територията на Грузия. На втория и третия ден обаче започнаха стратегически бомбардировки, които вече са далеч по спорни – разрушени бяха пистите на военните летища, за да не излитат грузинските бомбардировачи, също магистрални участъци, които могат да бъдат ползвани като военни писти (като нашите край Пловдив), разрушени бяха складове за оръжие (в единия загинаха 10 грузинци), разрушен бе сборен армейски пункт, и закрит резерв на гражданското летище, което за сега си е цяло. В процеса на бомбардировката падаха бомби по погрешка и върху граждански обекти. По подобие на разбитата телевизия и Китайски посолство в Сърбия, или безбройни случаи в Ирак или Афганистан. След като почнах да следя пораженията върху Грузинската армия, започнах да си мисля, че Русия може и да намери смисъл да действа меко. В началото си мислех, че понеже става въпрос за еднодневна война, която ще бъде спряна от Олимпиадата, ще се действа много бързо, ще бъдат въвлечени всички сили за изключително кратък период и след това ще се разчита само на ПР и ООН. Обаче Грузия загуби за 3-4 дни конфликт 1% от военните си, 35% от военната си авиация, 17.6% от бронираната си техника, 20% от артилерията си. А Русия още не е вкарала съществената част от 58-ма армия, а е дислоцирала една друга до Абхазия. Грузия при този тренд не може да изкара още седмица. Абхазия пък обяви мобилизация, въз основата на споразумение, което имат с Осетия. Грузинският резерв до Абхазия, който се мести сега по-скоро се укрепва за отбрана, за да не се отвори втори фронт, но дори само това е голяма победа за Осетия, защото този резерв е неизползваем при тях. Русия направи демонстрация с 6000 парашутисти в Абхазия, има активни бомбардировки за да се заключи (демобилизира) резерва на грузинците там (и тук Грузинците твърдят, че Руснаците ги бомбардират, Руските генерали пък твърдят, че не са стигнали до там да го правят, имат си други проблеми и се смеят на обвинението, а Абхазците твърдят, че те бомбардират а не Руснаците). Севастополският флот случайно започна да провежда учения и охрана наоколо. Дори свалиха един от три, вероятно изпратени с разузнавателна цел катери на Грузинците, оборудвани с торпеда срещу кораби. Според някой руски медии, ще се блокира Грузия по море. За да не може да идват военни доставки от Турция. Официално Русия отрича „защото не са във война с Грузия все още”. Грузия твърди обаче, че няколко Турски кораба са били спрени. Украйна се намеси веднага – няма да бъдат допуснати излизащите кораби да се върнат обратно. Одеса, Севастопол и Кримският полуостров са с доминиращо Руско население. Те са асоциирани към Украйна по времето на СССР, като един вид административен подарък. И това е един много специален въпрос за уреждане между Украйна и Русия, който притеснява първите сериозно, и бъзика външната им и особено вътрешната политика от години. Севастополци, които се натискат за автономия, обаче се надигнаха и казаха, че ако Украйна опита да блокира корабите, те ще обявят въстание (и ще стане гражданска война). Така че не вярвам Украйна да прави друго освен да се пъне. Конфликта може много сериозно да се задълбочи в собствената им територия. В подкрепа на Грузия безпрекословно се включиха всички държави с неразрешени Руско-етнически проблеми, като Литва, Латвия и Естония с близо 30% от населението им етнически руснаци. И Полското президентство, каква изненада! Германия пък подкрепи Русия, осъждайки започването на войната от Грузия. Също не особено изненадващо, Шрьодер е много силен лобист. Франция също стои по-скоро на страната на Русия. Европа ще се опита да използва конфликта, ако се задълбочи между САЩ и Русия, като механизъм за извличане на по-голяма независимост, и осъществяването на мечтата на Саркози за европейска армия. Също така ще изтъргуват според мен Косово. Великобритания за сега по-скоро си трае. Италия ще застане на страната на САЩ, макар поради това Берлускони да рискува отново да загуби изборите. САЩ на този етап са по-скоро неорганизирани. Подкрепят Саакашвили, но меко. Ако се абстрахираме от МакКейн, който прави ПР и действа като президент. В началото Саакашвили нееднократно твърдеше, че очаква военна помощ от САЩ, и че това е война и на САЩ. Каза че в бомбардираното летище е имало американски войски. САЩ отрекоха. Днес на въпрос към Саакашвили, разчита ли на подкрепа от САЩ, той каза, че Грузия може да се справи и сама. Тихата дипломация е работила доста, и очевидно стремежа не е към разрастване на конфликта. Китай подкрепя Русия (включително и заради своите си проблеми), и вероятно би изтъргувал ситуацията, но за сега си има вътрешни проблеми (бомби и олимпиада). От своя страна сепаратистите в Китай също го притесняват, и не е ясно на къде ще замине китайската дипломация. От друга страна надали би рискувал военните сдружения, магистрали и общия пазар с Русия. По скоро ще бъде неутрален с наклон към Русия, каквото поведение показва до момента. Съвета за сигурност на ООН се опитва да приеме декларация под натиска и на САЩ, и на Грузия, и на Русия, но страните в постоянния съвет бързо сменят позициите си, а декларация няма да излезе без да бъде включено осъждане на Грузия за започването на конфликта, и ще бъде подложена на вето от Русия и Китай, а вкарването на осъждане на Грузия за сега се блокира от САЩ. На обратно, грузинският представител, когато го канят натиска за осъждане на използването на сила от Русия, което за сега не хваща дикиш, защото е оправдано от споразумение признато от ООН преди 14 години (с точката твърдяща „до 3000 миротворци за предпазване от ескалация”, в която изречението допуска фактически и повече, ако ескалацията вече е станала). Отделно Русия използва умело случили се прецеденти (постфактум узаконяването на войната в Ирак, и американското нападение над Панама, „за защита на гражданите на САЩ”) като твърди, че защитава гражданите си. Ситуацията в Съвета за сигурност е доста объркана.

Грузия не може да издържи при този тренд още седмица активна война. Но по-лошото всъщност е, че Аджарите възползвайки се от ситуацията сякаш отново се канят да обявят независимост. Както вероятно и някой други племенни структури. В един блог четох, че някой войници, от някой етноси, са започнали да отказват мобилизацията и да бягат от армията, въпреки военното положение и заплахата от растрел. А това принципно е много лошо и значи само по себе си не малко.

На фона на влошаващата се за тях военна обстановка, за първи път, откакто почна този конфликт започнах да виждам много по-прагматична Грузинска политика. Саакашвили предложи примирие и уж прекрати огъня (макар в действителност още да се стреля и обстрелва). Докато той е във война, която е започнал няма политическото лице да изисква каквото и да е от световната общност. Отделно това бе изискване на Русия за започване на преговорите. Сега докато руснаците се бавят и обмислят, те излизат черните, а Саакашвили става гълъба на мира, въпреки че той започна стрелбата. Спирането на огъня от всички страни е важно. То ще помогне на Грузия да реши мобилизационните си проблеми и да пренаправи стратегията, вече по-скоро за отбрана. Както и да овладее назряващите бунтове. Определено Осетинският и Абхазкият проблем са вече световни проблеми. И от тук на сетне започва ПР и политиката, как ще се реши този проблем. Политиката всъщност започна. Медведев обяви, че Грузия извършва геноцид (казуса Косово). Дори направи няколко асоциации със Сараево и други. Путин пък обяви, че на бежанците трябва да им се помогне да се върнат. Грузия пък се готви да не признае връщането на бежанците от Русия. Без бежанци и население Южна Осетия няма основание за Автономия. Нека си стоят Осетинци в Северна Осетия. За да стане това Грузия легитимира южен коридор за бежанци, който не е използван в действителност, без значение от етноса или желанието, защото минаваше в действителност през бойните действия. Но той дава основание на Грузия да върне „свои бежанци”, ако се наложи, защото никой не е броял нищо. Към това Русия ще се противопостави, а Грузия с подходящия американски ПР ще ги изкара по-черни от дявола. Отделно МакКейн натрупва позитиви, докато Обама е вече на почивка в Хавай, а вероятно САЩ ще опитат да разменят Грузия за Иран и отлагане на влиянието си в локалните проблеми за няколко години.