Реших да пусна в блога решението на съда оправдаващо обвинените в убийството на Мартин Борилски, така че всеки да може да го прочете. На места съм слагал пояснения и коментари, макар да съм се опитвал максимално да се въздържам тук таме просто нямаше как. Някой от нещата написани като основания звучат откровено глупаво.
Ето и коментара на прокурора http://www.cross-bg.net/index.php?option=com_content&view=article&id=1039756&catid=85&Itemid=35
И коментар на инспектората потвърждаващ очевидното от написаното - делото е водено некомпетентно, и са обръщани внимания на дребни факти, които изглеждат донагаждани, докато очевидното е замъглявано в дълги експертизи и намиране на единственото възможно алтернативно оправдание, вместо да се оценява вероятно ли е въобще - http://eurolex.lex.bg/bg/news/view/29119
Аз съм писал и преди как решението изглежда направо смешно и приложеното оправдание звучи като виц тук - http://delian.blogspot.com/2009/03/blog-post_4408.html
Само ще добавя - кликнете върху имената на съдиите - сложил съм линкове в Google за тях, и само прочетете първите 2-3 статии за всеки. Хората явно не са случайни.
Р Е Ш Е Н И Е№ 253 Гр. Велико Търново, 30.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският апелативен съд, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание на 22.12.2008г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА НЕДЕЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКО ТРИФОНОВ
РУМЯН ЖЕКОВ
С участието на секретаря Ина Стоянова и в присъствието на прокурора Борис Миновски, изслуша докладваното от съдията-докладчик Здравко Трифонов ВНОХД № 156 по описа на съда за 2008
г. и за да се произнесе, взе предвид:
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна п. гр. Ш. против присъда № 11/27.03.2008 год. по НОХД № 467/ 2003 година на Шуменския окръжен съд, както и по жалба на гражданската ищца и частна обвинителна И. Н. В.
В протеста не е релевирано конкретно основание за неправилност на съдебния акт. Посочената неправилност не е нищо друго освен събирателен термин на видовете неправилност. Щом обаче се иска отменяване на оправдателната присъда и постановяване на нова - осъдителна и признаване на подсъдимите за виновни по повдигнатите обвинения, то оплакването реално е за необоснованост на съдебния акт.
Прокурорът е изготвил и допълнителни писмени съображения, към протеста, които не се наричат „мотиви” /папката на ВКС по ЧНД № 336/ 2008 год./
Независимо от наименованието в тези писмени съображения подробно се развива оплакването за необоснованост на съдебния акт /стр. 1–5/. Отделно на стр. 6 е маркирано и претендирано съществено
нарушение на процесуалните правила. В края на изложението отново се излагат възражения, относими към евентуална необоснованост. Задават се и риторични въпроси. В края на съображенията е направена и ремарка, че първоинстанционното съдебно производство било проведено за изключително дълъг срок, при което едно от обвиненията срещу подсъдимия Ж. , било прекратено поради давност. В жалбата на И. Н. В. се декларират основанията за неправилност: нарушения на материалния закон и съществено процесуално нарушение и необоснованост.
С присъда № 11/27.03.2008 год. по НОХД № 467/2003 год. състав на ШОС е признал Г. Б. Ж (бел. Геогри Желязков) от гр. В. (бел. Варна) за невиновен в това, че на 18.07.2000 година в гр. П., Франция, като съизвършител със С. А. С. (бел. Стоян Стоичков), умишлено да е умъртвил М. И. Б. (бел. Мартин Борилски) от гр. В. в жилището му на ул. „Льокурб” № 7* апартамент 157 по особено мъчителен начин и с особена жестокост /изпълнителното деяние подробно описано в диспозитива на присъдата/ поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 116 ал. 1 т. 6, пр. 2 и 3, във вр. с чл. 115 от НК, вр. с чл. 20 ал. 2 НК. Другият подсъдим С. А. С. също е признат за невиновен за същото престъпление, извършено на 18.07.2000 година, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 116 ал. 1 т. 6, пр. 2 и 3, във вр. с чл. 115 от НК и вр. с чл. 20 ал. 2 от НК. Съдът е отхвърлил изцяло предявения граждански иск от И. Н. В. срещу подсъдимите за причинени неимуществени вреди като неоснователен и недоказан. Отделно и с отделен диспозитив първият подсъдим С. А. С. e признат за невиновен в това, че за периода от 14.07.2000 год. До неустановена дата през 2000 година при условията на продължавано престъпление влязъл и излязъл през границите на страната без разрешение на надлежните органи на процесните по обвинителния акт дати: 14.07.2000 год. /през ГППК аерогара София за Република Франция/, като да е използвал чужд задграничен паспорт, принадлежащ на В. Д. ; както и на неустановена дата през 2000 година през неустановен ГППК да е влязъл през граница на страната ни с неустановен чужд задграничен паспорт, като го е оправдал и по това обвинение по чл. 279 ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 НК На основание чл. 190 ал. 1 от НПК направените разноски са останали за сметка на държавата. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на А. п. поддържа протеста. Иска се отмяна на оправдателната присъда, признаване на подсъдимите за виновни по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 от НК и постановяване на нова присъда със съответното определено наказание./не се посочва конкретен размер/. По отношение на подсъдимия С. А. С. се иска да бъде признат за виновен и по чл.279 ал.1 от НК. В тезата си прокурорът набляга на необоснованост на присъдата, като вид неправилност на съдебния акт./това всъщност е и оплакването в протеста/. Според прокурора съдът бил игнорирал „заключенията на множество изготвени и приобщени към делото експертизи на веществени доказателства на досъдебното производство, както и експертизите по ДНК профилиране на българските досъдебни органи”. Действително в настоящото решение е необходимо именно тук цитатно посочване. Налице било смесване на кръвта на Б. с тази на двамата подсъдими. Според прокурора последното експертно заключение, преведено по съответният ред и включено в писмения доказателствен материал по делото от настоящия състав, също налагало този извод. Първоинстанционният съд бил дал вяра само единствено на обясненията на подсъдимите като доказателствено средство. Самите тези обяснения били вътрешно противоречиви. Прокурорът набляга на обстоятелството, че на инкриминираната дата и място /в Париж, в квартирата на пострадалия/ и двамата подсъдими са били при пострадалия. Според прокурорът назначаването на картографската експертиза било грубо нарушение, тъй като била допусната преди обясненията на двамата подсъдими. Експертни заключения били установили, че ДНК на Ж (Желязков). Е установена в зоната на бежовия панталон и черния пуловер, а спрямо С (Стоичков). в зоната на триене на джинсите и това доказвало по несъмнен начин, че след като тези дрехи принадлежат на подсъдимите и телесните секрети по тях, а и след като по тези дрехи имало следи от кръвта на пострадалия, то авторството било доказано по несъмнен начин. Самите СРС (Явно има и приложени СРС в доказателство на тезата на прокурора, които са счетени за ненужни и не са разглеждани от съдиите) не следвало да се анализират, тъй като не били събрани по съответния и предвиден ред. Друг момент от съображенията на прокурора е, че подсъдимият С. бил завършил френска гимназия и поради това нелогично било в дадените обяснения от него да твърди, че не разбира френски. Друго съображение - съдът не бил съобразил в достатъчна степен показанията на свидетелката Д. , класен ръководител на Г. Ж. На последно място факта, че ДНК на Ж. била открита под ноктите на жертвата налагало извода, че не ставало въпрос за двама „въображаеми” нападатели (оправданието на подсъдимите, прието за вярно от съдиите е, че те са видяли двама други нападатели, за които няма други свидетели освен тях, и те не са рапортували в полицията), а нападателите в действителност са подсъдимите. Като проекция на правилната според прокурора теза за доказано авторство, било и поведението на подсъдимите след събитието, които били избягали и отпътували за гр. М.. В края на устната интерпретация на доказателствата от страна на прокурора се правят внушения, които ако не съществуваха в протокола, а казани извън съдебната зала, може би биха останали без адекватен отговор от страна на съда (не съм сигурен че разбирам какво значи това). Повереникът на пострадалата /адв. Величков/ споделя тезата на представителя на държавното обвинение в правния й аспект, но още в началото на становището си се разграничава от ирелевантни за съда обстоятелства – кой какъв е в публичната съдебна зала и кой проявява някакъв интерес „от някои други свои състояния и изпълнявайки свои си задължения” /буквално цитат от пледоарията на повереника/. В много по-резюмиран вид от публичното обвинение, повереникът счита, че авторството в лицето на двамата подсъдими е доказано. Съдът бил изградил фактическите си изводи единствено на база обясненията на подсъдимите. Иска се подсъдимите да бъдат признати за виновни, като повереникът не се ангажира със становище по размера на наказанията. Иска се и уважаване на гражданския иск в предявения размер, заедно с разноските по делото. Защитникът на подсъдимия Г. /адв. Хаджиева/ счита протестът и жалбата на частните обвинители за неоснователни. На стр.7, 8 и 9 от съдебния протокол същата излага подробно възраженията си на всеки един елемент от предлаганата от представителя на А. п. теза. Защитата полемизира и с тезата на частния обвинител относно правната стойност на обясненията на подсъдимите. Другият защитник на подсъдимия Ж. /адв. Исаев/ изцяло подкрепя подробните съображения на предходния защитник. И този защитник счита, че присъдата е обоснована, правилна и следва да бъде потвърдена. В лична защита подсъдимият Г. изцяло споделя съображенията на двамата си защитници. Твърди, че не е извършил престъпление, с пострадалия били приятели и не са имали никакви предходни конфликти. Защитникът на подсъдимия С. /адв. Г. Ев/ (???) също както и адв. Х. , подробно се спира на всяко едно от развитите от прокурора съображения. Извън правната трактовка за казуса, защитникът счита, че политическа намеса в работата на български съд е недопустима (сиреч натиска от страна на френските съдии и адвокати). Сериозни резерви /за разлика от предходните защитници/ този защитник има и към самия обвинителен акт. Твърди се, че се касае за „измислен диспозитив” (нещо измислено и надраскано набързо в последните минути). Колкото до формата на протеста, според защитника, не можело с лека ръка да се отбележи, че мотивите не били достатъчни при наличието на подобен обем и при проявена /според тази страна/ задълбоченост и обективност от страна на първоинстанционния съд. Като риторичен въпрос този защитник набляга и на факта, че не са изследвани връзките на пострадалия Б. (Борилски) с адвокатската кантора, където работи и естеството на правната работа в една адвокатска кантора (тоест намекът тук е, че колегите му адвокати от кантората където Борилски са измислили всичко и указват недопустим политически натиск над Българският съд, макар в доказателствата приложени от френска страна да е ясно посочено, че там не са открити никакви връзки или доказателства по случая). Вместо съответните органи на досъдебното производство по местоизвършване на деянието да тръгнат от този обективен факт и да проследят имало ли е конфликти в тази адвокатска кантора между интереси на различни клиенти, какви са били контактите, имало ли е връзка на тази кантора с криминални структури (намек че клиенти са могли да убият Борилски и това не е разследвано от френската полиция, защото поради наличието на ДНК, физически и други свидетелства и бягство от страната, те са се съсредоточи върху Българите). Според защитника правело впечатление, че при последната експертиза са изследвани още седем лица /посочени са имената/ и тези няколко френски граждани не фигурирали по делото. Съвсем не било случайно, че тези лица са изследвани от експертизата. Това дава основание на защитата да счита, че наказателното производство е би могло да тръгне през друг доказателствен ракурс. В края на защитната си теза защитникът счита, че имало свидетелски показания на свидетелка, която заявила, че е видяла излизането от апартамента на Б. на хора (човек), които не съответствали като ръст и вид на двамата подсъдими (времето на свидетелството не е уточнено и не е доказано, но се използва като ключово показание срещу ДНК-то). Съществено значение имали показанията на М. (хазяина), който заявил, че чул уплашен тревожен вид на френски „не, не го прави” когато вече подсъдимите били във влака (макар и след времето определено за час на настъпване на смъртта на Борилски). Другаде и в друга посока следвало да се търсят авторите на убийството. Вторият защитник на този подсъдим /адв. Пенева/ изцяло поддържа тезата на адв. Г. . Вместо прокурорът да представя доказателства, според тази теза, той само задавал въпроси, което еднозначно означавало, че всъщност доказателства липсват. Адв. Пенева набляга на обстоятелството, че нито пред първата, нито пред втората инстанция държавното обвинение, както и частното, с нищо не са защитили тезата си за евентуален мотив от страна на подсъдимите. Третият защитник на този подсъдим /адв. Симеонов/ споделя становището на колегите си, не предлага отделно свои съображения, като счита, че присъдата е правилна и законосъобразна. В лична защита подсъдимия С. заявява, че не е извършил престъплението в което е обвинен и не е познавал М. Б. (Мартин Борилски). Моли присъдата да бъде потвърдена. Великотърновският апелативен съд като съобрази оплакванията в протеста и жалбата, становищата на страните в съдебно заседание пред въззивната инстанция и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на Окръжния съд, за да се произнесе взе предвид:
І. ПО ПРОТЕСТА. На първо място прави впечатление самото съдържание на протеста. То има изцяло преразказвателен характер на диспозитива на присъдата. Да се посочи в края на един протест /жалба/, че един акт е неправилен не означава нищо. Неправилност е родов термин и страна недоволна от един съдебен акт, следва да посочи възможните неправилности: съществено процесуално нарушение, нарушение на материалния закон, непълнота на доказателствата, необоснованост и явна несправедливост на наложеното наказание. Всички тези основания могат да бъдат релевирани пред въззивната инстанция, като втора и последна по същество, но само някои от тях евентуално като касационни. Но не само това – финалната част на протеста представлява еклектичен сбор от правни недомислия. Не се посочва конкретна неправилност, но щом се иска отменяване изцяло на оправдателната присъда /впрочем в този смисъл е и просителния пункт в протеста/, това еднозначно означава, че оплакването е за необоснованост. При това генерално оплакване не може да се твърди, че има нарушение на материалния закон, тъй като то би било налице, ако подсъдимите са признати за виновни по даден текст от НК, а някоя от страните твърди, че би трябвало да бъде по друг текст… И накрая твърдението за несъответстване на степента на обществената опасност на деянието и дееца, би трябвало да означава оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, но при оправдателна присъда това е non sens. За сметка на горното т.н. „мотиви”/реално представляващи допълнителни писмени съображения към протеста по смисъла на чл.320 ал.3 от НПК/, представляват едно систематизирано изложение на претендирани неправилности: необоснованост и претендирано съществено процесуално нарушение. Впрочем второто само е маркирано на стр.5, като подробното всъщност оплакване е за необоснованост. В края на съображенията се прави опит /вероятно след прочитане на мотивите/ прокурорът едва тук да постави въпрос за евентуалния мотив за извършване на престъплението от двамата подсъдими. Приложени са и разсъждения относно квалифицирания признак при убийствата „особена жестокост”. И тук в просителния пункт се иска отменяване на оправдателната присъда и постановяване на нова – осъдителна и признаване на подсъдимите за виновни по предявените обвинения. Алтернативно отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
1. По претендираното съществено процесуално нарушение. Няма такова съществено процесуално нарушение, което да е от характера на „абсолютните”, опорочаващи изначално един съдебен акт. /незаконен състав; неизвършване на съответни процесуални действия,; липса на процесуална форма и пр/. Неслучайно и ВКС в свое концептуално тълкувателно решение /Тълкувателно решение № 2/02 г. на ОСНК на ВКС/ се произнесе за правното значение на абсолютните процесуални нарушения. В такива случаи действително сe накърняват условията за пълноценно и ефективно упражняване на правна защита на някой от субектите. /накърняването може да бъде както в досъдебната, така и в съдебната фаза/. Настоящият състав намира, че няма и ограничения на права /включително и държавния обвинител/, които да са допуснати в съдебната фаза на процеса, в която той участва като страна, равнопоставен е на другите страни /същото Тълкувателно решение/. И още нещо което е съществено – по метода на изкуственото изолиране /приложим в наказателния процес/ и без конкретното СРС, и при наличието на множество други доказателства, които пространствено са посочени в мотивите на Окръжния съд , може да се направи този извод по фактите, до който е стигнал съда. Тук следва да бъде внесена яснота по правната природа, а оттам и по конкретното значение на това СРС /същото се намира в папката по НД № 467/03г. с гриф „Строго секретно” – отделна папка по делото/. Striktu sensu правното значение на този проведен телефонен разговор от испански език няма значение на косвено доказателство. Това може да бъде една индиция. Известно е от правната теория, че в наказателния процес се използват преки или косвени доказателства, а не индиции (подслушания разговор се отхвърля). Не случайно и съответния прокурор при ВКП в постановлението си от 05.03.05г. /стр.2/ е приел, че този материал не е относим към доказателствената съвкупност. Впрочем, отделянето от страна на прокуратурата е станало със съвсем друга и разбираема цел, която тук е излишно да се коментира. Изводът, обаче в това определение на прокурора за евентуално търсене на наказателна отговорност по посочените текстове естествено не е довело до никъде и не би могло. Този разговор е проведен на 23.12.02 г. повече от година и половина след инкриминирана дата - 18.07.2000г. На първо място, съдът не може да се съмнява в коректността и законосъобразността на това ВДС. От формална страна са налице всички реквизити: искане за използване, разрешение от председателя на Окръжен съд, протокол за ВДС, материален носител, впрочем посочени на стр.2 от това постановление /том 33, стр.16 и 17/. Същността на самата пряка реч в този разговор е достатъчно красноречива и би трябвало да бъде известно на прокурора, че не само проверка БТК, но разговорът би могъл да бъде проведен чрез друг доставчик, което по делото не е изследвано (аз лично не мога въобще да разбера смисъла на това като проблем). От друга страна формално правно страните са поискали и съдът е включил в писмения и доказателствения материал по делото и това СРС. За най-голяма прецизност съдът намира, че следва да го изключи. Няма съмнение, че друг състав на въззивен съд би могъл и да не го изключи така както е процедирал и Окръжния съд. Всъщност по делото липсва писмения отрицателен отговор на БТК. Освен това ноторно известно е /което би значело, че и на страните/, че не само БТК е възможния оператор. Не е случайно, че защитата пред първоинстанционния съд е изтъкнала много сериозна аргументация относно времевия момент на провеждането му. Това е момент, когато в България се намира Френска следствена бригада. Тук логиката на този разговор е предадена на стр.352 от страна на защитника адв. Г. . И не само правната му природа като индиция да няма никакво съществено значение за делото. Освен това от папката е видно, че липсва и надлежен превод (арг. чл.134 НПК) (явно липсата на надлежен превод определя това, че вместо да се направи такъв, доказателството трябва да се изключи). Но елиминирането му не прави по-малко убедителни решителните мотиви на първоинстанционния съд. Но тъй като в наказателния процес не може да се борави с квази установени факти, а само с такива, за които не може да има абсолютно никакво съмнение в тяхната достоверност, съдът изключва от престанното си съдържание и в настоящия анализ се абстрахира напълно от наличието на това ВДС. В този смисъл оплакването е лишено както от формално, така и от оценъчно основание.
2.Относно оплакването за необоснованост. Същото е лишено от основание. Този вид неправилност на съдебния акт би бил налице, ако фактическите изводи на съда като решаващ орган не почиват на събраните доказателства /при това събрани с необходимата пълнота /тъй като непълнота на доказателствата и необоснованост взаимно се изключват. В този смисъл необосноваността е налице когато има грешка в мисловно-аналитичния процес от страна на съда. Настоящите мотиви на Окръжния съд са не само подробни, но добре хронологизирани и аналитични. Нито един елемент от предмета на доказване не е обсъден декларативно, а анализът е направен на базата на всички събрани доказателства като е съобразена и процесуалната стойност на обясненията на подсъдимите. В мотивите изрично е отбелязано /нещо безспорно от теорията и съдебната практика/, че тези обяснения се разглеждат не само като защитно, но и като доказателствено средство./стр.25/. На първо място фактическият анализ е така направен, че в представното съдържание на съда са интерпретирани всички доказателствени средства: гласни, писмени и веществени. Много внимание е отделено не само на посочването, но и на анализирането на множеството експертизи /стр.6-25/. По делото са били назначени, приети и обсъдени 13 експертизи /включително и допълнителна геодезична/. Фактическите изводи на Окръжния съд след задълбочен анализ на доказателствата са преплетени и със заключението на геодезичната експертиза. На стр.28 от мотивите е направен един перфектен фактически анализ и на стр.29 е направен дефинитивния и обоснован извод, че подсъдимите са напуснали квартирата на Б. В 21.02 ч. /факт потвърден и от установените телефонни разговори на подсъдимите от кабината на ул.”. № 30. Естествено е този съществен факт да не допада на обвинението (тук сякаш се усеща недоволство от това че обвинението не се съгласява безропотно) и не случайно едно от възраженията на представителя на А. п. в съдебно заседание пред въззивната инстанция отново е срещу тази експертиза. Всъщност възражения няма, а някакъв намек /алюзия/, че тази експертиза е била допусната преди обясненията на двамата подсъдими и това било грубо нарушение… Все още в наказателния процес прокурорът не може да влиза в ролята на решаващ орган и да определя в кой процесуален момент следва да бъдат събрани дадени доказателства чрез дадено доказателствено средство (вече се вижда ярко недоволство). Тук се борави с различни термини „картокрафска, геодезична”, но всъщност става въпрос за една и съща. Реално възражението е, че експертизата не била съобразена с метеорологичните условия и климатичните дадености. Всъщност по естеството на поставените задачи от страните и дадените отговори от експертите /в две последователни експертизи - първоначална и допълнителна/ не може да възникне съмнение за тяхната обективност. В този смисъл даже и в друго климатично време, и в друга на събитието година времевия отрязък е толкова негативен за прокуратурата, че не може да се влияе от никакви привходящи фактори. Около 21:15 подсъдимите напускат квартирата /и това е доказано, не само от техните обяснения, но и от проведени телефонни разговори от улична кабина с трето лице, които естествено прокуратурата забравя/ (съдът приема автоматично само въз основата на един лог в кабина, че те са напуснали и двамата, говорили са и двамата и не са се върнали обратно нито един от тях). А лишаването от живот на пострадалия е било някъде след 00:30. /тук показанията на М. , както и част от уврежданията по тялото на пострадалия/. В геодезичните експертизи обаче се използват обективни и реални данни за разстояния и места, както и съответните дирекции /посоки/, по които се движат подсъдимите. Базират се на обективна карта винтернет от съответен френски сайт /тук съдът изцяло споделя тезата на адв. Х. /. Но точно фиксираното време на напускане на квартирата на Б. , съдът е включил в изводите си на стр.29 – вече и през призмата на свидетелските показания на П. М. Когато същият се прибира в сградата на 18 срещу 19.07.2000 г. това е след полунощ и когато заспивал чул мъжки глас да казва не на български, а на френски „Не прави това”. В гласа имало паника, а този времеви момент е часове след напускането на подсъдимите (и се приема за определящ час на смъртта или в пряка връзка с убийството? Интересно как игнорират гордо СРС, ДНК и липсата на други доказателства освен към обвиняемите, а същевременно свързват свидетелското показание на хазяина с убийството, без то да е проверено или засечено по никакъв начин). Няма никакви доказателства за обратно връщане на последните (точно колкото няма реални доказателства и за излизането им и на двамата) и в това отношение настоящият състав препраща, без да преповтаря към същото систематично място от мотивите на Окръжния съд. Свидетелските показания на този свидетел, заключението на СМЕ на доц. Христов, д- р Х. д-р А. изводите на геодезичните експертизи са така аналитично обхванати от Окръжния съд, че налагат безспорния извод както за евентуалното настъпване на смъртта, така и за авторството на деянието в друга персонална проекция. /стр.29/. Колкото до използваното СРС, което е атакувано и от представителя на апелативната п. , съдът вече по-горе посочи съображенията си защо го изключва от наказателната съвкупност. Всяка една от експертизите по делото не е приета априори и безрезервно, а съдът като ги е разгледал и приел в решителните си мотиви, той е съобразил тяхната научна обоснованост и непротиворечивост. В наказателния процес експертните заключения не са доказателствено средство /достатъчно богата практика на ВКС в това отношение – тук само решение № 795/ 1995 год. по н.д. № 770/ 1995 г – ІІ но/. Експертните заключения се обсъждат заедно със същинските доказателствени средства, за да се стигне до един или друг отговор относно предмета на доказване в наказателния процес в цялост, или отделни елементи от него. В случая на настоящия казус това са: авторство, деяние, съставомерност, причинна връзка /без вина и отговорност като по-широко понятие от вината, тъй като последните два елемента са относими към осъдителен съдебен акт/. Експертните заключения дават едни или други отговори в различни области на науката, техниката и пр., не са задължителни за съда съгласно законовия императив, но там където те не се приемат в отделни части или изцяло, съдът е длъжен винаги да даде изричен отговор защо не ги приема. В наказателният процес се прилага и формалната логика и това е сторено от първоинстанционния съд. При анализа на фактите по делото, приети за безспорни /стр.25 и сл./, съдът многократно е приложил този подход вече през призмата на анализа на всички доказателства, производни на доказателствените средства. Съдът е направил и необходимата диференциация на преките и косвени доказателства. Освен, че са пунктуално отделени /стр.30 и сл./, те са анализирани, естествено през призмата на повдигнатите обвинения. Но тъй като тук оплакването е за фактическите изводи настоящият състав на въззивния съд намира, че не е необходимо да ги повтаря пунктуално, щом не стига до противни /достатъчно практика на ВКС в това отношение/. От друга страна обаче, въззивният съд не може даостане само на етап декларативно споделяне на фактическите изводи, тъй като неотговаряне на някои от възраженията на страна в процеса /в случая прокурора и частното обвинение/ би накърнило правото им на защита, което ще представлява съществено процесуално нарушение. Вероятно дълго време въззивните съдилища не са съобразявали законовия императив на чл. 339 ал. 2 от НПК. Като че ли това е наложило само за две години ВКС да се произнесе няколкократно по един и същи начин /решение № 68/99 по н.д. 23/99 - І н.о.; р. № 171/2000 по н.д. 92/2000 – ІІ н.о.; р. № 495/ 2000 по н.д. 423/ 2000 ІІ н.о.; р. № 305/ 2001 по н.д 238/ 2001 – І н.о./. Условно конкретиката на оплакването за необоснованост, посочена в допълнителните съображения към протеста може да се подраздели така: - Според прокурора наличието на множество увреждания върху тялото на жертвата , неточното установяване на времето на настъпилата смърт, мястото където е намерен пострадалия и обстоятелството, че и двамата подсъдими били на посоченото място, всичко това давало основание за необосновани изводи. Трябвало да се приеме тъкмо противното, а именно че подсъдимите са автори. Най-малко е некоректно спрямо първоинстанционния съд да се твърди всичко това, или въобще не са прочетени подробните съображения на Окръжния съд именно по тези въпроси. Та нали допълнителните писмени съображения обикновено се изготвят от състезаващите се страни / при една предходна бланкетна жалба или протест/ именно поради факта, че вече са изготвени мотивите на първоинстанционния съд. В този смисъл всичко изложено като възражения на стр. 3 и 4 от съображенията е неоснователно и е намерило не само пълен, но и адекватен отговор от Окръжния съд, стига всички страници на мотивите да бъдат прочетени и естествено осмислени
- Въпросът кога подсъдимите дават обяснения или въобще дават такива е тяхно процесуално право / стр. 4 от съображенията/ (това трябва да обясни факта защо не са говорили години, въпреки разпитите, а са се разговорили едва пред Българския съд в последния момент). И тук да се твърди, че съдът бил дал вяра само на техните обяснения също е очевидно несъстоятелно. Подробно и аналитично съдът е вплел в разсъжденията си обясненията на подсъдимите като доказателствено средство и ги и анализирал през призмата на всички останали доказателства с оглед всички доказателствени средства /нещо което беше посочено по-горе в настоящото решение/.
- Установените от ДНК експертизите телесни секрети да принадлежат на двамата подсъдими /оставени по техни дрехи/ и това не е отбягнало от вниманието на Окръжния съд стига да се прочетат до край мотивите. Съдът е изследвал както следите по подсъдимите /стр. 31 и 32/ така и обектите каквито са предна и задна част от панталоните на С. /обект 11/ и на Ж. /обект 12/. Тук е направен подробен анализ на стр. 27 и изводите изцяло се споделят от настоящия състав. Неправилно е разбирането на прокурора, изразено на стр.3, че съществувало едва ли не решаващо веществено доказателство, което не само било пропуснато от съда /в неговия анализ/, но едва ли не решавало казуса в полза на обвинителнататеза. И тук се остава с впечатление за невникване в решителните мотиви на първоинстанционния съд. На първо място това веществено доказателство № 35 /нокти от дясната ръка на жертвата и върху тях попаднала ДНК на подсъдимия Ж. / не само, че не е останало извън вниманието на съда, но изрично е третирано, и то не на едно място. При подробното изложение на съдържанието на отделните експертни заключения, съдът го е отразил на съответното систематическо място. След като той е проследил експертизите, извършени извън територията на Република България / а досъдебното производство в Република Франция – стр.6-14/, съдът е третирал и множеството експертизи на територията на Република България. /стр.14-25/ (сиреч всички експертизи са проверявани поради дълбоките съмнения на Българският съд в некорекността на френските им колеги подложени на политически натиск?). Конкретно съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране на И. И. / стр.14 и 15/ в т.5 на стр.15 е направена съответната диференциация на сравнителните резултати. Тази експертиза напълно подкрепя генетичната експертиза на д-р О. (О, чудо). Третирани са няколко обекта /обекти №№ 1* и № 35. По една част от тези обекти сравнителният анализ е показал пълно съответствие на профила на подсъдимия Ж. С този на пострадалия Б. В определени случаи ДНК е в примес. Това са обекти 15, 22 и въпросния № 35. За съда е нямало никакво съмнение, че клетъчният материал във всички тези случаи / амостоятелен и примесен/ е на подсъдимите С. и Ж. / при съответната разлика с оглед обектите/. Специално в примесните части и по трите обекта е установен профила на Ж. В т.6 е разгледано другото профилиране под № 179 на същия експерт. И тук подробно съдът е посочил различните находки: кървави петна от външната страна на бежов панталон; извлек от областта на яката на черен пуловер; кървави петна от външната страна на преден ляв джоб на дънков панталон, като и в тази част е посочен обект № 35. Обстоятелството, че няма никакво съмнение относно установен профил по въпросния обект №35 на подсъдимия Ж. е една обективна даденост, която следва да се анализира (сиреч не се оспорва кръвта на Желязков по дрехи в стаята на убития и наличието на негова кожа под ноктите на убития, който явно е бил убит преди да успее да я почисти или пипне с ръката каквото и да е друго но 3 часа (от 21 часа до 0:30), след като е изпратил яко стискайки до кръв Желязков). С други думи, съдът не само е направил правилната констатация, производна на експертното заключение, но е направил и своя фактически анализ. Така на стр.18 са анализирани включително и следите от кръв със смесен произход от Г. Ж. и М. Б. /отново посочените по-горе обекти № 1* и 35/. По-нататък следват вече и решителните мотиви, като конкретно на стр.27 съдът е направил своя анализна следите по всички тези обекти. Тук следва съдът да отговори и на едно от възраженията в съдебно заседание пред настоящия състав от страна на прокурора. Твърди се, че анализът наекспертизите недвусмислено показвал, че ДНК на Ж. , там където е установена, както и за С. , налагали извода за авторство установена принадлежност на телесни секрети, следи от кръв и пр. Съвсем не означава априори доказано авторство (нищо че има кръв, кожа и секрети, това не е достатъчно за доказателство). Това би било и абсурдно като формална логика. На това възражение съдът е отговорил подробно, последователно и обосновано на стр.23 от мотивите. Настоящият състав изцяло споделя изводите за конфигурация, локализация, естество и динамика на образуване на тези следи, което е определено от множество фактори и представлява наслагване на тези фактори в различно съотношение (явно са намерили някакъв възможен начин това да се случи и са наблегнали на него като най-вероятен?). Тъй като и тук, както и в протеста, се набляга на кръвното смесване по веществено доказателство № 35 /нокти от дясната ръка на жертвата/, настоящият състав изцяло препраща към разсъжденията си относно този обект по-горе при отговора на писмените възражения в протеста. Впрочем, когато се търси някакъв недостатък във фактическия анализ на съда и някоя от страните твърди, че има логически пропуск, то следва да има действително такъв. Окръжният съд изрично е подложил на анализ в тази част от мотивите смесените следи от кръв от Ж. И Б. Действително има един текстуален пропуск. Записано е изрично за смесените следи на двамата по гардероба и дръжката на вратата за банята. Тук изрично ноктите на пострадалия не фигурират. Това обаче не означава, че съдът се е абстрахирал от тях, тъй като в предходните две цитирания не е направена никаква дискреция и трите обективни следи със смесена кръв са анализирани. От съответните експертни заключения е видно, че са взети проби от всички нокти на пострадалия /А,В,С,Д,Е – това е обект № 35/. По нокът В има смесени следи от кръвта на Б. и подсъдимия Ж. . Впрочем обект № 35 е третиран още в обвинителното .заключение на следователя /том 38 стр. 4–5/. Отначало в експертизата на д-р П. /третирана и по-горе/ по този въпрос е констатирано наличието на непозната ДНК /освен тази на пострадалия/. По-късно извършената експертиза във Франция установява, че тази ДНК № 1 е на Ж. /същото по-късно и в отразените находки от Специализирания институт/. Вече в съдебно заседание на 09.07.2007 год. съдът е назначил тройнасъдебно-медицинска експертиза/ С. Х. , А. Х. , А. А. /. Относимо към значението на това веществено доказателство е така формулираната задача № 1 на тази експертиза/ Впрочем всички следи от кръв са анализирани подробно в това заключение, но и конкретно: /„извлекът от нокът на дясната ръка” стр. 25 от писменото заключение /. Едно експертно заключение следва да се чете на първо място цялостно. Ако това би било сторено от прокурора, той би констатирал, че тази експертиза е извършила цялостен анализ на механогенезата на ВСИЧКИ КРЪВНИ СЛЕДИ, а не само тези по ноктите. От стр. 27 – до стр. 30 на писменото заключение е направен подробен анализ - еднозначен и непротиворечив извод относно наличието не само, но и възможния начин на ситуирането на смесената кръв. Вече съвсем конкретно в съдебно заседание на 04.03. 2007 год. вещото лице С. Х. дава конкретен отговор за тази кръвна находка. Това кореспондира и на описания вече начин за наслагването на двете ДНК в съответната част на писменото заключение. Тук съществува една много важна констатация, разбираемо неглижирано от обвинението. Вещото лице е категорично, че в поднокътната област не са описани следи от епидермис, като елемент от поднокътното съдържание. Ако такъв би съществувал евентуално вероятно и посоката на разсъжденията би била по-различна (сиреч поради липсата на описание в протокола, доказателството се игнорира?). Изводът, който се прави именно в тази част на мотивите на Окръжния съд е, че всички смесени следи „могат да се получат от смесване на кръв по посочените кървящи увреждания на двамата, независимо кой от тях е бил в контакт със съответните области”. Тези съществени изводи не са произволни, а напълно хармонират с фактологията, която е отразена от съда когато анализира самата фабула. На стр.4 от мотивите е отразено нападението на непознатия нападател спрямо Б. Това е бил по-ниския от двамата посетители /извън подсъдимите/, който е ударил Б. и при политването последният блъска в гърба Ж. Имало е взаимна борба след като единия от двамата мъже замахва към главата на Б. с нож и му нанася удари и пострадалият се опитва да се предпази. Ж. също е бил ударен с юмрук в гърдите, но успял да се приближи до нападателя и успял да хване ръката с ножа, но при рязкото дръпване от страна на нападателя, се получават и нараняванията по Ж (Нали съда прие в по-горно твърдение че Ж не е бил по времето на убийството в апартамента от 3 часа? Как това е могло да се случи? А ако е бил Ж там и е бил свидетел, моментално си е излязал заминал е за друг град, взел е паспорт от трето лице и е преминал с него нелегално границата, без да извести полиция и никой в продължение на години за тази случка, при разпити и други?!?!?!). При цялата тази събитийност има и падане на нападателя по гръб, след това падане и на Б. върху него и в даден момент се намесва и подсъдимия С. . Всички тези телодвижения на три лица, могат да обяснят и съответните находки третирани по-горе, както и ситуирането на смесен генетичен материал от две или повече лица. На няколко места в мотивите съдът е приел, че обясненията на подсъдимите отговарят както на обективните находки, така и хармонират със съответните медицински експертизи. Специално в разглеждания аспект съдът е изложил убедителен фактически анализ на стр.26 и 27. Поради всичко това, само текстуалното пропускане на стр.7 на обект № 35, не води до друг логически извод за възможното наличие на смесените следи от кръв, но и за тяхното причиняване. По този начин се касае до един мним пропуск, а не до някакво ключово доказателство, което да не е било анализирано в съвкупността от доказателства. За пореден път настоящият състав на въззивния съд набляга /включително и в контекста на горното оплакване/ на финалните и аналитични изводи на стр.30-32 от мотивите, където отново съдът подлага на подробен и диференциран анализ всички годни доказателства – преки и косвени, както за евентуалното авторство и неговата доказаност, така и за евентуалния мотив. - Най-малко е странен от логическа страна въпросът, който като риторичен си задава прокурорът и подчертан с курсив. / стр. 5/ И настоящата инстанция не може да отговори на въпроса защо неизвестните нападатели са били само двама, а не трима… Извода който се прави тук от прокурора подсъдимите да визирали себе си е повече от опростенчески.
- На стр. 7 прокурорът счита, че било нелогично назначаване на геодезическа експертиза. Никакви съображения, нито реална полемика. Не може да се твърди „нелогичност”. Впрочем тази експертиза има съществено значение по делото. Същата е назначена с протоколно определение на съда в заседанието на 02.04.07г. Защитата е поискала назначаването й, а прокурорът изрично е заявил /стр.5/, че не се противопоставя на искането за тази експертиза. Всички страни са се съгласили и съдът е поставил задачата на комплексна картографска експертиза, със задачите не само на защитата, но и допълнени от гражданския ищец /стр.7/. Това е оформено и в адекватния процесуалния акт, какъвто е съдебния протокол и в присъствието на страните. Правен абсурд би било да се твърди, че последващият съдебен акт от 03.05.07г. на съдията опорочава самото назначаване на експертизата. Дали ще бъде наречен определение или разпореждане, съдебният акт /всъщност е разпореждане/ на стр. 60 и 61 само определя персонификацията на комплексната експертиза /две хабилитирани лица/. Това, че е подписано само от докладчика не може да опорочи предходно формираната от съдебния състав воля, публично пред страните. Не е допуснато не само съществено, но никакво процесуално нарушение. Впрочем за пълнота следва да се отбележи, че никоя от страните, най-малко публичното и частното обвинение са атакували процесуалните предпоставки на назначаването на експертизата, нито адекватния начин на нейното назначаване. Друго би било положението, ако съдебният протокол не бе подписан от лицата, които следвало да го подпишат. Но и това не е налице. И така прокурорът в съображенията се е задоволил тук да спомене само „нелогичност”. Каква нелогичност като прави впечатление, че по реда на събиране на доказателствата и съответните доказателствени искания прокурорът не се е противопоставил при назначаването на геодезичната експертиза. В с.з. На 2.04.2007 г. прокурорът е изложил позитивно становище относно назначаването на такава експертиза – стр.5 съд.протокол. Съдът е назначил с определение такава експертиза и задачата е поставена на хабилитираните вещи лица доц.д-р А. А. – геодезист и д-р по физика Стефан Л. Вещите вица са изготвили експертното заключение, което е прието от съда и в съдебно заседание на 14.05.2007 г. /стр.3 съд.протокол/ прокурорът е нямал никакви резерви и въпроси към вещите лица. В последствие защитата е поискала допълнителна такава експертиза. Тук прокурорът не само, че не е възразил, но изрично е заявил, че не се противопоставя /с.з. на 14.05.2007 г. – стр.18/. Допълнителната геодезична експертиза е изготвена и приложена /стр. 118-131/. В с.з. на 09.07.2007 г. всички страни са приели експертното заключение и съдът го е включил в доказателствения материал. Настоящият съд се изправя пред необходимостта на пръв поглед излишно да препраща към съдебни протоколи, но това е сторено за да се илюстрира липсата на каквито и да било резерви по допускането на двете експертизи, а още по-малко е оспорена тяхната обоснованост, научност и обективност. Логична последица на това е, че в пледоарията по същество пред окръжния съд представителят на обвинението въобще не е третирал изводите на геодезичната експертиза, нито на допълнителната такава, но това вече е единствено и само защото изводите в експертните заключения съвсем не са в унисон с обвинителната теза. След като и прокурорът като страна в състезателния процес е приел необходимостта от двете експертни заключения, съгласил се е с изводите, едва сега при този първоинстанционен съдебен акт, където съдът ги анализира и интерпретира, като че ли тогава вече прокурорът започва да се съмнява в изначалната им необходимост. В действителност, когато страна в процеса няма какво да противопостави същностно на изводи на съда, полемиката се заменя с нелогични ремарки. Тук липсва каквато и да е полемика с изводите на окръжния съд на л.24 и 25 от мотивите. По абз.13 и 14 на мотивите и относно тези две експертизи, съдът е дал напълно обоснован и задоволителен отговор не само, но е включил в представното си съдържание тези обективни изводи с подкрепящи ги гласни доказа- телства /показанията на свидетелите М. особено на П. М. – стр. 31/. Именно така свързва изводите си окръжния съд – двете експертни заключения, са поставили вече със свидетелските показания на М. Б. и П. М. /особено на последния/. Важните обстоятелства, които установяват тези свидетели вече бяха разгледани по-горе. Същото важи и за претендираната нелогичност за допусната и назначена съдебномедицинска експертиза извършена от д-р Д. Х. , д-р А. Х. и д-р А. А. Тук вече следва да се направи последователната доказателствена, а оттам и логическа връзка на базата на обясненията на подсъдимите, всички експертизи /а в конкретния случай най-вече геодезичната експертиза/. Така са поставени обясненията на подсъдимите и се разглеждат заедно и със заключението на тази експертиза. Ако се подходи така, ще се установи и чрез формалната логика една фактическа обстановка, която изцяло оборва тезата на публично и частно обвинение. Действително обясненията на подсъдимите в наказателния процес са защитно, но те са и доказателствено средство /пребогата практика на ВКС в това отношение/. Съдът няма правно нито априори да ги кредитира, нито да ги отхвърля, а трябва да ги анализира заедно с всички други доказателствени средства. На първо място внимателния прочит на обясненията на подсъдимите налага извода за последователност, хронология, вътрешна логика и никакви вътрешни съществени противоречия. Естествено е една фактическа обстановка да не се възпроизвежда матрично нито от свидетели, нито от подсъдими. Разпитите в съдебно заседание на двамата подсъдими са повече от 7 години от събитието, стига разбира се страните да имат доброто желание да ги прочетат докрай, не само, а и последователно. В конкретиката вече на динамиката на сбиването картината от С. С. Е предадена подробно на стр.88 и 89. Има толкова конкретика, че цялата тази събитийност не би могла да бъде измислена като защитна позиция. Без съмнение само това разсъждение не може да бъде достатъчно. От свободния разказ на този подсъдим се установява, че има политане и блъскане, като единият непознат за него мъж, който разглежда папка и говори на френски с другия /С. Не говори френски/ подсъдимият вижда в ръката на единия от тях нож. Но лицето само се опитва да нападне. В този първи момент не М. Б. , а и другият подсъдим /Жоро/. Целта на нападението всъщност е била именно М. Б. По-нататък телодвиженията на стр.89 са посочени последователно. Стига се до едно меле, но в един момент нещата се успокояват и към този момент лицето и ръцете на М. Са целите в кръв, дословно посочено на стр.89. Това е един много важен факт. Към този момент никой не знае какви биха били бъдещите рани, находки по Б. , нито видовете рани, а още по-малко кои биха могли да бъдат смъртоносни. В тази конфликтна ситуация двамата подсъдими разбираемо, шокирани и уплашени напускат квартирата. В тази част обясненията следва да се сравнят с обясненията на другия подсъдим. Подс. Г. Ж. е дал обяснения на 09.07.07г. /стр.4- 13/. Относно сблъсъка на четиримата, той дава същата картина. Още от момента, когато засичането е било в асансьора между подсъдимите и третите лица /подробно посочено на стр.7/. Този подсъдим за разлика от първия знае френски. Той предава и една вербална комуникация, която не може да бъде измислена /тя е житейски логична/ тъй като пострадалият е адвокат, работи във френска адвокатска кантора и би могъл да има всякакви взаимоотношения с клиенти, с други лица, а такива взаимоотношения биха могли да бъдат и с финансов оттенък. Но и тук картината на блъскането и сбиването е предадена подробно, илюстрирано е поведението на двамата непознати. До този момент има удряне с юмрук, замахване с нож /но към лицето на М. / и в един момент при защитна реакция нападателят реално порязва ръката на Ж. Имало е ритници, но в крайна сметка същественото е това, че няма нанесени травми върху пострадалия в жизнено важни органи, които към този момент или след минути да доведат до летален изход. Не случайна е и пряката реч на един от костюмираните: „Спрете, достатъчно ще се намери някакво решение”. Това е по-високият, но и по-ниският преустановява действията си. Не само това, но двамата подсъдими са помолени от костюмирания да излязат и да ви няма тук. Има и вербална заплаха и вероятно поради това защитата иска да се ползва и от по-късно проведения разговор по телефона във вид на СРС, нещо което настоящият съд изключи. Важно е това, че при тръгването по М. има кръв, но по ръцете и лицето. /Мартин заедно се мие с тях/. Интересен е и по-нататъшния разговор. Явно резултативно обстановката се е успокоила до известна степен и тогава подсъдимите, преоблечени с дрехите, които С. носи в багажа, в сака, те напускат квартирата. Не случайно настоящият състав така подробно цитира тези обяснения. Те вече следва да се свържат и със съдебно-медицинската експертиза на д-р С. , д-р А. д-р А. . В своето писмено заключение, на две места, те разграничават различните телесни увреждания, които е получил пострадалият. От една страна това са една група наранявания, които са по лицето и ръцете на пострадалия – пробондо-порезни рани и порезнени наранявания, които не засягат жизнено-важните органи и магистралните кръвоносни съдове и не са смъртоносни /стр.31/. Смъртоносните наранявания са съвсем на друго място – в областта на шията със засягане на сънната артерия и яребната вена в областта на гръдния кош, с увреждане на белите дробове, аортата и сърцето. Тази диверсификация е интерпретирана и устно от вещите лица с съдебно заседание на 04.03.08г. /в.л. Станислав Т. – стр.3/. И тук нещо съществено – вещите лица изрично са подчертали и в писменото заключение /стр.33/ и при устната интерпретация, че не може да се прецезира точно времето на настъпване на смъртта. И в огледния протокол тя не е отразена. В съдебно заседание /стр.3 и 4/ А. е заявил, че е напълно възможно да има времеви интервал между различните групи наранявания. По този начин еднозначният извод, който следва да се направи е че след евакуирането на двамата подсъдими, последните са оставили пострадалият и двамата нападатели след един побой, но не толкова тежък и с рани, които не само че са повърхностни, но не са и смъртоносни. И тук вече следва да се третира на трето място геодезичната експертиза и нейните изводи. Настоящият състав изцяло споделя, че е установено времето на пребиваване на подсъдимите в дома на Б. – не повече от 10 минути. /стр.28/. На четвърто място вече е необходимостта от съпоставяне на обективните данни от тази експертиза със свидетелските показания на свидетелите М. . /третирани в мотивите на лист 30 и 31/. Но не толкова съществени са нейните показания. Свидетелят М. установява вече факти на евентуално насилие, но след 24 часа, когато двамата подсъдими са били извън Париж. А свидетелят Д. /разпечатка на проведени няколко разговора от телефонна кабина на ул. „Дидро” № 2* в 21:32 и 22:18/. А във 22:36 подсъдимите са тръгнали с влак № 5* за гр. М., където Ж. Е бил глобен в 23:50. /свид. Фабрие Ф. и приложената квитанция за глоба/. Едва ли някой би се наел да твърди, че има обратно връщане от страна на подсъдимите за момента, към който свидетелят М. Дава показания. Няма как подсъдимите да се телепортират от пътуващия влак обратно в жилището на пострадалия. А самите показания на М. трябва да се четат подробно, а не само да се приповтарят думите, които е чул. Всяка чута човешка реч има свой контекст и ситуиране. В том 12 на стр.38 и 39 е материализиран разпита на М. Свидетелят се връща през нощта на вторник срещу сряда /инкриминираната дата/ и това е някъде между 00:30 и 01:30 часа. Първоначално той не може да разпознае гласовете, но е категоричен, че не се касае само за един човек. Първоначално помислил, че са араби. По-късно обаче той чува вече ясно вик: „Не прави това”, на френски. Запомнил е това изречение. Гласовете били гръмки /т.е. Останалите/, а в конкретния глас е имало паника. Той даже помислил, че някой иска да се хвърли от прозореца. Това изключва всякакви химерични хипотези това да са гласове от улицата или от съседен блок. Този свидетел живее не в съседна сграда, а апартаментът му е на петия етаж в същата сграда - точно под апартамента на шестия етаж, където наемател е пострадалият. На изричен въпрос дали е чул разговор на български, свидетелят отговаря категорично с „не”. Тук следва да приложи отново формалната логика. Даже и хипотетично да се приеме, че по някакви сили извън тези на физиката един от подсъдимите /този който говори френски Ж. / да би бил там, то в такива критични моменти за живота на дадено лице викът за помощ никога няма да бъде на друг, освен на матерния език. Впрочем тази последна ремарка е напълно излишна, но тя се прави само за да се илюстрира сериозната доказателствена и логическа връзка между обяснения на подсъдими, два вида експертни заключения и свидетелски показания за реално възприети реплики в нощта на убийството. За съда няма никакво съмнение, че именно по това време непознатите за подсъдимите лица са извършвали вече съставомерното деяние с тези травматични увреждания, които са довели до смъртта. Тук вече следва да се разгледат и кратките, но достатъчни показания на М. Б. /стр.32-33/. Тя реално познава пострадалият като наемател, но има релефен спомен за вечерта на 17.07. във времевия интервал 20-21 часа. Тя просто е чуле шум от апартамент 157, но не става въпрос нито за викове, нито за хрипове, /изрично посочено в показанията/ но е чула неестествен шум. Това именно е шума от съприкосновението и борбата между четиримата, за което така подробно дават обяснения подсъдимите. Явно мъжът, когото е видяла в кабината на асансьора е някакво съвсем друго лице, непознато за нея и няма как да бъде някой от петимата, които към този момент са в апартамента. Освен това тя не може да каже от кой апартамент е излизал този човек. Така от обясненията на подсъдимите, геодезичната експертиза, изводите на съдебно-медицинската експертиза, посочените по-горе телефонни разговори от уличната кабина, свидетелските показания за наложената глоба и самата квитанция за глобата и на последно място показанията на П. М. , налагат еднозначният извод. Не може да се приеме, че към 21:15 часа, когато подсъдимите напускат квартирата /потвърдено от установените телефонни разговори от телефонната кабина на ул. „Камбро”/, на пострадалия са нанесени смъртоносните удари до 21:00 часа. Именно поради това свидетелят М. дава показания за много по-късен час, към полунощ, с тази вербалност за помощ. Тук като, че ли на стр. 7 вече прокурорът некоректно внушава, че едва ли не съдът си бил поставил предварителна задача , да оправдае подсъдимите и да уважи лъжите им / ! - стр. 7/ .
- Най-неубедителен е опита в края на тези съображения да се санира един изначален пропуск от обвинителен акт за липса на каквато и да било обосновка относно мотива, който евентуално да е довел обвиняемите до умисъл за лишаване от живот на техния бивш съученик. Вероятно това е станало поради обстоятелството, че и това не е убягнало от анализа на Окръжния съд / стр. 33/. Прави впечатление, че в това отношение самият обвинителния акт е прекалено пестелив. От неговата конструкция личи, че от стр. 1 до стр. 7 има една правилно хронологически проследена фактология и изведнъж на стр. 7 е отбелязано: „Анализът на доказателствата сочи …” и вече на стр. 8 е формулирана правната фигура… Реално липсва какъвто и да било анализ, не само на мотива но и на действителните отношения между пострадал и подсъдими още повече, че са съученици /завършили една и съща гимназия/. Не само се познават, но Ж. и Б. са близки приятели и винаги са били в добри отношения. Докато Ж. е учел във Франция двамата се виждали често, коментирали са живота си, обучението, перспективите за бъдеща професионална реализация. Винаги при този род престъпления следва да се търси мотивът било в предходни отношения, било поради някакъв инцидент /който може да има личен, имуществен и пр. характер/, но той не може да се предпоставя. Едва ли е необходимо да се посочва многобройната и непротиворечива практика на ВС /ВКС/ за мотива. И все пак една препратка не е излишна. „Всяко умишлено деяние задължително предполага наличието на мотив” /решение № 4 по над.дело № 5/1999 ВК/. Друго решение Върховния съд е отбелязал, че действително мотивът провокира формирането на умисъл /решение № 82/ по НД № 63/ 85 на ІІ н.о. Правната теория е пребогата с разработки, а ако справка с по-стари научни изследвания би създала затруднения за някои от страните, настоящият състав препраща към най-новите изследвания по Проблемите на наказателното право. /проф. Димитър Михайлов – Обща част, стр.319 и сл., издание 2007 г./ ”Мотивът се обуславя обективно от определени потребности, които се пречупват през индивидуалните особености на личността и вече посредством набелязаната цел на дееца той мислено отново се свързва с обекта.”/ стр.328/. Това фундаментално схващане изразява разбирането за един sui generis мисловно- нтелектуален кръг в съзнанието на дееца. Този цитат потвърждава изложеното по-горе схващане, че личността на дееца не може да се постави пред деянието с неговите обективни и субективни признаци. Без съмнение тази доказателствена липса не опорочава един обвинителен акт, щом той формално отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК. Така, че не може да се търси допуснато съществено процесуално нарушение от прокурора, включително и през призмата на Тълкувателно решение № 2/2002 на ОСНК на ВКС. Но макар и да не страда от формален пророк обвинителния акт е непрецизен, тъй като прокурорът е не само длъжен, но и овластен да съблюдава обезпечаване правото на защита, наистина в по-малък обем от съда, но все пак е недопустимо един съществен елемент от субективната страна /извън формата на вината/ да остане въобще незасегнат. В пледоарията си пред първоинстанционния съд прокурорът изцяло се е абстрахирал от необходимостта от посочване на евентуален мотив. Впрочем по същество пред първоинстанционния съд има едно бегло проследяване на фактите, през призмата на доказателствата, но никакви логически изводи, а само едно обобщително изречение на стр. 9, което е изцяло декларативно, а именно, че логическия анализ на множеството косвени доказателства сочел на един единствен извод за авторство на деянието. Да не бъде доказан мотива в наказателния процес означава или съответна процесуална небрежност, каквато реално не е налице, или от друга страна тази липса на мотив е производна на по-главното , а именно липса на доказаност по един несъмнен начин на авторството на едно престъпление. И сега в настоящите съображения да се твърди, че убийството е извършено с користна цел, а именно отнемане на мобилен апарат активиран със сим карта и кредитна карта е логически non sens. Пострадалият както и подсъдимите са възпитаници на четвърта езикова гимназия – в гр. В.. Тук е необходима и една ремарка относима към възражението на А. п. пред настоящия състав относно факта, че подсъдимият С. не може да не знае френски, след като е завършил Френска гимназия в гр. В.. Макар и да не е ноторно известно, широко известно е /не са необходими тук и някакви писмени доказателства/, че елитната Френска гимназия в гр. В.. Ж. Кюри” от 1958 г. до средата на седемдесетте години съществува в своя чиствид. Впрочем в тези години не едно самостоятелно езиково училище загуби своята автономия /това не важи пр. за френската и английската гимназии в София, които запазиха своята самостоятелност/. Така следокрупняването френската гимназия в гр. В. съчетава вече и английски, както и испански паралелки. В този смисъл от тогава наименованието на въпросното училище е „Четвърта езикова гимназия”. Така следва да се отговори и на въпроса на прокурора защо подсъдимият С. Не знае френски, тъй като той е завършил испанска паралелка, а и не винаги втори език там е френски. Общото обаче е, че млади хора завършили едно от елитните училища в страната, някак трудно съвместяват в ценностната си система мотиви за користно отнемане на подобни вещи, едва ли не с улични похвати. Безспорно не съществува формално и неформално образование от индивиди, нито отделен индивид, на които априорно да бъде отречена възможността да извършат всякакъв род престъпления, включително и най тежките против личността. И все пак в конкретиката на настоящия казус би трябвало да бъде установен действителен, а не някакъв мним мотив. Вероятно и поради това, такъв липсва в обвинителния акт. В този контекст, всяко едно конкретно възражение, развито в съображенията и относимо към оплакването за необоснованост, е лишено от основание, поради което и това оплакване не може да бъде уважено от настоящия състав на въззивния съд. Без всякакво съмнение, доказателствената недостатъчност е съзряна от представителя на А. п. . В съдебно заседание е поискано и събиране на нови доказателства. Най-малко обаче е странен подобен подход за саниране на изначална недоказаност: иска се допускане до разпит на свидетели от такъв характер, което е недопустимо по нашия НК. В съдебно заседание на 15.09.2008 г. прокурорът е поискал разпит в качеството на свидетели, които /поименно са посочени/ са извършвали действия по разследването. Според прокурора те не попадали под забраната на чл.118 от НПК. /Впрочем в протокола погрешно е изписан чл.108 от НПК – стр.4/. Това правно разбиране е принципно неправилно и би означавало, че абсолютния императив на чл.118 ал.2 има едва ли не пространствено-ограничителни параметри. Естествено е съдът да не уважи подобно искане. Още по-неправилно е позоваването и искането да се включи в непосредствения писмен доказателствен материал по делото някакво обвинително заключение на друга държава. Впрочем на тези искания, настоящият състав е дал адекватен отговор в съобразителната част на определението си в същото съдебно заседание. /стр.6/. Другото искане, което бе направено е от страна на повереника на частната обвинителка и гражданска ищца адв. В. . От него бе представена експертиза на трета ДНК проба. Това искане е направеното като контрапункт на искането на прокурора за назначаване на трета ДНК експертиза за проба на фасовете в дома на наемодателя на жертвата /Алексис Г. /. Съдът допусна с определение превод на такава експертиза, но при спазване на формалните и строги изисквания на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси. Вместо да изпълни определението на съда по предвидения нормативен ред, прокуратурата се задоволи да предостави за превод представения в съдебно заседание екземпляр от тази експертиза от страна на частното обвинение. Специалната процедура по представяне на подобни документи /а и всякакви други/ не е приумица на законодателя, която може да бъде заобиколена. Само по този начин може да се установи верификация на даден писмен документ /тук става въпрос за експертно заключение/. Всъщност съдът прие надлежния превод на така частно представената експертиза и включи същата в доказателствения материал по делото, тъй като по същество не се съмнява в нейната достоверност. Докладът за експертиза на генетични материали съдържа всички външни атрибути, а и съдържателна част със своите находки, трактовка и анализ, които не пораждат съмнение за оригиналност. Съвсем друг е въпросът какво установи тази експертиза. Съществуват няколко експертизи в това направление. Първата е на О. П. /ДНКML 00 1171/ . С тази експертиза освен установената принадлежност на генетичния материал по различните веществени доказателства /подробно посочени на л.11 и 12 от мотивите/ е установено, че има ДНК на три неизвестни лица от мъжки пол / № 1* и 3/. Втората експертиза /ML 00 1171 А/ е изготвена вече от проф. О. профЖан М. Тя установява ДНК на Г. Ж. с оглед слюнковия материал иззет от него, съпоставено с трите неизвестни ДНК. Третата по хронология / ML 00 1171 В-10/ отново е от Ж. М. и О. П. и е относима към подсъдимия С. . /и тук слюнкова проба се сравнява с две неизвестни мъжки ядрени ДНК и вече характеризирани в първата експертиза/.становено е ДНК на С. С. Именно при тази експертиза на двамата професори при индивид № 3 /веществено доказателство № 18/ е установено, че има неиндефицирана ДНК по угарки от седем цигари. Поради това бе приета и настоящата вече / ML 00 1171 – D-3/ изготвена отново от Ж. М. и О. П. Тя е категорична в интересуващата ни находка, като на стр.9 неизвестната до тогава мъжка ДНК № 3 е идентифицирана като тази на С. П. , а С. П. е предходен наемател. Логично е млади хора, несемейни, когато се сменят като наематели не винаги да се прецизни при почистването и тези фасове са останали именно от този предходен наемател. Изводът от експертизата с нищо не ползва тезата на прокурора и частното обвинение. Няма никакво основание и твърдението за някаква противоречивост в експертните заключения, тъй като на стр.15 и 16 от мотивите Окръжният съд е анализирал и ДНК профилирането под №№ 136 и 179 /първото от 2001 г., второто от 2002 г. на И. И. /. В този смисъл и двете негови експертни заключения са в унисон с предходно разгледаните на френските специалисти. Колкото до твърденията на подсъдимите, че непознатите са пушили, и ако е така, то логично е евентуалните извършители на убийството да се освободят от подобни зрими материални остатъци. И тук отново като контрапункт на протеста, ако подсъдимите бяха автори, те не биха оставили собствени дрехи, с примеси от тяхна и кръв на пострадалия в жилището при напускането. Начинът на оставянето на тези следи, както и конкретните веществени доказателства като дрехи на двамата подсъдими вече бяха разгледани по-горе. Но тъй като и тук пред настоящия състав представителят на обвинението поставя този въпрос, обясненията на подсъдимите са логични и не могат да не бъдат възприети. Това е сторил и Окръжния съд. Пострадалият и Ж. се познават отдавна, приятели са и Ж. вече си е бил оставил якето в квартирата на Б. Когато възниква острата конфликтна ситуация, провокирана от двете неизвестни лица, при динамиката на борбата е логично подсъдимите бързо да се преоблекат с носените от тях в сака дрехи, като Ж. си е взел и якето, а дрехите със следите по тях са били изоставени в жилището на пострадалия. Каква би била логиката автори на такова тежко престъпление да оставят тези дрехи – не само, че е неправдоподобно, но е и абсурдно. Някои от възраженията на прокурора пред настоящия състав са всъщност тези на прокурора, подал протеста и бяха разгледани по- горе. Останалите възражения, които задължително следва да се разгледат са относно няколкократното заявяване, че едва ли не първоинстанционният съд е обсолютизирал обясненията на двамата подсъдими. Тъкмо обратното. Съдът е анализирал тези обяснения заедно с всички други доказателствени средства и съответните доказателства. Липсва каквато и да била едностранчивост, а тъкмо обратното. Възраженията относно експертните заключения по ДНК профилирането и относно геодезичните експертизи вече бяха разгледани. На следващо място – едва ли са аргумент в подкрепа на обвинението показанията на свид. Добринка С. – класен ръководител на Ж. Впрочем принципно неправилно е да се тръгва от характеристика към авторство. В наказателния процес се борави в противна насока – при доказано авторство, се обсъжда личността на подсъдимия, като елемент от релевантните доказателства, касаещи вече отговорността като по-широко понятие от вината./чл.107 ал.3 от НПК/. Личностната характеристика обаче на този подсъдим съвсем не е в този аспект, както се твърди от обвинението. Спорадични положителни или отрицателни прояви на един ученик, не могат да го очертаят като бъдещ доказан престъпник. И след като става въпрос за личностова прецизност, съдебно- сихиатричната експертиза за Ж. Е дала съответния отговор за неагресивност, че е компромисен и последователен. Съдът ще остави без отговор риторичния въпрос на прокурора защо подсъдимите не се били справили с нападателите, като лишен от всякаква логика. Впрочем отговорът е даден от първоинстанционния съд на няколко места в мотивите, проследявайки конфликтната ситуация, която се е получила на инкриминираната дата, когато в един момент петима души са били в стаята на пострадалия и две неизвестни лица са нанасяли побой. Това съвсем не са имагинерни фигури, както твърди прокурора, а реални личности и друг е въпросът за насоката на досъдебното производство, която в това решение няма да се третира. Още по-неправилно е схващането кога обвиняемите /а това важи и за подсъдимите/ следва да дават или да не дават обяснения. Впрочем това е засегнато в защитата на адв. Х. , което съдът изцяло споделя. Процесуалното поведение на един или друг обвиняем е негово конституционно и признато от всяка наказателно-правна система право. С това се изчерпват и привидните възражения на А. п. Пред въззивния съд. Останалото в края на пледоарията са неуместни внушения. Един себеуважаващ се съд естествено напълно се абстрахира не само от подобни, не твърде на място похвати, а още по-малко се впечатлява от това кой персонално или институционално проявява интерес към процеса в съдебната зала. Не случайно „процесуалният другар” на публичното обвинение – частният обвинител изрично се дистанцира от подобни недопустими внушения, които не са проява и на най-изискан състезателен вкус. За съда няма по-велики и по-малко велики държави /съд.протокол 22.12.2008 г./. Всъщност съдът е не само ортодоксален правоприложител. За него е разбираемо в разгорещеността на съдебната „битка” между страните /особено във фазата на съдебната реч/ освен аргументи страните да предложат и емоционален привкус, даже понякога неотносим и далеч от казуса. Относно второто престъпление по чл.279 ал.1 от НК по отношение на С. С. Тук въобще липсват съображения. В протеста само в просителния пункт се иска осъдителна присъда и за тази част на обвинението.
