Как да направим Debian да стартира по-бързо

Преди три години на един рожден ден (на Червото) след като разглобихме на съставните му части един HP notebook, се заформи дискусия защо (в частния случай на моето и на още едно PC) Debian Linux се стартира толкова бавно. В резултат на дискусията на място поправих rc скрипта, така че да позволява паралелно стартиране на boot script-овете, от което linux-а започна да се стартира около 3 пъти по-бързо (всъщност подобен код и поправка си правих на линукса от години, но тогава се избистри напълно). Тази поправка в момента е стандартна част от Debian дистрибуцията (и следователно и на всички деривати като Ubuntu, Kubuntu и подобни), малко пренаписана (аз я бях направил значително по-малка, но с използване на bash специфични функции – например генериране на ред от числа) уж за да работи под всякакъв shell, макар че за мен това е безсмислено, тъй като Debian използва винаги bash и има изключително много „забравени” башовизми по всички стартиращи скриптове. Такова разширение, което позволява паралелно стартиране на boot скриптовете вече се намира и по другите Unix базирани операционни системи.

Обаче не е пуснато по подразбиране и често чувам незапознати да обясняват как “Linux” се стартирал много бавно. На това ще дам коментар, че има Linux-и които стартират успешно в рамките на около 5 секунди, на специализирани устройства може дори по-малко. Просто човек трябва да си познава OS-а, за да извлече максимума от него.

Та основната идея е базирана на правилото на OSF за отговарящите на OSF Unix подобни операционни системи за последователност на старта на инициализиращите скриптове: по време на старт се стартират скриптовете намиращи се в директория /etc/rcX.d (където X е нивото, в което ос-а е включен да работи в този момент) и имената им започват с S* последователно, подредени по азбучен ред. Препоръчително е имената да са формирани SXXиме_описващо_предназначението, където XX е число от 00 до 99. Така спазвайки правилото за стартиране по азбучен ред, винаги S00* ще бъде стартиран преди S01*, който ще е стартиран преди S98* и т.н. При спиране на машината се спазва същата процедура,но за скриптовете започващи с K. При старт, стоп или рестарт, на скрипта се подава параметър start, stop, restart макар, че много скриптове не го и обработват.

Статистически обаче много скриптове започват с едно и също SXX*. Това означава, че не зависят един от друг и не разчитат един от тях да е стартиран преди другите. Следователно не е никакъв проблем да се стартират едновременно. И ето тук идва моята поправка:

Тя взима всички файлове, и тези, които започват с един и същи номер SXX се стартират заедно, изчаква се да приключи последния от тях (команда “wait”), и се стартира следващата група.

Тази малка поправка намалява времето на стартиране на моят линукс два пъти. На компютри с по-малко инсталиран софтуер може и да няма особено видим ефект, на компютри с повече софтуер пък може да ускори стартирането дори повече. На компютри със SSD хард дискове пък ускорението може да е още по-осезаемо.

Тъй като патча е вграден в Debian (и деривати, вече) от години но не на всички дистрибуции е включен по подразбиране, за да го активирате трябва да редактирате файла /etc/init.d/rc и в него да намерите променливата CONCURRENCY където да и подадете стойност „shell”. Около инициализацията на тази променлива има и коментар, който описва какви са опциите и особеностите. Като промените променливата, записвате стойността, и рестартирате за да видите има ли осезаем ефект. Ако (макар до сега да не ми се е случвало нито веднъж) все пак някой скрипт се чупи по време на старт, винаги можете после да върнете стойността на “none” и линукса да ви се стартира класически бавно.

Освен класическият OSF boot механизъм (Оригиналния BSD механизъм бе с монолитни rc файлове, rc, rc.init, rc.inet, rc.local), в съвременният Unix (или по точно Linux) започват да навлизат и по-агресивни и иновативни boot механизми, много подобни на dependency boot логиката на стартирането на Windows Services, макар и разширено с правила за всички процеси и стартиращи/ни програми. Не много операционни системи, Linux дистрибуции и Unix деривати смеят да експериментират с тях, тъй като портването на софтуер от друг Unix би се усложнило.

Все пак някой дистрибуции и операционни системи експериментират с нов процес за стартиране (Apple OS X, някой форми на Ubuntu), като pkg-initng, и подобни. Други подобни идеи за паралелно стартиране базирано на нова форма на записване на зависимостите межди пакетите също се срещат. Например базираната на „make” идея на Джеймс Хънт описана тук - http://www.ibm.com/developerworks/linux/library/l-boot.html

В частност за Debian има много избор, какъв метод да използвате за стартиране на вашите процеси. Но ако се придържате към класическия, пускането на паралелизъм по време на boot също ускорява стартирането на линукса, без да трябва да следите зависимостите между процесите.