Вторник, Юли 27, 2010

Вместо да ни намаляват данъчното бреме, ни го увеличават с такса иновации

Един призрак се разхожда из министерството на икономиката. Призракът на иновациите. Или по-точно желанието на министерството да събира такса от бизнеса наречена такса иновации, която министерството да преразпределя на избрани. Целта разбира се е добро намерение. Но ние знаем, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Новата такса ще бъде процент от печалбата на фирмите. И трябва да бъде поне 1% от БВП. Което означава поне между 2 и 3% от печалбата на фирмите, с което дефакто корпоративният данък се увеличава на 12+ процента. Но твърдението на икономическото министерство е, че това не е данък. Защото „той ще се връща пак при някой бизнес“, избран от чиновник, съгласно както знаем „не доброто следване на закона“. Много ме кефи определението, че не е данък. Нищо че събирането на парите е задължително. Нищо че ще е съществена част от БВП. Нищо че държавата го преразпределя. Ако това не е данък, аз не знам как да го определя.

България изостава при иновациите, но причината за това е много по комплексна от това, което може да се реши по този начин. Когато броят на образованите хора намалява (и това не е проблем на несубсидирано образование, а е пряк ефект от демографският срив и емиграцията) няма как да има бизнес разчитащ на иновациите. Когато няма развит вътрешен пазар за нови технологии (early adoption), в една държава, в която средната заплата е прекалено ниска за да го създаде (и преразпределяне на пари от БВП-то очевидно няма как да подобри това), всяко създадено нещо е обречено на пазарен и следователно принципен неуспех. Правенето на чиста наука се субсидира по друг начин и не се измерва за иновация по този критерии. Отделно трябва да отбележим, че лошото копиране на Унгарският закон (който при това не е сработил и в Унгария) не предполага никакъв положителен ефект. Много по-добър избор би бил намаляване на данъците или по-точно два ключови данъка – намаляване на корпоративният данък с процент пропорционален на създадени нововъведения в предходната, както и намаляване на осигуровките на хората, заети в иновационна дейност + улесняване на регистрационните процедури при преместване на работно място на работещи такава дейност чужденци у нас, както и значително опростяване на лицензионни процедури в областта.

Само това би изиграло истинска роля за иновациите в държавата, защото ще създаде възможност за повишаване на заплатите на хората занимаващи се с иновации. Ще удари частично сивата икономика (изваждайки на светло повече заплати). Ще създаде стимул за създаване на продукти, които се продават. Ще създаде стимул на чуждестранни компании да изнасят поради данъчни причини техните RnD департаменти у нас, заедно с образованите чужденци. Ще създаде възможност българи да се учат от образовани чужденци, за неща за които иначе ще трябват десетки години за да се създаде образование (тоест ще има ефект от ден едно). Ще внесе работна ръка, която е образована, високоплатена, плаща данъци от момента на постъпването и то върху пълната си заплата (тоест ще се подобрят данъчните приходи и демографската структура). Това пък ще създаде косвени стимули върху образованието, и то ще се подобри също, повишавайки чрез повишените данъчни приходи и създаденият интерес качеството му.

Но най-важното – не изисква нови данъци. Не дава голяма възможност на чиновниците да искат преразпределят много и предвидими пари, с което да създава корупция. Не изисква повишаване на щата на икономическото министерство (контролната система е данъчна) и следователно няма да натовари с излишни разходи бюджета.

Това е и относително (с някой разлики) подхода избран от държави като Израел и Ирландия, издържащи се на практика от иновации.

Понякога правилният отговор е на хвърлей разстояние, за тези които искат да го видят. Но тези, които се точат да нареждат на къде да заминават нови данъкоплатски пари, са слепи за подобни идеи.

8 comments:

  1. В Ирландия се намират Европейските клонове на повечето Американски софтуерни гиганти. Израел е основен разработчик на иновативни технологии още от 1963, когато създват първия ГМО домат. Toва са фактите.

    ОтговорИзтриване
  2. @Емо: Защо клоновете на софтуерните гиганти са в Ирландия? И защо Израел създава ГМО домати, а ние не можем даже да кръстосаме хибрид?

    ОтговорИзтриване
  3. Точно в тези въпроси е заровено кучето. Ирландия е безсмислена за разглеждане, тъй като те следват израелският модел, и всъщност компаниите които се изнесоха там изнесоха предимно RND департаменти, в много отношениа за сметка на Израел (същият модел - по безопасно).
    Израелската икономика е изключиетелно странна. Държава пустиня, няма на практика никаква вода. Единствената река се контролира от Йордания, в много крехък военно-политически баланс. Израел е в конфликт с всичките си съседи, не може да им продава или да купува стоки. Има специфика дори за военната продукция (реално трудно се продава по-простата в чужбина поради особенност на политиката).
    Помислете, как една такава държава може да се опитва да създаде икономика (която и до момента не е самодостатъчна и се поддържа изключително на външни помощи - целева помощ от САЩ и ЕС, и гастърбайтери)?
    Очевидно ако създава някакъв продукт не употребяван вътрешно, той трябва да не е базиран на индустрия, да изисква малки инвестиции и да има много висока добавена стойност? Отделно образованието много дълго време е било доста слабо.
    И как го постига Израел? Драматични данъчни облекчения за чуждестранни компании инвестиращи в нови технологии (за това и централите на RND-тата на много компании са там, въпреки че нямат много служители - препират се данъци - но за малък Израел 5% от един оборот в тази област на Моторолае повече от 40% от някоя локална фирма), значително облекчение и косубсидия на образовани работни емигранти дори и да не са от националността (за които също има помощ - ако евреин се засели в израел получава няколко форми на помощи), което е привлекло много образовани хора да си плащат данъците там, много изнасят и (не)постоянни лекции в местни университети. Ефекта е много много силен. Въпреки че не е оправил икономиката, все още, я поддържа значително.

    Защо българия има министър на емигрантите, но няма помощи за образовани емигранти или самоопределящи се такива, с образование и в данъкоплатска (и детеродна) възраст?

    Защо няма данъчни облекчения за иновации (вместо наказания за вече работещи компании с увеличаване на данъчната тежест)?

    ОтговорИзтриване
  4. "Израелската икономика е изключиетелно странна. Държава пустиня, няма на практика никаква вода. Единствената река се контролира от Йордания, в много крехък военно-политически баланс."

    В преди няколко броя на NG имаше статия за водата в Израел и нещата не седят съвсем така както ги казваш.

    ОтговорИзтриване
  5. Григор, не съм съгласен, че у нас не са се създавали модифицирани продукти. По-правилно е да се каже, че в момента нищо не се прави. Причините за това са комплексни и надали можем да ги изброим в един коментар. Нашето ГМО е било субсидирано до 1990, ако не се лъжа. Един от най-добрите ни специалисти в областта работи в чужбина и то много успешно. Колкото до Израел -Д е прав, нещата са много по различни. Израелците изживяха световната криза на три пъти, като през 2001 това доведе до големи съкращения особено в споменатия завод на Моторола. Действително тяхната икономика е с по-различна логика, защото те нямат природни ресурси, а имат неистова нужда от петрол. Нямат подходящи почви, но са лидери в износа на плодове и зеленчуци, кой знае колко техни домати сме изяли. Вие поне разбирате от технологии, ако не се лъжа преди 3 години те създадоха граждански модел на розетка - компютър с големината на контакт (така и се монтира) създаден за локални мрежи свързани със сървър. Всички ние консумираме множество техни продукти, но те идват от Турция и са в опаковки, на които пише made in… Колкото до образованието, то е на много високо ниво, адекватно на промените в заобикалящата ги среда и т.н. Здравеопазването им е на светлинни години и изпреварва като краен резултат Германски специализирани болници. Мога много да говоря по темата, защото чета много за близкия изток, но главното е-защо там е така, а тук не? Нали четем за скандали и корупция? Отговорът е, защото там мислят за хората! За тях те са най-важни и държавата се грижи ТЕ да успяват, да имат възможност да постигнат най-висок резултат. Имат слаби страни, но вътрешната и външната им политика е адекватна и последователна. Тук няма държавна политика, няма визия за бъдещето да не говорим за нещо по сериозно.

    ОтговорИзтриване
  6. Само си чешете езиците, което само по себе си не е лошо. На всички е ясно, че целта на занятието да се напълни бюджета за да има за харчене. Бойко и компания няма тепърва да се занимават с иновации и въобще не ги е еня. Това си е поредния данък. Важното е "келепир да има" както казва бай Ганя.

    ОтговорИзтриване
  7. АнонименAug 4, 2010 09:06 AM

    "намаляване на корпоративният данък с процент пропорционален на създадени нововъведения"

    "намаляване на осигуровките на хората, заети в иновационна дейност"

    "не изисква нови данъци."

    "не дава голяма възможност на чиновниците да искат преразпределят много и предвидими пари, с което да създава корупция"

    Не съм съгласен с това. Въвеждането на различни данъци за избрани компании води до същото, до което води и въвеждането на нов данък, който после се раздава на определени компании. Разликата е само във формулировката, а де факто става абсолютно същото - някои компании имат по-малка данъчна тежест от повечето си конкуренти, защото някой бюрократ е решил кои компании отговарят на условията за това. Това, че компанията правеща иновации ще печели повече от другите компании, които не правят иновации е достатъчен стимул за правене на иновации. Свободният пазар може да определя кое е полезна иновация и кое не е. Не може това да се прави от бюрократи.

    ОтговорИзтриване
  8. Аз се сблъсках с един факт при възприемането на категорията "иновация" от държавната ни администрация, който красноречиво говори защо има подобни идеи за облагане.
    Преди известно време проучвах възможностите за финансиране на стартиращ иновативен бизнес по програма Конкурентноспособност и се оказа, че задължително изискване е в новата компания да участва (като ръководител или собственик) хабилитирано лице, научен работник, който да е работил по темата на иновацията, видно от негови публикации, иначе нямало да мине.
    Изпитвам голямо уважение към научните работници в България, но скромното ми мнение е, че болшинството са свикнали да получават наготово пари без дейността им да е обвързана с конкретни резултати, носещи в крайна сметка възвръщаемост.
    Мисля, че идеята за тази "такса иновации" е в следствие на именно такова анти-бизнес мислене и създава предпоставки за нови корупционни схеми при разпределение на формирания фонд.

    ОтговорИзтриване