Ще спаси ли топлофикациите единната сметка?

Чета че за да се били спасили топлофикационните дружества сега се правили промени в законите. Неуморни депутати създавали текстове обединени под надслов „кооперациите да плащат обща сметка, а сами вътрешно да си я преразпределят”.

Аз разбира се не мога просто да не се замисля за ефектите на решението. И ми хрумват купища въпроси:

·         А какво става с фирмите за топлинно счетоводство при тази промяна? Не бе ли смисълът от тях точно такъв? Или сега те ще сключват договор с кооперациите? А инвестираните пари от гражданите, кой ще ги плати? А от счетоводните дружества?

·         Добре ли е за топлофикациите да спират топлата вода и парното на целият блок, ако смисъла на решението е да се улесни това? Така или иначе така спират част от разходите, но и 100% от приходите. След известно „профилактично” спиране (с профилактичен ефект – ускоряване на плащанията от хора в състояние, но забавили се поради неудобства), ще се получи обратен ефект от спирането – форсиране на хората да търсят алтернативни решения, и рязко на едри кванти/стъпки намаляване на приходите. Защото разпределението на плащащи срещу неплащащи е вътре в блоковете, а не извън/между тях. Нямаме правило или всички от блока плащат, или никой не плаща. Ако разпределението е равномерно и случайно (те казват, че над 50% от гражданите не плащат, та можем да използваме Гаусово разпределение за оценката) и топлофикация сложи граница, зад която спира топлото на целия блок, по естествени причини ако това е 10% най-горни процента на задълженията, с тях ще заминат над 30% от блоковете, и 15-30% от приходите. Тоест за топлофикациите спирането на цели блокове има само рекламен ефект, но в дългосрочен план е прострелване в крака. Единствената полза би била ако 100% от блоковете не плащат и 100% плащат.

·         Тази промяна определено се опитва да увеличи квантуването на плащащите срещу неплащащите (тоест да задейства предната точка). Целта е ако всички не плащат да се спре целият блок за да не генерира разходи. А ако се плаща, да е на едро. Но дали наистина тази стъпка ще реши проблема на топлофикациите? Определено не. За мен тя създава в най-добрият случай един допълнителен буфер. Тоест метод за натиск към по-платежоспособните съкооператори да поемат част от общата сметка и така да кредитират неплатежоспособните и с това и топлофикациите. Но е ясно, че това не може да продължи до безкрай. Този буфер ще свърши, а по мои наблюдения по блоковете, далеч преди отоплителния сезон и следващата зима отново неуморни депутати ще бистрят как да спасят положението, ако са още депутати, защото ще увеличат недоволните (и сред неплащащите, и сред плащащите, и хората ще им отнесат мандата като куцо пиле домат). Причината е проста, за да може да има ефект, трябва платежоспособните в блока да са в състояние да плащат повече от два пъти повече поне за целия отоплителен сезон. Това очевидно не може да бъде вярно в повечето места. Скоро буфера на платежоспособните ще се изчерпа и те ще спрат да плащат. Нещо в повече, вероятно още първия месец, когато доплатят, ще си купят бойлери и ще спрат да плащат за останалите, а блока ще остане без топло. Някой казват – съкооператорите ще могат да изключат съсед и да продадат имуществото му, с което да се покрият задълженията. Но това могат да правят топлофикациите и сега. Нещо в повече, техните синдици имат право в нарушение на равноправието между юридически и физически лица, уж защитено от конституцията (и поради това вероятно дисбаланса ще съществува само временно) да приемат длъжник за виновен, и да му изземат имуществото. Той може да обжалва. Но тази схема не работи поради много и различни причини. Това синдиково право обаче липсва на кооперацията. И времето за възстановяването на пари от имущество ще бъде значително по-високо. Следователно до него ще се удължи и блокирането на буфера, след изчерпването му. Просто защото докато времето за възстановяване на средствата (дело + продажба) е по-голямо отколкото е обема на буфера на имащите възможност да плащат, нито изселване, нито изключване, никакъв съкооператорен механизъм няма да бъде в полза на кооперацията и на топлофикациите. Следователно тази схема няма да сработи и един отоплителен сезон, и ще изнесе много загуби в по-големи групи от населението, без да решава проблема на топлофикациите. И искам да напомня на господа взимащите решения, че те са на изборни длъжности, и така си копаят гроба на преизбирането. Да не говорим, че ако цял блок не плаща, как топлофикация ще го съди? Той трябва задължително да се регистрира като юридическо лице, като само пререгистрацията ще отнеме повече от времето на един отоплителен сезон. Отделно, ако го осъди, как ще се взима собственост от трето лице? И как ще се определя коя? Кой ще я определя, въз основа на кои документи? Трябва вътрешното преразпределяне да се регистрира в независимо лице, и то да го пази, да може да се обжалва, и т.н. А ако топлофикация осъди блок, а вътре в блока длъжник осъди топлофикация и кооперацията, какво се получава? Въобще това мъдрене в опит за създаване на световен прецедент, ще направи невероятна съдебна/юридическа пирамида и хаос. От който няма да спечели никой, най-вече топлофикациите. И защо? За да спасят около 30000-40000 работещи в цялата страна, за сметка на практика на цялото население и система.

·         Един от важните моменти за топлофикациите е степента на ефективност. Тя зависи от броя на потребителите. Ако те се фрагментират, или недай си боже паднат под 30-35% от проектния капацитет, разходите започват да нарастват изключително и се влиза в една дупка, от която няма излизане. Тъй като те самите твърдят, че над 50% не си плащат/не ползват парно в момента, то те са на практика на ръба на технологичното съществуване, дори и 100% от разходите в този момент да са поети от някой. Всяко решение трябва много внимателно да премерва ефекта си, защото 10% надолу дори и за много кратък срок, автоматично значи пропадане на системата. В този смисъл възможните пътища са или възстановяване на държавните помощи с цел социализиране на парното, или тоталното закриване на тази монополна и супер уедрената форма на отопление, и освобождаване на тръбите за използване от частни фирми за предоставяне на ефективни услуги към относително малко на брой клиенти концентрирани на малко пространство е единствената следваща стъпка. Тъй като работещите в топлофикациите вече са значително по-малко отколкото недоволните избиратели от тях, може би простото им закриване е една логична стъпка. Дали електрическата мрежа е в състояние да издържи? Тя и сега е натоварена, щом имаме над 50% неплащащи и не ползващи, а останалите намалили потреблението си с кранчетата компенсират с електрически печки. Вероятно ще издържи с относително малко допълнителни инвестиции. А много (противно на разпространеното мнение) инсталации (като например тази в по-новите блокове и дори в моят стар блок) са в състояние да се използват и разширят за отопление чрез друго гориво (газ, въглища и т.н.) с инвестиция равна на една средна месечна такса парно за целия вход.

·         Ултра много се кефя когато някой оправдава подобно решение с чужбина или чужда държава. Министър Миков така каза, че в Европа нямало анонимни предплатени карти, а моята проверка показа, че няма само (и то поради данъчни причини най-вече) в 4 държави от 28 в ЕС. Така тук казаха, че нямало индивидуални сметки в Европа. Аз още не съм проверил всички страни в ЕС, но до момента минах 10 и не съм намерил и една, в която да не са индивидуални. Та коя е тая държава дето са я имали за пример нашите трудолюби депутати, още не съм открил.

Аз си мисля, че единственият ефект от това решение ще е неразбория с топлинните счетоводители, вътрешно кооперативни търкания, недоволни избиратели и продължаващи да фалират топлофикации. Безсмислен труд в очевидно неправилна посока. Най-много забавящ с малко идващата криза.