Блогът на Делян Делчев: Април 2008

Вторник, Април 29, 2008

Нагла реклама

Това е супер нагла реклама подкокоросваща гражданите да нарушават правилата за движение.

Снежен човек в Бизнес Парка

Преди два месеца заснех (чак сега го пускам) снежен човек на покрива на връзката между сграда 7 и 8 в Бизнес Парка. Хората винаги намират как да се забавляват.

Истинско нахалство

От българският шофьор винаги извира нахалство, мерак и тарикатлък. Той не си е купил скапана кола на старо за да спазва правилата за движение!

Преди години ходих за първи път до Израел. Още в самолета ни предупредиха, че на летището е забранено да се снима. В резултат на това всички се счупиха да снимат, и дори не се криеха.
Тази година ходих до Лондон и на летището имаше забрана за снимане с GSM-и. В резултат на забраната много хора снимаха. Снимах и аз. Искаш ли да ти снимат летището, забрани го.

Пропаганда на бунтовниците в Ирак

Аз съм против насилието във всякаква форма, и от който и да е, към който и да е. Този клип ме потресе. Той рекламира успехите на бунтовниците в Ирак срещу американските съюзници и лично за мен е реклама на насилие. Тъй като обаче вярвам и в свободата на словото, смятам че всеки трябва сам да си вземе решението дали да го гледа, и дали да му вярва или не. Не ми харесва, че решението общо за нас, е взето от американската пропаганда, чрез "информационно затъмнение" или представяне на информацията в по положителен вид отколкото е, за което изтекоха вече малко доказателства. Но също така не харесвам и пропагандата на противниците им. Така или иначе това не е повод за да не я покажа дори и само като пример. Ето я, нека всеки реши за себе си.

Да намалим преразпределянето на БВП от държавата за да намалим корупцията

Аз съм си дефинирал закони на корупцията. И те са:

1. Корупция се появява само там където се преразпределят чужди пари

2. Вероятността за поява на корупция е право пропорционална на количеството преразпределени пари

Мисля че е очевидно, че корупция се появява само там където хора преразпределят чужди пари. Защото ако преразпределят свои, даването на пари под масата може да се третира като отстъпка. Също така мисля че е и очевидно че колкото повече пари се преразпределят от по-малко хора, толкова е по-голям интереса на корумпиращите концентриран върху по-малко корумпирани, които пък съответно стават все по-важни, и могат да се превърнат в корумпиращи.

Съгласно тези закони, следва и добрата практика и лошата практика, по отношение на корупцията при създаването на правила за преразпределение на държавните блага.

Нека дам пример с държавната администрация:

Нека си представим два подхода при преразпределянето на пари за закупуването на софтуер (или компютри) за държавната администрация или общините.

Първи подход – разпределен. Всяка община (държавна единица, например училище и т.н.) получава равен или пропорционален бюджет за да закупи компютри. Държавата е установила минимална рамка от изисквания (без модели, както буквално прави в другите търгове) и е оставила всяка единица сама да си избере доставчик чрез провеждането на търг.

Втори подход – централизиран. Държавата прави общ търг и закупува компютрите централно от един или два доставчика, които обслужват цялата държава.

Ето как различните подходи биха се проявили по отношение на различни ситуации (отбелязвам с друг цвят очевидно по-добрия), в един хипотетичен търг за доставка на компютри за администрацията:

	Разпределен подход	Централизиран подход
Време за свършване на работата	Понеже се предполага, че доставката се прави паралелно от сравнително много доставчици, времето на свършването на работа на най-бавният от тях	Понеже доставката се прави от един или двама доставчици, които имат по няколко тима за извършване на работа, но никога толкова колкото са държавните единици, времето е равно на (държавните единици/броя на тимовете)*(времето на най-бавният тим). Очевидно значително по-дълго от другия подход
Получаване на по-добра цена	Тук тъй като по естествени причини имаме повишаване на административните разходи, се получава по-малка цялостна отстъпка и малко по-висока цена. При все обстоятелства цената е под пазарната	Поради концентрация на пари е възможно изискване за по-голяма отстъпка. Това е и най-голямото качество на централизирания подход. Същевременно поради ограничение на цялостната конкуренция е възможно цените получени по този метод да са дори и по-високи от пазарните (този метод може да се превърне в напълно непазарен, поради това, че премахва конкуренцията и така дава възможност за завишаване на цените). Принципно ако получената цена е по-висока от пазарната, имаме 100% слабост – или има далавера, или имаме слаб контрол и преговори от страна на водещите търга. И двете заслужават поглед от прокурор
Поддръжка	Тъй като имаме разпределена доставка от предполагаемо много доставчици близки (физически и по друг начин) до местата на доставката, е сигурно че времето за реакция при проблем ще бъде значително по-малко отколкото при централизирания метод	Тъй като имаме един или два доставчика обслужващи всичко централизирано, е ясно че няма да има сервиз и поддържащи хора на всяко място където има доставка. Времето за реакция ще бъде значително по-голямо дори и само по причини на логистика и транспорт
Резервни части	Тук се предполага, че понеже имаме много локални депа, при наличието на резервни части, те са винаги максимално близко до клиента. Дори и в ситуациите, в които погледнато от страни са доставени различни компютърни конфигурации заради взаимнозаменяемите компоненти при съвременните PC-та и заради близостта на доставчика до клиента, риска може да се счита за компенсиран	Въпреки, че компютрите са от един или близки модели, резервните части са концентрирани в по-малко депа, и са в съотношение по-малко към компютър. Риска да няма такива, или да се забавят от логистиката е винаги по-голям или равен на разпределения модел
Качество на продукта	Поради значително по-голямата конкуренция (тя е винаги по-голяма или равна на централизирания подход – защото ако имаме един или двама потенциални доставчици на град, то е еквивалентно на централната система, но погледнато отгоре общото количество доставчици ще бъде значително по-голямо от централизирания подход) се предполага че по естествен път продукта ще бъде по-модерен и по-качествен, отколкото при по-малка конкуренция	Поради централизирането на подхода, е възможно да бъдат прегледани по-малко доставчици (технически причини), които трябва да отговарят на повече условия, дори и само за да са в състояние да обслужат поръчката (не говорим за качествено обслужване). Следователно избора е много по-малък, конкуренцията много по-малка, и доставчика може да избере продукт с много по-ниско качество, но по-висока за него печалба
Картелни споразумения	По-малко вероятно е да се случат поради многото локални търгове, труда да се организира картел е много по-голям	Много лесно за организиране и повишаване на цените, поради по-малкото предварително известни кандидати
Ефект за локалната икономика	По-добър е ефекта за локалната икономика, защото парите остават предимно локално	Няма никакъв ефект за локалната икономика. Парите се разпределят централно в един или два концентрирани доставчици
Ефект за икономиката на страната	Повече българи имат достъп до разпределените средства, освен това те са балансирани по добре по страната. Цялостния ефект е много по-добър за страната	Малък, поради концентрираното даване на пари на един или двама играчи, при което имаме концентрирана печалба, и остатък, който подхранва директно външнотърговския дефицит
Риск при фалит	Макар общия риск да е по-голям (поради по-голямата бройка доставчици), вероятността да засегне сериозно администрацията е по-малък, поради по-малкия сегмент	Рискът е по-голям, защото е комбиниран от рисковете на всички доставчици на компоненти, който не може да бъде компенсиран от събирателния доставчик. Отношението на риска между един голям и един малък доставчик е с малка разлика, но вероятността да засегне по опасен начин цялата администрация е по-голям, защото се случва едновременно на всякъде и цялостния коефициент на риска излиза по-голям
Риск от корупция	Малък поради малката концентрация на пари на решаващ субект. Същевременно дори да е наличен, е с малко влияние и следователно ограничена вероятност от повтаряемост	Много висок, поради малкото хора решаващи разпределението на много пари. Концентрацията на корупция е голяма и в корумпиран и в корумпиращ и риска от повтаряемост е много по-висок

За мен е очевидно че централизирания подход носи само недостатъци, съгласно двата закона на корупцията, създава много по-висок риск от поява на такава. И има само едно евентуално предимство – по ниската цена. Обаче ако то не е изпълнено (което е очевидно, ако бъде закупен продукт на цена по-висока отколкото е пазарната. Например цената на лиценз Microsoft Windows закупена централизирано за държавната администрация от министерството на Николай Василев е по-висока от пазарната, и господин министъра я оправда в типично негов стил в интервю пред IDG – „не знам вие на какви цени купувате, но ние купуваме на тези”) то значи че или имаме лошо управление на парите на данъкоплатците, или имаме корупция, или имаме и двете. И е сам по себе си достатъчен довод за съдебната палата и прокуратурата да направят проверка. Ако разбира се им се работи, нещо в което аз лично не съм особено убеден.

С този пример мисля, че е очевидно как може да се намали размера на корупцията в държавата (тя няма да изчезне, а ще стане кокошкарска, на дребно, с каквато има други методи за борба): а именно, да не се концентрират решения за разпределение на много пари в малко хора. Или да се намалят парите.

Основни механизми за борба с голямата корупция в държавата биха били:

· Намаляването на цялостното БВП преразпределяно от държавата. Например чрез намаляване на данъци и акцизи

· Намаляването на концентрацията на пари в един или малко на брой субекти решаващи преразпределението им. Тоест премахване на големите държавни търгове, и изнасянето им в множество малки търгчета, решавани и създаващи условията от локални субекти. Например държавата няма нужда да прави търг за продукти за всички училища (храни и подобни). Това може да го направи всяко училище по отделно

· Изваждането на действия извършвани от държавата в множество без право на монопол частни организации, и с държавен контролен орган или държавен дубликат за контрол на спекулата и картелните споразумения (защото държавата не би трябвало да може да участва в картелно споразумение)

Неделя, Април 27, 2008

Профилите на министерствата в Европа

С майка ми влязохме в спор дали само България от държавите в ЕС има министерство на извънредните ситуации. Заради него направихме малка табличка с това какви профили имат министерствата на различните държави в Европа. Тя може да съдържа някой грешки, все пак я по претупахме. Но е достатъчно показателна.
В края на краищата излезе, че България е наистина единствената държава с министерство на Бедствията, авариите и извънредните ситуации. Явно те у нас се случват достатъчно често, че да заслужават министерство. И явно ние се опитваме да ги решаваме постфактум, а не превантивно, щом отново имаме министерство наименовано по този начин. Но ние сме уникални и с министерството на Еврофондовете. А и имаме и други доста редки министерства.
От друга страна обаче се оказа, че сме си паднали точно на пъпа в този ЕС. Почти всяка държава тук има някакво измислено смешно министерство.
Например министерство на Олимпиадата (и Лондон) във Великобритания. Или министерство на Расизма. Или министерството на Гозо (Малта). Или министерството на Жените. Или пък министерството на ООН. Или пък министерството на Колониите. Министерство на застрояването в Испания. Да не говорим за министерства там, където не се очаква да бъдат – например министерство на религията в Дания. Въобще Европа е смешна.

Министър Председател

Да

Финансите/Данъците

Да

Външните работи

Да

Вътрешните работи

Да

Правосъдието

Да

Отбраната

Да

Здравеопазването

Да

Околната среда и водите

Да

Селското стопанство/земеделието

Да

Образование/Наука

Да

Култура

Да

Социалните грижи

Да

Икономиката

Да

Транспорта

Да

Работната ръка/Труда

Да

Държавната администрация/собственост

Да

Туризъм

Да

Децата и семейството

Да

Къщите и застрояването

Да

Телекомуникациите/Инфор. Технологии

Да

Спорт

Да

Храните/Риболова

Да

Европейската политика

Да

Регионалното развитие

Да

Местно самоуправление

Да

Иновациите/Развитието/Реформите

Да

Равните права/Малцинствата/Расизма

Да

Бизнеса

Да

Бежанците и емиграцията

Да

Благополучието/Благоденствието/Средната класа

Да

Международното развитие

Да

Инфраструктурата/Природни ресурси

Да

Енергетика

Да

Жените

Да

Пенсиите

Да

Виното

Да

Връзките с парламента

Да

Горите

Да

Изпълнение на политическата платформа

Да

Вероизповеданията

Да

Планините

Медиите

Да

Олимпиадата

Да

Морето и островите

Да

на Гозо

Да

Македония и Тракия

Да

Колониите

Да

Извънредните ситуации

Да

Европейските фондове

Да

Европейската интеграция

Да

Африка, Азия и ООН

Да

Съди всички деца (Sue all the Children)

Добре забравено старо клипче, опитващо се да представи усилията на Ларс Улрих и RIAA срещу Напстер и Интернет, както и изказването на Елтън Джон, че Интернет трябва да бъде забранен.

Събота, Април 26, 2008

Пентагона използва мрежа от анализатори за да влияе на новините за Ирак

New York Times обвинява Пентагона, че използва добре организирана мрежа от анализатори (предимно бивши служители на министерството) за да може чрез тях да подава информация фаворизираща действията и успехите на американската армия в Ирак, прикривайки неуспехите, както и хвалейки действията на администрацията. След публикацията само Fox News (което е обяснимо) продължава да използва споменатите анализатори, макар всички основни медии да са отказали коментар. Прилагам и репортаж на PBS по въпроса:

Не знам дали е свързано, но четох няколко похвални статии за успехите на иракската армия срещу бунтовниците в Барса с помощ от американските и малко британски военни. Всичко бе в много похвален стил. Твърдеше се, че морала на новата Иракска армия бил много висок, докато този на бунтовниците слаб. Нямало никакви дезертирания от Иракската армия, за разлика от противниците им.

След което слушах радио предаване на BBC UK, в което всъщност разпитаха няколко иракчани, включително както се оказа по късно дезертирали войници от уж високо моралната Иракска армия, както и имаше не малко „неофициални” коментари от британските офицери. Последните твърдяха, че морала сред Иракската армия бил изключително нисък и че армията имала страхотни проблеми и затруднения, от организацията до въоръжението. Нещо повече, случаи, при които войници са се отцепили и са се присъединили към противника барабар с въоръжението си. Имаше интервюта и с „отделили се” иракски войници. Двамата разпитани (по отделно) просто заявиха, че няма да излязат и не приемат за правилно да стрелят иракчани срещу иракчани, и приемат по-лесно тезата на Бунтовниците, че те са съпротива срещу една дефакто агресия. И двамата заявиха, че са хвърлили въоръжението си и са се прибрали в къщи, не са отишли при противника, но сега армията ги третира като предатели и те се укриват.

Това (разминаване), както и няколко други странични информации и репортажи от това какво става в Ирак, както и косвено като виждам как САЩ се скъсват да заплашват Иран и Сирия по време на офанзивата, и как точно те, а не другата страна предлагаше на два пъти примирие, някак ме карат да се съмнявам в достоверността на рапортуваните прекрасни американски успехи. Комбинирано с малкия скандал от PBS и New York Time, е трудно да се разбере истината напоследък. Ако едно е сигурно, то е, че истината никога няма да излезе от устата на замесен военен. Все пак те трябва да правят пропаганда, нали?

TOR и малко подход за анонимност

С напредване на времето заплашвайки ни с тероризъм повече, отколкото ни заплашват самите терористи (после иди се чуди кой е терорист, кой не) различни представители на държавните силови групировки (ГДБОП, МВР, ДАНС и т.н.) търсят механизми да знаят кой къде се намира, нарушавайки напълно правото на личен живот и то без съдебно разрешение, за да не бавят съдиите бързата им реакция, от която до сега ефект не сме видели, макар рискувайки да има пълна безотговорност спрямо натрупаните данни нещо, което определено виждаме.

Идеалният свят за тези организации би бил такъв, в който човек преди да отиде където и да е, и направи каквото и да е, да ги информира предварително и да поиска писмено разрешение. И аз ги разбирам, всяко друго би било прекалено усилие и затруднение на и без това тежката им работа.

И тъй като аз вярвам, че Интернет не е нито Български, нито Американски, нито Китайски или Руски и смятам, че е твърде неопределено чии закони трябва да се спазват (нека си представим сървър на информация в Китай и четящ в америка, кои закони се прилагат – тези на четящия или тези на сървъра и спрямо кого? А ако имаме виртуализация и сървъра изпълнява код поставен от Французин?), както и не мога да приема никакви оправдания за нарушаването на личен живот и свобода, предлагам една поредица от статии как да не можем да бъдем подслушани по Интернет и как да спазваме минимално поведение, което да ни гарантира анонимност каквото и да правим.

Предварително заявявам, че нито едно от действията, които ще напиша не са незаконни, и нещо повече, могат да се определят като задължителни с оглед подсигуряването на личната сигурност на всеки употребяващ интернет.

Първо ползвайте анонимайзери – това са механизми, програми, проксита, които крият истинският източник на трафика. Анонимайзерите биха попречили на подслушващите Интернет трафика ваши интернет доставчици да съберат целият трафик и да разберат често какво правите (много такива софтуери разпиляват трафика на малки парченца и го разпръскват на различни места по Интернет). Също така не позволяват по Source IP адрес да се определи с висока степен на вероятност кой е източникът на трафика. Нещо повече, наличието на анонимайзер на компютъра ви, може да бъде след време и доказателство в съда, което (виж казусите с RIAA) да омаловажи всякакви твърдения във ваши умишлени действия.

Анонимайзерите не са забранени от текущите закони. Нещо повече, могат да се третират като задължителни според някой закони в някой държави. Не са забранени от договорите с Интернет доставчиците, да не говорим, че самите Интернет доставчици не могат да знаят дали ползвате анонимайзери.

Също така към тях не минава и любимата на ГДБОП безсмислена заплаха, че използвайки ги (включително слагайки анонимайзер сървър при вас и по този начин криете трафика на зли престъпници) вие се превръщате в помагащ престъплението, което те извършват и следователно вие ставате подсъдим. Не забравяйте, че единственият начин да извършите престъпление е да се докаже ВАШЕТО УМИШЛЕНО УЧАСТИЕ. А е много случаи се изисква и ПРЯКО участие. Анонимайзера не определя за какво ще се използва. Ако е отворен за всички, то вие не сте определили кой да го използва и защо. Използването му не води автоматично използване за престъпление. Това означава, че вие не сте го поставили за престъпление. Също така, ако има трафик от вашия компютър то той може да идва от анонимайзер, и автоматично убива обвинението във вас като извършител и във вашата умишленост. Да не говорим пък прякото ви участие, което така и така не може да се докаже. Не случайно тази заплаха (а и доста други) не е минавала никога в съда. Тя минава само при душевно слабите страхуващи се. Не минава дори за торент сървърите, срещу които се лобира с милиони дори у нас.

Направете си задължително Email в някой Free Web Mail сървър. Много добре е да бъде някоя не особено популярна Web Mail услуга (непопулярна в глобален мащаб). Например българските abv.bg и mail.bg стават. Когато четете тази поща използвайте анонимайзери. Така при преглед на IP адресите в логовете им, няма да могат да намерят вашият оригинален и следователно да тормозят вашият доставчик кой си плаща за тази услуга и къде живее. Въпреки че Интернет доставчиците не са задължени да съдействат без съдебно/прокурорско разрешение, често те го правят, за да не идват от ГДБОП и възползвайки се от доста спорно право да ги рекетират, че ще им спрат компютрите за известно време, ако „не съдействат”. Защо е хубаво да не е много популярна (като yahoo, google, hotmail)? Защото някой сайтове изискват за регистрация поща, която не е в публичен анонимен сървър и проверяват най-известните. Но не знаят всички. Ако въвеждате профили или ви изискват Име, ЕГН, лична карта, не въвеждайте оригиналните си. Едно че това е лична информация и може да бъде използвана във ваша вина (и по принцип сайтовете не трябва да я искат, голям нарушител например е Дир.BG) например по-късно може да установите на колко недвижима собственост сте били продавач и копувач при някой не без известен пловдивски нотариус. Също така тази информация може да бъде използвана във ваша вреда от подслушващи силови служби (например да ви издирят). Мисля, че е ясно, но да спомена, никъде не си слагайте истинското име, или прякор, с който приятелите ви знаят. Така само улеснявате издирването си.

След като си направите една две такива пощи, можете да ги използвате за регистрации в различни публични услуги. Спазвайте следното правило – не си пращайте поща от истинки email-и на тези, или от един такъв email на друг такъв. Не си казвайте тези email-и на приятели и познати, но най-вече на непознати. Така хванат ли един, няма да могат да хванат друг. Ако влизате с анонимайзери в тези пощи пък няма да могат да разберат от къде влизате.

За електронно разплащане можете да използвате PayPal с пощенски записи или анонимни преводи по сметка (много места позволяват определено количество малки суми да бъдат преведени анонимно). Така, ако се налага да заплащате някоя малка web услуга, можете да го направите електронно и напълно анонимно, без полицията или най-вече съпругата ви да разбере на кой порно сайт си плащате, за да имате достъп.

Ако имате закупена услуга или нещо, което ви свързва с истинското си име, никога не примесвайте анонимните си email-и и PayPal сметки с истинските (кредитни карти, сметки, XBOX Live gaming, регистрация на закупен Windows и т.н.). Така могат (макар и трудно) да ви асоциират. Тук не си говорим дали могат да ви обвинят в престъпление или не. Често първо бият, после питат, и за това анонимността е една от най-важните защити.

Полезно е, ако сте под Windows да си изтеглите PowerToys for … (2000, XP, Vista) и да конфигурирате кеша на browser-а и history-то да се трият при затваряне на Browser-а. Това не само, че ще го държи значително по-бърз, но и ще пречи да ви обвиняват в глупости, ако случайно ви конфискуват компютъра (това важи и вашата съпруга преглеждаща history-то, за да види дали не ходите по порно сайтове). Също така е задължително (заради съпругата) да конфигурирате да се трият линковете от Start->Documents за да не се вижда кои са последно отваряните от вас файлове и документи. Ако сте под Linux можете да си назначите програмка стартирана при излизане от shell-а, която да изтрива ~/.bash_history или каквото друго history имате, така че това да не може да се използва във ваша вреда. На Windows 2000, XP, Vista (също и на Linux) може (и препоръчвам) да се включи ключ, който да кара операционната система да замазва при изтриване на файл всичките му следи, както от диска (нулират се блоковете), така и от backup MFT-то. Това забавя с 1% (неосезаемо) Windows, но подсигурява допълнително затруднение на разни нахални разследващи (съпругата, детектив, ГДБОП без разрешение от съдия) да се опитват да възстановяват изтрити файлове.

Полезно е, ако искате да пазите чувствителна лична информация върху дисковете си (логове, файлове) е да имате partition в криптирана файлова система, чиито ключ или salt към ключа не записвате никъде, а само вие си знаете. Прецеденти в САЩ и Европа показват, че както и да ви заплашват на приказки, силовите служби нямат право да ви задължат да си издадете ключа и ако те не могат да го извъртят, не могат да използват вашите файлове като доказателство срещу вас. Дори съда не може да ви задължи да ги разкриете, за да се използват за доказателство срещу вас. Пазенето на тази тайна е абсолютно ваше право. Под Windows и Linux има добри реализации на криптирани файлови системи, а повечето лаптопи (специално идващите от IBM) имат и криптация на хард дисковете на ниско ниво. Макар че IBM/Hitachi е задължен да има механизъм да позволи декриптирането на дисковете, процедурата е достатъчно сложна, за да откаже всеки. Все пак, ако сте пълен параноик – криптирана файлова система е по-добрия избор.

Ако използвате чат програми, ви препоръчвам Google Talk тъй като той не пази history на диска, а на мрежата. Всякакво history на каквито и да е чат програми е полезно да бъде спряно, заради съпругата, но и заради потенциални точки, които могат да бъдат разгледани от евентуални „компютърни криминалисти”. Все пак Skype също е някакъв избор, защото последните версии имат много трудно декодируема база с chat history-то. Все пак най-добре си спрете записа на history на диска въобще, или го преместете върху криптирана файлова система или flash.

При въвеждане на профили е хубаво да си имате 1-2 предварително подготвени измислени данни, но не прекалено много. И е хубаво да ползвате същия профил, с който сте се регистрирали в mail услугата. Така не се създават подозрения за някой автоматични роботизирани системи търсещи несъответствия и следователно подозрителни лица.

Криптиран Flash – днес може да се намери USB flash key за без пари и всичките поддържат криптация. Има доста техники и възможности как може да си качите чат клиентите върху Flash или history-то на него. Така значително затруднявате при конфискация използването на вашата информация срещу вас, или излизането и по вестниците, но най вече жена ви да разбере какви си ги чатите със секретарката.

Вместо криптиран Flash може да ползвате и външен 2.5” USB HDD (аз например имам 4 такива) с криптация и там да си държите полезната информация. Или да я държите само на фирмените сървъри, които може да бъдат защитени по различни интересни начини също.

Ако сте под Windows задължително спрете Server Service-то. То позволява отдалечено при определени ситуации (регламентирани и нерегламентирани) някой да се закачи за вашия компютър и да достъпва файловете ви дори без да се налага да ви мами да си инсталирате троянски кон.

Тези и други малки техники, ако се прилагат значително ще затруднят работата на частни детективи, хакери, жена ви, ГДБОП и всякакви нахалници опитващи се да нарушат правото ви на личен живот.

А сега малко за TOR (заради който всъщност започнах да пиша това):

TOR (The Onion Router) е виртуална мрежа от проксита чиято цел е анонимизиране на трафика така че да не може да бъде разпознато от подслушващи кой е оригиналният източник (и собственик) както и да не може да бъде декриптиран и прочетен в повечето случаи.

Той е безплатен и на Source, така че всеки може да провери дали вътре няма нещо „неприятно”.

Идеята е проста – ползвате Tor мрежата за прокси (тоест вашият трафик се опитва да минава през нея). Всяка ваша сесия избира различен, случаен път между два или повече TOR сървъра, минава между тях криптирана, и на края излиза от последния TOR сървър до крайната точка.

Вътре в TOR мрежата не се запазва и пренася информация за оригиналния източник на трафика.

За подслушващите това е доста неприятен момент. Защото поради използването на TOR те не могат:

Да декриптират трафика и да разберат какво потребителя иска да направи и какво комуникира
Да определят с кого си комуникира потребителя, защото destination-а на сесията е случайно избран TOR сървър, който на всички отгоре може да не е и последния в TOR мрежата и дори да имаш подслушвачка около него не можеш да си сигурен от къде идва трафика
Дори да се включат в мрежата и слагайки TOR сървър, желаещите за подслушване нямат механизъм за контрол на трафика. През тях ще минават случайни сесии, вероятно не всичките необходими за осъществяването на определена комуникация, и не може да се определи кой е оригиналният им източник
Дори да имат подслушвачка пред сървърите, до които отива трафика, не могат да определят източника му (освен, ако той сам не се издава вътре в трафика, казвайки името си).

TOR действа за TCP най-вече, с възможности да анонимизира SSH, WEB и какво ли не. Но може да се ползва също и за UDP.

Препоръчвам всеки да си изтегли и да има инсталиран TOR на компютъра си, и да го използва за всяка комуникация, която смята, че е критична по отношение на личната му сигурност.

Можете да го изтеглите от тук: http://www.torproject.org/

Също така всеки, който има повече от 0.5Mbit/s интернет (което вярвам, че е всеки Българин) е добре да участва в проекта пускайки TOR сървър, за да могат и други да ползват мрежата, а и тя да бъде по стабилна, голяма, сигурна и бърза.

За да пуснете TOR сървър е необходимо само да му отворите Vidala Control Panel и да пуснете Setup Relaying. Там избирате „предавай трафик за TOR мрежата” и на BASIC Settings си измисляте някакъв случаен nickname (за да может после да се намирате на картата). Това е всичко. В 9 от 10 случая ще работи. Тези, които са зад домашни машрутизатори или ADSL ще се наложи да прочетат help-а и да направят по още една стъпка (да си отворят портове или да активират UPnP), но като цяло това е.

TOR създава за вас локално прокси. Всяко приложение, на което сте указали TOR за Proxy сървър на адрес 127.0.0.1:8118

TOR добавя и бутон на Firefox, с който можете да го активирате и спирате когато поискате. Това, че имате TOR на компютъра си и позволява на други да го ползват за сървър не ви пречи вие да си излизате директно, ако се налага.

Още за нашия съд...

Ето прекрасен пример показващ нещо, което се случва многократно у нас, всеки ден, но не помага за наливане на ум, и натрупване на опит, напротив, ентусиазира нашите съдии да го правят все повече и повече.

Та значи нашите били заловили вече търсени за подобно престъпление германци, опитващи се да купят нелегално танк Майбах у нас. Съда ги пуснал защото "нямало риск да се укрият". И те се изнесли от страната (как не са им блокирали паспортите?) толкова бързо, че вероятно не са се и връщали в хотела, в който са били отседнали, защото си забравили багажа там (не се казва дали въобще са си платили). Странно, но въпреки доверието указано им (не и за първи път) от нашите съдии, тези дойчовци взели, че ни подвели (както и други, не и за първи път, да не коментирам специално случая "Маргините") и се укрили. Много жалко.

Четири месеца по-късно германските полицаи ги заловили в Германия. И сега ще ги екстрадират у нас. За да може нашите съдии да им се накарат, и след като дойчовците обещаят, че повече няма да правят така, да ги пуснат отново под гаранция. Защото ако едно е сигурно напоследък у нас, то е че вярата в доброто у хората, в нашите съдии е дълбока и непоклатима. Показана от мнението на нашата правосъдна министърка, че България няма съдебни претенции към Шийлдс повече.

Нашите съгласни Майкъл Шийлдс да го пуснат?

Чета че нашите били благословили пускането на Майкъл Шийлдс. Въпреки че радетелите за неговото освобождаване уж вярват в Българското правосъдие, ние Българите не вярваме, и аз не мога да разбера как това решение от наша страна би повишило доверието ни. Формално той е престъпник почти убил човек. Ние знаем, че престъпници убили човек у нас се оттървават с условна. И на този фон присъдата към Шийлдс е повече от строга. И това е показателно за доста спорните решения на Българският съд. И аз като гражданин естествено искам уеднаквяване на присъдите според престъплението. Но някак си не искам намаляването им - всичко да стане условно. Искам увеличаването им - към всички да се подхожда със стогостта, с която е подходено към Шийлдс. И искам да чуя на този фон как правосъдната министърка и президента ще оправдаят съгласието си за освобождението? И на какво основание? И как това съгласие би трябвало според тях да повиши доверието на гражданите в правосъдието ни, доверие което и без това е достигнало нови отрицателни висини, та чак населението взима решенията си в своите ръце (тесли, калашников), само и само да не ходи до съд, че стигне ли там със сигурност няма справедливост но има огромно бавене?

Петък, Април 25, 2008

Яка реклама за университет

Враговете на САЩ все разработващи ядрено оръжие...

Не знам как така се случва, че все враговете на САЩ разработват ядрено оръжие (Северна Корея, Ирак, Иран, Сирия, Либия скоро и Венецуела и т.н.), а приятелите им не разработват (Израел, Бразилия). Не че успяха да намерят ядрено оръжие, в която и да е от държавите врагове (дори и в тези, дето уж твърдят, че имат, като Северна Корея, а куп експерти отричат), ако ще и да не е ядрено, а такова за масово поразяване, дори и когато срещу съответната държава се проведе специална война. Не че отричам истиността на твърденията за ядреното оръжие или не. Просто не мога да разбера това съвпадение от къде идва. Враговете на САЩ ли все се стремят да намерят оръжие за масово поразяване, или САЩ си измисля да обяви враговете си, че си търсят с цел по-добра (от напоследък залязващата) международна подкрепа, или пък САЩ обявяват за врагове тия дето разработват такова оръжие, ако не са приятели (като Израел например)? Така или иначе факт, на злите неприятели не е разрешено да имат оръжие за масово поразяване. Докато на злите приятели е разрешено. Ако изключим статуквото...

Повод за тези ми разсъжденияе как след известно количество неуспешни преговори със Сирия течащи в продължение на повече от една година, изведнъж сега, най-ненадейно се появиха подозрения, че разработват ядрено въоръжение. Не казвам, че не го правят, аз ако бях на тяхно място задължително щях да го правя. Но това не става за ден два. И се чудя как така от толкова време сега го намериха или сега го обявиха...

Както и да е, дори твърдението на САЩ да е твърде преувеличено, след такава реклама, като целия свят повярва (като с оръжията на Садам) ако не почнеш да разработваш ще си е направо срам. Когато всички очакват да имаш, а то се окаже, че нямаш, няма по голям срам, нали? Е, не и срам за САЩ, те грешки не правят, срам за теб, че си сбъркал да нямаш и така си ги заблудил...

Четвъртък, Април 24, 2008

Benny Lava

Преди малко повече от 10 години ходих в Шри Ланка на екскурзия. Някой път ще разкажа преживяванията си там специално, защото бе едно от първите ми пътувания в чужбина, едно от най-далечните, където съм бил въобще, и ми направи огромно впечатление. И имам много (смешни) преживявания. Пресетих се за там като гледах едно видео клипче, което прилагам тук.

Когато бях и се аклиматизирах и към часовата разлика, често трябваше да будувам до късно и да гледам телевизия. В Шри Ланка имат само една държавна телевизия, по която предават само решенията на местното правителство и е много скучна. Но отделно от нея имаха поне 50 телевизии от Индия. Разбира се не бяха преведени и не можех да разбера за какво си говореха, но поне даваха някакви филми, които макар и на индийски все пак имаха екшън и ставаха за гледане.

Та аз се бях загледал в един филм, в който очевидно ставаше въпрос за някаква история тип Ромео и Жулиета. Страшни банди, нощем извършваха престъпления. Гонеха се, стреляха се, всичко беше невероятно сериозно. Много малко приказки. Момиче и момче от различните банди си хвърляха погледи, и тайно си пращаха някакви бележки и си казваха по една дума. Всичко това на фона на тягостна мелодия стил Хичкок и непрестанни убийства. Ставаше за гледане, защото така и така не говореха много. По едно време, една нощ, младежа стигна до дома на момичето. То естествено бе на втория етаж. Следва тиха сцена, в която той с мъка се изкачва до отворения прозорец по стената. Влиза вътре в тъмната стая, и с тъмно синьо се различават едва балдахините на кревата. Той ги разлиства, момата лежи. Той си приближава бавно главата до нейната, стига до към сантиметър разстояние...и аз си мисля – „сега ще се... целуват, размножават, заколят”. Можете ли да си представите как се стреснах, когато той се разпя с пълен глас, момата скокна, разтанцува се, всичко светна, червени дрехи, тоя пее нещо на индииски, танцува като майкъл джексън, тя се върти с едни шалчета, отвреме на време пищи все едно я колят, вратата на гардероба се отвори, от там изпълзяха други пеещи мъже, свирещи на странни традиционни инструменти, танцуващи с нашият герой. Из под кревата изпълзяха други жени, поне 10-тина, пееха, танцуваха с нашата героиня. Тия се държаха за ръце, пяха си, след което ферията утихна, нашия човек скочи през прозореца, другите мъже се прибраха в гардероба (какво ли правят те там?), а другите жени се пъхната под кревата и всичко утихна и продължи по старо му. Това ми направи такова впечатление, че седях стресиран и се чудих къде съм попаднал и какво гледам. Криминале, с убийства, стил Хичкок и мюзикъл с танци в стил Майкъл Джексън? По късно разбрах, че всъщност това е особеност на местната цензура. В Индия е забранено да се заснемат любовни или сексуални сцени по филмите. И те се заместват с пеене. И макар филма да изглежда много неподходящ, пеене може да има, за да представи едно или друго цензурирано нещо. А актьорите са добили невероятно майсторство да симулират с танци това, което всъщност не могат да направят пред камерата.

И така след тази прелюдия погледнете един такъв клип взет от Боливудски филм, със субтитри представляващи това, което вероятно си казват героите, според както го чува Buffalax (без да се налага да го разбира)!

See more funny videos at CollegeHumor

Още за строежа зад Руската църква

Още за идеята за строеж в парка зад Руската църква - тук http://daspasimgradinkata.blogspot.com/
Омръзна ми да изчезват детски градинки и паркове раздавани безвъзмездно от главни или локални архитекти. Това само приближава времето, когато като в Атина (и Барселона) ще трябва да плащаме за да събаряме сгради, построени днес, поради грешно взети решения, в остатъчна инерция, на фона на глобална имотна, ипотечна и финансова криза, с последните надежди на някой, че ще продадат на печалба апартаментче на изчезващ британски купувач спекулант. От обществена гледна точка правим двойна инвестиция срещу спорна печалба, защото позволяваме на някой, вероятно подпомогнати под масата, да взимат решения уж от нашето име, но не в наш интерес.

Война на чалгата

Две предавания, които не гледам, изглежда си разменят зрители. Общото между двете – водят се от чалга изпълнители (и по същество олицетворяват кичозната чалга за мен). Явно става въпрос за война на чалгата по телевизията.

Сряда, Април 23, 2008

Къде има провеждани ядрени тестове?

Интересна картинка показваща къде има провеждани ядрени тестове, както и колко и какви, и съответно сортирани държавите по количество проведени тестове (както се казва показващи кой най много се е борил за мир). Източник тук.

Вторник, Април 22, 2008

Зам. кмета Велизар Стоилов е лъжец?

Много интересно филмче показващо голямо разминаване между приказките и фактите по отношение на паркирането в София тук - http://fen.log.bg/article.php?article_id=5516

Понеделник, Април 21, 2008

Пак ще застрояват Руската църква

Днес по новините казаха, че отново се било обсъждало да се застроявало зад Руската църква. Мине се не мине време и на главния архитект или някой бизнесмен близък до кмета (който и кмет да е на власт), все парка там му пречи. Абре въобще все някой парк, стара сграда или стар изглед на града му пречи на някой строителен бизнесмен или кмет. А в този регион е било положено голямо усилие от гражданите в миналото за да се появи парк.

Неделя, Април 20, 2008

34% от мъжете лъжат че...

Котка срещу торта

Демокрация в действие

Аз си мисля, че основополагащият стълб за съществуването, на която и да е държава е доверието в нея от страна на нейните граждани. Това доверие може да се поддържа чрез привличане въз основа на рационални (например необходимост поради сигурност) и ирационални мотиви (например национализъм). Но едно е сигурно, не може да съществува без доверие. Защото ако то го няма, ако гражданите не се олицетворяват с държавността, то тя престава да съществува. Хората се отделят за да постъпват така както те смятат за добре, а не така както смятат за добре управляващите ги. И последните имат един единствен начин да наложат волята си – насилствено. Тогава вече имаме диктатура/тирания – форма на управление, базирана на насилствено налагане на идеи. В една държава, в която няма особено силни органи за контрол, не може да възникне лесно диктатура – просто няма как да се наложи. А и в последните години, въпреки отслабването на ООН и спорното обединение на ЕС, все пак съществуват и известно количество външни фактори, не добре изследвани, поради което устрашими за желаещите да налагат силово волята си. Безспорно в България такава тирания не може да възникне сравнително скоро (още един пример за слабост на държавата). Армията и полицията са слаби като численост – ние имаме малцинствени квартали по-големи отколкото пешаците и в двете. Дори само учителите у нас са повече, отколкото всички полицаи и войници взети заедно. Виж, учителска диктатура може и да може да настане (всички кошмари на учениците се сбъдват!)… трябва да помисля по въпроса.

Но аз исках да коментирам друго – падането на рейтинга на държавата и нейните представители, в ситуация, в която насилие не може да бъде приложено, създава основа на базата, на която една държава би се разпаднала. Защото когато хората не могат да приемат действията на държавата те ги заобикалят или си ги прилагат сами. Това може да се случи както в положителен, така и в отрицателен смисъл. Например очевидното нарушаване на правилата за движение от страна на много автомобили, но и СОТ, НСО, таксита и маршрутки. Щом държавата не може да наложи този очевидно важен за оцеляването по пътищата правилник на собствените си служители и транспортните фирми, които са значително по-малко, как може да се надява да го прилагат хората? Те виждат че щом една маршрутка се отървава, значи и той може. Щом скъп джип е паркирал и задръстил улицата пред червило, значи и той може (даже бате Бойко, за който знаем, че е завъртял слънцето на 6 не можа да ги изгони от там). Щом кола на НСО се движи в насрещното и засича дори линейка, значи не само, че няма държава, но няма и уважение към умиращия и опитващите да го спасят, там където вероятно след време ще попадне и шофьора на НСО автомобила, а да се надяваме и возения.

Предполага се, че една демокрация трябва да бъде стабилна, защото като диктатура на мнозинството тя трябва да представлява неговото мнение, и ако това се случва, то доверието на мнозинството в държавата стои стабилно, то се олицетворява с нея, и вероятността голяма група хора да се отцепят със собствени идеи за държава, защото не се усещат представени в нея, е много малка. Подкрепена и от факта, че вероятно малката група непредставени в управлението е постоянно динамична (не са едни и същи хора непрестанно) поради динамиката на политиката. Единственото изключение може да бъде в случаите на национални малцинства изисква специфични за малцинството неща, неподкрепяни от мнозинството. Но това се предполага, че би трябвало да бъде ограничено до минимум чрез гражданските свободи (разрешаващи празници, религии и т.н.), както и често малцинствените групи получават присъствие в управлението, въпреки, че не са мнозинство, и по този начин се олицетворяват с държавата.

Но ако управлението много бързо загуби доверието на мнозинството или ако това се случва непрестанно, започва риск от разпадане на държавата. Защото мнозинството или големи групи от него могат да преценят и да си правят своя държава и свои правила.

Разбира се този риск би трябвало да е пресечен с възможностите на несъгласните да създадат своя партия и бързо да влязат в управлението. Следвайки закона, би трябвало да е по-лесно да достигнеш до власт, ако представляваш масовото виждане, отколкото действайки срещу него.

Но в слабите държави пред кандидатите за представителство във властта се поставят пречки. Законовото достигане до такава става все по-трудно, оправдано с какво ли не – националисти, голям партиен хаос, много скъпи избори. В известен смисъл такава държава се превръща и България, с ограниченията поставени пред гражданските свободи и политическо присъствие, ние в името на неясна (и за кой) добродетел бавно и славно започваме да поставяме различни хора извън държавността. Изключвайки техните религии. Или изключвайки техните партии. Изключвайки тяхното самоопределение. Въпреки че аз лично не харесвам ОМО Илинден, не мога да дам един по-добър пример от тях. Само слабите може да ги е страх от инакомислещите.

У нас има много пречки пред регистрацията на нова партия. Изисквания за структура. Изисквания за съдебна регистрация. Изисквания за брой подписи. Ограничения пред медийното време. Други наредби правещи пресечното множество клонящо към нула. Реално едва ли не само съществуващи политически субекти имат правото да кандидатстват за власт или да се рекламират.

Това поставя голяма част от населението не асоцииращи се с управляващите и следователно държавата. И те се разделят на две големи групи – такива, които не гласуват. И такива, които гласуват ПРОТИВ, а не ЗА някого. За това и се вижда този политически феномен – да няма партия повторила мандат у нас. И винаги да бъде гласувано за тази партия, била най-малко време на власт в последните години. Някой политици с болящо ги сърце казват „хората имат слаба памет и гласуват за тези”. Аз не съм съгласен. Хората имат прекалено силна памет. Слонска памет. Те си спомнят скандали от преди 90-те. Спомнят си кой как се правеше на мъж или леличка на кръглата маса. Спомня си как, когато някой десен лидер на власт го попитат за (неговата) корупция и той започва да обяснява за комунистите, ДС или изтегляше удобно вкараните преди това държавни рекламодатели от съответната медия. Спомня си как когато идват левите на власт вътрешно партийните войни започват да стават държавни, и хаоса настава повсеместен. Спомня си отлюспванията. Спомня си законите за един човек. Спомня си национализацията. Спомня си и приватизацията. Спомня си разни фондации. Спомня си жълти списъци пред чужди разузнавания. Спомня си спорно печалбарство въз основа на чуждестранни помощи. Спомня си термина мистър 10%. Спомня си енергийната криза. Спомня си банковите фалити. Спомня си едни 170 убийства по които няма нито един заподозрян в държава, в която технически има само 100000 души способни да ги извършат, което прави по 600:1, или казано с други думи би трябвало за 6 месеца да намеят всеки, ако търсят (но ние знаем колко го правят). Има много спомени.

И гласува. Но не гласува за, а гласува против. Първо гласува против смешните по някога преговарящи от кръглата маса. Аз си спомням леличките какво приказваха тогава за някой от излъчваните по телевизията, приличащи на лаещи пуделчета. После гласува против управляващите (корупция, икономическа криза, танкове, инфлация). После гласува против следващите управляващи (корупция, доноси, странна приватизация и одържавявания, скандали, отлюспвания, убийства, борци, инфлация, фондации). После гласува против следващите управляващи (корупция, скандали, инфлация, спорна приватизация, терапии, убийства). После гласува против следващите управляващи (банкова криза, енергийна криза, корупция, разни приятелски кръгове, убийства, хипер инфлация). После гласува против следващите управляващи (и всички управляващи до сега, корупция, убийства, заяждания от посланници, енергийна криза, инфлация, спорна приватизация, изнудвания на вестници и големи бизнесмени, разпадаща се държава). После против следващите управляващи (корупция, закони за един човек, много спорна приватизация, скандали, отлюспвания) и т.н. и т.н. И този път изглежда ще гласува. Отново против. Против всички управлявали до сега.

Няма по хубав пример за това, че гражданите не се чувстват представени от властта. А това е опасно. Създава възможности за разпадане на държавата. Хората могат да си направят своя държава.

Когато има такъв риск обикновено управлението е популистко (което не е задължително лошо). Следи общественото мнение, и взима решенията си на неговата база. Когато рейтингът на един министър е лош, той се сменя, за да оцелее държавата. Самият министър си подава оставката, за да не поставя в неудобно положение началниците си. Без да чака особено голям обществен натиск. Това се случи в Ирландия наскоро. Но не се случи у нас. Поне не и докато не дойде натиск отвън. Което показва уважението на собствените ни управляващи към собствените им управлявани. И тази наглост не се случва за първи път с такъв министър. Бонев по времето на Костов го смениха под натиск от САЩ въпреки отдавна заминалия му рейтинг у нас (някой го защитаваха до край, въпреки направо платените статии във всекидневници от американското посолство и директната заплаха, че няма да ни поканят в НАТО заради връзки на министри с международни престъпници. Както се казва – скандалите за връзките на МВР министри със спорни фигури не са от вчера). И с други министри и в други кабинети бе същото.

Как при това положение хората да се чувстват представени от властта? Та ние виждаме, че единственият начин нашето мнение да се чуе е да го разкажем на чужденец и той да натисне нашите отвън. Не е ли малко парадоксално, че вместо властта да защитава гражданите си, чужденците защитават нашите граждани от нашата власт? И ние нямаме механизъм да решим сами своите си проблеми без насилие, защото нямаме избор – ние не искаме да гласуваме за никой от представените в момента в политиката, всеки има безброй кусури, но просто нямаме за кой да гласуваме. И за това избираме единственото рационално решение - този бил най-малко на власт, следователно с най-малко изградени структури за престъпления, за да минимизираме проблемите, а не за да постигнем качество. Това е контрол на пораженията. Наказвайки властимащите до сега. И тайно се надяваме, че като посегне и от чужбина ще го плеснат през ръцете.

Тази липса на избор се е изродила дори повече. Много българи се радват, когато ни наказват от чужбина, казвайки „Пада им се”.

По дяволите, не мога да разбера –

Аз ли не искам съдебната система да работи по-бързо?

Аз ли не искам престъпниците да бъдат осъдени, вместо да бъдат освобождавани след убийство за скромна гаранция?

Аз ли не искам МВР шефа да си стяга ведомството, вместо да уволнява разработвали хора за наркотици и да се среща с оперативно интересни лица?

Аз ли не искам повече зони в НАТУРА 2000 за да се извършва повече и от повече ведомства контрол върху при това доста спорните строителните разрешения в резервати?

Аз ли не искам тия 170 убийства че и куп други да бъдат разкрити?

Аз ли не искам парите от Евро фондовете да се разпределят честно и достъпно за всеки, с по-висока ефективност, а не да се дават на ограничено количество братови фирми, с което да нямат никакъв ефект за икономиката, освен за частния случай на брата?

Аз ли не искам контрол върху СРС-тата, за което ни критикуват вече от години?

Аз ли не искам с напълното разсекретяване на всички досиета и документи по стари от 10 години за да се спре веднъж за винаги с тези спекулации?

Аз ли не искам справедливи, бързи и еднакви при еднакви случаи присъди в българските съдилища?

Аз ли не искам държавните служители да не взимат подкупи преразпределяйки 40% от БВП-то и следователно с прекомерна власт да определят кой ще оцелее и кой не в бизнеса?

Аз ли не искам тези 40% преразпределен от държавата БВП да паднат под 20% (от което ще паднат повече от два пъти подкупите и държавната корупция, защото те следват парите)?

Аз ли не искам граждански права и свободи, свободна регистрация на партии, фирми и религии?

И когато това не се случва и наказват мен, а не тези, които изглежда наистина не искат, аз се радвам с „пада им се”. Как така се случват тези парадокси?

Как аз а и други българи да се чувстваме представени от властта. Не дойде ли всяка партия в последните 15-20 години на власт със слогана „борба с престъпността и корупцията” а си отиде със скандали от престъпност и корупция? Не е ли просто парадоксални чужденци да уволняват Български министър заради обществените настроения в България, вместо това да го правят уж избраните от нас да представляват нашите обществени настроения? Когато те не се асоциират с нас избралите ги, как ние да се асоциираме с тях избраните от нас?

И сега идва и поредния пример –

86000 българи са се подписали да се възстанови премахнатия на първо четене от закона член задължаващ изучаването на книжовен Български език. Нашите се оправдават, че го махнали, за да не бидели матурите незаконни, щото те не са си свършили една друга работа на време, и матурите увисвали. Сиреч, мене малко ме мързя, и сбърках, за това да направя тука една друга грешка, та да не се забележи. Има ли някой усещането, че желанието на тези 86000 Българи (представляващи лично достатъчно хора за да вкарат нова партия в парламента) ще бъде изпълнено? Или нашите политици отново ще им кажат да идат да си търсят (правят) една друга държава…

Събота, Април 19, 2008

Nintendo разбива пазара

Няма как да пропусна тази новина. Nintendo Wii продаде за март месец повече конзоли отколкото Microsoft и Sony взети заедно. Това е първият месец, в който започват да пристигат произведените конзоли от ново впрегнатите заводи на Nintendo. Въпреки че той водеше продажбите и преди, сега започва наистина да се усеща неговата сила, до сега ограничавана от собствените му подценени предвиждания за пазарният му успех. Ако тази тенденция се запази още 5 месеца и Nintendo ще е продал повече Wii отколкото XBOX 360 и PS3 сборно до сега (калкулирайки при това повече от година по ранният старт на Microsoft XBOX 360). Също така Nintendo започва да натрупва и да задминава XBOX 360 и като обща маса похарчени от Геймърите пари за него, въпреки по-ниската си цена и по-късният старт. (по печалба вече го е задминал отдавна) Това е още по-голямо доказателство за невероятният успех и иновативност на малката несубсидирана конзолка, струваща само 25% от производствените разходи на XBOX 360 и PS3 (и правеща значителна печалба още от ден едно). Подобен невероятен успех Nintendo изживява и с преносимата конзола Nintendo DS. Този месец бе добър и за Sony. PS3 е продаван почти толкова, колкото XBOX 360, което е отстъпка от по-добрите му предни 2 месеца, но не е болка за плачене за Sony защото вероятно продажбите ще нараснат с пускането на няколкото нови заглавия игри, които се чакат този месец. Същевременно PSP прави отлични продажби, както и все още PS2, с което обема на Sony на пазара продължава да нараства спрямо това на Microsoft.

Ето и статистиката за Март:

Nintendo Wii – 720000 бройки

Nintendo DS – 698000 бройки

Sony PSP – 297000 бройки

XBOX 360 – 262000 бройки

Sony PS3 – 257000 бройки

Sony PS2 – 216000 бройки

Един смешен президент

Четвъртък, Април 17, 2008

Когато някои си повярват чак до там...

Филмче за Windows Vista SP1 вероятно от Microsoft...

Сряда, Април 16, 2008

Следствената тайна – метод за запушване на устата на оперативно интересните?

Гледайки как няколко оперативно интересни лица биват разпитани наскоро и коментиращи разпитите си с това, че не могат да казват това, което са говорили или са ги питали там, защото е следствена тайна, неопределено до кога. И имайки в предвид публично анонсираното мълчание на ген. Илия Илиев във връзка с изненадващото му арестуване часове преди да трябваше да говори пред парламентарна комисия, с което той оправда отказа си да говори там, по скандали свързани с министър уверяващ ни, че всяко чудо трае три дни, не мога да не се замисля дали всъщност няма (или не може да се направи) една голяма конспирация? Ако бях писател, бих написал следната история:

Нека да си представим хипотетично, че загрижена прокуратура не иска да разваля имиджа на разпаднала се (финансово, организационно, политически, народно) държава пред партньорките от ЕС стиснали здраво фондовете си, на фона на опасно напредваща финансова криза, с цел и поддържане на реномето на управляващата система, която съгласно крайно тълкование на конституцията може да се каже, че олицетворява държавата, защото е избрана от народа за това, и следователно всички действия срещу нея (например коментар във вестник?), могат да се третират накърняващи държавния интерес и сигурност. Но същевременно не може да стои безучастно на скандалите, които все повече и повече се катализират от нагнетяваното сред обществото вероятно резонно мнение, че прокуратурата не си върши работата (странно защо не разбирайки това общество, че неосъждането на престъпници понякога е от висш държавен интерес). Натрупаната инерция по приказките заплашва може би, че опасни истини ще излязат наяве от взаимно обвиняващи се хора, близки до властта. Какъв би бил най-добрият механизъм хем да респектираме разприказвалите се, хем да заровим тайните вовеки под някаква заплаха, хем за заблудим населението за 3 дни (добре че има министри да забелязват тенденциите), че нещо се прави по въпроса, па то след 3 дни като му мине на населението, никой няма да си спомни? Перфектния механизъм за това би било едно фиктивно следствие, при което да се привикат всички (оперативно) интересни фигури за 30 секундна „спявка” колкото да им се каже да си затварят устата, че ще бъдат съдени за възпрепятстване на следствието. Хем ще се привикат фигури, за които обществената тайна отдавна говори за спорния им бизнес (и държавата и прокуратурата ще си направят малко ПР), хем те ще спрат да приказват, хем от ЕС и населението за кратко ще си помислят, че нещо се прави. Но за да работи системата трябва привиканите фигури да бъдат уверени до дъното на костите си, че до присъда няма да се стигне,(което на фона на „изтичаната информация” може би е повече от сигурно) за да не се панират (щото иначе, кой знае колко трупове още ще се появят?). Както би казал един такъв главен прокурор „всеки, който е извършил престъпление, трябва да очаква да бъде разследван, но само този който е извършил престъпление”. А ние знаем, че няма нищо по-субективно от това как прокуратурата и съда преценяват какво е престъпление и какво не.

И за да бъде картинката на конспирацията пълна, хипотетично можем да си представим, че при опасно разразил се скандал, в който прекомерно знаещи хора са го ударили на чест и взаимни обиди (и са почнали да говорят безконтролно), какво може да бъде едно такова достатъчно добро и стресиращо дело, което да бъде добра мотивация за да бъдат привикани в съда, но не по повод това, което говорят (за да не наливаме масло в огъня), но да бъде същевременно достатъчно, че да им се забрани да говорят и това, което говорят, засягайки евентуална държавна/следствена тайна? Много просто – престъпление срещу трето лице изказващо същите работи, но преразказ, който тези хора евентуално могат да разкажат от първо лице (и така да го превърнат в опасно доказателство). Да речем например убийство на някой писател пишещ за мафията. Хем това в онова, хем душата в рая. Всички респектирани – престъпниците, ЕС, населението, смеещите да говорят. Наистина, едно такова дело би било удар в десятката. Дори, би могло да бъде измислено от някой търсещ бърз ПР главен прокурор или дори МВР шеф, за да има и повод за публична акция, по затварянето на столица за демонстративен екскорт на известните личности до пандиза (прокуратурата) за 30 секунди, и после на обратно (до свободата). Е, може малко и да се пообъркат нещата, и министър (или министри) да падне от власт, но няма страшно, след такава идея, никой няма и гък да му каже, когато тръгне да пренарежда следващото правителство.

Разбира се както казва не един адвокат (честито на празника им днес) това са художествени измислици. Па не дай си боже да ги има на документ и касетки, ще са филмирани художествени измислици. Нещо като Бъливууд (някъде около Бояна). Но обстановката около нас напоследък създава доста добри основания за подобни художествени измислици, нали?

Вторник, Април 15, 2008

Един предизвестен провал

Много добра статия - http://dnevnik.bg/show/?storyid=485080

Понеделник, Април 14, 2008

Много яко филмче

Как точно се избира президент в САЩ?

Военно оборудване на e-bay

Всичко се намира на E-Bay, включително и откраднато военно оборудване.

Дали камерите по улиците намаляват престъпленията?

Оказва се, че повишеното слагане на камери по улиците не само, че не се обвързва с намаляването на количеството престъпления там където има камери, но и с разкриваемостта. Със сигурност вдига цената плащана от обществото и нарушава privacy-то. Престъпниците бързо се научават да живеят и работят с камери, а и от тях няма пряк превантивен ефект. Много по-ефективно намаляват престъпленията с повишаването на патрулите на полицията. Повече инфо и интересни линкове има тук - http://electronics.howstuffworks.com/police-camera-crime.htm

"Това Net Neutrality е една купчина л...!"

Броят потребители на услуги започва да се изчерпва в световен мащаб. В края на краищата потребителите са ограничено число, а много услуги вече станаха едва ли не олицетворение на стандарт и повечето платежоспособни клиенти ги имат. Печалбата на потребител е достигнала равновесно число за много от тях. Същевременно конкуренцията поддържа постоянно изяждане на съществена част от пазара, а безплатните еквиваленти набират скорост позволявайки на по-малки компании печелещи по косвен път да се издържат с по ефективен начин на работа, и с по-малки печалби. Авторските права не помагат да се задържи висока печалбата, растежа на пазара вече започва да приключва, забавен още повече от финансовата криза течаща в момента. От своя страна акционерите (предимно спекуланти разчитащи на добри новини) искат печалби. При цялата тази опасна обстановка дистрибуторите на content изпитват сериозна криза. Само до преди 20 години (златните 80 от 20-ти век) те имаха построена прекрасна йерархия, неразрушима, подсигурена от огромни адвокатски фирми, започваща да опипва и употребява по-добре борсата (особено с иновативните идеи разчупващи мисленето как да става това, реализирани от Дейвид Бауи) и борсовата спекула, и прибиращи около 95% от цената на една медия. Но се появиха закони намаляващи печалбата (гарантиращи повече приходи на авторите). Аудио касетките създадоха основа за бум на пиратството и то започна да расте (ох, къде са златните години на грамофонната плоча?). CD-то не се превърна в грамофона на 90-те, поради широкото разпространение на домашни компютри. Появи се и Интернет. И Интернет пиратството. И печалбата на йерархията дистибутори започна да намалява. Днес те прибират само 60-70% от цената на медиите. И не харесват електронният пазар и дават голяма част от печалбата си на адвокати и лобисти за да бъде ограничаван. Защото той позволява премахването на йерархията от дистрибутори. Намаляването на бройката дистрибутори, през които минава content преди да стигне до потребителя. И по този начин премахването на печалбата на дистрибуторите, превръщайки я в полза за авторите (по голяма печалба на издание) или за потребителите (по ниска цена). Електронните дистрибутори (като Амазон и iTunes) вече преговарят директно с авторите и със синдикатите (много адвокатски компании притежаващи права и действащи като агрегатори/дистрибутори започват да губят печалбите си). А някой изпълнители (Prince, NiN, Radiohead и други) дори започват да прескачат електронните дистрибутори и печелят повече отколкото ако предадат продукта си на лейбъл и той мине сътоветно по пътя на дистрибуторската йерархия. Оказва се, че дори твърдението, че трябва да си утвърден изпълнител (за да не се налага някой да промотира плащайки под масата суми на DJ и телевизионни водещи за да управлява риска на твоят успех) за да се възползваш от това не е напълно вярно. Интернет промотира достатъчно точно сред потребителската група, която търсят и традиционните промоутъри. Защото над 80% от купувачите на традиционни медии ползват и интернет. Просто защото са млади. Саул Уилямс е изкарал повече пари отколкото би изкарал от лейбъл по този начин. И други интересни проекти предстоят. Вече се изграждат и чисто промоутърски сайтове, и медии, които не са дистрибутори на content – те просто предоставят за слушане и избор на семпли от достъпна директно по интернет музика, която можеш да закупиш плащайки директно на автора. Светът се променя. Ако този метод на работа се окаже успешен, вече няма да има нужда от рискови инвеститори в музикалния бизнес, каквито по същество представляват лейбълите и продуцентите – финансиращи начинанието и поемащи риска, срещу по-голямата част от печалбата. При един такъв работещ модел, всеки автор може да се пробва сам – да вземе заем от банка, да си направи продукта, да го сложи на промоутърски сайт (youtube и подобни), да го пусне по университетски радия (indie) и да види как ще му потръгне. Цената за да достигнеш до публиката ти е по-малка. Цената за промотиране е по-малка. Риска е по-малък и е директно оценим и управляем от финансов оценител (например в банка) а не от лейбъл и продуцент. Ако не успееш можеш да пробваш пак. Ако обидиш някой, няма как да ти попречи на кариерата до живот, защото не е монополизирал достъпа до потребителите. Може би това, което днес наричаме underground изкуство ще изчезне и като термин, защото няма да има разлика между mainstream и underground, понеже хората, а не ограничена група дистрибутори и промоутъри, ще определя директно какво се харесва и купува и какво не. Може би пряката демокрация в музиката ще дойде преди да дойде пряката демокрация в политиката (отървавайки ни от политическият елит, „дистрибутор на демокрация”). Макар успехите на електронната дистрибуция да са все още спорни. Недостатъците и загиването на традиционният модел са вече видими. Не само за музиката. Но и за филмовата индустрия. Анимацията. Вестниците. Информацията. Директният достъп до информация унищожава необходимостта от дистрибуция, защото всеки източник на информация е еднакво достъпен – от огромен вестник с традиции, до скромен блог изказващ лично мнение и поезия. В последният си писък за запазване на съществуването си и преферирана позиция, дистрибуторите на контент (каквито са вестниците, лейбълите, агрегаторите и т.н.) търсят механизми, с които да се опитат да създадат преферираност на достъпа до content през тях. Ако това не стане, те ще загинат, защото авторите вече се насочват към потребителите директно (и заради скандалите с не върнатите пари от RIAA, и заради по-големите печалби, и заради по-малката цена и по-малкият и по лесно управляем обективен а не субективен риск). Например Мърдок се е насочил изключително към социални мрежи и електронни промоутърски медии, защото те се превръщат в промоутърите на информация, и вероятно ще изживеят растеж за сметка на загиването на традиционните медии. Един от механизмите за постигане на неравноправие в достъпа до content е сключването на ексклузивни договори с по-успешни автори, чрез монополизацията на които, и натиска за промени в законите за авторските права, да се даде още малко концентрация на парични средства (защото тази техника с времето ще умре, ако свободния достъп до новите автори съществува междувременно) да позволи втората техника – договори с доставчиците на услуги, които да позлволяват неравноправен достъп до content (например всички тегления на музикални файлове да бъдат ограничени до 32Kbit/s ако потребителя не плаща по-голяма такса на дистрибутора на контент, и/или дистрибутора на контент да заплаща на доставчика на Интернет за да намалява скоростта на всички потребители, които не си плащат). В борбата за печалба и неуспеха на VoIP (и вероятно IPTV) и обвързаните с оператори услуги (изискващи оператора да взима участие за да може услугата да се предоставя), както и изчерпването на растежа на потенциални потребители, повечето интернет доставчици търсят как да си увеличават печалбата. Защо да не го направят с диференциране на услугите? Една цена за Web, друга за MP3-ки в зависимост от сайта, от който го теглиш. Край на Fair-use, край на свободния и равноправен достъп до информация, с която идея университетите започнаха тази мрежа преди години. Тази преферираност би създала отново място за дистрибутори на content, концентриращи печалбата, за да позволят ограничен достъп до информация за ограничени хора, можещи да си го плащат. Както казва Нил Бракет, CEO на Virgin Media – “тия приказки за Net Neutrality са една купчина лайна” (ако успявам да го преведа точно). Virgin и други content агрегатори и дистрибутори са започнали преговори с поне един интернет оператор с цел да договорят префериран достъп до тяхната услуга спрямо други подобни, срещу споделяне на печалбата. Опитвайки се да преварят евентуална законова база за Net Neutrality и Fair Access по Интернет. В края на краищата цензурата вече е тук. Политически блогове, търсачки и новинарски сайтове се филтрират за да зарадват едно или друго правителство. Оправдавайки се със същите доводи, оправдаващи и филтрирането на детското порно (ами да, неправилно мислещ блогър може да бъде дори по-опасен за крехкото съзнание на един читател, отколкото едно детско порно!). Защо да не се цензурира и достъпа на потребителите до легитимни услуги, които не са си платили за да бъдат достъпни? Това не можеше да се случи преди, защото самите Интернет доставчици бяха против – Fair Access/Use бе основния двигател за набирането на клиенти, на бедната по услуги мрежа през 90-те. Тогава се обещаваше бъдеще. Днес обаче клиентите насвършват. А и новите услуги почнаха да не се появяват толкова много. Сега трябва да ограничаваме достъпа им до популярни услуги, за да можем да диференцираме цената и да завишим печалбата. Вече Интернет доставчиците са узрели за да се прокара една такава идея сред тях. Тя обаче би застрашила получената свобода до информация, с която се радват повечето Интернет потребители. Сега идва потенциално време за залитане в посока на ограничения (така както за кратко, неуспешно, се опита да се въведе плащане на трафик в края на 90-те след фалита на тогавашния Flat модел). И въпросът, който остава е на коя страна ще застанат политиците? На страната на бизнеса и временната спекулация или на страната на гражданите и техните свободи? Казуса Comcast и тяхното ограничаване на BitTorrent трафика е емблематичен. И въпреки, че на пръв поглед спечели Net Neutrality-то, под невероятно силен обществен натиск, в действителност остана едно голямо НО, защото загубената битка, показа оправдание за спечелване на войната – „пазара може да се регулира сам…” (ако обществото се надига и влага огромно количество лично време и средства за да го направи), както казаха някой лобисти лобиращи против законовата база за fair access и net neutrality.

Неделя, Април 13, 2008

Ирак купува оръжие за 833 милиона долара от Сърбия, заобикаляйки САЩ

Интересна статия описваща състоянието на далаверата в Ирак, показвайки корупцията, проблемите и пълният хаос както в Иракското управление, така и в американската армия. Сиреч не ние сме открили корупцията и в абсолютна стойност нашата си е направо скромна. Но има ясни правила – корупцията следва парите(никой няма да полага рискови усилия, ако от това не се печели достатъчно), и държавната корупция е право пропорционална на количеството БВП преразпределяно от държавата. В този смисъл макар да звучи не пряко свързано, отношението е много пряко – намаляването на данъците (например осигуровките, митата и акцизите) намалява пряко корупцията.

Та тук става въпрос за една сделка за $833 милиона направена от Иракската армия за закупуване на оръжие не от САЩ (о-о-о-о, болка голяма) а от … Сърбия! Естествено няма по-голям удар за един „демократичен освободител”, когато „освободените” правят бизнес с друг, а не с него, заобикаляйки го, понеже не си изпълнява навреме и качествено ангажиментите. Разбира се следва голям скандал, сделката се „ревизира” (парите намаляват, качеството на въоръжението се критикува), и започва разследване „как така са се измъкнали тези пари от и без това страдащата американска икономика, бореща се за демокрация, справедливост и равноправие в бизнеса…” (с ограничението да е само с американски компании). В процеса на разследването излиза много информация за това колко лесно се заобикалят американските правила поради корупция в Иракчани и Американци, за това как в интереса да защитават своят бизнес, американските политици рискуват да оставят не оборудвана 170 хилядната Иракска армия, и как понякога корупцията се опитва да защити държавния (но не и американския) интерес. Направо като латиноамерикански сериал, ама на живо.

Филип Хестър напуска AMD

AMD има страхотни финансови, производствени и проектантски проблеми. С покупката си завлякоха и ATI, която в този момент единствена ги крепи (тоест това бе добра покупка за AMD но лоша сделка за ATI, освен ако тя не се отдели, както се говори, че ще стане, ако кризата в AMD продължи). Пореден (трети) голям началник (Филип Хестър, ръководител по технологиите) напуска компанията, загубила близо половината от стойността си (над 60%) за последната година. Технологично и производствено Интел ги е стиснал за шията. IBM още се мае дали да финансира съвместен завод с AMD, а той е ключово важен за тях, за да могат да изпълнят поръчките си (а напълно обективните страхове, че няма да могат, е една от основите за сриването на доверието в компанията). Сдружението опитващо се да финансира производство базирано на EUV технологията (минаване под 40 нанометра граница) анонсирано в началото на тази година между AMD, IBM и още няколко производители (защото към този момент само Intel експериментира с нея и е в състояние сам да си го финансира) виси на косъм, защото ключови елементи (разпределението на собствеността и IP-то) не са договорени. Отделно към този момент един чип на AMD е значително по-сложен и по-скъп за производство и проектиране от еквивалентен (и дори по-добър) чип от Intel, а AMD се опитва да завзема пазар с дъмпинговане на цени (тоест с изключително ниска печалба, или направо загуба в първите няколкостотин хиляди чипа) и при натиска на конкуренцията, на практика субсидира клиентите си. Това не може да продължава вечно. Да не коментирам скандалите със сбърканата аритметика на някой от новите чипове, които допълнително натовариха финансово AMD. Така че интересното е - ще загине ли последният голям конкурент на Интел в x86 пазара, или във финансовата криза ще се намерят частни (реално представители на скрити Китайски, Арабски и Руски богаташи и държавни компаний) финансови фондове, който да го спасят, както това се случи с няколко автомобило производителя и други компаний напоследък?

Gitarr came to mai buduarrr!

Настанала е радост в полицията!

Пореден повод за разследване на изтичането на информация от СРС-та :)