И нашите млекопроизводители чакат комунизма

Какво искат нашите млекопроизводители, не разбирам? Излизане от ЕС ли? Че ако излезем няма помощи и пазари, а докато сме вътре има свободно придвижване на стоки, хора и пари. Не може хем това в онова, хем душата в рая. И как така заплашват блокирането на граници и мостове (според тази статия тук - http://news.ibox.bg/news/id_1844061764)? Няма кой да им разреши протест там, а това значи и че според сегашния действащ закон този протест би бил незаконен, и е по-редно полицаите да бият тях, а не законно протестиращите пред парламента.

Как беше поговорката – Видяла жабата че подковават Вола, и тя дигнала крак.

Като заговорих за жабата, днес ЕС е дала да се разбере на Гърция, че няма да получи извънредни помощи. Следователно такива няма да получи и България.

Аз специално съм съгласен да се направят качествени проверки на вноса. Но ако той отговаря на Евро изискванията, нашите млекопроизводители нямат за какво да протестират.

Либералното отношение към Интернет работи

Интересен аспект по отношение на либерализацията демонстрира Интернет пазара у нас. Той никога (за сега) не е бил сериозно регулиран. Цената на достъп непрекъснато в падала, и последното и повишение бе в края на 90-те и то за DialUP-и, а днес за половин тогавашната цена (от 25$) потребителите имат 10Mbit/s, и цената е най-ниската в Европа на мегабит. Българските потребители също така ползват най-високоскоростен (осредено скорост на достъп на потребител) Интернет в Европа (дори според статистиката на Евростат). Близо 50% от населението ползва Интернет редовно (почти всеки ден), а постоянен достъп до високоскоростен интернет имат (поне) близо 30% от домакинствата. Отделно нивото на FTTx у нас е от най-високите в Европа (водят ни само по-малки по население предимно Скандинавски държави, но не вярвам да е за дълго). Инвестициите са практически 100% частни, и определено не се усеща никаква държавна помощ (за сега). Влиянието на този пазар и стабилността на цените и услугата го правят вече и участник като разход и услуга в потребителската, кошница на Българина, включително и с идеята, да задържа видимата (официална) инфлация.

Тоест излиза, че един слабо регулиран пазар, който е създаден и се поддържа изцяло от частни компании е един от малкото работещи пазарни системи в държавата, и ни поставя сред водещите държави в Европа.

Пресетих се за това, като четох за регулациите на цените на тока тук - http://www.mediapool.bg/show/?storyid=148437&srcpos=5

Моето мнение по повод идеите за промяна на изборната система

Напоследък има дискусия от медийни и публични личности, има ли нужда държавата да премине към мажоритарен вот или не.

Всъщност България вече има (в миналото) история с краткотраен мажоритарен, въпреки че такъв частично за определени позиции (кметове, президенти) съществува и сега. И резултата от нея е такъв, какъвто е сега в пропорционалния вот – в парламента са влизали популярни престъпници.

Какъв е проблема на пропорционалния вот според недоволните? Някой нарежда изборните бюлетини, и ти нямаш избор кого да вкараш в парламента, поради което той носи отговорност пред наредилия го в листата, а не пред избирателите, към които носи отговорност партията, а ние добре знаем, че у нас групова отговорност няма.

Проблемът на мажоритарния вот е обаче, че едно депутатско място струва много по-малка политическа история отколкото при пропорционалния вот. Ние имаме по един депутат на 20000 гласоподаватели и при 30% гласуващи, това означава един депутат на средно 6000 гласували. Както се е случвало и преди, както и се случва и сега, това означава (по метода на Губернатора на Чукотка), че ако платиш по 50 лева на 5000 човека (250000 лева) имаш 90% вероятност да станеш депутат и да получиш директните от това облаги. Докато при пропорционалната система при появата на скандал, се предполага че с цел да не се засегне партията управлението (което е в известен смисъл динамично, поради вътрешно политически конфликти) ще вземе мерки, при мажоритарния вот, няма никакво значение публичното обществено мнение. Дори 99.91% от населението да е против определена личност и неговото присъствия в парламента, 0.08% от населението е достатъчно да го държи там, ако ще и 20 години. При въвеждането на такава система без защити, автоматично означава популярни личности от сивия и тъмносивия бизнес да станат за постоянно депутати.

Проблемът на пропорционален вот с мажоритарен елемент (преференциална листа) е в прага на преференцията (видяхме го при гласуването на ЕП), оказва се че кандидати (като в случая на Антония Първанова), които могат да носят 30% от значението за гласовете на дадена партия, да не влязат въобще в ЕП, поради високия праг на избор. Премахването на прага, или слагането му прекалено ниско, превръщат ситуацията като в мажоритарна без защита.

Смесената мажоритарно-пропорционална е съществувала в Римската империя дълги години (Трибуните срещу Сената), както и се вижда в САЩ днес, и в други държави, и нейните недостатъци са видни – тя не комбинира качествата на двете системи (пропорционална и мажоритарна) а комбинира недостатъците им.

Казано с други думи, няма добра изборна система според мен, освен тази с директно управление (като в Швейцария, въпреки че и тя си има проблеми). Но у нас е още много рано да се говори за такова нещо.

Принципния проблем не е в изборната система, а в културата, мотивацията и механизмите на въздействие на участниците в обществото. Ние нямаме особено добре изградена обратна връзка за контрол.

Аз лично не съм настроен положително към мажоритарен избор. Но не харесвам и пропорционалния. Но не ми е там проблема. Проблема ми е, че в динамиката на обществото, политическите идеи и програма, с която една партия е дошла на власт, остаряват далеч преди да е отминал мандата и. Връзката между депутатите и избирателите и общественото мнение е счупена, и тя е и заради манталитета на обществото (слабо изразяване на лично мнение), и заради прекомерно високата защита позволяваща на държавните ни служители да взимат произволни решения без политически ефект докато не дойде време за избори, което създава манталитет на превъзходство в тях.

Единственият начин мажоритарната система (както и пропорционалната) да работи е да се комбинира с обществено контролни функции. Аз съм принципно за тоталното отпадане на депутатския и съдебен имунитет. Също така трябва да може с 2/3 депутати, да може да се гласува да се изхвърли друг депутат. Референдум в изборното място на депутат, събиращ близо 2/3 гласове, с които е влязъл в парламента трябва да може да го отзовава. Трябва да се въведе ценз – депутат с влязла в сила съдебна присъда с определена степен на тежест, или отзован, в последните 10 години да не може да се кандидатира отново. И това трябва да се комбинира със сериозен контрол срещу рекет, измами и принуждавания, както и бързи съдебни наказания. При това положение, хората в във властта ще имат директната необходимост да комуникират и защитават интересите на избралите ги. Защото те могат да ги избират, съдят и отзовават.

Без подобни защитни мерки, няма как да сработи каквато и да е изборна система.

Ето как жените развалят мъжкия бой

Ето как жените развалят мъжкия бой!

Статия за Богомил Шопов

Интересна статия за България, Богомил Шопов и правата на гражданите в Интернет, в чужда медия - http://www.internetsansfrontieres.com/2009/01/bogomil-shopov-fighting-for-digital-rights-in-bulgaria-and-beyond-2/

Какво казваме с тези предложения за промени на закона за конфликт на интереси?

Какво казваме на европейските си партньори, които искаха, направо държаха на този закон за конфликта на интереси, с това предложение (за промяна на новоприетия закон за конфликта на интереси)? http://www.capital.bg/show.php?storyid=623233

Че ние много искаме да им изпълним исканията, ама не сме готови да ги изпълним. Какво казваме на избирателите си? Че имаме конфликт на интереси?

ЖП Вагони и тероия на конспирацията

Преди време се учудих от лично за мен желанието на правителството да подпомага икономиката инвестирайки в неефективното производство със слабо бъдеще, и концентрирано в много малко пазарни субекти, строене на ЖП вагони. Тъй като директното подпомагане на банковата система се чупи (вижда се по цял свят а и у нас - в една работеща икономика, ако има увеличаване на лошите кредити банката вдига лихвите с калкулирания нов риск, за да ги компенсира. В условия на банкова криза обаче тази схема, правена от всички банки не работи, защото вдигането на лихвите увеличава риска, понеже увеличава неплащащите, а намаляването на основния лихвен процент, който и без това е доста нисък не може да го компенсира. Така се изпада в ситуация, в която банковата система следваща старите правила надува допълнително кризата, защото всички банки постъпват по определен начин едновременно. Изваждането на лошите кредити от банките дори не е достатъчно да изчисти проблема, защото той се е превърнал в банкова паника, която засяга икономиката, така както паниката на вложителите засяга банките. Следователно новата методика за решаване на проблемите, която се опитва да се приложи е..) и се преминава към директно подпомагане на кредитополучателите, и икономическите субекти, с което индиректно да се намалява риска на банките. Но за мен тази схема би работила ако засегне много различни фирми, а не една или две. Концентрирането на помощ във вагони и локомотиви, индустрия без особено бляскаво бъдеще, в една или две фирми, няма да помогне за решаване на кризата у нас въобще.

Отделно се зачудих как тази година нямаше (все още) предложение за намаляването на данъка на хазарта.

И сега тази статия тук дава едно друго обяснение в стила на тероията на конспирацията:

Васил Божков щял да строи вагони и локомотиви. http://www.afera.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=4241&Itemid=2

Предложените промени в ЗЕС, по-конкретно

Сдобих се и прилагам по-долу предложените промени в ЗЕС, които да заместят отменената от ВАС наредба 40.

Хубавата за мен новина е, че няма основание въз основа на тези текстове да се изисква записване на повече информация отколкото: кога сте се свързали към мрежата, колко време се престояли, дали сте били свързани, и по подробно събиране на информация за телефония (всяко телефонно обаждане) и email.

Следователно няма да се логват подробно всички сесии и това няма да засяга интернет доставчиците толкова много.

Има изрична точка, която казва, че друга информация освен специално записаната в закона не може да се събира въз основа на този ред.

Наистина има едно доста спорно формулирано изречение в член 253(3):

253(3). Предприятията предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги са длъжни да унищожават данните след изтичане на срока по ал. 1, освен при искане от компетентните органи, или в изрично предвидените от закона случаи.

Замислям се може ли да има непредвидено от закона искане, което да позволява задържане на данни за неопределено време? Може би е по добре това ключово „или“ там просто да се изтрие и изречението да стане: освен при искане от компетентните органи, в изрично предвидените от закона случаи.

Също ми се струва, че срока от 24 месеца е леко дълъг. Според мен е много по реален срок от 12 месеца.

Точка 251(4) е доста интересна. Не мога да разбера защо се намесва въобще председателя на ДАИТС да определя какъвто и да е ред за съхраняването и предаването на данни. Тъй като ДАИТС не би трябвало да е потребител на тези данни (или аз нещо се бъркам?), то предаването и записа на данните би трябвало да интересува само Министъра на Вътрешните Работи. Ако той има нужда от консултация от ДАИТС, тя може да бъде извършена директно, без необходимата намеса на закона, която изрично да го иска.

Въобще не мисля, че е редно в каквото и да е законотворчество да се намесват „Агенции“. Тъй като тяхното съществуване (което е вярно дори за министерствата) е с временен характер, те могат да се преобразуват, сливат, преминават в министерства или да се закриват, става малко прекалено ако такова нещо се случи да трябва да се променят текстове в 50 закона. Аз лично не виждам никакво основание за наличието на думата ДАИТС вътре в този текст, макар че по същество е все тая.

В член 251а (създаден през създаден член 61а??) се описва какво се събира и съхранява – телефонният номер на викащия, телефония, email и описващите ги параметри.

Това, което никак не ставя ясно по явен начин е дали се отнася само за директно предоставяните услуги от оператора, към неговите клиенти, с които има договор, или става въпрос и за транзитните услуги (например gmail?), което при много случаи си е направо почти невъзможно (SSL).

Интересна поправка има предложена в член 301 алинея 3 – тя позволява вашата телекомуникационна услуга да бъде прекъсната безусловно и без носене на отговорност и без да се дължат неустойки, за оперативните нужди на службите. Въпреки че целта и е друга, тази точка без специална регулация отваря за мен възможност да се блокира за постоянно достъпа ви до телекомуникационна услуга по подозрение в извършване на престъпление, без нужда от доказателство и без възможност за оспорване. По подобие на точките за претърсване и отнемане на доказателства без разрешение от прокурор 24 часа преди съда да бъде питан, по подозрение за предотвратяване на тежко престъпление (убийство) записани в правилника за приложение на закона за МВР, които се експлоатират (експлойтват) доста свободно, и бяха използвани дори за претърсване и затваряне на Интернет клубове (които по-късно спечелиха дело срещу държавата, но какво от това? Кой иска да извърши по-голямо убийство от един геймър? Той иска да застреля всички тия чудовища от RPG-то) тази точка може да се изроди в свободно и безконтролно спиране на достъпа до Интернет или телефония по Френски модел, за потребители заподозрени, че теглят файлове в нарушение на авторските права.

Всъщност защитата на правата на потребителите въобще я няма, или по точно вероятно се очаква да се вижда в съответната наредба на МВР. Това обаче не е еквивалентно - задължението е в закон, а защитата в наредба, която се променя и отмена много по-гъвкаво. Според мен е нужна специална точка, която да каже че достъпа до данните се осъществява въз основата и защитата на закона за специалните разузнавателни средства, а от там нататък да си приемат конкретни решения за достъпа в наредба.

Точките 82 и 83 пък се ще бъдат очевидно използвани, за забрана на съществуването на анонимните предплатени сим карти. За което съм писал мнение и преди - http://delian.blogspot.com/2008/12/blog-post.html

Анонимните SIM карти са коментирани и със специално изречение в преходните и заключителни разпоредби с текст:

Предприятията предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги се задължават да започнат да събират данни, необходими за идентифициране на потребител на предплатени услуги по член 251а в сила от изтичането на 12 месечен срок от обнародването на този закон.

Текста е достатъчно общ, така че той засяга 100% всички услуги, дори не само анонимните SIM карти. Той важи за ваучърите, предплатената IP телефония, обажданията от улични VoIP телефонни кабинки (те са предплатени) на морето и т.н. Всеки оператор, който иска да продава карти, ваучъри и подобни ще трябва да се регистрира като оператор на лични данни и да подлежи на регулация.

Отделно не се третира и увисва купуването на ваучърите, препродажбата и предоставянето на телефон за ползване от трето лице, False Positive идентификацията (в над 5% от случаите ще има грешна идентификация на потребител поради технически причини).

Спомням си когато прима (единствените предплатени карти на времето) картите се купуваха срещу паспорт/лична карта. Това бе някъде преди 2001-ва година. Анонимни предплатени карти има у нас някъде от около 2001-ва, от активирането на услугите на Глобул, по Гръцки модел, където са си анонимни и се продават на всякъде. Преди това регулацията към оператора бе през лиценз или наредба или добри отношения с МВР, често прекалено добри (за което медиите говориха за Бонев и Грашнов). Въпреки това престъпления (включително телефонни) имаше и никак не бяха по-малко от сега.

Малко е смешно да се обвиняват анонимните сим карти за престъпленията, тъй като повечето от неразкритите поръчкови убийства споменати в докладите на ЕК са се случили преди 2001-ва година.

Всъщност единствената крива, която показва пряка връзка с престъпността у нас е стандарта на живот. Покачване на стандарта на живот -> следва рязко намаляване на престъпността, понижаване на стандарта на живот -> следва увеличаване на престъпността. И леко странично ще кажа, че тази година ще има намаляване на стандарта на живот, и следователно ще увеличаване на престъпността. Шеговито - много строители ще се върнат към обирите.

Много спекулативно е и твърдението, че анонимните сим карти са виновни за близо 100% от телефонните престъпления. То навява връзката, че премахването на анонимните сим карти ще намали с близо 100% телефонните престъпления. Но това не е вярно, те ще се изместят към улични телефони и крадени телефони. Знаем че има срок от 24-48 часа преди откраднат телефон да се регистрира в полицията, срок от няколко часа преди да бъде блокиран от оператор (включително и поради времето за реагиране на човек), както и черен пазар за телефони и карти. С увеличаване на престъпността в краденето на телефони (която е доста висока и сега), и черния пазар, престъпниците ще продължат да разполагат със средствата, които са им необходими. Казано с други думи, тази наредба може не само да няма положителен ефект върху престъпността, но дори да я завиши. Много по ефективно би било лицензирането на магазини продаващи и работещи с GSM-и на ново и старо (тъй като са по-малка бройка, и през тях минава „поправката“ и следователно краденето на телефони), както и заложните къщи и там да се държат под отчет с лични данни всички продажби, отколкото простата забрана на анонимни сим карти.

Единственият ефект от забраната на анонимните карти върху престъпността ще бъде изместването на част върху други телефони (например улични, въпреки че всякакви анонимности се опитват да се забранят има хиляди начини) и увеличаване на черния пазар. Директният ефект върху престъпленията ще бъде минимален (взривове на бомби могат да станат и с уоки-токи за 30 лева, излиза дори по-евтино, а пряката видимост е изискване и в двата случая. Да не кажа – да карат престъпниците да ползват сим карти е по-добре, щото през location записите могат да видят поне къде са били физически), те просто ще се изместят, а количеството е следствие на търсенето/нуждата, а на технологията. Тъй като нуждата се увеличава (световна криза има) и престъпността ще се увеличи. А това което ме притеснява тогава, е като видят че не работи, ще ми върнат ли анонимните сим карти и загубената свобода? Защото е много лесно срещу обещания за сигурност да се откажеш от свободата си, но тя няма да ти се върне, когато видиш, че обещанията не се изпълняват.

Ето и текста на промяната:

ZES, art.251

Publish at Scribd or explore others:

Какво друго му трябва на човек, ако си има 46000TB логове!

След дискусия трябва да обърна внимание на това, че още не съм виждал предложените текстове, и е редно да отбележа, че написаното е базирано на предположението, че се опитва да се логва 100% всяка сесия, което си е и практически невъзможно, и точно това е идеята на написаното по-долу. Очаквам да получа текстовете, и ще ги коментирам конкретно.

След като получих текстовете виждам, че вътре не се предлага записване на всяка сесия. Конкретните ми коментари по тях са написани тук - http://delian.blogspot.com/2009/01/blog-post_28.html Тази статия следователно става разсъждения в областта на фантастиката, ако евентуално трябва да бъдат логнати всички сесии в държавата, в този единичен момент.

Тъй като това е нещо, с което активно се занимавам от доста време (Accounting & Billing и подобни). Понеже настана дискусия колко точно ресурс е необходим на един Интернет доставчик за да запазва данните по отменената от ВАС Наредба 40, опитвана да се прокара почти без изменения по същество (за сега), с увеличаване на продължителността на запазването на данните, и със забрана за съществуването на анонимни сим карти (с оправданието, че Европейските партньори ни се били смеели, което е странно, тъй като само в 4-5 от 27 държави в ЕС са забранени анонимните сим карти, при това в 2 от тях не са точно забранени, а се предлага доброволна регистрация поради данъчни цели), като точка в Закона за Електронните Съобщения, с доста спорно решение на комисията, реших да опиша колко точно пространство е необходимо за това (сборно на държавата). Разглеждам случай, че се записва подробно всяка сесия от протоколи като NetFlow v9, Jflow, Sflow, IPDR и подобни.

В България средната продължителност на сесия е около 33 пакета. В други държави тя е около 78-80 пакета. Защо у нас сесиите са толкова кратки е въпрос на друга дискусия, но информацията е събрана от няколко източника върху относително продължително изследване на трафика. Отделно средния размер на пакет у нас е по-къс отколкото в други изследвани държави, и е средно около 300 байта, а не 1000 байта. Причината е, че у нас (наистина) високоскоростния Интернет е много по-популярен (дори вече според Евростат ние имаме най-голямо количество линий над 10Мбит/с към клиент в цяла Европа) и следователно се използват и повече приложения генериращи много малки пакети (телефония, DHT на Bittorrent и други).

Директния извод е, че на базата на тези съотношения можем да предположим определено количество трафик (външен и вътрешен) колко сесии в секунда генерира. От там нататък е редно да оценим средния размер на сесия за запис.

Ето моята оценка на базата на някой софтуери за минимално количество запис на определена сесия в зависимост от типа и:

Тип сесия	Размер
Ipv4 типична сесия	34 байта (начално време, продължителност, дължина в байтове, дължина в пакети, протокол, иницииращ IP адрес, краен IP адрес, TOS, source port, destination port) без асоциация с потребители, протоколи от високо ниво и други
Ipv6 типична сесия	58 байта
HTTP типична сесия	(с изключване на доста елементи от header-а) 180 байта средна дължина
Email типична сесия	(с изключване на изключително много елементи от header-а) 180 байта средна дължина
VoIP типична сесия	72 баита

Съотношението между различните сесии зависи изключително много от типа на трафика и неговото поведение. От разни проекти пророкувам следното съотношение:

На средно 100000 Ipv4 сесии имаме една Ipv6. На средно 3 Ipv4 сесии имаме една HTTP. На средно 100000 Ipv4 сесии имаме една VoIP. На средно 2000 сесии имаме една Email.

Ето и следствието от всичките тези предположения:

Ако България има 10Гбит/с използван интернет трафик от чужбина. Това означава приблизително 4 милиона пакета в секунда във всяка посока, сборно 8 милиона пакета в секунда. Това означава 240к сесии в секунда. Те ще генерират 240000 + (240000/3) + (240000/100000)*2 сесии за запис в секунда, или приблизително 320005. Средната дължина на сесия за запис (при запазване на съотношението) е 70.2 байта, без индекси, асоциации с потребители и т.н.

Това означава, че идеалното минимално пространство за запис само на сесиите с чужбина е 22.4MB/сек или 1289 Терабайта за две години!

Знаем че отношението международен към Български трафик е 1:9 (отдавна локалния трафик в България е повече от международния). Следователно ако всяка сесия се записва само на веднъж и само на едно място, то ще има нужда от минимален капацитет от 12890 терабайта, само за да запише сесиите, без overhead от файлови системи, индекси, асоциации в потребители, защита на данните, за вътрешен и международен трафик.

Тъй като обаче данните ще се събират от всеки интернет доставчик по отделно, сесиите ще се дублират. Тоест една сесия започнала в един интернет доставчик и завършила в друг ще бъде записана два пъти, трябва да мултиплицираме сборното дисково пространство по средния път в доставчици, който ще изминава сесията.

Приемаме следното съотношение: 50% от трафика на Интернет доставчик остава в мрежата му (и ще бъде записан само веднъж), 50% излиза от мрежата му и ще бъде дублиран.

Следователно трябва да умножим сборното минимално дисково пространство необходимо на интернет доставчиците по две за да видим общото число само дискови ресурси, необходими за обслужването им: 25782 TB!

Тъй като 10-те най-големи доставчика държат около 90% от трафика на държавата, то всеки един от тях може да си представи какъв обем от това пространство ще трябва да има. Ще обърна внимание и че става въпрос за дискови системи с минимум IOPS равно на сесиите за запис на секунда разделен на 5, което значи, че обикновени PC-та в много от случаите няма да стават много много.

Ако трябва да сме сериозни, добавянето на индекси за извличане на данните увеличава обема с поне 50%. Защитата на дисковете увеличава обема минимум с още 20% или си говорим за реални обеми не по-малки от над 46000TB!!!

Също така не са съвсем елементарни или евтини устройствата, които могат да логват подробно всяка сесия. За пример маршрутизаторите на Cisco и Juniper не могат да дават подробен лог. Минималната загуба е 10% (поради това, че се изпускат фрагментациите и има ограничен обем на активните сесии, и отделно се логва много по-малко данни отколкото изисква желанието на законодателя) при намаляване на производителността на маршрутизаторите (софтуерните маршрутизатори на Cisco – всичко под 7300 включително, заедно с 10k, 7500 и т.н.) два пъти (което афектива цената, трябва да се купи по-скъпо и по-бързо устройство). Или пък не могат да се логват всички активни сесии (под 128000 при хардуерните маршрутизатори), или трябва да се логват преди да им е изтекал периода (което увеличава генерирането на сесии в секунда със средната продължителност на сесия разделено на средното време за логване, и натоварва допълнително дисковете и устройствата), или се прави „sampling” - логва се информация да речем на един на 100 пакета (тоест една на 3 сесии при запазване на съотношенията).

Казано с други думи, дисковата и логваща система, ще струват доста пари и цената може да се движи далеч далеч над 100k$ на доставчик, сборно десетки милиони. Без да се калкулира модификацията на мрежата (запазването на сесии, които остават вътре в доставчика, което 100% от интернет доставчиците в България няма да са в състояние да изпълнят до една година).

Тъй като се занимавам с това от доста време и имам подобни проекти (доста големи) в чужбина, имам доста конкретен опит, и смея да заявя, че това е всичко, но не и евтино. И в края на краищата е за сметка и на интернет потребителите и данъкоплатците. В полза на сигурност, която е неопределена, и ефекти, които са неопределени, неясно дали положителни, се правят определени големи разходи.

Не мога да си обясня защо е нужно в частния случай така да се прекалява и със сроците. Отделно от всичко друго, ЕС директивата позволява държавите да изберат срок за записите между 6 месеца и 24 месеца. В отхвърлената от ВАС директива срокът бе 12 месеца. В предложението към парламента е 24 месеца!!! Много Европейски държави са определили срок от 6 месеца. Май до момента не знам нито една определила срок по-голям от 12 месеца, ще проверя изрично.

Интересна статия за Наредба 40

Много интересна статия за опитите (за момента) да се прокарат текстовете на отменената Наредба 40 този път в закона - http://capital.bg/show.php?storyid=620241

Гръцките земеделци искат ли да построят комунизма?

Ето това даже не знам как да го нарека мечта за социализъм или просто изнудване?

Как в името и идеологията на пазарната икономика, свободният пазар и ЕС ще дефинирате поведението на Гръцките земеделски производители?

Значи те искат:

• Повече субсидии, отколкото им е отредено (с което вероятно застават в неравностойно положение с останалите земеделски производители в ЕС и на практика карат държавата да наруши няколко споразумения, които е подписала)
• Да не плащат лихви на банките по заемите си (с което удрят банковата система, и чрез нея всички останали в икономиката, защото банката трябва да компенсира загубите и рисковете си с вдигане на лихвите за останалите, или да получи недопустима според ЕС държавна помощ, специално за земеделците) поне три години
• Да получат нови (при това безлихвени) заеми, което е повторение на горната точка?
• Да се намали цената на нафтата, ако не за всички, то поне за тях (отново държавна помощ и неравностойно положение)
• Да продават стоката си на по-висока от текущата изкупна и субсидирана пазарна цена? Къде е пазарното отношение? Кой ще додава разликата в цената? Това не е ли отново недопустима държавна помощ?
• Да се спре вноса на селскостопански стоки от други държави от ЕС? Къде отиде правото на свободно придвижване на капитали, хора и стоки в съюза?

И за да постигнат тези си цели те блокират всички сухопътни граници с ЕС (тоест България), с което не блокират Гръцката икономика, защото при нея и без това 95% от стокообмена минава по море. Блокира България и нейния достъп до пристанища.

Може би има известен смисъл (да се накара ЕС да обърне внимание и да стори чудо, или да изхвърли Гърция от съюза, за нарушаване на купища споразумения, и те после да могат спокойно да си бият местното правителство, защото вината ще е изцяло негова). Но резултата е изключително в наш негативизъм.

Сега се оказва че:

За това, че гръцките земеделци страдат като целия западен свят от финансовата криза, и не са достатъчно пазарно ефективни, и не искат да отстъпят от стандарта си на живот, така както се налага всички други да отстъпят, е виновна България?

Това съм прочел от медиите. Може да не е вярно, но това знам за момента. Ако е вярно обаче, как то поставя мен като гражданин на ЕС в определено неравностойно положение в ЕС.

Как да приема факта, че индустрия, която съставлява под 1.8% от икономиката на съюза (според Евростат) и получава над 40% от европейския бюджет (тоест тя е 20 пъти по-добре позиционирана от всяка друга дотирана индустрия), чиято дотация от своя страна съставлява над половината от паричния оборот в самата индустрия, заслужава да съществува въобще и заслужава нарушаването на европейските споразумения, които помагат на останалата 98.2% от икономиката? Простата сметка показва, че ако въобще спрем дотациите и въобще не ги събираме като данъци, това ще засегне общия обем на европейската икономика, с далеч по-малко от 0.8%!!! Има ли въобще смисъл си се питам аз заради едни 0.8% икономика, изразена в пищящи от липсата си на гъвкавост земеделци в и без това тежкия за всички икономически климат?

Разбирам че в личните съдби на всеки човек това е голяма трагедия. Представям си гръцки овчар с овчицата му гладно да беекат, получили таз годишната си безвъзмездна помощ от 700 евро, а не желаните от тях поради увеличените им разходи, но рязко намален принос за обществото, 1400 евро. Живял съм на село, работил съм тежък земеделски труд. Но никой няма право да се мисли за по-важен от другите. Нима шофьорите на тирове от 8 километровата опашка заслужават по-малко уважение и помощ, отнета от протестиращите? Нима хората чиито стоки повишават цената си, поради неналичност, поради блокадата заслужават това? Нима семействата разделени от блокираната уж липсваща граница заслужават да не се виждат, заради това?

И много ме притеснява това, че и нашите земеделци решили да се наредят на опашката за безплатния обяд с гръцките си колеги, та ако нещо се случи, да не ги забравят!

Когато има криза всички стягат коланите. И аз имам в предвид всички! А не всички, без земеделците, шофьорите, маникюристите и въобще всеки, които се надява разликата между това , което може сам да си постигне като стандарт на живот и това което смята, че заслужава, да му се компенсира от държавата. Освен ако не следваме правилото – от всеки му според възможностите, на всеки му според нуждите! Само дето не се сещам от къде беше то....?

Отговор към МДААР по отношение на закона за транслитерация

Получих от МДААР писмо по повод изказаното ми противодействие срещу предложението за закон за транслитерацията в моят блог, написано тук - http://delian.blogspot.com/2008/12/blog-post_10.html

От една страна за първи път получавам (публично) внимание от държавна институция по повод написано нещо в моят блог. Което го възприемам положително. Хубаво е да има диалог. Но диалога изисква взаимодействие, а не насрещен „broadcasting”. В този смисъл, дали такъв има, тепърва ще видим. Абсолютно същото писмо прочетох публикувано или изпратено и към други блогове, така че на този етап го възприемам като само като broadcasting. Аз отговарям малко по-късно от другите интернет писачи, просто защото се случи много тежка поредица от работни дни за мен и не можах да отделя подобаващото внимание.

Най-общо искам да заявя, че отрицателното ми мнение по повод този законопроект не се е променило и на йота. И коментирайки това писмо, не мога да не отбележа, че се налага да коментирам нещо, което не е подложено на публично обсъждане, защото не е предоставяно публично. Не съм виждал текстовете и изпадам в ситуацията да го легитимирам като „обсъждано в Интернет” или публично, без това да е било наистина факт.

От една страна мога да кажа, че моята позиция е смешна – коментирам нещо, което не съм чел – само въз основата на написано в медиите следствие от пресконференция на съответното министерство. От друга, самият факт че представители на министерството се опитват да защитят публично законопроект, който сякаш (защото не можах да го намеря) не е предоставян публично е също достатъчно показателен, че в него има тъмни моменти и заслужава внимателно и публично обсъждане.

Моля прочетете конкретните ми коментари вътре в текста:

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

МИНИСТЕРСТВО НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ

И АДМИНИСТРАТИВНАТА РЕФОРМА

ДО

Г-Н ДЕЛЯН ДЕЛЧЕВ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДЕЛЧЕВ,

Внимателно прочетохме Вашия коментар за Закона за транслитерация, публикуван в блога Ви през декември 2008 г. Запознахме се и с инициираната от Вас петиция „Граждани против транслитерацията” на сайта www.bgpetition.com. Бихме искали да изразим своето мнение по Вашата позиция и да изясним някои неточности, от които произлиза и неодобрението Ви към системата за транслитерация.

1. Проектът „Разбираема България” на Министерството на държавната администрация и административната реформа и Института за български език при Българската академия на науките беше създаден през 2006 г. с цел да бъде премахнат хаосът в изписването с латински букви на българските населени места, географски и културно-исторически обекти. Този проект няма за цел да латинизира страната ни или да замени кирилицата с латиница. По него бяха установени ясни и твърди правила за транслитерация на българските имена на латиница и още през 2006 г. с приемането на поредица нормативни актове разработените общи правила станаха задължителни за всички физически и юридически лица. Правилата за транслитерация се отнасят до еднозначното предаване на латиница на български географски имена, имена на исторически личности и имена на културно-исторически обекти. Правилата бяха приети след широка обществена дискусия с участието на езиковеди, журналисти, общественици и други. Общото виждане на специалистите беше, че коректното изписване на латиница е въпрос на уважение към българския език и култура. Това беше началото на една важна стъпка, която предприехме в изграждането на доверие и по-добър имидж на страната ни пред нашите чуждестранни партньори.

Като принципна точка тук е редно да изкажа принципното си мнение. Аз специално не мога да разбера нуждата от законопроект. Дори не усещам да има и крещяща нужда от уеднаквяване на изписването на имената. Българският език е относително фонетичен. Повечето езици използващи латинската азбука не са. Повечето наименования на личности или местности почти изключително нямат Български произход и са наследени от гърко или латино пишеща страна. По очевидни причини транслитерацията няма смисъл за Българските граждани знаещи да четат на Български. Следователно тя има значение изключително за чужденците. Следователно трябва да бъде направена удобна за чужденците ако въобще има смисъл от нея, без да има съответната необходимост да бъде удобна на Българите. Следователно наименованията на имена на личности и местности трябва да се водят по чуждестранен модел. Но кой от всички е редно да се следва? Как ще напишем Йоан – Johan, John, Juan (произнесено Хуан) и т.н.? Тъй като няма универсално правило, всеки езиковед може да завлече в една или друга, общо грешна посока. Без да искам да омаловажавам личностите и труда им, участието им не увеличава доверието към законопроекта. Защото грешна кауза водена от светци винаги ще си бъде грешна кауза.

2. Законът за транслитерация не се отнася до собствените имена на хора. Изписването на тези имена на латиница е регламентирано в Правилника за издаване на българските документи за самоличност на МВР. Всеки гражданин има възможност при първоначално издаване на лични документи да посочи предпочитания от него начин на изписване на латиница. Единствено от него зависи дали ще избере да следва правилата на системата за транслитериране или, по някакви съображения, ще запази досегашните си документи. Правилата в този случай имат препоръчителен характер, но ако се спазват би могъл да се избегне един реално срещан проблем, при който баща и син не могат да докажат роднинската си връзка, по време на пътуване например, защото фамилното им име е изписано по различен начин на латиница. Уверяваме Ви, колкото и куриозно да звучи, при нас са постъпвали сигнали за такива случаи.

Аз лично съм свидетел на подобни случаи, но те бяха преди относително много време, и отделно знам за такива случаи, които се случват и на чужденци от латински държави, поради различната и многообразна форма на изписване на едно и също име дори в една и съща държава и език. Не мога да го приема като довод, защото той няма да премахне тези проблеми автоматично, нито би бил гаранция за да ги няма. Не вярвам и някой искрено да вярва, че това би гарантирало липсата на такива проблеми.

Ще ми се да отбележа отново, че поради липсата публично обсъждане на законопроекта информацията за него от медиите бе, че засяга и изписването на имената на гражданите (вероятно) в задължителна форма. Отново поради липсата на текстовете ще кажа, че приемам това твърдение като твърдение. Истината ще разберем (вероятно) по-късно.

3. По отношение на множеството изключения, за които споменавате, трябва да уточним, че единственото изключение, което фигурира в правилата за транслитерация, се отнася до изписването и предаването на латиница на името на българската държава – Bulgaria. Тук става дума за вековна традиция в изписването, започнала с първите карти и твърдо установена през Средновековието.

Няма никакви други изключения в правилата. И точно това е целта – да се приеме и спазва единен стандарт. Вие посочвате Sofia като изключение. Всъщност опростеното предаване на латиница на буквеното съчетание „ия”, когато е в края на думата, е част от общите правила, а не изключение специално за името на столицата ни. Както е описано в таблицата за транслитерация, винаги „ия” в края на думата се транслитерира като „ia”: Sofia, Provadia, Mizia, Dolna Mitropolia и други.

Това „я” в средата на думата да се изписва като “ya” а на края на думата да се изписва като „ia” е изключение само по себе си. Нека дори разгледаме частен случай – обекти, съдържащи думата софия в себе си (според http://transliteration.mdaar.government.bg/trans.php):

София – Sofia

Софийски бани – Sofiyski bani

Софиянец – Sofiyanets

Показах го на чужденец да изкаже мнението си и той не можа да се ориентира, че става въпрос за София. Също имаше проблем с произнасянето или разпознаването на произнасянето спрямо написаното. Тоест, той не бе улеснен от надписа. Не бих казал, че Българите са улеснени също. Стартирах един скрипт, който да провери за съвпадения на думи с общи корени, с цел да се сравни изписването спрямо публично определените правила, и по-късно ще покажа и някой резултати.

4. Във връзка с имената от чужд произход Ви обръщаме внимание, че е установено те да се изписват така, както е прието в съответната държава. Изключително подходящи примери в този случай са изписването на латиница на град Солун – Тhessaloniki, както и на Джордж Вашингтон – George Washington. Това важи и за всички други имена с подобен произход като: Джеймс Баучер – James Bourchier, Жолио Кюри – Joliot-Curie, Фритьоф Нансен – Fridtjof Nansen и други. Тук е мястото да обърнем внимание и на снимката на табелата на ул. „Джеймс Баучер” в София, коментирана от потребителите на създадената от Вас група във Facebook. Всъщност това е грешна табела, поставена от Столична община, за която МДААР получи сигнал през юли 2008 г. Веднага изпратихме предписание за необходимите корекции до ръководството на общината, в което им обяснихме, че улицата е кръстена на името на британския журналист Джеймс Дейвид Баучер и на латиница това име трябва да се изпише не автоматично по българската система за транслитерация, а както е в оригинал. Няколко седмици по-късно тази табела беше подменена с нова, вече коректна. Може да видите повече информация за този случай тук: http://www.mdaar.government.bg/news.php?full=667&srch=y.

Тук автоматично идва отново коментара ми по предната точка – значи има достатъчно на брой изключения по отношение на населените места, а вероятно и по много лични имена. И се водим от правилото да бъде познато и ясно на чужденците идващи от ползващи латиница страни, или познаващи латинското изписване. При това положение, не е ли много по-лесно да се водим по изписването на имената спрямо някой международно приет език, отколкото да въвеждаме законово уникални правила за транслитерация? Не е ли много по-добре да се водим по начина, по който се изписват определени имена на английски? Както вече споменах имената от действително уникално български произход (като Крум) са редки у нас. Включително наименования на доста местности. Водейки се да улесним чужденците, не отиваме ли към затрудняване едновременно и на българите и на чужденците?

5. Сайтът за транслитерация, за който говорите, е софтуер, създаден и поддържан от Института за български език. В него експертите от института са създали огромна база данни от над 30 000 български собствени имена - тя обхваща имената на населените места, географските и културно-историческите обекти, обектите от граското пространство и др. Институтът за български език непрекъснато обогатява тази база данни с нови имена, за да е тя максимално изчерпателна и полезна за потребителите.

В своята публикация посочвате, че сте въвели произволно име и системата е отчела, че то не фигурира в базата данни. Причините за това могат да бъдат две. Първият вариант е да сте въвели някакво много особено и рядко срещано име, което да е пропуснато в базата данни. В такъв случай за нас ще е полезно да ни посочите това име, за да го добавим в системата. Вториат вариант е да сте въвели дума, която не е собствено име – тогава логично тя не присъства в базата данни. В този случай софтуерът автоматично дава препоръчително изписване в съответствие с общата таблица за транслитерация.

Бях въвел името на един приятел, което при това не бе никак рядко, както и моето собствено име. Днес в базата с данни не се получава съобщението, че ги няма, но така или иначе това непроменя особено ситуацията. Говорейки за изключенията, вие самите споменавате число от специално дефинирани думи, поради което е очевидно че въвеждането на това правило със закон, автоматично ще постави в изключително затруднение всички подчинени му, поради това, че винаги ще се налага да сравняват с уникалния източник гарантиращ достоверност – сайта на МДААР дали в действителност са прави или не, без значение дали са следвали общите правила или не. Аз лично не намирам за полезно нещо, което автоматично прави доминиращите случаи автоматично незаконни. Това противоречи дори на естеството на демокрацията – диктатура на мнозинството. От друга страна, ако проблемите са достатъчно редки, отново не виждам нуждата от закон, те могат да бъдат решени с директно отнесено внимание и разбиране. Закон има нужда единствено, когато се налага да се промени доминиращо поведение в ползата/посока на общо възприет стремеж. Краткото запитване към моите приятели не показа те да усещат да има такава нужда. Аз не виждам да има общо възприет стремеж или цел. Следователно не намирам нуждата от закон.

6. Не можем да се съгласим с мнението Ви, че въпросът за транслитерацията е „дребен проблем”. До момента на сайта на МДААР сме получили близо 50 сигнала за грешни табели от различни части на България. Повече информация за това и галерията от грешни табели може да видите тук: http://www.mdaar.government.bg/getbg.php.

От една страна 50 сигнала изглеждат много, ако са получени за един ден. Но изглеждат изключително малко ако са получени за година (един на 5 дни), а още по-малко ако това е общия брой на оплакванията от 2006-та година до сега. Ще ми се да разбера общата вреда нанесена от тези 50 случая, за да мога да оценя необходимостта и похарченото време и пари на специалисти, чиновници, депутати и медии, за да се направи този закон. Те изплащат ли се от спестеното време на администрацията, от спирането на получаване на тези сигнали? Казано с други думи, това твърдение не е изказано във форма, която да ми позволи да го оценя по начин, който да защитава необходимостта от закон. Следователно не може да промени и мнението ми по естество. И то продължава да бъде – да, в сравнение с почти неограничен брой други неща, този законопроект ми се струва откровено безсмислен.

По тези сигнали всеки ден подготвяме и изпращаме предписания за необходимите корекции до съответните институции. За съжаление обаче реален резултат получаваме в около половината от случаите. Причината за този неуспех е най-вече в това, че администрациите приемат с нехайство нашите предписания, като едно добро пожелание, което могат да си позволят да пренебрегнат, защото това няма да доведе до санкции. Да, правилата за транслитерация са регламентирани в наредба на МРРБ като задължителни. Но от практиката стана ясно, че когато няма ясен проверяващ, контролиращ и санкциониращ механизъм, резултатите са трудно постижими.

Как автоматично този факт се променя с въвеждането на закон? Когато няма контролиращ орган, няма значение от закона. Би било безсмислено да ви напомням естеството на законодателството – че не може да се налага закон, който няма да се спазва, или такъв механизъм не може да се посдигури.

Законът за транслитерация урежда именно това. След приемането му (ако получи одобрение в НС) МДААР ще стане контролиращ орган и предписанията на министерството ще имат задължителен характер. И ако сега при неизпълнение единственото, което можем да направим, е да пратим поредното остро писмо до дадената организация, то със закона МДААР ще има задължението да налага глоби. Считаме, че това ще спомогне за спазването на правилата и въвеждането на ред в изписването на имената.

Аз персонално разглеждам една такава промяна единствено като елемент за променяне на приоритетите на засегнатите. Представям си случай – кмет на село Долнонанагорнище получава заявка да си смени табелите на селото, но и има други разходи – например да оправи дупка в пътя, или да плати социалните помощи на безработни. При така или иначе системното недофинансиране, кое е по приоритетно за съответния държавен служител? С възможността МДААР да налага тежки глоби (или затвор) заради табелите, той изпада в ситуацията на това да няма нито един добър ход. И тук въпроса който аз за себе си си задавам – заслужава ли неправилно (даже по лошо, не спорно общоприето) изписване на табела глоба? Откровено, не мога да намеря вътрешната си мотивация в подкрепа на това. Още повече, както вече споменахте – за само 25 случая? Колко засягат държавността тези 25 останали случая, че да заслужават закон?

Надяваме се тези дълги обяснения да са Ви помогнали да се запознаете в повече детайли с темата за транслитерацията. Убедени сме, че има нужда от подобни правила. Факт е, че по българските пътища, по карти и в интернет могат да се видят всевъзможни варианти на имената на български населени места, улици, исторически личности и прочие. Ако за нас, българите, е ясно, че Ruse, Russe, Rouse, Rousse е един и същ град, то за чужденците това едва ли е толкова очевидно. Така страда имиджа на България като атрактивна туристическа дестинация, намалява и доверието от страна на чуждестранни инвеститори и партньори.

Много ми се ще законопроекта ако въобще се продължава да се прави да бъде подложен на достатъчно продължително публично обсъждане, и текста му да бъде публикуван публично. Преди това да стане, всяко твърдение е спекулация. Както от моя страна, така и от ваша. Принципната ми позиция е много проста:

· Не виждам смисъл въобще от това да има закон

· Ако въобще има закон, той не трябва да действа по отношение на частни лица, лични имена (дори и поради загърбването на правото да си сменяш името), фирмени наименования (дори и да дублират на Български имена на известни личности и местности), запазени марки и подобни

· Ако въобще има закон, той трябва да действа в изключително ограничената сфера на няколко държавни институции. Всяко изваждане променя езика и влияе на гражданите. А нека не забравяме, езика е много по-динамичен и гъвкав от правилата. За това и те се променят толкова често. Това което се е считало за неграмотност през 1933-та през 1949-та е било връх на грамотността (поради променените правила, да следват езиковата еволюция). Безсмислено е да се налагат изкуствени ограничения, още повече само заради 25 безименни случая. Много по евтино и ефективно би било тези случаи да се изкажат и присмеят по медиите. Защото както е показал Молиер – комедията е образовала и променила повече хората, от която и да е драма, а бих казал и закон.

Кирилицата е едно от културните богатства на България и с право се гордеем с нея. С приемането ни в Европейския съюз това тя стана третата официална азбука на Общността. Но тази различна графична система създава редица затруднения на хората, използващи други азбуки. И други държави имат подобна практика. Можем да дадем пример с Гърция. Знаете, че тази страна използва гръцка азбука. В същото време обаче в цялата страна указателните табели по междуградски пътища, улици и пр. са изписани както на гръцка, така и на латинска азбука, съгласно установените в Гърция правила за транслитерация. По същия начин в Япония, например, йероглифното писмо върху указателни табели на повечето места е транслитерирано и с латински букви по определена еднозначна система. Това не е израз на неуважение към собствения език и азбука, а просто прагматично решение на възникнала необходимост от по-добро разбиране и ориентиране в днешния глобализиран свят.

Ще обърна внимание специално на Гръцкия опит, но ще отбележа, че това, че други правят нещо, не може да ме убеди автоматично в правилността му. В Китай няма демокрация, а има по-силна икономика от нашата. В Сингапур интернета се цензурира, а имат по добре развита икономика. В Иран следват законите на шариат, и имат по-малка престъпност. Но връзката между тези събития е спорна, и отделно не определя, че ние трябва да премахнем демокрацията, да въведем шариат, и да цензурираме интернета. Дори да го направим, надали ще постигнем същите параметри.

С уважение,

Дирекция „Връзки с обществеността и протокол”