Противозаконно искане за достъп до данни от МВР

Пейо пише за противозаконно искане (постановление от МВР) за достъп до трафични данни, не базирано на правото, което законът им дава http://blog.peio.org/?p=5715

Празник на живота

Дядо ми почина преди няколко дни. Новината дойде малко като шок, тъй като всички ние бяхме свикнали да очакваме, че той ще бъде винаги около нас. Той бе в относително добро здраве и на 92 години.

Дядо ми не получаваше голяма пенсия. Но не му и трябваше. Най-голямата му мъка бе, че на стари години трябва да разчита на децата си, вместо те да разчитат на него. Той ни поддържаше, в нашето желание за успех. И не ни обвиняваше, че сме тръгнали да си търсим щастието по чужбина. Слушаше ни с интерес, разказите за живота, разказваше ни своите и се опитваше да помага както може.

Докато силите му стигаха обичаше да излиза сред природата и да ходи по планините. Обичаше и да работи. Намираше си работа, и работеше важни или маловажни неща цял живот. Не е имало и пет минути да стои без да прави нещо или да помага на някой.

Не знам дали има задгробен живот. Това вярване е за живите, а не за мъртвите. Както и всяко друго вярване, то изчезва в момента, в който починеш. Но дядо ми няма нужда от рай, ад, господ или каквото и да е. Неговият задгробен живот, това сме ние, тези, които е оставил, и тези, върху които е повлиял пряко или косвено. Всичко друго е приказка за малките деца, като Дядо Коледа.

Смъртта не е нещо задължително лошо. Без нея, нямаше да има място, еволюция, развитие и ресурси за живите (организми).

Какъв е смисълът на живота е грешен въпрос. Животът има много смисли. Много цели. Да го ограничаваш до само една, е извращение.

За това и аз не искам да приемам едно погребение като колосална драма. То трябва да бъде индикатор за влиянието на човешкият живот върху света. Колкото и малко да е това влияние, то е основополагащата причина ние да сме тук. Смъртта, не е просто задънен коловоз. Тя е празник на живота. Животът и влиянието, които си оставил след себе си. Живота, който продължава твоето дело, за да остави и той своят път след себе си.

За това и трябва да си жив, за да влияеш, понякога и без да се усещаш как. А не защото „самоубийството е грях“. И когато дойде и твоето време, не е нужно да се страхуваш. Защото и пет минути на земята, са имали своето значение.

Пак стари идеи за въвеждане на вероучение

Светият синод (а изглежда и министъра му приглася) отново натиска държавата да плаща на негови хора привличат децата към неговата религия (в държава, в която вероизповеданията са уж свободни, включително и правото да не вярваш), за сметка на данъкоплатеца, без значение каква религия изповядва той. Или поне това е написано косвено в тази статия тук news.ibox.bg/news/id_113235671

Няма нужда да коментирам, че съм против. Държавното училище е светско. Държавата поддържа равноправие между религиите, ако някой иска да преподава определена религиозна дейност, то тя трябва да бъде абсолютно свободно избираема, напълно отделена от часовете за нормалното училище (тоест да не се освобождава от други часове за да ходи на този),и според (подписаното) желание на родителите на съответното дете. Всичко извън това е пропаганда за сметка на данъкоплатеца. Доколкото знам, обучението по турски и подобни в някой региони минава точно по тази схема. Няма абсолютно никаква причина за преферираност на една или друга религия, или дисбаланс в правото да избираш да вярваш или не вярваш (тоест трябва да можеш да избереш и да не ходиш). В светско училище не трябва да има преферираност от никакъв тип. Ако някой иска религиозни училища да си ги направи и да си ги финансира за своя сметка, а не за сметка на данъкоплатеца.

За закона за сурогатното майчинство

Гледам едно предаване по Нова Телевизия, където се коментира филм на Мира Добрева за сурогатните майки, който ще бъде излъчен днес по-късно. г-жа Добрева спомена, че се готви закон за сурогатството, който щял да промени правилото признатата майка на детето да бъде тази, която е родила, а не чиито генетичен матерял се използва в полза на генетичният матерял. Законът в момента не защитавал от изнудване генетичните родители, изнудвани от сурогатните майки, какъвто случай вече имало. Обаче аз се замислих и смятам, че един такъв въпрос няма лесно решение. Има много и различни форми на бездетност и решаване на съответният въпрос, включително и нови технологии излизащи на пазара. Не може просто да се даде правото на генетичните родители, защото банките за сперма и даряванията на яйцеклетки създават риск за обратната форма на изнудване (каквато също се случва и се е случвала). Много по добре е да се определи сключване на документ, който прехвърля правото на майчинство преди медицинската интервенция, тъй като без нея не може да има сурогатна майка и това създава възможност на контрол. Но промяна на основното право според мен създава повече рискове, вместо да решава проблеми.