15 инча, бърз и здрав!

Фен на Apple получава оргазъм от MacBook Pro:

Класация по безопасност на труда

Тази класация по безопасността на труда ме разби. Когато човек се вгледа в това какви изобретения правят тези майстори за да се пазят, не може да не умре от смях. Подобни срещам и всеки ден като се разхождам покрай Българските строежи, напук на обявените и останали май само по вестниците проверки за безопасност. Някой трябва да направи колекция с Български снимки:
http://slackpack.net/?q=node/781

Държавник е признал вината на България за смъртта на 11 хиляди евреи

Официално сме признали частична вина за смъртта на 11 хиляди Евреи в Македония и Беломорска Тракия (Гърция) по време на втората световна война. Един факт, който неофициално бе известен отдавна у нас, и аз си спомням как през 90-те (а вероятно и много по-рано) в него ни обвиниха не една еврейски организации. Разбира се ние се оправдаваме, че това е било Германска окупация (с наши войски?) и само Българска администрация, и ние не сме могли да направим нищо. В действителност обаче, поне за Солунските евреи е много известен (но не и у нас) факта, че това е била негласно (или направо активно) подкрепяна от нас политика за побългаряването на този в много голяма степен доминиран от Еврейско население в почти цялата си история град, в който Българското малцинство е било едва трето по разпространение, след Евреите (те са съставлявали над 50% от населението) и Гърците, и то когато сме били най-много там. Естествено за прокуждането на Евреите не сме виновни само ние, бих казал че и Гърците са прилагали много и разнообразни техники (освен урбанизацията, която си е идвала естествено). Но ние имаме доста голяма вина. В много отношения нашият Велико-Български национализъм, жив и до сега, е обявявал за Български територии, в които българите не са били доминиращо население никога, и до днес ние живеем с много такива идеи. А нека не забравяме, че поради липсата на граници по време на Отоманската империя населения са се разселвали произволно, и по-късно с цел изчистване на концентрацията (създаване на доминиращ етнос по граничните региони) сме участвали и/или инициирали насилствени „размени” на население. Каквато в известна степен представлява и насилственото изселване на турците в края на 80-те. Не е било първото, а дали ще е последно ще видим.

Съвсем като у нас

Вече и малките деца знаят, че НАТО не се чувства добре в Афганистан. Особено след публичното разгласяване около нова година на фактите, че талибаните са си възвърнали контрола над повече от половината територия, че вече правят масови офанзиви (преди два дни обявиха още една) и че са доста добре подкрепени от населението, и се оправиха за доста по-кратко време отколкото те възстановиха позициите си срещу СССР навремето, и този път уж без (официална) помощ от никъде. Американските генерали опищяха орталъка, че ако партньорите им (европейските държави) не се ангажират с изпращането на повече войници и оръжие (след поредната гигантска финансова инжекция за задържане на положението в Ирак, няма чак толкова много пари и за Афганистан) то трябва на тяхната глава да бъде прехвърлено поражението, и започнаха да се обвиняват като малките дечица в детската градина – Германия това, Дания онова, само Великобритания била добричка, ама не чак толкова, Франция ще докара още 1000 войника и т.н. Дори се заговори за НАТО телевизионен канал за пропаганда и възстановяване на доверието в организацията. А истинската причина за изненадващото (за нас) посещение на Кондолиза Раис в Русия преди няколко дни не бе толкова за преговорите за противоракетната отбрана, среща с новият президент или договорите „Старт”, а по-скоро да се опита да договори връщането на по-мащабно Руско присъствие в Афганистан (което Русия смята да изтъргува срещу разширяването на НАТО на изток). Само от тогава до сега там загинаха в директни сражения или бомбени атентати поне четирима US войника, поне трима датски войника, германци, британци и десетки афганистанци служещи на НАТО, или просто цивилни. Убитите уж ръководители на Талибанското движение преди 2 месеца не намалиха въобще силата и яростта на тяхната съпротива (и вече офанзива), което показва органичността на мотивацията им и/или абсолютното непознаване на мотивите и механизмите на тяхното движение сред западните военни (до този момент изглежда всичко, което те са направили е било напразно и безсмислено).

Но Афганистан не катализира само военни победи, загуби, грубо войнишко поведение и хаос. Катализира и корупцията. И аз искам да разкажа с две думи за една сделка, която някак си толкова ми се струва, че би се случила и у нас, че аз я класифицирам за направо родна.

През 2006-та година съпротивата на населението (и талибаните, защото от множеството вождове там, воюващи срещу НАТО и контролиращи различни територии, не всеки е Талибан, а имаме и Ал Кайда) в Афганистан рязко се увеличава. И Афганистанската полиция и армия имат изключителна нужда и зависимост от военни доставки от чужбина за да удържат положението, и по-специално (както можем да се досетим) от военните доставки от САЩ. И чрез доста спорен конкурс Пентагона избира доставчик за Афганистанската армия чисто новата фирма AEY (от Miami Beach, Florida) с персонал от десетина 20 годишни служителя, оглавена от 22 годишният и президент (Дивероли) и вицепрезидент дипломиран масажист, и собственост на бащата на президента. Тази фирма получава над 300 милиона долара за да достави боеприпаси (патрони) на Афганистанската армия и полиция. Разбира се компанията най на края ги доставила, но какво било учудването на войниците, когато установили, че това са бракувани, над 40 годишни патрони, в картонени кутийки, които са толкова стари, че се разпадат. След разследването на журналист от Ню Йорк Таймс, се оказва, че това са били бракувани негодни амуниции (за Американската армия и НАТО), уж маркирани и изпратени за унищожение (и тук аз си представям как предприемчивият младеж и неговата масажистка са взели 300 милиона за да доставят патрони, и после са отишли при складовете и са взели да кажем още 5 милиона за да унищожат патрони, и после хем това в онова, хем душата в рая). Но историята не свършва до тук. След вдигнатия шум и започнатото разследване (естествено с известна съпротива от не едно или друго важни лица на важни длъжности) по-активно от журналисти, и не с толкова голямо желание от армията, се оказва, че доставчикът е преговарял (а вероятно и търгувал) с компании от забранен списък съдържащ имена на доставчици на не лицензирано оборудване (не си плащат патентите) или продаващи на терористи, предимно от Китай. Също така господин Дивероли е бил обвинен в тайни преговори, предполагащи договорка между него и Албания, за изкупуване на огромно количество стари патрони от там, за цена около 100 милиона долара (а може би доставките за Афганистан, в края на краищата да идват от Албания? Вероятно и за двете страни). Тази седмица, след многократни и продължителни запитвания, и натиск от журналисти (по принцип посрещани с гордо мълчание) Пентагона обяви, че фирмата AEY ще влезе в черен списък и няма да бъде допускана да сключва сделки с военното министерство за в бъдеще. Но на интервю господин Дивероли споделил, че никой не го е информирал за такова нещо и за сега всичко си тече нормално. На което армията отговорила, че щяла да го информирала със сертифицирано пощенско съобщение по надлежният ред.

А в Афганистан качеството на патроните било очевидно още веднага щом са почнали да ги проверяват. Когато афганистански подполковник в НАВА преглеждал дървените щайги с патрони, в момента, в който ги отворил всички патрони и части от тях се разсипали на земята, откривайки амуниции произведени в Китай през 1966-та година.

Въпреки оплакванията на американски офицери от Кабул към ARIA в Илинойс с коментар за некачествените амуниции и желанието договорът на AEY да се прекрати, и да се (на)прави по сериозна проверка на доставките, (поне) още един милион дървени съндъка с амуниции са били доставени. Коментарите на нещастните военни били, че въпреки, че не е имало случай на засечка на патроните, това било по-скоро защото амунициите били видимо в толкова лошо състояние, че те изобщо избягвали да ги употребяват.

В процеса на проверката се установило защо никой не е преглеждал или си е затворил очите за доставките – военните били толкова притеснени от случващото се в Афганистан, и били под такъв силен натиск, че допуснали недорасла компания да участва в доставките без никой да я провери или да провери какво доставя, с минимален по съдържание договор, почти без никакви ограничения и задължения.

Някой официални лица казват, че ако договорът е бил сключен с по-прецизни клаузи, вероятно е нямало да се стигне до чак такава ситуация. Вероятно е заплатено за тези доставки поне 300 милиона долара, но мистър Дивероли е казал, че дори е получил повече – 200 милиона долара на година.

Историята на Ефраим Дивероли е не по-малко интересна. Баща му основава компанията, когато той е бил на 13. Но тя се развива бавно и не търгува особено успешно. През 2004-та година, когато Ефраим е бил на 18 е бил включен в списъка на собствениците с 1% дял. Той е работил за кратко и във фирмата на чичо си, която е доставяла амуниции на полицията. Чичото е споменал в интервю, че когато войната е започнала, двамата с баща му на Ефраим са се разтичали да търсят военни контракти и са започнали да работят самостоятелно в собствена фирма. И Ефраим застава начело на AEY през 2005-та (вече на 19) започвайки агресивно да търси контакти с военните. Спечелва първо малка сделка за 130000$, после една за 5.7 милиона долара за доставка на амуниции за Ирак. Коментара на военни засегнати от сделката е, че AEY бързо спечелва репутация на лош/некоректен/некачествен доставчик още тогава. Но военните служители нямали право да го коментират с журналисти, защото не били оторизирани за това. По същото време млада жена завежда дело срещу Ефраим за да получи ограничение от съда поради страх от насилие. Той например я заплашвал след като са се разделили през текстови съобщения, или пък я притискал до земята и не и е давал да мърда или да си ходи, докато не му се обясни. По това време Дивероли е казал на съда, че е президент и единствен служител на фирмата си, и че неговият бизнес е от изключителна важност за държавата в борбата и с тероризма. И докато AEY кандидатства дори за по-големи сделки, личните проблеми на мистър Дивероли продължават. Полицията го е хванала в Маями да се кара с друга жена, като той е изхвърлил дрехите и на улицата и е казал да му се маха от погледа. След което я е извлякъл обратно в апартамента. Полицията е намерила жената плачеща, но не е отправила обвинения. Само след месец полицията отново го е хванала да се бие със служител на платен паркинг, когато той му е отказал да му върне ключовете от колата. Мистър Дивероли се оказал с подправена шофьорска книжка, на която възрастта му е била завишена с 4 години, за да му позволи да купува алкохол (в USA като цяло е забранена продажбата на алкохол на лица под 21 години). Той им заявил, че вече не му е била нужна, защото е бил навършил 21. Разбира се той е бил изваден бързо под гаранция, защото точно в този момент прегледа на документите му за кандидатстването по военните търгове е бил в последна фаза.

Като цяло и Армията и AEY третират източниците, от които са закупувани амунициите като военна тайна отказвайки да коментират цена, количество и доставка. Но кратко разследване и интервюта с различни хора показват, че господин Дивероли е обикалял да търгува основно с Балканския полуостров и страни от Източния блок, като Албания, България, Чехия, Унгария, Черна Гора, Румъния и Словакия. Амунициите, които е купувал са произлизали от всички крайности – от държани в качествени и с контролирана температура складове, до стояли на открито изоставени съветски въоръжения. По принцип амунициите трябва да се тестват за годност, когато навършат 10 години. Но в договора сключен от армията не е имало изискване за тестове и качество нито по НАТО, нито по Съветските стандарти. „Когато закупува въоръжение за някой, армията поставя изискванията за стандартите на клиента си (Афганистанската армия), и такива не е имало” е казал Майкъл Хътчисън, директор по покупките на армията. С такива изисквания не е чудно как AEY е закупило бракувано въоръжение от Албания и Китай. „Качеството на въоръжението варираше много. 90% бе над 40 години старо” коментира Уилям Хънт, пенсиониран британски офицер, инспектирал цялото Албанско въоръжение през 1998 до 2002-ра година. Проблемът с Албанското застаряващо въоръжение влезе отново в полезрението на новините, когато верижна експлозия във военен склад уби 22 и рани 300, унищожавайки стотици къщи по-рано този месец.

Сега в Афганистан офицери преглеждат всичкото въоръжение доставено от AEY. Само през този месец от тях бе поръчано допълнително въоръжение за 155 милиона долара. А компанията вече я напуснаха много от основните и служители. Включително и бащата на Дивероли.

----

Струва ли ви се невероятно тази случка да се бе случила у нас? Ако сменим името на Ефраим Дивероли с някое българско от семейство традиционно търгуващо с оръжие? Например Иванчо Гигов, или Емил Манджуков? Представете си новини от вестници:

„Синът на Манджуков сключи скандална сделка с военното министерство”

или

„Синът на Гигов се сби в дискотека” или „…прегази с луксозната си кола пешаходка”

Без да обиждам Манджуков и Гигов, никаква идея си нямам от бизнеса им, дали имат синове, как се казват и какво правят, просто искам да кажа, че една такава случка въобще не звучи невероятно да се случи у нас, макар в момента да потриса поне част от американското общество. До там ли сме я докарали да сме свикнали на такива новини?

Кой харчи повече, левите или десните?

У нас и в щатите е разпространено мнението, че когато дойдат левите на власт увеличават данъците и данъчното бреме, и преразпределянето и харченето на пари от бюджета, а когато дойдат десните на власт данъците падат, както и разходите на бюджета. И това е така, защото левите и десните пропагандират програмите си по този начин, това е в основата на „лявото” и „дясното” (централистката или еволюционистка политика). Но у нас феноменално в последните години намаляването на данъците (макар и не на преразпределянето на GDP-то през бюджета, увеличиха се косвените данъци, които който и да бе на власт трябваше да увеличи поради подписани от по-скоро десни и либерали споразумения) и бюджетните разходи бе правено по-скоро от либерални или направо леви правителства. И аз живях с мисълта, че това е едва ли не парадокс. Докато не забелязах следната картинка, показваща че в действителност така е и в САЩ – по-скоро левите там са намалявали данъците, бюджетният разход и дефицит:

Разбира се, основният разход е за воденето на войни. Но дори и в този смисъл изглежда, че войните на Демократите са по-ефективни като разход и като икономически ефект.

Кой ли ще е следващият президент на САЩ?

Дори по българските медии побързаха да обявят, че следващият президент на САЩ вероятно ще бъде или негър или жена интерпретирайки повърхностно слабата обществена подкрепа за Буш, победата на Демократите на последните избори и острата битка с близки резултати във вътрешно партийните избори между кандидатите за президенти от Демократическата партия – Хилари Клинтън и Барак Обама. Дори брат ми, който е абсолютен политически агностик ми каза веднъж, че по телевизията били казали, че президента на САЩ ще бъде негър или жена. За тези, които четат вестници и новини по Интернет това също изглежда едва ли не предрешено – чисто статистически коментарите по блогове и интернет медии са в съотношение 20:1 в полза на демократическата партия и приблизително 2:1 в полза на Обама срещу Клинтън.

Аз обаче мисля, че е още прекалено рано да се заявява това.

Подобни бяха резултатите и на предната президентска кампания – Едуардс срещу Буш. Но Буш спечели, при това много по-убедително, отколкото при изключително спорната му победа срещу Ал Гор. И въпреки вече започналите да се виждат ясно негативи от войната, неадекватните му действия във вътрешната политика, скандалите в кабинета му, привкуса на идващата икономическа рецесия, рязкото противодействие на малцинствата и протестиращите майки.

Много бързо се забравя изключително силния консерватизъм на в известна степен религиозно фанатичните американци, които все още съставляват сериозна част от населението. Последните избори се обърнаха най-вече на „за” или „против” гей-браковете, и спечели точно този президент, който се изказа силно против.

И републиканската партия винаги е имала качеството отлично да владее точно тези, консервативни избиратели. А днес владее и традиционните медии, традиционно доминирани в миналото от либерали. Всеки знае, че Мърдок владее медийно голяма част от аудиторията, и като активен и политически ангажиран републиканец, той използва нежно средствата си, за да пропагандира в тяхна полза. За което го бъзикат понякога дори собствените му журналисти или предавания.

http://insanedemocrats.blogspot.com/2007/07/simpsons-fox-news-and-liberal-media.html

За мен е много вероятно следващият президент на САЩ да се нарича Джон МакКейн. И има силни предпоставки за това:

Джон Мак Кейн спечели още отрано вътрешно партийните избори при Републиканците. Въпреки че те все още протичат формално, той е натрупал достатъчно делегати за да бъде избран. И тези избори бяха предрешени още съвсем в началото, с това че той привлече на практика всички основни спонсори. А спонсорите са критично важни, защото в US спонсорирането на политическата кампания не е забранено, и дори се е извъртяло в политическа традиция със слоган „за да не харчим парите на данъкоплатците, нашата кампания е спонсорирана от собствените ни избиратели държащи толкова много да ни изберат, че жертват за това парите си”. Разбира се основната сума не идва от множеството избиратели, а от сравнително малко на брой, броящи се на пръстите частни субекти, компании и фондации представляващи определени личностни интереси. А кампанията и нейното насищане пък определят на къде ще заминат онези 70-80% избиратели, които нямат ясни изначално предпочитания в една или друга посока и нямат желанието и времето да разучават програмите на кандидатите. Така на практика борбата за спонсори е истинската кампания на кандидат президентите, и спонсорите ги определят, с което определят и политиката на страната. С глобализацията тези спонсори стават все по-малко и все по-богати и важни, и все повече от техните пари идват от чужбина, следователно все повече външната политика субсидирана от американските данъкоплатци започва да бъде в истинският център на избора на кандидат президент, а вътрешната политика е това, върху което се дърлят на втори етап.

При вътрешно партийната битка Клинтън-Обама, и двамата успяха да привлекат много средства, почти по равно разпределени между тях, и макар сборно събраното спонсориране тази година да бе рекордно много в абсолютна стойност (за което помогна и слабият долар) то не се откъсна много от сравнително скромният МакКейн чиито евтин и предрешен избор запазва потенциално повече средства за истинската битка, на истинската президентска кампания.

Икономическата криза, изключително рекордният бюджетен дефицит, войната в Ирак убиха желанието на част от „неутралните” избиратели да гласуват за президент републиканец тази година. Но като цяло в активната президентска кампания вече много бързо се преминава тази граница, която определя политическият интерес на избирателите и следователно принадлежност към партия, традиции и политика. Дори у нас днес кандидат президентите биват оглеждани и избирани повече на принципа на модното ревю – колко е млад, хубав, как умее говори (а не какво говори), както и известно количество други външни критерии и предразсъдъци (комунист, разведен, мангал, жена).

На този фон Мак Кейн се представя отлично – той е възрастен, но фотогеничен. Говори мъдро, и ясно. От ирландски произход. Герой от войната, сам доброволно записал се войник във Виетнам. Летец. Раняван. Пленен и измъчван, с отказана медицинска помощ докато не издаде военни тайни, които той не издал като истински „Капитан Америка”. Отказал няколкократно да бъде освободен или разменен за да не участва пряко или косвено във Виетнамската пропаганда. Истински патриот. С шест медала. Религиозно – протестнант (перфектната религия). Развеждан, но вторият му брак е вече близо 30 години. Има седем деца. Със собствено мнение, често в публично противоречие със собствената му партия или политическият кабинет на Буш. Удар в десятката за републиканската партия.

Как би стоял Мак Кейн за консервативният американец?

	Мак Кейн	Обама	Клинтън
Пол	Мъж	Мъж	Жена
Религия	Широко разпространена християнска протестантска	Голяма протестантска секта за негри	Широко разпространена християнска протестантска
Произход	Американец с баща и дядо американци, пра дядо от първите заселници ирландци	Баща кениец мюсюлманин, майка американка, живял една трета от живота си в Хавай и Индонезия.	Американка
Име	Гордо и традиционно (като кино/телевизионен герой Джон Уейн или МакГайвър)	Звучи малко опасно ислямско – Барак Хюсеин Обама	Обикновено
Възраст	72, Достолепна за мъж	47, Млад за президент	60, Баба в критическата
Предрасъдъци	Няма много. Малко разведен, ама последният му брак кара 30 години. Герой от войната	Мангал, мръсен, лъжещ, вероятно мюсюлманин, твърди че е християнски сектант, а пасторът му е пияница и расист. Баща му е Кениец. Не е истински американец.	Много лъже, и мъжът и лъжеше и прелюбодействаше. Когато мъжът и беше президент тя управляваше. Сега ако тя стане президент, мъжът и ще управлява
Семеен статус	Женен	Женен	Омъжена
Деца	Седем, истински мъж	Две деца	Само едно, проклета феминистка
Войната в Ирак	Бил е за нея, твърди че сме я спечелили, твърди че като дойде на власт ще доведе воля да довърши мангалите бързо и точно, каквато женчото Ръмсфелд очевидно няма (много късно се навиха на неговото предложение за увеличаване на войниците в Ирак)	Твърди, че е голям срам, че реално я губим, че като дойде на власт веднага ще изтегли войниците, но е гласувал за нея в сената	Гласувала е за войната в сената, и е за постепенно изтегляне на войниците от там
Война в Иран?	Стратегическо бомбардиране и отворени опции за война в Иран и санкции без значение от решенията на ООН	Повече дипломация, по малко война. Директни срещи с политическото ръководство на Иран. По меко отношение срещу реформи. Ангажиране на ООН.	Дипломатическо решение за кризата с Иран. За по твърдо отношение ако дипломацията не помага, включително бомбардировка.
Израел	Израел са нашите съюзници против тероризма и ги подкрепяме напълно	Текущата политика на Израел им създава проблеми	Израел са нашите съюзници против тероризма и ги подкрепяме напълно
За Куба	Санкции до дупка, без значение от реформите. Сваляне на правителството. Подкрепа за насилствена промяна на властта	Намаляване на санкциите срещу реформи с път към пълното им премахване	Намаляване на санкциите срещу реформи с път към пълното им премахване
Икономическата криза	Такава няма, но ще подпомогнем засегнатите. Икономиката и финансовият сектор могат да се регулират сами.	Предлага 30 милиарда допълнителен дефицит за инжектиране на директно засегнатите „спекуланти”. По голям държавен контрол върху финансовият сектор.	По принцип е за намаляването на бюджетният дефицит, и за по-голям контрол върху финансовият сектор.
Здравеопазване	Здравеопазването си ни е наред. За мека реформа, предимно в полза на децата	Ръководи сектора в демократическата партия. Пропагандира активна реформа в много направления	Докато бе първа дама пропагандираше активна реформа, след това намали инициативата. Намаляване на цената на лекарствата
Смъртно наказание	За смъртното наказание. За увеличаване на наказанията на затворниците	Активно против	Принципно против
Околна среда	Рязко затягане на регулациите за емисии на вредни газове. Запазване на националните паркове. За правата на животните и за прекратяването на комерсиалният лов на китове.	За защита на правата на животните, силна регулация върху вредните газове, забрани за улов, защита за националните паркове, субсидиране и промотиране на зелени технологии	За защита на правата на животните.
Петролната криза	Инвестиране повече в ядрени централи. Повече държавна помощ за алтернативни източници.	Повече държавна помощ за зелени технологии. Повече енергийна ефективност. Мир в близкия изток. Промяна в горивните стандарти. Повече био горива.	650$ директна помощ за тези, които нямат достатъчно пари за да си плащат бензина. Инвестиране в алтернативни енергийни източници. Увеличаване на данъците на петролните компании с цел създаването на фонд за търсене на алтернативни горива
За престъпленията	Повече смъртно наказание, непълнолетните да се третират като пълнолетни, за регистър на сексуалните престъпления. Свободата на словото да не защитава расистки и подобни изказвания, както и престъпници	Активно против смъртното наказание. По активно обществено порицание със заснемане на ефектите от престъпленията и съдебните дела	Принципно против. Да не може да се извърши смъртно наказание ако не е имало ДНК експертиза доказваща вина
За аборта	Против абортите	Подкрепя правото на избор	Подкрепя правото на избор
За гей браковете	Решението да го взимат щатите по отделно и регионално	Против гей браковете разрешени или забранени национално. Но е за регулация гарантираща равни права в друго отношение без значение от сексуалната ориентация	Всеки щат да решава за себе си
За гражданските права	Принципно против ограничаването им	Твърдо против ограничаването им	Твърдо против ограничаването им
За тероризма	По активна роля на ЦРУ в борбата с тероризма. За реформиране на всичко в името на борбата с тероризма. Иран е спонсор на тероризма и трябва да си го отнесе.	Против реформи в държавата продиктувани само от страх от тероризъм. Премахването на тероризма минава през път на мир, по високо образование и стандарт в държавите където се заражда тероризъм	Активни мерки против тероризма. Против използването на мъчения в разпитването на терористите. Иран подкрепя тероризма
За свободното търгуване и носене на оръжия	Принципно за, но твърди, че не носи оръжие	Уважава конституционната поправка, но щатите трябва да са свободни да решават това регионално	Против носенето на оръжие на улицата. За пълно изземане на нелегално притежаваното оръжие. Производителите на оръжие да носят отговорност към жертвите
Емиграция	Пълно депортиране на всички нелегални емигранти хванати да извършват престъпление. Спиране на приемане на работници от чужбина докато не се подсигури контрол върху нелегалната емиграция. Емиграционна реформа. Против амнистията за нелегалните емигранти. Откакто кандидатства за президент е преустановил да гласува против емиграцията	Да не се ограничава, но да се затегне граничният контрол. Всеки ученик да учи втори език. Против депортирането на нелегалните емигранти. Път за гражданство на нелегалните емигранти. Държавно обслужване и на Испански.	Да се затегне граничният контрол. Да се даде път (с известни ограничения) към амнистия. Емиграционна реформа.
Данъци	Против увеличаване на данъците. Да се иска 2/3 гласуване в конгреса за приемане на повишаване на данъци. Плосък данък. Опростяване на данъците.	Намаляване на данъците за бедните, увеличаване за богатите. Против плосък данък. Намаляване на бюджетния дефицит	Увеличаване на данъците за богатите. Намаляване на някой данъци. Намаляване на бюджетния дефицит

Както се забелязва изборът на Джон Мак Кейн е много фино премерил традиционните избиратели на републиканците. На фона на алтернативите той направо блести за тях. Славата му на бунтар срещу собствената си партия, герой от войната и „еколог” пък би привлякло и не малко от неутралните традиционно гласуващи за републиканците, но разочаровани от Буш, които не биха искали да видят негър или жена в президентството. А прекалено дълго продължаващата, вече напълно преминала в „мръсна” кампания между Клинтън и Обама работи за Мак Кейн, изваждайки мръсни ризи не от негово име (той остава много чист за сега). А ние знаем как работи това, имайки спомен от кампанията Стоянов-Бонев, която излезе в полза на Първанов.

Днес излезе и една проучване, че американците са много по-склонни да приемат жена за президент, отколкото негър. Ако Хилъри Клинтън, за сега губеща вътрешните избори се изправи срещу Мак Кейн вероятно ще спечели с малко, докато ако Обама се изправи срещу Мак Кейн, вероятно ще изгуби с малко. Разбира се има и други проучвания, по в полза на Обама. Но важното е, че показват това, че републиканците въобще не са загубили изборите. Нещо повече, бавно, но славно се засилват да ги спечелят. А подкрепата за кандидатите на демократите в продължаващата мръсна кампания между тях спада. Проучванията по скоро показват, че ако Ал Гор се бе кандидатирал щеше да спечели главоломно. Но за сега това не е факт.

Хилъри само ще спечели изборите според Монитор

Нали не беше разрешено?

Чета тук и не мога да повярвам, нали нямаше разрешителни?
http://criticalconsumer.blogspot.com/2008/03/blog-post_15.html
Същото като със Странджа. Там и съда постанови спиране на строежите, и закони се приеха и всичко, но строежите продължават с подкрепата на кмета. От това по-голям пример за абдикирала държава, която не може да прилага законодателството си, няма. Като държавата не може, ще взема да основа фондация, която да финансира група скинари, които да ходят да разрушават тези незаконни обекти. Така с незаконна насилствена дейност ще борим незаконната насилствена дейност. Звучи грозно нали? Но щом така или иначе държава няма...

3D TV с Wii remote

Като се заговорих за Wii и се присетих, че гледах как може да превърнеш телевизора си в 3D с помощтта на PC и Wii remote.

Има две главни техники за правене на 3d:

Първата е прожектиране на различни изображения в лявото и дясното ти око. Това може да става като изображенията се делят по цвят или поляризация (цветните очила в 3D кината), имаш отделни екрани за лявото и дясното око (3D очила с дисплеи в тях) или използваш най-големият недостатък на LCD телевизорите – малкият ъгъл на виждане:

LCD телевизорите работят по много прост начин – отзад има източник на бяла светлина (предимно луминесцентна лампа). Кристалът в нулево положение пропуска цялата светлина. При подаването на ток се завърта (например на 90 градуса) и отклонява светлината в посока, в която окото не я вижда. Степените на контраст се образуват с различни трикове (от трептене на кристалите до по сложна конструкция на завъртането). Предимството на тази техника е че дисплея е плосък и сравнително тънък. Недостатък е сложната конструкция, малкият и сложно предизвикан контраст, зависимостта от осветлението и лошият ъгъл на виждане. Ако не сте позиционирани срещу центъра на дисплея и се местите дори малко на ляво или дясно и цветовете и яркостта се променят (особено ако се местите в посока на равнината, в която се завъртат кристалите). Това е голям недостатък на LCD технологията (OLED ще ги разбие) и се компенсира до известна степен с лак с частична пропускливост, който размива светлината в различни посоки. Обаче за 3D дисплеите това е качество а не недостатък, защото чрез него можем да променяме яркостта на светлината за лявото или дясното око, ако знаем къде се намира зрителя. Останалото го върши мозъка – при наличието на ярка и неярка светлина, ярката измества неярката. Достатъчно е да завъртаме четните и нечетните кристали с различен ъгъл така че да са различно ярки за лявото или дясното око. Намаляваме разделителната способност по хоризонтала два пъти, но правим 3D изображение за неподвижния зрител. На практика всеки LCD става за това, просто се прилага малко елементарна математика на цветовете по четните и нечетни колони – все пак отстоянието между очите на хората е фиксирано без значение раса и възраст (варира много малко). Но тази техника работи само с неподвижен зрител. Малко да мръднеш и изображението се размазва. И е персонална, може да се използва качествено само от един зрител. Освен ако дисплея няма камера, с която да следи къде се намират зрителите. Друга особеност е, че очите се уморяват и то доста (филтрирането на шума не е евтино, а в този случай има много шум). Тази техника разчита на това, че нашето стерео зрение на късо разстояние вижда 3D чрез двете ни позиционирани централно очи. Това ни позволява на разстояние до 3 метра много точно да определим разстоянието до малки предмети, и се предполага, че е еволюционно наследство от времето когато нашите прародители са се хранили с насекоми – голямо качество при лов на такива.

Втората техника работи с всеки телевизор, не само с LCD. Тя използва това че ние виждаме 3D на по-големите разстояния чрез интерполация на переспективата. Тук стереото на очите ни не помага, защото предметите на повече от няколко метра разстояние не се виждат различимо различни за лявото и дясното око, поради големината на клетките, които имаме за усет на светлина и цвят. В този случай мозъкът предполага кое зад кое се намира въз основата на познанията ни за предметите и отношенията на переспективата. Когато се движим, промяната на отношенията между предметите създава възможност на мозъкът ни да прави трианголация и да познава много точно кое зад кое е, колко е голямо и на какво разстояние се намира. Точно така както учените замерват разстоянието до звездите снимайки ги как се променя ъгъла на виждането им в зависимост от това дали земята се намира от тази или от другата страна на слънцето. 3D телевизорите могат да използват това, ако знаят къде се намира зрителя и да променят графиката така, че отношенията между рисуваните предмети да се променят така както мозъкът очаква. Тази техника е по-малко натоварваща за очите и е много удобна за всякакви телевизори и компютри, без да се губи разделителна способност по хоризонтала, и без недостатъка на това, че се вижда само от едно малко петно пред телевизора. Освен това е много лесна за реализация. Но за да работи, трябва да знае къде се намира зрителят. И тук прилагам една демонстрация, как може да се реализира на телевизор или компютърен дисплей, използвайки дистанционното на Wii за да се познае къде се намира зрителя.

Wii продължава да размазва останалите конзоли

Въпреки всички пророкувания, че от тази година Xbox 360 и PS3 ще бъдат най-продаваните конзоли а Wii ще отстъпи не се случват. Нещо повече, Февруари 2008 е един много добър месец за Wii, и то преди Wii Fit и очакваните няколко нови игри да са излезли. Февруари в US продажбите на игрови конзоли са както следва: Nintendo Wii с 432000 конзоли, Sony PS3 с 281000 конзоли, Microsoft Xbox 360 с 255000 конзоли. В Япония продажбите са както следва: Wii – 324000, PS3 – 94600, Xbox 360 – 15700. В Европа продажбите са както следва: Wii – 470000, PS3 – 298000, Xbox 360 – 126000. Както се вижда Nintendo Wii се продава повече отколкото двата му преки конкуренти взети заедно. И това се е запазило буквално всеки месец откакто Wii е на пазара (с изключение на един-два месеца в Япония, когато PS3 излиза напред за кратко). Изглежда, че пазара на електронни конзоли насочени към качеството на графиката не е толкова голям, колкото новият иновативен начин на игра и разширяването на възрастовата група играещи (с Wii играят от 2 годишни деца, до 90 годишни дядовци). Въпреки че Microsoft положи невероятни финансови усилия субсидирайки производството на много игри около нова година, и специално направи невероятно скъпа рекламна кампания на Halo 3, все пак Wii беше най-продаваната конзола през този период.

Как е у нас? У нас няма утвърден пазар на конзоли за игра. По същество PS3 се продават във всеки Техномаркет и Технополис (в някой от тези магазини има и Wii, но си е направо скрито), Xbox 360 и PS3 се продават в Plesio, а в Пулсар продават PS3 и Wii. Но игри се намират само в Пулсар, и то основно за PC, PS2 и PS3. Игри за Xbox 360 също се намират в Пулсар но не много, а за Wii на практика няма. Където пък има са под 10 заглавия и никак не особено актуални. В този смисъл у нас се набляга на PS2 и PS3 през диструбуторските вериги за електроника, след това Xbox 360 и Wii си е направо саботирано :)

Как да направиш номер на колегите?

Watch more DIY videos on 5min.com

Heavy metal dog

Минутка за реклама

Ама че педофилска реклама са пуснали по телевизията - мъжки глас нежно казва "сухи бебешки дупенца - на изненадваща цена" а на музиката се пее "Sleep and Play"

Network performance tuning в Windows 2000/XP/Vista

Едно от нещата, които ме дразнят в Windows е изключително консервативната му конфигурация на Networking. Още от Windows for Workgroups 3.11, Microsoft разглежда операционната си система и потребителите и като врагове на мрежата. Тогава те си имаха свое Network API, и ако не бе Intel (и други) да портва BSD Sockets в това, което днес наричаме WinSock (както и куп други „оптимизатори”), може би днес Windows щеше да е с по-скоро IBM/SNA подобна система за комуникация, каквато бе идеологията в началото.

Всеки път, когато инсталирам нова машина се налага да поправям в registry-то конфигурацията по подразбиране. Което не винаги е особено лесно, защото архитектурата на Networking-а на Microsoft е доста хаотична. Това е така, защото Windows (в противоречие на масовото мнение) е всъщност една дистрибуция от кодове и софтуери написани от различни производители, за които Microsoft често плаща royalty такси (една от причините да имат гранична цена, под която се приема, че продават на загуба). Специално в Networking-а използват кодове от BSD, IBM, Intel, Shiva, Bay Networks (Nortel) и Cisco (IKE). Всеки един от тези производители разбира се, се бие у рунтавите буки, че едва ли не е написал всичко (например Cisco се биеше у гърдите, че е написал IPSec кода на Windows, но като се вгледа човек в лицензните споразумения, които между впрочем са публични, те не са писали нищо – само са предоставили права върху елементи от имплементацията на IKE протокола, който между впрочем е имплементиран много по-чисто от Microsoft, отколкото от Cisco в собствените им продукти, и това може да се види като бъгове спрямо съотношение на употреба в публичните документации и на двете компании), което разбира се не е вярно. Ако се абстрахираме от краденето от BSD (кода на Socket-ите и почти всички Applications) може би най-големите писачи на код за Networking в Windows са Intel (Socket-ите и оптимизациите, VLAN-ите, QoS, Bond-инга, IPSec + offload-инга му в мрежовите карти и т.н.) и Bay Networks (NAT, OSPF, Routing rules). Често се случва определени API-та да са дублирани в кодовете писани от различните производители, поради което се налага поправката на registry key и за двете, за да има общ ефект. Някой преконфигурации (дори през графичният интерфейс) изискват unload/load на DLL-ите наново, което може да ошашави някой приложения. Сигурно сте се чудили защо на мрежова карта като смените IP адрес след това се чака неопределено дълго време докато се задейства а някой приложения прекъсват сесиите си, в противоречие с нормалното поведение под други операционни системи? Това е заради reload на съществена част от кода (който може и да не се reload-ва, но този факт показва това, че писалият графичния интерфейс си е нямал никаква идея от начина на работа на underlying кода).

С тази прелюдия искам да отбележа какво ме дразни в нормалната конфигурация на мрежовият стек:

Windows 95/98/ME, Windows NT 3.5/4, Windows 2000, Windows XP TCP Receive Window е установен на 8KB, MSS е изключен, PMTU е изключено, Black Hole Detection на PMTU-то е изключено по подразбиране. Hash-а на броя на сесиите е оптимизиран за 1000 сесии на Workstation и за 2000 сесии на сървър. Поддържа до 1000 Half Open TCP сесии.

Windows 2000 SP3+, Windows XP SP2+, Windows Vista, Windows 2003 – TCP Receive Window Size се смята динамично, вече се поддържат големи сегменти (4GB), MSS е включен по подразбиране, PMTU не, Black Hole Detection не. Hash-а на броя на сесиите е оптимизиран за 1000 сесии на Workstation и за 2000 сесии на сървър. Поддържа само 10 half open TCP сесии (без Windows 2000).

Windows 2003 SP2, Windows Vista SP1, Windows XP SP3 – PMTU black hole detection e включен по подразбиране. 64 Half Open TCP сесии.

Какво всъщност значи всичко това:

TCP протоколът е този, който се използва в над 90% от вашата комуникация по Интернет или в локалната мрежа. Той цели да осигури сигурен пренос на данните – тоест данните се изпращат и се потвърждават че са получени правилно (пресмята се контролната им сума и се сравнява с тази записана във всеки пакет). Ако не са получени правилно не се потвърждават. Изпращащата страна изчаква малко време и изпраща непотвърдените участъци пак. За да не се налага да се потвърждава всеки пакет, преди да бъде изпратен следващия (понеже това ще ограничи максималната скорост на сесия в посока до големината на пакета за RTT време (RTT е времето необходимо за отиване и връщане на пакет), понеже всеки пакет с данни трябва да бъде потвърден преди да се изпрати следващия) потвържденията се правят на сегменти, които се наричат Windows (няма общо с Microsoft). Всяка страна казва на отсрещната непрестанно какъв е нейния моментен прозорец, от максимум байтове, които могат да бъдат изпратени към нея без потвърждение. Смисъла на това е, че така приемащата страна може да има нещо като Flow Control механизъм – ако има малък по размер буфер, ще е сигурна, че изпращача няма да изпрати повече данни от размера на този буфер (ако ние сме му казали максимален Receive Window <= на размера на буфера). Ако пък приложението четящо данните се бави, намаляваме Receive Window-а, и така намаляваме количеството данни, които да се трупат в буфера, до на практика пълното им спиране. Като прост ефект от това следва и формулата за максимална скорост на предаване на данни чрез TCP протокол в посока – тя е един Receive Window за RTT време. Или ако RTT е в милисекунди, то скоростта е (Receive Window * 1000)/RTT байтове в секунда.

И сега да се върнем към Windows – при него по подразбиране Receive Window е 8KB/17KB (при Linux е 32KB или 64KB в зависимост от Kernel-а). Следователно ако между двете комуникиращи си машини ping-а дава средно закъснение от 100мс, максималната скорост на трансфер към Windows ще бъде 8KB*1000/100 за секунда, или 80KB/сек. За пример Linux ще постигне при същите параметри 320KB/сек, само поради разликата в конфигурацията. Да, това не се усеща в LAN мрежа, където закъсненията се движат в порядъците на милисекунда. Но може да се вижда изключително силно в сателитна мрежа, където закъсненията се движат в порядъци на 500мс (и на мен ми се е случвало не веднъж). Защо Microsoft са го конфигурирали така? Защото изпращащата страна трябва да пази поне един отсрещен receive window буфер в паметта, за да повтори данните в случай, че са се загубили. Така за един корпоративен Windows Server ще се наложи да пази 8MB памет за буфери за 1000 сесии към работни станции заявяващи 8KB receive window, и 64MB ако са заявили 64KB. И понеже Microsoft разглеждат собствените си операционни системи като врагове, те отрязват техните прозорци за да не се случи претоварване. Аз обаче задължително си поправям този параметър. Това се прави с Registry-то:

В HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\CurrentControlSet\Services\Tcpip\Parameters се създава DWORD Key с име „TcpWindowSize” и стойност (аз слагам 65535 десетично). Този параметър може да се слага и на интерфейс, но аз си го слагам глобално. Могат да се слагат и стойности на 64К, но само ако RFC1323 опциите са активирани и двете комуникиращи си страни ги поддържат. Поради това че Windows 95/98/ME използват друг winsock там registry key-а е различен. Естествено след това трябва “reboot” (това да не ви е Linux?).

Специално в Windows XP SP2/Windows 2003 обаче има частен случай с afd.sys – това е kernel driver с оптимизиран TCPIP код. Той взима превес над нормалният tcpip.sys и wsock защото те го използват него за част от операциите си. Ако параметрите на AFD са по-консервативни от тези на tcpip.sys то те се взимат по подразбиране. Следователно ако сме с XP SP2 или Windows 2003 то трябва освен tcpip\parameters да поправим и afd\parameters. Ето къде са те:

В HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\CurrentControlSet\Services\Afd\Parameters се създава DWORD Key с име „DefaultReceiveWindow” и стойност 65536.

В HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\CurrentControlSet\Services\Afd\Parameters се създава DWORD Key с име „DefaultSendWindow” и стойност 65536 (това има вътрешно значение като максимално ограничение на изходящият буфер). Стойностите по подразбиране са 8K и на двете.

По подразбиране Satellite TCP не е активирано в повечето версии на Windows (само в XP SP2, Windows Server 2003 и Vista). Това е поправка на Receive Window Size в TCP протокола. Нормално тази опция може да има стойности от 0 до 65535. Обаче ако имаме трасета, в които няма загуби, но имат много високи закъснения, и скорост ще постигнем ефекта, че максималната теоретична достижима скорост на една сесия ще бъде 64KB*1000/RTT за секунда, или при RTT от 2000мс максималната скорост ще бъде 32KB/сек, ограничена от самият TCP протокол. Големите закъснения ошашкват и механизма за потвърждение на получените данни. Например ако една секунда нямаме потвърждение, това на какво се дължи – на закъснение или на загубени данни? Ако препращаме данните отново и отново всяка секунда, ако не са потвърдени, при 4 сек RTT ние ще сме ги изпратили 4 пъти, без да е имало нужда, или ще сме заели 4 пъти повече капацитет от необходимото. За това се появява едно RFC1323, в което се добавят няколко нови екстри. Първо Timestamp опция, с която се замерват закъсненията – всяка страна отбелязва timestamp времето в което изпраща пакет, и връща това, което отсрещната страна и е пратила. Така всяка страна може да разбере какво е било времето за стигане на този пакет до другата страна, и какво е RTT времето отделно, за отиване и връщане. Отделно чрез хитър механизъм се увеличава максималният прозорец за потвърждение, защото квантуването вече не е в байтове, а в MSS сегменти (които можем на кратко да оприличим на максимален размер на данните на пакет). Така теоретично можем да постигнем скорост от над 4GB за RTT, без да имаме рискове от безсмислено повторение на данните поради големи закъснения. Новите опции се договарят по време на установяването на сесията – едната страна предлага, другата потвърждава. На пръв поглед всичко е чудесно. Но не и за Windows. Тези опции не са активирани по подразбиране да се договарят с отсрещната страна. Така комуникация Windows-Windows ще бъде по старият метод (понеже нито една страна няма да предложи тези опции), или ще си работи бавно. За да се активира това трябва да се пипне отново registry key:

В HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\CurrentControlSet\Services\Tcpip\Parameters се създава DWORD Key с име „Tcp1323Opts” и стойност 3 (0 е изключено, 1 е MSS и Window Scaling, 2 е TimeStampOnly и 3 e MSS и TimeStamp).

PMTU е Path Mtu Discovery. MTU е максималният по размер пакет преминаващ през дадена медия. Например по подразбиране за Ethernet тази стойност се движи в промеждутъка между 1514 и 10000 байта. Но IP пакета може да бъде до 65535 байта дълъг. За да бъде пренесен през медия, която поддържа по-малки пакети той се фрагментира на фрагментчета, които натоварват процесора на маршрутизаторите и особено в миналото фрагментацията е забавяла значително скоростта на комуникация. И тук идеята е проста – ако изпращащата данни машина ги форматира в пакети не по-големи от най-малкото MTU по пътя на трафика, никога няма да се налага фрагментация и комуникацията ще върви спрямо RFC1323 (MSS, виж предната опция) максимално бързо и с големи сегменти. Обаче как да разберем кое е най-малкото MTU? И тук идва PMTU-то. Използва малък трик – слага бит в IP пакета, който забранява фрагментацията. Така маршрутизатор, който види медия с по-малко MTU от размера на пакета няма да го фрагментира. Вместо това той ще го дропне и ще върне ICMP MTU Error в чието съдържание ще запише размера на MTU-то. Изпращащата машина ще го вземе в предвид и няма да изпраща повече към този peer пакети с по-голяма от посочената дължина. Този трик оптимизира ефективно работата най-вече на RFC1323, но е приложим и в други ситуации. За съжаление е изключен по подразбиране от масовият Windows, и се налага да си го включвам на ръка:

В HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\CurrentControlSet\Services\Tcpip\Parameters се създава DWORD Key с име „EnablePMTUDiscovery” и стойност 1.

PMTU Black Hole Detection е необходимо в следните ситуации – понякога стари маршрутизатори не връщат MTU-то на медията, заради която дропват по-големият пакет. Но по-лошото е ако ICMP-то е изфилтрирано. В не малко Интернет доставчици работят хора с „ъкъл море – глава шамандура”, които не знаят как работят протоколите в Интернет и излизат с идеи, които са крайни и смешни. Когато по Windows се разпространяваха червеи проверяващи на къде да отидат с ICMP echo request, те филтрираха всички ICMP-та. Без да разбират че ICMP е контролен протокол, той се използва и в нормалната комуникация (например ICMP source quench е NACK алгоритъма на TCP-то) и не съществува без причинно и никога не трябва да се изфилтрирва. Винаги има друг начин от бруталното отрязване на цялото ICMP. Така или иначе ефекта бе че ICMP не минава и следователно PMTU-то не минава. Представете си как реагира TCP-то в този случай – изпраща пакет от 1500-байта, той се дропва някъде защото е много голям, но машината не разбира това понеже няма ICMP. Тя си мисли че е дропнат поради претоварване например. И го изпраща пак – 1500 байта. И се получава същото. Така няколко пъти, докато на края сесията се прекъсне или Window Size не падне под размера на MTU-то по пътя. Ефекта за потребителя – сесията се отваря, тръгва бързо и изведнъж зависва, и започва да влачи много бавно, от време на време някакви данни. Случвало ли ви се е? На мен непрестанно. Имаше един момент, когато бе направо епидемия в България. Това не е от Интернета, нито от протоколите, а от умни администратори не разбиращи как работят комуникациите в Интернет. Този ефект се нарича MTU black hole. И има различни алгоритми за откриването му (например ако получим ICMP отговор без MTU вътре слагаме MSS-а на най-малкото възможно разрешено MTU – 576, ако пък не получаваме ICMP за отговор на определени времена правим проби – с различни размери, често директно падаме до 576). Black Hole Detection по принцип не би трябвало да е необходим ако най-големия враг на комуникацията не са хората, които конфигурират мрежите. Но за съжаление е необходим. В Windows той е изключен по подразбиране. Освен в Windows 2003 SP2, Windows XP SP3 (oще не излязъл) и Windows Vista SP1. Ето как се активира изрично:

В HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\CurrentControlSet\Services\Tcpip\Parameters се създава DWORD Key с име „EnablePMTUBHDetect” и стойност 1.

Half Open TCP сесиите е един от най-големите проблеми в конфигурацията по подразбиране на Windows. Когато една TCP сесия се установява, докато не е преминал целият 3-way handshaking тя не е отворена, но заема ресурси в таблиците на сесиите. Така това позволяваше една от най-елементарните атаки в миналото (от преди 10 години) – така наречената SYN Flood атака. Изпращаш много TCP пакети „отварящи” сесия, и машината получаваща ги започва да се претоварва създавайки огромни структури за хилядите TCP сесии. Преди 10 години тези проблеми бяха решени в Unix света чрез различни трикове и промяна на вътрешната архитектура. Днес те не постигат никакъв ефект. Windows пък бе пазен от Firewall-и базирани на Unix/Linux или някаква RTOS (макар на вас като потребители да изглеждат като Black Box), който да ограничава този тип атаки да стигат до тях. Но от Windows XP SP2 и Vista, Microsoft реши да се пребори с този проблем, по истински Microsoft-ски начин – а именно ужасно некадърно. Сложена е квота на количеството Half-Open TCP сесии, които може да има машината. И тази квота е 10 за XP SP2, и Vista. Но за Vista Home е 2, а за Vista Ultimate е 25 (малко грозен номер да ограничават използването на машините за сървъри, и да ги разделят по мрежова производителност). Вярно, това решава проблема – не може никой да претовари Windows-а. Нещо повече, не можете и да претоварвате чужди машини със софтуер инсталира на Windows и нормална употреба на WSock32 (защото има начин). Но същевременно в типично монополистки стил, решението отваря повече проблеми, отколкото е решило. Сега ако ползвате софтуер, който агресивно отваря TCP сесии за да постигне по-висока производителност (Emule, BitTorrent, Opera, Firefox с fasterfox или просто имате много програми или сървъри на компютъра) той ще забакне, защото отварянето на TCP сесия, когато квотата е изчерпана се забавя докато се освободи място. В резултат се получава следният видим ефект – пуснали сте си bittorrent и след това отваряте browser. И виждате че bittorrent-а тегли с да речем 30K/sec а Browser-а ви се влачи, при условие че нормално би трябвало да постигате скорости от 2MB/sec. Като спрете torrent-а, и всичко се оправя. Кой ли е виновен… Торента? Интернет доставчика ви? Microsoft? И тук предубедените към Microsoft познават. Да ги обвиниш първи за проблем, на който не му знаеш причината си е направо „safe bet” – като да заложиш на сигурно. Можете да проверите дали имате този проблем като отворите EventViewer и гледате дали имате грешка с ID 4226. Как се оправя това? Не особено лесно – трябва да подмените tcpip.sys с такъв от Windows XP SP1. Обаче трябва първо да го направите в dllcache под директорията на Windows. Защото Microsoft измисля едни убийствено смешни защити, които само затрудняват потребителите, но не и хакерите. Какво прави dllcache? За да не може някой да подмени системен DLL на Windows (например едно време троянските коне правеха така – подменят DLL-а за Wsock или за keylogger-а, и когато стартираш програмка зареждаш техният код, а те зареждат преименувания оригинален DLL и проксират извикването на функциите, а те си логват каквото искат, пък не ги виждаш като процеси в паметта). И как Microsoft се пазят от това? Копират всички системни DLL-и на две места (така че те заемат поне два пъти място) и един процес на 10 секунди гледа дали в Windows/System всеки DLL/SYS е същия като в dllcache. Ако не, копира dllcache, освен ако този в dllcache няма по-нова дата от този в System32. Ако е така пробва следния трик – първо гледа дали в инсталационния път го има този DLL, ако да го копира от там (тоест ако сте си направили „backup” на инсталационните файлове, както Windows ви предлага по време на инсталация) и на двете места, а ако не го намери задава въпрос „има тука един странен DLL искате ли да се запази или не?” ако му кажеш „не” иска инсталационно CD. Та има как да се подмени tcpip.sys – ако го смениш едновременно в dllcache и в system32 (lock-ването поради зареждане не е проблем, защото то не пречи на преименуване – процеса е прост – преименуваш tcpip.sys на tcpip.org, копираш новия в dllcache и в system32 на мястото на преименуваният и това е, но трябва да стане бързо в рамките средно на 5 секунди, което не е лесно на ръка). Или просто взимаш готов bat файл и той свършва всичко за теб - http://www.mydigitallife.info/2007/04/09/windows-vista-tcpipsys-connection-limit-patch-for-event-id-4226/ или от тук за XP2 SP2 http://www.brothersoft.com/tcpip.sys-patcher-69268.html

В Windows освен това е ограничено количеството TCP сесии, които могат да бъдат отворени по подразбиране. Това се прави поради лошо проектирана вътрешна архитектура на буферите, голямото количество отворени TCP сесии, без значение дали се ползват или не натоварва CPU-то с pooling и сканиране. За това на Workstations по подразбиране това число е 1000 или по-малко, а на Server е 2000. Допълнително е ограничено още при XP SP2 и Vista (не Ultimate Edition). Това се оправя със следният ключ в registry-то:

В HKEY_LOCAL_MACHINE\SYSTEM\CurrentControlSet\Services\Tcpip\Parameters се създава DWORD Key с име „TcpNumConnections” и аз слагам стойност 10000. Ако сложиш стойност 0, не могат да се отварят никакви TCP сесии. Ще бъде много весело ако някой погоди на някой друг такъв номер.

Също така централно Hash-а на сокетите и преалокирането на буфери за TCP сесиите не е конфигурирано по подразбиране за много сесии и за агресивно отваряне затваряне на такива дори за Windows Server. Вероятно това е така защото малко хора реално разбират как точно тези неща работят и какъв е техният смисъл и как това увеличава производителността. Имайки в предвид външният произход на стека, е много вероятно дори в Microsoft да няма много хора с идея по въпроса. За мен обаче това не е нещо особено тайно, защото стека е като цяло откопиран от BSD 4.4 Lite и който е чел книжките на Стивънс (и по специално TCPIP Illustrated Vol 2) не би трябвало да има проблем с това. Така или иначе аз си модифицирам тези стойности, но не препоръчвам да бъдат модифицирани ако не знаеш какво правиш.

Обръщам внимание, че API-то на Sockets позволява чрез setsockopt повечето от тези параметри да се установяват или променят динамично от програмата, която си комуникира за всяка сесия по отделно. Въпреки това по правило повечето програми не ги пипат, било то защото програмистите не знаят истинското значение на тези стойности, или било то за да оставят администраторите да конфигурират нещата през OS-а според ситуацията. Много малко програми (като някой bittorrent клиенти и emule) позволяват конфигуриране на тези стойности от програмата, и то само ако изрично сте отбелязали, че желаете да го направите.

Като цяло в повечето версии на Windows TCPIP сокетите са реализирани като външна библиотека. Постепенно от Windows 2000 нагоре започват да вкарват елементи в Kernel-а (tcpip.sys, afd.sys) но все още основната част от API-тата и обработката е на ниво библиотека. Конфигурациите на hash-овете, буферите, pooling-а, event-ите са изключително консервативни и ориентирани към машини с малко сесии, което е нормално, предполагайки се затворена „enterprise” работа на OS-а. Разликите между различните видове ОС на Microsoft в повечето случаи са само конфигурационни (ако се абстрахираме от разликата в цената) и могат да бъдат лесно компенсирани. В Интернет трябват устройства с други настройки и по подразбиране Windows не е особено подходящ. Не е подходящ за всякакви приложения с агресивно отваряне затваряне на сесии (Network Management, новите сървъри), освен ако някой сериозно не си поиграе да го пренастрои (и то не само по параметрите, които отбелязах). Това се и вижда на независимите сравнения Linux-Windows – винаги на първи тест Network Performance на Linux излиза по-добро (а то например е по-консервативно конфигурирано по подразбиране от това например на FreeBSD) и едва ако Microsoft изпратят „специалист” на втори тест разликите излизат по-малки или в полза за Windows, докато някой не настрои и Linux-а J Може да звучи смешно, 98% от прокламираните разлики в производителността се дължат на не оптимизирани настройки.

Пиша всичко това, защото вчера ми се налагаше да “тюнвам” поредната машина, и малко се издразних. Скоро ще излезе Windows XP SP3 и в него ще има някой добри поправки в конфигурацията по подразбиране на мрежовият стек на Windows. На обратно обаче, ще се наложи отново да си оправям Half-Open TCP сесиите, защото както споменах тук ограничението е заради пазарни интереси, а не поради друго.

Предизборни обещания

На фона на твърденията на Буш за победа в Ирак, липсата на рецесия в US и че подслушването ще направи америка по сигурна, тази случка тук си е направо скромна. Но е представена по смешен начин:

И продължението:

Колко човека трябва да загинат за да се отмени национален празник?

Гледайки споровете, които се разразяват по телевизията трябвало ли да се отмени националният празник или не и особено гледайки направо смешния (да не употребя друга дума, но е определено неуместен, без значение от позицията му) коментар на президента - "ще има траур, когато обявят имената", или казано с други думи, "ще има траур, когато аз кажа", защото от неговата партия зависи най-вече обявяването на имената на загиналите, или пък "ние честваме национален празник а не сватба" (тоест само сватба ли се отменя заради загинали?), и заяжданията между бате Бойко и бате Гоце, просто не мога да не задам въпроса:

Тази търговийка с човешките животи "не заслужава отмяната на празника" и щраусовото поведение "ще си подам оставката ако съм пряко виновен", изисква да задам въпрос:

Колко живота струва един национален празник? Колко трябва да умрат за да бъде отменено честването? Колко живота струва една оставка?

И на края, аз не искам оставки, нито смяна на правителството. В последните 15 години се смениха толкова партии и правителства, че не мога да ги изброя. И по време на всяко ставаше сакатлък и инцидент. За този пожар са виновни точно колкото БСП, толкова и ДПС, СДС и НДСВ. Единственото нещо, което мога да попитам е - как ще ми гарантират че няма да се случи отново? Какво добро ще извадят от смъртта на тези хора, че да спасят други?

И на този фон, никак не ме радват и изказванията на Емел Етем, още повече ако е права, че и тази година ще има преливания на язовири и реки пролетно време.

Какво са очаквали от настоящето ни хората преди 100 години

Приложената като картинка статия е публикувана в списание (за четене от домакини) през Декември 1900-та година. В него е пророкувано (с кратко обяснение защо) как ще изглежда Америка през 2000-та година. Заслужава си да се прочете, защото описва какво са се надявали хората към бъдещето тогава. Интересно е, че повечето от нещата са се случили, макар и не по начина, по който са го предположили. Следва кратък списък на предположенията:

• Америка ще има между 350 и 500 милиона души население (всъщност миналата година достигнаха 300 милиона) – не се е случило.
• Никарагуа ще поиска да влезе в USA – не се е случило, но USA влезе в Никарагуа. Няколко пъти
• Буквите C, X и Q ще бъдат премахнати от латинската азбука поради слаба употреба в разговорния език. Не се е случило
• Управляема температура чрез кранче за топло и студено. Да, климатиците са вече тук
• Пълно унищожаване на мухите и комарите. Не се е случило въпреки 3 мащабни опита (включително и) от СЗО, последния през 1970-та година. Днес комарите и мухите са придобили невероятна устойчивост на всякакви отрови и са по-силни и разпространени от всякога (например DDT вече не ги трови, но пък трови хората). В напредналите държави се опитват да бъдат държани далеч от големите градове, чрез профилактични и умерени натравяния и унищожаване на хабитатите, но не особено успешно. За 100 години научихме колко учудващо приспособими са някой организми
• Готово сготвени ястия, които ще бъдат купувани от вериги подобни на хлебарниците – това се е случило с ресторантите за бърза храна и полу-готовите ястия в магазините
• Въглищата няма да бъдат масово използвани за топлина и готвене, поради рязко нарастване на цената, поради изчерпване на находищата. Това се е случило
• Уличните автомобили ще изчезнат в градовете подменени от ефективен подземен градски транспорт – не се е случило, днес автомобилите са повече от всякога.
• Фотографиите ще могат да бъдат телеграфирани, комуникацията ще може да пренася изображения – това се е случило по много различни начини днес. От факса, през телевизията, до Интернет
• Влаковете ще могат да достигат 220 километра в час и ще бъдат електрически. Това се е случило, макар влакът да залязва като транспорт
• Автомобилите ще бъдат по-евтини, отколкото конете към 1900-та година. Това се е случило отчасти. Днес един чисто нов автомобил може да бъде закупен за 2500$, не луксозните коне през споменатото време са стрували между 50$ и 1000$ тогавашни долара, средно 200$, което се равнява на 1000-20000$ сегашни долара, или средно 4000$. Макар днес да се продават автомобили и по-евтино, средната продажна цена на кола е по-висока отколкото е била средната продажна цена на кон.
• Всеки ще изминава по 15 километра дневно (за здраве) защото гимнастиката ще бъде наложена още от забавачниците. Хич не се е случило, в големите градове средното разстояние изминавано от хората днес е 3-4 километра дневно.
• Пътуването от USA до Англия ще отнема под два дни поради използването на бързи електрически кораби, които ще летят над вълните. Случило се е, но по различен начин – пътуването със самолет е за значително по-късо от предполаганото време. „Кометите” съществуват, но не са масови. Както и чисто електрическите кораби (съвременните са хибридни – горивно-електрически).
• Ще има въздушни кораби, които обаче няма да могат успешно да конкурират автомобилния транспорт. Ще бъдат употребявани за по-луксозните пътувания, за смъртоносни военни цели и за бързо пренасяне на стоки. Изключително точно попадение на съвременната обстановка със самолетния транспорт.
• Въздушни военни кораби и крепости на колела разполагащи с оръжия стрелящи на разстояние над 40 километра със снаряди, които могат да унищожат цял град. Машини ще копаят окопите. Пушките ще могат да стрелят безшумно. Подводници можещи да прекарат дни под водата ще могат да нападат от произволна точка. Летящи машини ще прелитат над земята, за да правят шпионски снимки. Всичко това се е случило.
• Няма да съществуват диви животни освен в зоопарковете и специално отредените за това места – като цяло се е изпълнило
• Плъховете и мишките ще бъдат унищожени – не се е случило. Също като с комарите, плъховете са придобили резистентният към практически всеки метод на изтреблението им, който употребяваме днес
• Автомобилите ще са заменили конете, които ще са почти изчезнали и ще могат да се движат със скорост по-висока от това на диво прасе – да, случило се е
• Безжични телефони и телеграфи ще са покрили целият свят и хората ще могат да си говорят един с друг без значение къде се намират. Свързването ще е автоматично, без операторка – случило се е
• Операта ще се телефонира директно в къщи, където хората ще могат да и се наслаждават от театрална кутия ... – случило се е (макар не и по начина по който е описано в продължението)
• Децата ще бъдат образовани в безплатно и достъпно и за мъже и за жени, начално, средно и висше образование – сегрегацията е премахната, но реално все още съществува, а образованието в своята си цялост не е безплатно освен началното. Английският ще бъде опростен с нова опростена граматика – не се е случило. Децата ще бъдат събирани в класове оптимизирани по предмети, за да се оптимизира преподаването – да, случило се е. На бедните деца ще бъдат раздавани безплатни учебници, безплатни дрехи и храна. Профилактични медицински прегледи ще бъдат извършвани в публичните училища, за да осигурят превенция и безплатна медицинска помощ за децата. Частично (без напълно безплатната медицинска помощ) се е случило.
• Пощата ще бъде разнасяна от специални тръби, а не от разносвачи, и потребителите ще могат да си закупуват стоки, които да им бъдат пренасяни през пощата. Пощата не се разнася от тръби днес, но можеш да си купиш нещо по пощата, телефона или друг начин, а разносвач/пощаджия да ти го донесе в къщи
• Зеленчуците ще бъдат отглеждани с електричество през зимата в големи стъклени градини. Да, парниците са тук
• Портокали във Филаделфия – учените ще открият как да модифицират растенията, така че да ги отглеждат в нетипичен за тях (по-топъл или по-студен) климат. Това се е случило. В западните държави инжинерно-проектираните храни (генно модифицирани или каквато и да е друга форма на био инжинеринг) вече надминаха естествените по количество в магазините
• Ягоди големи като ябълки, както и толкова големи малини и къпини. Една ще е достатъчна за човек. Фъстъци и семки големи колкото яйца. Е, това не се е случило, чак
• Черни, сини и зелени рози (нещо дълбоко вълнуващо едновремешните домакини). Не, интереса към правенето на такива е намалял
• По-малко лекарства ще бъдат поемани, единствено, ако има нужда, за директно третиране на засегнатият орган. Микроскопите ще могат да гледат през живия човек тъканите му, без да бъде отварян. Рентген, ехографа и различните скенери вече покриват втората идея, но специално американската медицинска индустрия се специализира да произвежда лекарства, които не лекуват, а само третират болестите (тоест от опасни ги превръщат в безопасно хронични) с цел натрупване на инфлация/печалба и задължаване на потребителите да пият постоянно лекарствата им. Днес средният американец поема повече лекарства от всеки друг на света, а има по-ниска средна продължителност на живота, и като цяло по-лошо здраве

Всеки празник - траур

На България и стана навик да има национален траур по времето на Националния празник. Каква ирония. И тази година. Два вагона изгорели за 20 минути напълно, при условие че всички разследващи се заклеват, че не е имало никакъв проблем. А са запалени от луминесцентна лампа. Вратите на вагона са били заключени. На едната заключена врата е имало пет трупа (62% от всички обявени до момента загинали). Оцелелите твърдят, че не са намерили пожарогасителите на местата им. БДЖ твърди, че е имало пожарогасители във вагона. Влака не е спрял, когато пожара се е разгарял. Поне един човек (който още не може да бъде открит) е разбил прозорец и е скочил в движение при пълна скорост. Не мога да си представя колко е бил силен пожарът, за да го мотивира да направи това. Заключената врата е била единственият оценим като възможен, от опитвалите се да се спасят загиващи. Тоест оправданието, че е имало и отключени врати не компенсира, че тази е била заключена. И ето тук аз започвам да разсъждавам въз основа на наученото от медиите:

• Транспортното министерство теърди, че не е имало нищо нередно с вагоните. Но е факт – в рамките на 20 минути пожарът е взел поне 8 жертви, поне 5 са се опитвали да се спасят безутешно, а влакът не е спрял в началото на пожара, когато биха имало повече шанс, нито вратата е отключена, ако твърдим, че кондукторите са реагирали навреме. Аз не мога да приема, че може да има жертви, когато „всичко е наред”. Нещо не е наред очевидно, например, че вагоните са направени от запалими и разгорили материали и конструкция, която катализира бързото разпространението на пожара, липсата на алармена система за пожар (детектори на дим свързани с аварийната спирачка – може да са спрени или да не са сложени заради пушачите, но автоматично е по-добре да е забранено пушенето, отколкото хора да умират в пожари, нали?), или че правилника и обучението на кондукторите не е предвидил достатъчно практичното и разумното им поведение при пожар.
• Твърдението, че във вагоните е имало пожарогасители не противоречи на твърдението, че не са могли да бъдат намерени от пътувалите. Следващ репортаж по БТВ показва, че почти няма пожарогасители на отбелязаните за това места в нашият железопътен транспорт. Пожарогасители има, но на скрити места, за да не бъдат откраднати. А да има такива на скрити места както виждаме е абсолютно еквивалентно на това да ги няма. И макар на пръв поглед да не е нарушение, то в действителност е нарушение на правилата за безопасност. И в приоритетите – кое е на по-първо място, опазването на безопасността или опазването на собствеността, аз гласувам за първото. Опазването на собствеността може да бъде постигнато и с други методи освен криенето, а е и принципен проблем извън БДЖ, но в ресорите на правителството, прокуратурата, съда и парламента, нерешен от нито едно правителство и партия била на власт до момента, колкото и да се тупа по рунтавите буки или да сочи с пръст другите.
• Заключването на вагоните на пръв поглед е безсмислено, то само рискува безопасността на пътуващите. Защото дори да видят пожар и да дръпнат внезапната спирачка, може да е заключена вратата, а обратния път отрязан от огън. Малко биха се сетили, а и да имат късмета да вземат одеало от близкото купе, и да се покрият с него, за да преминат през огъня, ако е възможно. Но вагоните се заключват, за да се предпазват от кражби и набези от да си кажем малцинствата върху вагоните, давайки възможност на кондукторите да поспят и те, а да не стоят будни през цялото време в коридора. Но очевидно тази практика е лоша. И опазването на собствеността трябва да се пази по друг начин. И отново е свързано с общото ниво на дребната престъпност и слабото полицейско присъствие където и да е (ако някой твърди, че е голямо в градовете, и там не е така). Което е удивително как може министерство с толкова много служители като МВР, че да може да сложи по един на всеки достъпен от човек квадратен километър в държавата, може да поддържа толкова слабо присъствие.

Така или иначе основното е – не може да има жертви, когато всичко е наред. И е супер нагло да се твърди това. С интерес ще чакам да разбера „истинските” причини за жертвите, но и най-вече какво ще се промени, че да не се повтаря пак. Защото това, от което най много ме е страх (а и то сякаш се потвърди с пожара в локомотива, и ми напомни за един пожар, на който и аз бях свидетел в спален вагон преди време) е, че няма да се вземат никакви мерки и поуки, напук на всички жертви. И оправданието ще бъде като с бедствията и преливанията на язовирите – няма пари. А 90% от превантивните мерки не изискват пари, а желание. И аз искам повече пари, но някак си ми е съвестно да търгувам мъртвите за тях.

Blu-Ray vs HD-DVD е в голяма степен и SUN vs Microsoft

Във войната Blu-Ray vs HD-DVD имаше много фронтове и мънички войнички. Например вътре воюваха две различни стандартизационни групировки. Две различни производствени групи. Воюваха кодеци, студия и стандарти за интерактивност. Една голяма война вътре бе и войната Microsoft срещу всички други, или по конкретно Microsoft срещу SUN.

Microsoft има интереси да излиза извън традиционните пазари, от които си печели парите. Основните приходи на компанията идват от продажбата на Microsoft Office и след това на Microsoft Windows. Но търговският цикъл на тези продукти е сложен – ако Microsoft подменя операционна система за Desktop и Server средно на 4 години (Server е отместен на около 2 години от Desktop, за да може дивизията да има постоянни приходи), то патентите, които заплащат за интегрираните продукти и технологии от други производители, конкуренцията на Linux, и слабото запалване на продажбите всеки път докато изнудят OEM производителите да превключат (сегашното намаляване на цените на Vista и Office 2007 с 50$ средно на практика е най-голямото доказателство, че и тази генерация на продуктите куца в продажбите в началото) създават големи страхове в инвеститорите. Ясен е стремежът още от началото на 90-те години Microsoft да се намеси и в областта на online услугите – тогава AOL правеше колкото Microsoft печалба годишно, но пристигаше на постоянни приходи всеки месец, дефакто с един доста елементарен софтуер. Тогава Microsoft и WorldCom създадоха мъртвородената и фалирала мрежа MSN Network с цел да бъде интегрирана и продавана съвместно с Windows 95 (а AOL за да отговори продаваше AOL с OS2 Warp 3.0 и с тонерите на HP), благодарение на фалита на която (и действията на WorldCom/UUNET да си намалят загубите) в действителност се роди основата за истинският Интернет бум. Фалитът не отказа Microsoft от online услугите, макар до момента да е очевидно, че опитите им са по-скоро неуспешни (това включва и временното съдружие с NBC, както и Hotmail). Натиска да закупят Yahoo в момента е продължение на тази стратегия (наследство още от Microsoft на Бил Гейтс) и от успеха в закупуването му реално зависи дали ще уволнят Стив Балмър от CEO поста тази година.

Неуспехите на Microsoft в интернет услугите ги кара да експериментират в сферата на всякакви телекомуникационни услуги. Те се опитват да предлагат свое IPTV решение (въпреки че в последната година губят от и без това малкия пазар), не успяха да прокарат своята embedded операционна система в телекомуникационните контролери, не успяха да наложат за сега и своето VoIP решение, не успяха да наложат и своят Windows Mobile Kernel в масовите устройства. Основните причини са, че Microsoft скачват продуктите си с proprietary технологии. И потенциалните им клиенти и дистрибутори ги е страх и то с основание, че ако го направят ще тръгнат по един път с много подводни камъни и скрити цени (ще трябва да си купуваш Windows без значение на какви цени, за да ползваш продукта или услугата). Но Microsoft не се отказват. Така например с мобилните телефони – субсидираха ги (по специално HTC – Microsoft поемаха между 30 и 100$ от производствената цена, за да се поевтини продукта) почти десет годи. Така и до ден днешен, въпреки че има много продавачи на Windows Mobile мобилни телефони, 90% от тях се произвеждат от HTC, и имат несъществен дял в общото количество телефони, както и трето място в Smartphone OS (след Symbian и Blackberry) и излизането на iPhone отне директно от пазара на Windows Mobile (другите имат продължаващ линеен растеж) а идва и субсидираният Google Android, който вероятно също ще отнема от пазара на Windows Mobile, защото Symbian е прекалено силна поради инерция и мода в момента, а Blackberry има специфична ниша.

Та един от обходните пътища за Microsoft да излезе с proprietary технология в масовите устройства и така да катализира продажбите си, отчупвайки противодействието на производителите чрез задължение, бе чрез налагане на тази технология като стандарт в стандартизационна група, която не изисква отваряне на патентите от royalty такси. Така в частния случай на следващата генерация домашна мултимедия Microsoft положи много големи усилия да наложи своите Codec-и и мултимедийна технология (базирана на JavaScript с Microsoft DOM, тоест изискващ Microsoft Browser и вероятно Kernel) наречена iHD (по-късно преименувана на HDi). Всъщност изначално е нямало да има два воюващи дискови формата, ако не е бил Microsoft. Заради не приемането на неотворени Codec-и и потенциални Royalty такси към доста пряк конкурент Sony се отцепва от групата. Интересно е, че след това споровете в DVD-Forum за proprietary codec-ите на Microsoft продължава и DVD-Forum подкрепя HD-DVD едва след като Microsoft уверява, че освобождава VC-1 от royalty. Това обаче не е вярно за HDi технологията. Sony се е обърнала към SUN за помощ който предлага своята сравнително отворена технология за интерактивност базирана на Java – JavaTV. Това допълнително изостря отношенията между Blu-Ray и HD-DVD. Hewlett-Packard прави опит да обедини воюващите групи предлагайки (заплашвайки) Blu-Ray да приеме HDi и така да се приключат споровете, а ако не, HP ще подкрепи силно HD-DVD (когато това се случи, аз реших че Blu-Ray ще победи, не се сещам HP в последните 20 години да е подкрепял стандарт който да победи в стандартизационна война). Blu-Ray отказват. И започва надбягването за подкрепа сред производителите на Content и компютри. Blu-Ray победи в първото, HD-DVD във второто, но то никога не е било много важно. След съотношения в продажбите 10:1 в полза на Blu-Ray, (и в двата лагера близо 30% идват от игровите конзоли) идващи най-вече от съотношението на излизащите заглавия и магазини за продажба, и след една сделка (Sony продаде на Toshiba един стратегически завод на „специална” цена, с което да ги компенсира за загубите от напускането на HD-DVD фронта), днес HD-DVD макар и не още официално мъртъв е реално такъв, умирайки всеки ден. Напусна го Toshiba, всички производители на филми, всички големи дистрибутори. И така се наложи да го напуснат и Microsoft. Но още не и официално. Те само обявиха, че спират производството и продажбата на HD-DVD Player за Xbox 360, но запазват подкрепата си за стандарта (при компютрите), макар и отваряйки се за други възможности. Всъщност най-главният въпрос за тях сега е дали ще могат да изтъргуват за последно пълното си отказване срещу някаква форма на подкрепа за HDi. Така ретроспективно се оказва, че SUN ненадейно печелят поредната битка в стандартите срещу Microsoft.