Моите притеснения от протестите и икономиката

Не мога да не се притеснявам от начинът, по който се развива икономиката, включително и под влиянието на световната конюнктура. Постоянните караници през медиите а и на живо между банкери (например на форума вчера) но и не само, са един добър показател за това, че потенциални проблеми за макроикономическата стабилност на държавата има, колкото и да се напъват да ни казват, че за сега не са се задали.

Аз не съм специалист, но е очевидно, че от здравата фискална политика на държавата зависи добруването на всички ни.

А тази година е очевидно, че клиентите на услугите на държавата (туризъм) и основните чуждестранни инвестиции (имоти) ще си заминат, и е много вероятно да не се върнат с години, дори и само поради факта, че не се е задало оправяне на държавите генериращи този приток на пари у нас, в близките 2 години.

Очевидно е, че засегнатите индустрии са и ще продължат да бъдат: стоманодобива и преработката на стомана, всичко друго пряко свързано със строителството, луксозните персонални стоки и услуги (което включва автомобилите), масовите услуги, в които печалбата е по-малка отколкото общата флуктоация на пазара, производство на храни и елементи от земеделието.

Следователно е редно от сега да приемем и да се подготвим, и да осъзнаем, ако още не сме, че там (ще) има проблеми, големи проблеми.

Нашата държава има голям (като съотношение с БВП) външнотърговски дефицит. Дали съотношението е вярно, не е ясно, защото не може да се оцени обема на сивата икономика и буркан банк представляван от парите идващи от емигрантите в чужбина. От друга страна, за първи път от кризите в последните 20 години, е ясно че и сивата икономика и парите идващи от емигрантите ще бъдат засегнати сериозно, което ще удари и този джоб. Самият показател, че се възвърна рекета и пораснаха дребните престъпления срещу собствеността е показател, че хора без алтернативи остават без доходи и че борчолята са закъсали за пари показва че има проблем дори там.

Че банките не са толкова добре, колкото се говори, е ясно за всеки Българин. Шопите имат една такава приказка – отишъл Вуте на доктор у Софията, па оня го огледал и рекъл “твоят проблем е на психологическа основа! Важното е да си викаш че нищо ти няма!”. Прибрал се Вуте у село, и кат слязал от влака веднага започнал да вика що глас имал “Нищо ми нямааа! Нииищо ми нямааа!”. А селяните гледали, клатили глава и си казвали “абре има му нещо, на тоя човек! Има му нещо!”. Щом се скъсват нашите на принципа „гузен негонен бяга“ да викат, че нищо и няма на банковата система, без да дават пълните показатели за това (например аз видях публикуваното увеличение на привлечените средства, но няма публикуван списък с раздадените средства, или пък само втория списък, без първия, за да видим всъщност истинския показател за стабилност – реалния резерв. Ако двете не вървят заедно, не можеш да си изградиш истинската представа) явно и има нещо. Другото притеснително е, че само няколко месеца след намаляването на задължителните резерви на банките от 20% на 10% (което е на практика 100% увеличаване на парите достъпни за кредитиране, според филма Money as debt), започна открито да се говори за ново намаляване, на 5% (тука май започваме да си говорим за много голям риск), че дори премахване на резерва за кредитиране на общини и държавни предприятия (виденови методи?), а и правителството вади пари от резерва за да ги дава на търговските банки за кредити на малки предприятия. Това вероятно значи, че или банките са спрели кредитирането поради много лоша конюнктура и паника, въпреки всичко, или тези пари са изчезнали някъде навън (в банките майки, като депозити, за да могат те да си решат проблемите?). Което и от двете да е, все е лошо. Дано не е никое от тях.

Отделно резервът на държавата намаля с едни 4 милиарда само за 2 месеца, и така и аз не разбрах къде са отишли. Някой чужденци казаха – за подкрепа на лева (от това би имало нужда само ако виртуалните банкови пари изтичат обръщани в друга валута), други пък българи казаха друго (държавни разходи и изкупуване на падналите на цени дългови облигации), но информация от финансовото министерство няма, на принципът на Гюро Михайлов.

Това и много други фактори ме притесняват по отношение на стабилността. Криза има по целият свят, от Япония, през Китай, Русия, Европа до Америка. И от това страдат абсолютно всички.

От това ще страдат пряко или косвено и всички граждани на България.

А ние сме една от малкото източноевропейски държави, с голям относителен резерв и (все още) стабилни макроикономически показатели. Тези държави, които някой ни даваха за пример само преди година – като Литва, Латвия, Естония и Румъния са в толкова лошо положение, че тук ще девалвират борда, там получават помощи от МВФ, трети преговарят за специална помощ от ЕС за подкрепа на бюджета и избягване на фалит, всяко срещу тежки съкращения на държавните разходи и допълнителни финансови реформи. Ако едно е ясно, спекулативно нарастване (и оценка) на икономиките скоро няма да има.

Румънското правителство пред избори и при протести преди време се принуди да прескочи финансовата стабилност и да увеличи бюджетният си дефицит за да увеличи заплатите на учители и администрация, без да прави съответните съкращения (това пък бе добър повод наши протестиращи да ги дават за пример, как там може а у нас не може). На забележките на икономистите, тамошните велможи казваха “Румъния има висок растеж, ще има 6% растеж и тази година, той ще компенсира …” свръх оптимистичния ни бюджет. Сега взима помощи от ЕС и МВФ за да спаси бюджета си, а на злорадите критици казва “ми ние де да знаем, че ще стане толкова лошо”.

България бе доста по консервативна, въпреки че се огъна многократно при протести, и сега сме много по добре. Въпреки че бюджета за 2009 от ден на ден започва да изглежда все по оптимистичен, заложените резерви в него, са буфера, той да бъде изпълнен. Тоест ако резервите не се пипат и не се харчат, ще можем да се защитим и при допълнително намаляване на БВП с един процент, и рязко спадане на инфлацията (тя е един от резервите за преизпълнение на бюджета, защото увеличава средно данъчните постъпления в абсолютна стойност).

Но идат избори. Безработицата се увеличава поради общата конюнктура. HR агенциите се хвалят, че не са получавали толкова CV-та (включително и по качество) никога в последните години. Правителството се кани да подпомага работодателите да не уволняват масово служители с поемане на част от заплатите. Това пък за мен е показател, че много хора се оглеждат най-малко за всеки случай, за нова работа. Всеки усеща напрежение. Очевидно настава време България да изживее още един икономически урок – цената на труда не може само да нараства, трябва да може и да намалява. Ние сме свикнали да си сменяме работата за по-висока заплата. Сега ще видим намалявания на заплати, за да няма масови уволнения (вече има и първи птички в текстилния бизнес).

Ясно е, че ще има много икономически проблеми и оцеляването на всички ни, макар и не цветущо ще е за сметка на сериозна стабилност и намаляване на стандарта ни на живот, или поне липсата на увеличаване на стандарта на живот в следващата година-две.

И тук идва притеснението ми:

Какво ще правим, когато таксиджиите излязат да протестират за да вдигнат таксата си на километър на (с) един лев, въпреки сериозното намаляване на цените на горивата?

Какво ще правим, когато шофьорите на автобуси поискат по големи заплати от данъкоплатеца?

Какво ще правим, когато учителите излязат на протест за по-големи заплати и повишаване на субсидията на дете? (знаем че в Румъния, това бе един от основните компоненти за разбиването на стабилността на бюджета)

Какво ще правим, когато администрация/полиция/митничари поискат по-големи заплати?

Какво ще правим, когато земеделците излязат на протест и поискат всички данъкоплатци да им плащат оцеляването и/или задържането на стандарта?

Какво ще правим, когато започнат да протестират тютюнопроизводителите, срещу ограниченията на тютюнопушенето и спирането на помощите (което е европейска политика, която сме ратифицирали)?

Какво ще правим, когато служителите на частното и фалирало предприятие произвеждащо продукция, която се е сринала и не се търси в момента на пазарите – Кремиковци, поискат данъкоплатеца да го държи на празен ход и да им плаща заплатите? Ами другите металопреработващи предприятия в държавата?

Какво ще правим, когато железничарите излязат на протест и поискат да им се доплаща загубата от липсата на Кремиковци?

Какво ще правим, когато лекарите и сестрите започнат да протестират отново за да завишат една или друга част от и без това повече от 5-6-те официални и неофициални плащания в здравеопазването, засягащи гражданите (през данъците директна субсидия от здравната вноска на всеки, през данъжите косвена субсидия – голям процент от общия бюджет, през официалното доплащане в болниците, през плащането на левче на ГП-то, през плащането на ръка, през даренията)?

Сега идват избори и е относително лесно да се натисне всяко правителство или партия да обещаят неща, от името, и за сметка на всички данъкоплатци, в полза на много ограничена част от гражданите, без гаранция за възвращаемост или защита за данъкоплатеца. И то в конюнктура в която от защита имат нужда всички, а не някое определено съсловие.

В този смисъл аз съм против безвъзмездни помощи, само помощи под формата на заеми.

Против съм увеличаване на заплати в (който и да е) държавен сектор без икономии и съкращения (браво на правителството, че взе решение да не увеличава бюджета и заплатите в бюджетния сектор, а само ако някой направи икономия само тогава да си увеличава).

Против съм специални помощи и преференции за ограничени индустрии, специално земеделието, извън това, което се поема от ЕС така или иначе.

Ако се правят някакви социални защити те трябва да са за всички.

Против съм премахването на валутния борд или промяна на съотношението на валутите (защото каквато и да е тя, в каквато и да е посока, тя стресира икономиката и гражданите, а това има нужда да се направи само ако няма достатъчно резерв, който уж в момента го има, ако не се раздава като помощи – или казано с други думи, няма пари за помощи, ако се раздават, ще ни се върнат през носа, чрез инфлация или девалвация на валутата).

Против съм допълнително намаляване на минималния резерв на банките.

Дори съм скептично насочен към намаляването на каквито и да е данъци, освен ако нямат за цел изваждане на сива икономика.

Социална икономика има нужда да се прави когато конюнктурата е зле, но точно тогава държавата не може да си го позволи. Социална икономика се прави само при добра конюктура. Изглежда иде време пак да стягаме коланите.

Сега е според мен последния влак за драстични съкращения в бюджетната предприятия. Това би имало положителен ефект за по-сериозните чуждестранни инвестиции и икономиката (общо намаляване на цената на труда) пък тези заплати върнати като помощи пак ще си натоварят бюджета, но за кратко. По същество това ще направи възстановяването на държавата по-бързо и ще освободи още буфер в бюджета.