Аз съм за по-оптимизирано здравеопазване отколкото по-висока здравна вноска

Премиерът бате Бойко заявил по косвен начин на гражданите, че Българинът трябвало да прецени кое му е по-важно, мерцедеса или здравето, намеквайки че у нас се плаща повече за отварянето на капак на мерцедес, отколкото на гръден кош. Това обаче мен ме подразни по много параграфи – сравнението не е коректно, защото според конституцията всеки трябва да има достъп до здраве, и се предполага в известен смисъл то да е поето от държавата. Няма обаче текст, който да определя, че всеки има достъп до мерцедес, и е задължен да си отваря капака и да плаща това пряко или косвено.

Също така твърдението е изключително спекулативно, и не е вярно (тук думата “коректно” не е достатъчно силна).

През 2010-та година държавата ще преразпредели чрез преки или косвени данъци 41.6% от БВП. Това е нарастване на данъчното бреме спрямо колкото беше 39-40% за 2008-2009-та. Макар в абсолютна стойност да са по-малко пари, поради същественото намаляване на БВП (и близо 20% орязване на бюджета). Все пак реално това е увеличаване на данъчното бреме догодина, защото реално за всеки изкарани от вас 10лв държавата а не вие решава как да бъдат похарчени 4 от тях. През 2010-та година се очаква държавата да преразпредели минимум 26.4 милиарда лева (41.6%) и от тях 10% (4.2% от БВП) отиват за здравеопазване или 2.6 милиарда лева. Това означава, че всеки един от 2.67-те милиона работещи в държавата (които са носителите по пряк или косвен начин на почти всички приходи) дава 973 лева годишно за здраве. В държавата има около 50000 мерцедеса (всички типове сборно). Ако предположим, че всеки един от тях му се отваря капака средно по веднъж годишно и това струва 1000 лева (по предположението на премиера) това означава 18.72 лв на работещ. Или всъщност ние даваме 52 пъти повече пари за здраве, отколкото за капаците на мерцедеси (противно на предположението на премиера). Ако обаче калкулираме и парите, които се дават на частно, за да направят типично намусените доктори по-отзивчиви, което според относително официални и занижени статистики е поне 1 милиард лева годишно, то означава че гражданите реално плащат 72 пъти повече за здравеопазване отколкото за капаците на мерцедесите. Без да броим и парите за лекарства, които сигурно ще закръглят отношението на 100:1.

Спомням си как преди две години, когато стачкуваха учителите, даваха за пример Румъния. Как там заплащането на учител било точно два пъти по-голямо отколкото у нас, макар броят на учителите спрямо децата, да бе точно два пъти по-малък отколкото у нас, та държавната субсидия на дете, бе относително същата. Тогава Румънското правителство предприе куп популиски решения (увеличаване на заплати в държавният сектор) в навечерието на кризата, въпреки всички чуждестранни предупреждения. Днес Румъния е една от най-фалиралите държави в Европа, взима над 20 милиарда евро заеми, само за да закърпи бюджета си, има колосален бюджетен дефицит, реално няма шанс скоро да влезе в еврозоната, и има безпрецедентна в историята си правителствена и конституционна криза (не могат да си изберат премиер, а не могат да свикат предсрочни избори щото пък трябва да си избират и президент), както и трябва да уволни много сериозна част от държавните служители, тъй като просто няма от къде да вземе пари за заплатите им. Тя е един страхотен пример, как неразчетено финансово решение може да събори цялата държава.

Няма работещ модел на каквото и да е здравеопазване или пенсионна система, когато има демографска и финансова криза. Особено такава, каквато има у нас. Ние смятаме да следваме “Холандският модел”, който обаче самата Холандия вече счита за неработещ и го променя. САЩ са решили да се приближат до Германско-Френският модел за здравеопазване, тъй като техният модел съдържа ужасни проблеми и създава най-високата “здравна инфлация” в света. Обратно Германия и Франция реформират техните модели по американски тертип, защото не са добре работещи. Единствената държава, при която има работещ здравен модел е Китай. Тъй като там от известно време работи демографски контрол, комбиниран с растеж по време на криза от 10% на БВП-то. Това им позволява предвиждане и контрол на бюджета за години напред. Но у нас при намаляващо число работещи годишно, тези 2.67 милиона хранят 7.2 милиона. Ако ще и 100% от БВП да се дава за здраве, за съжаление няма да са достатъчни. Хоризонта на събитията е тук и няма решение в увеличаването на парите. Единственото възможно решение може да се търси само в посока оптимизиране на разходите.

Правителството обещаваше намаляване на данъчното бреме. Но реално го увеличи (преразпределянето на БВП е по-голямо). Здравната вноска бе увеличена 2009-та година от 6% на 8%. Вече открито се обсъжда увеличаване на здравната вноска на 10%, 5-5.5% от БВП, и вероятно отделно, два нови стълба на доброволно (две плащания и доплащания), ама задължително здравно осигуряване, които плюс подкупите (щото почнато ли е веднъж няма и не може да има спиране) ще заминат на 7-8% от БВП. Това означава всъщност, че прякото и косвено данъчно бреме ще замине на около 45% от БВП, ако не се махнат 5% от някъде.

А тук въпросът всъщност трябва да бъде най-вече защо парите са недостатъчни и как това да се промени? Не е ли по-добре да се увеличи БВП с подобряване на икономическата среда отколкото процента от БВП преразпределян за здраве? Какви са тези 10% здравна осигуровка, как ще ме компенсират мен издъхващият от данъци работник за това увеличение? Няма ли да ми е по-лесно при свободният ЕС пазар да си регистрирам фирма в Ирландия и да си плащам данъците там (използвайки избягването на двойното данъчно облагане в ЕС), защото освен болните, и аз трябва да живея?

И тук искам да заявя (а който е чел блога преди знае), че не съм против здравеопазването. Напротив. И считам, че разчетите често са подценени, цикличности на заболявания не се взимат в предвид и т.н. Но безспорно реформа намаляваща безсмислените странични разходи (особено административни) трябва да има, и това трябва да е пътят на бъдещето. Колосални пари се вложиха в предишни години в неработещи електронни системи и какво ли не друго. Ако ги замерим и тях в операции ще излезе по-голяма сума отколкото сметнатите от мен ремонти. Та не е ли точно това (и други подобни) мястото, което трябва да се оптимизира, вместо да ми приказват за няколко капака на някакви си мерцедеси?