Бирата е вече по евтина от бензина...

Изкъпи се и легни гол пред прозореца...

Ново предложение за допълнително ограничение пред регистрацията на политически партии и субекти предлага БСП като „решение на проблемите с купуването на гласове” по изборите.

Това е страхотен пример как един проблем се опитва да бъде решен не там, където се създава и чрез това по-скоро се създава друг проблем, много по-опасен, без да бъде пресечен първият.

Спомняте ли си го този виц – дето един пациент с неясен проблем ходил при доктора си шест месеца и все не можело да се открие какво му е. На края доктора изнервен му предложил – „изкъпете се, отворете широко прозореца и легнете гол под него, за да преспите една нощ”, „и това ще ми помогне ли, докторе?” попитал с надежда пациента, „не, но ще настинете, а настинка аз знам как да лекувам”.

Точно това е смисълът на повечето предложения на БСП по отношение на промените в изборния закон.

Основата на тях е проста – чрез затягане на ограничителния режим, ако разрешим едва ли не само 2-3 партии, а забраним всички останали, то за всички останали ще бъде безсмислено да купуват гласове нали? Проблема ще се случва на по-малко места, които могат евентуално да бъдат обсъдени на маса. Това, че по този начин се създава политическа олигархия, и се ограничава свободното сдружаване на гражданите, и се нарушават конституционните свободи е един проблем, който знаем как да решим, та за това ще отложим решаването му за друг път.

А очевидната истина май е много проста и страшна (и толкова блестяща, че никой не иска да я погледне в очите) – няма партия повторила мандат. Нещо повече, откакто нямаме двуполюсен модел (тоест очевидно избирателя има по-голям избор), от 2005-та, няма партия повторила въобще власт и изглежда, че тази тенденция ще продължи и на следващите избори.

Изглежда също разочарованието на избирателите от всички властимащи е колосално, и вместо те да потърсят проблемите там, където всъщност са – в себе си, очевидното безсилие на това да промениш себе си, води до идеята да променим насилствено поведението на избирателите – нещо, което в нормалните демокрации уж се счита за ерес. За сметка на това у нас партийни говорители като ги огрее телевизионния прожектор започват всяко свое изказване с приказката „трябва българският избирател да проумее....” (сиреч на кривата партия избирателя и бил крив), от което по-голям пример за неуважението им към избирателите и следователно демокрацията не може да има. Идеи от това да задължим избирателите да гласуват за нас, да вдигнем изборната бариера, да сложим нов ограничителен режим (доказана национална структура, публично регистрирани членове над определена бройка, над 1% гласове в две последователни явявания, но не влизане в парламента ако на първо вземеш и 99%), така че да върнем двуполюсния модел, или да изискваме партия да е работила неформално достатъчно години, с национално покритие, за да може да се регистрира официално прехвърчат из ефира от депутати и партии, чиито топли безименни кресла в парламента, служебни автомобили за милиони данъкоплатъчни пари и представителства в комисии изглеждат силно разклатени. И всичко това напомня изцяло на израза, че няма по-голям страх за далавераджията, далаверата да изчезне.

Разбира се в казана с катран тук там плува някоя лъжица мед. Аз специално съм много за, за ограничаване на спонсорирането на партиите от анонимни дарители. Но е ясно, че това не може да се случи. Защото то изисква някой да създаде фирма/субект, която да приема анонимно спонсорство, а тя не анонимно да дарява партиите. Колкото повече степени на проверка, толкова повече въпрос на нагаждане, но винаги има начин. Така че, ако едно е очевидно, това е, че точно този проблем няма да се реши точно с тези предложения. Но те могат да бъдат използвани, за да се оправдаят едни други промени, много по-опасни. Като например мека забрана на политически партии, или рязко ограничаване на възможностите на гражданите да проявяват политическо поведение. "Когато няма външни партии да купуват гласове и да ни заплашват по този начин, проблема става вътрешен за традиционните партии, които си мислят, че могат да го решат или да го скрият, нали?"

Та аз лично много се дразня, когато в името на нещо светло (ЕС, комунизма, капитализма, демокрацията, фашизма, борбата с тероризма, борбата с купуването на гласове) се прокарва нещо тъмно, вместо държавата да спазва наличните си закони, и да задвижи така или иначе неработещите си институции да работят, и партиите да се реформират вътрешно, където май е истинската драма. Когато даваш общо право на силови институции, рано или късно си патиш. Та ще завърша с приказката – когато някой заменя свобода за сигурност, скоро губи и двете.

Wife като Debian/apt-get пакет

Да (ще) живее Windows XP!

Microsoft удължи живота на поддръжката на Windows XP и Windows 2000 до 2013-та и 2010 година съответно. На пръв поглед тази малка новина, е всъщност нещо много голямо. Защото това е от една страна признание от самата Microsoft за не особено доброто възприемане на Vista от собствените и клиенти. И второ е голям успех за потребителите и най-вече корпоративните клиенти, които не желаеха да направят този ъпгрейд, който носи само разходи в хардуер и софтуер, а не донася оценим плюс и предимство. Неуспехите на Vista се виждаха от далече. Заради нея и слабото и възприемане компанията нееднократно заплашваше да прекрати поддръжката на старите операционни системи съгласно предварително обявен план – заплаха. Заради нея бяха променяни и извивани ръцете на ОЕМ производителите с нова генерация договори, които положиха новите павета по пътя за следващите съдебни дела срещу компанията. Заради нея бяха поети и куп други рискове. Но когато дори Intel – компанията от посочваното за пример (осмиване или похвала) неформално сдружение Wintel отказа да премине на Vista („невиждайки съществена причина за този ъпгрейд”), нареждайки се до безкрайния списък включващ практически всяка голяма корпорация, за компанията на пенсиониращия се от следващата седмица Бил Гейтс не остана друг избор, освен да приеме желанието на клиентите и, и очевидната оценка на потребителите на продукта. Удължена бе и продажбата на Windows XP за "специални случаи" като eePC компютри или такива с "по-слаба хардуерна конфигурация". Windows Vista е на път да се превърне в това, в което се превръща втория мандат на Буш за републиканците – фиаско, не виждано от години (поне от времето на DOS или втория мандат на Ричърд Никсън).

Нинтендо мачка наред

Интересно продължават да се развиват нещата при Game конзолите. Nintendo Wii е вече най-продаваната конзола във всички континенти и в 95% от държавите по отделно според VgChartz. Дори е продала повече от имащата далеч повече дистрибутори и 1.5 година преднина Microsoft XBOX 360 в Щатите. Нещо повече – печалбите на Nintendo са по-големи (конзолата дори не е и особено субсидирана, за разлика от Xbox 360 и PS3) на пук на притеснените опити за оправдания на Microsoft.

Днес Nintendo Wii държи малко повече от 45% от общия пазар на трето поколение игрови конзоли. При тези разлики в продажбите (Nintendo продава вече от няколко месеца повече отколкото XBOX 360 + PS3 взети заедно) Wii вероятно ще заеме около 50% пазарен дял до края на годината, ако не се случи някакво чудо, каквото в паниката се опитват да създадат и в Sony, и в Microsoft (Microsoft ще пуска WiiMote за Xbox 360). Всички прехвалени анализатори гледащи на кафе и предричащи спад на продажбите на Wii не по-късно от година след излизането му на пазара вече започват да анализират и изучават феномена наново. Защото това е единствената конзола държаща изключително стабилни и дори нарастващи продажби вече доста време след излизането си.

Nintendo публикува известно количество статистика от американските потребители участващи анонимно (отбелязали на конзолата си, че са съгласни тя да изпраща статистика по мрежата) и имащи постоянно Интернет. Та тези (под група американски) потребители са играли съответно (на най-интересните за мен игри):

WiiFit – средно по 9 часа и 14 минути играни на човек. 5.7 пъти пускана на човек. За около 2-3 месеца откакто е на пазара.

WiiSports – 24.7 милиона часа игра сборно в америка, 21.1 милиона сесии, 33 часа и 6 минути средно на човек, 28.3 пъти игра средно на човек. Това прави тази игра вероятно най-играната електронна игра в света.

Guitar Hero III – 10 милиона часа игра, 6 милиона сесии, 30 сесии на човек, 53 часа и 28 минути на човек игра!

Очевидно Wii продължава да разбива и не успеха му, а неразбирането на успеха му, започва да се превръща във феномен.

На крива рафинерия сивия пазар и бил виновен

Ето това не мога да реша как да го интерпретирам. В някаква далечна връзка с поскъпването на горивата е публикувано във всички вестници мнението на генералния директор на Лукойл – Емил Костурков изказващо следната информация:

• Основните според него компоненти подпомагащи повишаването на цената са акцизът (24%) и ДДС-то (20%), които били високи
• Имало сив сектор, който покривал близо една трета от пазара (30%)

Ще ми се да коментирам това по следния начин. Случи се да обиколя наскоро съседните ни държави. Ако се абстрахираме от Турция, където някой горива (особено дизела) бяха по-скъпи, отколкото у нас, всички други съседни държави имаха по-евтини горива. И ако приемем, че Румъния има достатъчно собствени източници на петрол и с това може да компенсира поскъпването на горивата на международния пазар, то в Македония, Сърбия и Гърция няма.

Ще ми се да направя сравнение между изказаното от господин Емил Костурков и ситуацията в Гърция.

В Гърция цената на бензина и дизела се движи около 10-12% по-евтино, отколкото у нас. Приблизително с 20-30 стотинки на литър. Като в тази цена Гърция слага 19% ДДС (нашето е 20%) и все още по-нисък от минималния за ЕС акциз – 26%, по-висок от нашия. И купуват петрола на същите международни цени, като нас. Макар че купуват петрол с по-високо качество от Руските източници, които се ползват у нас, който има по-голямо КПД за рафиниране. Следователно единствената причина, поради която може да се предположи тази осезаема разлика в цените на бензина у нас и в Гърция е повишен разход на производството тук или използването на по-скъпи или неефективни източници на петрол.

Когато разликата в цените на горивата е толкова голяма, особено спрямо страни, с които нямаме митнически контрол потребителите започват да зареждат и купуват от съседните държави. Както и от тях започва да се внася бензин с цистерни, за да се зареждат граничните бензиностанции. И да, този пазар е сив точно защото не е черен. Той не е незаконен. Защото ДДС-то и Акциза му са платени в държава от ЕС (на същото основание, с което ние искаме европейците да си плащат данъците у нас и за това намаляваме данъчните ставки). И за най-голямо нещастие на човека от Лукойл точно този сив пазар е облагородяващ, защото тази обратна спекула контролира повишаването на цените на горивата тук. Пазара трябва да е напълно свободен и конкуренцията, а не монопола и картелните споразумения да определят цените на стоките. И когато системата работи, а това очевидно се случва във всичките ни съседни държави, но не и у нас, цените на горивата са по-ниски.

Firefox 3 download day се отлага за сега...

Firefox3 download day трябваше да започне днес в 20 часа Българско време. Целта бе да се постави за 24 часа рекорд за най-изтеглян софтуер по интернет и за целта бяха подгрети около 5 милиона пропагандатора. Трябваше да бие предния рекорд на най-нужния и съответно най-теглен софтуер в света – Windows XP Service Pack 3. Днес в точния час аз получих E-mail, който трябваше да ми напомни да почна да тегля за компютрите си софтуера. Минутка по-късно опитах да тегля. Но системата за редиректване на заявките на Mozilla до най-близкия сървър се чупеше. Дори когато отидох на ръка там нямаше Firefox 3, а само Firefox 2.0.0.14. Току що прочетох, че кампанията изглежда ще се превърне в абсолютно фиаско. Работили са до последно по оправяне на някакви проблеми от софтуера до сървърите и броусера не е дистрибутиран по всички кешове, които е трябвало да ускорят тегленето. Отделно натоварването изглежда значително по-голямо от очакваното (дали и те като Столична община ще се оплачат от хакери) и малкото работещи сървъри са down или дават грешки. Кратко прес съобщение от трето лице казва че download day се отлага и ще започне да се брои не от 20 часа Българско време, а от времето, когато сървърите станат готови, когато и да е това. Така че сега седя и чакам, чакам да почне, та да изтегля...

Апокалиптика и цигански живот

На следващия ден след връщането ни в България (събота 31-ви Май 2008-ма) с брат ми и компания заминахме за Каварна на концерт на Апокалиптика. Последните периодично идват у нас и изнасят концерти, а ние с брата сме фенове от повече от десет години и не можем да пропуснем. За нас това бе първото ходене в Каварна тази година и така да се каже Кметъла Цонко го откри с една уважавана група.
Апокалиптика по същество представлява четирима млади челисти, които свирят музика създадена по скоро от 200-400 години (например Металика), с което показват, че виолончелото също е секси инструмент като китарата.
Ех, замислих се какво ли е било времето на Йохан Щраус Втори (от преди повече от сто години), когато той е бил секс символ? Представяте ли си го жени? Висок (за времето си), слаб, рошав и изпит млад цигулар, със секси мустак бухнал като след пране с бонукс, с потно чело съсредоточено свири на цигулка най-танцувалните и рипливи мелодии за времето си? Но спри сърце, току виж и моите крака се подкосили.
Ние по принцип рядко изпускаме концерт на Апокалиптика у нас. Предният път в зала Христо Ботев имаше само около 500 души, но това не им попречи да се кефят и викат като за 5000. А този концерт щеше да е безплатен (в известен смисъл, бензина е с пари) на централния площад в Каварна.
Брат ми е по душа убедителен мотиватор, та запалил и още един негов колега с приятелката му, да се присъединят към нашата скромна компания от мен, брат ми и Казана. Намерихме по-голяма от моята скромна кола (една служебна Зафира) и така заминахме.
Тръгнахме достатъчно рано (в Събота ако тръгнеш преди обяд си е достатъчно рано) и всички бяхме уморени. С брат ми се сменяхме да шофираме а останалата част от компанията си отспиваше в колата.

From apocalyptica

From apocalyptica

Като пристигнахме намерихме къде да паркираме, отидохме на централния площад, намерихме си стратегическо място и започнахме да чакаме. Не след дълго се появи и Апокалиптика.

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

В началото свириха песни от новият си албум. По принцип в миналото Апокалиптика правеха основно кавъри на известни метъл парчета на виолончела (Металика, Пантера, ФНМ и други), с което провокираха самите Металика да запишат албум с класически оркестър. Апокалиптика дори не ползваха барабани – всичко се имитираше с челата и звучеше много интересно и атрактивно. Така да се каже откриха класическите инструменти отново за цяло поколение младежи. След това обаче от квартета останаха само трима. Защото четвъртия реши, че ще прави метъл банда. След това Апокалиптика се сдобиха с барабанист (и това е класически инструмент) и винаги свирят с четвърти челист от филхармонията, който демонстрира винаги любовта си към музиката на отдавна умрели композитори с поведението и начина си на обличане. Последните им два албума са по-различни. Изпълнени са с известни певци, авторски парчета, твърда музика и много барабани. Някой от песните са си направо хитови и дори има един кавър на Дейвид Бауи – Heroes от германския му период.
Но разбира се на края засвириха кавъри на по-позната музика, за да може и незапознатите, незнаещи текстовете да се опитат да попеят.






Seek & Destroy - tова, което Металика отказаха да изпълнят у нас на предния им концерт:


Nothing Else Matters:



Винаги когато ходим на Каварна с брата спим на палатки. На любимия на брат ми Камен бряг. Любим защото е резерват и поради това за сега е свободен от презастрояване и български хотелиери. Но скоро, скоро…
Брат ми на Камен бряг си има програма. И тя звучи горе-долу така – пътуваш цял ден към Каварна, понякога с мотор. Алкохолизираш се. Гледаш концерт. Отиваш до тоалетната. Алкохолизираш се. Стигаш някак до Камен бряг. Влизаш в кръчмичката. Алкохолизираш се. Може да добавиш и две кебапчета. Отиваш и разпъваш палатката в тъмното бутайки се из тръните и светейки си често само с GSM. След това заставаш на вечния огън. Алкохолизираш се почти до изгрева. Ако не си заспал на място понеже е достатъчно студено отиваш в палатката. Където хъркаш за ужас на всички в близките няколко километра и си пърдиш за да стоплиш и създадеш атмосферата. Към шест седем слънцето е напекло палатката така, че вътре не може да се диша въпреки атмосферата и е време да излезеш, да намериш в просъницата най бодливия трън, да се проснеш на него и да си доспиш с алкохолен хриптеж и компания мухи винарки. Към осем-девет кожата ти те боли от изгаряния и тръните а и природата те е налегнала, така че се отива на „дървото” или в „тундра болшая” до тоалетна. По културните отиват в ресторантчето. Идва времето за сутрешното къпане на бабешкия плаж (така се нарича всеки плаж там, от който до горе може да се стигне и без нуждата от специално алпинистко оборудване – тоест и бабите евентуално могат да го направят). Там отиваш, подмиваш се, отрезвен от студената вода и други нужди те налягат. Нуждата от пържени филийки. Алкохолизираш се. След това обикаляш плажовете. На тях пиеш мента с мляко. После се ходи задължително на мидена ферма. Ядат се миди и се алкохолизираш. Отиваш на Тюленово да се изкъпеш в отпадъчните води. Алкохолизираш се. Намираш си занимание за вечерта (друг концерт?) и процеса се рестартира от начало. Докато не дойде времето да се прибираш в къщи. Интересното е, че въпреки, че звучи доста битническо, там почти няма скитници (всъщност не съм виждал такива). А хората, които познавам и съм виждал да го правят бих класифицирал като доста платежоспособни. Явно българският хотелиер е в състояние да пропъди българският турист до такава степен, че той би предпочел да спи на земята, отколкото да посети Слънчев Бряг например.
Камен бряг не случайно е наречен така. Това е едно високо поне десетина метра над морското ниво каменно плато с естествен природен газ (който са го превърнали във вечен огън) осеяно с ниски тръни и три храста, на всеки един, от които им викат дървото. Скалите към морето са си направо отвесни, а нощем става такава тъма, че не случайно по ръба е пълно с паметници на хора, които в алкохолната си просъница са се опитали да летят.
Преди да стигнем до там обаче търсихме известно време в тъмното едни петролни цистерни-филтри в Тюленово. Там има малко петрол и вода, която извира, в която петрола е разтворен. Чрез хитра и доста проста филтрираща система петрола се отделя а водата, която е доста топла се изхвърля от нещо наподобяващо импровизиран душ. Тази топла, леко миришеща на петрол и сяра тежка отпадъчна вода (в която шампоан се не пени) се къпят местните манговци, както и някой ентусиасти като нас, намиращи я за доста атрактивна. Някой дори успяха да си загубят обица и бикини. Водата е леко сериста и може да превърне всеки метален предмет в черен (окислява го) за секунди. Така че се отказахме да търсим обицата и заминахме за Камен бряг.
Там има и едно кръчме, където вечно се забутваме да хапнем, а някой и да се напият. Така и този път. Имаше много мотористи, варненски рокери, свириха на китара, с което предизвикаха и нашият спътник да се включи. Той им посвири, посвири, и когато вече бе почти утре ни изгониха.
След което отидохме според програмата да си разпънем палатката. Обикаляхме докато намерим най-твърдото, неудобно и трънесто място и разпънахме там двете си палатки, на светлината на фаровете на колата. Надеждата ни бе да си легнем и върху някоя змия, каквито там никак не липсват. Особено водни.
След това програмата изискваше да отидем на вечния огън, където се пи, пекоха се кремвирши, хляб, слушаше се метъл музика и богомолките ни нападнаха (една дори се изпече на огъня).
Когато стана достатъчно студено отидохме в палатката. В едната спахме тримата, а в другата двойката, която брат ми бе убедил да дойде с нас.

From apocalyptica

На сутринта след ритуала с тръните и тоалетната решихме, че ще ходим на бабешкият плаж за да се изкъпем. Както вече споменах бабешки плаж се нарича всяко място, до което може да се стигне, и от което може да се върнеш без алпинистка екипировка.

From apocalyptica

Тоест до там могат да стигнат и бабите. А под плаж се разбира участък от камъни, надвесили се над водата с по-малко от един метър. Ние бяхме първи, силно мотивирани да влезем у водата, която бе бистра като минерална такава. Слизахме доста дълго докато стигнем водата. Видяхме водна змия, след което малко я попреследвахме а тя усетила в какво се е забъркала положи невероятни усилия да се отърве от нас, успешно.
Брат ми и Казана се опитаха да се къпят и казаха, че водата била леко студена но ставала.

From apocalyptica

From apocalyptica

Аз ги гледах гледах па се прежалих и се пробвах и аз. В мига всичко ми замръзна. Пишката ми стана дори по-малка. На всичко отгоре се подхлъзнах и се проснах целия във водата. Температурата и бе около 10 градуса и аз през цялото време виках и се оплаквах, че ще си отмъстя страшно и ако спра да ги псувам това значи, че съм замръзнал крайно и да дойдат да ме извадят. Когато излязох въздуха ми се стори ужасно топъл и опитвайки се да оправя нежносиния си тен слушах как нашата спътница се оплакваше, че си е загубила бикините, с което се оправдаваше защо няма да се пробвала да влезе във водата и тя. И тъй като вчера случайно тя си намери сутиена в чантата на брат ми, ние естествено започнахме да я бъзикаме, че и бикините вероятно са там, кой знае защо.

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

Щом се качихме горе брат ми и казана почнаха като зомбита да повтарят „Пържени филийки… пържени филийки… и бира” та ходихме да ги видим тия ми ти работи. Обаче май не работеха. Та си отидохме в кръчмето.

From apocalyptica

From apocalyptica

Там някой пиха, други пяха, а група осемдесет годишни баби бавно се събра на по фантичка, вероятно да обсъдят цените на имотите в морските краища у нас, и да поздравят с 81-вия рожден ден другарката.

From apocalyptica

Както си му е реда после отидохме на Тюленово за да се изкъпем отново в отпадъчните води и аз да ги видя как изглеждат цистерните денем.

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

Конструкцията е много интересна, евала на тоя дето я е измислил. Понеже петрола е по-лек от водата се налива в една цистерна отгоре, а от дъното на цистерната излиза душ достигащ на височина малко под нейния горен край. Така това, което се излива от нея е това, което е най-тежката течност (сиреч водата) и същевременно ограничава количеството течност до височина на душа заради принципа на скачените съдове. На известен период от време някой само трябва да иде и да оттече от горния край петрола (за което си имаше друго кранче). Водата се филтрира на принципа на конвекцията и в нея остават само микроскопични капчици петрол, които не са се отцедили нагоре поради други закони на физиката :)
Аз естествено направих снимки.
След което отидохме на близо, за да може брат ми да ми покаже „кубчето”. Това е едно място с бетонен кубичен блок във водата между скалите, където морето се блъска със страшна скорост. Готино и дълбоко е за гмуркане и плуване, но много трудно човек се връща от водата на сушата обратно. А някой са се разделяли и с живота си тук блъснати от водата в скалите, за което не една паметна плоча свидетелстваше в околността. До там се стигаше по един стръмен път, където аз естествено се подхлъзнах и на принципа на лавината отъпках копривата и тръните надолу. След това мръсен и пълен с рани ходих да се изкъпя още веднъж на цистерната и заминахме на мидена ферма.

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

Мидената ферма е една наистина мидена ферма намираща се много близо до Каварна на едни остри скали. Има я от към началото на 90-те, а ние ходим там от близо десет години. Тя бавно се разраства, има си собствен ресторант и дори са си култивирали един микро плаж. Предлагат няколко манджи с участието на собствени доста пресни миди и някой риби. Ние там ядем рапанена салата, миди, мидена супа, препечен хляб с огромно количество хайвер и айрян. А някой се и доалкохолизират.

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

From apocalyptica

А после след обсъждане на сервитиорките, храната, македония, циганския живот и концерта се запътихме към София. Решихме да минем през южния път покрай Слънчев бряг заради по-дългата магистрала и за разнообразие. Тъкмо леко бе започнало да навалява, но щом минахме Обзор спря. Това се оказа и много добра стратегия, защото после четохме, че по северния път така е валяло, че едва са се придвижвали хората и са станали много катастрофи. При нас беше сухо и спокойно. А спътниците ни отново спяха. Както дойдохме така си и тръгнахме.

From apocalyptica

Чалга майстор

Говеждото ли ще свали Южно Корейският президент?

Четейки тази статия как поне 200000 (а някой казват 700000) корейци протестират и искат оставката на новоизбрания президент на Южна Корея – Ли Мюн Бак, на пръв поглед човек се замисля – заради страха от лудата крава ли толкова хора протестират? Определено не е така. Откакто бях в Южна Корея гледам на тях вече с други очи. Хората там живеят и то не безпочвено е неприятното усещане, че са американски щат. И откакто демокрацията, противно на американските интереси, започна да заздравява в Корея, а икономиката е във възход, който позволява теоретично на правителството да води по независима политика, огъвания по политически натиск отвън в полза на чужда икономика се приемат от местните доста тежко. За това Говеждото изяде главата на правителството. И е отворило уста да изяде главата и на президента. И иде да рече и на нашите властници да си опичат акъла. Защото това, което става показва политическото възраждане на Азия, и доказва твърдението на Сорос, че САЩ за последните 50 години сега е с най-слабата си външна политика и влияние.

Пътуване в Гърция и Македония

Поради някаква причина се случи по-миналата седмица да обикаляме семейно – аз, брат ми и майка ми през пътищата, по които са воювали или живели моите дядовци по майчина линия, което включва трасе през Гърция и Македония. А именно покрай Дойранското, Преспанското и Охридското езеро. Тези езера са разделени между Гърция, Македония и Албания. Дойранското е в Гърция и Македония, Преспанското е едновременно в Гърция, Македония и Албания, Охридското е едновременно в Македония и Албания. Поради това минахме доста от северна Гърция, както и доста от южна Македония (да не кажа цяла Македония), и имахме повод и възможност но не ни остана време да минем и през Албания.
Самото пътуване за мен бе интересно и ново. Майка ми разправяше забравени семейни истории, а ние гледахме как живеят хората, така както гледаме и животните у зоологическата градина.
По същество трябваше да заминем още през събото-неделните почивни дни, но понеже аз бях в Италия не стана. Тръгнахме буквално в момента, в който кацнах, и тъй като и в Италия Интернета не е на мода, аз така направих повече от две седмици без интернет. От тогава имам едно треперене на ръцете, едно свито у стомаха, леко ме наболява главата, въобще като човек дето не си е ударил поредната доза кафе или цигари навреме.
Като се върнах пък заминахме с брат ми буквално с пристигането си за Каварна на концерт на Апокалиптика (нали сме фенове), а работната седмица имах толкова много занимавки, че остана чак сега малко време да опиша за поколенията къде съм ходил.
Седмицата, в която пътувахме бе особена. В Македония се провеждаха предсрочни избори, а в България, Гърция и цяла Европа превозвачите протестираха срещу високите цени на петрола (ще дойде време, когато тия 135$ за барел, дето удари вчера, ще ни се струват смешно ниски). В Гърция имаше стачка на бензинджиите от бензиностанциите и гръцките шофьори бяха задръстили нашата граница за да зареждат у нас. Това естествено повиши цената на бензина у нас, а аз се притесних изключително как ще пътуваме в една такава Гърция, където няма къде да заредим. Положих известни усилия да намеря кола с 1000км преход на резервоар (сиреч дизелова), което се оказа невъзможно да бъде сторено резултатно от Италия, и в края на краищата заминахме с моята скромна кола, с 40 литров резервоар и 500-600км преход. Разбира се си купихме една 5 литрова туба, колкото за бог да прости, да полеем, ако стане някой сакатлък, напълнихме прескромния ми багажник с дрехи и най-вече храна за 10 дни (макар че щяхме да пътуваме само 5, майка ми и брат ми обичат да са запасени) и така без да имаме дори идея къде ще спим запрашихме по пътя.
Естествено, както Българските традиции повеляват, нямахме подготвени зелени карти или здравни застраховки (доколкото те са задължителни за Македония), и минавайки покрай Благоевград решихме да влезем да си направим. Случайно попаднахме на бюро на застраховател, случайно това бе нашият застраховател, и убеден съм напълно случайно в ранни зори поне документално бяхме у ред. Разбира се нямахме карти на Гърция или Македония, нито GPS, който да показва улици различни редките магистрали в тези държави, така че бяхме спокойни, че ще се ориентираме по табели и задължително ще се загубим.
Семейната стратегия изискваше да заредим най-късно в Сандански, за да не рискуваме нататък, където вероятно хиляди гърци се редят на опашки. В бензиностанцията там намерихме и търсените карти.
На границата нямаше много коли, нито опашки от зареждащи гърци (оказа се, че стачката на бензинджиите била приключила). Видяхме само няколко тира дето се въртяха в кръг около КПП-то с табелки „измамници” и „намалете акциза”.
Принципно минахме границата удивително лесно, и общият ни престой сигурно би бил под 10 минути ако семейното ложе не реши да посети тоалетна в ничия земя, и полицаите не решиха да проверят превнимателно една кола пред нас с Бургаски номер и 7 крайно препечени возещи се.
Паралелно в жегата обсъждахме водния проблем, който се заформя по света, и как специално европейска Турция и средна/южна Гърция се захранват от нашите реки и периодично се оплакват, че строим язовир нейде, или пък ги заливаме с вода. Извода бе, че ако някой скоро заформи война по нашите краища, то тя ще е за вода, а не за друго, и че ако една радост може да легне на сърцето на Пловдивчани и Благоевградчани е, че те пикаят директно у турските или гръцките усти.
За пореден път в Гърция ми се затвърди усещането, че една държава не може да бъде съществено по-различна от съседите си, и че ние сме си паднали баш на пъпа, тука на Балкански полуостров. Колкото сме криви ние, толкова са и те, и обратно. За да искаме да се оправим и ние, трябва да ги натискаме да се оправят и те.
В Гърция има една единствена магистрала (поне според нашите стандарти) и понеже е в единствено число, заслужава специално име, и то е естествено „National Road” или „национален път”. Тази магистрала по подобие на Магистрала Тракия или още по-добре Магистрала Хемус е повече картогравска отколкото действителна. Въпреки маркировката на картата по-голямата част от нея не е построена (освен от Тесалоники до Атина), въпреки огромните инвестиции, които се изляха за да бъде построена, за Олимпиадата. Аз съм бил в Атина точно преди и точно след Олимпиадата и мога да кажа, че Гърция все пак инфраструктурно е сериозно променена, макар да не е станала впечатляваща. Впечатляващото е, че изглеждат сравнително нормални сега, спрямо това, което бе преди (и в което сега се превръща България от презастрояване и алчност). Казано с други думи и на нас ни трябва една Олимпиада да ни оправи, ама няма да се случи докато съм жив.
Тук таме на картата разбира се има макрирани и други „магистрали”, но по същество (предимно) това представляват пътища с по две платна в посока, без аварийна лента, с ограничена скорост до 80км/ч и без мантинели. Тук таме и ние имаме такива, но поне честно сме ги отбелязали на картата като първокласни пътища.
По принцип природата в Гърция е каменна пустиня, освен в най-северната и част (границата с Македония, Албания и България), където по прилича на южна България. Феноменалното обаче е, че точно там където е най-хубавата им природа, не живее почти никой. В Гърция над 50% от населението е концентрирано в супер града Атика (който обхваща Атина и всичко около нея) и иде да ни рече в какво се превръща и София за България.
Ние обикаляхме гръцкия север и единствените живи хора, които виждахме бяха сто годишни баби, войничета по казармите и тук таме някой бензинджия. С някой изключения минавахме през мънички градчета но като цяло впечатлението се затвърди. Ориентирахме се по табели и разпити на войничета, които бяха доволни и на това да има с кого да си поговорят.

From Greece 26 May...

Първо естествено стигнахме до Дойранското езеро. Доста бързо се стига до него от София. Там моят пра дядо по майчина линия – Михал се е бил в Първата световна война под ръководството на генерал Владимир Вазов. Той е бил доктор от Плевенско, и е зачислен в плевенските части и там са отбивали атаките на французите (край Беласица). Като цяло са били разположени разумно по височините и са направили френският, сръбски и английски живот черен. Но в края на краищата армията е започнала малко по малко да се огъва, оправдавайки се с липсата на храна, оръжия и подкрепления, и французите са ни натегнали много яко. Което затвърждава за пореден път моето убеждение, че в последните 100 години няма война спечелена от държава с по-слаба икономика. Съвременната война е основно война на икономиките. Въпреки фактическата военна победа, България излиза от войната а държавата и тези региони са окупирани от чужди войски.

From Greece 26 May...

Та там при Дойран на полето е бил лагера на военнопленниците, където и пра дядо ми е бил, живял в невероятни унижения и глад. Франзуците са им викали изпаднали манговци на нашите, точно толкова колкото изпаднали манговци са били те, когато са губели битки. В Плевенско пра дядо ми е имал много деца, но и едно момченце – Любчо. Поддържал е желанието си за живот представяйки си как Любчо ще го наследи, как той като се върне от войната лично ще го изучи, за ръка на училище ще го води и т.н. е писал това всеки ден в писма до дома си, преживявайки всичките си ежедневни трудности в лагера. У дома обаче е било ужасен глад. Икономиката е била замряла. Жените едва са смогвали да извадят нещо от земята и идвали военните и другите бирници и им го прибирали. Принципа е бил от вашето село еди колко си мъже са отишли в армията. Значи вие им дължите издръжката (щото те са на купон) и бирника пристига за да вземе храна, пари и т.н. като за толкова мъже. Без значение колко от тях са били още живи или са военнопленници. Отделно от другите данъчни задължения. Да не говорим за болестите и другите проблеми, които са имали. Пра баба ми е нямало с какво да храни децата си. Никоя жена в региона не е имала. Семейните легенди разказват, че когато дошли румънските войници с предаването към тях на Южна Добруджа взели всичко, което видели и дори измели с метла хамбара и прибрали изметеното. И те са били толкова гладни, колкото нашите. Та пра баба ми е била изобретателна, събирала малко останало сено, кал, и ако е дал господ брашно, и е месила от това кална баница. И с това и кална вода е хранила децата си. Естествено, повечето измрели (слаба храна, слаба имунна система). Както и децата и на другите жени. А бирниците идели ли идели. Не само да си вземат, това което си мислели, че е тяхно. Но и да молят за още. Защото армията ни губела ли губела битки, и разходите и нараствали. Та един такъв бирник, герой от войната, жените просто не издържали и го пребили. Случили се прословутите женски бунтове, за които някой може да са мярнали едно изречение в нашите учебници по история. Умрял и Любчо. Пра баба ми не посмяла да пише на мъжа си. И Михал продължил с оптимистичните си писма, как ще изучи детето, как ще се грижи за него, как ще го направи човек.

From Greece 26 May...

Случило се на важен сръбски големец жена му трябвало да ражда, но имало страхотни усложнения. Като в приказките никакви доктори не могли да помогнат и отказали да се занимават. Казали му за докторчето сред пленниците (щото ако се изложи, няма страшно гневът на големеца да се излее натам). Пра дядо ми обаче се справил. Оживяла и жената и детето. Сърбина бил толкова щастлив, че искал да му даде пари и други екстри. Михал обаче не искал да вземе нищо. Само помолил за една шапка, която видял, дето много приличала на тези, с които тогава нашите деца ходили на училище. За Любчо, щото тази година щял да ставал първолак. Дори когато се прибрал в България и слязъл от влака, цялото село дето било на посрещането се видяло с него, но никой не посмял да му каже. С подобни истории са пълни повечето семейства от региона. Иди обяснявай що се мразим тука у региона. Заради безсмислени войни, за да може някой цар да си построи нов дворец на ново място.

From Greece 26 May...

Ние обиколихме езерото. Дори стигнахме до едно нещо, ужасно приличащо на сграда и плаж за детски лагер. От там стигнахме до водата, погледахме па си тръгнахме. Защото имаше още много места да посетим.
Чудехме се къде ли ще се случи да спим. Брат ми се бе подготвил – бе взел палатки, ако се случи никъде да не ни приемат, да ги употребим.
Северна Гърция е сърцевината на древна Македония. Това е едно царство дето кой ли не тука си го присвоява без особено основание, така както ние се пишем наследници на Траките (а те са изчезнали повече от 800 години преди нашето появяване, след което по региона е имало келтско, римско, гръцко, славянско, българско поселения). Това е едно племе появило се от по-късно преселение, отколкото са Гърците и Римляните, говорещо друг език (поради което класифицирано от Гърците за варварско). Те обаче са били изключително повлияни от древните Гърци и тяхната култура и език така както ние днес сме повлияни от Англо-Саксонската култура и език и се класифицираме по това „западна” държава. Македония е била значително по-напредничава от Гръцките градове. Тя е била като конструкция истинска държава а не толкова град с периферия. Особено след Филип II държавата и нейното устройство и армия са били значително развити и най-напредничави в региона. Целта на Филип е била да стъпи в Египет, и той бавно, разумно и прагматично е подготвял държавата си за това. Неговата преждевременна смърт поставя Александър II като негов наследник, който подобно на нашия Симеон първи, стъпвайки върху това което е създал баща му, завзема половината свят, с което дефакто унищожава държавата и я обрича на икономическа разруха и разпад. Генералите на Александър много вероятно го убиват (или подпомагат с отрова болестта му), армията се е разпаднала и бунтуваща още приживе, държавата вече се е разпаднала, а остатъците от Македонската империя постепенно биват завзети от други държави и най-вече Римляните.
И след цялата тази скромна история Гърците, Македонците, Българите а и други не знаят какво искат и какво правят. Гърците от една страна се оплакват, че Македонците са ги избивали и им викат варвари. От друга се гордеят, че Македонците са разпространявали тяхната древна култура на голям териториален регион. Днешните Македонци се барат, че са наследници на древните Македонци, когато не живеят там където е била столицата и държавата на последните, не говорят същия език, не изповядват същите религии и генетично нямат нищо общо. Дори ние се бараме, че имаме нещо общо с древните Македонци (едно регионче наречено Пиринска Македония), па да не говорим за древните Траки, като Орфей бе класиран в 100-те най-велики Българи!?!?!?!? (Като се има в предвид, че дори реалното съществувание на Орфей не е напълно доказано, можехме спокойно да класираме и Господ за най-велик Българин, след световното през 1994-та. Нали бяхме поставили и Кирил и Методи за Българи. Едничка утеха ми остана, щом Азис влезе в 10-ката).
Гледах едно предаване на Господари на Ефира, в което те тържествено се присмяха на Македонците, защото казали, че Клеопатра била Македонка. За смях на самите Господари на Ефира, това всъщност е напълно вярно. Клеопатра е Птолемейка (баща и е Птолемей дванайсти). Птолемей е генералът на Александър, който завладява и управлява древен Египет, и един от спомогналите за разпадането на империята на Александър, още приживе (а вероятно и един от спомогналите смъртта на Александър). За това и столицата на Египет по това време вече се е преместила в Александрия (наречена така неслучайно), а държавните документи се изписват едновременно на старогръцки и египетски – една важна причина, да можем днес да разбираме какво са писали по времето на фараоните. Така че да, за ужас на Господарите на Ефира, Клеопатра наистина е македонка и това не е никаква тайна. Дори се учи по история (интересно какво са учили Господарите на Ефира?). Друг е въпросът дали е „Бивша Югославска Република Македония” Македонка.
Та ние минахме през Пелла – столицата на древна Македония. От там от където Филип е направил най-силната и структурирана държавна организация на древното Средиземноморие (слагайки край на Гръцките и Тракийските царства), а Александър втори стъпил на труда на баща си, я унищожава чрез откровено луда военна амбиция и мания за величие. Макар да не можахме да спрем, самите останки се виждаха от пътя и бяха доста скромни на пръв поглед. От друга страна, основната част на града (както е било и с древният Рим) е била от дървени сгради, от които нищо не е останало, така че не можем да съдим директно по останките за величието на един древен град.
Естествено оглеждахме Гъркините по пътя и с брата бихме казали, че по-скоро не бяхме очаровани. Нещо повече, Гръцките жени ме мотивираха още повече да споря с всеки твърдящ, че Северна Гърция е населена с Българи. Каквото е трябвало, сме го разменили при размяната на населението. Нещото, което винаги ме впечатлява в Гърция е, че средния грък е дребен и слабичък, средиземноморски типаж. Средната гъркиня е далеч по едра от него и властна. Всеки път когато видя как тя влачи за ръка опъващите и се мъж и деца към църквата, ми става абсолютно ясно кой командва в къщи, и съм склонен да оспоря твърденията за ниската социална позиция на жените и в древна Гърция, особено като мотивацията за мъжете им да харесват хомосексуалната любов. Гръцките жени по-приличат на наследнички на Спартанките, които са били равностойни войни, и са изнасилвали мъжете си в първата брачна нощ.

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

На път за Преспанското езеро минахме и през Едеса, където спряхме за почивка. Според майка ми старото име на този град било Воден, и тук са живели много Българи изселени по времето на размяната на население. Определено се усеща разлика между южното и северното гръцко строителство. На север в Гърция къщите имат скосени покриви от камъни или керемиди, като за отбиване на сняг (какъвто те имат рядко).

From Greece 26 May...

По на юг къщите им имат плоски покриви превърнати в тераси, а площта на терасите е по-голяма от вътрешната площ. Явен признак за сухо и горещо време. Тъй като в Северна Гърция времето е по-скоро подобно на южното, някой хора интерпретират старите къщи с покриви като къщи на северни преселници, а именно Сърби, Българи и всякакви, по времето на Османската империя. В Едеса има стар център и той е практически 100% доминиран от такива къщи, изключително много напомнящ ми за стария Созопол (за който, както и за Ахтопол, Несебър и други, знаем че традиционното му население е Гръцко, и бабите и до сега си говорят гръцки там).

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Натюрморт с щипка

В Едеса има много хубави изкуствени водопади, които разхлаждат ужасната жега. Ние се спряхме в един музей точно на водопадите, показващ как водата може да се използва като участник в механична система, пихме газирана вода и други работи, а едно куче и една котка нападнаха краката ни.

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

На път за Преспанското езеро минахме през градчето с благозвучното име Флорина, където естествено се загубихме и поради това добре го разгледахме.

From Greece 26 May...

Определено мога да кажа, че от цялото пътуване най-много ми харесаха Преспанските езера. Те са резерват за гнездене на птици с подобно значение на нашето Сребърна. Всъщност доколкото разбрах дори са на същия прелетен път. За разлика от нас, където всеки резерват боде в очите на амбициозните кметове, гърците са го направили страхотно и си е направо удоволствие да го посетиш за радост и изгода на местните жители, които удрят далаверата от продажба на разни работи за туристи, особено сладолед.

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

Според майка ми, която е геолог Преспанските езера са тектонически, свързани с Охридското езеро (стоят на един разлом). И доколкото Охридското езеро е на прекомерно голяма площ, за количеството реки, които го захранват, както и чрез други химически доказателства, излиза че всъщност Охридското езеро се захранвало с вода на принципа на скачените съдове, през разлома (подземни пукнатини и пещери) от Преспанските езера. Това всъщност се оказа, че не е голяма новост за региона, защото по-късно установих по интернет, че не само, че повечето езера са свързани по подобен начин там, но дори има свързани такива прескачащи цяла планина.

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

Само по-малкото от двете езера се намира изцяло в Гърция. В него има едно островче „Агиос Ачилис” (Свети Ачилис?) до който има направен пешеходен мост, по който минаваш покрай гнездящите птици. Определено мога да заявя, че до сега не съм бил на място гъмжащо от толкова живот. А това включва дори хората и най-големите градове, които съм посещавал. Буквално всичко наоколо е живо. Видяхме змии, костенурки, гущери, земноводни, всякакви птици, всякакви риби, крави, насекоми, хора и какво ли не.

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Бенджи

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

На самият остров е пълно с манастирчета, както и останките на една много стара базилика, за която Гърците са написали, че е от 15-ти век, въпреки, че по начина на строеж изглежда по-скоро като от 8-10-ти век. Според майка ми, според някакъв известен гръцки археолог там е бил погребан цар Самуил, за който се барат Българи, Македонци, Сърби, Румънци, че дори и Гърци. Според майка ми за да не ставали скандали е било прието тази базилика да се броила за строеж от 15-ти век.

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

Отгоре на острова в Гръцки стил има монтиран огромен кръст, към който с брат ми уж се отправихме двамата, а измамен стигнах само аз (брат ми отишъл на друго място), и по паяжините и други свидетелства мога да заявя, че бях първият човек посетил го поне от година.

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

На връщане срещнах костенурчото Гошко, но се оказа, че докато стигна до брат ми, той вече бе заловил подобна костенурка, която кръсти Геновева и нямах с какво чак толкова да се похваля. Брат ми се оплака, че тоз който е рекъл, че костенурките са бавни явно не ги е гонил в жегата.

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

На острова има няколко стари къщи и хора, които живеят там по начин, който според мен не е променян с нищо в последните сто години, освен с появата на електричество и туристи.

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

From Greece 26 May...

Кравите на хората си обикаляха свободно и необезпокоявано да пасат наоколо и пееха на техният си език, шаренки, както и бяха с толкова напращели вимета, че ние решихме, че ужасно много приличат на фолк певици, та си ги кръстихме – Глория, Сашка, Ивана, Мара, Анелия, Десислава, Райна, Галена и т.н.

Между двете езера има малка суха площ с наредени високи колиби на колове за наблюдение (и отстрел?) на птиците. Там се бяха настанили някакви хора, а на нас колибите толкова ни приличаха на ловджийски, че все гледахме натам, да ни виждат, да не ни гръмнат случайно (а нарочно).
Определено бих казал, че тези езера са много хубави, никак не са далеч от България, от София до там се стига за около 3-4 часа, и в един ден човек може да отиде и да се върне, та ги препоръчвам на всеки.
Майка ми обясняваше по пътя кой каква къща бил имал там, коя наша народна певица била от този край и т.н.
След като се нагледахме на езерата тръгнахме за Македония.
Стратегията изискваше да заредим в Гърция, защото по Интернет бяхме видели, че в Македония цената на бензина е доста височка, а щом в Гърция няма стачка по добре да заредим там.
Освен това слуховете, че в Гърция бензина е по-евтин се оказаха напълно верни. Цените варираха между 15 и 30 стотинки по-евтино на литър от България, което ме наведе на мрачни мисли, имайки се в предвид как те успяват да имат толкова по-евтин бензин, при условие, че акциза им е по-висок от нашия (нашия още не е достигнал Европейските нива). Въпрос, на който някак си съм уверен, че представителите на нашата държавна власт и Лукойл все ще намерят как да ми отговорят.
Естествено прегледахме картите и стратегията как да излезем от Флорина и да отидем до границата, и съгласно традицията се загубихме и въобще не минахме по пътя, по който се канихме да минем. Така или иначе не беше лошо, пътьом минахме покрай една крепост, и намерихме бензиностанция точно преди границата, където една еманципирана гъркиня ни сипа и ни отпрати по живо по здраво.
Никога не бях минавал Гръцко-Македонска граница преди, да не говорим, че не бях минавал външна за ЕС граница с личния си автомобил, така че бях леко изнервен. Гръцки митничар въобще нямаше, а Гръцкия полицай ми прегледа документите и ме пусна точно за 20 секунди, 15 от които търсеше под масата нещо, което си беше изпуснал.
Обнадежден пристъпих при Македонската гранична полиция. Там обаче работата не бе толкова лесна. Нямаше ни запетайка, ни ръбче, което да не бъде много внимателно огледано от моите документи. Както ме огледаха мен и спътниците ми превнимателно, с изпитващ поглед, казващ „аз знам, че крадете, ама кажете ми кво крадете?”. Винаги дълбоко съм се удивявал на ония хора, дето твърдят, че Македонският език бил Български, а те много добре си го разбирали. Полицаят ми зададе пет пъти някакъв въпрос, и на края го помолих да го каже на Английски. Видимо ядосан той ме пита на езика на ингилизите къде отивам, аз си казах рецитала, получих си документите и заминах на митническа проверка.
Митничарят ми зададе три пъти някакъв въпрос. Аз го помолих да го каже на Английски. Той ме накара да си отворя багажника и после ме попита – „Защо искаш да говорим на Английски, не искаш да говориш Български ли?”. Замислих се, той може би иска да каже, че Македонския е Български. Или пък иска да ме подведе аз да го кажа, и после бой у затвора. Или пък си мисли, че говори Български, дето сигурно е учил за дълги години служба, и аз сега да му разваля хатъра, казвайки му, че не го говори ама въобще? Реших да се измъкна от отговора и казах „говорете по бавно и сигурно ще ви разбера”. Митничаря поиска обяснение какво има в нашите торби, и брат ми, със завиден казармен тренинг по диалекти, цигански и македонски излезе и му обясни всичко.
И както влязохме в Македония, се промени всичко.
Во Македониjа все е Велико! И сите са Юнаци! (ударението е винаги на първата сричка!)
Аз съм бил и друг път в Македония нееднократно. Даже съм прилагал следния номер – карам с колата си до границата. Минавам я пеша. От другата страна хващам такси до Скопие и на връщане по същия начин. На времето бе по-евтино от зелена карта. А какви работи могат да ти разкажат таксиджиите, не можеш да си представиш.
Македонските таксиджии обичат да казват „Нашите жени може да искат да са принцеси и да са люти, но за сметка на това са грозни”. След което следва тирада, какъв зор трябвало да положил македонския мъж, за да си легнел с македонка, и как това ама въобще не си струвало. Добре, че София е наблизо, защото само „тоз, който не е одил у Софията, само той не е рутил бугарска мома”. Нашенките били дашни и добре настроени, особено към чужденците, без значение били те американци или македонци. Винаги следва допълнение, от история, „истина ви казвам, заклевам се” как нашият шофьор отишъл в Студентски град в еди коя си дискотека, заговорил се с еди коя си мома, и тя след пет минути му правила свирка в тоалетната или някъде си. За сравнение в Македония, той трябвало да и купувал цветя, да я изпращал до тях, да я държал за ръка, и да се запознаел с родителите и неопределено време преди това.
А другият популярен лаф бе един виц, дето се били събрали мъжете да направят перфектната жена. И взимали там гърдите на Бриджит Бардо, краката на София Лорен, дупето на не знам си коя си, и на края добавили „е те толковка” (и туй се показват стиснати страшно палец и показалец) македонка „за пеня”.
Като цяло след известно наблюдение от страни, ние с брат ми сме склонни да се съгласим с изказаното от Македонските таксиджии. Македонските жени никак не са впечатляващи. А според брат ми са си направо дебели и страшни. И определено са люти и кресливи. Още от малки. Видяхме една според мен на 12 дето се дереше с цяло гърло да гълчи през 100 метра очевидно нещастното си гадже. От тогава съм леко глух с едното ухо. Веке ми е ясно що сите песни дека се пее за Македонско девойче, дека е юбаво, са се алкохолни. Без достатъчно алкохол няма как лиричния герой да си представи македонското дейвойче, такова каквото е описано в песните.
А това „за пенята” съм имал възможност да го забележа дори у жени с много далечна македонска нишка у нас. Има нещо вярно в него. Силно емоционални, люти и вечно недоволни. Не че и македонските мъже не са такива.
Ние трябваше да стигнем до Охрид, където майка ми имаше и някаква геоложка конференция (на принципа три в едно), която трябваше да посети. Но очевидно бе вече доста късно (макар с минаването на македонската граница в посока север ненадейно часовият пояс се смени с един час, и вече не бе 23 а само 22 часа. В цяла Югославия времето е трябвало да бъде според часовника на Тито).
Та трябваше да си избираме къде да търсим да преспим. Вариантите бяха три – в Битоля, в Ресен или в колата. До Битоля стигнахме бързо, но някак си ни хвана страх. Бе мрачна нощ, а наоколо тъмни и забрадени субекти обикаляха улиците. До преди десетина години в Македония почти не е имало Албанци. Но когато Сърбите започват да ги гонят американците предлагат на Гърция, България и Македония да ги приемат. Майка ми, завидна Костовистка тука тупа с ръка и казва „ако едно нещо трябва да му се признае на Костов, то е че не прие Албанците у нас!”. Гърците явно също не ги приемат. И така Македонското население нараства с около 400000 души. Така че днес там дори се говори да се променя конституцията, държавата ще става федерална, Албанският език е вече официален, ще бъде официален и в парламента. Ето как за няма и 10 години естеството на една държава може да се смени благодарение на политиката на някоя външна сила. Американците обаче грешки не правят. При тях всичко е процес, а в процеса, може да има калибрация в една или друга посока. Та в името на калибрацията, те прилагат една стара и доказало се неуспешна метода, приложена за първи път неуспешно в Корейската война, след това неуспешно във Виетнам, след това неуспешно в Колумбия, Панама, Африка, два пъти неуспешно в Ирак, и сега и в Македония, да видим колко успешно. Става въпрос за затворените, охраняеми центрове, в които се концентрира етнически/религиозно различно население, за да може да бъде по-лесно „опазвано”. Центровете трябва да бъдат физически на голямо разстояние по между си, за да не могат да се съединяват, и далеч от граница с държава, в която подобно население доминира, поради същите причини. Идеята е проста – да се пазим от тия дето сме ги освободили. Защото народната любов, особено към освободителите, както и бай Тошо е казал, е нещо страшно. Ще плащаме пари на местните, да интегрират тия компактни гета, генериращи поради изолацията си бедност и престъпност, а когато това не става, отговорността си е изцяло тяхна, на местните, и ще им се караме. Политиката ни си е винаги у ред.
Та в Македония са заделени три центъра, които са постепенно населени с Албански емигранти, и къде насилствено, къде доброволно са като цяло обезселени от Македонци. Това са Тетово, Битоля и центъра на Скопие (и Матка). Далеч от Албанската граница (където почти няма албанци). Тук там има и някое малко село, но рядко. А всички населени места около споменатите са с компактно друго население. Което е допълнителен показател, че направо са ги превърнали в откровени гета.
Та в Битоля все едно си в друга държава. Преобладаващите надписи са на още по неразбираем за мен език. Решихме, че дори да няма друго, няма как да се разберем ако намерим хотел, и по добре да не търсим, а направо да си пътуваме за Охрид, и ако намерим по пътя, намерим. Ако не, ще спим в колата.
Подминавайки Ресен по околовръстното видяхме Мотел, спряхме там, разбрахме се да преспим за 50 лева на вечер (още нямахме идея от цени). Мотела бе общежитие населено както изглежда от семейства живеещи в него с години. Доста мръсен, с обща тоалетна и баня на етажа за около 20 стаи, като женската не работеше. Сутринта разбрах какво е да си член на многодетно семейство и да сте се наредили с часове на опашка за тоалетната.
С радост си заминахме за Охрид. Там естествено не можахме да намерим хотела където бе конференцията на майка ми. Обикаляхме два часа около него, докато най на края осъзнаем, че не може да е друг. Вътре нямаше свободни места, но за сметка на това ако имаше, преспиването щеше да ни излезе около 100 евро на вечер. Брат ми, дърт евреин, с шотландска кръв и габровски корен, роден в шопско, реши че първо трябва да обиколим наоколо, да видим какви са цените, и след това да ходим в този хотел. Оказа се, че почти никой хотел не работи, така извън сезона, освен едни, които бяха доста далеч макар и на по нормални цени. Обаче брат ми се спазари с директора на един от хотелите да ни настани в неговата вила, която бе доста близо до хотела, в който майка ми имаше конференция, и така срещу 63 лева сборно, за трите нощувки на трима ни, ние се сдобихме с етаж от вила, двор и с поглед към езерото, почти там където ни трябваше.

From makedonia 27-...

В Македония официалната валута е денар. Курсът към момента бе около 60.3 денара за Евро, или около 30-31 денара за лев. Обаче на всякъде приемаха долари, евро и дори левове, на доста разумни курсове, и обмяната на пари бе направо безсмислена. Можеш да си плащаш с левове.
Цените в Македония са еквивалентни на Българските. Някой неща са малко по-скъпи, други малко по-евтини, но като цяло, ако се абстрахираме от цените в Банско, по морето или в центъра на София, цените там са същите като у нас.
За сметка на това комуналните им услуги са по-скъпи, имат телекомуникационни монополи, и Интернета е декоративен.
Когато човек влезе в Македония не може да се отърве от усещането, че е минал през машина на времето. Там всичко е точно така, както бе у нас през 1998-ма година. Като закон и манталитет. Дори езика им звучи малко старовремски.
Пълно е с чеиндж бюра, а вътре седят огромни, плешиви субекти, с черни очила. Рекламите на Интернет гласят „в Македония над 80% от потребителите ползват dial-up, искате ли да кажете край на постоянното набиране на телефони и да сте закачени непрестанно за Интернет? Купете си от …”. Интернета е толкова бавен, колкото никога у нас не е било дори по времената на Dial-Up-а. Ползвах ADSL от няколко места, но не видях някаква особена разлика. Трудно правих и 3KB/sec, с огромни загуби на пакети и прекъсвания. Само сайтове намиращи се в същия доставчик работеха относително бързо, но не и между доставчиците. Ако се абстрахираме от монопола, те дефакто си нямат работещ пииринг.

From makedonia 27-...

В Македония почти няма автомобили. А малкото, които има са предимно удивително стари. И то нямам в предвид колата мечта и на всеки българин – Голф 1, с пернишки номер и кора от яйца на задната седалка. По скоро имам в предвид фиат, рено и застави от 60-те и 70-те години, спрямо които Фолксваген костенурка класик, изглежда ултра модерна и голяма кола.
Македонците ни казаха, че акцизите и митата там са толкова големи, че и за пет лева да си купят кола в чужбина, тя пак става много скъпа докато стигне до тях. За сметка на това пък са пълни с мотопеди и моторчета и бръмчат с 20 км/ч наведени все едно са с 200.
Човек трябва да иде в Македония, за да разбере как все пак са се отразили реформите на България, въпреки негласното парламентарно и извънпарламентарно политическо обединение и мощно лобиране от представители на така нареченият едър бизнес в стопирането им.
Манталитета на Македонците (а и на Сърбите) също е доста изостанал спрямо моите разбирания. Сред тях дори тече това, дето го имаше и у нас през 2005-та година, приказката че като влезем в ЕС и ще потекат едни париии. Когато ходих миналата година в Сърбия един полицай ми каза, че ние сме добре в България, европейците ни дават милиони, и ме пита аз за какво съм похарчил моят милион. Македонците са със същите вери. Завиждат ни ужасно и ни питат за какво си харчим милионите. Как да им обясня, че още е спорно да се определи дали сме взели повече пари от ЕС отколкото сме дали. И влизането в ЕС имаше по благотворна роля върху смелостта да правят корупция нашите властници, и чуждите инвестиции, отколкото реално да сме взели някакви пари лично.
Но иначе са готини хора, много подобни на нас. Класически балканци. Бохеми и алкохолици. Смели и пенещи се в кръчмата, слаби на дела.
Брат ми изпаднал в спорове за глупости алкохолизирайки се една вечер с нашият домакин. Те учат историята си по един начин, ние по друг, интерпретирайки погрешно едни и същи факти.

From makedonia 27-...

Те се оплакваха значи, че ние сме им били откраднали кирилицата и сме си били присвоили Кирил и Методии твърдейки, че са Българи. И специално Охридци от това ги избива много на чест и много ги боли, щото все пак там са живели и тримата – и Климент, Наум и Ангеларии (и техните манастири стоят около езерото), отишли там след като са били прогонени на църковен събор от нашите (не желаещи да се гърчеят толкова, макар ние да обичаме да казваме, че не сме ги прогонили – те са си били тръгнали сами, с поръчение).

From makedonia 27-...

А Кирил и Методий ги броят за свои Българи, Гърци, Македонци, Сърби, Поляци, Украинци, Руснаци и кой ли не. Те са светци и за Ортодоксалните християни и за Католиците. И за тях пушек се дига. А фактите са прости – били са византийци, далечни наследници на трона, което според тогавашната традиция е изисквало един да бъде възпитан за свещеник, а друг за политик, защото ако нещо се случи да поемат държавата. Макар че ролите им са разменени (Методии е бил нарочен за политик, а Кирил за поп), спрямо желанието на душите им (Методии е искал да бъде поп, а Кирил политик). Те са следвали до последно семейни Византийски (а не Български) политически цели, което в частен случай за момент е съвпаднало с обърналият се наш интерес. Далечният славянски произход на Методий е спорен и се дължи на предположение за произхода на майка му, и факта че той е направил превод на евангелието в който е употребявал малко повече думи, отколкото би могъл да научи на пазара (където са учили славянски в техния край) в славянската област, която е управлявал. Както и това, че той е говорил северно славянско наречие, а тамошните (но и нашите славяни, заедно с македонците и сърбите) са били с южно славянско наречие, което пък дава основание поляци, румънци/молдовци, словаци, украинци и руснаци да твърдят, че е много по-вероятно майка му да е имала северно славянски (руски, румънски, украински, полски) произход. Въобще има толкова основания за спорове, около вероятността да имат в края на краищата крайно минимална родова близост с един или друг славянски корен, когато се пропуска абсолютно безспорният им византийски имперски род и глаголишките заемки в азбуката (всъщност азбуката е Гръцко-Латинска, тази, която така и така се е употребявала във Византия по това време), преводите и налаганата от тях политика. Освен че баща им се казва Лъв, истинското име на Кирил е Константин, и той едва в края на живота си го променя на Кирил. От съвременна гледна точка те са по скоро от рода на съвременните Гърци, Румънци или Италианци, отколкото Македонци, Българи, Сърби, Руснаци, Поляци и всякакви. А и ние не употребяваме тяхната азбука, въпреки, че е наименувана по Кирил. Първата употреба на азбуката, и приложението и е било политическо – за въвеждане във Велика Моравия (северно славянска държава на територията на съвременна Полша, Чехия, Словакия и Унгария, като се заговорихме за северно славянски диалекти). Но по политически причини Кирил и Методии не отиват там (могат да заплашат престолонаследника – за това друг път). При промяната на решенията и гоненията от франките, чак тогава някой (Наум, Ангеларии, Сава, Горазд и Климент) идват и у нас. А след това отиват и в Македония. Около Климент Охридското езеро.
Та въпреки очевидно неистината, което и дете у България да бутнеш и да питаш какви са Кирил и Методии, то ще каже Българи. В Македония ще ги нарекат Македонци. В Румъния Румънци. В Русия са Руснаци. В Гърция Гърци. В Словакия Словаци. И всеки вади смешни основания. Ех, писна ми вече. После иди се разправяй с Македонците, да се тръшкат и тропат с крак, че ние и те се лъжем сами и взаимно. Кирил и Методии дори бяха номинирани за 100те най-велики Българи. Защо не номинирахме и Клинтън, се чудя? Нали ни прие в НАТО? А Горбачов за перестройката, защо не го номинирахме и него? Да не говорим, че те са направили повече конкретно за България, и имат подобен Български произход като споменатите, повече отколкото Джон Атанасов, също номиниран, за който съм писал преди.
Та първият ден решихме да отидем до манастира на Наум, където прословутия Свети Наум е и погребан. Той се намира почти до границата с Албания, от южната страна на Охридското езеро. Там обаче ни прихвана един негов адаш и ни покани да се повозим с лодка и след като преговорихме цената за качване и слизане от лодката, се качихме а той ни разходи на доста интересни места.

From makedonia 27-...

Охридското езеро бе изключително тихо. И въпреки, че македонците се оплакваха колко било мръсно, според Българските стандарти бе върха на чистотата. На места се виждаше на повече от пет метра дълбочина. Македонците се оплакваха, че количеството риба било доста малко последните години, не било така както било преди години, но отново според Българските стандарти, там гъмжеше от живот с повече риба от прехвалените ни рибарници.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

Местните се бяха притеснили сериозно, че се чуват слухове, че Българи щели да строят хотели край Охридското езеро, а те вече знаят (имат и видими доказателства – Банско, Слънчев Бряг), че където Български строител е минал трева не расте.

From makedonia 27-...

Противно на Българските традиции имаше една лодка водолази, които са били наети от държавата да изследват езерната флора и фауна, качеството на водата и защо рибата така е намаляла. Ние обикаляхме около тях, а аз ги снимах как се гмуркат.
Наум ни каза, че езерото по принцип било доста дълбоко. Най-дълбоката му част е близо 300 метра, а средната дълбочина 150 метра, която се достига много бързо от брега, за под стотина метра – толкова е остро.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

Нашият лодкар ни води до един остър нос, където имаше скрит много древен и изоставен параклис. Аз бях решил да мина да го огледам, но той ме спря и ми обясни, че не трябвало да минавам през параклиса, щото съм мъжко, а легендата гласяла, че ако мъжко мине, обръща резбата. За женско нямало страшно. Явно не само католическите попове са изложени на рисковете на професията, да обърнат резбата.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

След това ни води да ни покаже от къде извира водата, която пълни езерото. И стигнахме до цепнатини и пукнатини, от които се спускаха дребни изворчета, които се вливаха в него. Човека си извади една бутилчица и си наля вода.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

След това ни води до таен параклис, в гората скрит, който е бил изсечен в скалите, но достроената част се е разрушила и са останали само скалните рисунки. Бил е строен 9-ти век. Точно когато „нашите” хора са идвали насам.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

Когато лодкаря ни остави, огледахме манастира на Наум. Той бил построен до извор на светена вода, дето лекувала всякакви болести. Майка ми научно ни накара с брата да се умием в извора, въпреки нашата съпротива. В манастира най-интересното бяха едни фазани, живо доказателство до какви живото-застрашаващи крайности могат да достигнат мъжките, заради жени. Брат ми каза „о, красива птицо, попей ми”, фазана гордо се намести и мощно каза „миияууууу”. След което решихме да си ходим. Фазанките бяха далеч по скромни и незабележими.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

Естествено нападнахме един ресторант. Ядохме риби, кебапчета и други работи. Брат ми пи „Шопско”/”Скопско” и се прибрахме.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

На следващият ден огледахме Охрид. Той е малък град, незабележимо по-голям от Созопол и в много отношения приличащ си с него, но с една ключова разлика – има далеч по малко нови и грозни хотели. Ако Созопол си имаше крепост, нямаше да мога да ги различа въобще.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

В Охрид има един голям хълм, влизащ остро в езерото, на който се намира старият град, античният град и крепостта. От едната страна на хълма в ниското е кея, стъргалото и великият булевард Тито. От другата страна на хълма е плажа. Също като в Гърция, в Македония буквално на всеки 50 метра има чешмички. Човек може да пие вода и да се умие в жегата. В България също има много чешми, но вода не тече. Тя се бутилира. Или пък градските чешми са спрени, за да намалят с 0.01% онези 80% загуба на вода в канализацията, за които общинари и концесионери полагат страшни усилия, да не решават.
В Охрид старият град е много лесен за обикаляне, защото е много малък. Още от кея/стъргалото има един плакат карта, тръгваш по него и след около 500 метра ходене си минал всичко.

From makedonia 27-...

Пътьом минаваш през няколко църквета, музея на хартията, музея на древната история (в който има гръцки, римски и по-ново македонски творения), качваш се на параклиса на Климент, слизайки от него минаваш през крепостта, а на слизане от нея през Амфитеатъра. Музеят на древната история е в Робевата къща, дарена от богатия Робев срещу правото му свободно да се изсели, след като е бил хванат да заговорничи срещу държавата (в полза на България). В къщата има родословно дърво проследяващо мъжките му наследници и къде живеят. Те са в Сърбия, София, Гърция и на всякъде по Европа.
За завършек влизаш в кръчмите на кея. Целият процес трае с много усилия и флегматичност около два часа.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

Крепостта и Климентовата църква са възстановени и си личи (по едни метални подпорки за разпределяне на тежестта) къде е оригинала, къде довършването. До тях има разкопки на други църквета и древни сгради, и бе направено много интересно с едни мостове, по които можеше да се движиш и без да пречиш да гледаш какво копат тия от долу.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

Имаше и много деца водени групово по музеи и забележителности, чието поведение бе хаотично следващо водача като на риби в рибно стадо.

From makedonia 27-...

После ходихме да огледаме някой скални манастири от другата страна на езерото, до албанската граница.
Естествено се загубихме и стигнахме до самата гранична зона. Където майка ми нападна едно войниче да го пита как да стигнем до манастирите. Войничето се панира, вероятно от това, че от месеци си говори с човек, и ни пропъди на обратно. Там срещнахме едни други граничарчета, които вече ни упътиха и влязохме в манастира.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

Където стигнахме някога е имало скален манастир. Но около него са построили друг, по-голям. За да видиш скалния, трябва да влезеш в големия манастир, и то се получава като матрьошка. Не е скъпо, струваше два лева. Вътре се предлагаха всякакви „манастирски” алкохоли произведени от поповете по време на дългата им служба в полза на господ. Всякакви алкохоли. Стотици. Замислих се, нали пиянството е грях? Ето как си осмислят живота тия попове – грехоупадат а после се молят. Сиреч за да има смисъл да се молят, трябва да са грехоупаднали. За да грехоупаднат (сиреч да се напият), трябва да се молят. Въобще дай му на човек повод да се алкохолизира. Оправдание винаги ще се намери.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

На излизане от езерото се появиха едни огромни лебеди. Без да се изправят бяха на моят ръст. А след тях плаваха едни малки лебедчета. Докато бяхме отгоре на попското кейче, лебедите ни следваха и крякаха. Ние им хвърляхме хлебец, който те ловяха още във въздуха. Аз реших да се направя на истински мъж, и да сляза при тях да им подам от близо.
Щом като го сторих обаче, те се наежиха, надигнаха се и станаха още по-огромни, отвориха си човките и започнаха да съскат като змии, при това настъпвайки уверено и тактически издържано обкръжавайки ме. Като истински български войн аз веднага им хвърлих хлебеца и си плюх на петите. Важното е, че не са ми пленили знамето. За сметка на това научих много. Например че лебедите имат зъби в човките си. И са злобни.
Прибирайки се минахме през Струга, където имаше политически митинги по случай предсрочните избори, които трябваше да се провеждат този уйкенд. Партии говорещи си на различни езици, противостоящи митинги, и автомобили от които се подаваха размахващи хартишки и знаменца войводи имаше на всякъде. Аз коментирах свободно, а брат ми ме пляскаше през ръцете да мълча, че тука сите са люти и у политиката са се големи юнаци. Напрежението бе голямо, а после брат ми се оказа прав. В Македония по тия избори са се стреляли не на едно място. Дори в Тетово се поубили.
Вечерта вечеряхме на кея в Охрид а в далечината големият кораб минаваше.

From makedonia 27-...

На следващият ден с брата закусихме на едно отдалечено кейче и гледахме как баща и син ловят риба, както и слушахме крякането на жабите.

From makedonia 27-...

После посетихме Прилеп и по-специално Марковата крепост. На оня Крали Марко дето казват, че сучел дорде можел, а и след това (дай боже всеки му), за да освободи цели три синджира роби. Какъв Юнак само! Сразил тогавашните шиптъри – църни арапи.
Прилеп е леко грозен град. Прилича на град организиран около влаковата гара, като у нас Лом. Брат ми го оприличи с цигански град, въпреки че не видяхме цигани вътре.
Над него има хубав манастир на Свети Архангел Михаил, а по пътя към него ясно указание „ТИТО” и „ВМРО”, с петолъчка. Манастира го почистваха, което допълнително ми вдъхна увереност, че Македонците определено не са Българи.
Естествено по пътя за крепостта се загубихме. Всички ни казваха – много е лесно тръгнете на там, ние тръгвахме и оп, уличката запушена. Най на края едни момчета от „Авто перална” ни упътиха точно, като един човек каза – карайте само по тоя пат, чак до крепостта е се асфалт. Е, асфалта свърши скоро, а крепостта никаква я нямаше. Моята офроуд Хонда Сивик изкара още малко по камънаците, но на едно място, където пътя стана прекалено песъчлив, спряхме, обърнахме колата, и продължихме нагоре така както и магарето прави – на кракомобил.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

Доста път нагоре бихме докато стигнем до крепостта. Която определено е по-голяма отколкото бе дори външната крепост в Охрид. Но не бе възстановена. Имаше бункери, неприлични надписи и миришеше на тоалетна. Отгоре на крепостта, сложен нов кръст. Явно някой го е страх от нещо. Защото ако нямаше страх, нямаше да има нужда от кръст.
Противно на общо приетото мнение, тези крепости не са обграждали населените места в миналото. Те са били резерва, а населеното място е било някъде на близо. Когато се зададе опасност, велможата, жените (щото какво ще прави един велможа без жени?), децата и малка гвардия са влизали вътре. А мъжете са отивали да ги тепат.

From makedonia 27-...

From Натюрморт с чехъл

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

Специално Марковата крепост бе удивително голяма. Явно населеното място Прилеп е било доста голямо и то.
Ние тръгнахме да го обикаляме след което с брат ми се разделихме. Той реши да се катери до кръста по класическият път. Аз пък си помислих, че има и по кратък макар и по отвесен маршрут. Което се оказа измамно, стигнах на два метра под кръста но имаше отвесна стена и след известно двоумене дали да не се пробвам все пак за два метра, реших че ще си мина по класиката, и се отказах.
После се разходихме малко из Прилеп, по снимахме стари автомобили и си заминахме. Вечерта вечеряхме на кейчето, на което и закусвахме, тъй като на брат ми цените много му харесаха там.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

На следващият ден по план програма трябваше да посетим Матка (един язовир и скали, подобно на Кърджалийският язовир у нас) и след това Скопие.
Преди да си тръгнем си поговорихме с нашите хазяи на по кола и кафе в техния хотел. Майка ми за да разчупи леда каза на жената на хазяя „Виж ти каква хубава булка”, а той веднага се засегна „Е, па я да не сам грозен?”.
Те ни обясниха за живота, птичките и пчеличките. Казаха, че по принцип идвали много Българи ама не чак толкова. Предимно от Благоевград. Обясниха ни тях най ги подкрепят политически Сърбия, след това Турция, след това Русия, а уж ние им се пишем приятели а хич не правим нищо за тях и се сърдим. Оплакаха се от шиптърите. Не от албанците, с които се разбирали добре от години. А от ония сръбско-албански шиптъри дето не работят и увеличават престъпността. След като обсъдихме политиката заминахме по пътя за Скопие.
Лично на мен започна малко да ми писва от Македония. Единственото нещо, което може да се види там бяха люти македонци, албанци и манастири. Всеки манастир – забележителност, ако ще да е два на два метра. Започнах да се чувствам, че съм тръгнал на религиозен туризъм.
В Македония на картата има отбелязани много магистрали. Но повечето им магистрали са като Гръцките – три лентов път с две пресечени маркировки. Абсолютен смях.

From makedonia 27-...

Почти няма автомобили на междуградските пътища.
Единствените по-истински магистрали започваха от Скопие и свършваха на около 30-40 км от него. По принцип в бивша Югославия е имало ред – всички магистрали са отивали в Белград. Така и в днешна Македония единствената по-реална магистрала започва от 30тина км преди Скопие и заминава за Белград.
Знаем че в Европа има три начина на заплащане за пътищата и магистралите. Първият е чрез пътен данък, например през акциза на бензина – както е в Германия. Така чужденци и местни не трябва да се зорят по границите да се чудят как да плащат. Вторият е чрез винетки (както уж официално е у нас, Австрия, Румъния, и много европейски държави). Третият е чрез Тол такси по магистралите (както е във Франция, Италия и други). Е винаги има и четвърти път – Българския, в който се заплаща всячески – чрез данъци, акцизи, винетки, и закона току що бе променен да разрешава и тол такси без автоматично да отменя винетките, защото министъра обеща, че ако не забрави щял да отменил винетките с наредба. Ние винаги сме шампиони по иновациите.
Та знае се, че у нас ще се минава на тол такси по магистралите, защото те ще са частни (на концесия), и няма друг начин, по който лесно и сравнително точно да се определя колко точно пари трябва да получават концесионерите. Макар че нашите концесионери ще бъдат защитени с минимален доход. Ако не получат достатъчно от такси, държавата ще им додава. Сладко е концесионерството дори на километър магистрала. Да се неначуди човек що близки до една или друга партия хищни строителни предприемачи след като построиха върху всяка песъчинка хотел сега натам са обърнали взор. Какво ще се занимават с капризни туристи, когато държавата може да им е длъжна?
При тол таксите аз специално съм наблюдавал две решения за тол будките. Едното, което аз наричам Френско и второто, което наричам Италианско. И въпреки, че и двете държави са „жабари” и „охлювичари”, не знайно защо винаги Италианците намират все по разумното и прагматично решение от Французите, когато трябва да решат някой проблем. Казвам го защото Македонците са избрали по-лошия – Френски метод, а ние също като тях имаме свойството от торбата с п… да извадим к…, тоест гарантирано да изберем по-лошото решение. След което някой наш големец се появява по телевизията и с приспивен глас мъдро го оправдава, с изречение носещо абсолютно същия смисъл като „Егати държавата, щом аз съм и министър!”.
Та какъв е Френския метод – на определено количество километри – да речем на всеки 30 км има построени тол бутки, където хората спират и заплащат фиксирана такса за следващият участък.
При италианският метод – на всеки вход взимаш билетче. На всеки изход от магистралата пъхаш билетчето си в автомат, и той ти казва колко трябва да платиш за изминалото най-късо разстояние между входа и изхода. Магистралите им са скачени така, че се прехвърляш от една на друга без да минаваш през тол будки.
Македонците са избрали Френският метод. Което значи, че на точно 20 км има тол будки, на които плащаш за следващият 20 км участък. Това носи следните недостатъци – не можеш да караш бързо, защото непрестанно трябва да намаляваш. Винаги се редиш на невероятни опашки, защото дори да има автомати (а в Македония автоматите се наричаха бай Слободан, кака Станка и т.н., които допълнително забавяха движението), скоростта на опашката зависи от бързите реакции на плащащите. Потребителите заплащат повече отколкото трябва (това концесионера няма да го приеме за недостатък, но аз като платец го приемам), защото изхода от магистралата се намира някъде между две тол будки, а ти си си платил за целите 20км, а не за 10.6км например.
Италианският метод е много по ефективен – има опашка само на излизане от магистралата и само там. Понеже задължително трябва да има автомат за отчитане на разстоянията, хората си имат RFID и чрез тях се идентифицират без дори да спират на изхода, а парите се извличат от кредитните им карти, с които са регистрирани. При прехвърляне от магистрала на магистрала не се минава през будка. Средната скорост на движение по Италианските магистрали е по-голяма – заради липсата на будки на всеки 20 км и опашките, които те влачат. Отделно заради спестената логистика и персонал по будките много бързо италианците са започнали да пестят и разходи. Отделно италианците замерват средната скорост на влизане и излизане (заради билетчетата) и ако надвишава определена, автоматично те прибира полиция.
Очевидно Италианският метод е значително по-добър и ефективен. Което сякаш гарантира, че нашите ще изберат Френския. Като в Македония.
Изключително досадно е да спираш всеки 10 минути и да плащаш. Абсолютна глупост. И понеже магистралата започва на около 30 км от Скопие, дефакто плащаш като за 40км.
Ядосвайки се и псувайки дори и само поради факта, че климатика не може да работи ефективно, защото непрестанно трябва да сваляме стъклото стигнахме до мястото където пътя през едно албанско село се отклоняваш към Матка. Там от езерото Треска са направили много интересен язовир. И е едно от последните места в Европа където е наблюдаван брадат орел. Макар и това да е било толкова отдавна, че радост би налегнала на сърцето на всеки български строителен предприемач от вероятните черни новини.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

Самите скали са много интересни. Ако човек се загледа те са сякаш изкривени и нагънати на фльонга, което е много интересен показател за геологическата активност там.
Язовирът е много впечатляващ. И невероятно чист и дълбок. Имаше метър показващ дълбочината и можеше да се гледа свободно на поне до 6 метра дълбочина. Тук там се виждаха едри риби, които като чудовища се подаваха от тъмното и после бавно се гмуркаха обратно. Ние походихме малко, пихме по една кола и заминахме за Скопие.
Скопие ужасно много прилича на София. Същият хаос. Същата мърсотия. Същите бит пазари населени с тъмни субекти. Същите мостчета Борисовчета над улиците. Блокове в стил Младост и Дружба също полу-разпаднали се. Разбира се когато Скопие се е сринало от земетресение преди 30-40 години, едни Японци са им построили едни блокове, които още изглеждат като нови. Явно има начин, но много таен за нашите строители.
Ние естествено търсехме Самуиловата крепост, или така нареченото Кале. Лесно бе да се открие. То е точно между джамията и бит пазара. Но трудно уцелихме пътя, по който да завием. Така най-ненадейно влязохме в центъра на Скопие. Който бе все едно съм в друга държава. Мигновено езика на който се говореше се смени. Надписите също. Бяхме уверени, че ще нацелим и граничари, та си приготвихме и задграничните паспорти. С много въртене се измъкнахме а брат ми не ми даде да снимам. Кой знае после как щяха да ни съдят, че сме снимали гранични секретни зони.

From makedonia 27-...

Самуиловата крепост е възстановена и прилича на парк. След кратка разходка, влязохме в центъра на стария град и седнахме в едно заведение да ядем. Направо ни натъпкаха с традиционни манджи, от същия Турски произход както и нашите. Ние гледахме наоколо и снимахме минаващите.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

Когато дойде сметката, се оказа малко по-голяма отколкото очаквахме, и аз трябваше да изтичам до менячница да обменя пари. Не се чувствах притеснен, тъй като наоколо имаше менячници на всеки 5 метра. Обаче какво да видя – всички менячници отворени но празни. Една, втора, трета, единадесета подред – все празни! По едно време гледам една празна и отворена, а отпред двама играят табла. Викам си, излезли са навън заради жегата, и отивам към менячницата с надеждата, че те ще ме последват. И вярно единия става и вика – „ти къде”? Аз – „ми не работи ли?”. А той със знак ми показва – „не чуваш ли, не работи”. И аз се заслушах. От джамията някакъв имам се дереше. Явно всички менячи са дълбоко религиозни и когато трябва да се молят се молят, макар да извършват реално забранената от корана дейност – лихварство. Сигурен сам, че златаря Зоран, Волен и Джа-Джа ще се съгласят с мен. Само те работеха.
В момента, в който молитвата свърши и менячите се появиха, обменихме пари и решихме, че е крайно време да си ходим в София.
На път за София се тръгва по една магистрала където на едно място тя се разклонява на две – едната заминава за Белград, а другата за Титов-Велес. Ние трябваше да тръгнем за Белград и малко след това при Куманово да се отклоним към София, след като сме си платили естествено за повече път отколкото сме минали по магистралата.
Тоя Титов Велес има специално значение за моето семейство. Там дядо ми Ангел е бил по времето на Втората световна мобилизиран и разпределен за началник на гарата. А нашите войски са били окупирали региона. От там са минавали влаковете и са се преразпределяли, с ония евреи от Солун, дето ние уж не сме ги били изселвали към концлагерите (щото уж не сме били заинтересовани да премахнем най-големият етнос там, за да може Българският да нарасне по количество), и само се оправдаваме с германците, дето уж ни били накарали там ама не могли да ни накарат у нас (за уж едно по-малко количество) и т.н. и т.н. Та влаковете са били страшни. Хората са били натъпкани вътре като животни. И еврейките от влаковете са се предлагали дори само за малко вода за децата. Семейните историци не споменават каква е била сгодата на дядо ми, но той заедно с още един човек тайно носел вода и храна на тия уж не изселвани евреи. Единственото коментирано по въпроса е факта, че като го разкрили началниците на дядо ми го разпределили за разстрел. И той се е отървал някак с връзки и подкупи на късмет.

From makedonia 27-...

From makedonia 27-...

Пътя към София е удивително скучен. И почти няма никакви коли по него. Само малко преди границата се минава през едно населено място наречено със звучното име Крива Паланка. Явно престоят в Македония ни се беше отразил зле, защото брат ми започна да посвиква с македонките и дори заяви, че тия по-близо до нашата граница били по-хубави. Като цяло с братото се съгласихме, така или иначе с повечето гласували в региона, че най-хубавите жени в региона са в Сърбия.

From makedonia 27-...

Бях се подготвил да посрещна най-мързеливите митничари на света – тези на Българо-Македонската граница, по която така и така никой не минава.
Обаче аз съм късметлия. Винаги като мина граница и започва ритуала по смяната на смените. Някой ми обясняваше, че имало фиксиран час за това. Не съм съгласен. Минавал съм в 6 сутринта и е имало смяна. Минавал съм в седем вечерта и е имало смяна. Минавал съм в 10 часа сутрин и е имало смяна. Тук бяхме в 19:30 и митничарите се сменяха, и имаше голяма опашка от роптаещи тираджии, уверяващи ме, че вече чакат, чакат, вече час, тази процедура официално отнемаща 15 минути. Каквото и да ми казват, аз съм уверен, че си имат съгледвач. Той ме следи кога наближавам наша граница и задължително урежда точно тогава да се сменят. А смяната – това е страшно нещо. Трябва да се разменят златните печати, да се изпуши цигарата на мира, да се изпие ободряващото кафе и да се сложи ред с достатъчно викане на натрупания в промеждутъка хаос. Това че могат да се сменят по отделно и не едновременно гишетата е революция още не посетила нашите земи. А и както споменах вече, сме си паднали на пъпа, щото като видят, че нашите приключват смяната, сърбите и македонците почват те тяхната, за да ударят комбинирана почивка. Не ме интересува кой как казва, че се падат смените. За мен винаги се падат така.
Та след като изчакахме ободряващото кафе, цигарата на мира и размяната на златния печат, дойде и нашият ред да минем. И след още малко вече си бяхме в България.
Още от границата се усеща разликата. Колите стават повече и по-нови. Пътищата по-широки и по здрави (учудващо, нали?). Според брат ми и жените стават по хубави. А полицаите са се наредили за по пет лева тук таме. От време на време на забелязващ се от далече черен знак се вижда и някоя картонена полицейска кола. Дори решихме, че следващия път като ни спрат катаджии за да ни искат пари и ни зададат задължителния въпрос „и кво ша правим ние сега?”, с брат ми за славата ще отговорим „ми кво да направя? Помислих те за картонен полицай!”
Софийските задръствания ме увериха за последно, че сме си дошли у нас. А след няколко часа трябваше да заминаваме за концерт на Апокалиптика в Каварна.

Bill Gates vs Steve Jobs

Какви мерки е необходимо да се предприемат, за да бъдат защитени децата в онлайн пространството?

На 7 Май 2008-ма година ми зададоха въпрос за списание .Net така както и на куп други. Въпросът бе:

Какви мерки е необходимо да се предприемат, за да бъдат защитени децата в онлайн пространството?

Десетки проучвания и доклади показват, че милиони деца се излагат на ненужен риск, като оставят личните си данни видими за всекиго в различни сайтове и социални мрежи. Дали е необходимо да се въведат извънредни мерки, за да предпазим подрастващите от потенциални опасности?

Изискването бе да се отговори в 300 знака, за да може мненията на различните хора да бъдат поставени заедно в списанието. Един вид викторина.

Аз обаче не мога да се огранича само в 300 знака(приказлив съм, какво да се прави) и изпратих доста по-дълъг коментар. Естествено го съкратихме, но след преминаването на уважителен период към списанието, реших да пусна тук пълният отговор, който им изпратих. Ето го и него:

Здрасти,
Аз и предния път ти казах, че не мога да се огранича само в 300 знака по такива злободневни теми. Ето ти мнението ми изразено по възможно най-краткия начин, който се сещам.

….

Въпреки преобладаващото в медиите мнение, децата не са по-лошо защитени в Интернет, отколкото на улицата или в училище. Нещо повече, те са доста по-добре защитени в Интернет, отколкото на всички други места. За да бъде едно дете физически наранено му трябва физически контакт, а Интернет няма как да го осъществи за сега. Интернет ускорява комуникацията между хората, и там децата могат да научат неща, по-рано отколкото родителите са планирали, но за мен това е принципен проблем на родителите и възпитанието, а не на интернет. В края на краищата децата са жертва на една от най-жестоките цензури и лъжи, съществуващи на земята, при това световна конспирация (дядо коледа, религии, тайни за възрастните, парите, секс, приказки). А нарушаването на цензурата (което така и така се случва, децата си говорят), много родители интерпретират като душевно нараняване, и огромна опасност. На кой обаче, родителя или детето, не е ясно. Вярвам че ще дойде времето, когато след еманципацията на мъжа и еманципацията на жената, децата също ще искат еманципация. Тя дори се случва – те се развиват в много отношения по-бързо, каквото всъщност значи думата еманципация. През 80-те години в България, заради телевизията се дискутираше дали децата са защитени гледайки телевизия. Като решиха, че не могат да намерят добро решение цензурирайки телевизията напълно, се предложи да се учи сексология в училище. През 90-те се дискутира дали са защитени от списанията и вестниците. Десет години по-късно дискутираме дали са защитени от Интернет. А след десет години ще дискутираме дали са защитени от мобилните телефони. Истината за мен е, че не се мъчим да защитим децата. Мъчим се да защитим родителите, да не се налага да отговарят на въпроси, на които сами още не са си намерили отговор. Всичко друго е форма на оправдание. Някой казват (допълват) – педофилите търсят децата по Интернет, момиченца се самоубивали от нещастна любов по интернет и т.н. и т.н. Но педофилите намират децата и в Католическата църква (спомняте ли си американските скандали, и папата сега на посещението му в САЩ?). Не само в секти и по интернет. Някой ги намират и по телефона (фиксиран, мобилен). Намират ги и с обяви. И на улицата. Намират ги в клубове, не само компютърни или дискотеки, а дори спортни, по корабо или ракето моделизъм. А издирваният от Интерпол педофил е бил учител, та значи ги намират и в училище. Дори да спрем интернета, няма да спрем педофилите. Тях ги е имало преди него и ще ги има и без него. Защото не интернета прави педофилията, не е достатъчно условие за да бъдат наранени децата, не е дори необходимо условие за да бъдат наранени децата (спомнете си в математиката необходимо и достатъчно условие). А момиченца са се самоубивали от нещастна любов откакто свят светува, който е чел „Опасни връзки" знае, че това се е случвало масово и стотици години преди да се появи Интернет. И то не по по-различен начин отколкото става и сега. Какво да направим, да им забраним да се влюбват ли? Само медията не е достатъчна за да се постигне нещо, било то положително или отрицателно. Тя е само инструмент. Тя само транспортира информация. Там децата могат само да научат нещо, което не желаем да научат (и да разчупят семейната цензура) или да кажат на повече хора, нещо което не искаме да кажат (да издадат семейните тайни). Това ли е всъщност това, което ни плаши? Казвам го, защото преди да решим дали децата са защитени е Интернет, трябва да решим от какво точно да са защитени. А аз не съм убеден, че сме го направили. Ако се плашим от слабото им съзнание, това е по-скоро отговорност на родителите. И те трябва да се вземат в ръце и да покажат ценностите и разликата между добро и лошо на децата си, за което така или иначе трябва да им създадат рефлекси и в реалния свят. Мен обаче много повече ме плаши това, че в името на „защитата на децата", от нещо, което аз не мога да се съглася да е опасно, или дори и един промил от това, с което тия деца така или иначе се сблъскват всеки ден (насилие в семейството, училище, лъжи, опасни улици, замърсена околна среда, тотален стрес и т.н.), а по-скоро бих го класифицирал като полезно помагало, и успокоител (по-добре децата да са на компютъра отколкото в кръчмата), някой се опитват да оправдават въвеждането на ограничения и механизми на контрол разпростиращи се далеч извън пазенето на децата от тази така и недефинирана конкретно опасност, класифицирана сега просто като Интернет. И така нежно и плавно да започнат да ни пазят и нас. Като децата. От истината.

Концерт на Кис в София

Бях две седмици в чужбина и не остана време да пиша, да не говорим, че нямах достъп до интернет. За това ще пусна няколко кратки със задна дата набързо.

Първо – бях на концерта на Kiss в София на 16 Май 2008. Аз по принцип не съм им чак толкова голям фен, но те са известни с добрите си концерти и ние с брата естествено отидохме.

Концерта бе добър и на стадион Академик. Някой пишат, че е имало 15000 души, но аз лично не мога да го повярвам. Определено имаше повече хора отколкото на прословутия „20000 концерт” на Слави Трифонов на същия стадион, но чак 15000 души… Други казват 12000. Аз мисля, че бяха по-скоро 10000. Така или иначе това не е важно.

Аз лично очаквах повече от този концерт, но все пак бих казал, че става. Той бе по случай 35 години на сцената. Ние с брата бяхме в средата, точно срещу сцената, на няколко метра от нея, долу в публиката. Би трябвало там звука да бъде най-добър, но особено в началото той бе отвратителен. Подгряващите имаха по-добър звук.

Естествено като концерт на Кис, имаше много фойерверки, „лазери, пушеци, концерт” и конфети. Добре започва сезона на рок концертите. Както чувам, как се продават билетите за концерта на Металика, ме тресе надежда, че у нас рок концерт ще бъде най-посетения концерт, след концерта на Лепа Брена, който очевидно ще е рекордьор още дълги години.

Направих малко снимки и клипчета с GSM-а, които прилагам.

(имам и други, но понеже Google Video се бозяви нещо, ще ги пуска по-късно)