Къде са проблемите на Линукс?

Интересна презентация наименована "Why Linux sucks?" има тук:

Днес се чака решението на ВАС по повод случаят Борилски

Днес се чака решението на ВАС по повод случаят Борилски, нашумял случай показващ най-тъмната страна на Българското правосъдие -

връзкарство, бавене на дела, губене на преписки, работа на тъмно, игнориране на доказателства и какво ли не.

Това дело е ключово, защото то може да се окаже препъни камъка, който да позволи непризнаване на съдебните решения взети в България в ЕС, с което да се удари много силно държавата и икономиката и.

Вчера имаше протест по повод досегашните решения по този случай. Такъв протест е имало и пред Българското посолство в Париж.

Феноменална е и славата, която си натрупва съда у нас, при условие, че повечето Българи в проведена анкета се надяват делото да се реши справедливо във... Франция? А не у нас.

Начинът на воденето на делото не е и новост. Той е на практика същия, като в случая Стависки, където единственият начин той да получи условна присъда бе, след скандалите и връщането за преразглеждане, прокуратурата да смени обвинението, и се случи Българският парадокс - прокуратурата почна да защитава обвиняемите.

Също отмина поредната славна година успехи на МВР, прокуратура и съд, в която някак си нищо не се чу, какво е станало с делото за убития пред полицаи, от охранители (вероятно свързани с полицията), в дискотека на общински съветник, шведски турист, споменато в евродокладите за България.

Повече за делото Борилски в:

България е наша

Моят блог

Вестник Капитал

Героичната история на Оли Норт в картинки

Интересно клипче разказващо ни героичната история на главният публицист по Фокс Нюз - Оли Норт, който сега от екрана громи демократите. Фокс отказа телевизионно време на президента Обама за реч пред американците по случай изминаването на първите сто дни от неговото управление.

Още не е тръгнал а вече се вижда недостатъка на мажоритарният вот

На няколко пъти съм писал в блога, че не подкрепям мажоритарният вот. И то е защото за разлика от повечето хора чета история и се уча от нея. В историята на нашата държава вече е имало мажоритарен вот и той е отменен с огромно желание тъй като се е проявил в най-лошата си форма. Вкарал е в парламента престъпни фигури срещу, които е имало силно обществено недоволство, но не е било равно разпределено, а гранулирано, и прагът за влизане на един човек е паднал значително, което е позволявало на "бизнесмени" да го преминават относително лесно (виж Губернатора на Чукотка). Без да искам да класифицирам "братя Галеви" те ми дават прекрасен пример за илюстриране на това твърдение - Братя Галеви ще се кандидатират за мажоритарни депутари от Дупница, и вероятно ще влязат в парламента - http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=351392

И въпреки, че имунитет после може да се свали, то при малкото разлики при гласуванията всеки депутат е важен, и съответно контактите с него, което би легитимирало дори престъпници. Въобще, само след премахване на всякакви привилегии и имунитети може да се говори за мажоритарен вот.

Как МВР ще бори престъпността? С повече данъци, промени в ЗЕС и криминализиране на невинните

Вчера МВР бе свикано на спешна среща по повод отвличанията. И естествено, време бе да се свикат на такава среща, след като нямат разкрито или предотвратено нито едно такова, в последните поне 11 случая и особено след отвличането на Бончев, където министерството стана за смях, засегнатите полагат истински усилия за да ги избягват, тъй като така ако не друго поне ще спасят няколко пръста в повече, и ще съкратят времето значително.

Аз с трепет следях какво ще кажат на пресконференцията след това, защото винаги на такива пресконференции се раждат най-великите мъдрости.

И сякаш и този път настана същото.

От тези две статии (линковете долу) извличам следните твърдения дадени от представителите на МВР, които да подобрят борбата с престъпността или да оправдаят проблемите с тях:

http://news.ibox.bg/news/id_703792077 МВР шеф иска наказание за даващите откуп

http://news.ibox.bg/news/id_191004378 Миков иска по-високи данъци за по-високи заплати в МВР

Тук Миков казва директно, че отново ще поиска промяна на ЗЕС отново в нарушение на парламентарният правилник - http://www.vsekiden.com/?p=49537

Ето ги мъдростите, които ще ни спасят от престъпността:

· МВР е слабо оборудвано и с ниски заплати, но за сметка на това с вторият най-голям щат като единична държавна институция в държавата (>63000 служителя), след министерството на образованието, с бюджет от над 1 милиард годишно, допълнен с традиционната помощ два пъти в годината от няколко десетки милиона, и уплътнен от десетки такси. Предложението на Миков е тъй като няма пари в бюджета за по-високи заплати, евентуално да се били увеличили данъците в кризата, за да има, вместо структурата да се оптимизира

· Голям проблем е, че заради излагациите на МВР гражданите вече нямат доверие, на способностите на институцията и тя не може да се учи как да се справя с отвличанията на техен гръб, защото те започват всячески да я избягват и да се справят поединично. Извод:

o Медиите създават лошо лице на МВР, понеже публикуват всяка издънка. Най-добре медиите да пишат за МВР само хубави работи, а ако някой напише истината – затвор

o Да се криминализира даването на откуп. Защото като не можем да хванем отвличащите, поне да хвърлим в затвора роднините на отвлечените, и да отчетем високи успехи в борбата с престъпността. Пък и ще видят те, за това че ние се излагаме!

· Едва ли имало друга институция в държавата, която така да си вършела работата в опитите си да прекрати организираната престъпност у нас. Тук обаче лично на мен ми се струва, че е приложена страхотна софистика. Защото всъщност няма нито една друга институция, на която това да е възложено по закон! Всъщност вече има, ДАНС. И ако при тези страхотни успехи (0 от 11 публични случая на отвличане, 0 от 200 публични случая на знакови убийства) това е най-работещата институция, не искам да си представям какво правят останалите, на които им плащаме от данъците си.

· Законодателството трябвало да подпомага МВР в борбата с отвличанията. За целта:

o Трябва да се промени ЗЕС за да може да се накарат мобилните оператори да премахнат анонимните сим карти, не както е след една година по закон, а след два месеца. Интересно как могат чрез това да идентифицират кой е отвличащ и кой не. И дали престъпниците няма да отиват в Румъния и Гърция и да си купуват анонимни карти, на които да се обаждат в България, и нашите да не могат да ги проследят защото са чужди, и защото ще трябва да докажат основанието си не според Българското, а според чуждото законодателство. Яко ще бъде, Павлин Димитров да ходи в чужбина да обяснява, че МВР е най-устремената в борбата с организираната престъпност институция в ЕС, обаче европейците и пречат да запише и първият си успех с тия анонимни сим карти.

o Трябва да се инсталира софтуер, който да позволи проследяването на обажданията в реално време. Интересно, защото за да стане това ако не е с разрешение на съдия съгласно ЗСРС и не се третира като СРС, трябва да се промени ЗЕС и да се даде пасивен достъп на МВР до трафичните данни. Но нещо в повече, дори предложението на МВР, срещу което имаше толкова шум, не допуска такъв случай (проследяване в реално време), тъй като трябва да има оторизирана заявка вътрешно. Сиреч те ще поискат промяна в ЗЕС, която допуска дори по брутален достъп до трафичните данни на гражданите, отколкото бе последното им предложение. Оправдавайки я с отвличанията, без те да имат каквото и да е отношение, защото дори само едно от следващите да е изпълнено, това няма да им донесе никаква полза, а обикновенно са изпълнени всичките от тези условия: МВР научава за отвличането значително по-късно, тъй като дори самите роднини чакат 24 часа преди да обявят някой за изчезнал (тоест какво проследяване в реално време, като те винаги започват 24 часа по-късно), отвличащите отнемат и изключват мобилният телефон на жертвата веднага (тоест никакво проследяване няма да помогне), обажданията на телефоните на роднините с изискване за откуп се правят с презумцията, че телефоните се подслушват (тоест се взимат всички необходими съгласно настоящият момент мерки). Най-вероятно няма да могат постигнат нищо. Дори самият Миков каза на пресконференцията – не обещаваме нищо, но искаме тези промени

o Искат се и промени в НПК – които да увеличат наказанията за отвличания, което според мен е разумно и би им позволило и според сега действащият ЗЕС абсолютно безусловен достъп до трафичните данни, който между другото те и сега го имат, тъй като отвличането е заплаха за живота на отвлеченият.

За съжаление извода, който си правя от всичките тези пресконференции е изключително прост. В министерството си нямат никаква идея как да борят тази престъпност и се хвърлят в произволни посоки, от които голям смисъл няма. Липсата на съдействие от гражданите поради страх от излагация, те ще борят като ги заплашват със затвор. В резултат гражданите ще се гриждат никога да не съобщават за отвличанията и ще съдействат изключително на отвличащите (каквато е и целта на последните) вместо да отидат при МВР. Защото приоритет номер едно е да спасиш жертвата роднина. И ако МВР ти казва – или ние ще се изложим с повишаване на риска за роднината ти, или ти отиваш в затвора, и статистиката все ще показва, че някой е вкаран все пак в затвора, то резултата ще е само никога да не се казва на МВР и на медиите нищо. Извод – никой не знае за отвличанията, значи няма отвличания и държавата ще е супер. Без значение дали такива се случват или не.

Документален филм по убийството на Мартин Борилски

Днес по РЕТВ от 20:30 дадоха документален филм по повод убийството на Мартин Борилски и изключително спорното (да не кажа напълно не адекватно и шуробаджанашко) съдебно производство срещу обвинените за убийството му синове-връзкарчета у нас.
Филмът е достъпен за сваляне свободно на сайта на телевизията, но аз си позволих да го ембедна в блога, използвайки видеото от оригиналния източник, предоставящ го свободно за download. Надявам се така всеки да може да го види и да разширим зрителите, така че всеки да разбере как се прокарва дело у нас и колко спомагателни на обвинените могат да бъдат, когато искат, българският съд и полиция.

Оригиналното видео можете да изтеглите от тук: http://retv.bg/news/detailed_news.pcgi?item_id=969
Аз съм писал по случая и преди - Решенето на Великотърновският съд (с малко коментари от мен)
и също Оправдаването на обвинените в убийството на Мартин Борилски звучи като виц
Поредица от статии по въпроса има и в Капитал - http://capital.bg/show.php?storyid=706906
По темата е писано и в България е наша - http://bulgariaenasha.blogspot.com/search?q=Мартин%20Борилски

На 29-ти Април 2009 делото ще се гледа отново на последна инстанция у нас. Скандалното водене на делото до сега, отричането и пренебрегването на доказателства и слабата прокуратура са пословични. Делото е изключително близко по начин на водене до друго знаково дело - делото на Максим Стависки. Единствената възможна теория, която би могла да действа в полза на подсъдимия е следвана от съдиите безусловно, сляпо, до последно и са влизали в открити пререкания с прокуратурата, ако тя е правила забележка за некоректност.
И макар от една страна да стои известен баща с контакти, защитаващ детенцето си със спорно поведение още от училище и изключително вероятен убиец, то срещу бащината любов стоим всички ние, макар да не изглежда така на пръв поглед. Защото това дело е безспорно водено зле, и не роднините на Борилски, натискащи за справедливост, а Българските съдии поставят държавата в ситуация, в която дефакто съдебно решение у нас да бъде пренебрегнато и отменено в друга държава член на ЕС. Това отваря най-широко портата за задействане на предпазната клауза и непризнаване на съдебните решения у нас, което повлича след това договори и какво ли не и ще изложи държавата в невероятно слаба позиция в условия на световна криза. А ако ВКС върне делото за нова присъда, тогава ще последва удължаване на наблюдението. Или казано с други думи, ние все губим. Но в единият случай по-малко. Интересна мисъл - може ли една бащина любов и регионални връзки да обърнат държавата?
Вижте филма и решете сами.

Полицията се оплака отново, че не можела да следи отвлечените защото нямала достъп в реално време до трафичните данни

Полицията се оплака отново, че не можела да следи отвлечените защото нямала достъп в реално време до трафичните данни в репортаж с Миролюба Бенатова по новините в БТВ в момента.

Както съм коментирал и преди това е постоянен опит за некоректен и спекулативен натиск, защото в конкретният случай на отвличане, те нямат проблем да получат достъп.

Отделно това изказване е некоректно защото:

1. На отвлеченият мобилния телефон се отнема и изключва веднага (тоест информацията е безсмислена)

2. МВР разбира за отвличането (ако въобще) с голямо закъснение - около 24 часа по късно, когато се оплачат роднините. Сиреч изречението "реално време" е безсмислено, така или иначе, и става въпрос за преглед на стари логове, които така или иначе, се пазят година

3. Отделно детайлни location записи все още няма имплементирани в нито един мобилен оператор, все още, и действието на закона предполага такива да действат едва след година, така че дори да пренебрегнем предните две точки, това няма да помогне отново никак

4. В частният случай на отвличане, могат спокойно да получат разрешение от съдия постфактум, и достъп от операторите до около час.

Въобще те използват всеки случай да коментират ЗЕС, без реално твърденията им да имат каквато и да е реална стойност дори да стане тяхното.

А в конкрерният нов случай на отвличане, сякаш се изпускат по интересните въпроси:

Набелязването (как са избрали да отвлекат този)

Прикриването зад полицейски действия (чрез дрехи, коли и оборудване, което е дало основание на свидетелите да мислят, че наистина става въпрос за полицията. И тъй като това оборудване и облекла е на отчет, е безспорно потвърждаване на предположенията от последните 5 публични случая на отвличане, че има сериозно съдействие отвътре в МВР. И ако това е факт, свободния достъп до трафичните данни няма да улесни полицията в откриването, а ще улесни отвличащите в проследяването и набелязването на жертвите)

Примерите с Италия отново са спекулативни и съм ги коментирал тук - http://delian.blogspot.com/2009/04/blog-post_16.html

The Pirate Bay вероятно ще загубят делото на първа инстанция?

Знаете срещу ThePirateBay се води дело, подготвяно от 3 години, за нарушаване на авторските права. Делото е поредното, но до сега ThePirateBay е печелил всички. Новостта в това дело обаче е, че то идва след промяна в Шведското законодателство, и след натиск от чужбина, заради който сайта бе затворен, но след това министър за малко да си замине от поста, поради очевидното нарушение на местното законодателство. Което пък породи и появата на една много силна "пиратска партия". Днес TPB много трудно може да бъде затворен, защото е по-добре реализиран и защитен технически, и дори с международна операция, това би било изключително сложно.

И така, днес трябва да излезе решението на съда по отношение на новото дело, при новите обстоятелства, от което между впрочем отпаднаха над 2/3 от обвиненията (най-желаната част от собствениците на авторски права), поради невъзможност за доказване, и то се превърна в обикновено наказателно преследване.

Собствениците на сайта вече обявиха, че е много вероятно да загубят това дело на тази инсталция, защото ("не само филмите вече излизат преди премиерата"), са получили информация преди обявяването на решението малко по късно днес, от "източник, на който може да се вярва".

Така или иначе, това решение няма да доведе до спирането на сайта, тъй като ще има обжалване и то ще тече години, с труден за предвиждане край, тъй като пиратската партия и нейните защитници имат много силно влияние в Швеция.

Най-вероятно е обаче тази не завършена победа да бъде използвана като ПР кампания от страна на защитниците на авторските права.

Сега е и момента за решението, тъй като е времето на поредното публикуване на списък 301 в САЩ със страните подкрепящи пиратството.

Както си му е реда и у нас поради съответният момент са се активизирали някой ведомства да правят ударници, с цел невкарване на държавата в списъка. А защитници на авторските права заплашиха, че ще лобират България да влезе вътре, поради това, че сега действащият ЗЕС, не дава правото на МВР да им предоставя безконтролно лични данни (имена и адреси) на лица опредлени по IP адреси, в подозрение за нарушаване на авторските права (което между впрочем би било нарушение на конституцията).

Информацията идва от http://news.bbc.co.uk/2/hi/technology/8003799.stm

и от http://torrentfreak.com/pirate-bay-loses-courtroom-leak-from-trustworthy-source-090417/

МВР незаконно оперира с лични данни, а се оправдава че трафичните данни били лични и за това трябва да има свободен достъп до тях

МВР, което иска пасивен достъп до трафичните данни на гражданите, третирайки ги като лични данни, поради което не се "налагало да минават през ЗСРС" се оказва, че оперира с лични данни в нарушение на закона от началото на годината, понеже не е регистрирано като оператор на лични данни. Иди после обяснявай, че те защитават законността, или законите им пречат и трябва да се нагаждат по тях, вместо те по законите?

Мракът дойде

Мракът дойде

Миков иска отново промяна в ЗЕС оправдавайки я с отвличанията

Миков отново поиска промени в ЗЕС за да се справяло МВР по добре с отвличанията - http://mediapool.bg/show/?storyid=151332&srcpos=8

В действителност за отвличане промени в ЗЕС не му трябват, защото доколкото това престъпление е умишлена заплаха за живота на отвлечения, то е тежко, и МВР има пълен достъп до всякаква информация и според сега действащият ЗЕС. Каквато и да е промяна, няма да донесе никаква новост или екстра за МВР в този конкретен случай. Просто трябва министерството да заработи.

Другите мерки са така наречените Италиански мерки, модел срещу отвличанията:

- Криминализиране на умишлената помощ за отвличане

- Значително увеличаване на наказанието за отвличане (30 години затвор и умишленото подпомагане, както и изпълнение е тежко престъпление, а при смърт на отвлеченото лице, наказанието става доживотен в Италия)

- автоматично блокирване на сметките на отвлеченото лице

Италианските мерки са дали много сериозен отпор на отвличанията срещу откуп. Но пък са катализирали отвличанията за премахване на конкуренция (блокирването на сметките и подобни може да блокира работата на фирмата на отвлеченият).

При все обстоятелства обаче, промяна в сега действащият ЗЕС не е необходима въобще, доколкото става въпрос за отвличания.

Повече за желаната от МВР допълнителна промяна в ЗЕС съм описвал тук - http://delian.blogspot.com/2009/04/blog-post_9994.html

Моят коментар по повод дискусията за ЗЕС по телевизията от петък миналата седмица

Untitled from Konstantin Pavlov on Vimeo.

Миналият четвъртък в поредното гласуване на ЗЕС в парламента от Януари (и трети пореден четвъртък), и в поредното третиране на темата от януари миналата година, парламента отхвърли за втори път правото на безконтролно проследяване на МВР на трафичните данни на гражданите. Веднага след това господин Цвятко Цветков веднага се засили по всички медии да защитава неразбраното МВР. Интервюта в два поредни дни имаше и по Дарик и в „Здравей България” по Нова Телевизия, където той се срещна с Комитата и Илия (виж приложеното видео).

И двамата присъстващи опоненти в предаването Цвятко Цветков и Димитър Иванов не са случайни хора. Както един познат каза – горко им на Комитата и Илия, когато се изправят срещу тежката артилерия на МВР.

В предаването „Здравей България” от водещите присъства само Лора, Милен Цветков го нямаше. И може би по-добре за него. Предният водещ на това същото предаване, Коритаров, бе подложен на удари (картончета от ДС, спекулации) и на края го напуснаха, след като му скроиха класически номер (новина, която той не провери, и с изказването си по телевизията си простреля кариерата). Някой би казал тук за потвърждение, партиината аксиома „Всяка крива линия успоредна на априлската линия е всъщност права линия”. И следствието – ако мнението ти не съвпада във вектора на „правилната посока” ти ставаш неправилен човек.

Господин Цвятко Цветков има дългогодишна позиция по отношение на СРС-тата и тя е всеизвестна. Негово е хвърчащото изказване „ако подслушваме всички, няма да им се случва нищо лошо, защото полицията ще знае и ще реагира преди то да се случи”, видно и от коментарите му по повод разстрела на Георги Стоев http://incidents.actualno.com/news_157608.html

Но за мен това е демагогия, скриваща доста същини. В миналото са подслушвали всички, а престъпност е имало (жоро павето), и държавната власт падна „подкопана от хиляди дисиденти” и подобни, или поне хиляди се писаха за такива, след като държавната власт се промени. Подслушването очевидно (изказано на математически език) не е нито необходимо, па камо ли достатъчно условие, за да се пребори държавата с престъпността, така както МВР се опитва да ни внуши (и необходимо, че и достатъчно условие). Единственото, което осигурява то, е намаляване на свободите на гражданите, без срещу това да получат каквото и да е, дори и обещание за 1% по-добра ефективност на пазителите на закона.

Ключови държавнически постулати се пренебрегват от старата гвардия, които показват леко остарял подход на така наречените „експерти по сигурността” по отношение на държавническото устройство и взаимодействието между държавните структури и гражданите.

Едно време (преди няма и 20 години) на празника на МВР се казваше – „Честито на служителите на МВР, единствената опора на Народната Власт!”. Тогава (и е запазено и до днес като архаично наследство) едва ли не всеки служител, било то и секретарка, имаха зачислен пистолет, военен чин, и министерството бе военнизирано. Защото при разногласия между народа и народната власт, МВР имаше предварително избраната по закон страна в спора, и се вливаше в армията, за да вразуми народа, опълчил се срещу властта дето по право и задължение го уж представляваше. А как можеш да вразумяваш някой ако нямаш пистолет?

Дори днес, когато министерството вече няма „тези задължения”, служителите му все още получават пистолети, без значение дали са им в трудовата характеристика, и те ги крият по сейфове, шкафове и тавани, за да „не стават инциденти”.

Днес министерството е уж вече цивилно. И по закон не защитава държавата и партията. А защитава законността. И колкото и парадоксално за звучи на тези, за който „гражданските свободи защитават престъпниците”, основните постулати на съвременната България са леко, но ключово по-различни:

Конституцията определя гражданските права. Законите са следствие от конституцията, тоест те са тук за да покажат как точно да се защитят гражданските права. И ако за някой това с правата е нещо мъгляво, в действителност то е в основата на абсолютно всичко. Например правото на собственост (от което следва преследването на крадците), правото на живот, от което следва здравеопазването, правото на свободно изразяване (свободно слово) и дериватите му, сред които колкото и парадоксално да звучи е и образованието. И т.н.

МВР е тук за да защитава законността. И следователно правата на гражданите. И следователно гражданите. Съвременната България, доколкото се класифицира с демократично устройство е управление на демоса, тоест гражданите. Държавата е държавата на гражданите. Изрязяващи своята позиция по произволен начин (свобода на словото, право на протест, правото на частен живот, референдумите, съдебната система и т.н.), а не само чрез представително-мажоритарната изборна система тук таме, както на някой много му се ще да бъде. В този смисъл МВР защитава гражданите, гражданността и гражданските им права. Доколкото министерството е цивилно и в него работят граждани, то е също част от гражданството и да върви срещу гражданите или гражданските права е абсолютно еднозначно да върви срещу себе си.

Цялата държавна система представлява преки взаимодейства между гражданите и индиректни взаимодейства през временното представителство в държавната власт. Няма нито един държавник, който да е вечно на държавен пост по закон, и тяхната дейност принципно е да създават индиректни взаимодействия между гражданите. Например – данъците, това са парите на гражданите, а не парите на държавата. Даването на помощ за Кремиковци или Земеделците е помощ от едни граждани за други граждани насочена от временното управление и създавайки индиректно взаимодействие. Протестирайки пред министерски съвет за пари, протестиращите искат тези пари не от партията майка, нито министър председателя. Те го искат от теб и мен, всички останали граждани. Искат още пари или друго преразпределение на парите от нашите данъци. И всяко даване е за сметка на някой друг. За да се даде на пенсионерите трябва да се вземе от болните или от нас данъкоплатците чрез пряко или индиректно увеличаване на данъците.

И тук няма разлика дали става въпрос за правата и парите на всички или само за престъпниците. Включително и нарушаването на правата.

В държавата има само една власт, на която е отредено правото да определя дали някой е престъпник или не, и то само след като мине съответната при това доста сложна процедура – това е съдебната власт. И МВР не е организацията, която иззема тези функции. МВР не е и прокуратура, за да предполага и да обвинява, че някой вероятно е извършил престъпление, МВР дори не е и следствие, а разследващите му функции са изключително ограничени до дознатели. МВР в действителност е изключително охранителна организация, в държавното устройство, и отново – охранителна на правата на гражданите.

Основни постулати в законотворчеството, директно следващи от правата на гражданите са – престъпление не оправдава престъпление. За това и се приемат само законно събрани СРС-та. В частния случай на МВР това означава, че ако събират доказателства по престъпен начин, те го правят само за задоволяване на личното си воайорство и евентуално изнудване, защото не могат да ги използват за нищо в повече, и дори не могат да задържат по собствена преценка, който и да е за повече от 24-часа, понеже ОТНОВО, те не могат да определят дали някой е виновен или не – това го прави при разделението на властите друга институция.

Ключово важен фактор, който сякаш се пренебрегва от законодателите у нас често, след което го оправят едва при инцидент или мъмрене от чужбина (и да не забравяме нашият ЗСРС бе осъден в Европа, и бе модифициран, както и му предстои поправка отново, заради такива предположения) е, че един закон не може да разчита на добронамереност особено такава приета по подразбиране.

За пример – аз съм чел законодателството от времето на развития соцлиализъм и смея да кажа, че противно на общоприетото мнение ТО НЕ ПРЕДПОЛАГА злоупотреби, или произволен достъп, и нарушаване на гражданските права. Но безспорно то е използвано в тази посока или е нарушавано, защото НЕ ГО Е ЗАБРАНЯВАЛО за доста голяма група държавни служители, а регулацията, където въобще я е имало, не се е следяла въобще. Когато няма пъдар, какво като пише, че лозето е охраняемо? Във всяка или почти всяка тоталитарна държава, законодателството не предполага тоталитаризъм. Той се случва, защото законодателството не го забранява или няма мерки, които да предвиждат регулация. Нека погледнем пример:

Ако закона ти дава “license to kill” – право да убиваш всеки (например на улицата), това значи ли, че ще го направиш? Разбира се, че не, ако моралът ти е силен. Но гарантира ли, че няма да стреляш за забавление, по който си искаш? Естествено, че не. И ако такъв случай възникне, и не е третиран в лиценза или закона, какви са последствията за теб? Никакви. Нищо че си нарушавал моралните догми, в края на краищата не си нарушавал закона.

Крачките към тоталитаризма и загубата на граждански права са меки. И те не идват с отмяната на гражданските права. Никой няма да го направи така – това е лоша реклама за пред гражданите и чужденците. Те биха дошли през премахване на регулациите или наказанията за нарушаване на гражданските права. Така ще изглежда хем това в онова, хем душата в рая. По закон уж имаш права, но ако някой определен човек ги наруши, за него не следва нищо, и все едно той има лиценз да ги нарушава, произволно.

И сега, след като се запознахме с аксиоматичните и непроменими постулати, с които по идея трябва да се съобразява държавата, нека разгледаме конкретно промените в ЗЕС, по отношение на трафичните данни:

Информацията е достъпна за всеки:

Сега действащият ЗЕС - http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/23445.html

Предложението за промяна на група депутати от БСП, ДПС и Независим - http://delian.blogspot.com/2009/03/blog-post_24.html, което се защитава и от господата Цвятко Цветков и Димитър Иванов, срещу Комитата и Илия

Дейност	През 2008-ма година как е било	В сега действащият ЗЕС, от март месец 2009-та	Търсената промяна от МВР, предложена от депутати от БСП и ДПС, за сега отхвърлена
Законова основа за достъп до трафичните данни	Приетата Февруари месец Наредба 40, която трябва да разшири ЗЕС, има отложено действие за повечето от точките си за след Февруари 2009-та година, така че тя не може да се счита за основание за достъп през 2008-ма година. В действителност позоваванията са били изключително на ЗМВР (което се оказва незаконно според тълкование на ВАС), както и на лицензията на някой телекомуникационни оператора, но без регулираща и действаща наредба, достъпа е също некоректен, и е изцяло на базата на доброволно съдействие от страна на операторите. Единственият законен достъп е според ЗСРС, но той е бил използван изключително рядко. Най-малко 330000 достъпа са получени междувременно, позовавайки се неправомерно на други основания. Това мнение е потвърдено от тълкованието на ВАС при отмяна на Наредба 40, от няколко други дела, от Комисията за Защита на Личните данни, и от Омбусдмана. Казано с други думи, всякакъв достъп извън ЗСРС и разрешение на съдия е бил незаконен, но практиката е била изключително масова.	Все още липсва наредбата, която да определя механизмите на достъп, но регулацията е направена в ЗЕС	Също ЗЕС
Каква информация се търси?	Тъй като материята е нерегулирана, единственото право е за информацията третирана според и от ЗСРС. Всеки друг достъп е дефакто въз основа на доброволно съдействие от операторите, но търсената безправно информация е била в голяма степен произволна	Промените направени в ЗЕС дават право – съгласно изискванията на ЗСРС и при подозрения за тежко или компютърно престъпление да се поисква, и получава от операторите по отделно за всеки случай следната информация: Само за услугите предоставяни от операторите, които се третират от ЗЕС (тоест заведения, домашни потребители, фирми и корпоративни потребители остават далеч извън действието на тези мерки) се предоставя следната информация: За интернет доставчиците – кой е собственика на определен договор и порт, кой от тези собственици до кой друг евентуално е изпращал поща, през съответните за това сървъри на интернет доставчика, кой е правил интернет телефония до кого, за Българските лицензирани за телефония оператори За телефонните оператори, без значение IP, мобилни или фиксирани – кой кой е (няма анонимни услуги), кой с кого е говорил, кой къде се е намирал с точност от 100м (неговият мобилен апарат къде е бил в съответния момент). Възможност да се прекъсне произволна телекомуникационна услуга, безусловно, без информиране на потребителите, за неопределено време при произволна (лека, тежка) заплаха за националната сигурност, от тероризъм, или за сигурността на охраняемо лице	Същата информация, като в предният ЗЕС, но достъпена през пасивен терминал (телекомуникационните оператори нямат правото да проверяват и да изискват от службите и лицата да доказват правото си на достъп до съответната информация), за произволни случаи (не само при подозрение за престъпление, но се дава правото дори на охранителна полиция и гранична полиция да достъпват данните (за какво им е на последните да знаят кой с кого си говори?), както и всички областни дирекции, а в точка (11) дори се предоставя правото на Министъра на МВР при определени общи постулати да посочва частни лица, които да имат достъп до данните на гражданите
Достъп до трафичните данни в Интернет	Доброволно предоставян от Интернет Доставчиците, произволна информация, което съгласно тълкованието на ВАС по отношение на отхвърлената наредба 40, е незаконно, и дава възможност съдействалите оператори, както и МВР да бъдат съдени. Позоваването на Закона за МВР, което е използвано в много случаи, съгласно други тълкования в съда, е недопустимо и в нарушение и на НПК, и на ЗМВР	Само информация, кой е реалният собственик на даден договор, информация, която може да позволи да се идентифицира по IP адрес, кой е евентуалният собственик на договор, притежател на този адрес към даден момент и евентуално за електронна поща или телефонна услуга предоставяна от този доставчик запис кога е осъществявана и между кого	Само информация, кой е реалният собственик на даден договор, информация, която може да позволи да се идентифицира по IP адрес, кой е евентуалният собственик на договор, притежател на този адрес към даден момент и евентуално за електронна поща или телефонна услуга предоставяна от този доставчик запис кога е осъществявана и между кого (същото като в сегашният ЗЕС)
Достъп до трафични данни на мобилните и фиксирани телефонни оператори	Произволна, тъй като се достъпва въз основа на доброволно съдействие, позовавайки се на недовършена регулация съгласно лицензията (която е публична) на телекомуникационните оператори. При все обстоятелства, поради наличието на анонимни услуги (над 60% от мобилните телефони използват анонимни сим карти) и поради липсата на точни location записи, имаше известни затруднения при идентификацията на това кой кой е, и къде се намира физически	Кой, кой е (не се допускат анонимни услуги). Кой, кога и с кого е говорил, включително колко време, колко често, и от къде. Предвидено е и възможността да се получават детайлни location записи (от началото на 2010-та) с точност по-добра от 100м, които допълват информацията и с това, кой къде се е намирал когато говори, както и къде се е намирал във всеки един момент. Location записите позволяват да се определи и поведенчески модел на проследяваното лице, като например, къде, кога ходи, с кого си говори, дали има други телефони, дали си разменя телефоните с други лица, с каква скорост и кога се движи	Абсолютно същите, като в сега действащият ЗЕС
Доказателствена стойност в съда	Няма, освен при събиране в бъдеще време, с лицензирано оборудване и според определените от ЗСРС процедури	Няма, освен при събиране в бъдеще време, с лицензирано оборудване и според определените от ЗСРС процедури	Няма, освен при събиране в бъдеще време, с лицензирано оборудване и според определените от ЗСРС процедури
Контрол и защитата на гражданските права	Тъй като достъпът е на основата на доброволното съдействие, такава не е имало предвидена под никаква форма	Защитата е формирана от няколко елемента: МВР не достъпва данните пряко, и за да ги достъпи трябва да отиде до телекомуникационният оператор с оторизирано разрешение. Получава се разрешение от съдия за достъпа според ЗСРС, и то се записва в съответният съдебен регистър. Тези разрешения подлежат и на парламентарен контрол (статистически) пред вътрешната комисия, така че да не се допускат масови злоупотреби. Тоест имаме – регистър, мотивация, разрешение от съдия, проверка от оператора, и парламентарен контрол	Предвиден е регистър, но в него се описва само период на достъп до информацията, кой го иска, и за кого го иска. Не се предвижда „защо го иска”, не се предвижда вътрешен контрол (право на отказ за достъп), не се предвиждат санкции при неспазване на процедурата (за пример виж скандалът с непопълваният видео регистър, който възникна от преди три седмици). Няма предвиден външен контрол, освен заявеното евентуално намерение на МВР доброволно да си съдейства с Комисията за Защита на Личните данни към НС. Тъй като то не е задължително и от него не следват никакви последствия нито в едната нито в другата посока, можем спокойно да приемем, че няма контрол, има само вътрешен отчет за евентуални вътрешни статистически нужди
Отговорност при нарушаване на законодателството или изтичане на данни за частния живот на гражданите	Съдебна, тъй като всичко става при ясно тълкувано от възможно най-висша инстанция положение, че достъп до тези данни при съответните условия е незаконен	Съдебна и административна, определена в ЗСРС (не и в ЗЕС), по отношение на трафичните данни. При нарушаване на процедурата от естеството на ЗСРС следва наказание за разрешилия неправомерно съдия или за използвалият го неправомерно служител на МВР, който не е достигнал до разрешение. Няма отговорност при нарушаване на добронамереността или законодателството по отношение на блокирането на телекомуникационна услуга	Не се третира от закона, и се разчита на евентуална вътрешна процедура в МВР. От законова гледна точка, отговорност няма, разчита се на добронамереността на служителите на МВР
Време на реакция при достъп до данните	Неопределен, тъй като се изисква договаряне за доброволно съдействие. Но тъй като се извличат данни за минало време, забавянето не е проблематично по принцип	Според статистиката на МВР, средно време от 24 часа за създаването на мотивирано искане, намирането на съдия, който да го прегледа и одобри, и времето за реакция на телекомуникационните оператори. В ЗСРС е предвиден механизъм при спешност първо да се достъпят данните, а те да получат разрешение до 24 часа по-късно, което е станало и масовата практика у нас в момента, по статистиките на съда. Това означава, че участъка с мотивираното писане и чакането на съдия могат да бъдат пренебрегнати за важните случаи, а в държавата няма нито един телекомуникационен оператор без 24 часова поддръжка	Тъй като данните са налични в МВР (през интерфейс) времето за реакция е относително малко (приблизително същото като в настоящия ЗЕС, в случаите, когато разрешение ще се изисква по-късно)
Предвидени обезщетения за гражданите при нарушаването на правото им на личен живот, без това да е довело до доказателства в съдебна зала, обвинение или каквото и да е последствие срещу гражданина	Няма	Няма	Няма
Достъп до данните	Произволни структури поради доброволното съдействие по естество	ДОТИ на МВР и чрез него до всички институции третирани от ЗСРС (ДАНС, МВР, Прокуратура, Съд при основание за достъп)	Третираните от сегашният ЗЕС лица, но с добавено право на достъп и произволни справки от: Военна полиция (полицията следяща изключително за дизертирали войници), дирекция Вътрешна сигурност, дирекция Контраразузнаване, дирекция Икономическа и финансова сигурност, Дирекция Сигурност на ДАНС и всичките и териториални дирекции с общо предназначение, Криминална полиция, Охранителна полиция, Гранична полиция, всички териториални дирекции към МВР (това включва например и ГУ Архиви, КАТ и подобни) и произволни други частни лица посочени от министъра на МВР
Критика към този вариант	От всички страни, тъй като е на ръба на законността, но не от законната част, а отвъд нея	От МВР – по-бавно време за реакция, ограничен достъп на дирекциите – трябва да е обосновано и да мине според ЗСРС, тежките престъпления изключват престъпленията чието плаващо наказание не застъпва 5 години, като престъпленията от битов характер и битови кражби От правозащитници и защитници на граждански права – срещу забраната на анонимните услуги и срещу неконтролируемото право на произволно блокиране на телекомуникационна услуга Срещу този ЗЕС се застъпи силно сдружението на защитниците на авторски права, тъй като той не позволява да получат автоматично от МВР списък с имена срещу даден списък от IP адреси, срещу които те да се опитват да процедират на частно (дела, или заплахи).	От МВР – няма критика, това е предложеният от тях „компромис” със защитата на гражданските права. Този вариант е подкрепен пряко (и за сега единствено) и от министерството на Културата в лицето на министър Стефан Данаилов, по-известен като майор Деянов от филма „На всеки километър” От правозащитници, граждански организации, опозицията, омбусдмана, две парламентарни комисии към НС и дирекция ЕС към НС, са на общото мнение че тази промяна не предвижда абсолютно никва защита за гражданите, не се предвиждат никакви наказания при нарушения, както и никакъв контрол, освен вътрешен при вътрешни правила, включително устни. При изтичане на данни към частни лица или организации (например към защитници на авторски права), без значение дали е правомерно или неправомерно, не следва наказание, и има изключително разширено право на организации с достъп (например КАТ). Отделно достъпа е напълно немотивиран, поради липсата на предвиден мотив в заявката за достъп подписвана от съответния директор. Предвиден е идентификатор на преписка, която подлежи на вътрешно ведомствени правила, и може да съдържа или да не съдържа никаква мотивационна информация, като се разчита на добронамереността на ведомството, при липсата на граждански контрол и публичен достъп до действащите писмени и устни правила (само изключително ограничена част от писмените е публикувана на сайта на МВР, а някой от правилата са грифирани секретни)

Видно от гореизложеното в таблицата е това, че промените в ЗЕС са неправилно класифицирани от медиите като „Подслушване по Интернет”. Това въобще не е вярно, и освен това значително ограничава действието на промените в съзнанието на хората, отколкото в действителност те ги засягат. Тук не става въпрос за Интернет и Интернет потребителите са изключително слабо засегнати. Тук става въпрос за всички телекомуникационни услуги, но най-вече телефония, с критични лични данни за потребителите (местоположение, поведенчески модел, приятелски кръг, свера на комуникация, срещи, ясна идентификация), много по широки от класическите лични данни, и съответно много по-опасни, за да бъдат доспъвани произволно, от ГУ Архиви например.

Тъй като и защитаващите промените в ЗЕС, както и тези които защитават настоящия вариант сякаш не ги разбират или нарочно изместват темата там, където тя не е, ще напиша няколко изречения какво ЗЕС по отношение на трафичните данни не е, и какво не допуска, и в двете си форми – и в сегашната и в предложената промяна:

Въобще НЕ СТАВА въпрос за подслушване на съдържанието на разговорите. Това се третира директно от ЗСРС и то само за в бъдеще време, след получаването на съответното надлежно разрешение. Тук става въпрос само за проследяване на това, кой с кого е комуникирал, кой е в действителност, кога е комуникирал, колко време, къде се е намирал физически, и с кой. Комбинацията записи + локейшън записи дава възможност да се определи, кой кой е, с кого си говори, къде ходи, с кого се среща, с кого е близък, дали си говори пряко или непряко с някого през един или двама души, дали има любовница, с кого прави бизнес, от къде пътува като си ходи към къщи, прибира ли се при жената или ходи другаде, от кои магазини пазарува и т.н. пълен поведенчески модел. Няма нужда да знаеш кой какво си казва с някой друг, когато можеш да разпиташ фризьорката, при която ходи любовницата му. Тя ще ти разкаже всичко. А ти ще я откриеш, както и любовницата, веднага – по трафичните данни. Това е изключително силен инструмент в нарушаването на частния и бизнес живот на гражданите, за да е достъпен просто така.

Въобще не става въпрос за подслушването на Интернет, електронната поща или подробна комуникация между интернет потребителите. В действителност законът и желаните промени също, трудно дават по-голяма възможност от това да просто да се извлече кой е собственикът по договор на определен IP адрес в даден момент в Интернет. Макар логовете на header-ите на електронната поща в повечето случаи да съдържат повече информация, отколкото самите съобщения (например на какъв компютър си стоял, къде си бил, в колко часа, каква е била разликата на часовникът на компютъра ти в момента на изпращането на пощата спрямо часовникът на приемащият email сървър, което по-късно може да се използва като доказателство за идентификация на точния компютър, от който е извършено престъпление), и двете форми на ЗЕС (настоящата и предлаганата промяна) третира само email услугите предоставяни от третираните директно (лицензирани) от законът телекомуникационни оператори, което значи че извън действието му остават напълно корпоративната поща и комуникацията между корпоративните потребители и всички пощенски услуги осигурени от нелицензирани оператори или оператори намиращи се в чужбина. Казано с други думи много под 0.5% от електронната поща в страната ще бъде засегната от всички форми на ЗЕС. Най-много при супер изкелифенчено тълкование това да удари български web mail оператори като dir.bg или abv.bg, и то ако не си извадят сървърите или storage-то в чужбина. Интернет потребителите са практически незасегнати от този закон, и е супер погрешно твърдението „Подслушването по Интернет”. Първо няма подслушване и второ Интернет е почти незасегнат. Но това не значи, че промените в ЗЕС са безобидни. Те позволяват на защитници на авторските права да извадят списък от IP адреси регистрирани в Торент сървърите на ThePirateBay от България и да поискат имена и адреси от нашата полиция. И въпреки, че според куп закони и правилници МВР да няма право да им ги даде, те могат да „изтекат” като всичко друго, и да навредят съществено на граждани, без да се налага те да бъдат обвинени в съд. Позволява пренебрегването на класическата процедура – завеждане на съдебно дело -> изискване на информация -> привикване на обвиняемите, защита и осъждане. То може да се изроди до поискване на информация от частна институция, МВР съдейства по политически причини и ситуацията изпада, съответните хора получават интернет или други частни наказания, без да са били обявени за виновни, и презумпцията за невинност се обръща.

Позволява се много сериозно нарушаване на частния живот на гражданите, както и индуректен удар върху техни основни права и постулати на начина на работата на държавата като разделението на властите.

В изложеното телевизионно предаване с участието на Комитата, Илия, Цвятко Цветков и Димитър Иванов на пръв поглед се усеща съгласие по ключовите въпроси, но в действителност във всяко привидно съгласие прозира ключова разлика:

Теза	Комитата, Илия, гражданските организации	Цвятко Цветков, Димитър Иванов, МВР и депутатите опитващи да прокарат промяната
Трябва да има защита на гражданските права	Да, на всички	Да. Но не и на престъпниците (които МВР по принцип няма правото да определя, това е право на друга институция - съда)
Трябва да има граждански контрол	Да. Отреден в закона или в законова процедура и задължителен	Да. Но реализиран вътре в МВР чрез добронамереното му и пожелателно взаимодействие с парламентарните комисии
Трябва да има наказателна и административна отговорност при нарушение	Да. Третирана от закона и съда	Да. Административна, третирана от вътрешните бързо променими и не публични процедури на МВР
Трябва да има контрол от трета страна по отношение на достъпа до критични за гражданите лични данни и информация	Да. От отредената по закон да определя кой е виновен или не в държавата институция – съда (или прокуратурата) преди или успоредно на всяко действие	Да. Но чрез вътрешна процедура за отчетност, и периодична доброволна справка с Комисията за защита на личните данни към НС, постфактум след като действието е извършено

Както се вижда от таблицата естеството на различието е в системата за контрол. Привържениците на МВР искат той да бъде вътрешен за ведомството само с частично гражданско наблюдение при доброволно (ако го има) съдействие от страна на МВР. Привържениците на настоящия модел и организациите за защита на гражданските права изискват контролът да бъде външен, извън МВР, и да се случва при всяко взимане на решение а не пост фактум.

И аз мисля, че въпросът е много по-голям – дали МВР ще бъде напълно независим, монолитен, и следователно неконтролируем, защото контролът ще е само вътрешен, без взаимодействие с обществото или ще стане отворена система интегрирана в обществото, с множествени връзки, интеграция и контрол. По света сме виждали и двете системи и работещи и не работещи. Тоест това колко са работещи не зависи сякаш много дали ще е отворено или затворено това министерство. И също така могат да ни дадат и добри и лоши примери във всяка посока. Нещата много повече зависят от взаимодействието с гражданите и общото икономическо развитие на държавата, което влияе на общото ниво на престъпността. И тук защитниците на тезата на МВР от предаването са в известен смисъл прави, ако се говори лошо за МВР, то е принципно лошо защото с падането на доверието в него, то започва да бъде заобикаляно, и от него смисъл вече няма. Но проблемът не е в тезата, а в решението, което те предлагат. Те казват „не говорете лошо за МВР” дори да има лошо. И за пример намаляват проблемите (някакви депутати били подслушвани и проследявани и те после на личностна основа преследвали МВР). Но проблемите въобще не са малки, и не са от вчера. Инциденти със СРС има всяка година по 3-4 пъти. Поне двама министъра на министерството са напускали постовете в последните 15 години си поради скандали свързани със СРС. Миналата година и господин Румен Петков си тръгна заради това. Скандали е имало и преди, както и подслушвания на главният прокурор Филчев (бръмбъргейт). Скандали имаше и около Данс, журналисти и други. Да кажат, че това са единични случаи е неправилно. Странично наблюдаващият може само да разгледа макро статистиката и да се позове на извадки, за да си създаде мнение. Макро статистиката е брутална – 330000 разпечатки на 40000 лица, 10000 СРС-та, под 100 влезли в съд, още по-малко са били годни за доказателства. Извадката по медиите е също брутална – послушвани журналисти, депутати, главни прокурори, министри, достъп без разрешение и мотивация, надхвърлящи бройката от 100. Това не са малки проблеми, на които се обръща прекалено внимание. Това е перманентно заболяване, което се подценява. И проблемът определено не е в закона. Нито решението е в това да си заравяме главата в пясъка и да вярваме, че само ще се излекува или ако си мислим, че проблем няма, той в действителност ще изчезне.

Аз съм привърженик на това проблемите да трябва да се разглеждат директно и да се лекуват, а не да се премълчават и пренебрегват.

Господата защитници на МВР също се опитаха да намекнат, че трябва да се разберат с гражданските организации за компромис. Но техният компромис, който те защитават всъщност не е никакъв компромис и не гарантира никаква защита, както се вижда от по-горните таблици. Това не е позиция по средата, а е крайна такава. Доколкото четох, всички граждански организации, най-малко Програма за достъп до Информация и Електронна граница, са били ингонрирани, или нищо от предложенията им не е залагано в промените. Въпреки инициатива от тяхна страна. Тоест МВР публично се прави, че е отворено за дискусия, но в действителност не е.

От интервюто е видно е това, че се опитаха да изкарат целият проблем в законодателите и депутатите. Как те не разбирали материята и правили грешки, уж съгласявайки се с опонентите си. Но това е изместване на проблемът. Защото и двете страни обвиняват депутатите, а всъщност ключовите различия между тях си остават и не се решават – това как точно и дали въобще да се контролира МВР.

И двамата защитници на позицията на министерството обвиниха Минчо Спасов като основен виновник за всичко и неразбиращ естеството на тежкия живот на МВР служителя. Аз не съм съгласен с тяхното мнение. Не само поради спекулация с датите – скандалите и проблемите със ЗЕС и Наредба 40 започнаха преди да има вътрешна комисия и преди да изскочи проблемът с подслушването на господин Спасов и госпожа Татяна Дончева. Въобще, който обвинява тях по въпроса има много къса памет и сякаш предпочита да вярва на легенди, вместо на брутални факти, включително от независими институции като европейски съд и то от преди години. Но за мен проблемът не е в Спасов най-вече поради факта, че Минчо се е обосновавал винаги публично и рационално. Никога не се е усещала чиста емоция в позицията му, а мнението му и поведението му всеки може да прочете от неговият блог и публични изяви. И никога не е имало смяна на позиция, противоречие. Винаги е лъхал само професионализъм, обоснованост, медиация и последователност. На обратно – МВР ни иска да се откажем от правата си, без да се обосновава. Това не е проблем на Минчо Спасов определено. Това е проблем на министерството, и е леко нагло да се прехвърля от болната глава на здравата. Аз лично смятам, че поведението на Минчо е било повече от коректно и въобще в държавата има изключително малко толкова последователни, рационални и обосновани политици. Срещу него МВР слага само изрази като „емоционален щото го подслушахме...” (както се видя от мнението на ВАС незаконно), „защитник на престъпниците” (без доказателства), „мижитурка не разбираща от водене на оперативна работа” (което по същество няма стойност, но темата не я разбират точно толкова и служителите на министерството поради липсата на публичен и дори свободен вътрешен достъп до правилниците). Лично за мен се вижда много силно къде е емоцията, и тя определено не е от към страната на Минчо Спасов.

Твърдението, че следващото правителство ще промени закона, го подкрепям. Сигурно е така. Законът и в сегашната си форма не е добър (виж безконтролното и не мотивирано стопиране на услуга). Но не съм толкова сигурен, че ще бъде в посоката, в която се надяват двамата. Ако имат в предвид ГЕРБ, то те ще са в коалиция ако управляват и със слабо мнозинство, коалиционните им партньори, както между впрочем и самите ГЕРБ вече имат публично изразена позиция, и при вниманието и нарастващото влияние (вече не сме същата държава като преди 25 години) на гражданските организации, не вярвам че ще им е лесно или че ще искат да променят закона в търсената от МВР посока. Обратно и БСП и ДПС дори при последните промени да си запазят управлението, то ще е на ръба на един двама депутати, и ще зависи от променливото мнение на мажоритарните депутати, така че не съм толкова убеден колкото господина, че ще им бъде толкова лесна промяната. Ако наистина го вярваха, нямаше да стоят в студиото. Един ключов проблем за министерството е, че винаги застава от позицията на силния, и сякаш не съзнава, че такава позиция вече няма не само то, но и никой по принцип. Всяко решение трябва да дойде след обществен консенсус, а изглежда това и комуникацията с обществото е най-големият проблем на МВР.

И за завършек, на приравняването в 3/4 от държавите в ЕС на трафичните данни със СРС-тата (така както е при сега действащият ЗЕС у нас), те противопоставят примера с Великобритания, където е едно от малкото изключения където не е така. Аз се разчетох в законодателството им (публично е) и открих че: там всъщност действат три законодателства, а не само едно, и този казус се решава по различен начин например в Шотландия и Англия (което автоматично иде да ви рече, че вече примерът им става само наполовина пример). Отделно в Англия има ограничение за сериозни престъпления (а не премахването на ограничението тотално, за което се борят у нас), публично контролиран регистър, отказ и гражданите биват информирани за достъпът до личните им данни, и имат право да заведат дело, както и за злоупотреба с данните им има предвидени много тежки наказания. Доколкото четох предложението за въвеждане на наказания за злоупотреба (както в UK) в ЗЕС на ниво комисия е срещнало съпротива достойна за опълчението на Шипка от същите депутати дето сега ни дават UK за пример. Така че ако ще е гарга да е рошава. А не да се оправдаваме с нещо, дето въобще не е толкова вярно, колкото си мислят.