The Pirate Bay продаден?

Според тази статия тук http://www.businessinsider.com/pirate-bay-acquired-and-rehabilitated-by-swedish-firm-for-78-million-2009-6 The Pirate Bay е продаден за 7.8 милиона евро (2 * глобата на все още осъдените на първа инстанция администратори) и новата фирма ще променя бизнес модела и ще маха нелегалното съдържание. Това е интересна новина във времето когато се заговори за техен еквивалент на YouTube без контрол на съдържанието.

Естествено трябва да се изчака официално потвърждение, защото такива новини е имало и преди и да видим.

МнВР оправдава мързела - не сме ние мързеливи, гласоподавателите извън Турция са такива

Това няма как да го подмина с пренебрежение – оправданието на външно изказано от неговият говорител господин Горанов пред вестник Монитор, защо разбираш ли се закривали секции в чужбина (за сметка на откриването на нови в Турция) – не било виновно външно, не го било решило то или консулите (интересно, кой го е решил тогава?), виновни били самите Българи, които били проявявали незаинтересованост да гласуват.

Също така нямало нужда от портал да помагал на Българите как и къде да гласуват, това което външно е направило (един непълен списък с градове без адреси на почти недостъпно място на техният сайт) било повече от достатъчно. Нищо не пречило на Българите в чужбина да дадат по 100 евро и да пътуват по 400-1000км за да гласуват, както това реципрочно пречи на Българите в Турция и поради трудностите на последните за това там са открити секции на средно разстояние под 3км в големите градове, та да може да се стигне и пеша.

И най-вече разбираш ли всичките тези оплаквания (за поне две от които аз лично знам) дето те ги били получавали не били истински а провокация.

Единственото, което мога да му кажа се съчетава в следното изречение в библията – Блажени са невежите.

И не е ли така? За идиотът светът е шарен и изпълнен с нови и интересни неща. За идиота лошото сътворено от него не съществува. Идиота не носи отговорност за неговите си постъпки и ако убие не влиза в затвора а в клиника, а след като умре задължително отива в Рая. Точно това е и причината поради която праведните ще срещнат там президента Буш, а не толкова защото както той обичаше да се изразява „Бог го е накарал“ да свърши своите „богоугодни“ дела.

Аз определено искам да стана идиот. В това да си такъв намирам само качества и никакви недостатъци. В този смисъл много ми се ще да разбера как е постигнал тази Нирвана господин Горанов? Какво пие? Какво яде? Как успява (а това изисква сериозен труд) да не види колко много секции са открити по инициатива на самите Българи въпреки, че Външно им искаше (нещо невярно за позиционираните ни в Турция сънародници) 100 заявки на място от хора с постоянна регистрация, собствена зала, собствена комисия, организатори, сами да получат разрешение от местните власти и т.н. и т.н., и дори след всичко това е продължавало да отказва откриване на секции (оправдавайки се понякога некоректно, че съответната държава не разрешавала извън консулствата, факт който очевидно е бил преборен само преди дни от Гърция, Турция и Албания, и е явно по-скоро плод на усилие отколкото на друго, нещо явно по-скъпо и по-рядко от златото в нашите консулства). Аз лично знам за поне 11 такива секции само в последната седмица. Също така ми се ще да мога да имам това добронамерено, наивно и откровено простодушие, че да вярвам, че даването на имена на градове на леко забутано място на сайта на външно е достатъчно напътствие за да организира Българите да гласуват и да им посочи къде точно. Феноменално но самите Българи в чужбина си звънят, агитират се, създават секции за гласуване, взимат разрешения от местните власти (против желанието на консулствата), финансират си транспорта, създават си сайт за без пари, в който са описани всички точни адреси и други подробности. На този фон аз бих казал (макар господин Горанов да би го нарекъл провокация), че това доказва острата нужда от съкращения в държавната администрация и по точно във външно. Щом гражданите вършат тяхната работа и им помагат, вместо те да вършат работа и да помагат на гражданите, някак си започват да ми се свидят данъкоплатските пари, с които им плащам заплатата, особено в тази криза.

За повече подробности и как да гласувате в чужбина – тук (а не в сайта на Външно министерство) – http://www.iskamedaglasuvame.com

За подробности по случай оправдаващото смъртоносният мързел на Външно (да не кажа провокацията срещу определени гласоподаватели) интервю от господин Горанов тук - http://www.facebook.com/group.php?gid=212803200303&ref=mf

Защо аз пък не съм против ЛГБТ парада!

Както се случи и миналата година горе-долу по това време, така и сега в София ще се проведе така нареченият Гей/ЛГБТ парад. Исках да напиша личното си мнение по въпроса по-рано, но тъй като не ми остана никакво свободно време, го пускам сега.

Този парад, протест или каквото и там да го наричате там изказва официално следното:

Това не е демонстрация на нечия сексуална ориентация и това е ясно заявено и в мотото на събитието - приятелството няма сексуалност. Правата на личността и равенството пред закона са основни човешки принципи и българското общество не трябва да отбягва дискусията за тяхното погазване. Сексуалната ориентация не е модно движение, към което човек се присъединява по свой избор, а е част от неговата същност”, коментират организаторите.

Посланието е срещу демонизирането на част от гражданите в България, позитивно - ЗА приятелството, разбирателството между хората и приемането, както подсказва и името Rainbow Friendship. Идеята на шествието е да покажем, че българското общество приема хората с различията им и уважава основните човешки права.

Хомосексуалните и хетеросексуалните, които подкрепят шествието, не са по-малко българи, нито второ качество хора. Ето защо, също като миналата година, това е и протест срещу радикалните разбирания и крайни настроения в едно съвременно общество в 21-ви век.”

Rainbow Friendship 2009 получи официалната подкрепа на 11 дипломатически мисии в България, Върховния комисар за бежанците на ООН, ПП Зелените, БСМ, автономна анти-авторитарна група АнархоСъпротива, IGLHRC (Международната комисия по човешките права на гей и лесбийки), International Queer Solidarity Network, Индимедия, известни български блогъри, Червената Къща, Rainbow Rose, Амнести Интернешънъл, “Европейска Солидарност без Граници” и редица международни правозащитни организации.

Събитието привлече огромен международен интерес – шествието ще бъде във фокуса на националните и международни медии на 27-ми юни, когато светът отбелязва 40 години от събитията в “Стоунуол” – първите масови прояви за защита на правата на хомосексуалните.

С оглед да съкратя действието казвам от сега, че аз подкрепям пълното равноправие на всички граждани, без значение тяхната расова, сексуална или религиозна принадлежност.

Също така, аз подкрепям напълно индивидуализма на всеки гражданин, заставайки напълно зад позицията, че не трябва сам човек да бъде дисквалифициран от социални позиции, защото е индивидуалист.

Това, което твърдо не подкрепям е насилието, без значение от коя към коя страна и посока.

В частният случай на ЛГБТ мнението ми, което съм изказвал и преди е следното:

Аз лично бих се зарадвал ако на повече хора не им дреме от ЛГБТ в смисъла на това да не им пречи, нито да ги радва. И тук нямам в предвид нихилизъм, а по скоро толерантност. Всеки има право на лично мнение и е чудесно, че го има, без значение дали е за или против едно или друго. Но без насилие, неравнопоставеност или налагане над другите граждани. Всеки, който спазва законодателсвото и гражданските права е добре дошъл. Без значение дали е националист, малцинство, ЛГБТ или извънземен.

Аз специално съм либерален, нямам никакво отношение към сексуалната ориентация на който и да е. Приемам че тя е въпрос на личен избор (а правото на такъв е защитено от конституцията и никой няма право да му се противопоставя). Или пък не можем да се сърдим ако пък е въпрос на генетична мутация (все повече и повече дискутираното сред медицината мнение, по отношение на хората предпочитащи сексуално своят пол), че някой е такъв, точно поради същата причина, поради която не можем да се сърдим, че има блондинки или пък някой е придобил степен на инвалидност.

Точно правото на избор и възприемането на различните от нас ни прави свободни. Това че някой е различен не те прави и теб такъв. Това че някой има друго мнение, не те задължава да го споделяш. Но това да го приемаш е основната стъпка на това да приемаш чуждата свобода, която прави и теб свободен. За да съществуваме ние, трябва да съществуват и те.

Еволюцията, включително социалната е изключително динамична. Никога не знаеш кога и на къде ще се обърнат нещата. Днес може да си мнозинство,утре малцинство. Границата е много тънка и нашата (лична) свобода се базира на абсолютно същите ценности, на които се базира свободата на другите и различните. И за това историята ни е дала много примери за тези, които обичат да се ровят и да четат повече от една (било то и света) книга.

В този смисъл аз подкрепям изложените идеи на парада. И не подкрепям тесногърдия и видимо демонстрирано уплашен според мен протест на студентите от семинарията. По-точно приемам, че поповете си протестират. Това е тяхно право. Те протестират и против католиците, мюсюлманите, мормоните, „сектантите“ и извънземните. Това което не приемам обаче е да налагат своето си мнение с насилие над другите. Било то над ЛГБТ или над извънземни. Не приемам поведението в стил Растате на подобни протести. От моя гледна точка – ако не те е страх от гейовете, ще правиш нещо по-важно и по-интересно. Обаче ако те е страх, ще се занимаваш с тях и ще протестираш и ще ги замерваш с камъни. Така твоят страх, и гейовете те обземат, и ти грубо казано ставаш по-гей от тях. Недай си боже да почнеш да виждаш у себе си неща от тях, което да те кара да се мразиш, от което още повече да ги мразиш тях и да ги замеряш с камъни. Нали такава е мъдрата народна поговорка – „краставите магарета от далеч се надушват“? Гейовете ще са там, на парада, макар и твърдящи, че са от различни страни.

Даже не мога да класифицирам поведението на Растате или на поповете за консервативно. Защото аз не мога да го видя в масовите хора, в държавата в която най-голямата чалга звезда така пародира с твърденията си за обратната си сексуалност, че обижда едновременно и правите и обратните. Консервативно поведение е това, което иска да запази масово подкрепяни обществени ценности. Днешните либерали са утрешни консерватори, а днешните консерватори утрешни либерали. Растате и поповете обаче не са нито едните, нито другите. Те са просто шовинистично настроени крайни радикалисти.

И отново за свободата. Дори поповете са тук благодарение на толерантността на обществото. Толерантност, която те не проявяват, но искат да бъде проявявана към тях. Ако нея я няма, няма да ги има енориашите, няма да ги има поповете, няма да я има църквата, няма да я има религията, няма да има дори господ. Колко от вас са вярвали в Дядо Мраз/Коледа, феи, духове и подобни, дълги години? Не ли религията една приказка за възрастни? Вярата в недоказуемото? Какво значение има какво мислят другите за един истински вярващ или за един знаещ „истината“? Освен ако не разгледаме религията и дори радикалният национализъм (който е точно толкова вяра, колкото и всяка друга само дето не се е регистрирал като религия) като един вид социален вирус, който живее само докато има заразени с него и се стреми към разпространение? И ако е така, то всъщност господ е толкова силен колкото са последователите му и изчезва, в мига в който изчезнат и те. И има ли значение дали е истински или измислен дядо мраз, ако хората действат все едно, че го има? Но не би ли било израждане и тотално неуважение налагането на идеи със сила, вместо с „истинността им“? Самото право една религия или идея да съществува е толерантността на хората с други идеи, религии и въобще всички спрямо нея. Точно тази основа, на базата на която стоят и съществуват същите попове и националисти те искат да отрекат за хората с различно мнение или поведение. Това е парадокс, който аз не мога да търпя.

Хората правят религиите. Хората правят господ (ако сте против това мнение, какво би ви дремело тогава, каква религия други хора изповядват?). Хората правят поповете. ЛГБТ също са хора. При това някой от тях може да са и религиозни. Ако те не налагат своето с насилие, за мен са добре дошли в обществото.

По отношение на идеите им, аз ги подкрепям абсолютно напълно абстрахирайки се от сексуалната ориентация, считам че те ще са добри за обществото като цяло:

• Признаване на деца без брак. Може ли да съм против това?

• Възможност за осиновяване на дете от несемеен? Нима е по-добре детето да стои клоаката на социалният дом и да чака 20 години „подходящо семейство“ и да създаваме неграмотни престъпници? По добре е да се даде шанс за образование и семейство дори и съставено от един родител? Спомняте ли си през 80-те години на 20-ти век войната, която се водеше за да се дадат права и да се признаят самотните родители у нас? Те все още са низвергнати отчасти (например при осиновяване) въпреки, че уж закон го забранява?

• Лесна регистрация на съжителство заради децата, което дава правото да живееш собственият си живот и без да встъпваш в брак? Аз определено съм за. Много са ми смешни доводите на поповете – много хора го правят за това трябва да го забраним, че обществото се разпада. Но то сега не е разрешено, а МНОГО ХОРА ГО правят. Безспорно очевидно е, че статуквото е такова, и то няма да се промени. По добре да го приемем създавайки полза за някой от него (обществото има право да се променя) отколкото да си затваряме очите за нещо, което вече е тук.

• Равнопоставено право при осиновяване на хора, които съжителстват заедно (не задължително семейно) дори да са от един и същи пол (ако ще да са само приятели) – това е частен случай на правото за осиновяване на самотен родител.

Всичко това няма отношение към сексуалната ориентация. Обаче има отношение към свободата и правото на избор на всички ни. Без значение дали сме ЛГБТ или не. И ние, които живеем в държава, в която до сега (а вероятно ще е вярно и за следващият) сме имали поне двама премиери, които са били несемейни, не можем да не го приемем.

Почина Майкъл Джексън

Почина Майкъл Джексън, все още изпълнителят с най-много продадени албуми от времената, от които има някаква относително точна отчетност (има различни спекулации извън това) и определено най-продаваният албум Thriller (повече от два пъти по продаван от вторият в класацията). Определено един от най-добре продаващите изпълнители (3-4 място за всички времена) според http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_best-selling_music_artists

Неговият живот бе изпълнен със скандали и противоречия от самото му начало до неговият край. Панически страх от бактерии, Вигио, генетични заболявания, девственост до много късни години, не здрава (изглеждащо поне) близост с малолетни, твърде емоционална обвързаност с публиката, финансови проблеми, финансови успехи, правата върху творчеството на Битълс.

Безспорно обаче поне за десетилетие той бе най-влиятелната личност в масовата музика, по начин, не случвал се поне в последните 40 години, а това много малко хора са успели да постигнат, особено пък такива с неговият оригинален цвят на кожата.

С познати обичаме да се шегуваме, че само звезди на края на кариерата си идват на концерт в България, и това правило е толкова стабилно, че дори новоизгряващи такива, ако дойдат у нас, това се превръща в край на кариерата им. Е, Майкъл Джексън не дойде на коценрт у нас. Това може да значи и че неговата кариера тепърва ще потръгне след смъртта му, по подобие на добрият му приятел Фреди Мъркюри.

Там където държавата усилено не помага, гражданите правят държавата

По една или друга статистика има близо 3 милиона Българи намиращи се в чужбина. От тях около 1/3 са в Турция. За сметка на това обаче в Турция са открити над 50% от секциите за гласуване в чужбина. Това ако не друго показва следното - според Българската държавна машина намиращият се в Турция избирател е над 50% по-важен отколкото другите намиращи се в чужбина Българи, или пък турските ни сънародници са значително по-добре организирани от всички останали, що се отнася по отношение на изявяването на гражданските им права като избиратели.

Чета по различни форуми и медии колко разочаровани са българите в чужбина (извън Турция) от консулствата и посолствата на страната ни там по отношение на гласуването (а и не само).

Едва ли не цялата държавна машина се е организирала да им пречи за да гласуват. Не знам дали им пречат, но опитвайки се относително обективно да преценявам информацията, която получавам, виждам със сигурност, че въобще не им помагат. И че често нашите дипломатически служители имат значително повече нужда от помощ, отколкото хората, на които (уж) трябва да помогнат.

Аз не искам да вярвам, че това е плод на организиран саботаж срещу вот, който дългогодишно е демонстрирал стабилно гласуване за политическите сили, които сега не са на власт, а се надяват да повторят. Вероятно би могло да има лек страх, но надали съществен, тъй като гласовете в "саботираната" чужбина рядко в последните няколко гласувания са събирали бройка и за един мандат.

За мен проблемът е много по-сериозен. И много по-принципен. Проблем, който заплашва всички пътуващи Българи, без значение дали и за кого гласуват и къде живеят. Проблемът е всъщност колосалният мързел, слаба грамотност и тотална липса на инициативност на служителите ни в задграничните посолства и консулства. Комбинирано със слабата изобретателност и заинтересованост на целият държавен апарат, това удря всеки гражданин, било то стоящ на опашка в общината, с флашка на границата или чудещ се как да разбере къде може да гласува в чужбина.

Дни преди изборите няма държавен сайт или въобще официален механизъм, по който български гражданин с право на глас намиращ се в чужбина да може да разбере къде точно може да гласува (адрес) и от колко часа. По закон външно министерство трябва да публикува адресите на секциите, но са дадени и то непълно само имената на градовете, където те са разкрити. Посолствата в съответната държава също не знаят (или не отговарят на запитвания), да не говорим че не си вдигат и телефоните в най-малко 70% от седмичното време.

И когато държавата, да не кажа пречи, усилено и настървено не съдейства. Когато консулите не знаят собствените си закони и правила. Когато държавната администрация е запразнила в очакването на новият министър, интересуваща се най-вече от това дали ще бъдат вдигнати заплатите в бюжетната сфера, или кризисно ще останат замразени (а според мен заслужават и да бъдат намалени). Тогава самите граждани се организират. И правят всичко това, което оторизираните уж институции не правят. За да ни покажат те гражданите, че България не е там където има държавна администрация и посолства или министри на курорт. България е там където има Български граждани защитаващи правата си. А всичко друго съществува заради тях. Всеки министър, всеки чиновник, всеки закон е заради гражданите. И ако дай боже някой ден гражданите изземат всички функции на държавните чиновници, да видим цялата това бюджетно войнство в трудовите бюра, където ясно ще си проличи кой за какво става и за какво не.

В този смисъл искам да приложа един линк -

Ако не знаете къде можете да гласувате в чужбина, тук в този сайт пише това, което не можете да намерите на никой друг сайт - градове, секции и адреси - http://www.iskamedaglasuvame.com

Това е инициатива на Българите във Фейсбук, където някой дори си организират споделяне и транспорт до съответните места за гласуване.

А за тези наши сънародници намиращи се в чужбина и чудещи се дали (могат) да изразят правото си на глас, аз ще изкажда това изречение, не изказано публично нито веднъж, макар да е записано в закона:

ВСЕКИ БЪЛГАРИН, НАМИРАЩ СЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ДРУГА ДЪРЖАВА (без значение с легален, нелегален статус, местни документи), МОЖЕ ДА ГЛАСУВА ВЪВ ВСЯКА ОТВОРЕНА СЕКЦИЯ, СТИГА ДА ИМА ВАЛИДНА ЛИЧНА КАРТА, ДОРИ ДА НЕ Е ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАПИСАН ТАМ (името му се дописва в списъците, когато дойде да гласува)

Разбира се това дава възможност за злоупотреби. Ако пропътувате между няколко секции и гласувате във всяка една от тях, може да бъде открито, че имате дублиране на гласовете, но гласовете не могат да бъдат премахнати и ще продължават да се броят, тъй като не се знае за кого тези, които са гласували двойно са гласували точно. А за двойно гласуване няма наказание тъй като няма как да се изпълни. Това технически не може да стане във Франция, тъй като средното растояние между секциите е над 300 км, и е прекалено много път в часове. Но в Турция има няколко секции на средно растояние една от друга под 50км, и там може успешно в 5 часа да гласувате на 4 различни места. И гласът ви да тежи 4 пъти повече отколкото на всеки друг гражданин. Така или иначе това не е нещо неочаквано, нечувано или опитвано наистина да бъде преборвано.

Българите в чужбина не могат да гласуват мажоритарно, тъй като понеже НС претупа закона в последният момент, така и нямаше време да се реши как да се разпределят гласовете по мандати. Единствената работеща схема - предварително записване за гласуване в чужбина с предварителна заявка за мандат/район не можеше да сработи поради липсата на обявените мандати (малкото време) и липсата на време за предварителна регистрация. Освен това предварителното записване пресича възможностите за двойно гласуване в секциите в чужбина, което приемам, че не е бил особено търсен ефект, поне не и преди точно тези избори.

И последно - някой се притесниха, че тъй като мажоритарните райони не отговарят на количеството население в тях, гласовете в различен район имат различна тежест и следователно може да има мажоритарен туризъм - хора от места с по-малка тежест на глас да пътуват до места с по-голяма тежест (по малко население) и да гласуват за конкретен мажоритарен кандидат (тоест да платиш на хиляда миньори да идат да гласуват в горно нанагорнище, с което със сигурност да избереш твоят човек там и да го вкараш в парламента), и за това са виновни удостоверенията ти даващи право да гласуваш където искаш. Това обаче не е коректно изказано. ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН ИМА ПРАВО ДА ГЛАСУВА, без значение къде се намира, следователно не може да бъде обвинявано удостоверението, ако то ти дава това право, при условие, че временно ще се намираш някъде си. Проблемът в действителност (истински) се дължи на претупаното райониране, а не на удостоверенията, които по своето си естество все пак повишават изборната активност. Надяваме се, следващите шмекеръци, които следващият парламент ще прави, в последният момент, променяйки отново, както не бе пропуснато преди нито едни избори в последните 20 години, изборният закон (естествено в посока увеличаване на тежестта на своите гласове, срещу тези на другите), все пак районирането да бъде извършено правилно.

Поздрави на президента, който само в рамките на 20 дни в две интервюта успя да се похвали, че той се е преборил за мажоритарният вот, а после да се отрече, че той не е виновен и това не било негова идея. Аз конкретно от 2006-та година имам поне няколко статии, в които съм писал против мажоритарният вот (в тази си форма), тъй като той не е нещо ново за БГ, и "ГАЛЕВИЗАЦИЯТА" дето уж му се случва и сега, се е случвала и преди.

Франция започва паралелно дело по случаят Борилски

Не знам дали чухте но се отвориха вратите и Франция ще проведе паралелен (на Българският) процес по отношение на делото Борилски. Защо това е важно за всички ни? Макар Франция да има вратичка да води свои дела, за престъпления извършени на нейна територия, това е по същество непризнаване на дело на друга държава в ЕС, и е пряко или индиректно (в случая на Франция) нарушение на договора и споразумението ни за приемането в съюза. Особено ако решението на френският съд бъде различно от това на българският (който положи направо невероятни усилия за да повярва на невероятната оправдателна история на заподозрените извършители) ще се получи много силен прецедент. Той може да се развие единствено по следните начини – да се потули (което ще стане трудно, с толкова много националистични и анти ЕС, или по точно анти България-Румъния партии в ЕП), да се започне процедура за изхвърляне на Франция от ЕС (което е невъзможно, тъй като тя е от оригиналните създатели), да се започне процедура срещу България (която би била невероятно трудна и дълга), или да се наложи клауза правосъдие, със спиране на средства и помощи по програми. Очевидно най-лекото и лесно решение ще бъде спирането на парите (в тази тежка криза) и налагане на предпазна клауза правосъдие. За това от доста време настоява и Холандия (след няколко убийства на нейна територия, в които има замесени българи, и най-меко изказаното, усилено не съдействие от нас в разследвания и съдебни дела, при сериозен растеж на подкрепата на шовинистичната им партия), настоява и сега (за септемврийският доклад). Вероятността доста твърдо отнасящият се, особено към България, десен Барозу да повтори мандат като председател на ЕК (тоест европейски министър председател), стеснява значително възможностите ни за маневри септември, особено при правителство непредседателствано от партия член на ЕНП. (от където е той, а сега това е и най-голямата партия в ЕП) Това вероятно е и причината, ние да бъдем раздразнени и третите публично изказали се срещу номинацията на Барозу, но макар другите две (Франция и Германия) да са го подкрепили, но да искат комисията да изчака референдума в Ирландия (за да има удължен мандат, ако мине Лисабонското споразумение), ние (Калфин) изказахме по-скоро директно неодобрение и раздразнение.

На този фон, дори и само да заизглежда, че френският съд ще обяви обвиняемите виновни, то вероятността от налагане на предпазна клауза правосъдие ще започва да изглежда изключително висока, с много директен пример и причина.

Налагането на такава клауза ще удари всеки Българин. Най-малкият ефект би бил непризнаване на договорни отношения и следователно забавяне на плащания. Арбитриране на всички съдебни решения в чужбина, или направо воденето на дела там (тъй като ние ще трябва да ги признаваме, а те няма да признават нашите). Нашият съд значително ще намали натовареността си, но и съвсем никой няма да го брои за пет стотинки (което ще намали стойността на хиляди адвокати, нотариуси, съдии и прокурори). Трансфери на пари ще се забавят, а ще почнат да преобладават финансови измами от чужденци към нас, които трудно ще можем да контролираме. локално Можем да очакваме всякакви интересни подобни други черни изпълнения. На този фон, звучи абсолютно логично как правосъден министър, адвокати и съдии пищят на умряло (по това дело), че ставало въпрос за намеса в независимият съд. (и натиск от страна на Франция) Това е единственото нещо за което могат да се захванат, като довод в момента, и то става все по слабо и по слабо, щом Франция е намерила легален начин да го заобиколи.

Все повече изглежда как влиятелният тате на основният обвиняем, и адвокат на Данови, общинари, и вероятно престъпници (според и твърденията на сключилите споразумение със съда техни саратници), също намесени индиректно в делото (според свидетел са му се обаждали да му „влияят“), и неговата бащина любов са в състояние да обърнат цялата държава. Дали така ще стане, ще видим. А до тогава, ни остава единствено душевният шопски мазохизъм, че като ни наказват (най-вече) нас гражданите, и като страдаме, ще страдат и те, и ще ги боли повече, понеже не са свикнали на страдание, а на лесен живот. Сиреч „да ги съдят във франция, пада им се“, да „ни наложат предпазна клауза, пада им се“. Понякога ей такива "мънички" дела, имат огромно значение за живота на всеки.

И кое е по правилно? Предложението на правителството „Не говорете против България“ транслирано в случая като „тази майка дето обжалва непрестанно делата ще е виновна за това да ни критикуват от ЕК и да ни наложат предпазна клауза“, или справедливостта, ефект от която обаче може да бъде страданието на всички ни?

Аз избирам справедливостта. И докато все още я избираме, докато все още го има и шопският мазохизъм у нас, все още не сме загубили душите си.

Вече имам удостоверение за гласуване на друго място

Сдобих се с удостоверение за гласуване на друго място. То дава право да гласуваш където си искаш. Взехме си го от общината, където съм регистриран (до края на тази седмица е срока), безплатно е, и се взима за около минутка на гишето за всякакви граждански уверения. С него можеш да отидеш където си искаш и да гласуваш за който мажоритарен кандидат искаш изрично да дадеш вота си, дори да не е от твоят оригинален район.

За кого да гласувам? За екскремент или за нахален идиот?

Няма по-добро описание на проблемите, които има негласуващия е едни оживени избори, в които трябва да посочи между екскремент или нахален идиот (най мекият превод, който направих), от това, дадено в тази серия на South Park. И тъй като нашите избори почти дословно повтарят показаното в серията, ако вие сте решили да гласувате, да не гласувате, или да тормозите другите да гласуват (с кампания "Гласувай или Умри", или "Гласувай, ама само ако гласуваш за нашите"), най-добре гледайте тази серия.

http://www.southparkstudios.com/episodes/103888

Пиратската партия вкарва вероятно два мандата в ЕП!!

Ще пиша за нашите избори по късно. Но на фона на тези евро избори, в които новите партии в ЕП са евроскептици, крайно десни или националистични социалиси, имаме свеж полъх - ПИРАТСКАТА ПАРТИЯ СЕ ПРЕДСТАВИ СТРАХОТНО В ШВЕЦИЯ ЗА ЕП - 7.1%, което вероятно значи 2 мандата (зависи от преразпределението, за сега обаче поне един е сигурен)! Това е единствената партия кандидат за ЕП (а вероятно и единствената в ЕС) в чиято програма всички цели са в името на защитата на гражданските права и целите са и така наименовани.

Intel купи WindRiver

Това вече не е новина а е факт от известно време. Но малко хора знаят какво е интересното всъщност на тази сделка. WindRiver е един от най-големите (да не кажа, че в определени типове продукти най-големият) производител на леки Real-Time OS за използване и вграждане в устройства. Те държат много сериозен пазар сред мрежовите продукти (куп Firewall-и и мрежови комутатори например работят под VxWorks), но и не само (Wireless Access Points, като тези на Cisco и Linksys използват техен код). WindRiver държи много сериозен дял в кодовете, които се използват и във графичните карти, както и някой мултимедиини устройства, контролери. Те имат и поддържат операционни системи базирани на техният собствен код VxWorks, на Linux или FreeBSD (някой права, към който те придобиха със закупуването на BSDI).

Не е тайна, че Intel се представя доста променливо като производител на чипове в света на малките хардуерни устройства, да не кажа извън света на персоналните компютри. Цели пазарни сегменти където е имал доминиране са загубени в полза на други производители (Flash-а и RAM към Samsung, контролери към Broadcom, мултимедиини процесори към TI, Sigma Design, разни други към SMC, и кой ли не). А пазарът на GSM-и, мултимедиини и вградени персонални устройства, изглежда ще бъде по най-обясними причини десетки пъти по-голям отколкото този на персонални компютри. За пример - един MacBook може да бъде закупен и за 500-600$, но толкова струва и един iPhone, или някой от моделите на iPod-ите. Но те се продават значително повече, и съставляват основният дял на печалбата на компанията. И за това Apple отдавна не е PC производител, той е мултимедиина компания. Но в този растящ пазар Интел е никой, докато пазара, в който е някой залязва. Компанията от няколко години се опитва да излезе извън PC пазара, но по скоро неуспешно отколкото успешно, само месеци след прекратяване на субсидиите и натиска към OEM производителите, Intel отново става никой. Една от важните причини за това е слабата поддръжка, неразбирането на embedded пазара, и слабият софтуерен пакет, с който Intel разполага. Вероятно това е и истинската причина да се насочат към WindRiver, която изпитва сериозни затруднения под натиска на световната финансова криза, и най-вече под натиска на ucLinux (безплатната real-time OS, базирана на Linux, която вече държи над 90% от пазара в цели сегменти), която успя да изгони дори Windows CE, от доминиращите му пазарни сегменти (мултимедия).

Аз бих се притеснил, че завиването на Intel към WindRiver е загърбване на поддръжката му към ucLinux (не че е особено активна в момента), но надали това би се случило. Intel има много по-голяма нужда от поддръжката и софтуерното богатство и опит на WindRiver отколкото друго.

В затвора попаднал на хора и станал човек!

Влязъл в затвора, попаднал на хора и станал човек. Или поне това изречение ми се върти из главата всеки път, когато видя плаката, в който представящият се за любител на мъжката любов Азис страстно се е прегърнал с Ванко 1. Последният очевидно се е превъзпитал (най-сетне и ние да видим превъзпитателен ефект от нашите затвори) и вече не се интересува от трафиканство и продажба на жени за проститутки а е преминал на мъже. И тембъра му в пеенето е станал сякаш поне тон по-висок и се е загладил. Та можем ли да се сърдим на Азис, че реабилитира в обществото Ванко сводника? Той си е излежал и изе... годинките и вече е пречист гражданин като всеки един от нас. Просто вече си пада по чалга, мъже, или поне това там дето се пада Азис. Пожелавам му всичко добро, стига да не нарушава законите, и дано новият уголемен член на партньорът му да му е по мярка.

Защо мен не ме е страх да гласувам за малка партия

Едно от твърденията, които чувам напоследък от малкото си приятели и познати, решили въобще да гласуват е „аз ще гласувам за голяма партия, защото има по-голям шанс така да противодействам, в противен случай гласът ми отива и в тези, срещу които искам да гласувам“.

Не мога дори да опиша колко ме дразни този израз, но е изключително популярен.

Още в самото си изречение се вижда, че вота е негативен а не позитивен. Не се гласува ЗА този, а се гласува ПРОТИВ онзи. Ако въобще се гласува, то ще е по начин, по-който най-директно да се противодейства.

Хората не се идентифицират с политическите сили. Те се идентифицират с това, което не искат да се повтори. Поне този мандат.

Всички гласове, които ще вземе ГЕРБ или Синята Коалиция няма да са защото хората искат ТЕ да управляват. А ще са защото хората са насъскани и не искат още един мандат да управляват другите. И ако те спечелят, съгласно утвърдената традиция, още на местните избори, ще започне да се вижда, че ГЕРБ и Синята Коалиция ще започнат да губят избиратели, защото година-две след мандата, ще се види публично, че нищо съществено не се е променило (тъй като промяната може да изисква време, или пък не зависи пряко от съответните политици), а скандали ще са се нароили, дали поради заложените политически бомби (и СДС, и НДСВ, и Тройната коалиция сега залагат бомби във вида на трудни и непопулярни решения на следващото правителство) дали поради други причини. Вероятно на по-следващите избори следващата управляваща коалиция (защото от сега е ясно, че единична партия няма да може да управлява) ще загуби. Както винаги до сега. Сигурен съм, че тук някой горд и заслепен политически избирател на тия или ония ще скокне и ще каже „няма да стане така“. Но това би било нерационално. Ние днес можем само да предполагаме, а не да знаем бъдещето. И предположението, че така няма да се случи ще е базирано на душевна надежда, а предположението, че така ще се случи ще е базирано на 20 годишна политическа традиция без пропуск. Достатъчно е да видим в прекалено богатата на избори история на държавата от 1990 насам и дали това НЕ СЕ Е СЛУЧИЛО дори веднъж (а такъв случай няма) – дори БСП, изключително силна в местните избори (и с най-голямата структура), дефакто ги загуби срещу ГЕРБ на последните (макар както всяка политическа сила, те да се опитаха да изкарат загубата победа), и нямаме водеща партия повторила мандат, ако изключим ДПС, като участие в коалиция (за това и бизнеса разчитащ на положително отношение от управлението се е ориентирал към тях, и това вече не е турска партия, вижте и политическият съвет, това вече е истинската Българска бизнес партия, която въпреки социалните интереси на избирателите си, е дефакто дясно либерална, без значение какво твърди публично).

Аз персонално считам Българският избирател за инстинктивно невероятно мъдър. Макар политически представители не повторили мандат (имаме едва три довършени мандата в последните над 8 правителства, при това за единият трябва да си обърна душата, за да го нарека такъв, тъй като имаше практически пълен ремонт на кабинета на половината мандат, и след това редовни смени на министри всеки месец) да реват колко глупав бил избирателят дефакто, защото не ги преизбирал. Обаче можете да си представите, че ако изборите са реално единственият истински контролен механизъм допуснат на гражданското общество или избирателите за момента у нас (все още нямат толкова голямо влияние протестите, няма граждански организации, които да участват в контролни органи, граждани и граждански организации не могат да сезират контролните органи, и съда пряко или без пряк интерес, не могат да провеждат референдуми със задължителен характер, нямат право на частично самоуправление или коуправление, не могат да сезират конституционният съд, а използването на Евро контролните органи е все още непознато, и среща сериозен отпор от Българските политици, с твърдения „не опетнявайте държавата“) то намаляването на подкрепата и дефакто не повтарянето на мандат е единственият начин, по който Българина показва, че той не е доволен от начинът, по който се развива държавата, корупцията, реваншизма, стандарта си, бавните реформи в очакваните посоки, унищожаването на природата. Имаме ли дори един единствен министър председател до момента, който да не е обвиняван в корупция и да не е водено дело срещу него? Ами министерство? Може би това, че още няма особено много доказани случаи, не означава, че в действителност не е имало корупция и това са само слухове. Ако бе така, доверието в съдебната система щеше да стои високо. Дефакто нито една политическа сила, нито едно правителство, не могат да се похвалят с чисто минало. За това и новият феномен у нас (от поне последните 10 години) е да се преливат гласове от негативният вот във формации не участвали във властта, най-малко от много време. Не е ли това причината за успеха на НДСВ и за очевидният успех на ГЕРБ, Атака и подобни (АТАКА например събират повече гласове в последните няколко избора, отколкото управлявали партии)?

Аз приемам правото на всеки да гласува негативно. И кампаниите поне от Виденото време (ако не винаги до сега) са били негативни. Дори сега – Нова Зора си има „Бой Костов“ а Синята коалиция пък има рекламна кампания „ако не гласуваш за нас или Герб значи искаш БСП и ДПС във властта“. Тоест какви сме ние? Ние сме алтернативата на БСП и ДПС, може да не сме добри, ама не сме ония. А те какви са? Те са алтернативата „да не дойде Костов пак, а ако сте го забравили, това беше оня дето ....“ (и следва лош списък, с който може да се похвали абсолютно всеки бил в управлението). Атака? Атака били алтернативата на Турция да не влезе в ЕС. Може живота ви дори да се влоши, ама няма да имате Турски мюсюлмански поробители, тъй като ще изберете православните поробители.

Една особеност негативната кампания във време на негативно настроение, е че тя дефакто не работи истински. Няма нужда да давам примера Стоянов-Бонев. Това просто не променя нагласата на избирателя да гласува негативно. Да плашиш тези, които са решили да гласуват за Костов, с Костов е безсмислено. Защото тях не ги интересува какво е правил Костов. Нито ги интересува какво ще прави. Те не гласуват за него, не го харесват, това не е въобще условие за гласуването за него. Те гласуват за него, защото искат да гласуват против сегашното статукво. И обратно, кампанията „ако не гласуваш за нас, гласуваш за БСП и ДПС“, няма да промени мнението на страхуващите се от реваншизъм, или нехаресващите Костов и опитващи да стоят независими. Не се повишава и изборната активност. Напротив, намалява се, тъй като всеки вече знае, че всеки друг е крив. Това го пиша от толкова много време, от толкова много избори, и то е толкова очевидно, че е направо риторично.

Лично мен обаче не ме е страх от изборите. Не ме е страх, който и да дойде на власт. Не ме е страх да не гласувам. Не ме е страх нито от Костов, нито от ДПС, защото започвам да усещам, че гражданското общество започва да работи. Малко по малко младежите се променят. Малко по малко законодателството се променя. Малко по малко все още (макар да има голямо желание за) нецензурираната комуникация по Интернет започва да става все по и по влиятелна, и организира гражданите срещу очевидни несправедливости. Общественият живот става все по динамичен, наглостите все по видни, правата и обратна връзка, все по директни. Въпреки все още доминиращите неуспехи в борбата срещу несправедливостта или беззаконието, не можем да не отбележим и успехите на гражданите в последните години – движенията за запазването на природата, Странджа (чието застрояване бе подкрепено от ред представители на местната власт, съд, строителен контрол, еко министерството), движенията срещу събирането на трафичните данни, от които вече се страхува дори едно време безкрайно властното МВР (та вече праща секретни писма, проекти и промени в законите), спонтанните Интернет организирания (от които се страхува властта, така че да иска да промени законът за митингите) и подобни. И това са успехи на ГРАЖДАНИТЕ, а не успехи на БСП, Костов, Сидеров, Борисов или който и да е политик.

И аз като гражданин искам да направя следващата крачка. Искам да спра да гласувам против „Комунистите“ или против „Костовистите“. Искам да почна да гласувам „ЗА ПРОГРАМА“, за посока, за да полагам по-малко усилия после да коригирам управлението.

Което обаче се оказва изключително трудно тези избори. На пръстите на едната ми ръка се броят тези, които имат публикувани програми. И няма такива, дето да не са кръчмарски (от 10 точки написани на мазно листче в кръчма). И нито една партия няма програма за ЕП. Ако се абстрахираме от Зелените, никой няма и повече от ДВЕ ЦЕЛИ В ЕП!?!?! Това изражда напълно изборите за ЕП и ги превръща във форма на вътрешните ни избори. А за мен ЕП изборите са дори по-важни от вътрешните избори, тъй като в следващият мандат ЕС или ще се разпадне, или ще се превърне в държава от типа на САЩ (Лисабонското споразумение), и всичко това е от изключително важно значение за оцеляването на собствената ни държава, съществуваща в последните 130 години само поради динамичните интереси и васалство на различни велики сили. Дефакто ние в момента сме в единственият момент в Българската история за последните поне 1100 години, когато не само, че можем да си избираме на кого да сме васални, но дори да влияем на васалитета. При това пряко. При това с право на преференциялен избор. Да пропиляваме този уникален шанс би било грозно спрямо нас самите и спрямо децата ни. А ние сякаш го проспиваме. Никаква ЕП кампания не се проведе. Само критикарска кампания за НС.

И мен не ме е страх да гласувам за малките партии. Нещо повече, аз предпочитам да се идентифицирам с тях. Защото аз не искам да гласувам ПРОТИВ, а искам да гласувам ЗА. Ако моята партия или моите избраници не влязат в парламента, какво от това? Аз съм гласувал за себе си. А другите, ще ги контролирам с гражданската си съвест, права и протести.

Днешното лого от The PirateBay - гласувайте!

Отново, обаче този път СЕКРЕТНО се опитват да прокарат промените в ЗЕС по отношение на трафичните данни?

Ето това лично мен много ме впечатлява и ме притеснява. След една отменена от ВАС наредба и два опита за промяна на ЗЕС, вторият изпълнен с нарушения на правилника на НС, първият с груби предложения в полза на нарушаване на гражданските права, в името на необещана и негарантирана сигурност, отново се заговори за промяна на ЗЕС. Отново в полза на премахването на съдебният контрол. Отново в нарушение на правилника на НС. Но този път с ново пет – законопроекта бил с гриф секретен!?!?! Не знаех че може да има такива законопроекти? И закони, дето хората са длъжни да ги изпълняват без да се знае въобще, че ги има? Въобще какви са тия секретни глупости? От кога намаляването на гражданските права стана секретно? Или винаги си е било? Това ли е нашата държава, като не може да мине публично и с публично одобрение, да мине тайно, в четвърти опит, в поредица нарушения?

Как хубаво ми напомня това на тържествено отбелязаната чрез промени в четири закона отмяна на заменките (и в дните между приемането на второ четене и публикуването бяха направени заменки повече отколкото за цялата минала година), а след това обаче тайно, заменките се разрешиха в закон за насърчаване на големите инвестиции, чиито ограничения пък паднаха. И сега отново заменки си има. Но тайно.

Какви ли нагли чудеса от храброст ни очакват в последната седмица работа на парламента? Вероятно ще избутат тези секретни а и куп други тайни и секретни промени на две гласувания следващият вторник и четвъртък. Ще бъде весело.

Информацията за новите промени в ЗЕС е взета от блога на Минчо Спасов – тук - http://spassovm.parliament.bg/?p=347

Трябва ли Миков да подаде оставка?

По принцип бих отминал този „скандал“ дето се заформи, че разни хора били празнували в обявените дни на траур. За мен това е въпрос на личен избор, който демонстрира възпитание и уважение. Може би да има малко по-голяма тежест за държавните служители, които уж трябва да дават пример на останалите и определено нарушаването на траура изисква наказание, но не мисля че уволнението е такова наказание. По достойно такова би било общественото-публичното порицание. И такова заслужават не само тези, които са държавни служители. Но все пак имайки се в предвид, че става въпрос за нещо организирано от преди траура, все пак порицанието е достатъчно. То достатъчно стои като обица на ухото.

Бързото действие на премиера, уволнявайки заместник на Миков за мен бе по скоро изненада. Аз по бих приел някакво порицание, предупреждение или подобно. Е, може би премиера е мислил, че няма да е голям проблем да бъде уволнен заместник министър, на който му остава така или иначе около месец, докато правителството подаде оставка. Но поемането на такъв ход е лошо и е бомба със закъснител. И тя вече гръмна:

Оказва се, че Министър Миков е бил и той нарушил траура.

И сега какво? Трябва ли министър Миков да подаде оставка?

От прагматична гледна точка не е добре за държавната власт това да се случи месец преди правителството да подаде оставка, както си му е редно според правилата на игра след избирането на ново народно събрание. И то на министър на изключително важно по време на избори ведомство, което си има при това и доста други проблеми.

И също така, аз персонално не го приемам за реципрочно наказание на извършеното действие, както си обосновах мотивацията по-горе.

Но при развилата се ситуация, министър Миков трябва да подаде оставка. И причината е много много проста:

За едно и също действие държавата не трябва да мери по различен аршин министър от заместник министър.

Щом бе уволнен заместник министъра, това заслужава и министъра. Пред нарушенията на законодателството и морала всички трябва да бъдат третирани еднакво.

Нали това искаме от държавата и Българският съд, въпреки че според Плугчиева (съгласно както разбирам днешното и интервю за оставката) и куп съдебни лица, съда трябвало да третирал обвиняемите различно при едно и също престъпление.

Просто не мога да не включа тук пример с казуса Стависки. Стависки уби един, рани тежко друг, леко трети, с утежняващо вината обстоятелство, при минимална присъда от 3 г ефективно. Съда още от ден едно игра за него, игнорирайки доказателства, признавайки други и приемайки съкратено производство (от което ако Стависки бе убил днес, нямаше да може да се възползва, заради поправката на НПК, че при тежко престъпление, убийство или утежняващо вината обстоятелство, като употреба на алкохол не се допуска съкратено производство), въз основа на което му даде две години условно. След като делото бе върнато поради съответните нарушения да бъде преразгледано с включените допълнителни доказателства, нямаше как Стависки да не получи ефективна присъда. И единственият начин той да мине с условна бе прокуратурата да смени обвинението. Което тя естествено направи, незачитайки и изненадвайки близките на загиналите. Реципрочно, Горсов (бащата на тежко ранената от Стависки Мануела), който като попечител и имащ правото да оперира с даренията за Мануела, похарчил от нейните пари за комар, и макар това може би да е неморално не е съвсем незаконно, вероятно ще влезе в затвора. Като тук ситуацията е точно на обратно. Мануела не е направила обвинение за ощетяване. Нейният попечител – майка и е подписала декларация, че не обринява Горсов. Съда обаче отрича правото на майката и Мануела да се представляват и назначава за служебен представител трето лице, което обвинява от името на нежелаещите да обвинят. И за нещо, за което по същество законодателството е значително по леко, е много възможно Горсов да влезе в затвора, докато на практика убиецът на дъщеря му, който уж не може по закон уж да получи по малко от три години ефективно, ще си ходи свободен.

Това някак си не ми изглежда реципрочно наказание, без значение кой е Стависки и кой е Горсов.

И точно поради чувството ми за справедливост и искането за едно и също провинение различни хора да получават еднакво наказание, без значение дали са министри, кънкьори, заместник министри или обикновени слабоморални комарджии, Миков трябва да подаде оставка. Не защото толкова го е заслужил, а защото бе уволнен заместникът му.