Уволняват директорите на 3 природни парка?!?

Да спасим парковете в България = блокаж на Попа, 27.02.2009, 17.00 Източник: http://saverila.ludost.net/saveparks.html
17.00, петък (27.02.2009) на ПОПА
Да запушим булеварда!

ПРИЯТЕЛИ!
1 година и половина след като не дадохме Странджа,

ето че напъните на мафията да превземе вече не един, а 3 парка и да застроят дробовете ни с бетоните си, след множество пожари, целящи само и единствено "освобождаването" на терени за строеж, се активизираха с надеждата, че сме сломени и забравили онова, в което вярваме!

СЛЕД КАТО ПРЕМАХНАХА ОТ ПЪТЯ СИ ДИРЕКТОРА НА НАЦИОНАЛЕН ПАРК „РИЛА”, ДНЕС ИСКАТ ДА УВОЛНЯТ ДИРЕКТОРИТЕ НА ТРИТЕ НАЙ-ЗАПЛАШЕНИ ОТ УНИЩОЖВАНЕ ПРИРОДНИ ПАРКОВЕ, ТЪЙ КАТО ТЕ НЕ ДОПУСКАТ ИНВЕСТИТОРИ ДА УНИЩОЖАВАТ ПРИРОДАТА И БЪДЕЩЕТО НИ, ВЪПРЕКИ НАТИСКА НА БИЗНЕСИ, СВЪРЗАНИ С ДПС И БСП! ВЕЧЕ Е УВОЛНЕН ДИРЕКТОРЪТ НА ПАРК „ВИТОША”, КОЙТО ОПАЗИ ПАРКА ДОСЕГА ОТ ХИЛЯДИТЕ ИНВЕСТИЦИОННИ НАМЕРЕНИЯ! ПОДГОТВЯТ СЕ ЗАПОВЕДИТЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ НА ДИРЕКТОРИТЕ НА ПРИРОДЕН ПАРК „СТРАНДЖА” И ВРАЧАНСКИ БАЛКАН!
САМО ДНЕС, САМО ТУК И СЕГА МОЖЕМ ДА СПАСИМ СТРАНДЖА, ВИТОША И ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА от онези, които вярваха, че ще забравим!
НЕ сме забравили лятото на своето недоволство и няма да забравим! Не сме такива!
СИЛНИ СМЕ С ТОВА, В КОЕТО ВЯРВАМЕ - ЧЕ ПАРИТЕ, СТРОЕЖИТЕ И МАФИЯТА НЯМАТ ПРАВА НАД ПРИРОДАТА И ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО!

17.00, петък - напишете какво мислите, където можете, сложете си клоунски носове, и нещо червено, с което да разярим бика. на ПОПА.
ВЕДНАГА И ВСИЧКИ!

НЕ СМЕ ЗАБРАВИЛИ АРЕСТИТЕ И НЕ НИ Е СТРАХ ОТ ТЯХ! ЕДИНСТВЕНОТО, ОТ КОЕТО НИ Е СТРАХ, Е МАЛОДУШИЕТО И НЕВЕЖЕСТВОТО!

Туристическа дестинация - България

Много смешен, но показателен текст - http://www.freelife.bg/?p=1039

Също текст казващ много:

И у нас така се броят безработните!

Моите притеснения от протестите и икономиката

Не мога да не се притеснявам от начинът, по който се развива икономиката, включително и под влиянието на световната конюнктура. Постоянните караници през медиите а и на живо между банкери (например на форума вчера) но и не само, са един добър показател за това, че потенциални проблеми за макроикономическата стабилност на държавата има, колкото и да се напъват да ни казват, че за сега не са се задали.

Аз не съм специалист, но е очевидно, че от здравата фискална политика на държавата зависи добруването на всички ни.

А тази година е очевидно, че клиентите на услугите на държавата (туризъм) и основните чуждестранни инвестиции (имоти) ще си заминат, и е много вероятно да не се върнат с години, дори и само поради факта, че не се е задало оправяне на държавите генериращи този приток на пари у нас, в близките 2 години.

Очевидно е, че засегнатите индустрии са и ще продължат да бъдат: стоманодобива и преработката на стомана, всичко друго пряко свързано със строителството, луксозните персонални стоки и услуги (което включва автомобилите), масовите услуги, в които печалбата е по-малка отколкото общата флуктоация на пазара, производство на храни и елементи от земеделието.

Следователно е редно от сега да приемем и да се подготвим, и да осъзнаем, ако още не сме, че там (ще) има проблеми, големи проблеми.

Нашата държава има голям (като съотношение с БВП) външнотърговски дефицит. Дали съотношението е вярно, не е ясно, защото не може да се оцени обема на сивата икономика и буркан банк представляван от парите идващи от емигрантите в чужбина. От друга страна, за първи път от кризите в последните 20 години, е ясно че и сивата икономика и парите идващи от емигрантите ще бъдат засегнати сериозно, което ще удари и този джоб. Самият показател, че се възвърна рекета и пораснаха дребните престъпления срещу собствеността е показател, че хора без алтернативи остават без доходи и че борчолята са закъсали за пари показва че има проблем дори там.

Че банките не са толкова добре, колкото се говори, е ясно за всеки Българин. Шопите имат една такава приказка – отишъл Вуте на доктор у Софията, па оня го огледал и рекъл “твоят проблем е на психологическа основа! Важното е да си викаш че нищо ти няма!”. Прибрал се Вуте у село, и кат слязал от влака веднага започнал да вика що глас имал “Нищо ми нямааа! Нииищо ми нямааа!”. А селяните гледали, клатили глава и си казвали “абре има му нещо, на тоя човек! Има му нещо!”. Щом се скъсват нашите на принципа „гузен негонен бяга“ да викат, че нищо и няма на банковата система, без да дават пълните показатели за това (например аз видях публикуваното увеличение на привлечените средства, но няма публикуван списък с раздадените средства, или пък само втория списък, без първия, за да видим всъщност истинския показател за стабилност – реалния резерв. Ако двете не вървят заедно, не можеш да си изградиш истинската представа) явно и има нещо. Другото притеснително е, че само няколко месеца след намаляването на задължителните резерви на банките от 20% на 10% (което е на практика 100% увеличаване на парите достъпни за кредитиране, според филма Money as debt), започна открито да се говори за ново намаляване, на 5% (тука май започваме да си говорим за много голям риск), че дори премахване на резерва за кредитиране на общини и държавни предприятия (виденови методи?), а и правителството вади пари от резерва за да ги дава на търговските банки за кредити на малки предприятия. Това вероятно значи, че или банките са спрели кредитирането поради много лоша конюнктура и паника, въпреки всичко, или тези пари са изчезнали някъде навън (в банките майки, като депозити, за да могат те да си решат проблемите?). Което и от двете да е, все е лошо. Дано не е никое от тях.

Отделно резервът на държавата намаля с едни 4 милиарда само за 2 месеца, и така и аз не разбрах къде са отишли. Някой чужденци казаха – за подкрепа на лева (от това би имало нужда само ако виртуалните банкови пари изтичат обръщани в друга валута), други пък българи казаха друго (държавни разходи и изкупуване на падналите на цени дългови облигации), но информация от финансовото министерство няма, на принципът на Гюро Михайлов.

Това и много други фактори ме притесняват по отношение на стабилността. Криза има по целият свят, от Япония, през Китай, Русия, Европа до Америка. И от това страдат абсолютно всички.

От това ще страдат пряко или косвено и всички граждани на България.

А ние сме една от малкото източноевропейски държави, с голям относителен резерв и (все още) стабилни макроикономически показатели. Тези държави, които някой ни даваха за пример само преди година – като Литва, Латвия, Естония и Румъния са в толкова лошо положение, че тук ще девалвират борда, там получават помощи от МВФ, трети преговарят за специална помощ от ЕС за подкрепа на бюджета и избягване на фалит, всяко срещу тежки съкращения на държавните разходи и допълнителни финансови реформи. Ако едно е ясно, спекулативно нарастване (и оценка) на икономиките скоро няма да има.

Румънското правителство пред избори и при протести преди време се принуди да прескочи финансовата стабилност и да увеличи бюджетният си дефицит за да увеличи заплатите на учители и администрация, без да прави съответните съкращения (това пък бе добър повод наши протестиращи да ги дават за пример, как там може а у нас не може). На забележките на икономистите, тамошните велможи казваха “Румъния има висок растеж, ще има 6% растеж и тази година, той ще компенсира …” свръх оптимистичния ни бюджет. Сега взима помощи от ЕС и МВФ за да спаси бюджета си, а на злорадите критици казва “ми ние де да знаем, че ще стане толкова лошо”.

България бе доста по консервативна, въпреки че се огъна многократно при протести, и сега сме много по добре. Въпреки че бюджета за 2009 от ден на ден започва да изглежда все по оптимистичен, заложените резерви в него, са буфера, той да бъде изпълнен. Тоест ако резервите не се пипат и не се харчат, ще можем да се защитим и при допълнително намаляване на БВП с един процент, и рязко спадане на инфлацията (тя е един от резервите за преизпълнение на бюджета, защото увеличава средно данъчните постъпления в абсолютна стойност).

Но идат избори. Безработицата се увеличава поради общата конюнктура. HR агенциите се хвалят, че не са получавали толкова CV-та (включително и по качество) никога в последните години. Правителството се кани да подпомага работодателите да не уволняват масово служители с поемане на част от заплатите. Това пък за мен е показател, че много хора се оглеждат най-малко за всеки случай, за нова работа. Всеки усеща напрежение. Очевидно настава време България да изживее още един икономически урок – цената на труда не може само да нараства, трябва да може и да намалява. Ние сме свикнали да си сменяме работата за по-висока заплата. Сега ще видим намалявания на заплати, за да няма масови уволнения (вече има и първи птички в текстилния бизнес).

Ясно е, че ще има много икономически проблеми и оцеляването на всички ни, макар и не цветущо ще е за сметка на сериозна стабилност и намаляване на стандарта ни на живот, или поне липсата на увеличаване на стандарта на живот в следващата година-две.

И тук идва притеснението ми:

Какво ще правим, когато таксиджиите излязат да протестират за да вдигнат таксата си на километър на (с) един лев, въпреки сериозното намаляване на цените на горивата?

Какво ще правим, когато шофьорите на автобуси поискат по големи заплати от данъкоплатеца?

Какво ще правим, когато учителите излязат на протест за по-големи заплати и повишаване на субсидията на дете? (знаем че в Румъния, това бе един от основните компоненти за разбиването на стабилността на бюджета)

Какво ще правим, когато администрация/полиция/митничари поискат по-големи заплати?

Какво ще правим, когато земеделците излязат на протест и поискат всички данъкоплатци да им плащат оцеляването и/или задържането на стандарта?

Какво ще правим, когато започнат да протестират тютюнопроизводителите, срещу ограниченията на тютюнопушенето и спирането на помощите (което е европейска политика, която сме ратифицирали)?

Какво ще правим, когато служителите на частното и фалирало предприятие произвеждащо продукция, която се е сринала и не се търси в момента на пазарите – Кремиковци, поискат данъкоплатеца да го държи на празен ход и да им плаща заплатите? Ами другите металопреработващи предприятия в държавата?

Какво ще правим, когато железничарите излязат на протест и поискат да им се доплаща загубата от липсата на Кремиковци?

Какво ще правим, когато лекарите и сестрите започнат да протестират отново за да завишат една или друга част от и без това повече от 5-6-те официални и неофициални плащания в здравеопазването, засягащи гражданите (през данъците директна субсидия от здравната вноска на всеки, през данъжите косвена субсидия – голям процент от общия бюджет, през официалното доплащане в болниците, през плащането на левче на ГП-то, през плащането на ръка, през даренията)?

Сега идват избори и е относително лесно да се натисне всяко правителство или партия да обещаят неща, от името, и за сметка на всички данъкоплатци, в полза на много ограничена част от гражданите, без гаранция за възвращаемост или защита за данъкоплатеца. И то в конюнктура в която от защита имат нужда всички, а не някое определено съсловие.

В този смисъл аз съм против безвъзмездни помощи, само помощи под формата на заеми.

Против съм увеличаване на заплати в (който и да е) държавен сектор без икономии и съкращения (браво на правителството, че взе решение да не увеличава бюджета и заплатите в бюджетния сектор, а само ако някой направи икономия само тогава да си увеличава).

Против съм специални помощи и преференции за ограничени индустрии, специално земеделието, извън това, което се поема от ЕС така или иначе.

Ако се правят някакви социални защити те трябва да са за всички.

Против съм премахването на валутния борд или промяна на съотношението на валутите (защото каквато и да е тя, в каквато и да е посока, тя стресира икономиката и гражданите, а това има нужда да се направи само ако няма достатъчно резерв, който уж в момента го има, ако не се раздава като помощи – или казано с други думи, няма пари за помощи, ако се раздават, ще ни се върнат през носа, чрез инфлация или девалвация на валутата).

Против съм допълнително намаляване на минималния резерв на банките.

Дори съм скептично насочен към намаляването на каквито и да е данъци, освен ако нямат за цел изваждане на сива икономика.

Социална икономика има нужда да се прави когато конюнктурата е зле, но точно тогава държавата не може да си го позволи. Социална икономика се прави само при добра конюктура. Изглежда иде време пак да стягаме коланите.

Сега е според мен последния влак за драстични съкращения в бюджетната предприятия. Това би имало положителен ефект за по-сериозните чуждестранни инвестиции и икономиката (общо намаляване на цената на труда) пък тези заплати върнати като помощи пак ще си натоварят бюджета, но за кратко. По същество това ще направи възстановяването на държавата по-бързо и ще освободи още буфер в бюджета.

МВР иска на втори тур отново да се пробва да прокара безконтролно следене на кой с кого комуникира

Според тази статия тук Министър Миков се похвалил пред студенти, че е получил пълна подкрепа от БСП депутатите да пробва да прокара на втори тур поправките в ЗЕС, така че МВР безконтролно (и без ЗСРС) да може да проследява кой с кого комуникира.
Тоест МВР иска заради слабото си взаимодействие с външни институции и най-вече поради слабите си вътрешни процедури, да държи гражданите виновни и отговорни за това (както съм коментирал и преди ето тук - http://delian.blogspot.com/2009/02/blog-post_21.html).
Естествено гражданските организации няма да бъдат поканени на дискусията, а ще се говори с определени "депутати от опозицията", защото гражданските организации защитават "частни"-те интереси на гражданите, а явно това е нещо, което вреди на МВР.

На крива ракета - космосът и пречи

Гледах предаването Сеизмограф където участваше Богомил Шопов и главният секретар на МВР – Павлин Димитров.

Аз разбира се съм пристрастен и не мога да не отбележа, че господин Димитров се опитваше да говори непрестанно и да залива зрителите със спекулативна информация, която на всичко отгоре често бе и напълно невярна.

Това, което аз разбрах от неговото твърдение е:

• Новите поправки в ЗЕС ще затруднят работата на МВР. Това обаче очевидно не е вярно. Нещо в повече, те само ще я улеснят. Просто защото те не променят някакво съществуващо статукво. Те добавят нова възможност за МВР, която никога не е съществувала преди. Сега МВР има един инструмент, с който не е разполагал никога. Ако господин главния секретар се опитва да намекне, че те са разполагали с този инструмент до сега (по следователно незаконен начин), и вкарването на регулация и ред ще ги затрудни, това е въпрос за специално разследване, което изключително точно ще докаже и тезата, че трябва сериозен независим контрол над дейностите в ДОТИ.

• Господин главният секретар малко преди края на предаването под натиска на журналистката се изпусна, че МВР ще има по ниска разкриваемост след тези поправки, отколкото е имало до сега. Феноменално твърдение за мен. Ако те до сега не са разполагали с тези инструменти, значи те не са имали отношение към разкриваемостта до момента и не могат да oкажат влияние и за в бъдеще в отрицателна посока. Те могат само да я повишат, но съгласно регулацията, която законодателят е предвидил.

• Господин главният секретар открито обвини Богомил Шопов, че защитава частни интереси. Вероятно всеки който не е на мнението на държавна институция според него защитава частни интереси. Богомил Шопов е представител на гражданско сдружение, и аз вероятно ще се наложи да изненадам господин секретаря на МВР, но Шопов наистина защитава частни интереси – частните интереси на абсолютно всички Български граждани. Той е частен обществен интерес. А господин главният секретар защитава единствено интереса на една силова институция, която уж трябва да е в полза на същите граждани, от които се оплаква.

• Господин главният секретар многократно попита, въпреки че му бе даден отговор не веднъж, „какво се притеснявате да знае полицията за вас какво правите? Какви граждански права това нарушава?“. Вероятно очаква посочено директно. Така – господин секретар, ако четете ето го нарушеното право „Право на частен живот“ отредено в конституцията. Също така и правото на свободно слово. Всяко заобикаляне на тези права изисква определение в закон, под съответния контрол. Това бе и причината да се отменят текстовете от наредба 40 от ВАС – защото са част от наредба, а не закон, с което съда е потвърдил текстовете на конституцията, и е определил ясно, за господин секретаря, точно кои права са нарушени. Самият факт, че си говорим за промени в закон, а не остана наредбата, показва че има такова нарушение. А аз както и вероятно всички граждани, вярвам че ако ми бъдат нарушавани правата, то трябва да е въз основа на някакъв законов ред, който регламентира точно случаите когато има необходимост от това. Аз не съм склонен в името на добронамереността на МВР и всичките и служители, нещо в което надали има гражданин, който искрено вярва (за което вината си е изцяло на МВР, то не може да се оплаква като ощипана мома издънка след издънка, защо хората не му вярват на добронамереността) да се отказвам просто така от правата си гарантирани ми от конституцията, хартата за правата на човека и други ратифицирани документи на ЕС.

• Господин главният секретар посочи спекулативно, че с новите текстове в ЗЕС МВР ще бъде възпрепрятствано при оперативна нужда разследването на престъпления като убийство, детска порнография и подобни. И че дефиницията на НПК за тежко престъпление била прекалено висока – повече от 5 години наказание. Господин секретаря не може да не знае, че тези престъпления са с плаваща тежест и те в действителност предвиждат наказания над 5 години. Следователно МВР няма да бъде затруднено по никакъв начин да разследва тези престъпления, освен това че ще трябва да иска разрешение от съдия или изрично разрешение от министъра (или оторизирано негово лице), и всяко разрешение за достъп по задължение ще си носи своето одокументиране.

• Господин секретаря всъщност започна да ни обяснява „знаете ли какви са тежки процедурите .... вътре в мвр, ... как сега ще трябва да се отчитаме за всеки достъп“. Преведено на език за простосмъртни, поради вътрешни проблеми в МВР, и поради проблеми в комуникацията с институциите, МВР се опитва да прехвърли проблемите от болната глава на здравата. Значи защото МВР има проблем с вътрешните си процедури и има проблем с другите институции, те искат безконтролно и безпричинно да достъпват свободно данни за личния ми живот, и ако аз съм против, те ми викат „ти криеш ли нещо, щом си против“? Ама че парадокс, ама че чудо. Това е проблем на МВР, и за него не трябва да носят отговорност гражданите. Те имат възможността да си го решат напълно вътрешно. А по отношение на добронамереността им, скандал след скандал, някак си се скри. Ще завърша със собствената им статистика – само за част от миналата година поисканите разрешения за използване на ДОТИ и СРС са над 10000 а влезлите като доказателство в съд бяха около 100, а годните за доказателство се оказали значително по-малко. И става въпрос за регулираните достъпи. Публична тайна, а и скандалите го показаха е че се използва СРС без обоснование, или с неясно такова „оперативна необходимост“, и за частни нужди. И на този фон МВР се оплаква, че закона изискващ реално запис на достъпа им до логовете, подробен опис, контрол на унищожаването и контрол от трето при това определеното от конституцията лице да определя кой е виновен и кой не (защото това не е право на МВР) ще им попречи? Сиреч искат да ми кажат, че в това някъде да има ред им пречи ли?

Законът и сега е твърде либерален към МВР. Дава им достъп и за доста неясно дефинираните компютърни престъпления, в които те ще обвинят всеки, който си решат от тук нататък, тъй като е по-лесно, отколкото да се обосновават за друго. "Оперативната необходимост" от бланките ще стане "проверка за компютърно престъпление".
Отделно премахват по един безпардонен начин, и аз го считам за голям проблем, всички анонимни услуги (не само сим картите, но и ваучъри, и всякакви томболи и подобни услуги в телекомуникациите).
Отделно получават правото да спират на всеки без реално основание, безусловно, без определена продължителност, и без контрол от трета страна всяка телекомуникационна услуга, поради опасност от "тероризъм", "заплаха за националната сигурност" (яки дефиниции, нали?) или лек некомфорт на охраняемо от НСО (депутат, прездитент, министър) лице.
Получават и достъп до локацията на всеки гражданин за сметка на операторите, с точност до 100 метра. Те не само ще знаят с кого сте си говорили, но и къде сте били, когато сте го правили.
Също така много ми се щеше да чуя мнението на господин Павлин Димитров по отношение на факта как според него цитата на Закона за МВР се появи в крайното предложение на комисията по транспорта, без да е гласуван от нея, и дали той не смята, че това е подмяна на демокрацията, вота на депутатите и гражданите, и си заслужава проверката на МВР, да си почисти собствените лобисти?

ЗЕС и нагло за нелепостите

"Нелепост е да се твърди, че Народното събрание - висшият законодателен орган, трябва да се съобрази с решение на Върховния административен съд (ВАС). Суверенна воля на парламента е да прецени какво ще приеме, а съдилищата изпълняват приетото", разгорещи се зам.-председателят на транспортната комисия Камен Костадинов (ДПС) по време на дискусията в четвъртък.

Няма как да не кажа, че не може да бъде изказано едно спорно твърдение по по-нагъл начин. В България и в повечето пишещи се за демократични държави има разделение на властите. И системата работи само когато те не воюват по между си, а си взаимодействат. Ако народното събрание непрестанно приема решения, които съда отменя, няма полза за системата. Но тук не е виновен само съда, че ги отменя, но и НС/МС, че ги приема без да се съобразява с другите. В този смисъл НС (и комисията по транспорта) е редно да се съобрази с решението на ВАС, а не да демонстрира наглост, която очевидно няма да помогне за запазване на депутатското място на демонстриращите я.

Особено, когато става въпрос за защитата на правата на гражданите, в полза на демонстративно неработеща полицейщина, с множество инциденти миналата година, без заложен контрол, обещаващ край на инцидентите.

И доколкото господин Констадинов изказва лично мнение, той явно казва, че не иска да се съобрази с никой. Дали случайно не е той човекът поправил мнението на комисията, добавяйки текст, който не е гласуван в нея, и по този начин подменящ мнението на колегите си, експертите, и подриващ демокрацията и естеството на взимане на решенията в НС?

Днес ще гласуват на второ четене спорните промени в ЗЕС!!!

Днес тихомълком, както и гласуването на първо четене, ще се приемат спорните промени в ЗЕС, дето възстановяват отменената от ВАС наредба 40. Аз специално искам да се добавят членове защитаващи гражданите, защото в момента се получава невероятен дисбаланс между защитата на гражданите и техните задължения с тези промени. Задълженията са отбелязани в закон, защитата евентуално би се появила в наредба. Самият факт на естеството на различните властови органи определящи задължението (НС) и защитата (МС) показва, че потребителите няма да бъдат равностойно поставени, и това е изключително опасно.

Аз смятам че като минимум трябва предложените членове да се променят и да се добавят текстовете описани тук http://bulgariaenasha.blogspot.com/2009/02/blog-post_11.html

За пояснение на незапознатите и неинтересуващи се от цифровите си (и следователно и нормалните) граждански права, промените позволяват:

Събиране на логове за идентифицирането на потребителите в Интернет и пазенето им поне 24 месеца. Не е определено какво се прави с данните след изтичането на срока, няма предвидени наказания за злоупотреба (спомняте ли си казусите със злоупотребите в ДОИ и ДОТИ - понеже нямаше предвидено наказание за неунищожаването на записите от подслушванията, имаше злоупотреби, които растресоха със скандали държавата преди година, министър подаде оставка, а от ЕС ни критикуваха и дори ни осъдиха в Страсбург заради закона за СРС), няма предвидена защита на потребителите.

Не е повторено изискването на ЕС данните да се предават само при разследване на тежки престъпления (тоест те могат да се извличат по произволни причини, и контролът ще бъде доста слаб. Ако някой си мисли че това не е вярно, отново да погледне скандалите и в края на миналата година, показващи че такъв на практика няма, и нямаме причина да си мислим че ще се появи. Поне тези промени в никакъв случай не го предполагат).

Забранява се създаването и издаването на произволна анонимна телекомуникационна услуга (не само анонимни предплатени сим карти, но и ваучери, предплатени карти за улични телефони, и каквото и да е).

Дава се правото на ДАНС, МВР и НСО към президента по на практика произволна причина за неопределено време да поиска безусловно изключване на телекомуникационната услуга на всеки с цел защита от тероризъм, защита на властови лица и подобни, което автоматично увеличава риска за изискуемо филтриране на сайтове (казуса arenabg.com преди време, който се оказа незаконен), като инструмент за налагане на справедливост, без за това да е имало или да е нужно решение на правораздавателните органи. Тоест на практика по подозрения или спорни причини вие можете да бъдете изключен или достъпа до определен сайт (например опасните новини) може да бъде прекъснат с цел "повишаване на сигурността..." на определени властови лица.

Лично за мен промените са изключително спорни, защита в закона за гражданите не е предвидена, позиционирането на гражданите срещу институциите е нереципрочно, гаранция за контрол е гаранция франция, а опита в миналото е по-скоро лош. Следователно за мен промените са по-скоро път към ада постлан с добри намерения, вместо добри намерения водещи към нещо добро. И следователно аз съм против тях, без видима реципрочната защита на гражданите. За мен те трябва значително да се прецизират или направо махнат. А ако трябва да ги има, то като минимум да се приемат предложенията описани тук - http://bulgariaenasha.blogspot.com/2009/02/blog-post_11.html

Защо аз съм против гласуването за Български парламент и ЕП да е на една и съща дата

Идват избори и естествено партиите започват да се притесняват като никога за избирателите и най-вече за следващите изборни резултати, от което следва и първото притеснение. И както е естествено, партиите, които са на власт, мислят как да променят изборният закон в своя полза, а обществото се нагнетява и пропагандира с идеи, уж в негова полза, ама неясно как.

Странно нали? Нямаме нито един мандат в последните 20 години, бил той и само 6 месеца дълъг, в който да не е променян изборният закон. Нещо в повече, дори имаме промени в повече от веднъж, на практика по една промяна преди всеки избор, бил той за кметове, общинска управа, европейски парламент, президент или избор за народно събрание. Не знам дали има друга такава държава в Европа, с толкова честа промяна на изборните закони. И да е било само за властовите избори, ама ние май нямаме каквито и да е избори, преди които да нямаме промяна на правилата. Било то за избори за СЕМ, Върховен Съд, комисии и подобни.

Интересен е и фактът, че почти без изключение промените в изборната система са предлагани от управляваща партия (самостоятелно или в коалиция). Това показва само едно – че няма управляващи доволни от правилата, с които са дошли на власт. И вероятно свързано, макар и трудно определимо кое е първоизточник, кое следствие, но нямаме коалиция, правителство (и ако изключим съучастие като второстепенен коалиционен партньор) и партия повторила управляващ мандат. А променяли, при това многократно изборните закони са инициирали всички до един, и псевдо социалисти, псевдо комунисти, псевдо демократи, псевдо либерали, псевдо земеделци и псевдо народняци. Защо псевдо ли? Защото в доктрината на всяка от тези политически идеи не се предполага промяна на начина на идване на власт всеки път когато настане време за поредните избори. Да променяш ако можеш законът, който управлява как избирателите да гласуват за следващите идващи на власт значи само – че те е страх от тези избиратели.

И ако това казва нещо определено, то е че Българската демокрация е нестабилна. Нестабилна е не защото нямаме повторен мандат, а защото нямаме повторен изборен закон, поради страха от липса на повторен мандат. Всеки, който е на власт се опитва в последния момент да направи промяна, чрез която да завиши, макар и минимално шансовете си в динамично променящата се предизборна обстановка.

Настава пролет (глобално затопляне), дупките по улиците пукнаха, иде време за нови избори.

И естествено започна да се говори открито за поредната промяна на закона за изборите, конституцията, и се нароиха предложения.

Някой от вътре в управлението и извън парламентарни сили предлагат промяна на конституцията и смяна на пропорционалния модел с мажоритарен. Коментирах го тук http://delian.blogspot.com/2009/01/blog-post_30.html, но на кратко, какъвто и да е моделът, той ще носи същите недостатъци като сега, защото те не идват от моделът, а от обществената култура и настроения.

Някой от вътре в управлението и извън парламентарни сили предлагат въвеждането на масова и рестриктивна уседналост, с цел да изолират част от редовно гласуващите и да балансират социалният и етнически вот. Но е видно, че този модел не само, че не регулира етническият вот, но дори го сплотява, а не мотивира не гласуващите да гласуват, особено за тези, които са поискали уседналостта. Това бе видно от изборите за ЕП. И така чрез ограничаването на правата на гласуващите, се постигна тогава едно голямо нищо за предложилите, както и допълнително нагнетяване на етническо напрежение, което цялостно ще носи дълго време негативи за страната и обществото.

Някой от вътре в управлението и извън парламентарни сили предлагат въвеждането на задължително гласуване. Аз съм го коментирал тук http://delian.blogspot.com/2007/07/blog-post.html (от където има линкове към поне три други коментара). Есенцията на моето мнение е, че подобно на уседналостта това няма да постигне нищо, защото няма механизъм за накараш някой да гласува ако иска, няма сериозна система за контрол, въвеждането на рестрикции и глоби ще издразни населението, и ще се получат като минимум рязки негативни вотове, и моментална промяна на това правило още при следващите избори. Да не говорим, че задължаването за гласуване противоречи на есенцията на демокрацията. Задължително гласуване има само в държави с тиранично/тоталитарно/диктаторско/военно доскорошно управление (например Гърция), и то позволява много лесно модифициране на вотовете (допълване на мъртвите или негласували души с гласове за управляващата партия), и примери за това, при това относително скорошни има в Европа. Опитът на много държави показва, че това не е начина за решаването на етнически и религиозни проблеми, както и завишаване на количеството гласували. Тази метода единствено легитимира (поне за още един мандат) управляващите въвели я, защото позволява множество манипулации, или поставя избирателите пред свършен факт, в който когато нямат избор, да трябва да правят лош избор против себе си, не ползвайки времето си продуктивно, вместо да го оставят на другите, които така или иначе искат да го направят.

И сега отново, някой вътре в управлението, както и извън парламентарни сили предлагат поредната новост:

Изборът за Евродепутати и Български парламент да се провеждат едновременно, на една и съща дата, на едно и също място, но едно и също време. Да не говорим, че това ще е от една страна мини европейска революция, евентуално леко завишаваща гласуващите за ЕП, които са относително по малко отколкото за парламент, в която и да е държава от ЕС. Но това свързва двете гласувания по един опасен начин и по този начин поставят допълнителни въпроси към Българската демокрация. И следователно аз съм изключително против двата избора да се провеждат едновременно.

Първо гласуването за ЕП се провежда по метода, която ще бъде винаги различна от тази, по която се провеждат парламентарните избори в България. Причината е, че едната се налага централно, а другата се избира от управляващите партии и се променя от избор на избор. Провеждането на два избора, които се правят по различни правила едновременно, може да предизвика само допълнително объркване на комисиите, но най-вече на гласоподавателите, които с оглед да не генерират погрешно гласуване, ще гласуват по пътя на най-малкото съпротивление – еднакви бюлетини, с еднакви имена на партии. Допълнително усложнение ще бъде и факта от различните програми, имена, и цели, което автоматично ще кара избирателите поради невъзможност да запомнят или да се идентифицират в тях, да гласуват по партийно. Тоест, изборите се скачват директно – само парламентарните партии ще генерират ЕП представители и обратно, активни ЕП личности ще генерират национално парламентарно присъствие, въпреки че може да не са подходящи за целта.

Някой казват – най-голямата (и единствена истъкната) причина за провеждането в един и същи ден на изборите е съкращаването на държавните (и партийни за разясняване на кампанията към избирателите) разходи. Но тук въпросът е колко струва Българската демокрация, и дали сме склонни да завишим рисковете излишно, скавайки ги с и без това хаотичното изборно законодателство, срещу спестяването на разхода за един километър околовръстно?

Ето плюсовете и минусите на смесването на двата избора според мен, и следователно защо аз съм против тази промяна (+ ще означава плюс, - ще означава минус, = ще означава нещо спорно, дали е плюс или минус):

+ (Плюс) Държавата спестявтява между 3 и 50 милиона лева (в зависимост от методиката на изчисление, спестената сума варира доста, и вероятно никак няма да е толкова голяма, колкото се твърди). От друга страна увеличаването на разходите в икономическа криза, може да има голямо значение за икономиката и оцеляването на медиите, така че това твърдение изказано тук може да се обърне по значение, при определени обстоятелства.

= (Спорно) Партиите спестяват почти още толкова разходи за изборна кампания, макар че уж (законово) кампаниите са регулирани като максимален разход, обществена тайна е, че той се надвишава многократно. От намаляването на разходите губят избирателите, защото няма да получат адекватно просвещение, за да направят осъзнат избор. Но косвено от намаляването на разходите се получава ползата, че партиите ще изнудват по-малко за спонсорство икономически субекти, което си е също обществена тайна.

- (Минус) Намаляват се на половина разходите за купуване на гласове и следователно прага за постигане на ефектен резултат чрез тази методика и на двата избора. Това може да е плюс за някой партии и бизнесмени, но определено е минус за демокрацията

- (Минус) Два коренно различни по представителство, програми, цели и ефект избора се смесват по изключително лош навик и позволяват завишаване по инерция на скачването на гласове и образуването на твърди ядра – тоест хора гласуващи за едни и същи политически субкети на двата избора по инерция, отколкото поради съзнателен избор, поради съгласие с програмата и целите на избираните от него. Това автоматично наврежда на демокрацията.

- (Минус) Практически постоянната промяна на изборният закон, ще почне да влияе чрез скачването на изборите и върху изборите за ЕП, въпреки различната изборна процедура

- (Минус) Трябва да се направи при това по спорен и атакуваем начин промяна на конституцията

- (Минус) Парламентът ще загуби поредното излишно време в допълнителна и спорна промяна на изборният закон и разклащайки стабилността на демокрацията, вместо да гласува не по-малко важни, и много по директно афектиращи гражданите закони за НПК, съдебната система и да си оправи конфликтите на интереси

Не разбирам тези искания на млеко/месо производителите

Земеделци, млеко и месопроизводители искат да ограничат избора на потребителите, като не им позволяват да купуват по евтини стоки, макар и със заместители според тази статия тук - http://news.ibox.bg/news/id_626328897

В самото твърдение от статията „Всички предпочитат по-евтините заместители“, комбинирано с исканата „защитата на Българските производители“ навява на мистълта, че ще ме задължат като потребител да купувам скъпо и прескъпо, чрез ограничаване на моят избор.

Принципно съм съгласен да има реклама на Българският продукт (но не съм съгласен да давам безсмислено висок дял от данъците си за това, и без това давам не малък дял от моите данъци за директна помощ на тези производители). Съгласен съм и това е очевидно, за налагане на по-голям контрол върху незаконнният и нелегален внос, и принципно за спазването на законите – все пак това е в полза на системата да работи и има за цел общественият интерес, на всички, а не на един или друг субект. Но не съм съгласен да ме изнудват и да атакуват европейските принципи шизофренични производители, в криза която засяга всички, а не само тях.

Чрез затваряне на вътрешните за ЕС граници те какво ми казват? Ако не изпълниш моите искания ще разпаднем съюза. Обаче това е шизофренично искане. Защото от една страна изпълняването на исканията им (ограничение на внос от ЕС и намаляване на свободното движение на стоки) разпада съюза, защото нарушава основен принцип. Отделно държавата (а това включва и мен като данъкоплатец) не е в състояние да си позволи да им плаща и помощите, които получават в момента, пък камо ли без помощта на ЕС. Сиреч те искат да разпаднат съюза и да се откажат от сегашните помощи в името на увеличаването им? Тук има очевидно противоречие.

Кризата е тук. Тя е криза за всички. За това и „всеки предпочита евтиното“. Следователно те или се нагаждат или изчезват. И ако ситуацията достигне позиция или аз или те, очевидно няма да подкрепя тях. Пък камо ли и ще ги подпреки обществото, когато става въпрос за парите на 95% от икономиката ни срещу останалите 5%.

Дали да не ходя аз с още 200 приятели всеки с по един стар москвич (вместо трактор) да протестирам като затварям границите, докато държавата не прекрати тотално изплащането на каквито и да е помощи за земеделци? Защото това е реципрочната мярка и тя чрез своята глупост показва глупостта и на исканията на земеделците.

На следните въпроси аз давам следните отговори:

Дали искам да има Българско земеделие, млекопроизводство и продукция на месо? Да, естествено, че ми се струва, че е хубаво да има такова производство.

Дали съм склонен заедно с всеки работещ Българин да го финансирам безвъзмездно с по 100 лева тази година, без да броим всички други протекции и помощи? Нещо сякаш ми се струва, че тези пари бих употребил по-добре.

Дали съм склонен да увелича директната помощ от данъците си, вместо да ползвам парите за друго (образование, наука, законност, инфраструктура, армия и т.н.) в името на съществуването на Българското земеделие? Тук въпросът даже не е в думата „Българско“. Кое има по-Българско право да съществува? Българската Армия, Българското Земеделие, Българската Наука, Българското Образование, Българската Законност, Българските Пенсионери, Българското Здравеопазване? Чудейки се къде да даря парите от данъците си, при толкова много недохранени гърла, надали бих ги дал точно на земеделието, осбено при факта, че една крава получава колкото учител.

Дали съм склонен в името на съществуването на Българско производство да преферирам Българските производители при равно качество и малка разлика в цената? Да, правя го и сега.

Дали съм склонен в името на съществуването на Българското земеделие да се откажа да купувам по качествени или по евтини стоки на други Европейски и чужди производители и да приема насилствена протекция на Българското? Определено не.

Дали съм склонен в името на запазването на Българското земеделие да приема нарушаването на Европейските принципи и повишаването на риска България да изпадне от ЕС? Определено не.

Дали съм склонен в името на изпълняването на исканията на земеделците от трета страна (правителство/парламент), която по същество представлява мен и моите данъци, да приема да затворят моите граници и да пречат на моят бизнес? Определено не.

Склонен ли съм да приема полицията да ги бие като законно протестиращи студенти пред парламента, ако правят незаконни протести и блокират границите? Определено да. Стига да няма прекомерно свръх насилие и трупове.

Как да представим сравнение и резултата от него като математически израз

Често ми се налага да обръщам определени математически функции в чист математически израз. В някой ограничени системи и езици (например SQL) определени математически функции просто липсват. По лошото е, че злото никога не върви само, и изразите или операциите, с които бих могъл да постигна същия ефект също липсват. И така, случи ми се да работя със SQL, който не разполага с GREATER функцията, или по-точно разполагаше, но тя не работеше правилно. Също така нямаше предефируеми функции или процедури, и не можех да си напиша собствена такава. Отделно не исках да пиша код, а да направя едно SQL query, в което определена колона да се замества с по-голямата от две данни. Проблема се разби до темата, как да представя математически „ако A е по-малко от B върни B, в противен случай върни A”.

Такива проблеми се срещат често и реших да напиша в блога как те се решават.

В някой програмни езици съществува оператора (или функцията?) “?”. Би могъл да направиш израз (a<b)?b:a, който решава проблема. Но този израз липсва в SQL.

В някой програмни езици, където сравнението е математическа операция връщаща 0 или 1 в зависимост от това дали е истина или лъжа, може проблема да се разпадне до:

(a<b)*b+(a>=b)*a

Но в SQL и в много езици това няма да сработи.

Така че следва въпроса, можем ли чисто математически да представим едно математическо сравнение като израз и то да връща правилен резултат в зависимост от това дали е истина или лъжа?

Естествено, че може.

Първо обаче да се запознаем с математическото представяне на други функции:

ABS(x) – връща абсолютната стойност на X. Винаги положително число. Ако липсва в системата може да бъде заместена чрез SQRT(x*x) или x*SIGN(x)

SIGN(x) – връща знакът на x поставен пред единица. Тоест ако x<0 връща -1, ако x>0 връща 1, ако x==0 връща 0. Ако липсва в системата може да бъде заместена с ABS(x)/x. Разбира се това работи само ако x!=0 (е различно от нула). Но може частично да бъде решено ако делителя леко се измести: ABS(x)/(x+0.00000000000000000000000000000001)

Така, след като знаем ABS и SIGN вече можем да представим математически едно сравнение.

Искаме (a<=b) да връща 1 или 0 в зависимост от това дали е истина или лъжа.

Можем да го представим така:

SIGN(SIGN(b-а)+1)

Ако b>a то ще върне 1, което ще се събере с още 1 и ще стане 2 положително, което от втората SIGN операция ще стане отново едно положително.

Ако b<a то ще върне -1, което ще се събере с още 1 и ще стане 0, което от втората операция ще си остане нула.

Ако b==a, то ще имаме като резултат от първия SIGN 0, събирайки с 1 вторият SIGN ще върне едно. Така общия резултат ще бъде 1 или 0 в зависимост от това дали e истина условието a<=b.

Ако искаме просто да е a

SIGN(SIGN(b+1-а)+1)

Така, след като имаме как да представим като израз едно сравнение, то можем да приемем че:

(a<b)?b:a == (a<b)*b + (a>=b)*a == b*SIGN(SIGN(b+1-a)+1)+a*SIGN(SIGN(a-b)+1)

SIGN(SIGN(b-a)+1) се представя директно като ABS(ABS(b-a)/(b-a)+1)/(ABS(b-a)/(b-a)+1)

Което си е по същество един полином, който има много лесно решение, но за това една друга статия, че ме домързя да пиша.