А аз подкрепям Богомил Шопов за евродепутат

Днес четох, че ISOC България подкрепило Калфин за евродепутат. Нормално бих го подминал признавайки правото на всеки да подкрепя, който си иска, а и за всеки му е ясно, че истинското интернет общество в България е неформалното общество на потребителите на Интернет, които според сайта на ЦРУ (според мен силно подценени) у нас са над 1.8 милиона красиви именно в разнообразието си, а не в двупосочното самоопределяне с една или друга организация. Казано с други думи, аз съм потребител на Интернет, член на обществото на Българските потребители, и не се приравнявам по ISOC нито приемам, че те еднозначно ме представляват и следователно не се чувствам ограничен в свободата си и да не подкрепя Калфин за евродепутат. Но разбира се това ми напомни да определя и да изразя кого аз.

Аз намирам себе си за партиино агностичен. Не съм против БСП защото са БСП, нито СДС защото са СДС, нито АТАКА защото са АТАКА, нито ДПС защото са ДПС. Има идеи и от ляво, и от дясно, които подкрепям или не харесвам. Тъй като не отдавам правото с партиино членство на никоя партия или организация да ме представлява, използвам блога си за да изказвам лично, личната си позиция, от първо лице. Може би от възрастта, обкръжението или интересите ми, аз съм либерален в убежденията си. В последните години у нас относително такава политика водят всички правителства, така че в известен смисъл не се чувсвам крайно неудовлетворен от политиката на държавата. Следя също някой глобални и национални тенденции, политически и икономически, и естествено съм си изградил лично мнение по тях, което смятам че изразявам открито. В този смисъл винаги има и какво да се желае да се направи.

В частният случай на Интернет, аз се занимавам с компютърни и други телекомуникации от 15 години и смятам че това е една нова медия, която значително ускорява комуникацията между хората (по подобие на персоналните и мобилни телефони) и следователно ускорява еволюцията на комуникацията. Някой казват – ех колко е лошо че децата се задържат пред вредните компютри толкова време. Но компютрите не само, че не са толкова скъпи, големи и вредни както бяха преди например 20 години, но вече са нещо неделимо от съвременният живот, точно поради социалната революция, която бавно предизвикват. Днес не можеш да си намериш добра работа, без да ползваш компютър, и то не защото компютъра е минимално условие за добрата работа, не – просто работата вече се намира през компютър. Други казват – децата цъкат смс-и и си чатят непрестанно от телефоните. Но това не е лошо. И не е много по-различно от компютърната революция, революцията на телефона, телевизора преди това, персоналните устройства (персонален касетофон), радиото, специализираните клубове, вестниците. Всичко това е просто път в посока на по тясното и бързо социализиране на хората, изключително еволюционно и технологично предимство, по един безспорен и очевиден начин. Ще дойде ден, когато децата няма да стоят на компютрите, нито ще си чаткат по телефоните, но ще са по социални от всякога, поради методи за многомерна комуникация, интегрирани направо в съзнанието, които ние дори не можем да си представим в момента. Но всичките тези технологии могат да бъдат и опасни по начин дори несравним на това, което сме чели в 1984. Защото те позволяват чрез ограничаване на правото на комуникация, да се изолират хората, и да бъдат насочвани в посоки, които не са техен личен избор. А нима правото на личен избор не е изключителното гражданско право и гражданска свобода? Толкова е изключително, че ние днес не можем дори да си представим ситуацията, в която го няма. И всички права определени в конституцията са следствие на правото на личен избор, което според религиозните християни е дори дадено от Бог и точно заради него хората са изгонени от рая. Правото на свобода, правото на собственост, правото на мнение, всички те са следствие от правото на избор. Законите са израз на човешките свободи и права в правила. И следователно всички те произлизат от правото да избираш как да постъпиш. Но новите начини на комуникация позволяват не само ускоряване на социалното взаимодействие и трансферирането на информация. Те позволяват манипулирането и недопускането до информация, с което се манипулира правото на избор. Представете си да имате правото да гласувате, но единствената регистрирана партия да е БКП? Какво право на гласуване имате, когато нямате право на избор?

И ако някой си мисли, че това хората да нямат избор няма да се случи, за мен това е твърдение. Абсолютно еквивалентно на техническото твърдение, че може да се случи, точно така както утре например протестиращи земеделци може да направят държавен преврат и за кратко да живеем в земеделска диктатура. Защото за да не се случи нещо такова, колкото и малка да е вероятността, трябва да има лична ангажираност и съзнание от гражданите, и да следят да не се допускат дори минимални възможности и рискове.

Може да звучи парадоксално за някой, но да, аз съм по склонен да има престъпници убийци по собствен избор, отколкото те да бъдат промивани и това да не бъде допускано. Защото разнообразието създава проблеми, но същевременно създава и еволюционна гъвкавост. Ако утре настане война, ще разчитаме точно на тези убийци, дето в мирно време затваряме, да ни пазят и да убиват в наше име.

В този смисъл без значение от медията, аз държа гражданските свободи, и конструкцията на гражданското общество да бъдат репрезентирани в тях. И при технологични проблеми аз залагам на либералното отношение пред консервативният или налагащ подход. Защото само така няма да се допуснат технологичните рискове за появата на технологична и медиина диктатура. А за мен това е по-опасно отколкото опасността някое дете да попадне на порно. Родителите трябва да избират как да обучават децата си, в края на краищата те са тяхно продължение, а не продължение на партиината линия. А децата трябва да имат избора сами да достъпят порно ако проявяват любопитство. Защото ако никога не им се дава, може никога да не искат да го разберат, и след това ще изчезнат поради липсата на сексуална култура, тъй като едното ще си замине покрай другото. Тоест извода от моите убеждения в случая е крайно прост - Родителите и гражданите да имат избор и сами да си търсят методи за защита или образоване на децата си – да, национален филтър на порното – не.

И като следствие от моята насока на мислите следват и политическите ми позиции по отношение на Интернет и телекомуникациите:

• Всеки да има право на личен избор. Изборът да не може да бъде отнеман. Следователно съм против всякаква национална или глобална филтрация, включително на сайтове извън страната нарушаващи някакви морални или законови норми. Много по лесно е да се смени законодателството или да се измести центъра на вината в някой случаи, като например да се криминализира потреблението. По лошо е да се филтрира глобално. Давам пример – някой разпространява пиратски софтуер и да си представим, че това е законово незаконно (нещо, което е спорно в много отношения). Тъй като е незаконно се налага филтрация. Ако приемем, че в конституцията е записано, че никой няма право да действа срещу държавата, която представлява народа, който е представляван от правителството, то ако някой пише против правителството нарушава конституцията, и трябва да бъде филтриран. Точно това е логиката в Китай. Ако изфилтрираш пишещите против правителството, защото това нарушава законодателството, това не е ли симптом на загуба на свободата на словото и свободата на личен избор. Но с какво е по-различно от филтрацията на сайтовете с пиратско съдържание? Логиката е същата – нарушава законодателството. Ефектът е един и същ, макар и наречен с различни думи. Между двете технически и юридически няма никаква разлика. Следователно преходът между тях е директен и потенциален (възможен). И обратно на моят извод – ако някое лице е извършило престъпление на територията на България, той заслужава наказание. Но не и филтрация.

• Всеки е невинен до доказване на противното. Следователно само след доказване на вината може да бъде ограничавано правото на потребител. Вината се определя само от оторизирани от държавата институции, защото частни такива не подлежат на обществен контрол точно защото те пък имат правото на частен живот, и никога обществото не може да бъде сигурно в тяхната независимост и достоверност. В западният свят оторизирана институция да определя кой е виновен и кой не е съдебната система и нищо друго. Даването на правото да се прекъсват услуги или да се нарушават права на гражданите на частни институции отваря кутията на пандора, предизвиквайки невинни да страдат поради частни комерсиални и неконтролируеми интереси, изнасяйки цената на защитата на името си в обвинения а не в обвиняващия. Тоест се нарушава основен правен баланс – инициативата и изпълнението са едновременно в обвиняващия, а обвиненият е този който трябва да поеме разходите, инициативата и времето за доказване, че е невинен. Това отваря сериозен риск от блокиране на икономики, индустрии и нарушаване на права. Например ако аз обвиня всички клиенти на БТК за виновни и БТК да трябва да ги изключи докато всеки един от тях не заведе лично дело и не докаже невинност, БТК ще излезе извън бизнеса. И като извод следва личната ми позиция, че аз съм против задължението към телекомуникационните оператори да изключват заподозрят в пиратство след две предупреждения. Защитата на интересите на собствениците на авторски права си е защитена от съдебната система. И само след решение на съдебната система може да следва каквото и да е ограничение към гражданите. В този смисъл аз не подкрепям тези участъци от телекомуникационният пакет, които предлагаха това частни организации да определят заподозрени в пиратство и след три предупреждения да приуждават телекомуникационните оператори да ги изключват завинаги (и слава богу тези предложения бяха отхвърлени до сега на две гласувания в Европейският Парламент, но борбата не е прекратена, включително някой авторски организации натискат да се приемат такива законодателни решения и у нас)

• Личните данни на гражданите са лични и неприкосновенни и без директно разрешение от страна на собственика на личните данни оператор на данните няма право да ги предоставя на трето лице. Това може да ви се струва нещо напълно естествено, но не е задължително да е така. Значи предоставете си да отидете на хотел и да предоставите личните си данни. След вас влиза едър тип с черни очила и италиянски акцент и разпитва хотелиера за вас, който му разказва доброволно кой сте, какъв сте, за кого сте женен, колко деца имате, дали сте с любовницата си тук, къде живеете, кой ви е телефона и колко пари имате в сметката. Вие това бихте го приели за опасно и неприятно, особено щом данните биват предоставяни на неоторизиран да има достъп до тях държавен служител от следствие например. Какво ще кажете обаче ако вашият интернет доставчик е задължен да предоставя вашите (всички) лични данни на произволни частни организации, твърдящи но недоказващи (тъй като това е единствено право на съда), че имат нарушени от вас права. Какво ще правят тези данни частните организации е тяхна работа и то е защитена от тяхното право на частен живот, макар то да е в ущърб на вашето право на частен живот. Може да ги дадат на рекламодатели, на мафиоти или просто да ги събират за статистиката, след което да ви изнудват разни лица, че ще ви блокират интернета (виж по-горната точна) или ще ви въвлекат в съдебно дело, ако не подбутнете подкуп? Някой може да каже това няма да стане. Но това е безсмислен коментар. Единственият важен въпрос тук е „това може ли да стане?“ и ако отговорът дори и с минимална вероятност да е да, то значи не трябва да се допуска. И в този смисъл аз съм против предоставянето от телекомуникационните оператори на личните данни на потребителите си на частни организации по определено от тях недоказано подозрение в нарушаване на законодателството. Нека си заведат дело, ако трябва срещу неизвестни извършители и при последващото разследване следователите могат да имат (но само те) достъп до личните данни на гражданите.

Воден от тези си убеждения аз съм против части от телекомуникационният пакет предложен в ЕП, макар в него да има и сегменти, които да си заслужават приемането. Против съм изключително наглите предложения за промени в ЗЕС, които вкарваха отменената от ВАС наредба 40, точно поради факта, че се даваше изключително право на държавна институция да нарушава правата на гражданите, без тя да подлежи на обществен и външен контрол (а вътрешния контрол на МВР е държавна тайна, и следователно дори да го няма, ние не можем да знаем).

От гражданите (дори не и организациите) тези, които положиха най-много и най-истински усилия в полза на защитата на моите граждански свободи и убеждения, за най протължитлно време бяха Богомил Шопов и Минчо Спасов, и някой частни лица от опозицията и управляващите. Те спряха на няколко пъти с много работа изключително нагли промени в законодателството. Те бяха и сред гражданите и в парламента, и в медиите и поеха обвинението на недоволните им противници, че защитават мафиотите (които явно сме всички ние). Тези няколко човека, сред които обаче не беше Калфин. Изказаните от Вени Марковски причини за подкрепата на Калфин, аз не приемам за съществени за мен и моето мнение. Той имал блог, има поне 100 други политици които имат блог при това по активен. Аз също имам блог, както поне още други 100000 Българи. Дори премиера има блог. Калфин бил подкрепил създаването на национален координатор по киберсигурност. Аз лично не разбрах смисъла от това, освен увеличаването на бюрокрацията, която обаче е концентрирана отново в ДАИТС и Пламен Вачков, което дори да приемем, че намалява бюрокрацията, убива едно от най-важните правила в каквато и да е сигурност – разделай и владей. В един човек и институция се концентрират прекалено много хлябове и ножове.

В този смисъл аз подкрепям Богомил Шопов за ЕП (Минчо Спасов не се е кандидатирал). Защото той с делата си, а не с партиината си позиция и обещания, е направил много точно за моите и на всички, граждански свободи. И макар Богомил да е сложен на неизбираема позиция на една малка партия, за която ще бъде изключителен успех да вкара дори и само един евродепутат, аз ще гласувам за него ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО, точно защото гласуването за Европейски Парламент ми дава това изключително право.

А на вас бих ви препоръчал да решите сами въз основа на собствените си идеи и убеждения за кого да гласувате въз основата на неговите дела, а не защото някой някого бил подкрепил и от коя партия бил той.

Отворено писмо за нашите цифрови права

След като ЕП на второто гласуване не махна членът от предложението за регулиране на телекомуникациите, който отбелязва, че нарушаване на правата на гражданите (изключване от Интернет поради ПОДОЗРЕНИЕ в пиратство, подслушване, инсталиране на шпионски софтуер, намаляване на скорост) може да настъпи единствено след решение на съдебната власт (като независим оценител дали подозренията са основателни или не), сега тече дискусия между страните членки за уточнения и "компромиси". В този смисъл прилагам линк към това отворено писмо от граждани, което иска нашето правителство да подкрепи позицията, че само съдебната власт има право да определя дали някой е извършил престъпление или не. Аз го подписах, а вие? http://svobodata.org/508

На това трябва да му се даде повече гласност: Съда не може да защити изнасилена малолетна?

Каква е тази простотия? При изключително много косвени доказателства и едно пряко доказателство срещу синове на ДПС активисти, потрошена, пребита и изнасилена малолетна декларира, че всичко е било доброволно и тя доброволно се е потрошила (вкючително кости), пребила и изнасилила, та оттегляла жалбата си, която от повече от две години въпреки присъдата от 7г затвор не е влязла в сила, и нямала нищо напреки насилниците си? Абсолютно очевидно е, че е била принудена да го направи при толкова много косвени доказателства. Просто нямам думи http://dnes.dir.bg/2009/05/22/news4492396.html
Косвените доказателства трябва да са достатъчни за да може съда да потвърди присъдата ако иска. Но това е небезизвестният варненски съд (виж случая Борилски и случая с продадените деца) а синчетата са защитавани и от не без известни адвокати.
И какво сега? Когато съда не може да присъди справедливост, държавата да се разпадне ли, като хората ще почнат да търсят вендета?

Закона про-Новера анти-Борисов

Ето какви изпълнения стават, когато някой министри искат да се защитят от наказателно преследване поради обявяването на незаконна криза по боклука в София - http://mediapool.bg/show/?storyid=152512&srcpos=3
Изземането от държавата на управлението на боклука в София по принцип цели вероятно:
* Да се върне Новера в чистенето (тя взе 70% от 1.5-те милиона, които в края на краищата се оказа, че са разпределяни незаконно от кризисният щаб, създаден по отменен закон), която както изглежда е остро защитавана от общинските съветници от БСП
* Да се премахне наказателна отговорност (обявяването на криза не може да се оспорва пред съда) от обявилите криза, тъй като дори закона да бъде отменен по-късно като неконституционен или да бъде премахнат от следващото правителство, в полза на обвинените действа най-лекия закон от действащите в промеждутъка
Тези изпълнения по принцип са достатъчни за да развалят дори добрите идеи в закона, от които отдавна има нужда, като управлението на депата например.
По отношение на този закон:
* ЕК (Брюксел) ни предупреди бързо, че ще спре средствата за боклука, и също така намекна, че е в нарушение на договора ни за присъединяване
* Сдружението на общините се обяви против
* Законът вероятно бързо ще бъде отменен от КС тъй като очевидно нарушава неотменимо право на самоуправлението на общините и национализира на практика единственият пряк общински данък в държавата, оставяйки София на практика само на държавна субсидия, което си е жива национализация на града
Докато един министър обяви, че законът ще е приет в меката си форма, прословутият министър Гагаузов, за който се говори, че е лично заинтересован, натисна закона да влезе в НС в най-тежката си форма. Без значение кой как гласува при атака извън парламента БСП и ДПС имат достатъчно гласове за да си го прокарат.
Така следващара седмица, последната от работата на този парламент, вместо да се гласуват важни закони минали на първо четене и чакащи второ от години (като законът за референцумите) вторник на първо четене, и четвъртък на второ четене ще бъде приет изключителн спорен закон, който ще направи евробомба за следващото правителство и ще трябва да бъде отменян, поради което ще трябва да се търси консенсус и разменни монети, да не говорим за оневиняването на виновно похарчилите данъкоплатските ми пари за същото, за което съм платил и на общината.

За забраната на пушенето

Днес парламента прие закон за забрана на пушенето в затворени пространства. Тъй като съм непушач и от тези, които са виждали на живо (в Ракова Болница) за разлика от повечето пушачи, какво точно става (и) от пушене, съм активен привърженик на идеята, както и съм против пасивното пушене, което повечето Българи, дори непушачи безропотно са свикнали да приемат в името на едно или друго. Но не мога да не отбележа, че законът се приема под натиск от вън. В ЕС тече процес (като и в САЩ) към пълна забрана на пушенето, който се изпълнява с последователни стъпки, въпреки откровенната да се каже "неподкрепа" на страни като България. Ние все още висим в едни гратисни периоди (например субсидирането на изкупуването на тютюна ни е в изтичащ гратисен период, който вече е бил удължаван, и няма да можем да го удължаваме и да го правим от догодина), които яко и тепърва ще изненадват пушачите у нас. Например в момента ЕК и ЕП спорят с колко да се вдигнат минималните акцизи върху цигарите, като спорът между тях е за числа от 95% и 75% и не се предвижда понижаване или задържане. Обаче ние сме в гратисен период и още не сме достигнали дори сегашната минимална ставка. Така че сегашната цена макар и наскоро вдигната от Булгартабак ще бъде сериозно променена отново от догодина.

Това, което исках да коментирам обаче по скоро бе едно спекулативно изказано твърдение, по медиите, че забраната на пушенето не е намалила пушачите (сред пушачите). Истина е, че това е вярно и за САЩ, и за ЕС. Но същото цитирано изследване е показало и драстично намаляване на появата на нови пушачи и следователно общото количество такива, постепенно сега и за в бъдеще. Казано с други думи, мерките имат ефект (това е всъщност и заглавието на изследването) и то точно там където винаги се е целило, а не там където хората си представят, че трябва да гледат. У нас по медиите дали заради новината или защото журналистите са нервни пушачи сякаш втората част се пропуска и се набляга на първата, която така изказана казва "че няма ефект от мерките". А всъщност ефект има, и то доста силен.

Активия, Верея и група Кисело Мляко

Много ме кефи еволюцията в рекламата на Активия, или както аз обичам да си ги наричам - Актиния. Ако не се сещате веднага, това са онези рекламки в които лелички на средна възраст и с нестабилен глас обясняват да лапаш желираното кисело мляко, и ако поемаш достойни за промишлени количества, как непременно ще усетиш промяна (тук аз приемам, че става въпрос за диария) а ако не, намекват че ще ти върнат парите.

Спомням си как започнаха, прекръствайки киселото мляко сердика на класическата за Данон марка. Тогавашните реклами бяха под надслов „ще усетите промяна още от първата хапка“.

След това имаше едно междинно – усетете промяната и съберете три капачки (сиреч яжте три дни за да усетите промяната).

После си спомням, че преминаха на десет капачки (етикети) и седмица, за усещането на промяната.

Сега сме май още в периода на рекламата „ефекта на 14-те дни“ (и 14-те капачки, за да ти върнат парите?), сиреч яж 14 дни за да усетиш промяната.

Днес обаче видях в магазина да пише 14+7. Не го дочетох, но подозирам, че тъй чаканата промяна ще настъпи някъде седмица след като минат тия заветни 14 дни. Или пък не знам, може да настъпи седмица, след като събереш 14 капачки. Много интересна и поучителна история свързана с Активия, кампанията и промяната, има публикувана в блога на Сула - http://sulla.blog.bg/zabavlenie/2007/03/30/aktiviia-ne-plashta-kakvo-sledva-sega.56282

Аз кисело мляко не ям. Особено Активия, която ми се струва с най-шарена капачка, но с най-малка кофичка от поставените на рафтовете в магазина. Не знам и дали само на мен ми се струва, обаче и бройката от това кисело мляко е започнала да понамалява в магазина, надали поради бурния интерес от страна на дами на средна възраст с нестабилен глас, трескаво търсещи промяна. Но тези реклами ми се струват подвеждащи. И еволюцията им говори много. Подозирам че единствената промяна, която се усеща е там – в рекламата.

Не мога да пропусна обаче да отбележа и рекламите на киселото мляко Верея, в което дами и мъже на средна вързаст отбелязват как са преминали от селското правене на кисело мляко, да работят в завод, и какви са малките тайни, които правят Верея все още селско кисело мляко. Баба ми държала киселото мляко под сурдинката и му говорела, та за туй и аз стоя нощем в завода да му говоря та вие драги зрители да ядете най-споменаваното (и негови роднини) кисело мляко. В моето 12то училище имаше по едно време една ученическа група, която се наричаше „Група Кисело Мляко“ и пееше разбиващият хит „Аз работя в завод“, с начало „(джъга-джъга-джъга-джъга) Аз Работя В Завоооод! (джъга-джъга-джъга-джъга...) Тука никак не е гооот!“

Моят икономически песимизъм

Аз от икономика много не разбирам. Но като истински Българин съм на всяка манджа мерудия. А и като забелязвам противоречия в логиките на прехвалените светила, си мисля, че да си създавам свое мнение и свой усет е все пак полезно. Та вчера прочетох в медиите публикувани междинните резултати от постъпленията в бюджета на държавата. Постъпленията от преки данъци са намалели на годишна база с повече от 20%, постъпленията от акцизи и косвени данъци са намалели на годишна база с близо 30%, само здравните осигуровки се бяха увеличили на годишна база май с някъде около 2%, но като се има в предвид, че те бяха данъчно увеличени с близо 30% (от 6 на 8%) чрез преразпределяне, дефакто и там имаме сериозно намаляване. Индустрията също се свива, макар някой сегменти да изживяват изключително лек растеж. Инфлация обаче има (което е положително за бюджета, тъй като е смятан при инфлация) но е 0.7% и на годишна база ще сме под 5% (под предвиденото в бюджета).

Казано с други думи, изказаните публично 10% буфери предвидени в държавният бюджет просто няма да са достатъчни при средно намаляване на постъпленията надминаващо 20%. Тоест ще се реже месо, за да може бюджетният дефицит да е минимален, тъй като поради много причини няма много време и вероятно никога няма да има (следващото правителство ще почне да действа когато вече ще трябва да се прави бюджета за догодина, а това вече няма време) за ревизия на бюджета, освен ако не са предвидени цели пера като бушони за задраскване и техният обем е над 10% от общата стойност. Разликата ще трябва да се допълни от резерва, за който вече се говори, че е на червено и може да застраши борда, или от МВФ, които няма да ни дадат безусловен кредит (вече стана ясно от достатъчно публично изявление) и също ще искат намаляване на бюджета. Тоест сериозното орязване на разходите е на практика без алтернативно, включително и за да не започне процедура срещу държавата от ЕК, от и на които все още се надяваме за еврофондовете, които могат да спасят едно или друго положение и сега са ни по необходими от всякога. Започвам да си мисля, че без значение кой ще спечели изборите и ще сформира коалиции, новото правителство ще изглежда коренно различно, дори и само за да създаваме впечатление че се опитваме да правим промяна.

Доколкото разбрах вече от гърмяха увеличенията на заплатите на държавните служители. Сериозно се говори, че могат да от гърмят и договорени увеличения на пенсии и други заплати предизборно по Юни.

На този фон, екстра държавни помощи за частното Кремиковци (продължаване на неплащане на газа с над 2000 лева на час и то само за подгряване на кокс химичното производство) при публично обявеното от синдика прекратяване на преговорите с CSN са за мен лудост. Но и не само това. Ние вече сме в рецесия. МВФ май отново ревизира предвижданията си за България, и рецесията бе обявена за -3.5% (което е допълнително нарастване от предното -3%, което е нарастване от предното обявено -1% и т.н.). БНБ пък смотолеви за между 0 и -2% растеж. Тази година явно определено ще сме на минус и най-лошото тепърва предстои (заради изборите май ще бъде забавено, ако не стане някое световно икономическо чудо). Дори се говори, че ще сме на минус и до 2011-та поне. С жълтите стотинки, с които държавата разполага, трябва вече много внимателно да се преценява кое да се спасява и кое не. А и да не забравяме, че от както сме в ЕС държавната помощ е забранена. Дори може да се започне процедура заради помощта оказана на енергийният холдинг, за да се спаси плана за АЕЦ Белене. Вече ми се струва, че рискуваме прекалено много.

Колко точно работни места е създала БСП?

(снимката е от блога на Даниел)

От известно време по телевизията се върти в най-пиковото време, следователно най-скъпата, реклама, която като всяка пускана достатъчно често много бързо се превърна за мен в една ужасно досадна такава.

Та тази реклама очевидно предизборна и в полза на БСП започва с изказа на едно твърдение, че БСП е създала 344000 работни места.

Чудих се как партията е създала тези работни места? Да не би да броят партийните си активисти? Това са близо 8% от всички работещи в страна. Може би броят намаляването на безработицата във времето, в което БСП е била най-голямата партия и с най-много представители в правителство на тройна коалиция, чиито мандат е на ДПС. Тоест със същата реклама, могат да излязат и НДСВ и ДПС – че и те са създали нови 344000 работни места.

Обаче днес, точно след рекламата по БТВ излезе още една реклама – на филма на БТВ репортерите, който ще бъде излъчен в събота след новините. Анонса бе – само за последните няколко месеца безработицата в България нарасна с 266000 работни места, утре без работа може да се окажете и вие! Какво да кажа сега? За времето на действието на рекламата по телевизията, 344000 създадени нови работни места с мандата на ДПС са намалели на 78000? До изборите може да се окажат и нула? Тук разбира се някой може веднага да скокне и да каже – те намаляват заради световната конюнктура? Обаче не е ли било по предното им нарастване също дължащо се на пирамидалният икономически бум, ефект също на конюнктурата? Как нарастването ще да е дело на БСП а намаляването на външни за тях фактори? За всеки е очевидно, че факторите са икономически, базирани в много отношения на външно въздействие (и икономическите инвестиции и загубата им сега), което е ефект на световната, и най-вече европейската икономика, и влиянието върху тях, на която и да е партия е било в много отношения свръх минимално.

Стависки с условна присъда последно?

Единственият начин Стависки да получи условна присъда след последното решение на съда бе прокуратурата да поиска такава, и тя поиска естествено, с което тя се превърна в по-голям защитник на обвинения от адвокатите му. И днес май е излязла присъдата и тя естествено е условна - http://www.dnes.bg/article.php?id=70764
Феноменално е как цялата държава се вдига срещу закона и роднините на убитите, за да осигури защита на избрани. Във времето на представлението дори бе прокаран опит за промяна на закона с вдигането промилите за утежняващо вината обстоятелство, който последно не бе гласуван.
Ако днес Стависки бе сгазил някой, нямаше да може да се оттърве с условна присъда, защото "съкратеното производство" дало формално право на първото съдебно производство да му даде условна, далеч под минималната определена по закон - 3 години ефективно, вече не може да се прилага при тежки престъпления или утежняващи вината обстоятелства.

Тишийна! Че министрите може и да се разговорят!

Дали ти драги читателю принадлежиш на онези млади идеалисти, които си мислят, че политиката е занимание човеко угодно, целящо прогрес, успевание и мир телом и духом за избирателите? Сигурно си представяш, че правителството избрано от депутатите, които ние сме избрали, да представляват нашият интерес, защитава нашият държавен интерес целодневно, и решава всеки ден трудни ребуси заобикаляйки мините положени от законодателство, външна и вътрешна политика? Аз поне си мислех така. Казвах си, е - може да има и проблеми и злини, но понякога решенията са само лоши, и вероятно избраното е по-малката злина. Обаче какво чета, направо се стресирам...
Знаете че правителството обяви криза по отношение на буклука в София. Кризата бе обявена най-ненадейно точно след като общинският съвет в София изхвърли фирма Новера от концесията по чистенето на повечето квартали, след като съответната фирма спря да чисти, защото не са и платени част от лихвите по забавените от общината плащания преди. Интересен е факта, че Новера е спирала да чисти и преди. И тогава общината е искала да бъде обявена криза от правителството, но такава не е последвала. Но това не е важно. Важното е, че сега такава бе обявена, и кризисният щаб, работещ на ръба на закона (тъй като обявяването на кризата май е незаконно и бе обжалвано от общината) върна Новера да чисти отново. Аз забелязах ,че като данъкоплатец плащам два пъти за чистене. Веднъж чрез таксата си смет на общината и чрез нея на новите концесионери. И втори път чрез данъците си към държавата, която плащаше на Новера, да прави същото. И въпреки, че забелязах да плащам два пъти (за 4 седмици действие на кризисният щаб правителството отдели екстра 10 милиона, което май се пада по около 2.5-3 милиона на седмица, макар те да твърдяха че на концесионерите са платени сборно под милион, все пак е интересно къде са отишли и другите пари) не забелязах София да е станала два пъти по-чиста. Но както и да е, някакъв боклук от някакви нелегални сметища бил събран казват. Младосткото такова било почистено. Вчера бях там и то също бе там. Но може да е имало друго, знам ли.
Общината обжалва пред съда обявяването на кризисно положение в София. И съответно съда реши да се събере на 11-ти Май (но отказа да спре заповедта преди това) и да реши. Веднага след това (преди вече повече от десетина дни) обаче правителството реши да спре работата на кризисният щаб поради прекрасно изпълнение на задачите на 10-ти Май. Интересно, съда и да реши, че кризата е обявена незаконно, какво от това? Моите данъкоплатски пари са отишли предизборно два пъти където са решили че трябва, и едните и другите, главни опоненти за следващите избори. Мислех си по това ритайки бутилки и буклучки по уж прекрасно почистените улици. Но не би. Май има някакъв проблем все пак. Ако съдът реши, че кризата е обявена незаконно, ще може да се търси наказателна отговорност от министрите гласували я?!? Освен ако, междувременно, в стил Ванко 1, не се появи ударно закон, който да смекчи удара, и дори да бъде отменен три дни след това, поради логиката на съдебното производство (действа най-меката спрямо обвинения междинна форма на закона), никой няма да може да бъде осъден за това че незаконно е похарчил моите пари за да вдигне прах (от софииските улици).
И що да се види, като по учебник, миналата седмица засегнатите министри взели, че внесли проекто закон, който да бъде приет ударно, който по същество оневинява дори да се окаже незаконно, обявяването на кризисно положение - то няма да може да се обжалва (без значение законно ли е или не), действието му няма да може да се спира, и всички са сто процента задължени да козируват. Нещо в повече - под предлог започнатата процедура срещу България за Софииският буклук, този закон одържавява правото на определяне на концесионер, събирането на такси, и самоуправлението на София. Противоречайки на конституция и други закони според някой министри, той ще направи София единственият град в страната, който няма да може да решава и да събира практически единственият пряк общински данък у нас. Да, някой казваха, че София е (икономиката на) страната, но то не бе чак толкова буквално. Национализирайки единственото общинско данъчно право, София дефакто става напълно васална. Но вероятно Новера ще получи държавната концесия, щом загуби общинската.
Това обаче не бе чак толкова темата, заради която реших да пиша. Разклатих ли ти малко романтизма, драги читателю, вярващ идеалистично в добрите политически нрави? Както казват поповете, вярата е важна, и в добро и лошо, вярвай па без значение какво става или ще става!
Та вярвах и аз, всичко е за добро, министрите не са знаели какво правят, не заслужават заради глупостта си да идат в затвора, нали заради нея все пак са станали министри?
Обаче не би. Разочарован от нещо министър Николай Василев заплаши, че щял да си отвори устата за поне 20 други подобни случая на този. Едно съмнение ме пригложди. Явно има поне още 20 случая, в които са правени умишлени глупости на моят данъкоплатски и граждански гръб? Но преспивайки един ден си викам, той малкия мук само така си говори, той с това е известен. Да, ама не. Защото самият премиер потвърди:
Василев да си мълчи, щото ще се разговоря аз!
Това ме вече разби окончателно! Значи Василев знае нещо, което може да разсърди премиера? Значи Василев наистина има поне 20 случая големи правителствени глупости в ръкава? И премиера по медиите го изнудва, казвайки че и той ще добави своите поне 20 случая?!? Значи какво, правителството е направило най-малко 40 простотии на моят граждански гръб ли? Премиера го каза! Това в четири годишният мандат изваждайки ваканциите прави поне една голяма простотия на месец!??! Това ли е изпълнителната власт на моята държава? Дето прави простотии и никой няма право да приказва, за да не последва политическо или физическо убийство? Това много повече звучи на мафиотски, отколкото държавнически подход, и никой няма правото, било то и премиер така да говори по медиите. Защото моето скромно съзнание може да не се афектира толкова, ако видя мощно порно в 22 часа по телевизията. Но със сигурност ще се афектира да види това политическо порно в новините в 8. Аз лекично съзнавам, че някой хора се чукат яко. Но не искам да го разбера, за да не ми клюмне самочувствието, като знам аз колко скучен съм в леглото. Аз се досещам ,че дядо коледа не съществува. Но предпочитам да не го знам, защото искам да се надявам, че все пак може да получа от някъде някакъв подарък, ей така от нищото. Аз отдавна понякога си мисля, че няма господ. Но предпочитам да си мисля, че го има, и с него свързаният задгробен живот, за да не излезе моят земен такъв абсолютно безсмислен и безцелен. И аз може би съзнавам, че в правителството въртят далавери. Ама да ми го каже премиера по новините, някак си ми идва прекалено разрушаващо, за вярата че тази държава съществува поради собствената си сила, а не от самотек.
Къде го сега ДАНС да ми вдъгне вяра в системата, като иде да пита и Станишев и Василев кои са тия 40 случая, които те имат в предвид? Нали уж агенцията бе създадена именно заради това?