Корупцията не е това, което е

Винаги съм се кефил на философите. Това са хора изпитващи направо сексуално удоволствие от душевния мазохизъм да интерпретират някой факт по по-различен начин отколкото другите хора, просто гледайки го от друга страна, или използвайки за основа друго значение на познатата терминология. Това което те извършват в математиката се нарича транслация, и това, което те изказват по същество е същата истина, която обаче изглежда софистично различна, позволявайки объркването на нещастните им слушатели до ситуация, в която те са щастливи да извършат душевно самоубийство.

Точно на това всъщност ми изглежда направо удивителното мнение на Николай Георгиев – директор на главния инспекторат към Министерски Съвет и секретар на правителствената комисия за превенция и противодействие на корупцията - изказано тук http://www.kafene.net/news.html?fb_990998_anch=4827415

Според господин Бореца срещу корупцията, конфликтът на интереси не е бил корупция. Така че нямало нищо лошо в това шефа на пътния фонд да дава всички сделки на брат си и това не е корупция. Интересно как мнението на господин секретаря рязко се разминава от мнението на ЕК и ЕС. Може би и за това ние не виждаме тази корупция, в която те ни обвиняват. Както господин секретаря би перифразирал изказването на друг вече подал оставка политик – министър, в тази малка държава всички са роднини. Сигурно и поради това закона за конфликта на интереси така се бави в парламента, отдавна прескочил плана на правителството, както и очакванията на ЕК. Защото уж най назначените борци срещу корупцията са притеснени, че в нашата малка държава, ако се приеме такъв закон, и няма да може да се прави бизнес. Защото всички сме роднини. Интересно как ли е решен проблема във Финландия, Норвегия, Ирландия и Исландия, които са дори по-малки от нас?

Господин Георгиев също коментира и „Трансперси Интернешънъл”. Той намеква, че разпитването на населението за корупцията не може да бъде толкова адекватен метод за нейната оценка, колкото държавната статистика. А тази държавна статистика е невероятна. Тя казва например, че в под 10% от случаите, когато КАТ спрат някой на улицата следва корупционна сделка. Докато някак си моята лична статистика и моят опит се движи в областта на 95%. Значи аз злият гражданин набеждавам тази невинна държава, твърдейки пред Трансперси, че корупцията е 95% докато тя в действителност е под 10%. И господин секретаря с право се вълнува! Защото тия зли хора като мен изкарват държавата лоша. А тя се опитва да се изкара толкова добра!

Господин Георгиев дори намери едно по-добро социологическо проучване на Коалиция 2000, което било по хубаво, защото давало по-малък корупционен индекс (намаляващ, по-точно). Замислих се, ако това проучване бе дало по-голяма корупция, щеше ли да продължава да е по-добро? Как точно са сравнени проучванията (в смисъла на по-добро, по-лошо)? По-доброто е винаги това, което дава по-малка стойност или това дето използва по-точен метод?

Така или иначе изключително ме плаши факта точно господина натоварен с борбата с корупцията да оспорва един от ключовите и показатели, този по който определено ни и мерят – а именно конфликта на интереси. Защото той е частично прав, конфликта на интереси не гарантира автоматично корупция. Но е ясно предположение за форма на неравноправие (не всеки е брат, за да достигне до сделка), а ако такова неравноправие съществува в процеса на избора, то това е корупция. И тъй като няма прост механизъм да се раздели братството от корупцията, в ЕС има просто правило на неоправданост – щом ти е брат, не можете да правите бизнес заедно, ако си на държавна служба. Това създава проблем на брат ти, но поради простото съотношение роднини към не роднини, това е по-малкото зло, отколкото алтернативата.