Блогът на Делян Делчев: Ноември 2008

Четвъртък, Ноември 20, 2008

Ето как е започнало всичко преди Руските избори...

Неделя, Ноември 16, 2008

Не че е от значение, но подкрепям Мартин Димитров за председател на СДС

Аз си нямам любима партия. Предпочитам да харесвам действия отколкото име или бюлетина. В много ситуации ми е харесвала политиката на БСП, в много не. Не мразя БСП сляпо, защото са такива и такива. Нито ги обичам сляпо. Това което като гражданин считам, че е полезно го подкрепям, ако ще да е прокарано/предложено или лобирано и от бай Симо-пияницата. Коментирам БСП като закачка срещу тези, които ги мразят просто така, защото за много хора БСП и СДС олицетворяват различни крайности. И много хора ги харесват или мразят сляпо – по ирационални причини. А аз не обичам да се увличам.

Но някак СДС, деривати и люспи ми бяха станали доста противни. Една партия, в която конструктивното бе изместено напълно от деструктивни действия, обиди, компромати, отлюспвания, публични плюения, корупция, и то толкова масово, че едва ли не си мислех, че всеки там го прави, не може да ми е приятна. Партия, в която довода за извършването на нещо бе единствено „защото е против комунистите”/”защото комунистите са на друго мнение”, и в името на това се цепят атоми, заводи, църкви е далеч по-революционна, комунистическа и ленинистка, отколкото те смеят да си признаят. В политиката и поведението на СДС е имало такива страхотни алогизми, че просто не мога и да ги коментирам. Не че другите партии са много по-добре, но такива крайности никъде другаде не видях. А аз предпочитам да вярвам в прагматизма базиран на прагматични доводи върху обективни източници. А не емоции от цветове, залитания по отмъщения и ниско самочувствие. За това и СДС за мен изчезна като партия. Никога не съм ги приемал на сериозно. И както се вижда добре и от изборните резултати, не съм само аз.

Но ако говорим за личности, смея да кажа, че харесвам досегашното поведение в парламента на Мартин Димитров. Особено макар и малките му победи като безплатния Държавен вестник и намаляването на прага за регистрация на ООД, както и подкрепата му за плоския данък и намаляването на осигуровките. За мен той е един от най-познатите депутати, а това значи много при условие, че познавам парламентарното поведение едва на 3-4. Доколкото съм следил блога му, и доколкото това въобще може да се третира като обективен показател за каквото и да е, за мен той е определено свеж полъх в тази партия. Сякаш изглежда от политиката, която е следвал, че конструктивността в полза на интересите на гражданите е била по-важна, отколкото политическата интрига, закачка или просто пищене, ей така – за да има шум. В този смисъл аз, макар и да не съм член на СДС, и да съм силно отдалечен в момента от тази партия и всички нейни деривати, подкрепям кандидатирането му за председател. Надявам се ако бъде избран, че партията сериозно ще се промени, и ще стане конструктивно-иновативна, а не деструктивно-реваншистка, каквато е била за мен до сега. Смея да кажа, че много ме дразнеше този реваншизъм, около който бе конструирана политиката и на СДС и на БСП докато бяха единствени на власт и се сменяха една след друга. Аз като гражданин нямам интерес и не искам някой да разрушава всичко, което са направили предните, просто защото те са го направили, за да почне от начало да прави същото, за да бъде разрушавано от другите, когато те дойдат на власт, в един безкраен цикъл от плюене и реваншизъм. Искам дългосрочни и над партийни цели, които всички да следват, и те да идват от обща вътрешна идея за развитието на държавата, а не от натиск от вън. Надявам се това да е почнало да изчезва. Надявам се и поведението на СДС да стане прогресивно и конструктивно с един председател като Мартин Димитров. Надявам се това да стане факт и за всички останали партии в страната. Дано да стане. Но за сега дори самият факт, че той носи за мен надежда за тази партия, е нещо. Освен това мисля, че в държавата има нужда и от дясна партия. Защото гражданите трябва да имат избор, при определени ситуации да избират лява политика или дясна, в името на своето добро. За съжаление, в момента няма десни партии в държавата. Или по-точно, БСП, която по-идеология е лява, е най-дясната партия, и е провеждала най-дясна политика, да не кажа от години. Щом СДС (че и ДСБ) се пишат за народни партии, това вече е по-скоро ляво, отколкото дясно, доколкото повечето народняшки партии, които знам да са били винаги леви и националистически (за по-лесна близост до масовия избирател). Да не кажа – национал социалисти. И подкрепата на уж десните у нас народняци за антипазарните искания държавата да направи това или онова като безвъзмездна помощ или запазване на работните места на тия или ония протестиращи ми изглежда повече от странна. Все едно да си престъпиш честта в името на това да вземеш властта. А на мен няма как да ми се иска като избирател да давам властта на тия, дето се измятат.

Не искам да обидя другите кандидати за поста председател на СДС. Сигурно са чудесни хора и професионалисти. Но аз не съм ги чувал, виждал и не ги познавам. Няма как да имам мнение за тях, било добро или лошо. Вероятно и повечето хора, защото всички ползваме една и съща информация. А народа е казал - по добре познато зло, отколкото непознато добро.

Та късмет Мартине, и дано успееш да промениш нещата за добро.

Земетресения в София

В София вчера е имало две земетресения (по 4 и по 3 по Рихтер на кратко отстояние - няколко часа, едно от друго). Аз не съм в България, но учудването на някои мои приятели от земетресенията ме кара да напиша този текст. Софийското поле е земетръсна зона. Разположено е между две планини. Планините по принцип са ефект от движението на земните маси (в нашия частен случай те са ефект от подпъхването на африканската континентална плоча под евро-азиатската). Самият факт, че те са две, макар и част от карпатския масив показва, че те се нагъват с различна скорост. В земята между тях се натрупва напрежение, което се удържа от силата на триене и вискозността на каменната маса. Когато напрежението започне да достига и изравнява тази сила следва бързо приплъзване и освобождаване на енергия натрупвана с години. Хората ужасно много обичат да си строят градовете точно върху разломи. През средата на Лос Анджелис минава един супер разлом закачен за един супер вулкан. През средата на София също минава един, макар и мъничък такъв. Разбира се, ние не сме търсели разлома, просто обичаме да сме близо до някоя рекичка (пране, миене, други нужди), която по естествен път търсейки ниското между планините попада точно върху него. Но да се върнем на земетресенията. Изпразванията (ех колко еротично звучи) биват два вида – бързи и мъжествени или множествени (женствени) и леки. Дори и да изглеждат относително бързи, те са комбинация от тръгвания спирания, тръгвания спирания (които ако загреят камъка достатъчно, че да падне силата на триене, завършват в едно мощно).

Има няколко методики за отбелязване на земетресенията. Най-популярната сред масите след японския екшън „7 по Рихтер” е скалата на Рихтер, която е грубо логаритъм от 10 от линейното замерване на разместването от сеизмограф (с корекция по дистанцията). Сиреч земетресение от 5 по Рихтер е 10 пъти по-силно от 4 по Рихтер.

Тъй като движението на земните маси е относително постоянно в малките времеви интервали, в които съществува човешкият род (иначе е изключително динамично, ако се разглежда квантувано в стотици милиони години – сякаш земята ври), то и породените от това земетресения са постоянни, на относително равни интервали като по геологически часовник, пропорционални на силата на триене на материала в разлома. Но земетресенията не са с еднаква сила. Често не се освобождава цялата натрупана енергия, и тя „се запазва” за следващото земетресение, което естествено става по-силно. Отделно няма точна дата кога ще се случи, то може да се по-рано (отключено от други фактори като съседно голямо земетресение, вода, трусове от бомби и т.н.) или по-късно, натрупвайки повече енергия.

В района на София се случва по едно голямо земетресение (скала 6-7 по Рихтер) на около 80 години. Предното е било преди повече от 100 и не е било чак толкова силно колкото по-предното. Това грубо означава, че има натрупана изключително много енергия, която носи потенциала за едно екстра голямо земетресение със сила невиждана скоро у нас. И с всяка закъсняваща година риска става все по-голям и все по-голям. А то вече доста закъснява. Ако енергията се изпразни на веднъж е много вероятно почти цялото Софийско поле да бъде засегнато с удар от над 7 по скалата на Рихтер, вероятно 8. За пример 7 е около 1000 пъти по-силно земетресение от колкото това, на което са били свидетели Столичани вчера.

Земетресение в София е нещо изключително комплексно. Геоложкият институт на БАН заедно и с други е изграждал не веднъж карта на земетръсността в района. Проблема е не просто от факта, че земетресението има определена натрупана сила. Тя намалява от епицентъра, който се движи по разломите. Но тази вълна, енергия, от тръсването на земните маси, се разпространява с различна скорост в зависимост от твърдостта на материала, отразява се на места и се само погасява, или се събира с други отразени вълни и нараства. А София е била дъно на езеро (сега не е, точно благодарение на земетресение) и тук е пълно с пясъци и скали. Отделно под нивото на Искърския пролом продължава да си има езеро, макар и подземно, и то създава един мокър участък който засилва хлъзгането на горните слоеве и създава или катализира свлачища. Така погледнато на земетръсната карта на София се вижда едно като кипене на земята при голямо земетресение. Не просто ще си се лашка, а ще се свлича, покачва, отваря дупки и цепнатини, засилва или намалява силата на земетресението. Движенията ще бъдат едновременно вертикални и хоризонтални.

По царско време, след големите земетресения са въведени някои норми на безопасност, които ако бъдат спазвани създават шанс на гражданите при добра организация да оцелеят по време на земетресение. Основната идея на нормата е да не се позволява строеж на сгради с повишен риск и между сградите да има достатъчно отстояние, че да могат хората да излязат и да застанат някъде, където свличащите се постройки да не ги претрепят. Правилото е било доста просто – ограничение за размера и височината на сградата + отстояние между две сгради по-голямо отколкото е сборната им височина. По-ниските сгради оцеляват при земетресения (защото диапазона за синхорнизирането на вълната е по-малък, а заетата площ за смъкване поради собствената си тежест при повдигане на земните пластове по-малка) а между тях има достатъчно отстояние та хората да се съберат без да бъдат засегнати както и да падат тези сгради. Точно поради тази причина (стара) София е нисък град с не особено големи сгради. Тази мярка обаче отдавна не лежи на сърцето на архитектите на града, притиснати къде от пренаселване, къде от мераци, тотално забравяйки земетресенията, които са надживели не един богоприравнявал се архитект. За пример всички от седемте древни чудеса (Родоския колос, Александрийската кула, висящите градини, статуята на Зевс в Олимп и т.н.) са изчезнали заради земетресение, с изключение единствено на пирамидите в Гиза, които не са в земетръсна зона. Даже над еднокилометровият Траянов мост дето Римляните са построили на Дунав за по-кратко време, отколкото ние сега строим такъв, и е оцелял повече отколкото ние броим възрастта на България е разрушен от земетресение. Или казано с други думи, като не си опичаш работата, ти я опичат.

По времето на развития Социализъм и най-вече след земетресението в Стражица е направено проучване на най-рисковите населени зони, и естествено София е изскочила на първо място. Тогава се въвеждат и допълнителни изисквания за строеж на нови сгради, както и районирането на изискванията (на някои места е позволено да има по-високи сгради, но срещу много по-сериозни геологични проучвания, дренажи за изчистване на свлачищата, укрепване и изисквания към сградите). Заимстван е и Японски опит, който при падането и разрушаването на Скопие от земетресение с хиляди жертви по това време е бил изнасян и на там. Така гледайки някои по-стари сгради (строени през 80-те) направо се впечатлявам, с колко много проектни защити срещу земетресения са направени. И за да зарадвам любителите на новите постройки, смея да кажа, че новите сгради не са построени толкова здраво заради олабения строителен контрол и страшните далавери, които се правят и на дребно от самите строители, както и надстройките. При голямо земетресение стара баба в социалистически блок ще има по-голям шанс отколкото младо семейство в нова кооперация. Например класическият нов строеж – носещи колони, здрави плочи и Итонг за стени, на пръв поглед изглежда по-добър за земетресения, защото е по-гъвкав. Итонга се изхвърля на вън от движението и освобождава сградата да е по-гъвкава. Някъде дори може да действа и като батерия, променяйки височината и дължината на някои сегменти и замазвайки синхронизирането на вълната. Но само на пръв поглед. Ако сградата е надстроена колоните се чупят, защото нямат запас за гъвкавост. Метала в тях трябва да е определен тип, за да има издръжливост, а ние всички знаем, че няма строеж в който да не е купен по-евтин, за да се намали цената. Връзката между плочите и колоните трябва да е много здрава (специални заварки и метал). Защото ако една плоча падне, повлича всички останали и прави прекрасен сандвич с месо от хора по средата (между другото правилата за безопасност в такива сгради са различни от общоизвестните – при тях не трябва да стоиш до вътрешна стена, а по средата на стая). За това и не трябва да има надстройки. Отделно надстройките нарушават и отстоянията между сградите и повишават риска и за успелите да излязат на улицата. И доколкото в София все пак има здрави правила даващи някаква надежда, достатъчно е човек да излезе на прозореца и да се огледа за да види как не се спазват. Не е нужно да се чуди някои управляващ къде е тая корупция, за която толкова чуваме а уж все не я намираме. Просто излиза на прозореца си и се оглежда, пред него ще застане едно море от паметници на корупцията и безхаберието. Както е казал Дъглас Адамс, единственият начин да не я видиш е да не искаш да я видиш и да стискаш здраво очи. Да перефразирам Вазов – не се вижда туй дето не искаш да видиш. Но както и да е, да се върнем на земетресенията.

Често земетресението не започва изневиделица. Първо има поредица от по-малки приплъзвания, които са тук за да покажат, че напрежението вече е достигнало своят максимум и започва да се освобождава. Ако приплъзванията са средно силни, на относително кратки интервали, това е добре – голямата част от енергията ще се освободи така, и може да няма много голямо земетресение. Ако са кратки на намаляващи интервали, пай се, иде-е-е-е (това е показател че триенето намалява например заради затоплянето на масите или разчупването на пукнатини). Ако пък няма нищо, или извенъж спре – тайна-майна, никой не знае какво става.

В този смисъл тези земетресениица в София са просто показател да ни кажат, че голямото иде. И аз много по-бих се радвал да има около 100 такива в следващите 10тина месеца, отколкото 3-4 такива и след това прас - едно голямо (за да се изчисти напрежение за Рихтер по 6 ни трябват около 100 земетресения от 4-та степен). ХМС и Геологическият институт сега трябва внимателно да следят какво става. Но микро-земетръсите са тук от поне 10 години и хората си казват – иде. Всъщаност точно микроземетръсите са най-интересни в случая. Ако се засилват - голям проблем. Ако между големите земетресения, които сме усетили има множество микроземетръси - изселвайте се по-бързо. Някои казват - може да има слягания. Но аз не го вярвам. Софийското поле е песъчливо, глинесто и воднисто. Тук сляганията текат непрестанно и се балансират непрестанно. Те не могат да са причина за 4 по Рихтер - за това трябва огромна кухина (освен ако не се е слегнал някои таен военен барутен погреб?) и освен това ще си личи рязко. По-скоро си иде времето на голямото земетресение. А както вече споменах, чичовците земетръсници ни предупреждават от 20 години всеки път като се случи такова на някои съсед, или просто така (когато микроземетръсите се засилят).

Обаче ние гражданите предпочитаме бързо да забравим притесненията, а управниците и строителите ни са се засилили да ни взимат парите сега, а да му мислят другите следващия мандат.

И пак поне се случва леко – с предупреждение да се замислим. Ако до сега Емел Етем не е взела мерки да координира нещата, най-добре да вземе да си подаде оставката, че току виж някое яко земетресение я изненада в следващите седмици и ще трябва да се работи и да се оправдава. А па както е казал Бай Ганьо, аз да не съм станал министър, че да работя бе?

Петък, Ноември 14, 2008

Много як начин за транспортиране на дъски

Ти извадил ли си Гиесема и лупаш?

Сряда, Ноември 12, 2008

Windows Matrix

Ето какво щеше да се случи ако матрицата работеше под Windows:

Събота, Ноември 08, 2008

Представител на държавата не трябва да подкопава държавността

Държавата е една социална структура, която трябва да работи в полза на обществото, което съставлява. Различните компоненти на дадена държава са като органи в една жива машина. Те не само изпълняват основните си дейности, но и се саморегулират, доколкото винаги не всичко може да работи перфектно. По идея в демократичната държава цялостния контрол изпълняват избирателите. А държавните органи изпълняват основната си функция, и контролират останалите органи. Така законодателната власт и система създава закони, но и чрез тях контролира останалите компоненти в държавата. Съдебната дава мотивировка кое е законно и кое не, и чрез това контролира дори и държавата, доколкото тя в съда има не по-голямо право, отколкото който и да е ответник. Изпълнителната има пряк контрол върху администрацията и има законодателна инициатива. За да работят тези машини обаче в тях трябва да има доверие. Защото техните препоръки се изпълняват доброволно от гражданите, препоръчителите се избират от гражданите, и няма силова система, която да може да контролира всички граждани. Естеството на доверието в държавната система е основният компонент на съществуванието в държавата. Поради това хората работещи държавна работа имат за приоритет номер едно като изпълняват съвестно работата си да поддържат доверието в държавата. И на базата на емоционални приказки особено при вероятност за собствено извършено нарушение да не подкопават доверието в държавата. Защото така режат най-вече своят клон, на който седят, но режат и клона на всички останали граждани и това поведение не може да заслужи уважение.

С тази по-горно изказана мотивировка не мога да приема изказването на държавен служител, че съдебно решение е незаконно!?!?!

Да, съда често взима спорни решения. Често в ущърб на държавата или подпомогнат от меркантилни мотиви. Не мога да дам по-добър пример за това от решенията на Бургаския съд в полза на Максим Стависки.

Обаче представител на изпълнителната власт не може и няма право да оспорва решенията на съда и да ги нарича незаконни. Той е участвал в създаването на законите и уж подпомага системата в предотвратяването или наказването на нарушения. Как може да твърди че решението на съд е незаконно? Все едно да каже, че той самият е незаконен или е извършвал незаконна дейност и държавата е незаконна. За да опростим парадокса, в конституцията е дадено право само на една институция да определя дали нещо е законно или не. И това е съда.

Най парадоксално е, когато министър вземе и рече, че решение на съд, например срещу него е незаконно. Или няма правна стойност. Това вече ни се е случвало – министър Николай Василев си позволи (не веднъж) да оспорва или не изпълнява решенията на съда. А държавник да отказва да изпълнява съдебни решения е блокиране на държавната машина, което дефакто е разрушаване на естеството на държавността, и следователно антидържавна дейност, по достойна да занимае например ДАНС отколкото друго.

Но това очевидно е мода. Как може министъра на икономиката и самият министър председател Станишев да омаловажава решение на съда? Нещо повече, ще искат наказание на взелите решението? Не обжалване (то май и не може) а наказание? Къде отива държавността и разделението на властите, ако спазването на закона и интерпретирането му съобразно, не е най-важния приоритет за съдиите, а по-важно ще е да взимат „правилни” и субективно определени от изпълнителната власт решения? Ако едно е сигурно, докато сме в ЕС това би се третирало като недопустима намеса в решенията на съда, така че не мога да го интерпретирам другояче освен пънене. Каквото е решението на съда, то е такова. Аз като гражданин мога да се оплаквам и да взема мерки на избори искайки законодателството да се промени, корупцията ако е повлияла на решението да се гони и т.н. Но представител на изпълнителната власт може само да се пени, извън това, всички съдебни решения – добри или лоши трябва да се изпълняват.

Още повече, че и мотивацията за пененето май е била погрешна – решения могат да се взимат и само с един синдик в Кремиковци. Не е ли много по-лесно от пененето, да се свика събрание на кредиторите, да се постигне кворум с над 50% кредити (държавата и без това държи основният дял от тях) и кредиторите да изберат втори синдик, вместо да се опитват да разрушават държавността?

Четвъртък, Ноември 06, 2008

Що да не взема да си изгоря 100 лв, да се стопля

Не мога да разбера протестите на зърно производителите и много ми се ще някой да ми ги обясни. И като ми го обяснява да приеме, че аз съм един прост (наблягам на прост) потребител на продукция базирана на зърно (пици, хляб, пасти) както и дребен частник.

Та значи не мога да разбера – цената на хляба се вдигаше дълги години. Миналата година зърно производителите оправдаваха вдигането на цената със слабата реколта и голямото търсене, въпреки невижданите до тогава в нашата скромна държава субсидии, както от ЕС така и от бюджета. На плачещия гражданин купуващ хляб тухла с консистенцията и вкуса на пясък, и цена на злато със същата маса министри и зърно производители обясняваха в един глас, че догодина цената на зърното ще падне, защото се очаквала добра реколта (цикличност, свързана с времето, свързано със слънчевите цикли) и у нас и по света и цената на хляба щяла да падне.

Тази година хляба не поевтиня. Странно, защото е достигнал и надминал цените на всичките ни съседни държави и започва да гони момента, в който да стане по-евтино да се внася такъв защото цената на транспорта ще бъде по-малка от разликата в цената. Нещо повече, представители на индустрията дори изказаха мнение, че „хляба нямало да поскъпне”?!? Тоест едва ли не да се благодарим на факта, че хляба нямало да поскъпне, въпреки излишъка и поевтиняването на зърното? Ах, да, защото в цената на хляба 70% била цената на петрола, нищо че той също се срина. Някой обясняваха така причината за високата цена – зърното може да има голям излишък тази година, ама хората си го държали по складовете, щото цената му била ниска и чакали по-добра цена, та за това хляба си останал скъп, а зърно нямало. Е, мислих си аз, а и разни самозвани експерти като мен, едно зърно не може да стои вечно в склада. Ще се развали. Рано или късно трябва да го извадят и да го продадат. На каквито цени върви пазара в този момент. Ако са ниски, ниски.

И сега какво чета? Зърно производителите се оплакват от това, че макар да са получили неслучвалите се до сега субсидии от 460 милиона искат държавата да доплати още 147 милиона (за сборно 600 милиона, тоест всеки български работещ гражданин е дал близо 40 лева от себе си за нашите зърнопроизводители) и догодина числото за доплащането да бъдело 378 милиона (сиреч всеки работещ гражданин да им даде по 100 лв)?

Къде са ми десните партии тук да въстанат и да кажат, че настава комунизъм – зърно производителите искат като цената е ниска да им се доплаща? Или всеки да даде според възможностите си (каквото произвел, произвел), а да получи според нуждите си (държавата да додаде, колкото не може да вземе от пазара). Ах! Те десните възседнали протестите викат, че ДЪРЖАВАТА (сиреч АЗ ДАНЪКОПЛАТЕЦА?!?) им дължи пари?!? И либералите, дето по идея трябва да са за СВОБОДАТА НА ПАЗАРА и те са станали тесни социалисти!

Та се стига до парадокса СОЦИАЛИСТИТЕ да защитават свободата на пазара и не намесата на държавата в него? Аз ли нещо не разбирам тука или просто изглежда, че опозицията изгаря да възседне всеки протест, просто защото си няма лице и програма и следователно и принципи? Но не за това е въпроса.

Какво значи когато частно предприятие с 5000 служители (около 0.1% от общото количество работници) е тръгнало да фалира поради комплексни причини, и световната криза, и тия служители отиват да протестират пред държавата за да натискат със сила да ги спаси данъкоплатеца, защото им бил ЗАДЪЛЖЕН, па ако ги уволнили частните им собственици или синдици, той държавният данъкоплатец да им плати по 30 РАБОТНИ ЗАПЛАТИ?!?!? Имам в предвид Кремиковци. И каквото и да ми казват, например че държавата имала 25% собственост, следва че всичко над 25% от поемането на дълговете и заплатите си е държавна помощ и (уж забранена от ЕС) държавна помощ на гърба на моите данъци. А тя е видима дори и само във факта на забравените дългове към БДЖ, НЕК и Булгаргаз, които са най-големите кредитори, доста над 25% от общите кредити. Та на мен това частно предприятие да иска помощ от държавата, без значение на какви основания си е (желание за) социализъм.

Какво значи, когато млекопроизводителите искат да получават за произведено а не продадено мляко, помощ близка по някога да пазарната цена на литър, отделно от приходите от продажба, ако въобще се пънат да продават? Не е ли, всеки му според нуждите? И тия 0.02% от всички работници, ако не получат помощта от данъкоплатеца ще спрат магистралите и правото да работят и да се придвижват на останалите хора? Това не е ли социализъм (държавата майчица) и рекет?

Какво значи, когато земеделците получили 460 милиона искат допълнителни дотации и държавата да им изкупи зърното на по-висока от пазарната цена (разликата си е помощ и доплащане)? Не е ли социализъм и комунизъм – на всеки му според нуждите, а той да даде и произведе според възможностите си?

Ами миньорите? Учителите? БДЖ? Въобще къде са ми пазарните принципи?

И който подкрепя просто така исканията, без условно, без пазарни механизми и конкуренция, не се ли пада социалист, бидел той пишещ се официално за десен, капиталист и либерал (или ЕНП)?

А тоя дето се опъва и иска свобода на пазара да се запази не е ли той тогава един десен либерал? Та за мен като гледам напоследък най-десните у държавата са баш уж левите социалисти.

А тая държава майчица не сме ли точно всички ние? Ако всички си повишим заплатите точно със 100лв, е ясно че няма да има никакъв смисъл – автоматично генерираме инфлация, и вдигане на данъците, за да си ги платим, и просто завъртаме едно число в тевтерче, което няма да излезе в продукция или блага за никой от нас. Тоест всяко плащане трябва да е в ползата на някой, за сметката на някой друг, иначе няма никакъв смисъл освен счетоводен. И ето тук е момента да питам какво аз получавам, одрания данъкоплатец, да дам 100лв на българските земеделци, екстра догодина? Защо тези пари да ги дам на тях а не на някой друг? Нещо в повече, защо държавата да ми отнеме правото АЗ ДА ИЗБЕРА НА КОЙ ДА ГИ ДАМ (купувайки си стока или дарявайки ги), а тя да ми ги отнеме чрез преки и косвени данъци за да ги даде на земеделците? Искам земеделците да застанат често пред мен, плащащия, и да попросят обяснявайки ми защо да им дам тези пари. Защото аз гражданина искам да виждам смисъл в харченето на парите. Искам да получа някакво обещание. Ако ще е да се изразходват парите неефективно, що просто да не си ги запаля, поне ще се сгрея!

Сряда, Ноември 05, 2008

Мечки се молят за манджа

Как са се научили тези мечки да искат лакомства. Стигнали са до извода, че ако правят така и получават манджа.

Combo Breaker!

Събота, Ноември 01, 2008

Как се балансираше до сега борсата?

"Една стока струва толкова колкото хората са готови да дадат за нея", казваше един министър в оправдание на прекалено ниската му продажна цена на БТК. Седмици по-късно малкия остатък от акциите пуснати на борсата бяха закупени за значително по-висока сума от общата продажна цена на приватизираната с договор по-голяма част на компанията. Явно хората бяха готови да платят доста повече. Макар в последствие да се оказа че хората са май същите, дето са купили и другата част. Та май изначално тези хора са били готови да платят повече. Та може би приказката на министъра би трябвало по-скоро да бъде "Едно нещо струва толкова, колкото пари му искам". Важното обаче в случая бе че цената не зависеше сякаш особено от финансовите резултати на компанията и переспективите и, а по-скоро от спекулативните очаквания на купувачите за къси или дълги печалби. Днес, нещата които са били с години надценявани поради интерес от краткосрочна печалба от спекулация, се сгромолясват в обратната посока, и дори започват да се търгуват под реалната си възвращаемост. Индустрии се свиват, било защото са свикнали да живеят от надценките, било индиректно или просто от общата паника. Странно колко дълго спекулацията успяваше да поддържа усещането у финансиращите я, че е средно и дългосрочно успешна, а риска е само краткосрочен. Или пък събирането на слуховете за краткосрочните печалби на някой правеха обща реклама? Или пък хаоса на субективните преценки се балансираше? Тази карикатура дава едно добро предположение как точно е ставало това: