Земетресения в София

В София вчера е имало две земетресения (по 4 и по 3 по Рихтер на кратко отстояние - няколко часа, едно от друго). Аз не съм в България, но учудването на някои мои приятели от земетресенията ме кара да напиша този текст. Софийското поле е земетръсна зона. Разположено е между две планини. Планините по принцип са ефект от движението на земните маси (в нашия частен случай те са ефект от подпъхването на африканската континентална плоча под евро-азиатската). Самият факт, че те са две, макар и част от карпатския масив показва, че те се нагъват с различна скорост. В земята между тях се натрупва напрежение, което се удържа от силата на триене и вискозността на каменната маса. Когато напрежението започне да достига и изравнява тази сила следва бързо приплъзване и освобождаване на енергия натрупвана с години. Хората ужасно много обичат да си строят градовете точно върху разломи. През средата на Лос Анджелис минава един супер разлом закачен за един супер вулкан. През средата на София също минава един, макар и мъничък такъв. Разбира се, ние не сме търсели разлома, просто обичаме да сме близо до някоя рекичка (пране, миене, други нужди), която по естествен път търсейки ниското между планините попада точно върху него. Но да се върнем на земетресенията. Изпразванията (ех колко еротично звучи) биват два вида – бързи и мъжествени или множествени (женствени) и леки. Дори и да изглеждат относително бързи, те са комбинация от тръгвания спирания, тръгвания спирания (които ако загреят камъка достатъчно, че да падне силата на триене, завършват в едно мощно).

Има няколко методики за отбелязване на земетресенията. Най-популярната сред масите след японския екшън „7 по Рихтер” е скалата на Рихтер, която е грубо логаритъм от 10 от линейното замерване на разместването от сеизмограф (с корекция по дистанцията). Сиреч земетресение от 5 по Рихтер е 10 пъти по-силно от 4 по Рихтер.

Тъй като движението на земните маси е относително постоянно в малките времеви интервали, в които съществува човешкият род (иначе е изключително динамично, ако се разглежда квантувано в стотици милиони години – сякаш земята ври), то и породените от това земетресения са постоянни, на относително равни интервали като по геологически часовник, пропорционални на силата на триене на материала в разлома. Но земетресенията не са с еднаква сила. Често не се освобождава цялата натрупана енергия, и тя „се запазва” за следващото земетресение, което естествено става по-силно. Отделно няма точна дата кога ще се случи, то може да се по-рано (отключено от други фактори като съседно голямо земетресение, вода, трусове от бомби и т.н.) или по-късно, натрупвайки повече енергия.

В района на София се случва по едно голямо земетресение (скала 6-7 по Рихтер) на около 80 години. Предното е било преди повече от 100 и не е било чак толкова силно колкото по-предното. Това грубо означава, че има натрупана изключително много енергия, която носи потенциала за едно екстра голямо земетресение със сила невиждана скоро у нас. И с всяка закъсняваща година риска става все по-голям и все по-голям. А то вече доста закъснява. Ако енергията се изпразни на веднъж е много вероятно почти цялото Софийско поле да бъде засегнато с удар от над 7 по скалата на Рихтер, вероятно 8. За пример 7 е около 1000 пъти по-силно земетресение от колкото това, на което са били свидетели Столичани вчера.

Земетресение в София е нещо изключително комплексно. Геоложкият институт на БАН заедно и с други е изграждал не веднъж карта на земетръсността в района. Проблема е не просто от факта, че земетресението има определена натрупана сила. Тя намалява от епицентъра, който се движи по разломите. Но тази вълна, енергия, от тръсването на земните маси, се разпространява с различна скорост в зависимост от твърдостта на материала, отразява се на места и се само погасява, или се събира с други отразени вълни и нараства. А София е била дъно на езеро (сега не е, точно благодарение на земетресение) и тук е пълно с пясъци и скали. Отделно под нивото на Искърския пролом продължава да си има езеро, макар и подземно, и то създава един мокър участък който засилва хлъзгането на горните слоеве и създава или катализира свлачища. Така погледнато на земетръсната карта на София се вижда едно като кипене на земята при голямо земетресение. Не просто ще си се лашка, а ще се свлича, покачва, отваря дупки и цепнатини, засилва или намалява силата на земетресението. Движенията ще бъдат едновременно вертикални и хоризонтални.

По царско време, след големите земетресения са въведени някои норми на безопасност, които ако бъдат спазвани създават шанс на гражданите при добра организация да оцелеят по време на земетресение. Основната идея на нормата е да не се позволява строеж на сгради с повишен риск и между сградите да има достатъчно отстояние, че да могат хората да излязат и да застанат някъде, където свличащите се постройки да не ги претрепят. Правилото е било доста просто – ограничение за размера и височината на сградата + отстояние между две сгради по-голямо отколкото е сборната им височина. По-ниските сгради оцеляват при земетресения (защото диапазона за синхорнизирането на вълната е по-малък, а заетата площ за смъкване поради собствената си тежест при повдигане на земните пластове по-малка) а между тях има достатъчно отстояние та хората да се съберат без да бъдат засегнати както и да падат тези сгради. Точно поради тази причина (стара) София е нисък град с не особено големи сгради. Тази мярка обаче отдавна не лежи на сърцето на архитектите на града, притиснати къде от пренаселване, къде от мераци, тотално забравяйки земетресенията, които са надживели не един богоприравнявал се архитект. За пример всички от седемте древни чудеса (Родоския колос, Александрийската кула, висящите градини, статуята на Зевс в Олимп и т.н.) са изчезнали заради земетресение, с изключение единствено на пирамидите в Гиза, които не са в земетръсна зона. Даже над еднокилометровият Траянов мост дето Римляните са построили на Дунав за по-кратко време, отколкото ние сега строим такъв, и е оцелял повече отколкото ние броим възрастта на България е разрушен от земетресение. Или казано с други думи, като не си опичаш работата, ти я опичат.

По времето на развития Социализъм и най-вече след земетресението в Стражица е направено проучване на най-рисковите населени зони, и естествено София е изскочила на първо място. Тогава се въвеждат и допълнителни изисквания за строеж на нови сгради, както и районирането на изискванията (на някои места е позволено да има по-високи сгради, но срещу много по-сериозни геологични проучвания, дренажи за изчистване на свлачищата, укрепване и изисквания към сградите). Заимстван е и Японски опит, който при падането и разрушаването на Скопие от земетресение с хиляди жертви по това време е бил изнасян и на там. Така гледайки някои по-стари сгради (строени през 80-те) направо се впечатлявам, с колко много проектни защити срещу земетресения са направени. И за да зарадвам любителите на новите постройки, смея да кажа, че новите сгради не са построени толкова здраво заради олабения строителен контрол и страшните далавери, които се правят и на дребно от самите строители, както и надстройките. При голямо земетресение стара баба в социалистически блок ще има по-голям шанс отколкото младо семейство в нова кооперация. Например класическият нов строеж – носещи колони, здрави плочи и Итонг за стени, на пръв поглед изглежда по-добър за земетресения, защото е по-гъвкав. Итонга се изхвърля на вън от движението и освобождава сградата да е по-гъвкава. Някъде дори може да действа и като батерия, променяйки височината и дължината на някои сегменти и замазвайки синхронизирането на вълната. Но само на пръв поглед. Ако сградата е надстроена колоните се чупят, защото нямат запас за гъвкавост. Метала в тях трябва да е определен тип, за да има издръжливост, а ние всички знаем, че няма строеж в който да не е купен по-евтин, за да се намали цената. Връзката между плочите и колоните трябва да е много здрава (специални заварки и метал). Защото ако една плоча падне, повлича всички останали и прави прекрасен сандвич с месо от хора по средата (между другото правилата за безопасност в такива сгради са различни от общоизвестните – при тях не трябва да стоиш до вътрешна стена, а по средата на стая). За това и не трябва да има надстройки. Отделно надстройките нарушават и отстоянията между сградите и повишават риска и за успелите да излязат на улицата. И доколкото в София все пак има здрави правила даващи някаква надежда, достатъчно е човек да излезе на прозореца и да се огледа за да види как не се спазват. Не е нужно да се чуди някои управляващ къде е тая корупция, за която толкова чуваме а уж все не я намираме. Просто излиза на прозореца си и се оглежда, пред него ще застане едно море от паметници на корупцията и безхаберието. Както е казал Дъглас Адамс, единственият начин да не я видиш е да не искаш да я видиш и да стискаш здраво очи. Да перефразирам Вазов – не се вижда туй дето не искаш да видиш.  Но както и да е, да се върнем на земетресенията.

Често земетресението не започва изневиделица. Първо има поредица от по-малки приплъзвания, които са тук за да покажат, че напрежението вече е достигнало своят максимум и започва да се освобождава. Ако приплъзванията са средно силни, на относително кратки интервали, това е добре – голямата част от енергията ще се освободи така, и може да няма много голямо земетресение. Ако са кратки на намаляващи интервали, пай се, иде-е-е-е (това е показател че триенето намалява например заради затоплянето на масите или разчупването на пукнатини). Ако пък няма нищо, или извенъж спре – тайна-майна, никой не знае какво става.

В този смисъл тези земетресениица в София са просто показател да ни кажат, че голямото иде. И аз много по-бих се радвал да има около 100 такива в следващите 10тина месеца, отколкото 3-4 такива и след това прас - едно голямо (за да се изчисти напрежение за Рихтер по 6 ни трябват около 100 земетресения от 4-та степен). ХМС и Геологическият институт сега трябва внимателно да следят какво става. Но микро-земетръсите са тук от поне 10 години и хората си казват – иде. Всъщаност точно микроземетръсите са най-интересни в случая. Ако се засилват - голям проблем. Ако между големите земетресения, които сме усетили има множество микроземетръси - изселвайте се по-бързо. Някои казват - може да има слягания. Но аз не го вярвам. Софийското поле е песъчливо, глинесто и воднисто. Тук сляганията текат непрестанно и се балансират непрестанно. Те не могат да са причина за 4 по Рихтер - за това трябва огромна кухина (освен ако не се е слегнал някои таен военен барутен погреб?) и освен това ще си личи рязко. По-скоро си иде времето на голямото земетресение. А както вече споменах, чичовците земетръсници ни предупреждават от 20 години всеки път като се случи такова на някои съсед, или просто така (когато микроземетръсите се засилят).

Обаче ние гражданите предпочитаме бързо да забравим притесненията, а управниците и строителите ни са се засилили да ни взимат парите сега, а да му мислят другите следващия мандат.

И пак поне се случва леко – с предупреждение да се замислим. Ако до сега Емел Етем не е взела мерки да координира нещата, най-добре да вземе да си подаде оставката, че току виж някое яко земетресение я изненада в следващите седмици и ще трябва да се работи и да се оправдава. А па както е казал Бай Ганьо, аз да не съм станал министър, че да работя бе?