Станислав Петров

Днес като бродих из интернет научих следната история. Станислав Петров е един от тези хора, за които може да се каже, че има лична заслуга за да няма трета световна война. Това което той е направил може да звучи дребно, но лично на мен ми се струва, че прави човека голям, точно поради мотивацията и начина, по който самият Петров го описва.

Той е бил многообещаващ офицер наблюдаващ току що активираната Съветска сателитна система за ранно предупреждение от атака с ядрени между континентални ракети. И то във време в което е имало провокации от двете страни, свален над Съветския съюз уж заблудил се южно корейски самолет с американски сенатор, и очаквано мащабно Натовско учение наблюдавано с подозрение, че може да се използва като предлог за дислоциране на сили за „военен удар”.

Системата е рапортувала на Петров атака с една междуконтинентална ракета, а след това е показала още четири. Единствено и само по пътя на логиката и прагматизма, без наличието на каквато и да е странична информация Петров е обявил предупреждението за фалшиво и така премахвайки масираният автоматичен Съветски отговор е спасил светът от Ядрена война. При ясното съзнание, че ядрените/водородни бойни глави могат да дадат около 30% дефекти (мръсна неефективна активация или тотална липса на такава, това е определено несигурно оръжие, а споразумението за забрана на ядрените опити като цяло не позволява усъвършенстването на активиращия механизъм, една от причините между впрочем и Русия и САЩ да искат да се направи промяна за определени „изследователски” изключения) е очевидно че един първи удар би бил изключително масивен със стотици, поне половината от наличните ракети, с много повече от една насочени към стратегическа точка. Взимайки това в предвид Петров е игнорирал алармата на автоматичната сателитна система и не я е рапортувал като такава, а я е отбелязал като фалшива. По късно се е оказало, че слънчеви ефекти могат да „измамят” системата, и това е било коригирано. Петров не е бил награждаван, нито наказван за решението си, както и е бил преместен на друг пост. Известен период от време – към десет години инцидента се пази в тайна. Така той се нарежда до останалите няколко човека спасили света от огромна катастрофа игнорирайки дефектни и фалшиви предупреждения на различни системи и в САЩ и в СССР.

Лично мен обаче най ме впечатлява мнението на самият Станислав Петров по отношение на инцидента. Той не се счита за герой заради това си решение. Всичко което стана нямаше толкова голямо значение за мен, това беше моята работа. Аз просто си вършех работата, и се оказах правилният човек на правилното място, това е всичко. Моята жена не знаеше нищо по въпроса 10 години. Пита ме „Какво точно направи?”. Аз и казах нищо, че нищо не съм направил.