15 инча, бърз и здрав!

Фен на Apple получава оргазъм от MacBook Pro:

Класация по безопасност на труда

Тази класация по безопасността на труда ме разби. Когато човек се вгледа в това какви изобретения правят тези майстори за да се пазят, не може да не умре от смях. Подобни срещам и всеки ден като се разхождам покрай Българските строежи, напук на обявените и останали май само по вестниците проверки за безопасност. Някой трябва да направи колекция с Български снимки:
http://slackpack.net/?q=node/781

Държавник е признал вината на България за смъртта на 11 хиляди евреи

Официално сме признали частична вина за смъртта на 11 хиляди Евреи в Македония и Беломорска Тракия (Гърция) по време на втората световна война. Един факт, който неофициално бе известен отдавна у нас, и аз си спомням как през 90-те (а вероятно и много по-рано) в него ни обвиниха не една еврейски организации. Разбира се ние се оправдаваме, че това е било Германска окупация (с наши войски?) и само Българска администрация, и ние не сме могли да направим нищо. В действителност обаче, поне за Солунските евреи е много известен (но не и у нас) факта, че това е била негласно (или направо активно) подкрепяна от нас политика за побългаряването на този в много голяма степен доминиран от Еврейско население в почти цялата си история град, в който Българското малцинство е било едва трето по разпространение, след Евреите (те са съставлявали над 50% от населението) и Гърците, и то когато сме били най-много там. Естествено за прокуждането на Евреите не сме виновни само ние, бих казал че и Гърците са прилагали много и разнообразни техники (освен урбанизацията, която си е идвала естествено). Но ние имаме доста голяма вина. В много отношения нашият Велико-Български национализъм, жив и до сега, е обявявал за Български територии, в които българите не са били доминиращо население никога, и до днес ние живеем с много такива идеи. А нека не забравяме, че поради липсата на граници по време на Отоманската империя населения са се разселвали произволно, и по-късно с цел изчистване на концентрацията (създаване на доминиращ етнос по граничните региони) сме участвали и/или инициирали насилствени „размени” на население. Каквато в известна степен представлява и насилственото изселване на турците в края на 80-те. Не е било първото, а дали ще е последно ще видим.

Съвсем като у нас

Вече и малките деца знаят, че НАТО не се чувства добре в Афганистан. Особено след публичното разгласяване около нова година на фактите, че талибаните са си възвърнали контрола над повече от половината територия, че вече правят масови офанзиви (преди два дни обявиха още една) и че са доста добре подкрепени от населението, и се оправиха за доста по-кратко време отколкото те възстановиха позициите си срещу СССР навремето, и този път уж без (официална) помощ от никъде. Американските генерали опищяха орталъка, че ако партньорите им (европейските държави) не се ангажират с изпращането на повече войници и оръжие (след поредната гигантска финансова инжекция за задържане на положението в Ирак, няма чак толкова много пари и за Афганистан) то трябва на тяхната глава да бъде прехвърлено поражението, и започнаха да се обвиняват като малките дечица в детската градина – Германия това, Дания онова, само Великобритания била добричка, ама не чак толкова, Франция ще докара още 1000 войника и т.н. Дори се заговори за НАТО телевизионен канал за пропаганда и възстановяване на доверието в организацията. А истинската причина за изненадващото (за нас) посещение на Кондолиза Раис в Русия преди няколко дни не бе толкова за преговорите за противоракетната отбрана, среща с новият президент или договорите „Старт”, а по-скоро да се опита да договори връщането на по-мащабно Руско присъствие в Афганистан (което Русия смята да изтъргува срещу разширяването на НАТО на изток). Само от тогава до сега там загинаха в директни сражения или бомбени атентати поне четирима US войника, поне трима датски войника, германци, британци и десетки афганистанци служещи на НАТО, или просто цивилни. Убитите уж ръководители на Талибанското движение преди 2 месеца не намалиха въобще силата и яростта на тяхната съпротива (и вече офанзива), което показва органичността на мотивацията им и/или абсолютното непознаване на мотивите и механизмите на тяхното движение сред западните военни (до този момент изглежда всичко, което те са направили е било напразно и безсмислено).

Но Афганистан не катализира само военни победи, загуби, грубо войнишко поведение и хаос. Катализира и корупцията. И аз искам да разкажа с две думи за една сделка, която някак си толкова ми се струва, че би се случила и у нас, че аз я класифицирам за направо родна.

През 2006-та година съпротивата на населението (и талибаните, защото от множеството вождове там, воюващи срещу НАТО и контролиращи различни територии, не всеки е Талибан, а имаме и Ал Кайда) в Афганистан рязко се увеличава. И Афганистанската полиция и армия имат изключителна нужда и зависимост от военни доставки от чужбина за да удържат положението, и по-специално (както можем да се досетим) от военните доставки от САЩ. И чрез доста спорен конкурс Пентагона избира доставчик за Афганистанската армия чисто новата фирма AEY (от Miami Beach, Florida) с персонал от десетина 20 годишни служителя, оглавена от 22 годишният и президент (Дивероли) и вицепрезидент дипломиран масажист, и собственост на бащата на президента. Тази фирма получава над 300 милиона долара за да достави боеприпаси (патрони) на Афганистанската армия и полиция. Разбира се компанията най на края ги доставила, но какво било учудването на войниците, когато установили, че това са бракувани, над 40 годишни патрони, в картонени кутийки, които са толкова стари, че се разпадат. След разследването на журналист от Ню Йорк Таймс, се оказва, че това са били бракувани негодни амуниции (за Американската армия и НАТО), уж маркирани и изпратени за унищожение (и тук аз си представям как предприемчивият младеж и неговата масажистка са взели 300 милиона за да доставят патрони, и после са отишли при складовете и са взели да кажем още 5 милиона за да унищожат патрони, и после хем това в онова, хем душата в рая). Но историята не свършва до тук. След вдигнатия шум и започнатото разследване (естествено с известна съпротива от не едно или друго важни лица на важни длъжности) по-активно от журналисти, и не с толкова голямо желание от армията, се оказва, че доставчикът е преговарял (а вероятно и търгувал) с компании от забранен списък съдържащ имена на доставчици на не лицензирано оборудване (не си плащат патентите) или продаващи на терористи, предимно от Китай. Също така господин Дивероли е бил обвинен в тайни преговори, предполагащи договорка между него и Албания, за изкупуване на огромно количество стари патрони от там, за цена около 100 милиона долара (а може би доставките за Афганистан, в края на краищата да идват от Албания? Вероятно и за двете страни). Тази седмица, след многократни и продължителни запитвания, и натиск от журналисти (по принцип посрещани с гордо мълчание) Пентагона обяви, че фирмата AEY ще влезе в черен списък и няма да бъде допускана да сключва сделки с военното министерство за в бъдеще. Но на интервю господин Дивероли споделил, че никой не го е информирал за такова нещо и за сега всичко си тече нормално. На което армията отговорила, че щяла да го информирала със сертифицирано пощенско съобщение по надлежният ред.

А в Афганистан качеството на патроните било очевидно още веднага щом са почнали да ги проверяват. Когато афганистански подполковник в НАВА преглеждал дървените щайги с патрони, в момента, в който ги отворил всички патрони и части от тях се разсипали на земята, откривайки амуниции произведени в Китай през 1966-та година.

Въпреки оплакванията на американски офицери от Кабул към ARIA в Илинойс с коментар за некачествените амуниции и желанието договорът на AEY да се прекрати, и да се (на)прави по сериозна проверка на доставките, (поне) още един милион дървени съндъка с амуниции са били доставени. Коментарите на нещастните военни били, че въпреки, че не е имало случай на засечка на патроните, това било по-скоро защото амунициите били видимо в толкова лошо състояние, че те изобщо избягвали да ги употребяват.

В процеса на проверката се установило защо никой не е преглеждал или си е затворил очите за доставките – военните били толкова притеснени от случващото се в Афганистан, и били под такъв силен натиск, че допуснали недорасла компания да участва в доставките без никой да я провери или да провери какво доставя, с минимален по съдържание договор, почти без никакви ограничения и задължения.

Някой официални лица казват, че ако договорът е бил сключен с по-прецизни клаузи, вероятно е нямало да се стигне до чак такава ситуация. Вероятно е заплатено за тези доставки поне 300 милиона долара, но мистър Дивероли е казал, че дори е получил повече – 200 милиона долара на година.

Историята на Ефраим Дивероли е не по-малко интересна. Баща му основава компанията, когато той е бил на 13. Но тя се развива бавно и не търгува особено успешно. През 2004-та година, когато Ефраим е бил на 18 е бил включен в списъка на собствениците с 1% дял. Той е работил за кратко и във фирмата на чичо си, която е доставяла амуниции на полицията. Чичото е споменал в интервю, че когато войната е започнала, двамата с баща му на Ефраим са се разтичали да търсят военни контракти и са започнали да работят самостоятелно в собствена фирма. И Ефраим застава начело на AEY през 2005-та (вече на 19) започвайки агресивно да търси контакти с военните. Спечелва първо малка сделка за 130000$, после една за 5.7 милиона долара за доставка на амуниции за Ирак. Коментара на военни засегнати от сделката е, че AEY бързо спечелва репутация на лош/некоректен/некачествен доставчик още тогава. Но военните служители нямали право да го коментират с журналисти, защото не били оторизирани за това. По същото време млада жена завежда дело срещу Ефраим за да получи ограничение от съда поради страх от насилие. Той например я заплашвал след като са се разделили през текстови съобщения, или пък я притискал до земята и не и е давал да мърда или да си ходи, докато не му се обясни. По това време Дивероли е казал на съда, че е президент и единствен служител на фирмата си, и че неговият бизнес е от изключителна важност за държавата в борбата и с тероризма. И докато AEY кандидатства дори за по-големи сделки, личните проблеми на мистър Дивероли продължават. Полицията го е хванала в Маями да се кара с друга жена, като той е изхвърлил дрехите и на улицата и е казал да му се маха от погледа. След което я е извлякъл обратно в апартамента. Полицията е намерила жената плачеща, но не е отправила обвинения. Само след месец полицията отново го е хванала да се бие със служител на платен паркинг, когато той му е отказал да му върне ключовете от колата. Мистър Дивероли се оказал с подправена шофьорска книжка, на която възрастта му е била завишена с 4 години, за да му позволи да купува алкохол (в USA като цяло е забранена продажбата на алкохол на лица под 21 години). Той им заявил, че вече не му е била нужна, защото е бил навършил 21. Разбира се той е бил изваден бързо под гаранция, защото точно в този момент прегледа на документите му за кандидатстването по военните търгове е бил в последна фаза.

Като цяло и Армията и AEY третират източниците, от които са закупувани амунициите като военна тайна отказвайки да коментират цена, количество и доставка. Но кратко разследване и интервюта с различни хора показват, че господин Дивероли е обикалял да търгува основно с Балканския полуостров и страни от Източния блок, като Албания, България, Чехия, Унгария, Черна Гора, Румъния и Словакия. Амунициите, които е купувал са произлизали от всички крайности – от държани в качествени и с контролирана температура складове, до стояли на открито изоставени съветски въоръжения. По принцип амунициите трябва да се тестват за годност, когато навършат 10 години. Но в договора сключен от армията не е имало изискване за тестове и качество нито по НАТО, нито по Съветските стандарти. „Когато закупува въоръжение за някой, армията поставя изискванията за стандартите на клиента си (Афганистанската армия), и такива не е имало” е казал Майкъл Хътчисън, директор по покупките на армията. С такива изисквания не е чудно как AEY е закупило бракувано въоръжение от Албания и Китай. „Качеството на въоръжението варираше много. 90% бе над 40 години старо” коментира Уилям Хънт, пенсиониран британски офицер, инспектирал цялото Албанско въоръжение през 1998 до 2002-ра година. Проблемът с Албанското застаряващо въоръжение влезе отново в полезрението на новините, когато верижна експлозия във военен склад уби 22 и рани 300, унищожавайки стотици къщи по-рано този месец.

Сега в Афганистан офицери преглеждат всичкото въоръжение доставено от AEY. Само през този месец от тях бе поръчано допълнително въоръжение за 155 милиона долара. А компанията вече я напуснаха много от основните и служители. Включително и бащата на Дивероли.

----

Струва ли ви се невероятно тази случка да се бе случила у нас? Ако сменим името на Ефраим Дивероли с някое българско от семейство традиционно търгуващо с оръжие? Например Иванчо Гигов, или Емил Манджуков? Представете си новини от вестници:

„Синът на Манджуков сключи скандална сделка с военното министерство”

или

„Синът на Гигов се сби в дискотека” или „…прегази с луксозната си кола пешаходка”

Без да обиждам Манджуков и Гигов, никаква идея си нямам от бизнеса им, дали имат синове, как се казват и какво правят, просто искам да кажа, че една такава случка въобще не звучи невероятно да се случи у нас, макар в момента да потриса поне част от американското общество. До там ли сме я докарали да сме свикнали на такива новини?

Кой харчи повече, левите или десните?

У нас и в щатите е разпространено мнението, че когато дойдат левите на власт увеличават данъците и данъчното бреме, и преразпределянето и харченето на пари от бюджета, а когато дойдат десните на власт данъците падат, както и разходите на бюджета. И това е така, защото левите и десните пропагандират програмите си по този начин, това е в основата на „лявото” и „дясното” (централистката или еволюционистка политика). Но у нас феноменално в последните години намаляването на данъците (макар и не на преразпределянето на GDP-то през бюджета, увеличиха се косвените данъци, които който и да бе на власт трябваше да увеличи поради подписани от по-скоро десни и либерали споразумения) и бюджетните разходи бе правено по-скоро от либерални или направо леви правителства. И аз живях с мисълта, че това е едва ли не парадокс. Докато не забелязах следната картинка, показваща че в действителност така е и в САЩ – по-скоро левите там са намалявали данъците, бюджетният разход и дефицит:

Разбира се, основният разход е за воденето на войни. Но дори и в този смисъл изглежда, че войните на Демократите са по-ефективни като разход и като икономически ефект.

Кой ли ще е следващият президент на САЩ?

Дори по българските медии побързаха да обявят, че следващият президент на САЩ вероятно ще бъде или негър или жена интерпретирайки повърхностно слабата обществена подкрепа за Буш, победата на Демократите на последните избори и острата битка с близки резултати във вътрешно партийните избори между кандидатите за президенти от Демократическата партия – Хилари Клинтън и Барак Обама. Дори брат ми, който е абсолютен политически агностик ми каза веднъж, че по телевизията били казали, че президента на САЩ ще бъде негър или жена. За тези, които четат вестници и новини по Интернет това също изглежда едва ли не предрешено – чисто статистически коментарите по блогове и интернет медии са в съотношение 20:1 в полза на демократическата партия и приблизително 2:1 в полза на Обама срещу Клинтън.

Аз обаче мисля, че е още прекалено рано да се заявява това.

Подобни бяха резултатите и на предната президентска кампания – Едуардс срещу Буш. Но Буш спечели, при това много по-убедително, отколкото при изключително спорната му победа срещу Ал Гор. И въпреки вече започналите да се виждат ясно негативи от войната, неадекватните му действия във вътрешната политика, скандалите в кабинета му, привкуса на идващата икономическа рецесия, рязкото противодействие на малцинствата и протестиращите майки.

Много бързо се забравя изключително силния консерватизъм на в известна степен религиозно фанатичните американци, които все още съставляват сериозна част от населението. Последните избори се обърнаха най-вече на „за” или „против” гей-браковете, и спечели точно този президент, който се изказа силно против.

И републиканската партия винаги е имала качеството отлично да владее точно тези, консервативни избиратели. А днес владее и традиционните медии, традиционно доминирани в миналото от либерали. Всеки знае, че Мърдок владее медийно голяма част от аудиторията, и като активен и политически ангажиран републиканец, той използва нежно средствата си, за да пропагандира в тяхна полза. За което го бъзикат понякога дори собствените му журналисти или предавания.

http://insanedemocrats.blogspot.com/2007/07/simpsons-fox-news-and-liberal-media.html

За мен е много вероятно следващият президент на САЩ да се нарича Джон МакКейн. И има силни предпоставки за това:

Джон Мак Кейн спечели още отрано вътрешно партийните избори при Републиканците. Въпреки че те все още протичат формално, той е натрупал достатъчно делегати за да бъде избран. И тези избори бяха предрешени още съвсем в началото, с това че той привлече на практика всички основни спонсори. А спонсорите са критично важни, защото в US спонсорирането на политическата кампания не е забранено, и дори се е извъртяло в политическа традиция със слоган „за да не харчим парите на данъкоплатците, нашата кампания е спонсорирана от собствените ни избиратели държащи толкова много да ни изберат, че жертват за това парите си”. Разбира се основната сума не идва от множеството избиратели, а от сравнително малко на брой, броящи се на пръстите частни субекти, компании и фондации представляващи определени личностни интереси. А кампанията и нейното насищане пък определят на къде ще заминат онези 70-80% избиратели, които нямат ясни изначално предпочитания в една или друга посока и нямат желанието и времето да разучават програмите на кандидатите. Така на практика борбата за спонсори е истинската кампания на кандидат президентите, и спонсорите ги определят, с което определят и политиката на страната. С глобализацията тези спонсори стават все по-малко и все по-богати и важни, и все повече от техните пари идват от чужбина, следователно все повече външната политика субсидирана от американските данъкоплатци започва да бъде в истинският център на избора на кандидат президент, а вътрешната политика е това, върху което се дърлят на втори етап.

При вътрешно партийната битка Клинтън-Обама, и двамата успяха да привлекат много средства, почти по равно разпределени между тях, и макар сборно събраното спонсориране тази година да бе рекордно много в абсолютна стойност (за което помогна и слабият долар) то не се откъсна много от сравнително скромният МакКейн чиито евтин и предрешен избор запазва потенциално повече средства за истинската битка, на истинската президентска кампания.

Икономическата криза, изключително рекордният бюджетен дефицит, войната в Ирак убиха желанието на част от „неутралните” избиратели да гласуват за президент републиканец тази година. Но като цяло в активната президентска кампания вече много бързо се преминава тази граница, която определя политическият интерес на избирателите и следователно принадлежност към партия, традиции и политика. Дори у нас днес кандидат президентите биват оглеждани и избирани повече на принципа на модното ревю – колко е млад, хубав, как умее говори (а не какво говори), както и известно количество други външни критерии и предразсъдъци (комунист, разведен, мангал, жена).

На този фон Мак Кейн се представя отлично – той е възрастен, но фотогеничен. Говори мъдро, и ясно. От ирландски произход. Герой от войната, сам доброволно записал се войник във Виетнам. Летец. Раняван. Пленен и измъчван, с отказана медицинска помощ докато не издаде военни тайни, които той не издал като истински „Капитан Америка”. Отказал няколкократно да бъде освободен или разменен за да не участва пряко или косвено във Виетнамската пропаганда. Истински патриот. С шест медала. Религиозно – протестнант (перфектната религия). Развеждан, но вторият му брак е вече близо 30 години. Има седем деца. Със собствено мнение, често в публично противоречие със собствената му партия или политическият кабинет на Буш. Удар в десятката за републиканската партия.

Как би стоял Мак Кейн за консервативният американец?

	Мак Кейн	Обама	Клинтън
Пол	Мъж	Мъж	Жена
Религия	Широко разпространена християнска протестантска	Голяма протестантска секта за негри	Широко разпространена християнска протестантска
Произход	Американец с баща и дядо американци, пра дядо от първите заселници ирландци