Четвъртък, Декември 31, 2009
Вторник, Декември 29, 2009
И министър Дянков и съдиите са и прави и криви
Съдиите завеждат дело срещу министър Дянков по повод непреведения от бюджетът излишък на съдебната система, който предварително съдиите са си го разпределили като бонуси. Самото писмо е доста голямо и особено завършека му е изключително смешен и сякаш не на място, като предизвиква озлобление срещу съдиите от всички прочели го. Така Дянков се превръща в министър "Робин Хут" на новото ни време и подкрепата му се покачва. Както един коментиращ пише „съдиите с това си писмо така нажежиха напрежението, че ще изядат за ден повече псувни отколкото един футболен съдия за целият си живот“.
Но в пушека на дискусията се пропуска най-важното -
И СЪДИИТЕ И МИНИСТЪР ДЯНКОВ СА ЕДНОВРЕМЕННО И ПРАВИ И КРИВИ!
И точно тук всъщност е проблема.
Спирането на превеждането на парите от министър Дянков е колосална грешка и нарушение на закона. Това не се случва за първи път, случвало се е и преди (например 2003-та). Водено е дело, включително в Конституционният съд и е спечелено от съдиите. И то с право. За да бъде съдебната система наистина независима и да не и се заповядва кой да осъди и кой не (не, че това не става, но е друга тема), то следва тя да бъде независима и финансово. Защото ако зависи от някой финансово (както е у нас зависима от Финансовото министерство и следователно от изпълнителната власт) може технически да бъде изнудвана чрез бюджета.
Следователно съдиите са прави да си поискат бюджета. А министър Дянков извършва закононарушение, което автоматично го прави престъпник. Безспорно делото ще бъде спечелено, тъй като има вече (неотменимо) тълкование на КС.
Но съдиите са направили и една ужасна грешка. След случаят "Красьо" и случаят "Баджанака", след скандала "Стависки" или изключително известният случай "Борилски" е очевидно, че съдебната система има бая много трески да дялка, и е изключителен длъжник на обществото. Това е признато дори и от самото писмо на съдиите към Дянков.
И на този фон спестяванията направени от бюджета им, правен при едни други прогнози за икономически растеж, не са истински спестявания, а са просто ситуацията на реалните разходи. А разликата са пари, които никога не са съществували реално. Тук добавям, че под 23% от приходите на съдебната система са собствени (съдебни такси и други), останалите са държавна субсидия и се плащат отново от всички нас гражданите. За странното и непропорционално (на служители и дела) нарастване на бюджета на съдебната система в последните години се говори много и всяка година има скандали при оформянето на бюджета. Но отново, това е друга тема.
Решението съдиите да си поискат парите в пълнота, при условие, че бюджетите на всички други субсидирани организации бяха орязани между 10 и 20%, при това за да си ги раздадат като награда (две заплати и екстри) изглежда изключително нагло. Особено след като обществото очевидно не усеща да са си ги заслужили, особено след като и самите съдии (виж самото писмо) не усещат да са си ги заслужили. Тяхната вина тук е, че не проявяват солидарност, което при невъзможността за обществен контрол автоматично означава показване на още един среден пръст на всички граждани.
Тежката защита на затвореният баджанашко-красьовски кариеризъм в съдебната система отбраняван под оправданието за независимост е в голяма степен най-големият проблем там, от който произлизат всички други. В някой други държави за да се счупи това, високите длъжности се избират през публичен изборен процес (включително граждански), и подлежат и на отвод. У нас сякаш всички механизми са затворени вътре в системата и няма външен. Липсата на възможност за обществен контрол е една от най-основните критики към съдебната ни система, правена и от ЕК. Така се появява ситуацията системата да е напълно откъсната от обществото по-скоро за лошо, отколкото за добро, поради очевидни макро статистики, евро критицизъм и стабилно неодобрение от потребителите на системата – гражданите.
В този смисъл и аз симпатизирам на министър Дянков, макар той да е нарушил формално закона, докато съдиите да не са. Те обаче са нарушили морала, което в голяма степен е еквивалентен проблем, тъй като морала е неписаният закон, който обществото възприема към съответният момент.
Дянков определено трябва да преведе парите. Но съдиите определено трябва да се откажат от тях и да си ни ги върнат (пряко, щом не могат в резултати - тук имам в предвид количествата дела отпадащи всяка година по давност). Защото това са нашите пари събрани от нашите данъци.
Твърдението, че тук там и други ведомства са раздавали награди не може да е оправдание. Защото едно престъпление не оправдава друго престъпление, било то и морално такова (и точно съдиите трябва да го знаят това). Това е просто още един проблем, който трябва да бъде решен. Но от него не следва правото на награди в съдебната система. Наградите трябва да идват за заслуги. И аз вярвам, че работата и животът в съдебната система е изключително тежък. Но изключително тежък е животът и на просяците, и на пенсионерите, и на болните, и на всички граждани в държавата.
От писмото на съдиите обаче има един пасаж, с който съм напълно съгласен, и който подкрепям напълно и безрезервно.
Министър Цветанов няма правото да предопределя присъдите с публични изказвания. Това е непрофесионално, защото той поема отговорност за доказателствата, които в последствие може да се окажат негодни, тъй като почти всички (особено чужди) инспекции, които се правят в повереното му ведомство показват, че служителите там имат сериозни проблеми да събират или запазват в годно за дело състояние доказателства. Показват и че непознаването на законите е колосално, точно сред хората, които трябва да следят за тяхното спазване. А това в много отношения е разковничето на повечето проблеми между съдебната система, МВР и прокуратурата (а не самите закони, както се оплакват незнаещите ги). Поемането на отговорност от министър Цветанов е проблем за всички граждани, защото знаем, че той лично не е събирал доказателствата по случая с Наглите и при проблем бихме искали той да се заеме и да го изчисти, да оптимизира ведомството, и да направи системата по-ефективна и качествена. Хвърлянето на медийни бомби обаче означава, че ако доказателствата се окажат негодни, той ще трябва – да обвини неправомерно съдебната система или да си подаде оставката или да си плюе на честта и да се прави, че нищо не се е случило. А нито едно от тези неща не е изгодно за обществото. Няма да е изгодно и за министър Цветанов.
Промяната в държавата ще дойде след взаимодействие между властите в нея, а не хвърлянето на обвинения или заповеди през медиите. И министър Цветанов показва до сега, че не е готов и отворен напълно за взаимодействие. Министър Дянков също показва, че не е готов за взаимодействие със съдебната власт. Но и самата съдебна система с решенията за бонусите си показа, че не е готова за взаимодействие с изпълнителната власт и с обществото. Така че всички вие - ЗАСРАМЕТЕ СЕ, и започнете да си вършите работата, морално, и взаимодействайки си.
Posted by
Делян Делчев
at
12/29/2009 01:08:00 AM
16
comments
Links to this post
Labels: Да разчупим шаблона, Политика, Разни
Неделя, Декември 27, 2009
Любофтта не знае граници
Posted by
Делян Делчев
at
12/27/2009 04:35:00 AM
6
comments
Links to this post
Събота, Декември 26, 2009
Уж ще променяме ЗЕС ама не
Posted by
Делян Делчев
at
12/26/2009 04:23:00 PM
7
comments
Links to this post
Labels: Граждански Свободи, Криминално, Политика, Разни
Сряда, Декември 23, 2009
Бездомник пее кавър на Радиохед (не кое да е а Creep)
Едно видео, което иде да покаже, че всеки има право на талант. Оригиналният линк е тук - http://thenorthelevation.blogspot.com/2009/12/listen-homeless-man-covers-radiohead_17.html
Mustard sings Creep from Rex Kramer on Vimeo.
Posted by
Делян Делчев
at
12/23/2009 01:26:00 AM
1 comments
Links to this post
Labels: Да разчупим шаблона, Разни
Вторник, Декември 22, 2009
За някой спекулации изказвани от МВР в защита на промените в ЗЕС разширяващи значително проследяването на гражданите
Днес се обсъждат промените в ЗЕС разширяващи значително правото на достъп на МВР до трафичните данни на гражданите. Основните промени са достъп при практически всякакви подозрения, разрешение от съдия на областно ниво, при предположение, достъп за целите на проследяването (което е директно нарушение на конституцията, тъй като там се дефинира, че проследяването трябва да е предмет на един закон, който в случая е ЗСРС, а не ЗЕС), достъп чрез терминал (тоест събиране на данни, за които още не е получено право, и задължително копие на данните до МВР, дори и за тях да е получила право единствено трета страна), и разбира се събиране на повече информация отколкото третира предният закон, като например физическото местоположение на гражданите, което е всичко друго но не и лични данни (противно на изказването на министър Цветанов).
Аз разбира се съм против значителното разширяване на достъпа, без това да бъде абсолютно реципрочно балансирано с увеличаването на гражданските права и изключително стабилна система за контрол. Точно тук обаче е и голямата дискусия и винаги е била – в системата за контрол.
Една от ключовите спекулации, която се употребява от страна на МВР е, че това са лични данни. Базират се на една интерпретация на ЕС директива, която твърди, че данните трябва да се пазят като такива. Но дори и да се съгласим с прекалено спекулативната интерпретация, необходимо е да отбележим, че физическото местоположение на гражданите (подавано като рапорт от мобилните клетки), не се третира в тази директива и определено не са лични данни, а класическо проследяване, което според конституцията ни се третира единствено и само от ЗСРС. Всъщност те не го и крият, в предложението за промяна на самият закон е записано, че данните трябва да се ползват и за проследяване. Тази възможност и сега я има, но според ЗСРС. Промяната в ЗЕС цели значително улесняване и опростяване на възможностите за проследяване, и съответно на произхождащите от това плюсове и минуси. Нека не забравяме най-общата статистика – в България извършването на престъпления на глава от населението е относително същата, каквато е във Франция. Количеството служители на МВР на глава от населението у нас е най-високо в Европа. Разкриваемостта на престъпления на единица служител на МВР е относително два пъти по-ниско отколкото във Франция. Но проследяването и подслушването на глава от населението е относително 4 пъти повече отколкото във Франция. Извод? Точно тези мерки не са онези мерки дето ще подпомогнат наистина борбата с престъпността. Отделно че интерпретацията за това, че данните (всички от тях) са лични е изключително фриволна.
Една от най-дразнещите ме спекулации, около които в момента спорят в парламента е, че тези данни не са страшни, тъй като „всеки собственик на фирма ги има“ или „от къде сте сигурни, че мобилните оператори не злоупотребяват“. Подобно изказване е правено от адвокатка от МВР както и от господин Цветанов, включително днес в парламента.
Това обаче е невярно и спекулативно. А точно с това изказване госпожа адвокатката буквално си плюе на дипломата.
Госпожа адвокатката е редно да знае, че престъпление не оправдава престъпление. Възможността за злоупотреба от мобилните оператори не дава автоматично право на достъп или злоупотреба от страна на МВР. Това е друг проблем, който също трябва да се адресира и реши.
Отделно сравнението на МВР със собственик на фирма или мобилен оператор е некоректно и напълно спекулативно.
Собственикът на фирма има достъп само до данните на служителите си (изключително ограничен риск) и може да бъде съден (най-малко въз основа на 4 закона).
Мобилният оператор има достъп до данните само на своите потребители (тоест ограничена част от населението). Може да си загуби лиценза (личните данни и трафичната информация се третира директно в лиценза му) дори и само на базата на спекулативната оценка на КРС и може да бъде съден от абсолютно всеки гражданин въз основа на поне няколко закона.
МВР не може да бъде съдено. Има достъп до 100% всички данни от всички оператори, включително и тези до които трета страна е получила достъп. Евентуално ако някой мине 9те кръга на ада, за да докаже, че те са злоупотребили подлежи на 3000лв глоба, максимум, а виновникът за това подлежи на съд задето е разгласил държавна тайна (например че МВР употребява данните безконтролно или в нарушение на закона). Най-големият проблем е, че МВР е облечено във власт.
Точно и за това нещата не се преекспонират, както един заместник министър обича да казва. Става въпрос за сериозни неща, сериозна много повече от лична информация, с прекалено свободен достъп буквално без повод. Ако господин министъра е на друго мнение, предполагам би бил склонен да го докаже с публикуване на тези си лични данни (местоположение в реално време, обаждания, други комуникации и т.н.) в реално време в някой Web сайт, за да можем всички ние да се уверим, че няма нищо страшно и да го подкрепим.
Лично за мен правото за проследяване е един изключителен проблем. Първо защото това е прекалено обща интерпретация (много ми е интересно да проследя жена ми дали случайно не е с любовник тази вечер), второ защото в закона не става много ясно дали за това право ще се изисква съдебно разрешение, трето защото е директно нарушение на текста за проследяването в конституцията, който предполага че всички такива случаи ще се третират от обединен (ЕДИН) закон, който е ЗСРС, а не ЗЕС предназначен за съвсем друго нещо. Проследяването трябва да отпадне от ЗЕС и да си остане единствено в ЗСРС, където всъщност му е и мястото. Само наличието на думата проследяване тук позволява атакуваемост на предложението пред КС.
По отношение на интерфейса/терминала – това е най-големият проблем на новото предложение. Той е дефиниран като хардуер и софтуер, който събира информацията в реално време.
Това което е проблематично е, че не е дефинирано, че той събира само информацията, за която законът предполага, че трябва да се събира. Не е проблем терминалът да събира значително повече информация (включително съдържанието на кореспонденцията). Всички други случаи изискват тройна регистрация срещу злоупотреби – в оператора, в МВР и в съдебната зала. Но интерфейса не може да бъде контролиран от оператора, защото в закона се предполага, че само МВР го контролира. Така ако МВР реши да злоупотреби, няма да извести оператора, съда и никой няма да разбере. Получава се страхотна дупка в механизма за контрол – невъзможност за установяване на нарушение, контролирано единствено и само вътрешно (тоест на базата на доброто желание) в министерството. Твърденията че „рискът е малък защото само 10 служителя в министерството ще го правят“ е некоректен и направо срамен. Защото за защита получаваме обещание. А не реалност, нито механизъм за това. Интерфейсът е ненужен. Наличието му се оправдава с необходимостта данните да бъдат получени до 8 часа. Но в действителност това се третира от друга под точка, задължаваща операторите да ги предадат до 8 часа така или иначе.
Според мен интерфейсът трябва да отпадне напълно. Ако все пак поради някаква, необяснима (защото аз до сега не чух обяснение), супер странна, супер важна причина (като например легализирането на нелегалната употреба на терминалите тази година, тъй като те са забранени от настоящият закон, но е обществена тайна, че все още се ползват в нарушение на закона, и ако той не се промени куп служители на МВР подлежат на съд), то точката трябва да се модифицира като минимум така:
„Интерфейсът достъпва само информацията третирана в чл. 250А (специфицираната в закона) след получено според изискванията на законът разрешение за достъп до нея. Интерфейсът информира в реално време операторът, че е имало достъп до данни и до кои данни е имало достъп.“
Това е всичко необходимо да се случи там. Интерфейсът предоставя само данните третирани в законът. Нито запетайка повече. Това е много важно подсигуряване, че той няма да прескача ограниченията на закона. Също така е важно да се подсигури че само данните до и за които е получено право на достъп (само засегнатите лица) ще бъдат достъпвани от там. И най на края, че всеки достъп ще влиза автоматично в регистъра на мобилният оператор (освен този на МВР, и предполагаемо този на съда) и ще отива на засечка и проверка в комисията за личните данни, както се предполага за останалите случаи в законът.
Ако някой се противопостави на една такава промяна изказана точно в този вид то това означава автоматично, че – той иска да достъпи повече данни, отколкото законът позволява, и/или той иска да достъпва данни за лица, за които не е получил съдебно разрешение. И двете са отличен индикатор, че всъщност тази точка е там за злоупотреба, а не за улесняване на полицията, както някой се опитват да ни убедят.
Нека поредните пети борби покажат кой прав, кой крив.
Ако едно обаче е видно, е че такива промени вече не могат да минат незабелязани от гражданското общество, и макар все още МВР да се държи като слон в стъкларски магазин, нещата не са съвсем същите като преди 2 години и Наредба 40. Вече внимават.
И ако ти като мен не си съгласен с предложените промени, обади се на депутат. Те са задължени по конституция да слушат избирателите си - http://www.bogomil.info/3247/
Posted by
Делян Делчев
at
12/22/2009 01:18:00 PM
4
comments
Links to this post
Labels: Граждански Свободи, Да разчупим шаблона, Криминално, Политика, Разни
Вторник, Декември 08, 2009
Не сключвайте телекомуникационни договори по-дълги от година
Posted by
Делян Делчев
at
12/08/2009 03:19:00 AM
11
comments
Links to this post
Labels: Граждански Свободи, ИТ, Мрежи, Политика, Разни
Неделя, Декември 06, 2009
Защитата на частният живот е защита на свободата. За това съм против намаляване на контрола върху трафичните данни на гражданите и промените в ЗЕС
Технологиите са нещо интересно. Знаете ли, че днес вече има технология, която записва сънищата ви. Оказва се че зрителният нерв не работи еднопосочно транспортирайки информация само от окото до мозъка. Той се използва от различни участъци на самият мозък за да транспортират информация до други създавайки зрително изображение на обратно. Така когато сънувате или си представяте образи, те не се случват просто някъде в мозъка ви. Те се „отпечатват“ в зрителният нерв. От години има оборудване, което помага на загубили зрението си (но не и нерва) да продължат да виждат, като им се имплантира CCD, което проектира изображението в нерва. Наскоро се откри, че можем да четем изображението от там също. И вече има експериментални оборудвания, които го позволяват.
Можете ли да си представите какви възможности позволява това в бъдеще? Ще играете електронните си игри без никакъв контролер. Само с движения или само с мисъл. Ще си представяте, че някой го гръмвате, и той ще гръмва. Ами телевизията? Ще ви се проектира като изображение направо в мозъка, като сън. И то само тогава когато искате, където и да сте. Или простата комуникация? Ще можете да виждате каквото някой друг си представя, ако той иска, каквото той вижда, каквото той мисли. Форма на телепатия, но значително по мощна дори и от най-смелите идеи на фантасти и врачки. Оборудването вече е учудващо малко, датчиците могат да се вкарат в очила. Сони експериментира със шлем за игра с гейм конзоли на този принцип от около две години. Тази технология може да промени масовата комуникация, интернет, безжичните технологии, телефонията и въобще начина по който комуникираме днес. Тя би могла да увеличи плътността и възможността на комуникацията, достъпът до информация, и ще направи обществото по ефективно и вероятно и икономично. И става въпрос за технологии добре проучени от преди двадесетина години, с които активно се експериментира днес. Кога може би те ще бъдат масови? Може би след 20 години? Може би по-късно. Но може и дори след 10, че и по-рано.
Защо споменавам това ли? Защото усъвършенстването на комуникацията е най-великото достижение на човешката раса. Нищо друго не ни отличава така от останалите животни, колкото това. Ние можем да говорим (да обменяме информация в реално време), можем да пишем (да я запазваме за бъдещите поколения), можем да комуникираме с емоции (изкуството), с образи, със звук, дори с мирис. Няма да е далеч, когато ще можем да имаме и чиста телепатия (отделно на всички глупости, които ни разправят врачките). Някой хора ги е страх от промяната. Защото усещат, че тя съдържа и опасности. Но основната опасност е възможността някой да използва твоята достъпност за да ти въздейства изкривявайки твоето собствено право на избор, изкривявайки и подбирайки информацията, до която да имаш достъп, или открито модифицирайки я. Липсата на обективен механизъм за лична преценка и следователно избор те прави потенциална жертва на насилници, тирани и политици. Възможността някой да проследява животът ти до най-съкровени и лични дълбини без твоето съгласие (например да ти архивират сънищата) в името на неясен и най-вече не гарантиран идеал, е размяна на кон за кокошка. Ти даваш всичко свое, идеи, иновативност, поведение и дори мисли, срещу негарантиран идеал като сигурността например. Тоест ти разменяш нещо, срещу нищо.
Точно и това е смисълът на правото ти на избор и смисълът на защитата ти на частен живот. Да създава бариери срещу възможността някой да достъпва или да злоупотребява с нещо, което е по-същество най-високата ви ценност – вашата личност.
Ценност, която хората не ценят, защото не са я губили. И точно ние, които нямахме право да се изразяваме свободно, и нямахме право на личен живот, е редно най-вече да защитаваме тази си ценност.
Отново, МВР и този път ГЕРБ вкарват в парламента предложение за свободен и безконтролен достъп до трафичните данни на гражданите, които позволяват пълно проследяване на вашето местоположение, разговори, контакти с трети лица, и телекомуникационно поведение. Днес то следи само мобилните комуникации, фиксираната телефония, съобщенията и интернет. Утре ще следи и вашите мисли. МВР се опитва да прокара разбирателството, че тази информация е просто форма на лични данни, и следователно трябва да се третира като такава. С открит достъп до всеки, с малки наказания, и с евентуален контрол от забележете „Комисията за Защита на Личните данни“. Увеличават правата на кой да има достъп до информацията. За какви престъпления (всичко предвиждащо над 2 години затвор, което дефакто значи всичко). Уж ще има съдебно разрешение, но е парадоксално, защото съдията ще разрешава правото на достъп до информация, която полицията вече е придобила чрез пасивен терминал постфактум. Тоест МВР ще ползва информацията предварително, а ако съдията не я разреши (ако някой въобще го информира) много му здраве. Отделно значително се разширяват съдиите, които ще дават разрешение, и ще могат да го правят по предположение, а не по започнато разследване (тоест реално без основание). И гражданите сякаш са готови да продадат защитеното си от конституцията право на личен живот (или както Миков навремето се изрази „Криворазбраните граждански права“) срещу мнима сигурност.
Повече тук – Кучето си лае, керванът си върви, или как МВР прави обществено обсъждане http://delian.blogspot.com/2009/11/blog-post_8910.html
Коментар по ЗЕС и предложенията на МВР (този път от ГЕРБ) за разширяването на достъпът до трафичните данни на гражданите - http://delian.blogspot.com/2009/11/blog-post_3803.html
Проектозаконът за тоталният полицейски контрол върху Интернет влезе в парламента - http://blog.veni.com/?p=2234
Поредните промени в ЗЕС - http://bulgariaenasha.blogspot.com/2009/11/blog-post.html
И ГЕРБ иска МВР да ни следи в Интернет - http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=302268
Posted by
Делян Делчев
at
12/06/2009 10:57:00 PM
14
comments
Links to this post
Labels: Граждански Свободи, Да разчупим шаблона, Мрежи, Политика
Ако КС реши да падне ДДС-то за адвокатските услуги, то трябва да падне и таксата
Posted by
Делян Делчев
at
12/06/2009 03:36:00 AM
1 comments
Links to this post
Labels: Граждански Свободи, Куриози, Политика, Разни
Събота, Декември 05, 2009
Феодалните старци от БАН станаха известни по света
Posted by
Делян Делчев
at
12/05/2009 04:29:00 PM
3
comments
Links to this post
Labels: Смешки








