Стависки срещу Драгостинов

Аз от право не разбирам и с всеки изминал ден не го разбирам все повече и повече.

Значи съда е осъдил някакъв човек убил челно на пътя двама на 9 години затвор ефективно, при утежняващото вината обстоятелство – употреба на алкохол над определената за това норма 1.79 промила.

Стависки се отърва с 2.5 години условна присъда за убийството на един и раняването на двама, при употребата на алкохол отново над определената за утежняващо вината обстоятелство норма, официално – 1.29 при утежняващи 1.2 промила. Разликата е, че Стависки направил самопризнания.

Аз не знайно защо намирам доста прилики в действията на обвиняемите, но и една ключова разлика в присъдата.

Дори да си представим, че присъдата на Стависки трябва да е два пъти по-малка защото е убил само един – това прави 4.5 години ефективни. Дори да приемем, че се е хвърлил да ги спасява след като не си е намерил телефона и се е отрезвявал, това заслужава ли премахването на ефективността на присъдата? Или някой ще ми каже че съда го е наградил за самопризнанието? Сиреч, ако тоя първия чичо вземе и си самопризнае, и ще му дадат 9 години условно?

Защо на мен ми изглежда на двоен аршин?

Time travellers

История на злото

Какво можем да направим със стария си HD-DVD player?

След анонса на Тошиба най-важните въпроси, които следват за прецакалите се 1.3 милиона собственици на HD-DVD (от които над милион са тези притежаващи продукт произведен точно от Тошиба) са какво да направят с вече закупеният си Player. На Engadget има много хубави предложения и аз ги прилагам преведени и редактирани според моето усмотрение тук:

1. Изпрати си старият player на CEO-то на Сони в писмо в протест на победата на Blu-Ray
2. Пусни му 500 волта ток. Опа, грешка, май ще трябва да си купуваме Blu-Ray player, скъпа!
3. Подмени най-сетне стария си BetaMax Player с този HD-DVD
4. Купи си Blu-Ray, разопаковай го, опаковай HD-DVD-то си в новата кутия и го върни на Blu-Ray производителя с оплакване, че са ти продали дефектно устройство
5. Пъхни Blu-Ray диск в HD-DVD-то и звънни на Тошиба с оплакването, че не може да се чете. Направи го няколкократно.
6. Сложи го в капсула на времето, която ще бъде отворена далеч в бъдещето, за да се из бъзикаш и объркаш поколенията
7. Купи много HD-DVD-та и си направи от тях къщичка за твоят нов Blu-Ray player
8. Заключи го сам в стая с пистолет. Нека умре с чест!
9. Опаковай го и го подари на тъщата
10. Вземи частите от своите HD-DVD, Betamax, LaserDisc и MiniDisc Player-и и ги използвай, за да направиш своята перфектна всичко-в-едно несъвместима машина.

Кастро се отдегля като президент

Днес Кастро обявил официално че се оттегля от президентският пост на Куба. http://www.cnn.com/2008/WORLD/americas/02/19/castro/index.html

Една политическа кариера с огромни успехи и падения е на път да залезе. Каквото и да си мислим и говорим за Куба, не можем да отречем, че малката 8 милионна държава победи два пъти пряко една супер сила във война, неопределено количество пъти ги победи (но и загуби) непряко (чрез свои войски в чужди държави) и все още успява да удържа една дългогодишна жестока блокада и пропаганда. Могат да ни бъдат добър пример за това как и малките 8 милионни държави могат да отстояват позициите си сериозно.l

HD DVD умря

Току що Тошиба анонсира официално, че прекратява производството на HD-DVD устройства, включително за игри, PC-та и stand alone. Това е един огромен клин в ковчега на HD-DVD стандарта. Много казват, че официално от днес HD-DVD стандартът е мъртъв. Но това не е вярно, той е мъртъв отдавна. Той просто е мъртво роден. И съм го казвал много отдавна, преди повече от година.

Ето от презентацията на Тошиба - http://www.engadget.com/2008/02/19/live-from-toshibas-hd-dvd-press-conference-in-tokyo/

На пръв поглед HD-DVD е по-добър стандарт – подкрепен е от технологичните производители (Microsoft, Toshiba, DVD-Forum и куп други технологични лидери. Всъщност в Blu-Ray групата няма нито един голям производител извън Sony). По добре проектиран е. Има значително по-голяма интерактивност (чак Blu-Ray 2.0 го догонва, с който няма да са съвместими нито един от настоящите Player-и на пазара, освен Playstation 3), значително по-голяма отказоустойчивост. Излезе по-рано на пазара. Устройствата за крайните потребители са значително по-евтини. Има го масово в мултимедийните мобилни компютри на поне 10 производителя от вече над година. Видеото е по добре описано (специфицирано) и поддържа по-голям пакет от кодеци. Да, има по-малко капацитет на повърхност (защото излезе по-рано на пазара), но пусна първи многослойни медии и на пазара има медии за по-ниска цена и по-голяма плътност от Blu-Ray. Но HD-DVD бе мъртво родено, и никога не е имало никакъв сериозен шанс. Защо?

Защото технологията никога не е имала никакво значение!

Може технологичните лидери и стандартизационни бодита да са на страната на HD-DVD, но в една война печели винаги този, който държи клиентите. Още изначално Blu-Ray тръгна в друга посока – не да привлича стандартизационните бодита и технологичните лидери, а да привлича тези, които държат потребителите – Content Owner-ите. Sony има голям опит от миналото в провали на нейни технологични стандарти и очевидно са се поучили от това. И така на края HD-DVD увисна с подкрепата на PC света, докато Blu-Ray получи 70% от производителите на филми. Подкрепено с (една слаба и) две силни години за заглавията на Sony и стигнахме до там където сме сега (http://delian.blogspot.com/2008/01/downfall-of-hd-dvd.html) – почти 80% от производителите на филми издават ексклузивно за Blue-Ray, и следователно големите магазинни вериги почнаха да не продават HD-DVD поради загубата на клиенти, поради липсата на заглавия (дори в България можете да намерите филми на Blue-Ray, но намирането на филм на HD-DVD си е направо приключение). Ако Тошиба прекрати производството на HD-DVD поради колосалните си загуби и субсидирането на технология без бъдеще, потребителите освен заглавия няма да могат да намират и устройства.

Правилото – който държи потребителите винаги печели войната важи и е важало с пълна сила и за всички други технологии.

Преди 3-4 години много популярна война бе HSDPA срещу 802.16e Mobile WiMAX. Тогава много предполагаха (и предлагаха), че WiMAX ще измести веднага мобилните оператори в доставката на Data услуги, а защо не и Voice. Но днес никой не се съмнява в победата на HS(D)PA-то. Огромно количество хора го ползват без дори да съзнават. 10% от продаваните 3G телефони у нас имат вградена поддръжка на HSDPA. Победата на HSDPA в този пазар е отредена изначално – тази технология се подкрепя от мобилните оператори, които имат милиарди потребители, докато WiMAX се подкрепя от технологичните производители, които косвено достигат до милиони такива. WiMAX може да има някой технологични предимства (но и недостатъци, например Roaming-а не е дефиниран още, а съвместимостта между различните производители е много лоша) спрямо HSxPA но това никога не е имало никакво значение. Днес WiMAX не воюва с HSxPA. Търси нови, не експлоатирани пазари.

Подобна бе и войната NGN vs IMS. Очевидно е че IMS печели за нещастие на технологичните лидери подкрепящи NGN-а (като например класическите VoIP производители), нищо че зад първия стои ITU а зад втория малка група телекомуникационни оператори и производители. Днес дори терминът NGN звучи мръсно, предпочита се NGN-IMS.

Music Idol

Днес разбрах, че събирали кандидати за новият Music Idol. И се замислих кой спечели предния? И като поразпитах установих, че никой от познатите ми не знае. Но всички знаят за Данчо 6-те Кокоши. Така че кой каквото и да си мисли, истинският победител е Данчо, въпреки, че журито го поряза и не допусна нататък.

Спомени от детството

Нещо ме е треснала една носталгия...

Жофьор майстор

Смешни котки

Хумор за математици от гимназията

Won't somebody please think of the children?

Винаги много съм се впечатлявал как винаги някой успява да намери ирационално оправдание за да ограничава свободата на хората. Сега се борим с терористи, и в името на борбата с тероризма всичко е разрешено – не спазване на човешките права, подслушване без причина, измъчване в затвори, без разрешение и контрол на съдебната система, на хора само заподозрени в тероризъм (тоест вероятността да не са терористи е много по-голяма, и се оневиняват само ако след много бой, в продължение на дълги години, не знайно защо, не си признаят). Любимите ми факти за тероризма са най вече това, че все още няма международна дефиниция за тероризъм, макар напоследък да се налага правилото, че терористите са тези, които чичо Буш посочи за терористи, а тия които той посочи, че не са, не са терористи (например това обяснява точно защо Афганистанските, Иракските и Пакистански отцепници са терористи, а Косовските не са?). Друг много важен факт за тероризма, е че това е един скрит враг – враг намиращ се в чужбина, но едновременно с това се намиращ се и сред нас. Враг прокрадващ се сред всички граждани. Необясним. За който знаем, че каквито и мерки да предприемем той пак се появява отнякъде, за да пречи на държавността (или поне на властността), без значение дали по случайност може да се окаже някое мнение на мнозинството и някак си да се наложи да суспендираме правилата на демокрацията, за да се преборим с това зло мнение. Враг, който понеже не знаем и не искаме да разберем какво е, и понеже не знаем и не искаме да разберем как се разпространява, трябва да замерваме чрез подслушване, за да го разкрием, след като вече се е случил и успял (с което се е разкрил), а не да предотвратим случването му, намалявайки предпоставките за появата му (бедност, необразованост, религия).

Та в името на борбата с тероризма, всеки гражданин трябва да положи максимални усилия, отказвайки се от всичките си права, за да предостави възможността на властта да го проследява, дали случайно бавно не се е превърнал в неопределимото нещо, терорист, целейки да попречи на властта да достигне до заслужен следващ мандат, и по този начин да навреди на сигурността на себе си и останалите граждани! По-добре да стои в затвора по подозрения, отколкото да вреди на себе си на свобода, нали?

Но най-голямото зло, това е Интернетът! Тероризъм сам по себе си! А всички цайсати негови потребители са продали душите си на дявола! Който определено е ляв комунист и болгър, защото както каза чичко Буш (неуспявайки да прокара продължение на своето „патриотично” подслушване на всички граждани завинаги, или измъчване в затворите, в конгреса) - конгресмените са заплашили американската демокрация, непозволявайки му да нарушава конституцията, защото са послушали леви блогъри (които очевидно вредят на държавността натискайки да се спазват човешките права).

Та и у нас да не изостанем (от добрите намерения на чичко Буш) се въвежда подслушване на Интернета, без разрешение от прокурор и по подозрение за потенциално престъпление, а както вече знаем блогърите (особено левите, тия дето натискат да се спазват човешките права) а и всички потребители на Интернет са престъпници, така че да не се оправдават. Но когато представители на обществото въстават, задавайки разумният въпрос – защо с оправданието за ЕС, една при това не чак толкова задължителна директива се прилага със значително по-разширено приложение, отколкото тя предвижда в себе си (у нас подслушването се прави без разрешение на прокурор, без идентификация на правата на лицата които трябва да вземат информацията, както и разширяването на броя на самите лица, и разширяването на казусите – подслушване по подозрение във всякакви престъпления от най-леки, например кихане, нагоре), винаги се намира някой (не случаен), който да се провикне в този момент като в американските филми, с втория лаф, оправдаващ всякакво ирационално действие - „Won't somebody please think of the children?” – сиреч да вземем да предпазим децата (http://en.wikipedia.org/wiki/For_The_Children_(politics)).

Та в този смисъл и може би с цел противодействие на протестите срещу прекомерното разширяване на правомощията за събиране на информация, у нас се проведе организирана кампания за предпазване на децата от злото по Интернет. Даже във вестник Дума (официозът, уж ляв) посочиха и директно злото, заплашващо децата – а именно „Надрусаният блогър”! Ако в едно левите (Дума) и десните (Буш) си съвпадат, то е че когато са на власт обвиняват блогърите, които не са съгласни с тях, за зли и надрусани.

Винаги съм се чудил за опасностите за децата по виртуалните светове, особено сравнени с тези в реалните светове:

В реалният свят едно дете може да пострада от педофил. По Интернет може да разбере, че има педофили. В реалният свят едно дете може да пребие друго (интересно, когато бях малък са ме били далеч преди Интернета да дойде), във виртуалният могат да го заплашат, че може да го пребият. И куп други лоши неща могат да се случат на едно дете по Интернет – например да разбере, че дядо Коледа е измислица, че не само животните в зоологическата градина но и хората правят секс, или че това което казват по телевизията в много случаи може и да не е истина. Сиреч, най-важното нещо, което трябва да постигнем като родители, е да предпазим децата от истината. В реалният свят детето е непрестанно под погледа на чичко полицай, затова нищо лошо не може да му се случи, и никаква истина не може ей така да научи. Поради което трябва и във виртуалният свят да бъде постоянно под погледа (или ухото) на чичко полицай, за да можем да открием кои са тия зли хора, които казват истината на децата (щото друг начин да им навредят май нямат)! Горе долу това май е смисъла на „Won’t somebody please think of the children?” – кампанията за предпазване на децата от злото по Интернет.

Но на мен това ми звучи парадоксално. Едно дете не може да пострада по Интернет по никакъв начин. Дори подозренията за потенциални психически проблеми не само не са доказани, но не се подкрепят от по-голямата част от специалистите. Един родител разполага с много по-големи лични техники да предпази децата си от „злото” по Интернет, отколкото в реалният живот. И въпреки това родителите биват навивани от пропагандата да се паникьосват много повече от опасностите в Интернет отколкото в реалният живот (стоенето в Компютърните клубове е по-лошо от алкохолизирането в дискотеката), за който министъра излиза и всеки месец обяснява как престъпността намалява поради личните му усилия, но за жалост се премества в Интернет, където очевидно няма хора и той не може да направи нищо там, ако не подслушва повсеместно (странно как ли успява без повсеместно подслушване в реалният живот). И злото, то се разпространява по Интернет и заразява нормалните хора, които стават веднага лоши (тоест преди Интернета, те са били добри), а F-Prot-a не лекува злите компютърни вируси прехвърлили се от Интернет на човек.

Но най-смешното от всичко са твърденията за насилието предизвикано от компютърните игри. Аз някога много отдавна съм бил малък. И тогава също имаше насилие. Но нямаше компютърни игри и Интернет. Та за това малко се обърквам от твърденията как всичкото това зло е дошло от метод за комуникация. Но ти дай на родителите да търсят вината някъде другаде, а не в себе си, където е май в повечето случаи. И им дай някой министър да ги убеждава в това, в което искат да бъдат убедени. И когато се търсят решения, те са понякога наивно смешни.

За подкрепа прилагам една американска карикатура, която с пълна сила се отнася и за нас:

Шегичка с гарата

Solid State Drive (SSD)

Като Geek аз съм фен на новите технологии. От години следя как flash паметите постепенно започват да заместват хард дисковете. Това е по принцип преход към много по-добри методи и организация за запис на данните, и ще прескочи и флашовете, разчупвайки за нововъведения един от най-консервативните компоненти на съвременните компютри – постоянната памет. Някой ден дисковете може би просто ще изчезнат (не само въртящите, но дори Flash базираните).

Та искам да разкажа за Flash базираните Solid State Drive дискове. Solid State се отнася като термин за всички видове памет, които нямат нужда от механично движение за да се използват. Solid State Drive е доста общ термин, но като цяло се отнася за устройства заместващи хард дисковете, базирани на памет с постоянен запис, без механични въртящи се части.

Но в момента термина най-вече се употребява за базирани на Flash памет SATA/ATA дискове.

Тази техника – дискове базирани на флаш се промотира от години за персоналните компютри от технологичната тройка Sony, Samsung и Intel. Flash вместо дискове има в специализираните устройства от още повече години (може би вече към 25-30 години). Но с намаляването на цената на Flash паметите, и с навлизането на новите идеи за дизайн, тези дискове започват да стават по-популярни и дори консервативни производители като HP и Apple започнаха да предлагат продукти с тях (тук сега очаквам някой да опищи орталъка – Apple консервативен производител? Но за мен е факт. Apple от години едва ли не въвеждат последни новите технологии, като винаги се опитват да ги променят, в 9 от 10 случая към по-лошо, но за сметка на това успяват да проглушат ушите на всички с тях, и силата на техния маркетинг често успява да заблуди потребителите, че едва ли не те са открили топлата вода. Иновативни са само в дизайна, но дали наистина и там? http://blogs.guardian.co.uk/art/2008/01/apple_braun_ive_rams.html. Та Apple бе един от последните производители въвеждащи SSD в продуктите си, успяха да изостанат дори след HP).

За да опиша от къде идват предимствата и недостатъците на флаш базираните SSD дискове е редно да разкажа най-базовите особености на Flash паметта:

Flash-а се състои от клетки, които за разлика от класическата RAM нямат нужда от захранване за да си запазват стойностите на записите. Технически е тип EEPROM – стойност на бит може да се променя от 1-ца (по подразбиране) в нула, но не и на обратно. За разлика от EPROM-ите, Flash-овете имат вграден механизъм за изтриване. Всеки бит се реализира от транзистор имплементиран чрез ключ, който се „завърта” в активирана позиция (логическа нула) чрез електромагнитен принцип и внасяне на електрон. Изтриването е различно при различните типове Flash-ове, но жаргонно използва „искра” (flash, от където и идва името им). Поради неконтролируемостта на принципа на изтриване, изтриването трябва да се прави на блок от битове на веднъж. Четенето при NOR flash-овете е като при нормална RAM памет, а при NAND flash-овете е на блокове, като при хард дисковете. Типично повечето Flash памети разделят паметта на блокове, които се четат или записват на веднъж – като при хард дисковете. В миналото един блок можеше да има около 1000 сигурни презаписа преди да се повреди (или да повреди съсед). Съвременните Flash памети поддържат около 1000000 презаписа на блок (блокът може да е от 256, 512, 1024, 4096 байта в зависимост от реализацията).

Flash-овете са типично много бързи при четене. Те могат да бъдат бързи почти като нормалната RAM памет. Има сравнително евтини флаш чипове, които достигат скорост на четене от над 200MB/сек (достигани са скорости и по 1GB/сек). При запис са значително по-бавни, но въпреки това са по-бързи от повечето хард дискове (от 10MB/сек до 100MB/сек). По често „бавната” Flash не е проблем на технологията, а на бавния интерфейс до чипа.

Flash паметта използва малко ток, и то само тогава когато има четене или запис. В резултат на това са изключително подходящи за всякакви устройства които трябва да пестят ток (устройства с батерии – MP3 player-и, мобилни компютри, телефони, PDA-та). Flash-овете нямат и механично движение като Hard Disk-овете. Поради това не страдат от вибрации, изпускания или ускорение.

Единствения голям проблем на Flash паметите е, че искра може да повреди записа (както и при нормална RAM) или да ги повреди физически. При добре изолирани кутии (Фарадеев кафез), това не може да се случи.

Заради органичението от количество презаписи върху един блок, Flash-овете не се използваха активно от нормални операционни системи. Те често създават/използват файлове, които се променят десетки пъти в секунда (например Windows Registry, Event DB, Syslog log, Database файлове). И тогава тези 1000000 записа всъщност започват да заприличват всъщност на употреба от 2 дни.

Някой лошо проектирани операционни системи, като Windows Mobile предпочитат да ползват RAM дискове, вместо да работят директно с Flash-а. От което си имат куп други проблеми (включително и това, че заради постоянното захранване на RAM-а, WM базираните устройства харчат повече ток от конкуренцията).

Но напоследък, след голям натиск от Sony и Samsung, Flash базирани хард дискове започнаха да се появяват и в нормалните (мобилни) компютри. Samsung и Sony пуснаха за първи път серийни продукти със SSD дискове, а две години по-късно, такъв анонсира дори Apple (след Asus, Dell, HP и Lenovo) но така опищя света, че много хора решиха, че едва ли не те са ги открили. Intel пък вкара възможност за Flash в Rosetta чипсета (моят T61p има такава), която някой операционни системи (Windows Vista за сега) използват като SSD диск и кешират там нормалния хард диск, с цел да го държат по-дълго изключен и така да пестят ток.

За да направим сравнение между флаш базираните устройства, традиционните магнитно дискови е редно да спомена и няколко думи за последните:

Те работят по сравнително прост начин – метализиран диск се намагнетизирва на сегменти „домейни”, от специална глава, която лети на колкото се може по-близко разстояние над въртящия се от 2000 до 15000 оборота в минута диск (височината е важна за да поддържа размера на домейна малък). Четенето става от същата глава (която служи и за да намагнетизирва диска отново при четенето, за да не „остаряват” данните) чрез индуктираният в нея от намагнетизирването ток, който предизвиква аналогов електромагнитен сигнал и той се чете със същите кодировки използвани и в останалите електромагнитни комуникации (тоест не е просто 0 и 1) и същите кодове за отказоустойчивост и interleaving. Позиционирането на главата става на изключително аналогов принцип (например стъпков мотор поставя рамото там където се предполага, че има пътечка, а върху рамото има второ рамо, което е свободно движещо се с втора бубинка към него, която създава магнитно поле пропорционално на силата на сигнала и се отблъсква от друг магнит на първото рамо – така чрез този елементарен механизъм главата се позиционира точно там където намагнетизирването на диска е най-силно и следователно отдолу е пътечката и данните се четат най-добре. Има и други механизми – с водещи пътечки, или оптично позициониране и т.н. и т.н., но този е най-базовият. Същият механизъм се използва и принципно за позициониране на оптичната глава на CD-ROM-ите и DVD-тата. Така можем да имаме много по-гъсти пътечки със значително по прости мотори за рамената, а много реализации са напълно аналогови, без стъпкови мотори въобще). Има и особености по задвижващите двигатели, но като цяло идеята е сравнително проста, макар физиката да е по същество доста сложна. Има два базови механизма за увеличаване на количеството данни на един диск – увеличаване на гъстотата на пътечките, и следователно намаляване на размера на главата, усложнява се кодирането на сигнала и физиката (защото домейните стават значително по-малки), или увеличаването на броя на повърхностите (един диск има две повърхности – от горе и от долу, но може да се сложат на една ос много дискове, при 4 имаме вече 8 повърхности, или 4 пъти повече данни). Дисковете се въртят с постоянна скорост и следователно в зависимост от това къде се намира главата в този момент на най-външната или най-вътрешната част на диска, линейната скорост на повърхността под нея спрямо нея е различна. Поради трудности на реализацията на механиката, дисковете не могат да си променят скоростите, а домейните не могат да се правят с различна големина поради потенциални магнитно-електрически проблеми. Следователно скоростта на четене се променя в зависимост от това къде е главата и това усложнява кодировката на данните, за да се реализира синхронизация и разпознаване. Но основното, което трябва да се знае тук е, че на единица площ има сравнително равно количество информация, и понеже единца площ преминава по бързо под главата в най-външната част на диска, отколкото в най-вътрешната, скоростта на четене и писане на най-външните пътечки е по-голяма от тази на най-вътрешните, и разликата може да бъде над два пъти. Отделно главите имат нужда от физическо преместване за позициониране, и това време може да отнеме от 2 милисекунди (при съседни пътечки) до 200 милисекунди (до крайни пътечки). Скоростта на четене от дисковете е пропорционална на скоростта на въртене (линейно), на броя на повърхностите (линейно) и на размера на домейна (линейно). Така например 10000 RPM диск е точно два пъти по-бърз от еквивалентен 5000 RPM (ако има такъв). Диск с 4 повърхности е два пъти по-бърз от диск с 2 повърхности (защото понеже в дисковете има само едно рамо, ако са повече ще се блъскат, всички повърхности се четат едновременно), диск с 2 пъти по-малък домейн при равна скорост на въртене е два пъти по-бърз от еквивалентен диск но с нормален домейн (защото за единица време под главата преминават два пъти повече домейни). Обемът на данните е право пропорционален на площта на повърхността и броя повърхности, и обратно пропорционален на размера на домейна. Така един 2.5” диск има почти точно два пъти по-малка площ от 3.5” диск и при равни други показатели трябва да може да записва два пъти по-малко данни. Но ако сравним един 2.5” 120GB HDD и един 3.5” 120GB HDD то при равна скорост на въртене, заради равният обем данни, можем да предположим, че 2.5” диска е с два пъти по-малък домейн (два пъти по-голяма плътност на площ) или с два пъти повече повърхности. Или казано с други думи е точно два пъти по-бърз на четене и запис. Би бил по-бърз от 3.5” диск, дори ако се върти с 4200 оборота, вместо с 7200.

Дисковете имат и известно количество RAM за кеш. Тя е необходима за разкодиране на данните по пътечките, често заради изключително сложната кодировка. И заради това е добре да е по-голяма или поне равна на общото количество данни, които могат да се запишат на физическа пътечка (логическите пътечки, които операционната система вижда, отдавна не отговарят на физическите). Ако е по-малка или равна, реално няма никакъв кеш (изисква се механично действие свързано с разкодирането). За това 8MB и 16MB кеш на дисковете със съвременен обем може да се приравнят на нула, все едно няма кеш.

Хард дисковете имат нужда да се развъртят докато достигнат обороти и постоянство на оборотите. Това време може да отнеме до 5 секунди. Поради това дисковете работят непрестанно, и са захранени непрестанно. Само мобилните компютри се опитват ако не се ползват дълго време (малко вероятно) да ги изключват за да пестят ток.

Дисковете харчат различно количество ток в зависимост от това дали позиционират глава, четат или пишат. Често доста повече, отколкото е специфицирал производителя. Нормално един 3.5” диск харчи ток около 10-30W, а един 2.5” за мобилни компютри харчи между 1 и 10W.

Дисковете имат страхотни проблеми с вибрациите. Най-малката неочаквана вибрация може да удари главата в повърхността и да повреди едно от двете. Много дискове за мобилни компютри замерват вибрациите и се изключват при такива. Проблем има и с наклона – ако диска е наклонен, предизвиква вибрации спрямо оста на гравитацията и може (трябва) да бъде изключен.

IBM е производителя с най-малки глави, най-нисък полет, най-добър вибрационен контрол, най-малка консумация и най-напредничава физика по отношение на магнитните хард дискове. Те държат на практика и всички важни патенти в областта. Така Hitachi – производителя, който придоби заводите на IBM и правата върху патентите, има невероятен запас от технологични трикове в дисковете си. Fujitsu е другият много силен производител специално в малките по размер дискове (1.8” и 2.5”). Samsung пък е най-големият производител на евтини дискове, без особено много качество. Като цяло всяка от големите фирми си има нещо на което набляга. Така Seagate набляга на оборотите и броя повърхности. IBM/Hitachi/Fujitsu набляга на размера на домейна и главата.

И сега ако сравним Flash памет с класически диск, виждаме следните разлики:

	SSD Flash ATA устройство	2.5” класически механичен диск за мобилни компютри
Трябва да бъде захранен непрестанно	Не, само при четене и писане	Да
Време за изчакване преди да може да бъде използван при стартиране	наносекунди	2-5 секунди
Типична консумация при средна употреба	0.1-1.2W (Samsung 64GB SSD)	1-10W
Плътност на площ	500GB в размера на 2.5” диск – плътността на Flash-а е вече еквивалентна или по-добра от дисковете	200GB за 2.5” типично
Проблеми при вибрации	Не, може дори да бъде изпуснато от 100 метра и ще работи	Да, добрите модели се изключват при вибрация, но това е особено голям проблем
Типична скорост на четене и запис	50MB/сек четене, 30MB/сек запис, без значение на кой блок и коя логическа пътечка. По евтините имат 20-30MB фиксирана скорост на четене, 15MB фиксирана скорост на запис. Най-бързите правят около 100MB/сек четене и запис	50MB/сек четене и запис за най-външната пътечка, последователно, в 32MB отрязъци, и 7200RPM, 2.5HDD. 20MB/сек четене и писане при същите параметри за най-вътрешната пътечка. Данни разхвърляни на несъседни пътечки могат да намалят скоростта 1000 пъти. Най-бързите постигат 100MB/сек пикова скорост на четене
Скорост за преместван от една пътечка на друга (seek time)	Няма време за превключване	От 1 мс между съседни пътечки до 200 мс при определени ситуации. Около 10-15мс средно.
Количество презаписи	На добре направените устройства - 32 милиарда презаписа (средно 150 години употреба)	Няма ограничения
Шум и вибрации	Няма	Малък
Отделена топлина	Почти няма (пропорционално на консумацията)	Много по-голям (пропорционално на консумацията)
IO операции за секунда (IOPS)	5000-10000 типично	70-100 типично
Цена	Около 5$ на гигабайт	Около 0.5$ на гигабайт

Очевидни са предимствата на SSD flash базираните дискове спрямо нормалните дискове за мобилни компютри – те са винаги по-бързи, харчат десетки пъти по-малко ток, по-тихи, няма шум, няма вибрации, няма време за включване изключване, няма seek time, няма греене. Само дето са 10 пъти по-скъпи на GB за момента. Но цените намаляват толкова бързо, че се очаква, че ще бъдат 1/3 от всички дискове за мобилни компютри след 2 години. Мобилните компютри със SSD дискове имат толкова очевидни предимства, поради тях, че вече всеки производител (дори Apple) има модели с такива. Аз например употребявам само около 20GB на диска на моят мобилен компютър. Но се дразня от бавното Boot-ване или стартиране на програми. Знам как реагира SSD диск и само чакам да си намеря подходящ (на цена) и ще го подменя.

Как SSD дисковете решават проблема с количеството презаписи? Има два подхода. Евтините производители, не го решават и просто разчитат, че риска е малък да имаш 1000000 презаписа на един и същи блок.

Добрите производители прилагат малък трик – така или иначе при запис първо се прочита блока и после се записва. Те използват малко количество специална памет (без ограничения в броя на презаписванията), най-често RAM на кондензатори с малко флаш за защита, където се записва кой логически блок на кой физически блок се намира. Когато се презаписва логически блок, се прочита оригинала, модифицира се но се презаписва на мястото на маркиран за свободен, а стария се маркира свободен на ротационен принцип. Така е достатъчно да имаш само един екстра блок в повече, и поради ротационния механизъм (един и същи логически блок никога не попада на едно и също място, а ротацията извъртява всички блокове по равно при запис) броя на презаписите се увеличава до броя на физическите блокове * броя на презаписи, които един блок издържа. Или при 32GB SSD flash устройство с 4KB физически блок, те са около 8000 милиарда презаписа. Число повече от достатъчно за всякакви цели.

Дали операционните системи са готови за SSD дискове? Оказва се, че не. При нормалните дискове е стратегически по-добре данните, които се четат да са на една или съседни пътечки защото се четат значително по-бързо. Най-бавния процес е преместването на главата. Използват се техники като дефрагментация, която подрежда данните на файловете на една и съща или съседни пътечки, а най-използваните файлове в най-външните (най-бързите) пътечки, или техники като read-ahead, които катализират скоростта на четене на дефрагментираните файлове четейки по няколко съседни блока или дори цяла пътечка в кеш в паметта, или огромни буфери за кешове в паметта, и специални подредби на системните блокове по пътечки, за да се намалява фрагментацията или да са в най-бързите части на дисковете. Read-ahead кеша и операционната система се опитват да изчетат един файл в паметта на веднъж, дори приложението да има нужда в този момент само от една негова част, за да се спести нуждата от местене на главата евентуално по-късно. Всяка операционна система (и Linux, и Windows) прилага тези техники постоянно. При SSD дисковете обаче всички тези техники не само, че не помагат, но дори пречат на ефективността. Много по-добре за потребителя и реагирането на операционната система при SSD е файловете да се четат едновременно, и да се прилагат техники на достъп като при Fair-Queue в Networking-а. Дефрагментирането на файловете няма никакво значение. Буферите в паметта и read ahead кеша отнемат памет и увеличават закъснението за достъп до ценна информация, както и времето за употреба на флаша, което увеличава употребата на ток безсмислено. Реално най-глупавите операционни системи работят най-добре със SSD дискове. Колкото по-малко интелигентност, толкова по-добре за потребителя. За съжаление малко OS се сещат ако разпознаят такъв, да изключат това да се правят на умни, а и не всеки знае как да си го постигне сам. Все пак дори и „умна” операционна система реагира значително по-добре със SSD отколкото с нормален диск.

Други интересни хитринки са външни дискови масиви базирани изцяло на Flash или RAM памери, или със SSD дискове за кеш на нормалните дискове. Такива масиви постигат скорости на достъп над 10GB/сек, дори при малко количество обем, нещо недостижимо за класическите дискови масиви.

В момента като най-голям производител на Flash чипове в света Samsung е най-големия промоутър на SSD дисковете, защото има най-голям интерес. Но най-добрите Flash-ове идват от Intel и SSD устройства базирани на техните продукти са най-добрите, но и доста по-скъпи. Има и доста евтини и хитри производители на SSD дискове също, които паралелизират шината за достъп до чиповете и увеличават IOPS-то, въпреки че то по принцип е значително по-голямо отколкото на който и да е HDD. 16GB и 32GB SSD устройства могат да се намерят за много добри цени (под 4$ на GB), което е достатъчно за много практически цели. Възможно е човек да си сложи SSD диск, където да държи по-използваните файлове (операционната система например) и само storage-то да бъде на големи и евтини HDD-та. Така значително би повишил производителността на компютъра си, за сравнително ниска цена.

Пощата се бави...

Geeks are Sexy

Mac or PC RAP

Как да оцелеем на купон

О, радостен ден!

О, радостен ден. Ванко 1 е на свобода. Животът за него е хубав, както той сам казал на излизане. Тъкмо се понесоха слухове, че Мишо Шамара щял да пуска нов албум, и що да видим – двигателя на гангста рап-а от иист коаста на Българската музика Ванко 1 идва да помага. Очаквам песен, чиито текст съм загатнал още тук - http://delian.blogspot.com/2007/04/1_19.html

Странно, че нищо не се чува за гангста чалга звездата от циганското гето в мидъл ииста Кондьо. Редно е двамата (па защо не и с други) да идат на гости на Слави, да изкажат радостта си от живота.

А аз днес да се чудя на какво да се порадвам. На това, че държавата подарява защитени земи за голф игрище ли? Или че си прокара закон, с който може да ми взима 4 такси за пътуване едновременно? Или че Максим Стависки се оттърва от затвора, за убийство? Или че Ванко 1 излиза от затвора, и както е казал великия „Дражето” ще прави албум. Или че МВР ще подслушва Интернет без прокурорско разрешение по предположения за всякакви престъпления (например обида) дори много леки, разширявайки значително действието на една Европейска резолюция, която на всичко отгоре няма толкова задължителен характер? Или че държавата се препъва една друга, за да не си върне над дадените гори на Симеон, и си трайка за другите спорно върнати имоти. Да, за някой животът е хубав.

Гагаузов, отново се доказва като Абрашев на това правителство

Гагаузов е истински пич. Приказваше против концесията за Магистрала Тракия преди да дойде на власт, а единственото нещо, което чухме от неговото управление бяха усилията му тази концесия да се осъществи. Е, сега вече имаме и нова радост от него – подарява земя намираща се в НАТУРА 2000 за под 10% от цената, на частници (по начина на замерване на цената на строителството – за около 2-3% реално от цената) за голф игрище. И от това ще остане вечен лаф, който поне десетки правителства ще използват в бъдеще за оправдаване на стотици парадоксални сделки – правим го за да опазим земята да не се презастрои. Правителството се развъртя с такива сделки напоследък, все едно ще пада от власт и трябва да се подплати. Всички прилики между Гагаузов и Абрашев са случайни (лафове, простотии , оправдания и ботанически градини)

Моралният капан на Развитие 21

Изключително много не харесвам кампанията „Развитие 21” на news.bg за събиране на пари за лечението на Мануела. Считам че тя е неморална и неетична. Защото обвързва „оздравяването” на Мануела с „прошката за Максим”. Излиза, че ако дариш пари за тази фондация прощаваш на Максим. И ако Мануела оздравее с пари от тази фондация, ще трябва да прости и тя, защото е лекувана с парите на Максим и простилите/фенове на Максим. Това е изключително нагло и неетично. Защото аз бих дал пари на Мануела но не бих простил на Максим. И ако фондацията не събере достатъчно пари журналистите ще кажат „българина не го е грижа за живота на Мануела”. А ако събере достатъчно пари ще кажат „хората подкрепиха Максим”.

За това за да има баланс трябва да се появи друга фондация, която събира пари за Мануела без обвързаност с прошката към Максим. Или пък фондация, която събира пари за Мануела под надслов „нека гражданите решат това, което не можа да реши Българското правосъдие”. Така ще може по-обективно да се измерва подкрепата и отношението към Максим. Така Мануела ще бъде наистина свободна, без насложени и морални скрупули да избере как да се отнася с този, който я е осакатил и убил приятеля и.

И докато докторите си имат хипократова клетва, фондациите и медиите очевидно нямат морал.

А ето как се вижда моралния капан - обвързването на фондация „Развитие 21” в прошката към Максим:

„Не очаквах, че в България има толкова хора със сърца” http://news.ibox.bg/material/id_173815717 (5 коментара към момента, спорно колко положителни)

„Милост” …за Максим. http://news.ibox.bg/newsvoice/id_876139669 (46 коментара, от които не повече от 3 положително отнасящи се към милостта)

„Уточнение”, оправдание, в червено целящо да „успокои” читателите че все пак парите ще отидат за Мануела а не за Максим (тоест нищо че обвързваме парите с прошката за Максим, не се притеснявайте да плащате, те няма да отидат за Максим да плати обезщетенията). Коментарите са забранени. http://news.ibox.bg/news/id_486037944

Бутай!

Да се спасяваме! IPv4 адресите свършват!

За IT специалистите, особено тези, които като мен се занимават с компютърни комуникации, е сравнително често срещано явление да забележат някое изказване, което не е коректно по Българските медии. Но да се види една такава статия, изпълнена с толкова много, ама направо смешни грешки е рядкост. Не мога да се въздържа да не го отбележа, и всеки, който си мисли, че има някаква идея от IP мрежи трябва да го прочете това писание и да се посмее. Става въпрос за статията в news.bg под надслов „До 2011г. IP-тата ще се изчерпят”! Статията е взета от HiComm.bg - http://www.hicomm.bg/readnews.php?nid=2177

Прилагам цитати, защото тази мъдрост трябва да остане за поколенията, а съм сигурен, че е възможно много скоро да я затрият:

До 2011 година просто няма да има достатъчно място за нови уебсайтове по начина, по който ги познаваме днес, информира HiComm.bg.

Технически, всеки уеб адрес (URL) бива „преведен" от главен сървър в IPv4 адрес.

Тук е редно да направя коментар за незапознатите, че IP адрес, WEB адрес и интернет не са право и обратно еднозначни. Дори да няма свободни IP адреси, все още ще има безкрайно много на брой вариации и възможности за WEB адреси и URL-та. Двете са много косвено свързани. На един IP адрес може да има много (безброй) различни www сайтове, с различни URL-та. Така че свършването на IP адресите по абсолютно никакъв начин не заплашва URL-тата и web сайтовете.

IPv4 ще рече адрес от типа ххх.ххх.ххх.ххх (х е произволен навсякъде), който служи подобно на регистрационните номера на колите.

В днешни дни, когато много души правят собствен уебсайт, свободните IP-та все повече намаляват.

Това просто не мога да го класифицирам на друго освен глупост. Особено „х е произволен навсякъде”. За незапознатите x е цифра (не е съвсем произволен) и една тройка xxx е всъщност число от 0 до 255. Въобще не е толкова произволно. Сравнението с регистрационните номера на колите не мога да го коментирам. И отново връзката web сайт и IP адрес иде да рече, че намаляването на IP адресите е заради Web сайтовете. Нека коментирам, че по принцип IP адресното пространство позволява 4.3 милиарда възможни комбинации (които са намалени заради групирането в мрежи, фрагментацията и запазените за системни цели адреси, както и особено щедрото раздаване на големи групи адреси на частни компании и университети през 80-те) а според доста пространно изследване публикувано тези дни в Интернет има около 150 милиона сайта (root URL-та с различни цели). Или изключително грубо пресметнато дори да си представим, че един Web сайт е един IP адрес (което не е вярно – например Geocities има поне 100000 уеб сайта обслужвани от 10-тина IP адреса) то Web-а е виновен някъде за около 3% от загубеното адресно пространство.

Но спри сърце, чети нататък:

Ако същият темп продължи, до 2011 година всички ще бъдат заети, но решение има: нова IP версия, наречена IPv6.

О, да, спасени сме!!!!! Идва IPv6!!!! Дааааа! Шнеле, шнеле!

Тя би осигурила в пъти повече номера и е на път да бъде въведена в главния сървър на IP адресите.

Всъщност IPv6 не решава само проблемите с IP адресите. Осигурява някъде около 79228162514264337593543950336 пъти повече адреси (в пъти повече). И когато бъде въведена в главния сървър на Интернета (на IP адресите) и света ще се оправи. Ех, този главен сървър, като го преборим и всичките проблеми ще изчезнат! Жалко, че главни сървъри в Интернет няма. А организациите раздаващи IP адреси раздава IPv6 сегменти от повече от 10 години.

Но спри сърце:

Не всичко е розово обаче, рутерите и операционните системи ще се нуждаят от обновяване, защото не са предвидени за такива системи.

Тук не мога да пропусна да кажа, че всъщност над 80% от използваните операционни системи вече поддържат, използват и са конфигурирани по подразбиране за IPv6 (от Windows 2000 след определен SP нагоре, Windows XP SP1, Linux, всички Unix-и, Windows Mobile и дори Symbian за мобилните телефони). За да го ползвате не трябва да правите нищо. За пример ето какво казва моят Windows XP (стандартна конфигурация):

C:\Documents and Settings\Administrator>ipconfig

Windows IP Configuration

Ethernet adapter Local Area Connection 9:

Connection-specific DNS Suffix . :

IP Address. . . . . . . . . . . . : 192.168.233.2

Subnet Mask . . . . . . . . . . . : 255.255.255.0

IP Address. . . . . . . . . . . . : fe80::250:fcff:fe8e:728f%4

Default Gateway . . . . . . . . . : 192.168.233.1

Ethernet adapter Local Area Connection 10:

Connection-specific DNS Suffix . : xxx.com

IP Address. . . . . . . . . . . . : 192.168.191.22

Subnet Mask . . . . . . . . . . . : 255.255.255.252

IP Address. . . . . . . . . . . . : fe80::2ff:45ff:fe5d:9c62%5

Default Gateway . . . . . . . . . :

По отношение на рутерите, почти всички поддържат без проблеми, но IPv6 среща мощен отпор (политически) от един от големите производители (да не казваме имена, те си знаят) защото хардуерно ускорените им платформи (а не CPU базираните им) не го поддържат или работят значително по-бавно с него. Така или иначе не това е проблемът за IPv6, в него има механизми как да бъде пренасян през IPv4 мрежи (както и обратното IPv4 през IPv6).

Важното е да не се ошашкваме, защото:

Място за паника няма, едва ли подновяването ще бъде толкова поголовно както звучи, а и 4 години не са малко време.

Всъщност светът отдавна е готов за IPv6. Дори на последния OpenFest мрежата за гости и за събитието бе IPv6. Операционните системи са готови и го пускат по подразбиране (дори не можете да го забраните). Повечето маршрутизатори са готови. Около в света 20% от ISP-тата са с IPv6 пространство (дори в България има такива). Около 90% от тях са IPv6 ready, а останалите не са проблем, за да повлияят особено. В момента IPv6 има следните проблеми:

Не особено довършен стандарт (ключови проблеми все още се дискутират).

Инерция – въпреки че са технологично готови, повечето оператори не превключват на IPv6 просто, защото не усещат нужда. Но важното е, че са в състояние да го направят за дни (а не 4 години), така че от това апокалипсис няма да настане.

Малко количество услуги преместени да поддържат IPv6 (почти няма Web сървъри на IPv6 да бъзикна аз тия дето са написали статията).

Важното обаче е да се знае, че IPv4 апокалипсис се пророкува масово още от 1996-та година (затихна през 2000-дната заради стагнацията във фиксираните телекомуникации, която осезаемо започна от тогава). Тогава казваха, че адресите ще свършат през 1999-та. През 2001-ва казаха 2005-та. Сега 2011-та. А истината е много проста – в IPv4 има огромно количество фрагментация и прекомерно много големи раздадени мрежи в началото, както и не използвани парчета от раздадените на LIR-овете в момента (нерегистрирани или зависнали). Всъщност повече от 80% от адресите не се използват и са разпръснати неефективно. Отделно има и резервни блокове, които могат да се използват (0.*, 127.*, в D класа също) при крайни нужди. Апокалипсисите преди (първият датира май от средата на 80-те години) са преодолявани с въвеждането на по-разумно разпределяне на свободните и отнемане на неизползваните адреси. И има изключително много място за оптимизации и сега, пък и нека не заправяме NAT и loose source routing-а. IPv4 адреси ще има достатъчно може би за още 50-100 години при този забавен растеж на заемането на адреси (отдавна не сме като в средата на 90-те) днес и подобреното им управление и разпределение.

Переструвка

Днес се случи нещо, което ме потресе. На човека огласен от полицията за това, че е издал подкупни чиновници – Арх. Янев му се наложи да се извини, че е изказал една обществена и хвърчаща из ефира (и имаща скандали и Европейски отклик и преди) тайна – че в земеделското министерство цари страхотна корупция. Наложи му се да се извини не защото не е прав, а защото не може да го докаже за 1 ден – толкова колкото време му даде земеделския министър преди да стовари върху него цялата тежест на закона и държавните адвокати и да го съди до дупка.
Човек би казал – коя от трите възможни реакции на земеделския министър издава най-много страх и подсказва, че архитект Янев може би е прав:

Моментален ултиматум с убийствено кратък срок и заплаха за съд?

Гордо мълчание?

Предлагане на съдействие за проверка на сигнали?

На фона на това, че ни спират евро фондовете, знае ли човек. Лично за мен реакцията на министъра е рязка проява на страх от спиране на евро фондовете и разгаряне на стари и не приключили скандали. И това не е единственият министър, който действа агресивно страхливо на детския принцип – „атаката е най-добрата защита”. Николай Василев (и не само) почти винаги така процедира, дори като четох записите на обсъждането на прилагането на безплатен софтуер в ДА, той не защитаваше никаква позиция, само обвиняваше другите по начин, който децата се учат да обвиняват в детската градина.

И на този фон се замислям, държавата всъщност иска ли да се бори с корупцията? Как може една търсеща да пребори това държава и нейните служители да заплашват тези, които подават сигнали? Какъв по-добър урок в стил „мълчете да отмине” е това?

И това ми напомня на една приказка точно в този стил, която не чак толкова отдавна един дългогодишен управник каза и която очевидно е мото номер едно на всички управления в последните 15 (и сини, и червени, и жълти и бенбени) години по отношение на корупцията – „да са поснижим и ако не отмине, ще видим дали ще се реформираме”. Защото не законите правят реформата. А мисленето. Няма действащ закон, когато съда помилва престъпник, а прокуратурата не смее да го обвини (нека не давам пресни примери), а преди това познати и властници кат един се изреждат да ти предлагат моркови и тояги да си траеш.

И за завършек навремето имаше един страхотен виц за това какви реформи се били правили по света:

В СССР се правила перестройка. В Афганистан се правила перестрелка. А в България се правила переструвка.

Е, и сега така, в борбата с корупцията у нас има переструвка.

Оппа - носърчета!

Опа, грешка! Американските военни застреляли по погрешка 9 цивилни невинни иракчани по време на рутинна операция срещу Ал Кайда в Ирак. Не че и преди не се е случвало, но винаги са отричали до кръв, както е изказал поета „Не човек а желязо…”. Този път явно сакатлъка е нямало как лесно да се покрие. Сори, за умрелите… „Носърчета”. Спомняте ли си го този виц? Дето Пенчо Кубадински, известен ловец, ходил на сафари в Африка. Вечерта край огъня всеки ловец се хвали какво е застрелял днес. Един вика – аз гръмнах зебра. Друг – аз гръмнах лъв. Пенчо вика „Аз гръмнах две носърчета”. Другите ловци се зачудили „Какво е това животно, никога не сме го виждали?”. Пенчно махнал с ръка и казал „и аз не го бях виждал, ама като насочиш пушката към него и започва да вика „Но сър! Но сър! Но сър!””

И аз не се страхувам да го кажа

Групата около news.bg е направила/подкрепила дарителска фондация „Развитие 21” в полза на Максим Стависки с цел да го подпомогне да помогне Мануела. Има и специална статия под надслов „Не се страхуваме да го кажем” …, че подкрепяме и винаги сме подкрепяли Максим. Това не мисля, че бе тайна за който и да е четял техните статии по въпроса. Дори сега има прост пример – бащата на Мануела казва, че той не би простил никога на Максим, но е възможно дъщеря му да прости, защото е била много добра. И заглавието на тази статия е „Бащата: Мануелка ще прости на Максим”. А някак си не точно това ми се струва, че е казал той. В този смисъл и аз не се страхувам да го кажа:

За мен Максим е убиец. И цял живот ще си остане такъв. Убийството не може да се изкупи с добро сърце, дарения и каквито и да е победи за България. И аз не съм религиозен християнин и няма да простя. Не мисля, че много хора ще простят. И някой ден Максим обиден на това „че хората го третират като убиец” може да затръшне вратата и да си тръгне. Но това няма да го направи по-малък убиец.

Дарявал съм и ще дарявам пари на много различни хора. Бих дарил пари за Мануела. Но не и на фондацията, на която само една от изказаните цели (здравето на Мануела) съвпада с моите, но всички други не съвпадат, и аз не ги подкрепям, да не кажа направо, че съм силно против.

Не знам как news.bg се е осланял на обективността на Българския съд, но някак си от това дело аз не останах с убеждение за наличие на такава в съдебната система. И обезщетенията не са чак толкова рекордни, имало е и по-големи. И аз силно се надявам, че делото ще продължи и на следващи инстанции за да се поправи решението му. И аз, а и както изглежда не малка част от обществото ще се позовава на това дело като пример, но не и за добро. Каквато и пропаганда, която и информационна група да се опитва да прилага.

Не мисля, че милосърдието в случая трябва да се прилага до край по отношение на Максим Стависки. Вярно е, че той е обект на обществено обвинение и недоволство, което е много тежко. Но той поне е жив, нали? И как може да се надява момичето да му прости за това, че я е осакатил за цял живот, дори да живее, и е убил приятеля и? Който иска тя да му прости нека сам се запита би ли простил на този, който би постъпил така с него или с децата му поради небрежност и самочувствие? Каде остана приказката "постъпвай с другите така както искаш те да постъпват с теб"? За това и не мога да приема Максим Стависки да е в слаба позиция. Спрямо вече мъртвите той е винаги в безкрайно по-добра такава. Спрямо сакатите също.

И не, това не може да се случи на всеки.

Не може да се случи на този, който е спрян от движение за пиене, а не е пуснат да кара спокойно на зигзаг срещу 20 лева и защото е шампион.

По принцип някак си не се случва на тези, които рекламират трезвеността зад волана.

Не се случва на тези, които спазват правилата за движение.

Григор и аз по телевизията

Буквално случайно попаднах заедно с Григор в репортаж на предаването Панорама по БНТ (излъчен вчера) за блогърите и тяхната политическа позиция. Винаги съм си мечтал да кажа пред камера "Мамо, мамо, дават ме по телевизията!" но когато ми се отдаде възможност естествено забравих. Също така изказах известните си тези за баничките, но може би и за късмет са ги отрязали. Все пак ето ни и нас:

Злият враг - терминацията

Българската телефония си намери нов враг! Врагът, който не позволява на операторите да печелят толкова колкото биха искали, или да крос субсидират цените си така както биха го правили, ако този зъл враг го нямаше! Врагът е „мобилната терминация”. От известно време в различни вестници излизат статии, в които се опитват да обяснят на потребителя защо трябва да е недоволен от това. Виждал съм такива в 24 часа, Труд, Капитал и сега поредната в Монитор - http://www.politika.bg/main/article?aid=7379&eid=118&cid=1

Ето и основните причини, поради които потребителят трябва да се ядосва:

- Защото номерът му не се вижда

- Защото злият терминатор влошава качеството на услугата

И аз съм писал за терминацията. Например как тя увеличава броя на потребителите, които мобилните оператори отчитат така успешно в рекламните си кампании (тоя 5 милиона, оня 3, третия 1).

Във всички статии обаче се спекулира (тоест истината се заобикаля или направо се лъже) и читателите биват заблудени в няколко основни направления, които лично мен много ме дразнят. Специално в тази статия в Монитор дори само заглавието е дразнещо и неточно – „Измамници крият международни повиквания зад БГ номера”. Нещо повече дори подкокоросват КРС за мнение, което комисията не може да има поради естеството на въпроса (няма нищо нелегално и дори незаконно), които ще пишат становище (сиреч мнение в стил мрън-мрън, ама не става).

Ето няколко основни постулата как работи мобилната терминация:

Мобилен или телефонен оператор сключва договор с компания/борса занимаваща се с международна терминация (тоест пренасяща телефонни разговори или обменяща цени за пренос на телефонни разговори) на телефония.

В тази борса се обменят цени на конкурентен принцип – различни оператори предлагат тарифи за терминация до техни или свързани с тях телефонни мрежи (идентифицирани чрез телефонните си префикси – например този за Mtel е 35988).

Този, който има най-добър коефициент (например цена/качество) бива избран от повечето оператори като място, през което се правят телефонните разговори.

Възможно е да има на борсата така наречените „Сиви” терминатори (сиви, защото не са нелегални или незаконни, но биват класифицирани за такива от по-скъпите, не желаещи да намаляват цените си директни оператори). Такъв например може да има устройство (gateway) което има виртуален еквивалент на 30 мобилни GSM апарата. Когато звъниш през него за мобилната мрежа, където се звъни изглежда, че се звъни от SIM картата сложена на виртуалния GSM апарат на това устройство.

Този сив терминатор заплаща цената на минута, която мобилният оператор иска съгласно тарифния план, на който е тази SIM карта. А получава парите, които се е договорил с другите оператори. Той бива избран единствено и само защото коефициента му – качество/цена е значително по-добър, отколкото този на директното обаждане към мобилния оператор. Затова и партньорите на мобилния оператор ползват тези услуги. Точно така, както Българските мобилни и фиксирани оператори пряко или косвено използват подобни услуги за обаждания в чужбина. Обикновено „терминаторите” купуват предплатени SIM карти – защото те нямат договор и защото минутите в тях в началото са по-евтини. Засегнатия мобилен оператор се опитва да открие тези SIM карти и да ги спре, защото, ако тези врагове на високите цени не съществуваха, той може условно да си вдига както си иска цените за входящите (и изходящи) международни обаждания поради абсолютната монополизация на достъпа до клиентите си.

В този смисъл ето фактите за мобилната терминация:

• Тя не е незаконна. Няма закон, който да я забранява. Трудно и би се направил такъв – защото разликата между фирмените GSM gateway и термнацията е много малка и напълно се размива. Особено за международна фирма с много клиенти и офиси в чужбина. Забраняваш най-общп терминацията и половината бизнес потребители на GSM-ия излизат извън закона (поради естеството на работа на GSM gateway-ите им дори ако ще продадени от същия мобилен оператор)
• Тя не ограбва потребителите. Напротив – намаляването на цените, които отсрещният оператор получава за обаждане към например Български мобилен оператор се проявяват пряко в намаляване на цените за крайния потребител (не задължително пропорционално, но все пак факт) и понеже предимно Българи звънят на Българи, това значи, че се равнява на намаляване на цените, които ние потребителите заплащаме
• Не задължително значи по-лошо качество. Поради това, че всеки оператор (а и борса) поддържат механизъм за замерване на качеството на обажданията през различните „терминатори” печели този, които има най-добро съотношение качество цена, включвайки и оригиналния мобилен оператор. Тоест самият факт, че вашият разговор е преминал през терминация показва, че има основание и за качество. Нещо повече, може по някога да е по-качествен от, ако не е преминал през терминация поради евентуални специфични технологични особености на директния пренос
• Не променя и не засяга услугите, които потребителите използват – те могат да изпращат и получават SMS-и, могат да изпращат и получават обаждания. Факт е, че се губят телефонните номера, или при определени ситуации може да има досадни съобщения или прекъсвания, но те са компенсирани от понижената цена. Освен това причината, поради която терминацията не предоставя често 1:1 еквивалентно усещане за услугата (experience) не е технологична или в естеството на самата терминация – мобилните оператори полагат усилия да влошат качеството на разговорите на предплатените карти или да вкарват вътре съобщения (колко пари остават) с които да намаляват коефициента на качеството и следователно общия коефициент на терминаторите (в своя полза). Или казано с други думи, качеството, което получавате през терминация е същото или близко до това, което бихте получили с предплатена карта към този оператор. Ако качеството на разговорите на предплатените карти е лошо, лошо е и вашето качество. А мобилните оператори (а не терминатора) се грижат това да е факт. На принципа да убием плъха с ядрена бомба

Сиреч, не че съм за терминацията. Но се дразня, защото се измества центъра на проблема. А той е много прост – високите цени за международни разговори на мобилните оператори и влошаването на качеството на услугата на предплатените им карти, за да не е лесна терминацията през тях, а и повече потребители да сключват директен договор. И за мен обвиняването на терминаторите за всички злини е като да обвиняваме хлебарките, че са полазили там, където сме посипали с храна. Терминаторите трудно се откриват, трудно се хващат, могат да бъдат частни лица (няма договор, който да задължава само ти да си ползваш SIM картата), не са незаконни, често не са нелегални, в много случаи са огромни и уважавани телекомуникационни компании (например Франс Телеком) и през тях прекарват трафик огромни и уважавани телекомуникационни компании (например мобилният оператор, когото ползвате в чужбина, дори зонови мобилни оператори – Водафон УК към Мобилтел могат да не предпочетат директното обаждане, а някой терминатор поради по добро качество и цена). Естествено има и ужасни случаи – полу отворени линии, прекъсвания и какво ли не. Но тези проблеми ги има често и при директната комуникация, и да се обвиняват само терминаторите за тях е нагло. Освен това има едно перфектно решение за всеки мобилен оператор, което повишава (според неговата реклама) качеството, което потребителите ще получат и ще убие всеки терминатор – намаляване с 15% на цените към другите оператори за международните обаждания. Много по лесно и бързо от писане на закони и становища от КРС, нали? При това в ръцете на оплакващите се. Обаче, ако не го правят, а натискат КРС за становище, какво всъщност значи това? Вероятно същото като БТК да поиска останалите телекомуникационни оператори да бъдат затворени, защото и отнемат потребители и по този начин им влошават качеството. Така че, нека ви преведа какво всъщност иска да каже тази статия в Монитор – това е оплакване от мобилните оператори, че заради конкуренцията на пазара на международни обаждания те не печелят толкова колкото би им се искало.

Честит празник!

Честит празник на всички, които празнуват днес! Включително на тези, които празнуват специално Петльов ден!

Microsoft отново предлага да закупи Yahoo!

Microsoft отново предлага да закупи Yahoo! при това на убийствена цена - почти с 15% по-висока от пазарната - 44 милиарда (сегашната е 37). Новината я има на Български тук - http://news.ibox.bg/news/id_294118848 макар името "Microsoft купува Yahoo!" да не е вярно. Все още. Предложението се дава във време, в което не може да повлияе преди търгуването в понеделник, или казано с други думи се очаква решението на борда на директорите през Weekend-а. Microsoft отчаяно търси да закупи Yahoo! защото в рекламният пазар в Интернет е изпаднала на трето място (особено след позволяването на сделката между Google и Doubleclick) и то с такава разлика от Yahoo, които са толкова далеч от Google, че е направо тежко. Инвестицията, рекламата, Windows Vista и Office 2007 (Live клиентите и търсачките са интегрирани) не донесоха очакваното повишаване на позицията на Microsoft. Така че днес те ако искат да са някой май се налага да купуват. Аз лично съм против. Не очаквам, че намаляването на големите играчи на пазара ще донесе печалба за потребителите. Напротив. Но вероятно сделката ще стане. Microsoft предлагат за 3-ти път, този път с много голяма пара (интересно, коя или по точно кои са банките, подкрепящи сделката - половината може да е кеш), и аз предполагам, че са си опекли кошницата на решението (кой знае колко са подкупвали членовете на борда на Yahoo последните 6 месеца откакто ги ухажват на умряло). Все пак ще разберем в понеделник. Вероятно.

Как ритат момчетата от квартала...?

Réinvente ton jeu
Uploaded by ElectronicArts

Взимам 5 лева на пророкуване!

Каква изненада – НДСВ се разпада, а отцепниците отиват къде? В ГЕРБ. Това бе толкова лесно за пророкуване, че го пророкувах преди доста време (преди близо година, чети на края). Ех да беше така лесно и с тотото…. Все пак смятам да пусна една обява, че правя политически хороскопи. За 5 лева.