Конче

Като се заговорихме за брат ми аз имам много малко спомени от времето на най-ранното ми детство. Когато си малък общо взето концентрираш цялото внимание на околните върху себе си. И дори да правиш бели ти се радват. Което бързо се усеща, и ти се възползваш правейки повече бели, за да ти обръщат внимание. Но понякога в живота на човек се случва такава една работа, ражда му се брат. И моите родители решиха да ме информират във въпросителна форма - дойдоха да ме питат дали искам братче и да ме навиват. Аз разбира се не исках братче. Исках конче. Обаче те ми докараха брат. Толкова бях убеден, че са ми донесли малко конче, че му бърках в пелените, за да видя дали няма опашка. Той всъщност имаше опашка, ама не и отзад. И по-късно не ми мина, опитвал съм се да го яхам като конче, въпреки че беше далеч по дребен. Когато се отказах от всичките си тайни надежди, че все пак не ми е брат така да се каже бавно изживях едно от най-големите си ранни разочарования в живота. Нещо като времето, когато разбрах, че всъщност никак не е трудно да живееш цял живот в лъжа, един важен урок за живота, а именно, когато осъзнах, че всъщност няма Дядо Мраз (Дядо Коледа).

За мъжката чест

Майка ми разказва често тази история за моят брат:

Един ден като по чудо баща ми станал и заминал на работа рано сутрин (баща ми обичаше да спи до късно). А брат ми вместо да отиде на училище се мотаел в къщи като муха без глава. В момента, в който баща ми излязъл брат ми отишъл при майка ми и и казал, че трябвало да отиде в училище с нея, защото учителката я викала и много държала. Майка ми веднага разбрала каква е работата, щом брат ми не искал да ходи на училище и чакал баща ми да излезе. Хванала го под ръка и забързано закрачили натам (ние живеехме много близо до училището).

Като ги видяла учителката се разкрещяла „Аз нали ти казах да доведеш баща си?”. Майка ми схванала притесненията на брат ми (баща ми понякога беше доста лют) и казала, че и тя е родител с равни родителски права и учителката можело да каже и на нея за какво става въпрос. След известна дискусия за правата и свободите учителката разказала ужасното прегрешение на брат ми. Сбил се той с някакъв съученик и в суматохата на боя счупили портрета на Ленин. Майка ми се обърнала към него, който стоял отстрани някъде в низините (брат ми бе доста дребен, но боен) и просъскала истерично „Защо се биеш ти, кажи!?!?”. А брат ми ги погледнал и троснато казал „Ей така! За мъжката чест!”. От това майка ми така я напушило на смях и казала на учителката през сълзи – „Е, щом е така няма да го наказвам! Толкова малко мъже останаха!”

Депутатите гласуват!

O, чудо! Днес разбрах за него! Нашите депутати гласуват! При това лично, а не с чужди карти, макар някак си да съм сигурен, че искат с чужди карти да гласуват! За съжаление не гласуват в парламента. Гласуват със смсчета за Николай Свинаров и Рени като дует за предаването на БТВ – Великолепната Шесторка. Или поне обявиха на интервюиращия ги Свинаров (излъчено днес), че гласуват за него. И демонстрираха. Вероятно заради това дуетът на Свинаров се е качил от предпоследно място до второ. Ех, да гласуваха и в парламента. Ама те сигурно и гласуват, кой може да знае сега, дали, за какво и как, когато Пирински е забранил достъп и снимането там...

МВР вече ще подслушва Интернет

Заради борбата с тероризма и изискванията на Европейския съюз (с които оправдават всичко) от следващата година Интернет доставчиците у нас трябва да съхраняват подробна информация за това какво са правили интернет потребителите им, и кои са те, за период не по-малък от една година. Много е интересно това, че вероятно тези правила на ЕС някак си не важат за Италия, където точно на обратно бе забранено на Интернет доставчиците да пазят каквито и да е данни за потребителите си. Възползвах се от възможността да разгледам Европейските директиви и не можах да намеря такава със задължителен характер. Нещо повече, тук може да се види и мнението на Испански съд, приемащ тези данни за лични данни (и следователно подлежащи на специален контрол). Дискусия в този смисъл се е водила в Комисията за Граждански права към ЕП.

Или казано с други думи май няма всъщност такова изискване на ЕС. Сякаш просто го е страх от нашите да каже, че той ги иска тия данни. Защото някой ще го попита „Защо?”. Сега е много по лесно – „Ми нинам, питайте ЕС”, а ние мързеливите и неориентираните няма да се сетим кой да питаме там, за да разберем дали наистина има такова изискване, и после като разберем, че евентуално няма, да набием, който трябва тука.

Интересното от новината по медиите е изискването да се пази и каква услуга е ползвал потребителя, и кога (например дали се е обаждал по Skype) без съдържанието. Много ще ми бъде интересно да разбера кой е измислил списъка със следените услуги и какви параметри от тях да бъдат следени. Как например ще може един Интернет доставчик да разбере, че потребителя ползва Skype, пък, камо ли, че се обажда и на кой се обажда. Защо не може пише повече тук – как работи Skype. Същото се отнася за криптирания E-mail, Bittorrent, Web, VPN, Kazaa и какво ли не. Дори има вече има съдебно тълкование (макар и в САЩ, но е много вероятно да е същото в Европа) по въпроса – не можеш да задължиш обвиняемия да декриптира съдържанието си. Така вината остава в Интернет доставчика. Също така е наистина много трудно на Интернет доставчиците да идентифицират дори услугите минаващи през мрежата им. Това, че трафик се движи към порт 80 само предполага, че е 90% вероятно да е Web, но не 100%. Може да е VPN, а може да е и Skype, и какво ли не друго. Ако влиза и излиза през два порта на комутатор в Долни Дъбник как ще анализираш трафика? Как ще разбереш какъв е бил на ниво IP адреси и портове? Как ще разбереш какви услуги е ползвал в действителност? Как ще вземеш параметри на услугите (на кого се е обадил в Skype)? Ако джуркаш трафика през малкото си по-умни устройства влошаваш значително услугите и си повишаваш цената за транспорт. Ако слагаш интелигентни устройства на всякъде превръщаш цената за достъп до Интернет в колосална (например 80000$ на порт, кой потребител ще си го позволи?). И третия път е да не събираш информация или тя да не бъде коректна. Също така важен въпрос е и това, че ако събереш с проба това, че е имало сесия от IP адрес 1.1.1.1 към IP адрес 2.2.2.2 това не значи всъщност, че трафикът е излязъл от 1.1.1.1 (някой чувал ли е за Spoofing?), да не говорим че точно това ще е информацията, която интересува службите за сигурност. Как ще идентифицираш потребителите, пък? Вече има и в Европа решения и тълкования, че IP адрес не значи потребител (Spoofing, много хора ползващи компютър, отворени мрежи)? Всичките тези неща ми изглеждат безсмислени – няма да намалят престъпността, няма да минат в съда, няма да съберат качествена информация. Но за сметка на това ще накарат повечето грамотни потребители в Интернет да започнат да използват Anonymizer-и, и криптирана комуникация, ще оскъпят мрежите на доставчиците и следователно услугата на потребителите. Тоест потребителите ще финансират егото на институциите, които не знаят и не могат да измислят ефективен начин как да прилагат закона. Една интересна приказка бе, че сме щели да се отчитаме редовно кога и какво е поискала полицията. Но естествено с по един ред (пазим авторските права?). Пък и не е ясно след като данните се определят за лични кое контролира достъпа на полицията до тях? Очевидно няма да е разрешение на съдия. Тези данни могат да бъдат използвани некоректно. Кой знае за какви цели, и под чии контрол.

Възмутен съм от присъдата на Максим Стависки

Възмутен съм от изключително ниската присъда на Максим Стависки – 2.5 години условно. При това противоречаща на практиката на съда, според която над 80% от присъдите са ефективни. Също така съм учуден от прекалено малката поискана присъда от държавния прокурор и адвоката на Мануела Горсова. Нещо се е случило в тези 10 минути пауза, която съда е взел в началото. Странно ми е и твърдението на адвокатите на Стависки, че ефективна присъда не би имала възпитателен ефект. Те вероятно предлагат ефективните присъди да се премахнат въобще? Това обаче допълва моето изследване колко точно струва човешкия живот. На Стависки му излезе 180 хиляди лева. Ако ги беше просто гръмнал щеше да му струва само 1500 лева. Ако ги беше продал за донори или проститутки в чужбина щеше да му струва по 250 лева на човек и пак 3 години условно. Ако пък беше кръстник поръчал убийства на мнозина и признал се виновен за продажба, разпространение и производство на наркотици, евентуално 5 години условно. Ако бе склонил към проституция 12 момичета, 3 години ефективно (по около 3 месеца на момиче). В този смисъл и опит на съда, присъдата на Стависки е изключително жестока - той уби само един, рани трима, и получи цели 2.5 години условно както и някъде към 270800 лв обезщетение и един потрошен Хъмър. Защо аз обаче не се чувствам сигурен и удовлетворен? Сигурно съм един завистлив злобар желаещ да помрачи златната му кариера, за да може да го замести... Трябва ми психолог!

Клонинги

Гледах някакъв филм с клонинги, та се замислих, ако някога правенето на клонинги стане сравнително лесно, какви ли ще са отговорите на тези въпроси:
Кой има право да прави твой клонинг? Реално е достатъчно да извлекат ДНК от твой косъм паднал от полуплешивата ти глава. Можеш да станеш баща по този начин. Може после да те съдят за бащинство…? Ами ако твой клонинг забремени някоя, кой всъщност е бащата?   
Кой носи отговорност за твоите клонинги? Ако твой клонинг извърши убийство, възможно ли е да обвинят теб след ДНК анализа? (ДНК-то ви е еднакво)
Ако решиш да убиеш клонинга си, това престъпление ли е? Ако се клонираш десетина пъти за да можеш да си свършиш домашната работа, и след това твоите клонинги направят масово самоубийство за да се освободи пространство, това престъпление ли е?
Клонингите имат ли права? Ако клонинг откаже да свърши работата, за която е създаден как можеш да го накажеш? А ако държавата разреши убийството на клонингите, и те убият теб, и почнат да се избиват, последния останал жив наследява ли правата ти, или ще го гръмнат защото е клонинг?
Ако убиването на клонинги не е разрешено, ще направят ли концлагери за тях?
Ако се клонираш няколко пъти и установиш, че един от клонингите ти е обърнал резбата, това значи ли, че и ти си гей?
Трябва ли да клонираш жени за клонингите си? Защото ако жена ти види твой клонинг с друга по улицата, пак ти ще си виновен…
Колко клонинга ще имаш право да си направиш? Можеш ли да направиш 100 за да набият клонингите на съседа ти?
Ако отрежеш ръката на твой клонинг за да ти я присадят ще те гризе ли съвестта, че си го оставил сакат?
Ако си гей и си направиш клонинг, можеш ли да се омъжиш за него? Ако правиш секс с него, това маструбация ли е? Все пак когато маструбираш ти пак правиш секс със себе си. Ако правиш хомо секс с твоят клонинг, това кръвосмешение ли е?
Ако си мъж и си направиш клонинг само с X хромозомата ти (тоест клонинга е жена) и правите секс и се роди дете, то клонингче ли ще е, ако се случи да има само твоите хромозоми? Това брои ли се за кръвосмешение? Ако твоят клонинг жена прави секс с най-добрият ти приятел това педерастия ли е? А ако се оженят, това хомо брак ли е? То май е същото като да имаш (еднояйчна) близначка, случайно обърнала пола. Ако близначката ти се омъжи, значи ли че и ти се омъжваш?
Дали ще има пазар, в който да си купуваш ДНК-то на манекенки, за да си правиш клонинги за секс? Като ти омръзнат ще можеш ли да ги застреляш? Това би опростило процедурите за развод…
Ако държавата събира данни и проби от твоята ДНК за да могат да те проверяват при престъпления, възможно ли е да те подменят ако не ги кефиш? Гръмват те и пускат клонинг на твоето място? Те събират ДНК-то сега, ще те гърмят утре.
Ако направиш клонинг на Хитлер, дали и той ще бъде лош и ще мрази евреите? Дали последните ще имат правото да го отвлекат и да си го съдят в Израел за престъпления извършени от оригиналът му? Това ме навява на мисълта, може ли клонинг да излежава твоята присъда?
Ако патологичен психопат има клонинг, трябва ли и към него да се отнасяме подозрително? Ако трима твои клонинга правят секс едновременно на различни места, това серийно изнасилване ли е?
Ако двама еднополови хомо сексуални типове изкомбинират хромозомите си за дете, това гей бебе ли ще е? Това е лесно осъществимо и днес, дори в България. Защо не се прави? Вероятно ще е по-лесно от осиновяване.

Куп такива въпроси ми изскачат... Появата на клонинги в обществото ще го усложни значително, поне в началото...

Малко размисли за Максим Стависки

От време на време се пише за Максим Стависки и неговата катастрофа, при която загина един човек а друг бе тежко ранен. Осезаема активна кампания по оправдаването му тече вече по няколко медии (най-вече БТВ – лице на чиято кампания против алкохолизма бе Максим). Включително преди половин час приключи едно интервю с него по телевизията (БТВ). Още едно интервю с него ще дават в 16:00. Реших и аз да си начеша крастата и да си изкажа мнението по въпроса.

Фактите са прости – Максим с поне 1.1 промила алкохол (интересна история има около пробата – първоначално е замерена 1.2, което е силно утежняващо вината обстоятелство, по-късно обаче анонсират 1.1, което вече е под границата, след това лабораторията обяви 1.3, но обвинението реши да заложи на 1.18, малко под 1.2 необходими за задействане на най-тежката присъда) опитвайки се да изпревари на забранено бял микробус, с поне 20 километра над разрешената скорост от 90 километра в час се разминава на косъм с Ауди А4 (което се измъква като шофьорката му реагира мигновено завива и излита в канавката, макар колата и да е ударена и тя да пострадва леко) и се забива директно в следващата след аудито Honda Civic. От удара изхвърчат трима без шофьора, който остава в колата и е размазан на палачинка. Стависки се панира, загубва си GSM-а за малко, след което се опитва да помага на пострадалите и като си намира телефона се обажда на полицията и бърза помощ. Само 500 метра преди инцидента е бил спрян от полиция заради криволичене и превишена скорост но поради неизвестна причина (или пък поради известна?) е бил пуснат да си продължи (съвестта на полицаите е чиста!).

До тук нищо нетипично – богат (за българският стандарт) и известен тип с голяма кола помита след употреба на алкохол и нарушаване на правилата за движение тия дето ги спазват. Единствената малка особеност е, че Максим е бил лице в този момент на кампанията „Ако си пил слез – искам да стигна жив”.

Сегашното дело е отложено за 30-ти Януари и дали заради това или поради друго в момента има особено активна кампания около Максим по телевизията.

Интересното обаче се заформя около делото в съда. Имаше една приказка – ако искаш цирк, гледай съд и прокуратура. Обвиняващият прокурор „сбъркал” обвинението и не го обвинил в убийство а в причиняване на тежка телесна повреда. Ако не бе интереса на журналистите, вероятно номера щеше да мине, така както е минал хиляди пъти преди това. Известността на Максим тук му направи лоша шега и класическата схема на измъкване не сработи. Дори прокурора бе „смъмрен” за „грешката”. По това дело няколко пъти сменяха прокурори (сами се отказваха, явно има натиск и конфликт на интереси). Сега обвинението е нормално и предвижда от 3 до 10 години затвор. Макар и номера с пробата да е буквално невероятно случаен, ако не е нагласен. Та сега единственият начин за измъкване е извън съдебно споразумение или помилване от президенството, освен ако съда не реши противно на практиката да помилва, и да си навлече общественото недоволство на всички, включително и тези, които подкрепят Максим.

Мануела – момичето изпаднало в кома в момента тежи едва 30 килограма, намира се в Медицинска Академия и е под грижите на рехабилитатори. Не може да се храни и движи.

Бащата на момичето е склонен да приеме и по-малко обвинение, дори споразумение срещу шанс за дъщеря му. Защото той вече не е личност. За него друго важно от живота на момичето му няма. Той в момента е склонен да продаде душата си срещу дори най-малката надежда.

Но майката на Петър не е склонна. И никой не може да я обвинява. Защото никой не може да и върне сина. И да се иска благородство от нея е нагло и неблагородно. Тя желае на Максим да му се случи същото, което и се е случило на нея. Което е жестоко. Но дори само това, че можем да оценим, че е жестоко е показателно за това, че няма присъда, която да я умилостиви или да е еквивалентна на загубата и. И точно защото няма такава, не можем да очакваме тя да „помилва” или „да обвинява”. Да кажеш, както предлагат някой – като си загубила така, че не можеш да спечелиш, прости му. Това е смешно, защото макар да е благородно от нейна страна изпраща сигнал до обществото значещ – ако правиш престъпление гледай да го докараш до убийство, щото понеже няма връщане назад, ще те оправдаят благородно, още повече ако си богат и известен. Това не мога да го приема. Само тя може да решава, и щом иска максимална присъда, аз я приемам и подкрепям. И считам, че ще бъде здравословно за нас да знаем, че дори и богатите и известните плачат, провалят си кариерите за ден и може да се наложи да копат други кариери у затвора. За съжаление примерите с Кондьо и Ванко 1 не бяха достатъчно убедителни да покажат интереса на съдебната и законодателна система да гони до последно бурените в обществото.

За Българите това дело е основа на разцепление – от една страна Максим е Български шампион, макар и да не е роден в България, и да говори трудно Български. Това дори е в негова полза. В този момент, в който „Български” е етикет за нещо много лошо, малкото събития с положителната му употреба карат хората да се хващат за тях като удавник за сламка. От друга страна хората искат и Максим да отнесе максималното наказание. Защото извъртанията на прокуратурата и съда (Мануела станала на 18 докато била в кома и защитниците и загубили правото си) подразниха мнозина. И сега Максим е олицетворението на всички онези, които опитват да се измъкнат от правосъдието, при това с подкрепата на силовите органи. И ако бъде оправдан, това ще нанесе невероятен удар върху и без това слабото реноме на съд и прокуратура.

Дали Стависки е жертва, както не малко журналисти се опитват да го изкарат? В известен смисъл да. Но на кой? Дали е жертва на роднините на момчето, което е убил? Или на бащата на девойката, която не може да говори и се храни, която е осакатил за цял живот? Дали случайно не е жертва на другите трима души, на които е строшил ребрата? Ако тия хора не бяха едни такива зли, той значи никога не би трябвало да влезе в затвора ли? Ако въобще той може да се третира като жертва, той всъщност е жертва на слабия съд и прокуратура, на престъпността и на всички онези шофьори, които като него нарушават правилата за движение и само за миналата година са ранили 7000 души (да не споменавам колко са убили) и така са подкокоросали обществения интерес и озлобеност, непозволявайки сега на Максим да се споразумее с ответниците.

От гледна точка на обществено мнение ако Максим бъде осъден на не малко хора ще бъде тъжно, но в известен смисъл вярата, че ако направиш престъпление може и да не ти се размине ще го компенсира. Защото в лошото се вижда и нещо хубаво. На обратно обаче Максим колкото и пъти да стане шампион цял живот ще носи кръста на „отърваването си” и негативното мнение за него и съдебната ни система, ако бъде оправдан. Този негативизъм някой трябва да го отнесе. Той в момента е видим в поне 55% от населението според запитванията за случая Стависки. Ако той бъде оправдан, някой трябва да отнесе негативизма – прокуратурата, съда или президента (за помилването му). Кой ще посмее да го поеме при този активен обществен интерес? За да може съдебната система да оправдава „несправедливо”, трябва преди това да е натрупала достатъчно „справедливи” присъди. А обществото сякаш не усеща справедливостта на съда, за което ако има виновен, той си е съда като цяло. Аз лично много се дразня, когато някой съдия обяви, че едва ли не той не трябва да служи на обществото а на закона. Това е извъртане, защото закона трябва да служи на обществото, както следователно и неговите интерпретатори съдиите. Той е създаден от избрани от обществото обществени служители. Законите обаче винаги са достатъчно общи, че да позволяват широки тълкования (това е нормално, закона трябва да позволява известна гъвкавост) – и точно тук се намесва общественият служител съдията – чрез присъдите си той трябва да служи на обществения интерес. Нещо, което някой заплащани от обществото служители сякаш забравят.

От гледна точка на закона – човек употребил над разрешеното количество алкохол, нарушавайки най-малко две други правила за движение (превишена скорост и неправилно изпреварване), е убил един човек, ранил е все още смъртно друг, и по-леко други трима (и жената в аудито). За това дори у нас в 70% от случаите се завършва с ефективна присъда затвор от 3 до 10 години (според изнесени данни от прокуратурата). Не би трябвало да има значение дали е известен спортист, тъмен бизнесмен, президент или строител. За мен точно това и трябва да се случи – да се изпълни закона, в простата му, суха форма, в интерес на обществото. Ако някой смята, че Стависки трябва да бъде помилван, поради факти нямащи отношение към делото (спортната му кариера) – това е друго. Защото присъдата е смисъла на съда и съдебната система. А помилването е смисъла на политиката. Ако президента смее да поеме риска да помирява и да помилва, приравнявайки смъртта и осакатеността на хората на спортните успехи, това е негово решение за което той ще си носи последствията. Но съда и прокуратурата не трябва да помилват.

Три години условно, за насилствено склоняване към проституция

Сутеньор бил осъден на 3 години условно за склоняване към проституция на две момичета. Човека ги държал затворени и ги пускал само на клиенти и сега несправедливо бил обвинен, че дори ще го глобят 500 лева (вероятно парите, които е изкарал още първия ден). Разбира се, тази присъда е издадена поради това, че човекът е на възраст (45 години) и вече не може да изнасилва (импотентност?) пък и досието му е чисто като сълза, само два пъти преди това е осъждан за същото престъпление. Но има справедливост – решението може да се обжалва до 15 дни и този съдийски произвол може значително да бъде намален (1 месец условно и 50 лева глоба). И трябва, защото щом Ванко 1 бе осъден на 3 години безусловно за 10 и повече момичета, нашия човек от Шумен заслужава поне пет пъти по-малка присъда – той е склонил само две. При тази опасност за икономиката, е хубаво че има мислещи мъже в държавата, залагащи на стабилния бизнес с продажбата на момичета. То не бе предложения за легализиране на проституцията, амнистия и намаляване на присъдите. Всеки истински Българин трябва да се замисли да се включи в икономиката на проституцията, щом най-много може да отнесе три години, условно, и то от третия път.

Депутати в ЕП подкрепят File-sharing-а

Зелените EFA (тия, заради които затвориха 3-ти и 4-ти блок на Козлодуй) и техните 42 депутата в Европарламента са започнали кампания контрираща лобизма на видео индустрията за направата на закони подкрепящи свободното споделяне на файлове. Следва една от техните реклами, копираща класическите и вече смешни реклами присъстващи във всяко DVD. Под нея пък е друга пародия - от IT Crowd.

The Downfall of HD-DVD

Болен съм

Болен съм по уникален за мен начин до сега. Аз съм първа птичка на всеки грип, изглежда имам афинитет към тази болест. От година на година все по-лошо се разболявам, и ако не взема някакви мерки тази, следващата може и да ми е последна :) Вчера дори за известно време загубих усета си за вкус. Бе доста страшно преживяване в началото. Всичко, което пих или ядох имаше вкус на вода, но не нормална, а дестилирана (ако някой е опитвал леко каква е тя на вкус, че си е направо отровна при неправилна употреба). Пробвах директно сол, кисело, месо – никакъв вкус – или по-точно имаха дъх, но базовите – кисело, солено, сладко сякаш бяха заминали (сладкото само частично, леко се усещаше някаква сладникавост, но може и от нюх да е било). Както и да е, възстанови се напълно, по-силно, отколкото бе преди. Почти не мога да се мърдам, като стана ми се вие свят, като лежа ме боли всичко. Болят ме стави, мускули, очни ябълки, кожата ми е станала много чувствителна – всяко докосване е като на изгоряло. Неделята прекарах в някаква просъница, не мога да кажа ясно кога съм бил буден, кога съм спал, не съм ставал, кашлям непрестанно. Взимам по различни предписания различни лекарства, всяка моя част в момента дъхти на някакъв химикал. Като си помириша дрехите и те ми миришат на лекарства. Не знам дали лекуват, но ако се спомина, няма да е от болестта, а от отровите, с които се опитвам да я прогоня. От всичките неща, които пробвах(а) през последните дни осезаем ефект има само „Тамифлу” (никакви фервекси и други подобни глупости), но много интересен. Не съм ползвал кокаин, но съм чел какви ефекти има. И тамифлу-то има точно такива. Двадесетина минути след като го взема и живвам. Мога да ставам, мога да говоря, болките са отшумели, кажи-речи готов съм за спорт. Първия път направо се провикнах като в американските религиозни филми „Слава на господ, оздравях!”. Два часа по-късно обаче се чувствам все едно са ме били с тояги тия два часа. Чудя се дали не слагат кокаин в тамифлуто? По интернет не признават освен, че резистентността на вирусите се покачвала. Догодина ще ми трябва друго лекарство. Това с кокаина е добра идея, кой знае колко лекарства съдържат витамин C (стимулатор за имунната система) и нещо възбуждащо, за да създаде (погрешното) усещане за незабавен ефект, с цел и друг път да си го купиш това лекарство. Клиентите са нетърпеливи. И неграмотни. Така нареченото „лечебно” свойство на чая срещу грип всъщност е повишената възбуда предизвикана от танина, която отминава скоро. Ефекта върху болестта клони към нула (не че няма въобще никакъв, но не е достатъчно, за да лекува). Между впрочем танин има и във виното (винолюбци, пиете ли чайче?). Забелязал съм, че всеки човек, който надмине определена възраст си набеждава нещо за вълшебно лекарство и лекува всичко с него. Моят дядо (на 90) си е набедил за това английската сол и с нея лекува всичко – неправилно растящи нокти, изгоряло, настинка, плешивост, потентност, въобще всичко. Човек бързо се научава да не задава въпроси от такова естество, защото отговорът е ясен, подкрепен със завиден ентусиазъм „да ти покажа, че работи”, който само нараства от неуспехите, така че ти скоро започваш да симулираш успех, иначе никога няма да ти се отдаде възможност да тестваш нещо друго (от което дядото допълнително се самонавива). Знам един друг дядо, който си бе набедил за това аспирина, и с него лекуваше всичко – акне, сърце, настинка, плешивост, потентност. Глътваше по един аспирин профилактично (не че не му е помагало за сърдечно-съдови проблеми, но му е създавало проблем със стомаха). Във филма „Моята голяма гръцка сватба” бащата на булката бе набедил за такова вълшебно лекарство разтвор за чистене на прозорци, и с него лекуваше всичко – рани, акне, плешивост, потентност. Явно това не е толкова голяма рядкост. И аз си имам един такъв сравнително възрастен доктор, който си е набедил май за такова лекарство антибиотиците. Няма значение от какво се оплаквам и от какво съм болен – антибиотика присъства винаги. А всички ние изкласилите тройка по биология в училище би трябвало да знаем, че те на вирусни заболявания не действат. Е, съгласен съм, че понякога е добра профилактика, за да не развиеш бронхит, ама всеки път ли? България се класира на едно от първите места в света по „пренадписване” на антибиотици (и те започват да не действат, защото бактериите придобиват резистентност). Аз разбира се какъв съм да оспорвам мъдрите решения? Прекръствам се (суеверие, не съм набожен), взимам си антибиотиците и се радвам поне че дъхът ми се оправя – вече устата ми не мирише на обществена тоалетна, мирише на изпусната, неподдържана химическа лаборатория. Та брат ми и той си направил вълшебен коктейл. Взима 4-5 лекарства от домашната аптечка (не задължително едни и същи), смесва ги в топла водичка и след това с пламък в очите търси върху кой да ги пробва. И при него действа принципа на само навиването. Та аз сега дъхтя и на този коктейл. Прекарвам в просъница целия ден. Заспивам, събуждам се, заспивам непрестанно. Така нощем може да има моменти, когато не мога да заспя (като сега). При все обстоятелства се подобрявам осезаемо. В съботата бях зле, имах треска, но бях що годе адекватен. Неделята ми се губи. Понеделник.... да кажем по-добре. Да видим днес как ще е.

Кмета на Царево отново се опитва да се справи със "Странджа"

Новият стар кмет на Царево отново пробва да заобиколи ограниченията и да бетонира Странджа - за повече тук http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=446226

Майстори в Бизнес Парка

Народът е казал „Акъл море, глава шамандура” и няма по-добра поговорка, която да опише това, как в Бизнес Парка акъл не вирее – той е подменен от наглост. Може би вината е на свежият въздух от околовръстното, а може би защото някой си мисли, че е богоизбран щом работи там, а може да е манталитет, ниска култура, нехайство за другите и липса на акъл.

От Нова Година си преместихме офиса в Бизнес Парка. Причината реално е само една – трябваше ни по-голямо пространство, а Бизнес Парка бе най-доброто място, което успяхме да открием. Подчертавам – най-доброто. Това въобще не значи добро. Когато се строят Бизнес Сгради у нас обикновено (всъщност без изключения) се строят на принципа „С пръдня боя”. Може да няма къде да се паркира, може да няма аварийни стълби, или достатъчно асансьори, или транспорт за служителите, или комуникации, или дори елементарното къде да се яде, но за сметка на това пък е скъпо. За пример – Порше Център е разположен по пътя за летището, на 500 метра от най-близката автобусна спирка, на около 3 километра от най-близкото място за ядене, и за капак няма организиран паркинг за повече от 20 коли на цялата сграда (проектирана за 1000 служителя). Представете си как тези хора идват на работа, или си тръгват. В момента няма проблеми – хората паркират като „истински Софиянци” - по улицата (и правят предпоставки за ПТП-та) и в съседния парцел. Но за радост (или по-скоро за нещастие) в съседния ще правят бизнес сграда и те. Къде ще паркират хората на Порше после? Как ще ядат? Как ще ходят на работа? В бизнес сградата до Глобул на 4-ти е предвидено едно място за паркиране на поне 30 човека. Да не говорим, че е изключително малко, ами ония ги били (про)дали на Глобул (който не се помещава в тази сграда). Който е минавал през колелото на 4-ти километър сигурно се радва да види как стотици автомобили са се накачили по шосето и във всички малки улички наоколо. Да не коментирам че противно на трудовия кодекс (кой архитект чете закона?) има по една тоалетна на етаж, а не на 20 души, което прави например по тоалетна на над 50 човека. Пък и аварийното стълбище не отговаря на изискванията за евакуация (кой въобще е приел тази сграда?). И няма къде да се яде на километър. Подобни изпълнения има практически с всички места където сме гледали. И в центъра (на места където има посолства) и в другата „Бизнес сграда” от другата страна на колелото на 4-ти километър, и къде ли не. Който твърди че в Софийска община и институциите няма корупция или си вършат добре работата явно успява някак да се предвижва из София гледайки, ама невиждайки. Паметниците на корупцията се извисяват на всеки 100 метра. Та на този фон Бизнес Парк – София е сравнително добре, има магазини, къде да се яде (макар не достатъчно за капацитета на парка и цените са свръх завишени), къде да се паркира (за клиенти, и за заплатили парко-места за служителите) макар и не много (но доста над това което видяхме по другите места), има телекомуникации (макар монополизирани от Спектър) и т.н. Ако някой ми говори за задръствания, нека види какви задръствания има към бизнес сградите в Центъра. Просто в София вече празно няма.

Е, да, има и изпълнения в Бизнес Парка. Например сградите са строени супер евтино. Всеки път като пипна стена и паднат две плочки се удивявам как са успели да го постигнат. Аз какъвто съм некадърен не мога да постигна този ефект на толкова много строителни проблеми. Ние влязохме в нашия офис, който бе недовършен – тавана течеше, нямаше пуснат ток, стъклата на междинните стени бяха счупени, пода непокрит напълно, без ток, и ужасна мърсотия, незакачени кабели и какво ли още не. Още ни търсят нашите 20 парко места (за сега са ни намерили първите 5). Освен това установих, че всичките ми убеждения, че знам най-лошата и най-евтина кабелна система са били погрешни. В офиса ни под-изпълнителят на кабелни системи (да не споменавам имена) е успял да намери и да инсталира още по-лоша и още по-евтина (пластмасата и е такава, че се троши дори ако я натиснеш леко). А хаоса и дезорганизираността са направо невероятни, навсякъде по веригата – проектанти и изпълнители. При все обстоятелства е малко по-добре отколкото на другите места, които проверихме. Като изгориш всичко дето са направили изпълнителите и си го направиш наново и няма проблеми.

Има обаче една приказка – „Краставите магарета от далеч се надушват”. Та каквито и строителите, такива и работещите там. В сградата на HP – 8ма сграда има направен паркинг за посетители. Има бариера – натискаш копче, подава билетче и се отваря. Паркирането е безплатно за първите 2 часа, всеки следващ е по един лев. Паркинга е голям има поне 30 места за паркиране, макар да са теснички. Обаче от два дни отивам да паркирам там, и виждам че могат да се ползват само 10. Защо?

Защото всеки ден се намират двама юнаци, които да паркират на пътя водещ към вътрешната част на паркинга. Така ако някой е паркирал навътре – не може да излезе. А ново влизащите не могат да преминат за да се възползват от местата там.

From Biznes Park S...

From Biznes Park S...

From Biznes Park S...

From Biznes Park S...

Не стига това а на достъпните места за паркиране, разни майстори успели така да паркират, че да заемат по две на веднъж.

From Biznes Park S...

Да не говорим пък за това, че ентусиасти паркират на местата маркирани за нашата фирма, без да са служители, и въпреки че ние плащаме за тези места, някой друг се възползва от това.

From Biznes Park S...

Тези проблеми вече не са проблеми на друго, колкото на манталитет. А това ще се оправи след поколения, и то само ако природата ни удостои с късмета точно тия хора да не доживеят да станат родители.

OOXML, ISO OOXML и Microsoft OOXML

Четох много пространен анализ върху модификациите, които Microsoft ще направят за да отговорят на изискванията на ISO и да опитат на втори тур да прокарат OOXML като ISO стандарт. Защо им е нужен ISO? Вероятно защото ECMA не е достатъчна, спомняме си какво стана с ECMA стандартизирания ActiveScript. А и с друг публичен стандарт за обмен на документи рано или късно ще се наложи на Microsoft да го поддържа за да продължава да прави сделки за по 60 милиона в малките държави като нашата. Това би повишило конкуренцията и вероятно намалило печалбата точно от софтуерния пакет, от който печелят най-много за сега. Та най-интересният извод, който излезе бе, че ако Microsoft направят промените, които те твърдят, че ще направят, то Office 2007 и Office 2003 (с новият Service Pack) със сигурност няма да могат да пишат в този „стандартизиран” OOXML формат, а вероятно няма да могат и да го четат. Дали Microsoft ще поправи офиса тогава? Вероятно не, въпреки че OOXML формата в момента е дори по-рядко използван от ODF (Office 2007 бе голям провал, единствената причина, поради която не го класираха на първо място на софтуерното разочарование за 2007-ма бе че бе изместен от Windows Vista) все пак трябва да запазят съвместимост със съществуващите документи. В резултат всъщност ще се появят „варианти” на OOXML. Класическият OOXML кръстен нежно Microsoft OOXML и стандарта ISO OOXML. Защо им е нужно това тогава? Просто хората няма да правят разлика и Microsoft ще си направи реклама, че OOXML е стандарт, без да споменава, че всъщност не поддържа „стандартния вариант” в собствените си продукти. Така поне ще има основание нашият министър (четейки ултра смешното му интервю в IDG) да задава наглият въпрос „кой казва, че OOXML не е стандарт?”. Въпреки че едва ли са му нужни стандарти на министъра можещ да тълкува съдебни решения!

Лични данни, лесно достъпни

Винаги е най-яко когато държавата нарушава собствените си закони. Някой трябва да изследва колко нарушения правят гражданите и колко държавата (но не по статистиката на МВР или прокуратурата, защото гарван гарваново око не вади). Имам чувството, че у нас ще излезе, че по-голям престъпник от държавата няма. Ето клипче:

Хибридни автомобили

За много не е тайна, че аз съм geek. И докато си боледувам тихо в къщи, почивайки си от напрегнатата работа, която се опитвам да свърша макар боледувайки, реших да напиша малко мисли по отношение на това чудо на техниката, по което съм запален. Когато спечеля от тотото ще си купя хибридна кола. Разбира се първо трябва да започна да пускам фишове, но това е една друга тема.

Хибридни се наричат всички двигателни системи, които използват едновременно различни физични механизми осигуряващи задвижването. Затова популярните у нас „газови” автомобили не са съвсем хибридни. Те са хибридни от гледна точка на горивото (дву-горивни), но принципа на работата им като цяло е еднаква. Този термин („Хибридни”) днес се използва изключително по отношение на автомобилите задвижвани със система от електрически и двигател с вътрешно горене. Хибридните автомобили са само крачка в посока към напълно електрически автомобили.

По идея хибридните автомобили би трябвало да комбинират качествата, предимствата на двете технологии – двигатели с вътрешно горене и електромотори. Не трябва да се забравя обаче, че те комбинират и недостатъците им.

Електрически двигатели

За да можем да обърнем внимание на хибридните автомобили, нека погледнем какви качества носят (магнитно) електрическите двигатели:

• Не ползват бензин :)
• Не ползват въздух
• Не зависят много от външната температура ако е в определени граници (от абсолютната нула до малко под температурата на топене на материалите). Всъщност температурата влияе върху ефективността, но в много по-малка степен отколкото на двигателите с вътрешно горене и то в изключително широки диапазони
• Мощността е в директно отношение с мощността на магнитното поле, или е пряко свързана със силата на тока, материалите и намотките. Повече ток – по-голяма мощност или скорост. Без значение от околната среда и без практическа инертност. Електрически мотор може да достигне до 10000 оборота в минута за части от секундата при достатъчно ток, нещо което дори само поради проблеми с въздухоподаването е невъзможно за двигателите с вътрешно горене
• Електрическите мотори типично са много просто направени. Нямат сложна механика (само една ос, те са по-прости от Ванкеловите мотори с вътрешно горене) и поради това се износват значително по бавно
• Добре изолиран мотор (в добър Фарадеев кафез) може да работи при всякакви условия – дори под вода, в дъжд, жега, -100 градуса студ, без да създава магнитно поле или каквито и да е вредни ефекти. Няма да ги има ефектите на Софийските тролеи – телевизора ви да спира, когато тролея минава наблизо
• Практически безшумен – механиката е много по-проста, няма вибрации и почти не се създава шум

Универсалните електрически мотори могат да работят на прав и променлив ток и спрямо моторите с вътрешно горене са почти вечни при правилна употреба. Нямат нужда от особена поддръжка, нито от много масло, нито от гориво. Предимствата по показатели и конструкция спрямо двигателите с вътрешно горене са много големи.

Защо обаче не са масови? Имаме огромен технологичен проблем в момента – нямаме добра технология за пренос и запазване на електричество. Батериите, с които в момента разполагаме са слаба работа. Другите проблеми са издръжливостта на материала за изработка при големи обороти, или размера и силата на тока при много намотки и малки обороти.

Хибридите

Хибридните системи по идея са как да постигнем хем това в онова, хем душата в рая. Например индиректните (или сериини) хибриди използват двигател с вътрешно горене, който върти динамо и създава ток, който от своя страна задвижва електрически двигател, който задвижва превозното средство. Предимствата на този подход са в това, че нямаме нужда да складираме електричеството – нямаме нужда от батерии. Също така управлението на поведението на колата (намаляване, ускоряване, спиране, тръгване) не влияе много върху двигателя с вътрешно горене – той може да поддържа постоянни обороти в оптимален режим (максимално КПД). Нямаме нужда от променливи отваряния на подаване на въздух, сложни динамични компресии, променливи дължини на рамената в зависимост от оборотите. КПД-то на двете системи заедно е по-високо от това на всяка по отделно.

История

Естествено качествата на електрическите двигатели не са останали незабелязани. Още през 1901-ва година Фердинанд Порше е създал хибридната кола Mixte с която счупил няколко скоростни рекорда по това време (55 км/ч).

Бащата на съвременните хибриди обаче е Хенри Уоук и неговата работа през 60-те и 70-те на 20-ти век.

Първата съвременна произвеждана хибридна кола е Honda Indight от началото на 90-те (тази кола бе спряна от производство миналата година). Първата серийно произвеждана е първа генерация на Toyota Prius за Япония (1997-ма година), а първата произвеждана сериино и продавана извън Япония е отново Honda Indight (продажбите в USA са започнали през 1999-та).

Класификация

Хибридните коли се класифицират в няколко основни типове:

Типове по отношение на задвижването:

Паралелни хибридни системи – това е система при която имаме двигател с вътрешно горене и електрически мотор свързани едновременно към механичната трансмисия. Електрическият мотор се използва основно за ускорение, запалване или за зареждане на батериите (като динамо). Предимството на тези системи е по-голяма мощност за кратко време (по голямо ускорение) и по-голяма маневреност. Недостатъците са – сложна конструкция, загуба на мощност при зареждане на батериите, също така двата двигателя трябва винаги да се въртят едновременно.

Сериен хибрид – при него моторът с вътрешно горене върти на оптимален режим генератор, който захранва електрическият мотор. Основното предимство е опростената механика на трансмисията, и оптималната употреба на двигателя с вътрешно горене. Основните недостатъци са по-малка обща мощност (пиковата мощност е равна на тази само на електрическият двигател, а не на двата двигателя взети заедно). Освен това двата двигателя трябва да работят едновременно през цялото време.

Комбиниран хибрид е хибрид който има едновременно характеристиките на паралелните и на сериините хибриди. Чрез специална конструкция подаването на движение към колелата може да идва от двигателя с вътрешно горене, или само електрическия, или двигателя с вътрешно горене да задвижва генератор за електрическия или да бъде изключен напълно. Тази конструкция дава възможност за оптимално използване на качествата на сериините или паралелните системи, както и позволява използването на по-голям двигател с вътрешно горене, който да се използва когато е необходима по-голяма мощност или на дълъг път, където той може да има по-оптимално поведение.

Типове по отношение на употребата на хибридността:

Пълен хибрид – това е двигател който може да работи само на електрически мотор, само на двигател с вътрешно горене, или използвайки и двете едновременно

Хибрид добавящ мощност – това е голям двигател с вътрешно горене, имащ малък електрически двигател монтиран между първия и трансмисията. Той се използва за запалване или за бързо добавяне на някоя и друга конска сила, когато е необходимо

Лек хибрид – това си е малък електрически двигател използван само за запалване на двигателя с вътрешно горене и евентуално да задвижва автомобилни компоненти като климатика. Неговото предимство е че колата може да изключва и включва двигателя с вътрешно горене при определени обстоятелства (например при дълъг престой на светофар) за да пести гориво.

Plug-in Hybrid – това е пълен хибрид, чиито батерии обаче могат да бъдат зареждани от външен източник на ток. Така при достатъчно мощни батерии тази кола може да се движи изключително на базата на електрическият мотор и да се превърне в напълно електрически автомобил.

Какви са предимствата на хибридната кола?

В идеално състояние съвременната хибридна кола има няколко предимства пред класическите автомобили:

• Отделя значително по-малко CO2
• Харчи по-малко бензин (понякога два пъти по-малко от еквивалентна по мощност кола)
• Може да ускорява много по бързо (ако трансмисията е направена добре една хибридна кола може да ускори по-бързо от всяка класическа – ускорението не изисква задължително въздух)
• Може да има различни поведения – от много спортен режим до изключително икономичен режим
• Някой хибриди (Toyota Highlander hybrid 2008, Европейски и Японски Prius, но не и американски) могат да се карат изключително на електрически ток в продължение на километри, докато мощността на батериите не падне прекалено. Тези коли обикновено имат копче, с което се включват в този режим
• Колата е изключително безшумна

Недостатъците на хибридната кола

Рядко за някоя мода се чуват недостатъците и. Но хибридите имат такива, и то не-малко:

• Профилактика на батериите - съвременните хибриди използват призматични NiMH батерии. Въпреки че тези батерии са много по-добри от цилиндричните, те имат ограничен живот от около 10000 цикъла на зареждане и разреждане. При една нормална употреба тези батерии губят около 10% от мощността си за година (въпреки лабораторните опити на Toyota опитващи се да докажат живот от 300000км без съществена промяна в поведението). Toyota Поради което трябва непрекъснато да се следят и подменят. Toyota например продава с колата профилактика I гаранция в продължение на 7 години (след 10 години колата ще бъде невероятен боклук) и 290000км. Батериите на базата на лития имат значително по-добри характеристики от гледна точка на размер и брой зареждания, но се изпаряват, зависят изключително от околната температура и са взриво и пожаро опасни. Все още няма планирано сериино производство на хибрид с литиеви батерии (Toyota обеща за 2009-та година, но се отказа)
• Батериите заемат много място и са много тежки. В резултат се появяват интересни ефекти – например Lexus RX400h е само 5 местен, защото охлаждането на батериите е поставено там където трябва да бъдат допълнителните седалки. Toyota Prius има малък багажник по обем, защото на дъното му се намират батериите и тяхното охлаждане. Същото важи и за Civic Hybrid
• Въпреки, че Хибридите отделят по-малко CO2, те всъщност не са по-екологично чисти. Хибридните автомобили имат повече части, и за производството им е отделен повече CO2 отколкото те ще спестят за 5 години. Единственото (но маркетингово) изключение е Honda Civic Hybrid, за която от Хонда обещават, че с всеки произведен модел засаждат толкова дръвчета, че компенсират екстра произведеният CO2 и сте на нулата в момента на закупуването (тоест реално пестите). Другият ключов проблем е, че постоянната профилактика на батериите създава изключително много отпадъци, които са отровни и макар да не замърсяват атмосферата тровят всичко друго ако не бъдат складирани правилно и рециклирани. Доколкото в Европа има регулации, можем да се надяваме, че се спазват, но това не е задължително вярно за останалата част на света.
• Поради заетото място от батериите, въпреки намалените размери на моторите ефективният обем на купето е намален спрямо еквивалентна нормална кола. Най-често намаляването е от към багажник.
• На извънградско
• Колата изисква напълно нов стил на каране – несъвместим с „Българският модел”. Умереното и предвидимо каране е необходимост за щаденето на батериите и трансмисията, и същевременно позволява икономисването на близо половината бензин. Но бясно тръгване-спиране не се отразява добре на тези коли, те просто не са създадени за такова каране.

Как се рекламират хибридите на пазара?

Основната маркетингова идея е пестене на бензин и CO2. При сегашните цени на бензина на около 30000км се компенсира разликата в цената между хибрид и еквивалентна нормална кола. При покачване на цените на горивата може да стане дори и на по-малко километри. Ако карате по 20000км годишно, грубо в края на втората година вече сте на далавера. Аз обаче карам по около 10-12000км годишно и ще трябва да чакам 3 години за целта :)

От къде идва пестенето на гориво?

Хибридните автомобили използват няколко различни техники за пестене на гориво, от които всъщност излиза и създаването на по-малко CO2:

• Когато колата тръгне – работи само електрическият мотор. Колата може да измине няколко километра само на ток. Така при градски условия където тръгвате-спирате, тръгвате-спирате, нормална кола би имала разход достигащ над 18 на сто (при 5л на час в спряно положение и 18км/ч средна скорост), докато хибридната кола може да се държи дори по-добре отколкото на извънградско и да достигне разход от 3-4 на сто.
• Когато спирате или карате на инерция по надолу електрическият двигател се превръща в едно голямо динамо и започва да захранва батериите. Хем колата спира по-добре, хем не губите ток. Така при градски и извънградски условия вие губите много малко електричество от батериите, но пестите гориво
• Когато изпреварвате кола при дълъг път, вместо да се повишат оборотите на двигателя с вътрешно горене, се включва първоначално само електрическият двигател допълнително. Така ако ви трябва екстра мощност за кратко, при изпреварвания или възвишения, употребата на гориво не заминава към 25 на сто, а си остава 5 на сто

Особености по дизайна

Бензинови двигатели. По същество най-ефективните хибридни автомобили би трябвало да използват дизелови двигатели. Това е защото дизеловите двигатели имат по-голямо КПД, и работят по-ефективно на постоянни обороти, а и харчат по-малко гориво. Въпреки това повечето Хибриди (на пазара няма нито един сериен с дизел) използват бензинови двигатели. Това е защото бензиновите палят и загасват много по-лесно и по-малко се износват по време на палене и гасене, а при каране на хибрид в градски условия това може да се налага да се случва постоянно. Все пак масово се работи по дизелови хибриди. BMW например демонстрира миналата година впечатляващ прототип на X6 с дизелов двигател.

NiMH батерии – въпреки, че батериите базирани на лития са по-ефективни, за сега поради предвидимост и безопасност, NiMH батериите са единствените използвани в серийните хибридни автомобили. Но това не са обикновените NiMH батерии с цилиндричен корпус. Тези са призматични, уплътняват по-добре пространството, по-плътни са, по-мощни (няколко пъти на единица обем) и имат 10 пъти повече цикли на зареждане-разреждане

Lexus RX400h AWD – AWD модела на RX400h има допълнителен електрически мотор за задните две колела, който се включва с компютър когато е необходимо 4x4 или за предпазване от залитане. Няма връзка между задните колела и предните колела, нито задните са свързани с двигателя с вътрешно горене. Това дава значителни предимства, като например по-висока ефективност, по-малко триене, по-бързо реагиране, по-проста механична конструкция и естествено по-малък разход на бензин при същата ефективност.

CVT - Поради сложното управление на механиката хибридите изискват напълно управляема електронно скоростна кутия, която сама по себе си е чудо на техниката. Най-важното и качество – много е тиха. Също така при добро управление предавките са винаги в идеално съотношение (защото възможните комбинации са безкрайно на брой) и няма (скорост на) превключване или по-ефективен и по-малко ефективен режим. Горивото се харчи оптимално. Няма придърпване или неестествен шум. Повече за CVT тук - http://en.wikipedia.org/wiki/Continuously_variable_transmission

Любими сцени

Любимата ми сцена е от филма – „Lucky Chuck” където една мацка си забравила фаровете на Prius-а включени и след час нямаше ток. Чък и подаваше ток от акумулатора си чрез известните и у нас жици. Смехът всъщност идваше от това, че Prius-а всъщност има ток да захранва лампите си десетки часове (той вози 55кг акумулатори в багажника), както и че закачиха жиците на място където не са акумулаторите на колата.

Разбира се това не може да се мери с любимата ми сцена от филма „Колпка” където Катрин Зита Джоунс и Шон Конъри закъсиха два порта на един трикомски суич с кабел и той светна от loop-ове, в резултат на което транзакцията на парите траеше едни драматични 30 секунди а не милисекунди. На коментара от страна на Конъри – „Не може ли да стане по-бързо?” не можах да се въздържа и се провикнах в киното „откачи кабела бе идиот!”.

Общество

Към този момент има над 1 милион продадени серийни леки автомобили с хибридно задвижване. Това е автомобилната индустрия с най-голям ръст и приходи за последните 3 години. Не случайно щяло и нещяло вече прави хибриди. Чакаме хибриден Cayen (да видим Българските борчовци дали ще се полакомят), Мерцедес и дори Голф. Но абсолютният доминант на пазара на хибридни автомобили си остава Toyota Prius. За този автомобил има направени специфични firmware-та, които го правят с по-спортно поведение, или каращ изключително икономично само на ток. Има приставки като например слънчеви батерии на покрива, допълнително зареждащи батериите и пестящи гориво. Или Plug-in set с който да зареждате батериите от тока. Всичко това неофициално, но поддържано от обществото. Някой от идеите са възприети от Toyota. Например следващата генерация Prius ще има повече батерии, по-мощен мотор и ще бъде Plug-in.

Какви хибриди има на пазара

На http://www.hybridcars.com/ може да се видят продаваните в момента хибридни автомобили. В България се продават Honda Civic Hybrid, Toyota Prius и Lexus RX400h (но стария модел). Вече има и направени сервизни помещения за профилактика на батериите (не случайно Toyota направиха активна рекламна кампания по-въпроса).

По същество на мен най ми харесват Toyota Highlander Hybrid 2008 (който е по-евтино изработен RX400h – същото шаси и двигател, с по евтино купе и материяли – тази кола е близо 20000 лв по-евтина, но има копче за само електрически режим и 2 допълнителни седалки, макар да друса значително повече и от всякъде да лъска на евтиния) и Honda Accord Hybrid (който май ще бъде спрян поради слаб интернес). В момента обаче заради поддръжката на обществото и многото информация може би е най-добре да се вземе Toyota Prius или дори да се изчака следващата генерация, която заради повечето батерии и plug-in-а ще бъде значително по-пестелива.

Батерии

Toyota Prius има батериен пакет от 54кг състоящ се от 38 модула (всеки по 1.04кг) призматични батерии, всяка с минимален волтаж от 7.2V и 6.5Ah произведена от Panasonic. Тези батерии имат най-висока ефективност при сравнително високи температури и при по-ниска околна температура ефективността им намалява. Ефективно имат мощност от 20kW при 50% SOC. За пример Lexus RX400h и Highlander Hybrid разполагат с 45kW мощност. Honda Civic Hybrid използва по-малък електромотор и батерии от Prius. Това е защото имат значително по-мощен и икономичен 1.3L а не 1.5L двигател, и самият двигател пести достатъчно създавайки повече конски сили. Така при равни параметри по отношение на разходите на гориво и CO2, Honda Civic Hybrid е по-мощен, с по-добро окачване, ускорение и вътрешен обем. Но по-малкият електромотор прави хибридната система на Civic Hybrid не толкова гъвкава, и това не е колата на истинският Geek. Освен това в България продават възможно най-грозния под-вариант на Civic Hybrid (явно искат да конкурират Toyota и по грозота).

Elephant's Dream

Това е един безплатен филм, който можете да гледате, теглите, копирате и разпространявате безплатно, направен изцяло с open source продукти, и чиито код можете свободно да си изтеглите. Самият филм е много интересен, и е с най-доброто HD качество, за анимация, което аз съм виждал на пазара. Не случайно се използва за демонстрация на качеството на HD DVD-тата - безплатен и качествен. Можете да го изтеглите (препоръчвам 1080p варианта) от http://orange.blender.org/download

Прилагам и youtube вариант:

Steal This Film II

Излезе Steal This Film II - един безплатен филм, който всеки може да разпространява и модифицира колкото си иска. Препоръчвам на всички да го гледат - http://www.stealthisfilm.com

Прилагам Google Video от него:

И аз искам така

И аз искам така. С лаптопа в басейна! Добре, че има Wireless, че да може и Интернет да се ползва. Само решението за тока ме притеснява... малко

Жертви на порното

Това си заслужава четенето - http://www.rollingstone.com/news/story/8878187/casualty_of_porn
Ще се опитам да направя един (изключително лош) превод за тези, които четат английски дори по-зле и от мен. Препоръчвам обаче да го прочетете в оригинал:

До не отдавна Крис Уилсън бе просто още един анонимен интернетаджия изкарващ добри пари от аматьорско порно. Днес той е един от най-известните хора online.
Двадесет и осем годишният създател на http://nowthatsfuckedup.com/, място където хората могат да разменят еротични снимки на съпруги и приятелки, бе арестуван през Октомври в своя дом във Флорида – където освен че му сложиха белезници, конфискуваха и компютъра му. Сега той е пуснат под гаранция и очаква да отиде в затвора с едно от най-изкелифенчените обвинения в историята на мрежата. И вече има нарастващо съмнение точно кои мръсни картинки са били истинската причина за пращането му в затвора – тези с баналното порно или онези качени от американските войници показващи жертви на войната умрели иракчани?
Няколко притеснителни класификации биват дадени за този сайт. Шерифът на Полк Коунти – Гради Джуд го нарича „толкова перверзно, жестоко и безотговорно, че аз вярвам би шокирало съвестта на повечето свободомислещи хора в САЩ”. Но кой в действителност е наредил този арест: местната управа или хора на много по-високи позиции в управлението?
За много този случай е подобен на случая през 2003 с „покритите със знамена ковчези” (мой коментар – става въпрос за излезли в пресата и интернет снимки на върнатите трупове на американски войници, загинали в Ирак. Консерватори подкрепени от държавната администрация поискаха тези снимки да бъдат цензурирани защото представяли войната в една непатриотична атмосфера и обезпокоявали семействата на загиналите. Американското общество се раздели на две, противното мнение подкрепено от не-малка част и от семействата на загиналите бе, че истината за войната трябва да излезе наяве, колкото и тежка да е тя, и криенето и под формата на добронамереност за семействата само създава механизми за цензура) - повдигащ сериозни въпроси за това как публиката трябва да възприема една война и свободата на словото в Интернет. „Това създава възможност за цензура … базирана на представите на възможно най-нетолерантната част на обществото” казва Кърт Опсаал от Electronic-Frontier Foundation, група бореща се за цифрови права и свободи.
За Уилсън цялата история започнала от проблеми с кредитните карти. Малко след като пуснал сайта, започнал да получава електронни писма от войници, които не можели да се запишат, поради това, че имали проблеми с валидацията на кредитните си карти от страна на банката. Уилсън им казал, че ако могат да му докажат по някакъв начин чрез снимка, че служат в Ирак, той ще ги пусне в сайта безплатно.
Първите снимки, които получил били нормални – войниците позирали пред техните танкове или казарми. Но после се появила изненада. Една снимка показвала няколко глави търкалящи се в кървава топка. Друга показвала откачена ръка. Една определено неприятна снимка пък показвала дете с кървава безформена каша там където би трябвало да се намира главата му.
Макар Уилсън да казва, че е бил шокиран в началото от снимките, той симпатизирал на войниците и на тяхното желание да покажат истинските условия, в които служат. Затова вместо да скрие снимките, той направил специален форум за тях с коментар взет от „Живот”, от времената, когато списанието публикувало снимки на загиналите през Испанската гражданска война – „Мъртвите са загинали напразно само тогава, когато живите отказват да ги видят”.
Уилсън никога не е искал снимки на мъртви, но хапливата новина за сайта с „порно трупове” бързо се разпространила. Естествено, страхувайки се от нов „Абу Гариб”, армията веднага стартирала разследване дали публикуването на снимките представлява престъпление. Но снимките не могат да се проверят, а и Уилсън е извън правомощията на военните. „Въпреки, че изпращането на снимките от войниците е нарушение, ние нямаме право да приложим военният код върху цивилни” – казва армейският говорител Пол Бойс. И военното разследване приключило. Но пристигнала полицията.
Полк Коунти има небезизвестна история в борбата с порното и местните власти наблягат, че снимките на военните жертви не са причината, поради която се е стигнало до арест. „Нашите обвинения не са свързани със славата на този сайт” докарана от военните снимки, казва Чип Тълбери, от щатската прокуратира. Но и Тълбери, и Джуд признават, че информацията от ареста и разпитите на Коунти е била споделена с военните. Имайки се в предвид и това, че правителството в момента притежава компютъра на Коунти, сега може да бъдат идентифицирани и подведени под отговорност всички войници, които са изпращали снимки на сайта. Армейският говорител Бойс обаче отрича да знае за каквато и да е връзка на военните с това дело. „Аз не съм информиран за каквато и да е комуникация с …(прокуратурата)” каза той.
Обръщайки внимание на силата и уникалността на обвиненията срещу Уилсън в момента (всички предишни обвинения срещу порно барони са били обявявани за неконституционни или са отпадали), неговият адвокат Лорънс Уолтърс намира липсата на връзка трудна за вярване. „Може би има политическо влияние тук”, казва той, „Какво ли точно са поискали военните, използвайки местните власти като пионка?”
Той не е единственият задаващ този въпрос. Когато информацията за снимките се появи за първи път, Арсалан Ифтикхар, от съвета на Американско-Ислямските отношения, изпратил писмо до Доналд Ръмсфелт настоявайки за разследване. Ифтикхар сега вярва, че ареста на Уилсън е „политически мотивиран”. „Никак няма да се изненадам” казва той „ако обвиненията са направени за да отклонят вниманието от основната информация – страданието от насилието над Иракчаните”.
Анонимен източник, твърдящ за връзки с Пентагона, отива дори по-далеч – „когато началник щаба научи, веднага звънна на прокурора на Флорида, както и на губернатора, за който разбира се знаем, колко е близък с президента, и на следващият ден Уилсън бе арестуван”.
Без значение кой стои зад ареста, осъждането би имало смразяващ и предупреждаващ ефект. Защото „непричилност”, особено online е невероятно трудно да се докаже, понеже се основава на хлъзгави и променливи обществени нагласи.
Сайта на Уилсън, който се намира в момента на сървъри в Европа със съдържание събрано от цял сват, е част от необятно online общество. Ако този случай премине през съда, това значи, че журито на Полк Коунти ще се опита да регулира информацията и съдържанието едва ли не по цялата планета.
Докато Уилсън чака последствията, неговият сайт все още работи. Движение „Свободен Крис” (http://freechris.org/) също е сформирано в негова помощ. А снимките на загинали продължават да пристигат.

Писмото на Андрей Олмстед

Блогърът Андрей Олмстед е бил убит на трети Януари в Ирак. Той е оставил писмо, което да бъде публикувано в случай на неговата смърт. Писмото може да бъде прочетено тук:

http://obsidianwings.blogs.com/obsidian_wings/2008/01/andy-olmsted.html

IFPI vs ISP-тата

След като IFPI загуби домейна си, понеже не го бе заплатил навреме и The Pirate Bay го придоби (http://notrial.info/news/it/1441.html), той бе върнат на организацията след спорно решение от страна на WIPO и тяхното влияние върху TLD.

Така или иначе реномето на IFPI бе ударено невероятно и това е видно в Google:

Но IFPI не стоят със скръстени ръце. След решение на съда в Белгия, задължаващо местен Интернет доставчик да бъде отговорен за действията извършвани от потребителите му и да филтрира P2P трафика (за сега само на първа инстанция), IFPI предлага това правило (лично за мен парадоксално – да държиш трета страна отговорна за проблемите между две други) да бъде прието от Европейския Парламент и да действа в рамките на целия Евро Съюз:

http://www.eff.org/files/filenode/effeurope/ifpi_filtering_memo.pdf

http://www.eff.org/files/filenode/effeurope/CULT-filtering-letter.pdf

Очевидно след случая с HD DVD key, Digg и Интернет бунтът в полза на защита на свободата на словото, 2007-ма година се оказва най-слабата в поддръжката и резултатите за борбата с пиратството, поради вече прекалено очевидното застъпване и противоречие между гражданските свободи и права, в областта на разпространението на информация. Видно е, че единственият за сега „законен” метод – гоненето на крайните потребители не само че не е ефективен (за сега реално има само едно спечелено дело) но и предизвиква обратен ефект. В резултат, новата мода е да се изнесе отговорността в по-малкото на брой, и следователно по-контролируеми трети страни – Интернет доставчиците.

Взето от http://www.somethingawful.com/d/news/riaa-liner-notes.php

Няколко минутки с RIAA

Гражданино, благодарим ти за това, че си закупил следното CD:

green day: the united states of terrorica

В тази модерна, цифрова ера, притежаването на CD носи нови отговорности, нетипични за добрите стари времена на музикалните цилиндри и тренираните папагали.

За да не влезеш в затвора, съдба по-лоша от това да бъдеш независим и непокръстен, ние създадохме това малко ръководство същевременно полезно и задължително за четене.

Какво е CD?

Понякога, когато музикална група благоволи да допусне други хора да слушат тяхната музика, CD (Compact Disc) бива издаден, така че публиката да може да си го закупи. CD (или Compact Disc) може да бъде слушан само в CD player – вашия CD player. В момента няма друг начин допустим за слушане на музика. В бъдеще също няма да има друг начин допустим за слушане на музика.

Компютри?

Ако поставите вашето музикално CD в компютър, то компютъра ще бъде разрушен. Вие не трябва да притежавате компютър.

RIAA?

RIAA е съкращение от Recording Industry Association of America (Асоциация на Звукозаписната Индустрия в Америка). В замяна на около 90% от печалбата, ние позволяваме на музикантите да използват нашите звукозаписни студия ако има дълги почивни дни, и също така заплащаме цели 500 самолетни мили пътуване (най-евтина класа разбира се). Нелегалната употреба на музикални CD-та понякога струва на любимите ви музиканти под десетки хиляди долари. Вие притежавате ли под десетки хиляди долари? Няма значение. Ако използвате това CD нелегално, ние ще се опитаме да вземем тези пари от вас! Като допълнително наказание ние няма да дадем парите взети от вас на музикантите!

Вашето CD и вие

Притежаването на CD и предпазването да НЕ бъдете арестуван понякога може да се окаже доста трудно! Следните сценарии за употреба на CD се считат за приемливи от страна на RIAA:

- Слушане на CD сам, в стая без прозорци, и с напъхана кърпа в процепите под вратата

- Слушането на CD в крайна ситуация, в която вие сте убеден, че сте останал последният жив човек на земята

- Слушането на CD с домашни животни, за които е сигурно, че не могат да разберат музиката (порове и някой видове котки)

- Слушането на CD, ако сте попаднали в кладенец или мина, но само, ако няма налични никакви други хора, животни или минни чудовища (Тролове, Дракула, Лари Кинг)

- Използването на CD-та за плашене и гонене на сектантски лидери и техните непълнолетни жени извън Тексас (но само с писмено разрешение от музикантите)

- В последните 20 минути на сватба, когато всички гости са толкова пияни, че не могат да разберат нищо и само се натискат с партньора си

Вашето CD и какво не трябва да правите:

Закона за авторското право е толкова комплексен, че дори ние успяваме всеки ден да отрием нови начини за разрушаването на живота на човек! Следните употреби на CD със сигурност ще разрушат твоя:

- Да дадеш CD на приятел или гадже да го слушат (откраднат) без те да закупят същото веднага след като са го чули

- Заемане (открадване) на CD от библиотека или аудиотека

- Влизане в аудиотека (къща на крадци, убийци и измамници)

- Слушането на CD в кола с повече от един отворен прозорец

- Пускането на музика от CD по радио, което не е собственост на The Devil Inc

- Правенето на CD или касетка с избрани от теб парчета за приятел/приятелка

- Започването на голяма организирана операция с много служители и фабрика за създаването на пиратска продукция за продажба в Китай и Индокитай

- Продаването на вашето CD

Съхранение на CD

Ето няколко начина за съхранение на вашето CD, които биха предпазили от надраскване вашият нежен бял задник от затворнически бой. CD-та могат да бъдат съхранени само по следните начини:

- В бижутерски каси

- В кофа

- В буркан пълен със стотинки

- В устата ви

CD-тата не трябва да бъдат съхранявани в:

- Интернет (вие не би трябвало въобще да притежавате компютър)

Забавлявайте се!

Съгласно Акта за Свобода от Иновации от 2005-та година, прочитайки този текст, вие се съгласявате да го спазвате. Не забравяйте – музиката е привилегия, която никой от нас не трябва да има, най-вече потребителя! Пазете си касовите бележки в архив, защото сега вече ние имаме правото да влизаме във вашите къщи, когато си пожелаем!