От време на време се пише за Максим Стависки и неговата катастрофа, при която загина един човек а друг бе тежко ранен. Осезаема активна кампания по оправдаването му тече вече по няколко медии (най-вече БТВ – лице на чиято кампания против алкохолизма бе Максим). Включително преди половин час приключи едно интервю с него по телевизията (БТВ). Още едно интервю с него ще дават в 16:00. Реших и аз да си начеша крастата и да си изкажа мнението по въпроса.
Фактите са прости – Максим с поне 1.1 промила алкохол (интересна история има около пробата – първоначално е замерена 1.2, което е силно утежняващо вината обстоятелство, по-късно обаче анонсират 1.1, което вече е под границата, след това лабораторията обяви 1.3, но обвинението реши да заложи на 1.18, малко под 1.2 необходими за задействане на най-тежката присъда) опитвайки се да изпревари на забранено бял микробус, с поне 20 километра над разрешената скорост от 90 километра в час се разминава на косъм с Ауди А4 (което се измъква като шофьорката му реагира мигновено завива и излита в канавката, макар колата и да е ударена и тя да пострадва леко) и се забива директно в следващата след аудито Honda Civic. От удара изхвърчат трима без шофьора, който остава в колата и е размазан на палачинка. Стависки се панира, загубва си GSM-а за малко, след което се опитва да помага на пострадалите и като си намира телефона се обажда на полицията и бърза помощ. Само 500 метра преди инцидента е бил спрян от полиция заради криволичене и превишена скорост но поради неизвестна причина (или пък поради известна?) е бил пуснат да си продължи (съвестта на полицаите е чиста!).
До тук нищо нетипично – богат (за българският стандарт) и известен тип с голяма кола помита след употреба на алкохол и нарушаване на правилата за движение тия дето ги спазват. Единствената малка особеност е, че Максим е бил лице в този момент на кампанията „Ако си пил слез – искам да стигна жив”.
Сегашното дело е отложено за 30-ти Януари и дали заради това или поради друго в момента има особено активна кампания около Максим по телевизията.
Интересното обаче се заформя около делото в съда. Имаше една приказка – ако искаш цирк, гледай съд и прокуратура. Обвиняващият прокурор „сбъркал” обвинението и не го обвинил в убийство а в причиняване на тежка телесна повреда. Ако не бе интереса на журналистите, вероятно номера щеше да мине, така както е минал хиляди пъти преди това. Известността на Максим тук му направи лоша шега и класическата схема на измъкване не сработи. Дори прокурора бе „смъмрен” за „грешката”. По това дело няколко пъти сменяха прокурори (сами се отказваха, явно има натиск и конфликт на интереси). Сега обвинението е нормално и предвижда от 3 до 10 години затвор. Макар и номера с пробата да е буквално невероятно случаен, ако не е нагласен. Та сега единственият начин за измъкване е извън съдебно споразумение или помилване от президенството, освен ако съда не реши противно на практиката да помилва, и да си навлече общественото недоволство на всички, включително и тези, които подкрепят Максим.
Мануела – момичето изпаднало в кома в момента тежи едва 30 килограма, намира се в Медицинска Академия и е под грижите на рехабилитатори. Не може да се храни и движи.
Бащата на момичето е склонен да приеме и по-малко обвинение, дори споразумение срещу шанс за дъщеря му. Защото той вече не е личност. За него друго важно от живота на момичето му няма. Той в момента е склонен да продаде душата си срещу дори най-малката надежда.
Но майката на Петър не е склонна. И никой не може да я обвинява. Защото никой не може да и върне сина. И да се иска благородство от нея е нагло и неблагородно. Тя желае на Максим да му се случи същото, което и се е случило на нея. Което е жестоко. Но дори само това, че можем да оценим, че е жестоко е показателно за това, че няма присъда, която да я умилостиви или да е еквивалентна на загубата и. И точно защото няма такава, не можем да очакваме тя да „помилва” или „да обвинява”. Да кажеш, както предлагат някой – като си загубила така, че не можеш да спечелиш, прости му. Това е смешно, защото макар да е благородно от нейна страна изпраща сигнал до обществото значещ – ако правиш престъпление гледай да го докараш до убийство, щото понеже няма връщане назад, ще те оправдаят благородно, още повече ако си богат и известен. Това не мога да го приема. Само тя може да решава, и щом иска максимална присъда, аз я приемам и подкрепям. И считам, че ще бъде здравословно за нас да знаем, че дори и богатите и известните плачат, провалят си кариерите за ден и може да се наложи да копат други кариери у затвора. За съжаление примерите с Кондьо и Ванко 1 не бяха достатъчно убедителни да покажат интереса на съдебната и законодателна система да гони до последно бурените в обществото.
За Българите това дело е основа на разцепление – от една страна Максим е Български шампион, макар и да не е роден в България, и да говори трудно Български. Това дори е в негова полза. В този момент, в който „Български” е етикет за нещо много лошо, малкото събития с положителната му употреба карат хората да се хващат за тях като удавник за сламка. От друга страна хората искат и Максим да отнесе максималното наказание. Защото извъртанията на прокуратурата и съда (Мануела станала на 18 докато била в кома и защитниците и загубили правото си) подразниха мнозина. И сега Максим е олицетворението на всички онези, които опитват да се измъкнат от правосъдието, при това с подкрепата на силовите органи. И ако бъде оправдан, това ще нанесе невероятен удар върху и без това слабото реноме на съд и прокуратура.
Дали Стависки е жертва, както не малко журналисти се опитват да го изкарат? В известен смисъл да. Но на кой? Дали е жертва на роднините на момчето, което е убил? Или на бащата на девойката, която не може да говори и се храни, която е осакатил за цял живот? Дали случайно не е жертва на другите трима души, на които е строшил ребрата? Ако тия хора не бяха едни такива зли, той значи никога не би трябвало да влезе в затвора ли? Ако въобще той може да се третира като жертва, той всъщност е жертва на слабия съд и прокуратура, на престъпността и на всички онези шофьори, които като него нарушават правилата за движение и само за миналата година са ранили 7000 души (да не споменавам колко са убили) и така са подкокоросали обществения интерес и озлобеност, непозволявайки сега на Максим да се споразумее с ответниците.
От гледна точка на обществено мнение ако Максим бъде осъден на не малко хора ще бъде тъжно, но в известен смисъл вярата, че ако направиш престъпление може и да не ти се размине ще го компенсира. Защото в лошото се вижда и нещо хубаво. На обратно обаче Максим колкото и пъти да стане шампион цял живот ще носи кръста на „отърваването си” и негативното мнение за него и съдебната ни система, ако бъде оправдан. Този негативизъм някой трябва да го отнесе. Той в момента е видим в поне 55% от населението според запитванията за случая Стависки. Ако той бъде оправдан, някой трябва да отнесе негативизма – прокуратурата, съда или президента (за помилването му). Кой ще посмее да го поеме при този активен обществен интерес? За да може съдебната система да оправдава „несправедливо”, трябва преди това да е натрупала достатъчно „справедливи” присъди. А обществото сякаш не усеща справедливостта на съда, за което ако има виновен, той си е съда като цяло. Аз лично много се дразня, когато някой съдия обяви, че едва ли не той не трябва да служи на обществото а на закона. Това е извъртане, защото закона трябва да служи на обществото, както следователно и неговите интерпретатори съдиите. Той е създаден от избрани от обществото обществени служители. Законите обаче винаги са достатъчно общи, че да позволяват широки тълкования (това е нормално, закона трябва да позволява известна гъвкавост) – и точно тук се намесва общественият служител съдията – чрез присъдите си той трябва да служи на обществения интерес. Нещо, което някой заплащани от обществото служители сякаш забравят.
От гледна точка на закона – човек употребил над разрешеното количество алкохол, нарушавайки най-малко две други правила за движение (превишена скорост и неправилно изпреварване), е убил един човек, ранил е все още смъртно друг, и по-леко други трима (и жената в аудито). За това дори у нас в 70% от случаите се завършва с ефективна присъда затвор от 3 до 10 години (според изнесени данни от прокуратурата). Не би трябвало да има значение дали е известен спортист, тъмен бизнесмен, президент или строител. За мен точно това и трябва да се случи – да се изпълни закона, в простата му, суха форма, в интерес на обществото. Ако някой смята, че Стависки трябва да бъде помилван, поради факти нямащи отношение към делото (спортната му кариера) – това е друго. Защото присъдата е смисъла на съда и съдебната система. А помилването е смисъла на политиката. Ако президента смее да поеме риска да помирява и да помилва, приравнявайки смъртта и осакатеността на хората на спортните успехи, това е негово решение за което той ще си носи последствията. Но съда и прокуратурата не трябва да помилват.
