Съвместното съжителство

Съжителството без брак е било прието на първо четене в парламента. И естествено настана дискусия сред обществото дали приетото допускане на съжителство без брак е добро или лошо. Религиозни организации и други веднага се обадиха против. Включително и представители на консервативните партии. Отделно над 52% от Българите пък подкрепят промените за съжителството без брак. Над 50% от децата са родени и живеят без брак. На този фон смятам, че е редно да изкажа и аз моето мнение.

Мисля, че е безспорно, че брака има религиозен произход. А религията е защитила едно статукво, съществуващо и от преди съществуването и, чиято цел е била защитата на мъжа да знае произхода на децата си, за които полага тежки усилия, и по същество е паметник на патриархата. Защото в религиозния смисъл на брака губеща е основно жената – тя трябва да е девствена преди него, да следва определено поведение, всички деца трябва да са родени след брака, за да бъдат признати по право, както и само да са продукт в следствие на секс със съпруга. Това е било е метод и за защита от тогавашните невъзможни за лекуване венерически болести, които като всяка болест са били интерпретирани като божие наказание, и дедуктивно бог не е бил съгласен с освободеното поведение на жените. Направо звучи смешно как днес точно жените, а не мъжете са най-големите защитнички на този (както вече казах) паметник на патриархата.

Бракът в Европа а и по света има заемки (макар и модифицирани) от римската традиция (за това и най-възрастния мъж е глава на семейството, семейството носи неговото име като фамилия, говорим за осиновяване, а не друго, тъй като семейното признание е отново по бащина линия. Жената се премества в семейството а не обратно, и т.н.). С отслабването на религията, напредването на медицината и еманципацията на жените е естествено брака да отслабва своите позиции. България не е изключение. Не сме единствената държава в Европа или света с повече от 50% от децата родени извънбрачно. И държавата определено не е в помощ на тези деца. И то не от морална гледна точка – хората да гледат лошо на такива деца. Защото не е така, което се вижда и от проучванията на общественото мнение. Държавата гледа лошо на тези деца от административна гледна точка. Самотните майки са едни от най низвергнатите членове на обществото. Куп документи не могат да бъдат попълнени без наличие на баща. Куп права се присъждат само семейно, или само на бащата (или обратно само на майката, но не и на самотния баща). Само 20-30 години по-рано дори регистрация на дете не можеше да се направи (дори в случаите когато бащата е починал по време на бременността, или майката и имаме самотен баща).

А странни форми на раждания тепърва ще видим. Вече знаем за случай мъж да роди (макар и бивша жена). Деца инвитро. Клонирани деца. Деца осиновени от еднополови родители или от самотен родител. Сам родител на практика не може да осинови дете у нас, въпреки че може да се окаже по-добър избор от всякакви алтернативи. В една държава, в която броя на регистрираните аборти е по-голям от броя на смъртността + емиграцията + ражданията, държава определено изпитваща демографско сътресение, е очевидно че на първо място трябва да се бори страха от раждането и отглеждането на децата. А той не идва просто и само от факта, че децата се гледат все по-трудно и скъпо, но е засегнат и от отричането на правото на съществуването им без брак. Ясно е, че брака умира. Точно това всъщност притеснява противниците на промяната. И тях ги притеснява, че тази промяна ще катализира статуквото. Но това вече се случва сега, преди промяната. И нараства. Тази законова промяна де факто няма да направи нищо, тъй като на хората очевидно не им дреме от нея. Единствено създава административно улеснение за признаване на деца. И не ние сме го измислили това. Вместо да защитаваме религията и да умираме/изчезваме заедно с нея, не е ли редно да защитим правото на хората да имат деца и отглеждат по какъвто и да е начин, премахвайки страховете им? По добре повече деца, повече данъкоплатци и енориаши за религията в бъдеще, отколкото следването на една традиция водеща към гроба.

Това е моето мнение, което подкрепя пътя на промените в семейния кодекс. Аз казвам, че посоката е добра, но казвам че промените не са достатъчни. Добре е да се защити правото на признаване на дете без брак. Добре е да се защити правото на отглеждане на дете без брак. Но трябва да се защити правото на осиновяване на дете без брак, както и отглеждане и осиновяване от самотни родители също. И интерпретирането на морала няма значение. Той е доста доста гъвкав в полза на обществото, за нещастие на религиозните фанатици и консерваторите. Преди 100 години жена да работи се е считало за ужасно унижение. Сега жените се чувстват унижени ако им се отрече правото да работят. Преди 50 години взимането на хапчета против забременяване (създадени преди близо 70 години) се е считало за отвратително и неморално. Днес всяка втора жена взима такива, и никой не го счита за неморално. Преди 20-30 години съжителството без брак беше неморално и рядко. Днес това са близо 2/3 от съжителствата. Нещо повече, сред младите я има традицията първо да поживеят заедно и да видят как се понасят а после да решават дали ще се женят. Почти няма изключения от това напоследък. И това е добре дори от психическа гледна точка. За това време религиите изживяха доста малко промени, макар революционни (Католиците се извиниха на Галилео Галилей, а Англиканската църква се отвори към хомосексуалните). Аз смятам, че обществото отдавна е по-гъвкаво от религията, и е редно законодателството да следва гъвкавостта на обществото, а не на религията, особено когато нямаме религиозна държава, а равнопоставеност между религиите, включително и с правото да не изповядваш такива, защитено от конституцията. Ако църквата е против безбрачните деца, да каже на религиозните да не ги правят. Ако те наистина са религиозни ще послушат църквата. Закона го позволява. Но да не дават правото на другите да са такива каквито искат, е все едно да отричат правото им и към други религии. А ние знаем, че точно религиите са убили в религиозни войни или убеждения най-много хора за всички времена (без значение оправданието).

Промяната на кодекса е необходима (и дори недостатъчна), защото тя е тук да признае статуквото, което също е тук от поне 20 години. Да не го признаем значи да си затваряме очите. Все едно да забраним да се регистрира и рапортува корупцията и да твърдим, че такава няма. Ясно е, че едно дете чисто биологично не може да няма баща. Но да се гони и намалява шанса то да има известен баща, защото закона не улеснява признаването на такъв, без брак, е вредно за детето. И ако някой моралист тука каже, че то трябва да има баща за да се чувства сигурно, въпроса е по-скоро как да го улесним административно, отколкото да го затрудним административно. В този смисъл промените са по-добри отколкото лоши. Съгласен съм, че закона дава основание за съжителство при съществуващ брак. Но това отново е признаване на статукво, което съществува. Такива съжителства са популярни сред повече от 30% от хората над 40 годишна възраст. По добре да се признаят отколкото да си затваряме очите за тях.

Никой не отрича правото на хората да следват старите традиции. Но не трябва да им се отрича и правото да създават нови традиции, нали? Промените не пречат да имаш брак, нито го забраняват. Само разширяват действието на някой права.