> So as far as I'm concerned, "disclosing" is the fixing of the bug. It's
> the "look at the source" approach.
Между другото, и може би няма да харесате каквото ви казвам, тъй като вие сте фокусирани върху сигурността, една от причините, поради които аз отказвам да се мъча с целия този цирк около сигурността е това, че аз си мисля, че той прославя, и следователно окуражава лошото поведение.
Хората занимаващи се със сигурността се изкарват като „герои”, сякаш тези, които поправят нормалните грешки не са важни.
В действителност всичките тези нормални и скучни грешки са много по-важни, просто защото са много повече. И аз не мисля, че някоя впечатляваща дупка в сигурността трябва да бъде възхвалявана или обгрижена повече отколкото някой впечатляващ случаен краш поради лош locking.
Хората на сигурността са често от този вид черно-бели хора, които аз не мога да понасям. Аз си мисля, че тълпата около OpenBSD е група маструбиращи маймуни, които толкова много се концентрират върху сигурността и правят от това толкова голяма работа, че почти си признават, че нищо друго няма значение за тях.
За мен сигурността е важна. Но тя е не по-важна отколкото всичко *друго*, което също е важно!
Днес като бродих из интернет научих следната история. Станислав Петров е един от тези хора, за които може да се каже, че има лична заслуга за да няма трета световна война. Това което той е направил може да звучи дребно, но лично на мен ми се струва, че прави човека голям, точно поради мотивацията и начина, по който самият Петров го описва.
Той е бил многообещаващ офицер наблюдаващ току що активираната Съветска сателитна система за ранно предупреждение от атака с ядрени между континентални ракети. И то във време в което е имало провокации от двете страни, свален над Съветския съюз уж заблудил се южно корейски самолет с американски сенатор, и очаквано мащабно Натовско учение наблюдавано с подозрение, че може да се използва като предлог за дислоциране на сили за „военен удар”.
Системата е рапортувала на Петров атака с една междуконтинентална ракета, а след това е показала още четири. Единствено и само по пътя на логиката и прагматизма, без наличието на каквато и да е странична информация Петров е обявил предупреждението за фалшиво и така премахвайки масираният автоматичен Съветски отговор е спасил светът от Ядрена война. При ясното съзнание, че ядрените/водородни бойни глави могат да дадат около 30% дефекти (мръсна неефективна активация или тотална липса на такава, това е определено несигурно оръжие, а споразумението за забрана на ядрените опити като цяло не позволява усъвършенстването на активиращия механизъм, една от причините между впрочем и Русия и САЩ да искат да се направи промяна за определени „изследователски” изключения) е очевидно че един първи удар би бил изключително масивен със стотици, поне половината от наличните ракети, с много повече от една насочени към стратегическа точка. Взимайки това в предвид Петров е игнорирал алармата на автоматичната сателитна система и не я е рапортувал като такава, а я е отбелязал като фалшива. По късно се е оказало, че слънчеви ефекти могат да „измамят” системата, и това е било коригирано. Петров не е бил награждаван, нито наказван за решението си, както и е бил преместен на друг пост. Известен период от време – към десет години инцидента се пази в тайна. Така той се нарежда до останалите няколко човека спасили света от огромна катастрофа игнорирайки дефектни и фалшиви предупреждения на различни системи и в САЩ и в СССР.
Лично мен обаче най ме впечатлява мнението на самият Станислав Петров по отношение на инцидента. Той не се счита за герой заради това си решение. Всичко което стана нямаше толкова голямо значение за мен, това беше моята работа. Аз просто си вършех работата, и се оказах правилният човек на правилното място, това е всичко. Моята жена не знаеше нищо по въпроса 10 години. Пита ме „Какво точно направи?”. Аз и казах нищо, че нищо не съм направил.
Една доста честа случка, направо парадоксална, но факт, който аз мога да потвърдя от личен опит и опит на приятели - глобявания от КАТ да иска да го глобят, а не глобяващия да иска да глоби!
Гледайки разни US Cops шоута започвам да си мисля как точно се осъществява контрол на пътните или патрулиращи полицаи? Защото на всеки му е ясно, че корупцията не сме я измислили ние. И че я има и в най-добрите семейства и демокрации, и то в мащаби, каквито единичните случаи (например семейство Буш и казуса Енрон) са с по-голяма стойност отколкото целия БВП на България. И там борбата с корупцията е като цяло неуспешна, макар да се опитват, докато у изглежда сякаш и опит не се прави, и това дразни очевидно не само нас гражданите но и ЕС. Защото или е безпомощност или нежелание и непукизъм, като определено и двете са лоши. И принципно корупционни изпълнения има обратно пропорционално на контрола. За това и по принцип корупцията стои почти безнаказана на високо ниво във всяка държава, без значение каква се бара (с изключение може би на Скандинавските и свръх религиозните държави) просто защото там контрола е най-слаб поради "интереси свързани с националната сигурност". Но знаем, че корупцията сред ниските редици в държавната йерархия са слабо разпространени в някой държави. Например в САЩ знаем, че много дълго време въпреки опитите Мафията е трудно корумпирала дребните полицаи. Разбира се истинската причина за това е била по скоро расистка - различия между религия и произход на основните съставляващи мафията и полицията по това време, но все пак? Дори днес се знае, че е много трудно да се даде подкуп на уличен полицай в САЩ. А не е като заплатите да са им високи. И те имат проблеми и те протестират.
От телевизионните полицейски шоута разбирам, че практически всяка полицейска кола има камера, аудио запис и черна кутия. А всички полицаи са задължени всяка проверка да извършват пред камерата, за своя лична безопасност, и за борба с корупцията. Та се замислих - каква е тая глупост, необяснима, да слагаме камери по училищата, вместо да сложим в полицейските коли? Изключително очевидно е къде е по-големия смисъл.
Явно не само аз си падам параноик и теоритик на конспирациите. И Путин заяви като мен (макар че той по скоро с цел провокация), че Грузия е подкокоросана за конфликта от американската администрация в полза на предизборната кампания на Мак Кейн. Подобно твърдение може да се види и от по дългосрочните изяви Обама, Буш, Мак Кейн, както и рязкото стесняване на разликата между Обама и Мак Кейн след започване на конфликта и почти при тоталната липса на вътрешно политически новини. Разбира се страстите са още горещи и никой не мисли трезво. Ще минат поне 50 години докато започнем да имаме някакво единно и ясно виждане не заключено от секретни документи защо това, което се случи се е случило наистина. Истината може да се окаже най-изненадваща и случайна. Като подпомогнатата от мафията предизборна кампания на Кенеди. А може и никога да не се разбере. Като причината за убийството на Кенеди.
Прилагам втори клип, този път след приключването на и на междусъюзническата война, партиятае направила цял втори войнишки паметник в селото. Но прасето на Пурко го изяде, и сега той е намерил решение на въпроса, та да не се изложат пред господин новият депутат Токмаков (Обратното на името на предния Тутмаком). Новия депутат държи реч:
А малко по-късно и търсения от селяните виртуален депутат господин Кънчо държи реч:
http://www.techcrunch.com/2008/08/27/transcoding-is-not-a-crime-says-court-in-veoh-porn-case/ Транскодирането (например конвертирането на видео файлове) не е престъпление реши съд по делото "порното на Veoh". Това решение (дано се запази) и това дело са доста ключови, защото по идея казва, че конвертирането на файлове и частните му ефекти като премахване на DRM или Watermarking не е престъпление само по себе си, без наличието на изрична умишленост за всеки отделен случай. Ключовият момент както и за всяко друго дело е умишлеността, без нея няма престъпление.
Правило ли ви е впечатление, че при някой Интернет доставчици в България торентите особено ако се теглят от Peer-и от чужбина са значително по-бавни напоследък, или направо не работят?
Много интернет доставчици се опитват и у нас по подобие на Comcastда прихванат торентите и да ги забранят или лимитират по скорост. Това разбира се не се нрави на всеки истински потребител на Интернет, дори и само поради факта, че някой просто ей така налага приложни ограничения. Някой ISP-та използват доста интелигентни продукти за целта (или използват L7 application класификация под Linux, която е доста мощна), но специално тези, които са базирани на по-глупавите продукти за откриване и ограничаване, като например Cisco SCEмогат много лесно да бъдат прескочени. Bittorrent протокола вече има доста под варианти и е много трудно да се познае само по първи пакет с фиксирана сигнатура, каквото по естество е engine-то на Cisco SCE. Достатъчно е просто да конфигурирате bittorrent клиента си да използва криптиран протокол или някоя по-нова версия (а не 1.0) на торент протокола и всичко заработва отлично и не може да бъде хванато от прости устройства.
Ще покажа как да се направи това на uTorrentно по подобие става и на всички други торент клиенти.
Стартирате uTorrent и отивате на Options->Preferences->Protocol Encryption и там избирате на Outgoing опцията Forced. Можете да отбележите като разрешено приемането на legacy connections ако искате некриптирани сесии да идват към вас (но специално това ще коментирам някой друг път).
Няма по-добра реч за политиката илюстрирана от речта на господин депутата Тутмаков и събитията около нея в този филм заслужаващ да бъде гледан от всички Българи – „Господин за един ден”, показващ непреходността на ценностната система на депутатите и селяните у нас, поне за последните 100 години. Лично на мен тази сцена от този филм ми е една от любимите, и ми бе особено модно да я показвам на приятели и познати, когато бе на власт НДСВ. Особено след поредно връщане на някой имот на царя, изградено и поддържано със средства на данъкоплатците.
Ето и речта на Тукмаков(Тутмаков):
„Скъпи госпожи и господа! Този паметник, който ВИ издигна НАШАТА партия е символ на скъпите жертви, които ВАШЕТО малко, но героично село е дало на майка България! И АЗ, който също съм излязъл из народните низини и съм закърмен с ВАШИТЕ мъки и неволи тържествено ВИ заявявам – НАШАТА партия ще предприеме най-решителни мерки за да можем да излеземе най-после от това тежко положение, в което се НАМИРАТЕ! Защото ВИЕ сте тия, които работите и плащате данъци! За да издържате НАС управниците, министрите, войската и даже него, ЦАРЯТ! Вие сте значи ГОСПОДАРИТЕ, а ние сме ваши СЛУГИ! СЛУГИ му трябват на народа, а не ГОСПОДАРИ!”
Треснало ме е едно мощно разстройство, всичко ме боли и леко като да вдигам и температура. Станал съвсем като във вица, да не смея да се изкашлям дори, ако не съм в тоалетна. Вчера сигурно съм из посредничил на 10 литра до заслужената им почивка, но някак си все още ме напъва. Така се обезводних, че вече знам какво е да си възрастен – отидох в тоалетната, душата иска, но тялото е слабо. Нищо не се случва. Макар моята виагра да може да бъде каквото и да е ядене и пиене, аз за сега се въздържам, и подреждам пътя си така, че да съм винаги на 10 секунди разстояние от тоалетна. Което си е сложна математическа и стратегическа задача, изискваща внимателно проучване на наличните ресурси и коти, в посоката на мястото, което искам да достигна. Трябва да отбележат и тоалетните по BGMAPS или по навигаторите, защото иначе значително усложняват живота на човек опитващ се да създаде богу угоден алгоритъм и програма по въпроса.
Разни приятели ми предлагаха – алкохоли, запичащи лекарства, витамини, антибиотици, но аз съм убеден (и с малки проби доказах), че само ги премествам в тоалетната.
Наблюдавайки от страни поведението си в този кризисен момент, започнах да си мисля, че разбирам от къде всъщност се е породило поведението на джентълмените и дамите във Великобритания. Всичко, което са правили може да бъде обяснено с тежко разстройство. Което най-вероятно е дошло от така или иначе суровата храна, която ядат (рохки яйца, живо месо алангле, пържен боб за далекобойност). Например:
Джентълмените и дамите се движат бавно и достолепно.
Джентълмен никога не тича, той само забързва крачка. Така е, ако се разтича от друсането какво ли може да се случи…
Джентълмен никога не си позволява да се разсмее. Нито да киха или кашля. Най-много едно леко и симулирано покашляне, като опасно предупреждение към останалите джентълмени какво може да им се случи…
Джентълмен е винаги учтив. Всяко нарушение на равновесието може да има миризливи последици!
Джентълмен никога не псува! Както и не говори високо! Пристягането на диафрагмата за да извикаш псувнята както си му е редно може да има и странични ефекти…
Джентълмен никога не застава в гръб на друг джентълмен. Много е опасно един джентълмен да се стресне…
Джентълмена стои прав в градския транспорт. Няма как да посмее да седне…
Дамите са носили огромни рокли с диаметър от два метра, които могат да прикрият всяко престъпление, а и вероятно са били оборудвани с мобилно гърне
Джентълмен се е придвижвал бавно подпирайки се леко на бастунче, за да намали вибрациите, както и е пушил затягащи и запичащи субстанции с лула, изпускащи достатъчно лош мирис, така че да прикрият вече прикритото по цвят от кафявите му панталони
Джентълмен никога не загубва самообладание. Дългогодишното сдържане го е тренирало!
Джентълмен никога не прекъсва. Той е увлечен в своите си грижи…
Джентълмен никога не плюе. Поне не и с уста. Просто не му остава слюнка…
Джентълмен задължително трябва да седне преди да яде. Всички отвори трябва да бъдат запушени едновременно!
Много показателно е как точно лицата на кампанията "Не карай пил" катастрофираха пили, че и с жертви. И точно медиите партньори, дето уж рекламираха тази кампания, започнаха да ги защитават, превръщайки кампанията от "Не карай пил" в "Карай пил" поне ако си известен. И напълно съм съгласен. За да си мутра не е нужно просто да носиш ланец. Мутра е всеки, който си мисли, че за него закона е по-различен отколкото за нормалните хора, противно на това какво пише в конституцията (която може би господин съдията от Бургас е време да вземе да прочете най-сетне).
Заглавието на тази новина изглежда направо смешно, особено поставено сред заглавия за протести, искания за повишаване на заплати, фалит на кремиковци, и външен дълг от 31 милиарда. Кабинетът оправя затворите -http://news.ibox.bg/news/id_1692284838. Въобще не съм против, затворите ни са много зле и отдавна трябва да се оправят.
Но не мога да не отбележа, че ми стана ужасно смешно и ми напомни онзи виц, дето Бай Тошо и Добри Джуров ходили на срещи със Студентите в студентски град и след много молене им вдигнали стипендиите с 1 лев. После ходили на посещение в затвора, и вдигнали надниците с 10 лева. Джуров зачуден попитал Живков - "Защо на Студентите само лев, а на затворниците десет?", А Тошо със селска мъдрост му отговорил - "Ти нас като ни гледаш студенти няма да станем, обаче в затвора може и да идем..."
Цитирам един пасаж, който е много интересно изказан:
Въпросът е докога ще издържим да живеем на кредит (като гледам последната година ни трябва около 10 милиарда евро на година финансиране) и какво ще стане след като финансирането спре ? Ами след това кредиторите ще почнат да си искат парите и съгласно закона за валутен борд БНБ трябва да обменя левове за евро по курс 2:1 . Да , обаче съгласно баланса на управление емисионно на БНБ България има само 13 милиарда евро (които са покритието на левовете) .
Дотук виждам, че България е фалирала (хубавото на тоя дълг е , че не е държавно гарантиран - т.е. това е дълг към частни инвеститори, който явно ще пият по една студена вода). Другото хубаво нещо е , че 30% от този външен дълг е отишъл за финансиране на недвижими имоти, т.е. скоро ще има редукция на тази част - като паднат цените на НИ , ще връщаме по-малко пари.
Бетонът е защитен вид! Размножава се чрез леене. В България има няколко известни в цяла Европа черноморски резервати за бетон. Там той се развива в естествени условия и е диворастящ. Бетонът почти няма естествени врагове, освен полудиво свлачище и полудиви еколози, но държавата води борба срещу двата вредителя!
Наближава поредното дело по обжалването на присъдата на Стависки, която се оказва най-меката за престъплението, което е извършил в най-новата Българска съдебна история. Делото ще бъде на 24-ти Септември. И разбира се, отново медиите започват да проявяват интерес към Стависки и Горсов, както и полуживата, тежаща само 30 килограма и отваряща си само очите Мануела.
Разбира се, традиционно репортажите на медиите са разпределени в подкрепа или против Стависки, в зависимост от това как е била обвързана съответната медия с него преди инцидента.
Като цяло повечето медии следват общественото мнение, което е изключително лошо настроено към факта, че Българското правосъдие проявява двоен стандарт по отношение на присъдите по тези престъпления (и следователно и при всички други), особено след ясния факт, че в Бургас, София и други съдилища, хора са далеч по-малки престъпления получиха ефективни и по-големи присъди. Изключително дразнещ бе факта, че самият съдия по делото наблегна в интервю за Дарик, че в зависимост от субекта не само, че можело, но дори трябвало да има различни присъди. Щом си национален герой, значи трябва да лежиш по-малко, или просто да не лежиш, па каквото и да си направил. Много хубав коментар по въпроса има тук – Всички са равни, но някой са по-равни - http://nabludatel.blogspot.com/2008/05/blog-post_9881.html
Но определено се появява една медия, която набляга изключително на подкрепа в полза на Стависки. Медия, която бе в рекламни отношения с него преди инцидента. А именно БТВ. Днес, точно месец преди поредното (вероятно последното по този казус, ако не се заведе ново, и първото извън Варна) дело БТВ започна да излъчва в най-гледаното си време постоянно репортаж заснет от Граждани показващ как бащата на Мануела Горсова играе хазарт в казино, в близост до Военна Болница. Можете да го прочетете тук - http://btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=117060
Заснемането е придружено с уверен материал, който изглежда базиран на „неопровержими доказателства” от „наши източници” разказва как със 100% сигурност този човек бил крадял парите от даренията на Мануела за да играе хазарт.
Не може обаче това да не отключи няколко въпроса у мен.
Очевидно след като Мануела от доста време не е във Военна Болница, и е изключително вероятно Горсов да не посещава точно това казино до Военна болница, как този услужлив репортаж заснет от граждани се появява сега, преди делото, а не да речем преди два месеца, когато вероятно е заснет? Много подобна случка се случи при лекарските протести, когато услужливо в Нова Телевизия се появи СРС показващо спорни отношения на водещия протестите доктор с пациент, изпратено от „гражданин” приблизително 2 години след като е трябвало да бъде унищожено по закон.
Изглежда също БТВ има изключително доверие на „наши източници”, тъй като пуска в прайм тайма репортаж базиран на техните обвинения (харчене на даренията за Мануела) без да има абсолютно никакво видимо доказателство за това. Удивителното е, че друг път БТВ не си е позволявало да даде такава гласност на анонимни обвинения, па камо ли в прайм тайма, пък да не говорим че за не анонимни и отново недоказани обвинения излъчени в далеч по-малко гледаемо време са уволнявали не един журналист, като Иво Инджев например.
Също така не мога да се отърся от усещането, че това излъчване има директна връзка с делото и вероятно подбирането на съдебния състав.
И какво значение има дали Горсов играе хазарт? Ако моята дъщеря е полу жива, тежи 30 кг и едва си отваря очите, и нямам пари да я лекувам, а дори малката репарацията, която съм спечелил в съда не ми е изплатена (Стависки още не е превел парите, което е вероятно нормално докато текат обжалванията, па може сумата да намалее, а и той е отказал друга помощ, вероятно чакайки последната инстанция) не само ще играя хазарт, но и тото, и тука има тука нема на улицата. Има ли въобще това отношение към обективния факт, че в зависимост от известността им, Българския съд дава различни присъди на различни лица? Тук дори Мануела няма значение, нито ако ще баща и да е кървав убиец, защото става въпрос за естеството на правата и задълженията на гражданите, и начина по който работи наказателната ни система!
Какво значение има, дали бащата харчи (при това въз основата на сведения на „наши хора” на БТВ) парите от помощите, когато убиец на практически двама, се измъква безнаказано, уж е без книжка а си кара кола, и от доста време не се е появявал в България? Докато други получиха за същото престъпление 9 години ефективна присъда?
Без да отричам правото на алтернативно мнение, не мога да не отбележа, че то е направено доста извън традициите на БТВ и въпреки това получава прайм тайм. Сякаш преди време Стависки беше рекламно лице на БТВ, а сега изглежда БТВ е рекламното лице на Стависки.
Интересна статия за част от социалните и икономически тенденции в България загатнати на фона на Балканите предимно за периода 1989-2000 година. http://bg.mondediplo.com/spip.php?article299
В последно време ходих на много концерти но така и не ми остана време да ги опиша, за това ще напиша на кратко за някой.
Ходих на концерт на Джо Кокър в Полша преди бая време вече. Не писах за него, защото не ми остана време. Концерта бе добър, пред сравнително не голяма публика. Джо Кокър е много добър изпълнител на живо, и нищо че е поне от 30-40 години с единия крак в гроба, скачаше на края на всяка песен, както си му е редовен номер. Аз бях останал с впечатлението че този човек като пее и започва да събира мухи винарки, но в закритата зала не замириса на алкохол въобще. Като цяло беше много добре.
Ходихме на концерт на Робин Гиб от Би Джиис в НДК. Концерта бе много добър и въпреки, че Робин е на 60 години все още се справяше сравнително отлично с високите тонове. А знаем, че Bee Gees са не просто феномен музикален – 6-ти в света по продажба на албуми, хитове и сингли за всички времена, едни от групите с най-дълго съществуване, но и най-дълга успешна професионална кариера, преминали успешно с хитове в няколко различни типа музика, но и са създатели на изключително хитова музика за други изпълнители, като не без известната Woman In Love, в която лично за мен е винаги супер смешно да чуя Бари Гиб как пее в припева „I am a Woman In Love”. Bee Gees на концерт у нас няма да дойдат по същата причина, поради която няма да дойдат и Beatles или Джими Хендрикс, 50% от братята са вече мъртви, но поне Робин Гиб дойде.
Ходихме и на концерт на Kool & The Gang в НДК. За тези, които не знаят това е една от най-основополагащите групи за популярността на фънка, и макар по едно време да прерастват в чисто диско, именно фънк музиките им (рядко имат текст) са в основата на трудовете на много музиканти и стилове (диско, поп, рап, чалга), като се срещат заемки от тях на най-невероятни места, включително като например песента на Will Smith – SummerTime (която е първият и един от най-големите му хитове) е по същество музика на Kool & The Gang от 20-30 години преди това с добавен текст. Големият поп успех на Kool & The Gang идва обаче с J.T. Taylor, който има един от най-специфичните и плътни гласове, които съм чувал, и на този глас се дължи половината от успеха на групата, точно така както и Depeche Mode нямаше да са това, което са без Дейв Гахан. Разбира се, J.T. Taylor отдавна не концентрира с Kool & The Gang въпреки, че се събират и разделят периодично, и последното бе съвсем на скоро. На този концерт за заместници на J.T. бяха нарочени двама (дори трима) изпълнители, но определено не можеха да се справят като него. Тримата заедно нямаха диапазона на J.T. и въпреки, че се опитваха, не можеха да водят традиционния за него хитър диалог с публиката, шеги, и резки импровизации с текста, съгласно реакцията на публиката. Така или иначе си заслужаваше концерта.
Ходихме с брат ми и на концерта на Крис Рия. Аз харесвам музиката му, но винаги съм се чудил защо го броят за един от най-добрите китаристи, като всичко което свири ми звучеше доста простовато. Когато обаче го видиш как чисто свири и импровизира на живо с изключително разнообразни инструменти и започваш да разбираш къде е сложното и защо всъщност той е толкова добър музикант. Определено си заслужава човек да го гледа на живо.
Подобно е и положението с другия концерт, на който бях – концерта на Марк Нофлер от DireStrates. Изключително добър музикант. Който е слушал Dire Strates знае каква невероятна музика прави той, и то не само като звуци и техника, но и като мелодичност, диапазон, трудност за изпълнение, но и паузи. Например най-важната част от музиката в Brothers In Arms е не това, което се чува, а точно това, което не се чува, и ти си го довършваш мисловно в главата си. Бих казал, че е истинска рядкост човек да види изпълнител от тази класа у нас, а тази година се насъбраха доста.
Ходих на поредица от концерти в няколко дни – София и Каварна в началото на Юли. Първо на комбинирания White Snake + Def Leppard в София. Трябваше да пеят White Snake и след това Def Leppard. Проблема на комбинираните концерти е че трябва в движение да се сменя и наглася цялата апаратура. Това гарантира задължителен престой от час и задължително закъснение. В комбинация на Българската граница нямало ток три часа и това спряло един от камионите с техника да влезе. Така че концерта закъсня ужасно. За да е всичко върха на сладоледа, започна да ръми, и скоро когато концерта наистина започна, вече валеше доста стабилно. Ковърдейл пя под държда и се измокри точно като публиката, чест му прави, макар някой да казваха, че като да е загубил глас. А нямаше никакви дъждобрани. Който пък разпъваше чадър, незнайно как внесен, пък бе пребиван кротко от стоящите зад него. Скоро народа почна да се изнася експедитивно и моя милост, която забеляза че GSM-а му е вече така подгизнал, че тотално не работи, спокойно приел, че е вече мокра котка застана най-отпред (поради това и няма клипчета много). В паузата между Whiesnake и Def Leppard си заминаха половината зрители поради дъжда и отпред бе доста свободно и спокойно. Def Leppard бяха очаквано добри, пяха не особено дълго, след това голямо закъснение и на края, който беше още жив, можел е да плува и не се е удавил се прибра в къщи.
Заминахме после да гледаме поредицата в Каварна –Manowar, Alice Cooper и Slayer. Аз миналата година гледах Manowar и не бях особено очарован, явно не ми понасят, и по скоро предпочитах да съм с компанията си. Само малко послушахме от страни. Alice Cooper бе значително по-добре, както винаги, това е човека, когото Мерилин Менсън се опитва да пресъздаде отново (включително и като избор на псевдоним), но както при всяко друго копиране, оригинала си е оригинал. Slayer отново имаха по-добри подгряващи за мен от тях самите – InFlames, но ги изтърпях някак.
Следващият неспоменат концерт бе концерта на Лени Кравиц. Най-важното за него е, че Лени обича да импровизира, та чак до прекаляване. Аз съм гледал негови концерти на запис и очаквах нещо подобно, но въпреки, че той се опитва да поддържа постоянен диалог с публиката и да реагира според нея, на места заскучаваше. Нямаше нито една песен под 7-8 минути, докато радио редакциите са по около две. Въпреки това концерта бе много добър, точно поради начина, по който Лени взаимодействаше с публиката. Слизаше нееднократно сред нея, понякога за много време, даваше на хората (девойките) да го барат, здрависваше се, а охраната го държеше за гащите да не го издърпат. След Джеймс Браун никой в България поне на концерт, на който съм бил не е взаимодействал или стоял толкова много сред публиката.
Интересно, изглежда Microsoft няма да поддържат ISO OOXML в Office 2007 и този формат няма да бъде поддържан поне до следващата версия на Microsoft Office, който не е ясно кога ще се появи. A IBM дори пророкуват (след постоянни разговори с Microsoft), че ISO OOXML може и никога да не се роди в жив продукт. Напук на министър Василев, убеден за 60 милиона в стандартността на този Office. Но изглежда и ODF ще придобие малка победа. Защото през 2009-та чрез Office 2007 Service Pack 2 той ще придобие поддръжка на ISO ODF и PDF, с което все пак министър Василев ще се сдобие за 60-те милиона с някакъв признат от ISO формат за запис на документи. Макар и не този, който господин министъра и ДАИТС поддържаха пред ISO.
Южно Осетския конфликт изглежда се премества в Украйна. Украйна демонстративно отказа достъп на Русия до Севастополските радари, за които Руските военни твърдят че не ги ползват понеже са много стари от 1979-та година и ги оперират неклалифицирани Украински кадри. Също така Украйна обмисля да задължи Севастополските Руски кораби да плават под Украински флаг, за да ги накара да спазват Украинските политически решения. Това така или иначе няма значение за ничията вода (виж корабите на БМФ), но е демонстративно политическо решение. Изключително доминиращото руско население в региона заплаши преди 2 дни че ако подобни неща се случат, те ще вземат мерки. Сега остава да чакаме да видим какво ще стане.
Не знам как съм пропуснал тази новина. Но поредната онкоболна осъди държавата този месец. И макар практически да осъди мен, данъкоплатеца, аз се радвам защото се надявам това да е повод очевидните проблеми при лечението на онкоболни да бъдат решени. Също така считам че това е проява на гражданско общество и приложение на правото заложено в конституцията за защита на гражданите, когато държавата наруши правата им.
С това дело държавата започва да бъде редовно осъдена от онкоболни, и те да печелят делата. Бих казал добро развитие за демокрацията у нас, макар и изключително лош показател за организацията, здравеопазването и държавността.
Към този момент от 2006-та до сега според медиите осъдилите държавата онкоболни са:
Росица Шкодрова – осъдила държавата посмъртно през март 2006-та за 2000 лв, след като държавата се защитаваше до смърт вместо да се поправи.
Теодора Захариева – осъди държавата за 80000 лв през ноември 2006-та година. Държавата се зарече да се защитава до смърт. Теодора спечели и на втора инстанция през септември 2007-ма година и сумата стана 100000 лв.
Весела Василева – осъди държавата Август 2008 за 100000 лв за некачествено лечение. Държавата вероятно ще се защитава до смърт.
Почина Isaac Hayes! Това е един от най-влиятелните музиканти във Фънк музиката, и от Романтичното мелодично поколение на черната музика, заедно с Barry White, което сякаш безвъзвратно е отминало. Много ми е трудно да опиша колко важен човек е бил той за съвременната поп музика и култура. И не само с музиката си, поведението на сцената, или мръсните си или двусмислени текстове.Исак Хайес бе и човека стоящ зад Готвача в South Park, с мръсните песни на сексуална тематика, и изключително дълбокия глас. Той бе основно музикант, но от време на време беше и продуцент, актьор или певец. Сциентолог, заради което бе и разрива му с екипа на South Park, макар да не бе от активните проповядващи тази религия, а по-скоро от по-тихите и, и по-стари представители. Въпреки че за мен Сциентологията си е направо смешна, и самата тя е страхотен пример за това на какви глупости може да вярват хората, което показва вероятно за какво става въпрос и при другите религии, Исак Хайес заслужава да бъде уважаван, точно заради това, заради което може да бъде уважаван и всеки – труда ми, с който е допринесъл с нещо за всеки нас.
Доброто старо - Shaft
Други...
Barry White & Isaac Hayes в обща песен. Гласовете им понякога трудно се различават, но този на Isaac е малко по-нисък и груб.
Може ли да се пропусне Chocolate Salty Balls от South Park?
Това звучи като виц направо, ама си изглежда истинско! Каква е хуманитарната помощ, която България изпраща на Грузия? Какво си мислите? Чували за трупове! Дано поне пратим и друго…
Много яко име за футболен отбор - БАТЕ Борисов! Реших че някой се бъзика с кмета, а то що да се види - истински бил, от Беларус! Няма как да не бият Левски! Нали знаете какво пишат в смъртния акт на този дето се опитвал да бие Борисов? Самоубийство.
Въпреки, че нашата скромна държава предлага не малко простотии, на които да се ядосвам, в последните дни вниманието ми е насочено и към войната в Южна Осетия.
Защо ме притеснява тази война? Защото без значение най-важния елемент в едно такова събитие – страданието на хората, то винаги е повод за мерения на пишки от великите сили и политически размени. Няма значение какво се случва, кой печели, кой губи и т.н. Важното е какво се разменя. А пропагандата от всяка страна си работи, създавайки емоции на „патриотите”, залитащи в посока, без да се поинтересуват от мнението на отсрещната страна. Например в доминирания от Руски ПР свят много хора просто ей така искат да станат доброволци и лично да застрелят Саакашвили – новият Садам и Милошевич. От другата страна на бариерата пък разни се пънат да викат, че НАТО трябва да нападне Русия заради следните важни причини – защото е Русия (друга причина не е нужна), защото има миротворци в Осетия (нищо че са с мандат и разрешение на ООН, за разлика от омиротворяването на Ирак и Панама например) и т.н. А в България (и Латвия) коментарите са най-интересни. Чета страшно противоречащи си мнения, по отношение на тази война, които съдържат едновременно в себе си комбинацията от Македония трябва да стане Българска, Турците в Кърджали да не се отцепват, Руснаците са зли просто щото са Руснаци, а Американците са супер, просто щото са американци, или на обратно, но отнесено към Осетия. Особено яки са някой коментари – например в Грузия по време на бомбардировките пострада един жилищен блок и се появиха снимки на пострадалите, едва ли не всеки получи своята първа страница в списание от западните медии – за да покажат безчинствата на Руснаците в Грузия, с някой доста спорни интерпретации, на обратно обаче загиналите в Осетия не получиха своята първа страница. А там загиват хора и до сега. На въпрос – „а безчинствата на Грузинците в Осетия?” отговора бе – няма снимки, значи няма безчинства. За съжаление има снимки. И видео клипове. Но само по Интернет, или в медии от другата страна на барикадата. Най-бруталният за мен клип бе, заснет с GSM от децата нажена излизаща от мазето на разрушена сграда да търси вода за децата си, и там се вижда как я застрелват в главата, определено не руснаци. Други яки изпълнения са нарочните провокации. Например Грузинските бронирани машини прилагат понякога техника на мимикрия – отпред си слагат голям надпис на руски „Миротворци” и премахват отличителните грузински знаци. Така по-малко ги стрелят. За да не ги стрелят пък своите (които не са много, та риска е малък), държат един малък, по-скрит надпис отзад на машината. Тези машини буквално водеха партизанска и напълно независима (като бойна единица, без цялостна организация) война в Цвинхали, защото Осетинските милиции се справяха доста ефективно срещу по-организираните настъпления.
В региона има сигурно 30 вариации на религии, и над 40 различни езика, и 3-4 коренно различни вида писменост. И всичко това се комбинира почти произволно в 56 различни племена и националности. Много от „автономните” области, и търсещите независимост са имали и свои държави до преди СССР и попадат в това административно обединение под натиска на СССР. Яко е да гледам как разни патриоти приемат действията на СССР за правилни, а действията на Руснаците сега за неправилни, или обратно. В известен смисъл един и същи дългогодишен вектор се интерпретира различно, или пък се казва че определено действие е лошо, и когато започне да се извършва на обратно, отново е лошо. Сякаш не е важно действието, а кой го върши. Някой с ореол, ореола на дявола, или ореола на ангела. Каквото извърши ангела е винаги добро. Като в Библията, бог може да те накара да убиеш сина си и ти нямаш право дори да се съмняваш в правотата му. Явно не си говорим за обективизъм, а просто за политически религии.
А аз защо се притеснявам? Притеснявам се от много неща. От това, че виждам как хората, включително и аз се разпалваме неразумно по инсинуации и следователно глупости и можем да приемем за лична, и да защитаваме ентусиазирано и с кръв, някоя теза измислена от някой си и прокарана по подходящ медиен начин.
Притеснявам се и от войната, защото от Грузия ни дели едно море, и това е черноморска война. Както бомбардировките в Сърбия, ако тя се развие ние се намесваме веднага. Ако САЩ се включат във войната (а ние знаем, на тях мандат от ООН или решение на НАТО не им е нужно), Сарафово ще е вътре и то. Ако започнат блокажи в Черно море, дори да са на 400 км няма как да не ни засегнат и нас. Няма и как да не бъдат засегнати енергийните ни интереси, доставките на петрол и всички други планове.
От друга страна е трудно да се намери обективна информация какво точно се случва. Като цяло информацията по западните медии е стара, движи се часове на зад, а ситуацията се променя с минути. Отделно някой западни медии и по специално CNN показват само едната страна на конфликта, забавят нещата и ги преекспонират невероятно, поради споразумението за ексклузивитет, което сключиха с Грузинската администрация. Много по-обективен поглед има в Ройтерс, BBC и дори FoxNews (за който е безспорна връзката с администрацията на Буш и си е направо невероятно), но информацията е по принцип остаряла. Най-бърза информация се получава определено от Интерфакс. Те първи съобщиха и за навлизането на грузинските сили в Осетия, буквално 21 минути след започване на офанзивата. Два часа по-късно все още повечето медии се чудиха дали въобще да публикуват нещо. Следя Интерфакс от началото на конфликта, и смея да кажа, че са наистина много бързи. Не знам как да интерпретирам бързината им, но са средно час-два по-бързи от всички други медии, включително Осетските и Грузинските официални сайтове. Проблема на Интерфакс е, че се усеща пристрастност в техните писания и човек трябва да се научи как да ги чете. Те съобщават новината с да речем 3 изречения и после следват 30 в стил „Как това те кара да се чувстваш?”. Тъй като пристрастността им леко се лашка, в никакъв случай не мога да кажа, че следват някоя заповед от КГБ или Правителството. По-скоро се опитват да следват американския модел на правене на новини, и се отделят от телефаксовото неутрално поведение, на което ни бе насвикнал Ройтерс. Не мога да пропусна и сайта на Държавния Комитет по Информацията на Южна Осетия, където често за кратко се появява много детайлна информация от боевете, както има и линкове с други интересни сайтове за информация. Също така няколко Грузински сайта дават грузинската страна по въпроса (вкл. Официалния сайт на правителството), но за съжаление без много детайли по войната, наблягайки повече на политическото и медийно поведение на грузинската върхушка. Много и от приложените клипове (вкл. по YouTube са стари), някой заснемани от преди 15 години (с твърдението да са съвременни, което си е пълна инсинуация), което не се вижда на пръв поглед.
Повечето представяния на информация са емоционални или нарочно лъжливи. Да не говорим, че излизат и доста противоречия. Например Грузинските военни съобщиха че са свалили 10 руски самолета, но показаха снимки само от един, даже били хванали ранения катапултирал пилот и сега го лекували. Руснаците казаха –свалили са само два самолета. На следващият ден Грузинците съобщиха, че са свалили 12 самолета. Руснаците казаха отново – свалили са само два самолета. Днес Грузинците казаха, че всъщност свалените самолети в действителност били само 4. Руснаците коментираха така „ние стоим зад твърдението си, че свалените самолети са само два”. На война е нормално да се лъже. Спомняме си когато американците спряха до една река край Багдад за два дни, заради пясъчна буря, да дойде изостаналата логистика (защото блицкрига се изтощи), и да се ремонтират повредените танкове. Но официално съобщиха, че вече са в Багдад и водят бойни действия. В същия момент обаче министъра по информацията на Ирак твърдеше, че не само не са в Багдад, ами Иракската армия успешно ги изтласква навън. Този направо смешен случай на дезинформация и от двете страни си има дори свой собствен документален филм. И не е единствен. За войната в Ирак едно изследване сега няколко години по-късно казва, че първата информация за дадено нещо подавана и от двете страни в конфликта към медиите е била в почти 100% от случаите лъжлива и нарочно подадена такава. Не можем да не предположим, че и в този военен конфликт в Южна Осетия е така.
Може би най-независимото описание на конфликта (с най-малко залитания, но все пак има залитания) има на Wikipedia - http://en.wikipedia.org/wiki/War_in_South_Ossetia_(2008). Проблема с него е, че е вечно неъпдейтнато и се движи часове назад със събитията. Хронологията му също е разбъркана (което като човек дето проверява какво става всеки 20 мин, мога твърдо да заявя). Причината май е че следят 2-3 западни медии, и само като се появи събитие там проверяват и руските/осетските/грузинските. Така новинарският Round-Trip-Time става прекалено висок.
А намирисваше на война отдавна. Още в предното ми писание за Абхазия май месец намирисваше, но като гледам е намирисвало от години. Много интересно става, когато човек провери „американските консултации”, реформата на армията в Грузия, спора по отношение на въоръжението на СССР, и сдобиването с новите танкове в последните 2 години.
Няма как да не отбележа, че и аз съм пристрастен. Много ми се ще да застана на страната на Грузия, защото имам много приятели грузинци, а и Грузия и България много си приличат. В Грузия е имало много Черноморски курорти и там са ходили много туристи и туристки от СССР. Затова и има много вицове за Грузинци, точно като за нас Българите – те са най-дебели, най-плешиви, най-космати, с рунтави мустаци, с най-голямо самочувствие, най-големи мачовци, с най-големи пишки, гларусите на Съветските курорти, задължително с по един овен. Имат своя азбука и своя ортодоксална християнска религия, която защитават националистически сляпо. Като нас. В този конфликт съществуващ от преселението от 13-ти век до сега, не можеш да кажеш просто кой е виновен. Все едно казуса България-Турция. Заровени скелети има много. С вина от всички страни. Но не мога да не отбележа, че последните 2000 цивилни убити, 3% от населението на Осетия, и поне 30000 бежанци – 43% от населението, нямаше как да се случат ако Грузия не беше нападнала.
Въпреки опищяването на западните медии а и тук там по нашата блогосфера, смея да твърдя, че Руското поведение в Грузия към момента е изключително меко. Значително по-меко отколкото аз например персонално очаквах. В началото реших, че просто тече голям хаос защото са били изненадани от нападението. Но после прочетох в по-старите новини как след дислокацията на Грузинските войски (а Осетците и Грузинците са живели години заедно и със сигурност първите знаят на кого да плащат за информация, още повече, че има незнайни за световната общественост поне още десетина клана в Грузия, мечтаещи за автономия или независимост) Осетците са обявили мобилизация, а ден преди нахлуването на Грузинските войски буквално ден след обявяването на бойна готовност при тях, е обявена бойна готовност в Руските миротворци, и 58-ма армия. Така че не е като да не са очаквали да се случи нещо, и не може да е изненада, макар подобни разигравания и мерения на пишки да са ставали и преди, без война (виж – Абхазия, много интересно – Саакашвили им предложи широка Автономия и вицепрезидент, и премести войски на границата. Абхазци отказаха, обявиха мобилизация и Русия увеличи миротворците си до 3000 и война нямаше, преди четири месеца. Тук Саакашвили предложи широка автономия, разговори за вицепрезидент, насрочи дата за среща и преди това нападна. По подобен начин нападна преди години Аджария и реши, за сега, Аджарския проблем. Въобще тактиката май трябва да бъде – Ако Саакашвили ти предложи автономия стягаш войската, обявяваш мобилизация и военно положение).
Защо смятам, че поведението на Русия е меко? Русия разполага с много военен запас там. А те за сега ангажират минимални участъци от 58-ма армия, което е направо смешно. Към момента под 15% от капацитета на 58-ма армия е ангажиран в конфликта. Да не говорим, че създаваше проблем на Руснаците в началото, защото тяхната конструкция на водене на бой е комбинация и взаимодействие между различни типове войски. А те вкараха в началото само БТР-и, които увиснаха без защита и без добро обучение как да се справят с определени ситуации сами, та в началото понесоха доста загуби. По-късно ги подсилиха с парашутисти, и се справяха, макар и тук в началото леко слабо. Да не кажа, че основните бойни действия особено първия ден ги изнесоха изцяло Осетци, и аз например бях убеден, че след 4 часа Грузинците ще са завзели половината територия, а Осетци почти без тежко въоръжение, основно с хитрост ги правиха луди. Направо опълчението на Шипка ще им завиди. Например при първото влизане на бойна колона, я оставиха да стигне до центъра без проблемно, след което я подложиха на кръстосан огън и я унищожиха. Подобни партизански изпълнения се водиха из целия град. И ако не можем да кажем, че Осетската армия имаше някаква смислена организация, то и Грузинската се разпадна на самостоятелни групички, които стреляха по всеки който мърда като Осетците, без значение свой-чужд, и почнаха да прилагат мимикрията. И всичко затъна в едно блато на градска война, от която не знаеш кой къде е, какво владее, дали въобще владее нещо или просто си шофират и стрелят, под мощен обстрел с Град (първото след военно усъвършенстване на Катюшата). Такива сражения нямат изчистване. Направо се чудя как Осетците твърдят, че са ги изчистили. Такава армия и война няма комуникация, няма координация. Не невъзможно както Саакашвили казва – „спряхме да водим бойни действия”, а Руснаците „още се стреля и се водят битки” и двамата да са прави. Просто защото е настанал хаос.
Грузия се подсигури срещу евентуална енергийна блокада от Русия и Абхазия, като помоли Турция за помощ. И Турция започна да доставя петрол, ток и храни. Последните с кораби. Не съм се отказал от предположението за хаоса в Руското командване за мекото им, и леко неорганизирано поведение в Осетия, но започвам да си мисля, че може и да не е толкова неработещо. Руснаците имат голям резерв и производствени мощност, докато Грузия не може да издържи продължителна война. Един от изводите, които и ние трябва да си направим, е къде са проблемите на Грузия. Защото под американски консултации Грузинската армия се реформирашев последните няколко години, точно в същата посока, и по същия начин, по който се реформира и трябва да се реформира Българската армия (Информацията е от Global Security, Wikipedia, CIA и няколко грузински сайта). При това много по-завършено отколкото при нас. При война Грузия – България, преди сегашният конфликт аз определено щях да заложа на Грузия. Реформата там свърши следните неща: Намали се значително численият състав. Увеличи се логистиката. Количеството машини на войник се увеличиха. Грузинците се сдобиха с около 170 (по-)нови танка, с които подмениха (и ъпгрейднаха) старото си въоръжение. Закупиха доста американски копия на БТР единички същите, които купихме и ние. Същите, за които самата американска армия отказа поръчките си. Монтираха върху някой от тях гаубици. Започнаха да подменят калашниците си с M16-ки (и сега чета, че плачат, заради хаоса). В последните две години сигурно направиха поне 20 учения, и са се сработили значително по-добре от руската армия, макар и дефинитивно по-зле от Осетинските милиции. Нямат никакво военно производство, имат само една фабрика за ремонти на самолети.
Както споменах в последните 100 години всички войни са войни на икономиките. Винаги печели тази страна, с по-ефективно работеща икономика по време на войната. Следователно блокадата е много важен фактор във войната. Очевидно е, че Грузия не може да издържи на продължителна война. За това и според мен избраха да нападнат ден преди Олимпиадата. Когато руснаците бомбардират артилерийските точки извън територията на Южна Осетия, Грузинците се оплакват, че Руснаците бомбардират тях. Но и двете страни са прави. Руснаците бомбардират точка водеща война и въвлечена в конфликта, но и поради дългата балистика намираща се в територията на Грузия. На втория и третия ден обаче започнаха стратегически бомбардировки, които вече са далеч по спорни – разрушени бяха пистите на военните летища, за да не излитат грузинските бомбардировачи, също магистрални участъци, които могат да бъдат ползвани като военни писти (като нашите край Пловдив), разрушени бяха складове за оръжие (в единия загинаха 10 грузинци), разрушен бе сборен армейски пункт, и закрит резерв на гражданското летище, което за сега си е цяло. В процеса на бомбардировката падаха бомби по погрешка и върху граждански обекти. По подобие на разбитата телевизия и Китайски посолство в Сърбия, или безбройни случаи в Ирак или Афганистан. След като почнах да следя пораженията върху Грузинската армия, започнах да си мисля, че Русия може и да намери смисъл да действа меко. В началото си мислех, че понеже става въпрос за еднодневна война, която ще бъде спряна от Олимпиадата, ще се действа много бързо, ще бъдат въвлечени всички сили за изключително кратък период и след това ще се разчита само на ПР и ООН. Обаче Грузия загуби за 3-4 дни конфликт 1% от военните си, 35% от военната си авиация, 17.6% от бронираната си техника, 20% от артилерията си. А Русия още не е вкарала съществената част от 58-ма армия, а е дислоцирала една друга до Абхазия. Грузия при този тренд не може да изкара още седмица. Абхазия пък обяви мобилизация, въз основата на споразумение, което имат с Осетия. Грузинският резерв до Абхазия, който се мести сега по-скоро се укрепва за отбрана, за да не се отвори втори фронт, но дори само това е голяма победа за Осетия, защото този резерв е неизползваем при тях. Русия направи демонстрация с 6000 парашутисти в Абхазия, има активни бомбардировки за да се заключи (демобилизира) резерва на грузинците там (и тук Грузинците твърдят, че Руснаците ги бомбардират, Руските генерали пък твърдят, че не са стигнали до там да го правят, имат си други проблеми и се смеят на обвинението, а Абхазците твърдят, че те бомбардират а не Руснаците). Севастополският флот случайно започна да провежда учения и охрана наоколо. Дори свалиха един от три, вероятно изпратени с разузнавателна цел катери на Грузинците, оборудвани с торпеда срещу кораби. Според някой руски медии, ще се блокира Грузия по море. За да не може да идват военни доставки от Турция. Официално Русия отрича „защото не са във война с Грузия все още”. Грузия твърди обаче, че няколко Турски кораба са били спрени. Украйна се намеси веднага – няма да бъдат допуснати излизащите кораби да се върнат обратно. Одеса, Севастопол и Кримският полуостров са с доминиращо Руско население. Те са асоциирани към Украйна по времето на СССР, като един вид административен подарък. И това е един много специален въпрос за уреждане между Украйна и Русия, който притеснява първите сериозно, и бъзика външната им и особено вътрешната политика от години. Севастополци, които се натискат за автономия, обаче се надигнаха и казаха, че ако Украйна опита да блокира корабите, те ще обявят въстание (и ще стане гражданска война). Така че не вярвам Украйна да прави друго освен да се пъне. Конфликта може много сериозно да се задълбочи в собствената им територия. В подкрепа на Грузия безпрекословно се включиха всички държави с неразрешени Руско-етнически проблеми, като Литва, Латвия и Естония с близо 30% от населението им етнически руснаци. И Полското президентство, каква изненада! Германия пък подкрепи Русия, осъждайки започването на войната от Грузия. Също не особено изненадващо, Шрьодер е много силен лобист. Франция също стои по-скоро на страната на Русия. Европа ще се опита да използва конфликта, ако се задълбочи между САЩ и Русия, като механизъм за извличане на по-голяма независимост, и осъществяването на мечтата на Саркози за европейска армия. Също така ще изтъргуват според мен Косово. Великобритания за сега по-скоро си трае. Италия ще застане на страната на САЩ, макар поради това Берлускони да рискува отново да загуби изборите. САЩ на този етап са по-скоро неорганизирани. Подкрепят Саакашвили, но меко. Ако се абстрахираме от МакКейн, който прави ПР и действа като президент. В началото Саакашвили нееднократно твърдеше, че очаква военна помощ от САЩ, и че това е война и на САЩ. Каза че в бомбардираното летище е имало американски войски. САЩ отрекоха. Днес на въпрос към Саакашвили, разчита ли на подкрепа от САЩ, той каза, че Грузия може да се справи и сама. Тихата дипломация е работила доста, и очевидно стремежа не е към разрастване на конфликта. Китай подкрепя Русия (включително и заради своите си проблеми), и вероятно би изтъргувал ситуацията, но за сега си има вътрешни проблеми (бомби и олимпиада). От своя страна сепаратистите в Китай също го притесняват, и не е ясно на къде ще замине китайската дипломация. От друга страна надали би рискувал военните сдружения, магистрали и общия пазар с Русия. По скоро ще бъде неутрален с наклон към Русия, каквото поведение показва до момента. Съвета за сигурност на ООН се опитва да приеме декларация под натиска и на САЩ, и на Грузия, и на Русия, но страните в постоянния съвет бързо сменят позициите си, а декларация няма да излезе без да бъде включено осъждане на Грузия за започването на конфликта, и ще бъде подложена на вето от Русия и Китай, а вкарването на осъждане на Грузия за сега се блокира от САЩ. На обратно, грузинският представител, когато го канят натиска за осъждане на използването на сила от Русия, което за сега не хваща дикиш, защото е оправдано от споразумение признато от ООН преди 14 години (с точката твърдяща „до 3000 миротворци за предпазване от ескалация”, в която изречението допуска фактически и повече, ако ескалацията вече е станала). Отделно Русия използва умело случили се прецеденти (постфактум узаконяването на войната в Ирак, и американското нападение над Панама, „за защита на гражданите на САЩ”) като твърди, че защитава гражданите си. Ситуацията в Съвета за сигурност е доста объркана.
Грузия не може да издържи при този тренд още седмица активна война. Но по-лошото всъщност е, че Аджарите възползвайки се от ситуацията сякаш отново се канят да обявят независимост. Както вероятно и някой други племенни структури. В един блог четох, че някой войници, от някой етноси, са започнали да отказват мобилизацията и да бягат от армията, въпреки военното положение и заплахата от растрел. А това принципно е много лошо и значи само по себе си не малко.
На фона на влошаващата се за тях военна обстановка, за първи път, откакто почна този конфликт започнах да виждам много по-прагматична Грузинска политика. Саакашвили предложи примирие и уж прекрати огъня (макар в действителност още да се стреля и обстрелва). Докато той е във война, която е започнал няма политическото лице да изисква каквото и да е от световната общност. Отделно това бе изискване на Русия за започване на преговорите. Сега докато руснаците се бавят и обмислят, те излизат черните, а Саакашвили става гълъба на мира, въпреки че той започна стрелбата. Спирането на огъня от всички страни е важно. То ще помогне на Грузия да реши мобилизационните си проблеми и да пренаправи стратегията, вече по-скоро за отбрана. Както и да овладее назряващите бунтове. Определено Осетинският и Абхазкият проблем са вече световни проблеми. И от тук на сетне започва ПР и политиката, как ще се реши този проблем. Политиката всъщност започна. Медведев обяви, че Грузия извършва геноцид (казуса Косово). Дори направи няколко асоциации със Сараево и други. Путин пък обяви, че на бежанците трябва да им се помогне да се върнат. Грузия пък се готви да не признае връщането на бежанците от Русия. Без бежанци и население Южна Осетия няма основание за Автономия. Нека си стоят Осетинци в Северна Осетия. За да стане това Грузия легитимира южен коридор за бежанци, който не е използван в действителност, без значение от етноса или желанието, защото минаваше в действителност през бойните действия. Но той дава основание на Грузия да върне „свои бежанци”, ако се наложи, защото никой не е броял нищо. Към това Русия ще се противопостави, а Грузия с подходящия американски ПР ще ги изкара по-черни от дявола. Отделно МакКейн натрупва позитиви, докато Обама е вече на почивка в Хавай, а вероятно САЩ ще опитат да разменят Грузия за Иран и отлагане на влиянието си в локалните проблеми за няколко години.
