Котка расист

Java4ever Trailer

Нещо май не много коректно се оправдаваме пред Оли Рен за най-мазната пица

Дянков се оправдал пред ЕК за повишаването на бюджетният дефицит с необезпечени договори за близо 600 милиона лева, разбрах от новините днес в България. За това може да се прочете и тук. Но разходите нарастват с 2.1 милиарда лева? Тоест 1.5 милиарда лева трябва да бъдат оправдани по друг начин. От тях екстра разходите за тютюно производителите са само 116 милиона. Уж икономиката се подобрява, а бюджетният дефицит нараства. Малко се получава като според вица - социализъм, едно чувам, друго виждам (сещате ли се за оня дето бил на психолог и му обяснявал как чувал от телевизора как производството нараствало, нямало дефицит, а цената на млякото в магазина обаче се била покачвала, та едно чувал друго виждал. Доктора му казал, че това било класическо заболяване и се наричало социализъм).

Цялата държава е излязла на протест като едни гърци да плаче за държавната баница. Всички обвиняват Дянков, че не дава, от моите и твоите пари (защото това не са парите на държавата, нито парите на Дянков, това са моите и твоите пари, данъкоплатецо). Обаче аз данъкоплатеца обвинявам Дянков, че раздава моите пари без разрешение и взима заеми от мое име (дефицит). Защото в последната 130 годишна история на България май не сме имали толкова голям бюджет в абсолютна стойност оразмерен в реална световна валута. Никога в историята на България не е имало толкова пари за пенсии. Никога не е имало толкова пари за здравеопазване. Никога не е имало толкова много пари за МВР. Армията също получава повече от типично. Как през 2007-ма и през 2008-ма година парите са били ок, а сега са им малко? Някой бе сметнал че ако се съберат всички искания, ще надминат БВП. И сега данъчното бреме е достатъчно голямо над 42.3% от БВП се преразпределя от държавата (това са вашите данъци, сборни и косвени. Някой синдикалист ще се потупа по рунтавите буки и ще каже че имаме най-малкият корпоративен данък, но ще пропусне да каже, че имаме едно от най-високите ДДС-та), и то е едно от най-високите в ЕС. Тоест ние нямаме най-ниските, а имаме едни от най-високите данъци в Европа. Те няма на къде да нарастват. Ако се вдигне корпоративният, трябва да падне ДДС-то. Ако се вдигне здравеопазването, трябва да паднат социалните. За да дадат повече на някой, трябва да вземат от някой. За да има повече за МВР, трябва да се вземе от здравеопазване. За да има повече за пенсии, трябва да се вземе от образование. За да дадат 116 милиона нерегламентирани, по екстра изключение към изключението на ЕК, в противоречие на международните ни договори след 2007-ма година, на тютюнопроизводителите трябва да се вземе от някъд другаде. Бюджетният дефицит, това е заем наложен на мое име, взет от мое име. Това да имам 2 лева повече сега, значи да плащат 20 моите деца. Ние днес плащаме заради разхищенията на нашите родители. И сега мислим да заробим децата си ли?

И за това аз не съм доволен от Дянков. Трите най-големи по разходи министерства не само, че не съкращават, но дори увеличават разходите. Как така? Това означава всички останали министерства да съкратят още повече. И не мога да разбера коментари на някой, как постната пица била станала сух хлебец и вода. Не мога да си представя как когато към една постна пица се добавят 2.1 милиарда, тя става сух хлебец. Напротив, става една доволно мазна пица, за моя сметка. Най мазната в 130 годишната история на държавата.

Какво престъпление? Къде престъпление? Как престъпление? Новата идея за интернет цензура

Съгласно член 2 и член 4 на Конституцията на РБ, следва че едно престъпление съгласно Българското законодателство е престъпление, ако е извършено на територията на България, а съгласно член 5, и само след приемането на закон, който го определя като такова, но не и преди това. Така например въведеният със задна дата закон за задължителното три годишно здравно осигуряване може да изисква да плащате глоба и здравни осигуровки, но не може да ви определи като престъпник ако не го правите.

Интернет има обаче една ключова особеност. Не може да се определи лесно къде има извършено престъпление, тъй като не съществува понятие „територия на България“ и всяка държава има еднакво право там. В Интернет с изключение на много специфични случаи по-скоро действа международното право.

И нека разгледаме следният случай – България обявява нещо за престъпление, например да е написано някъде, че министър председателят е педал.

Кое всъщност обаче задължава престъплението, в кой съд трябва да бъде гледано то, и кого точно задължава?

Ако сайт публикуван на американска машина го казва, това нарушава ли Българското законодателство?

Нарушава ли законодателството, ако го гледа американец?

Нарушава ли законодателството, ако е публикувано на Българска машина, но го гледа американец?

Нарушава ли законодателството, ако е публикувано на американска машина, а го гледа Българин, но от чужбина?

Кой е виновен? Интернет доставчиците че позволяват трафика да се транспортира, без да знаят кой трафик какъв е? Този който чете, без да знае на какво е попаднал? Този, който е осигурил машина в чужбина, която да го поддържа, без да знае какво е качено? Или този, който е инициирал публикуването, но го е извършил от чужда територия – на чужда територия, където Българското законодателство не важи?

Ако България се оплаче, не може да свали съответната публикация, тъй като това е единствено доброволно решение на отсрещната страна. Не може да осъди инициатора, дори да успее да разбере кой е, тъй като той не е извършил престъпление на територията на държавата, не и според правилата на държавата където е извършил престъплението (екстрадиция вероятно няма да се случи), а ако е чужд гражданин, това изключително ще комплицира ситуацията.

При една такава ситуация, обаче мераците за някаква форма на цензуриране на Интернет пространството продължават.

И всичките са прикрити с добри намерения, но ефектът от тях е глобално лош. Определено не можем да кажем че сме в изключително лоша ситуация, която изисква непременно промяна в момента. Нито можем да докажем, че промяната с регулация ще има какъвто и да е положителен ефект, макар да гарантира отрицателни ефекти като разходи, полицейщина и отваряне на кутията на пандора за цензура.

Преди искахме да ограничим заради педофилията, после заради интелектуалната собственост, после заради мръсните коментари, после заради неплащания данък по отношение на хазарт. Сега новата идея е да се наложи цензура за да „не се нарушавало изискването за добро поведение в изборен период“.

Можете да прочетете мотивите тук в тази статия http://dnevnik.bg/bulgaria/2010/06/21/920651_izborniiat_kodeks_da_sledi_i_kampaniiata_v_internet/

Идеята е блогъри да бъдат подсъдни ако злепоставят кандидат. Да се забранят анонимни коментари за да може коментаторите да бъдат подсъдни и те (а си казал нещо по Интернет, а в затвора). Ще се следят социални мрежи като Twitter и Facebook. Третират се по отношение на задълженията си като медии, макар да нямат права като медии (защита на източниците на информация, което може да защити анонимни коментатори например, приоритет на общественият интерес и т.н.).

Не всичко е решено още, но аз не мисля, че трябва да го оставя така. Мисля че едни граждани на кандидат изборни длъжности трябва да са готови на повишен медиен интерес и публично оплюване, особено ако то е меродавно. И тъй като не може да се оцени дали може или не може да е меродавно, това се преценява само от обществото, ако искаш да бъдеш публична личност, това означава, че се оставяш на мнението на публиката. Налагането на ограничения върху мнението на публиката нарушава общественият интерес и дефакто създава цензура. Аз смятам че е по-добре да се премахнат ограниченията върху текущите медии, отколкото да се създават нови ограничения с разширен обхват. Затова и мотивировката и ефекта на обсъжданите промени никак не ми харесва и аз съм против тях.

Ето и мнението на Боян Юруков по въпроса - http://yurukov.net/blog/2010/06/21/idat-li-izbori-vsichki-blogyri-v-aresta/

(използвам и снимка от неговият пост)

Office 2010 е Office 2007 такъв какъвто трябваше да бъде преди години

Откакто преди време участвах в едни радио предавания за ИТ и се начух и нагледах на интересни случки предпочитам да ползвам само софтуер на моят компютър, за който да имам право. И може да звучи парадоксално за някой хора, но от години нямам и не ползвам нито един нелицензиран софтуер. За някой това може да значи, че ползвам само Линукс. И да, аз ползвам много линукс (Debian деривати като Ubuntu). Но имам и Windows. В днешно време трябва да си много залупен, за да ползваш кракнати или нелицензирани софтуери. Всеки комерсиален софтуер има своята безплатна алтернатива и за Windows. А да си купиш компютър без Windows към цената е все още някак си трудно. Аз ползвам легално много Microsoft-ски продукти, които употребявам за разработка към различни проекти, в които участвам. Лицензите съм си или закупил сам, или съм ги получил към проекта, или просто са безплатни (като Visual C++ Express, MS SQL Dev и т.н.). Поради това разполагам с Microsoft Office и го ползвам от години, за най-различни цели. Някой продукти използвам още от преди Microsoft да ги закупи (например използвам Visio още от 1996-та година, Groove към 1-2 години преди да бъдат закупени и т.н. и т.н.). Не винаги се случват хубави неща на закупените от Microsoft продукти. Изключително впечатляващото Visio Enterprise Edition вече не съществува, както и десетките продукти на трети страни, базирани на него. Това което ползвате сега е украсено (с нови икони), но изрязано (от функционалност). Инсталирах си Office 2010 за да видя какво ново има в него. Инсталирах безплатната Trial, да си поиграя. Месец по-късно ми предложиха от Microsoft България да изтествам продукта и да си напиша мнението, и любопитството ми взе превес, та се прежалих. Както се казва, Microsoft са като Исус, може ти да не ги обичаш много, но те за сметка на това те обичат. Получих легално копие от Office 2010 и то вече е прилежно инсталирано на скромният ми компютър. Приказвах за лицензите, за да обясня че всъщност не легалният лиценз ме привлече в предложението, а по-скоро чистото любопитство.

Това писание иде за цел да опише впечатленията ми от Office 2010.

Трябва да сложа тук един дисклеймър, че пиша нещата точно както ги виждам, съгласно вътрешното си усещане, без да фаворизирам поради случая нито продуктите на Microsoft, нито на трети страни. Редно е обаче да кажа, че аз не съм и враг на Microsoft, а само на отделни техни практики. На този свят има място за всичко, а тези продукти, в ИТ областта са инструменти. А всеки инструмент доколко е полезен зависи от това кой и колко добре го използва. Иначе разлики има, макар да извършват близки дейности. Има и нож и нож, като и кола и кола. Продуктите на Microsoft си има защо да бъдат достатъчно популярни, макар не малко значение за това да има и простата инерция от миналото, или чистият ефект на черната дупка – повече хора ги ползват, значи влияят на повече хора, и в резултат повече хора ги ползват. Трябва наистина да има сериозно сътресение и излагация за да се случи нещо, което да ги измести. Каквото реално бе Office 2007.

За Office 2007 се говореше като за революция. Чисто нов интерфейс, чисто нов файлов формат. Но на фона на предните офисни продукти на Microsoft е безспорно, че Windows Vista и Office 2007 се представяха слабо. Триковете които компанията прилагаше за да изкарва че продава много, не можеха да заблудят никой, а безкрайните и резонни оплаквания от продуктите по интернет им създаде такъв ореол, че по-късно, когато проблемите започнаха да се поизчистват, вече нямаше как да се компенсира лошата марка и инерцията. За това и Windows 7, който наистина няма кой знае колко сериозно нови неща, и е базиран на същият код като Vista (дори интерфейса не е чак толкоа променен) но с оправени проблеми и пооптимизиран (kernel-а е значително съкратен), както и с приложена топла вода (например dynamic ticking), която други операционни системи (Линукс) ползват от години (над 5), бе толкова успешен. Хората висящи на XP и твърдо неискащи да минат към злата Виста, просто скочиха на Windows 7 като спасение, притиснати от макар и неуспешните опити на Microsoft да прекратят поддръжката на старата, но славна, операционна система. Същият проблем имат Microsoft с Office 2007. Той е изключително тромав. Интерфейса му бе проблематичен. Бъговете титанични. Новият файлов формат хаотичен и неразбираем. Поддръжката пък на по-старите файлови формати от старите офиси, пък бе по-зле отколкото на алтернативни продукти от трети производители. Спомням си как аз се “downgrade“-вах до Office 2000 за да мога да си чета въобще документите. Да не говорим за заеманото дисково пространство, памет и CPU ресурси. Конвертирането на една стара презентация пък отнемаше 20 минути на тогавашният ми компютър. Новият му интерфейс бе изключително изключително грозен, но за сметка на това неергономичен (трябва да правиш повече движения за същото действие, част от shortcut-ите пък бяха премахнати), и заемащ огромна част от екрана, загубена за работа и разработка. Единственото наистина добро нещо в Office 2007 бе Outlook, който просто бе един буквално нов продукт. И по стабилност, и по бързодействие, и по опериране с голяма поща (тук е редно да кажа, че никога не съм имал по малко от 9GB pst/ost файл), и по функционалност за колаборация, и по време за “recovery” на счупен mailbox.

Та за Microsoft новият Office 2010 е нещото, което трябва да направи това което направи Windows 7 за Windows Vista – обръщане на общественото мнение в по-положително. В този смисъл са насочени и маркетинговите усилия на компанията. В този смисъл дори и аз пиша моето писание. И ми е любопитно да видя, дали наистина ще бъде постигнат успех.

Редно е да отбележа какво аз гледам в един инструмент, който аз употребявам. Тъй като май все още съм в правата вяра, аз търся в инструментите възможността да си свършвам работата ефективно, и да ги рекомбинирам в още по ефективни инструменти. За това и все още нямам GayPhone, GayPad или GayBook. Просто красотата не ме интересува. Предпочитам нещо грозно и ефективно, пред красиво и ограничено. Което ми напомня, че бъзикахме един приятел обърнал компютърната резба, че трябва да си вземе фланелка с надпис „Това че имам gayphone, gaypad или gaybook не ме прави гей! Поне не и първият път“.

Та аз за съжаление пътувам доста. Поне 1/3 от годината я изкарвам на път. А с годините, одъртявам, надебелявам и оплешивявам. За това предпочитам да ползвам мобилни компютри, които са по-малки и по-леки. Не искам супер бързи процесори. Аз правя предимно документи, работя с интернет, или програмирам и работя на бързи машини отдалечено, с клиент-сървърски или терминални програми. Така и компютъра с който съм в момента тежи около килограм, има относително нормална по размер клавиатура, но дисплея му е малък, с малка разделителна способност, а процесора му е декоративен (като пусна една компилация, която нормално отнема няколко секунди на нормален компютър тук заминава към половин час). Той в началото бе с Windows Vista. Едно голямо, но скрито качество на Windows Vista е, че тя някак си успява да скрие разликите межу производителността на компютрите. Тя просто работи еднакво бавно на всичко. Що псувни са изнесли индииските програмисти, програмирали я, за великите идеи напрограмирани с краката си, тъй като ръцете им са били заети да държат фалафели и корми натъпкани с кумин. Но се сдобих с безплатен (от програмата на производителя) ъпгрейд до Windows 7 и се родих. Това е Vista-та такава каквато трябваше да бъде преди 5 години оправяния на бъгове. Батерията ми вече изкарва 7 часа. Много добре.

Като следствие от начина ми на работа и компютъра, аз се интересувам от възможността да правя изключително колаборация. Разполагам и с 25GB пощенска кутия (всъщност 200GB пощенска кутия с 25GB поща, с около 400000 писма в нея, архив за 3 години назад – аз изключително много ползвам поща, имам и над 10 пощенски кутии). Искам да имам мобилност и ефективност. Работя с повечето хора и по повечето проекти отдалечено. Малкият ми екран изисква изключително ефективно използване на визуалното пространство. Както казах - всички красоти не ме интересуват. Искам да виждам какво пиша. Постоянната ми мобилност не ми позволява да ползвам мишка (нищо че имам Bluetooth такава), просто защото няма повърхност, на която да я сложа. Нямам външен дисплей, няма как да си го возя постоянно в самолета или влака.

Това бяха и стартовите ми условности при първото пускане на Office 2010.

Първите ми впечатления са следните – нищо наистина видимо ново (малко като с Windows 7) на пръв поглед.

Очаквах Office 2010 да бъде по-бърз от Office 2007. Но той не е. Няколко базови теста показаха, че дори на места е по-бавен (много големи файлове с много ембеднати компоненти). Особено Outlook 2010 е осезаемо по-бавен във всички операции, особено моята 25Gb поща. Дори се зарежда по бавно от Office 2007 (разликата понякога е в 5-10 секунди), който бе впечатляващо бавен спрямо по-предната си версия. Някак си въпреки че компютрите все още се разбързват, и вече работим със SSD дискове, със скорост на четене и запис от 200MB/sec, някак си нашите любими програмисти успяват да ни изненадат отново и отново всеки път. Outlook 2010 изчита индексите на пощата ми (при създаден на ново, за всеки случай, от нулата ost файл, чисто ново изтегляне на пощата от сървър, което също отне неопределено дълго време) буквално десетки секунди по-бавно отколкото Outlook 2007. Но това което ме порази бе, че „бавнотията“ не му пречи. Microsoft са се постарали доста, да я прикрият зад трикове. Например сплаш скриина (прозорчено показвано при старт) е анимирано и с плаващи полу тонове. Това ти задържа погледа, и не усещаш как изчезват няколко секунди, без да си се усетил в скука. Все повече неща в интерфейса не са блокиращи. Спомням си едно време (Office 2000) като отвориш меню и не просто Word-а ти блокираше, но всички други отворени продукти от Microsoft забиваха, докато не приключиш с това меню. Блокирането бе в споделен DLL. В Office 2007 бе направено много, но не достатъчно да се премахнат тези блокировки. Изскачането на Popup (например при някой аларми на Outlook) блокираше всички офиси. Като кликнеш по меню пък събитието се случваше след осезаемо време, ако чакаше някоя по тежка операция (примерно при тегленето на голяма поща) да приключи. Това е най-пряко видимата новост за мен в Office 2010. Блокировките са значително премахнати. Повечето от менютата, и нищо от Ribbon-а (оная огромна, грозна и досадна лента с иконки за кликане с мишка) не блокират вече. Масивно многонишкова реализация, която създава впечатлението, че всичко хвърчи на пушка, докато отзад основният локомотив се мъчи да извлачи моят 25GB ost файл с поща. Което като се замисля по ми приляга отколкото бе преди. Преди бе досадно блокиращо. За това му пиша плюс, макар производителността да е видимо спаднала на места.

Също така е редно да отбележа, че не заема много повече памет отколкото Office 2007. Нито съществено много повече място на диска. Това определено си е плюс. Само 1GB памет за Outlook и 200-300MB памет базов старт за Word при моите особености.

Отделно вече има и 64 битова версия на Office 2010, което значи, че няма да минава през 32 битовият Wrapper ако имате 64-битова операционна система, и ще работи и реагира мъничко по-бързо, неусетно почти.

Ужасната лента Ribbon е още тук. Идеята да се замени поредицата от менюта и под менюта, с лента с иконки при Office 2007 на пръв поглед изглежда добра. Тя позволява на хора с таблети и мазни пръсти да оставят пръстови отпечатъци по екраните си, и да избират някоя опция по-лесно. Разбира се, няма достатъчно място за достатъчно големи икони за дебели мазни пръсти, така че лентата е направена сякаш да се досеща при какви обстоятелства какво би натиснал. Но извън облагодетелстваните хора с таблети, лентата чупи старата идея със short cut-ите (от клавиатурата), както и всъщност изисква повече движения за хората все още опериращи с мишка. Така вместо да скъси времето, тя го увеличава и усложнява работата на хората, без тъч дисплеи. Скромен опит да се постигне хем това в онова, хем душата в рая, бе въведената втора идея, като правиш някакво действие то контекстно зависимото меню на мишката (и малък pop-up) да ти показва отгоре най-вероятните операции за извършване (определени статично). Разбира се, то никога не познаваше. Отделно лентата заемаше една четвърт от целият дисплей и убиваше мястото за работа. Всичко това постави за мен Ribbon-а на равно с кламера (спомняте ли си оня кламер от по-старият офис, който всеки искаше да застреля, та на края Microsoft се принудиха да го застрелят те).

Та Ribbon-а е тук. Неприятно. Но мааалко са се постарали да го пооправят. Огромният, кръгъл и нескриваем бутон, който заместваше липсващите по лентата менюта, вече го няма. Голяма победа за световната демокрация. Малките бутончета с кратки функции, които можехте да си поставяте сами, за вече тук за постоянно и е много лесно да изберете кои да се виждат и кои не. Иконките в Ribbon-а са оптимизирани. Отделно може да се крие (то и преди можеше, ама искаше двоен клик, сега има малка иконка, която направо те подканя да я кликнеш и да се оттървеш) лесно, и има по интелигентен алгортъм кога да се показва, когато си преценил да е скрит по подразбиране. Всичко това оптимизира екранното пространство по-добре. Вече в най-лошият случай губя само 20% от дисплея, а не 25%. Може да изглежда малко, но е в правилна посока. Някъде към Office 2020, може вече напълно да са го оправили.

Определено вече по-лесно се достъпват функциите, които нямат своя иконка в Ribbon-а. Преди си беше направо визш пилотаж да стигнеш до сравнително употребявани неща, като page setup, document properties, versioning, опции и подобни. Сега се стига по лесно до така нареченото Backstage view, а менютата са подредени по по-логичен начин.

Една ключова новост, която не очаквах, са поправките по Copy & Paste. От една страна работят сякаш по-бързо, от друга има Preview както и по-лесен достъп до предни версии на Paste-вани документи, както и по универсализиран Paste, кадето можете да избирате какво точно искате да копирате (форматировка, данни, обекти, или всичко). Сега е сякаш доста по-лесно да видиш и да избереш какво искаш да направиш там.

Копирани са сякаш и някой функционалности от OpenOffice (много ме впечатляваха вградените възможности за редактиране на изображения, както и конвертиране и създаване на 2D и 3D графики и компоненти), вече имаме по-богато управление и редактиране на изборажения, включително paste-нати в документа, което значително съкращава усилията и необходимостта от използване на външни инструменти. Спомням си с колко зор съм нагласял някой картинки за докуентите на майка ми, та сега поне подобни операции би следвало да мога да правя значително по-лесно. По хубаво се работи със специални фонтове и графични букви. Вече може лесно да се вкарват и Screenshots в документа, не че и преди бе трудно (ctrl+printscreen и после ctrl+v). Търсенето е също с нови опции, и сякаш по красиво, и по лесно за неопитни, но затрудняващо свикналите като мен с предишната версия.

В Excel видях само някой леки подобрения по 3D chart-овете, които аз обичам много да ползвам, както и едни мънички нови чартове, които заемат само една единствена клетка, но са много удобни за дребни илюстрации. За Excel ще има и плъгин за да поддържа много големи таблици през SQL сървър (не че и преди не можеше да стане с ODBC connection), по по-ефективен начин.

Новото за мен в PowerPoint-а е повечето възможности за опериране с Video. Всъщност и преди можеше да се прави, но изискваше повече опит и познания за продукта. Сега е значително улеснено с вградени функции за редактиране, рязане, управление на play-ването, и т.н. Можете дори да вкарвате видео което идва от Web сайт, като YouTube, като пейстнете „embed” кода.

OneNote още не съм го тествал. Винаги съм обичал и ползвал леки приложения за целта, а този продукт бе огромен, тежък и искаше 1GB памет за Office 2007. Трябва да съм в дзен състояние, за да ми дойде мерак да го пробвам пак.

Няколко неща ми направиха впечатление в Outlook 2010. Първо относително по излъсканият интерфейс, и Ribbon-а тук (о ужас). По подредените менюта, криещи обаче старите опции. По удобната за частично или пълно скриване лява лента, която отнемаше прекалено много от дисплея ми преди. Досадните редове с графични shortcut-и вече ги няма, rest in peace. Истински threads вече имаме в пощата. Винаги съм искал за outlook, но никога не съм имал. Такива имаше в Eudora, има в Yahoo Mail, частично в Gmail, има в Mozilla Thunderburd, или Evolution, пълни threads имаше и в Lotus Mail, но нямаше в Outlook до сега (имаше едни глупави и неточни групирания). Сега “Show by Conversation” прави това лесно, и може да се пусне с един клик на всички фолдъри.

По принцип силата на Outlook е в интеграцията му с Exchange. Това аз още не съм изтествал. Но мога да кажа, че стабилното теглене на информация в background и избора дали да теглиш само headers, header и после данни или всичко, е значително по скрито и усложнено. Махнали са и лесният контрол върху това как да ти изглеждат попъпите, но пък са ги пооправили да не са толкова досадни.

Толкоз за сега. След няколко дни повече. Искам да поизползвам продукта няколко дни за да тествам колаборационните и online възможности, календари, задачи, бележки, тракване, интеграция със социални мрежи и online sharing сайтове.

Като цяло, ми се струва, че е много по изчистен от Office 2007, и реагира по-пъргаво, въпреки че не е по-бърз. Много дефекти, особено с интерфейса са оправени. Но още не мога да усетя нещо революционно. Въпреки всичко мога да кажа за този продукт същото, каквото казах и за Windows 7 (това е Вистата, такава каквато трябваше да бъде преди 4-5 години), това е Office такъв какъвто бих искал да беше Office 2007 преди 4-5 години.

И един важен коментар за министъра на държавната администрация (по съвместителство в това правителство), финансите и икономиката – от последният си сървис пак Office 2007 поддържа Open Document Format, тоест наистина отворен и сертифициран от ISO документен формат. Office 2007 го поддържа добре и за четене и за писане (знаете че ISO сертифицираният .docx формат на Microsoft не се поддържа от Office 2007, и не е още ясно дали се поддържа от Office 2010). Същото е запазено и дори работи много по ефективно и качествено в Office 2010. Повече от половината от държавите в ЕС вече са преминали на публикуване на държавните документи в отворени формати (това може да означава ISO .docx или .odp/.odw или подобни, но не и старите и не поддържани добре дори от Microsoft .doc и .xls, или Office 2007 .docx/.xlsx). Няма значение дали ползвате продукти на Microsoft или не, време е вече да преминете и вие на отворени файлови формати, Microsoft ги поддържа при това добре от около 3-4 години. И за да ви подкокоросам допълнително, Евроинституциите също преминават към такива вече формати (според изявление на ресорният комисар). Някой ден ще се сетите и вие.

Футболът е гей

Повечето хора сред IT средите не гледат много футбол. Замислял съм се по въпроса, но ясен отговор няма. Предполагам, че това е в следствие на това, че си имаме по-интересни занимания или, че обичаме логиката и причинно следствената връзка, а такава във футбола трудно се намира. Като работещ в IT и аз не гледам особено много футбол. За това и се впечатлявам, когато „другите“ се вживяват особено много в това. Не казвам, че никога не гледам футбол. Или че той си няма своите качества. И не мога да не отбележа, че заснемането на футболни мачове особено на това световно първенство е с такова изключително качество, каквото няма да намерите при снимките и регенерираните с компютър кадри дори на филми като Аватар, пък камо ли за събития, които се случват в реално време. Но за мен футболът е скучен. Неприятно шумен. И някакви чичковци те надъхват да очакваш чудо, а ти гледаш как футболистите подтичкват и без много зор си подритват един зелник. Жените уж харесвали футболистите, ама не гледали много футбол, та не ми стана ясна връзката. А и ако се вгледаш в играчите, виждаш кентавърски конски телосложения, комбинирани с конски физиономии, и вероятно с конско разумни дискусии на някакъв неразбран език, цвилене прекомерно умесено с псувни. Странно ми е как би харесвал свиващи сърцето на всеки доктор прекомерно развити мускули на краката, комбинирани със слабо развито горно телосложение и динозавърско мънички ръчички, страдащи от професионални заболявания характерни за 60-70 годишни на 25, дори повече отколкото хората от IT средите. Футболистите получавали големи заплати, не знам дали това обяснява факта, но аз смятам, че това е справедливо, защото като футболист се изтъркваш бързо, и после няма много какво да правиш цял живот извън футболните среди. Някой се опитват да стават кметове, но с посредствен успех. Разбира се, всеки е свободен да си харесва каквото си иска, но аз не мога да се оттърва от усещането, че гледам полу-хора полу-коне (кентаври) в много отношения. И това не ме притеснява. Тъй като аз съм избрал за себе си да не гледам футбол, и дори много харесвам когато дават мачове, защото навън типично става много тихо и мога да се разхождам на спокойствие. Това разбира се, изключва моят квартал, където живеят прекалено много полицаи и военни, и при всяка емоция стрелят напосоки. Там не е безопасно. Спомням си с умиление, дето един така уцели по погрешка балконът на съсед, който му отвърна, и станахме свидетели на балконски Бейрут. А пък някакъв го уби падащ куршум. Или пък оня пиян военен дето стреляше по прозореца си нощем за да го чуела жена му и да му отвори. Или пък историята за пияницата, строил китайците от китайският ресторант с пистолета си, и ги карал да му пеят националният химн. Спомени, спомени.

Тъй като се намирам за малко във Великобритания незнайно защо си мислех, че като дават мачове навън ще е тихо и спокойно, като у нас. Излизаме така веднъж и що да видим, дават мач а хората обикалят по улиците с футболни фланелки, пеят, пият и се бият. С течение на времето и внимателни наблюдения върху познати и непознати местни аборигени, стигнах до следният извод:

Футбола няма никакво значение. Хората във Великобритания го използват просто като извинение за да се напият.

Тук има барове, където хората отиват само да гледат футбол. Неправилно се изказах, повечето барове са такива. Има телевизори и алкохол. В много предлагат и храна, но един път като си поисках отключваха сейфа за да извадят едни фъстъци, така че това според мен е измама заради лицензията. И въпреки, че баровете са претъпкани, вътре, където са телевизорите е доволно празно. Всички висят отвън. Човек би рекъл „туй е тъй, понеже те искат (като виетнамците) да пусят“, но повечето не пушат. Нито говорят с някой пушач. Просто взимат бирата и лягат на тротоара викайки. Или се събират с някой непознат прегръщат се и започват викайки да обикалят по улицата. Футбола никой не го гледа. Само от време на време, като по развален телефон някой от далеч пита бармана „какъв е резултата“, след което се провиква на улицата да го каже и да последва нова серия бира и викане. В UK хората си тръгват от работа рано. Не им се работи. Не са като нас от IT средите, дето почваме някъде около 11 преди обяд и приключваме около 4 през нощта.

Но когато има мач, си ходят дори по-рано, или както казваше Адриано Чилентано „драги колеги, извинявам се че закъснях, но ще ви се реванширам като си тръгна по-рано“. Тичат от работа, директно в бара, където се срещат с някой (или няколко) непознат, пият, обсъждат мача без да го гледат, и завършват вечерта лежейки разгърдени в несвяст на някоя улица, като преди това са се или били, или прегръщали с други мъже, пеейки.

Един такъв бар, който знам, е „синият бар“. Който ужасно много ми заприлича на „Синята стрида“ (Blue oyster) от Полицейска Академия I. Не можах да се оттърва от усещането, че там трябва да се събират само Bear gays (мъжествено изглеждащи, в смисъл с бирени кореми, гейове).

И ако се замислиш, футболната култура е прекалено гей. Алкохолна гей култура (да ме извиняват хомосексуалните, ама тук си говорим за тип култура). Жени почти не участват. Дори проститутките се оплакват, че бизнеса им спада по време на световно. Мъже се събират с непознати да се прегръщат, скачат, пият и пеят. Понякога влизат в още по-близки контакти, показани ни от класическата борба, която от всякъде си е гей. Даже мернах по телевизора, някой си вкара гол, и си свали тениската, тичайки гол, докато поне петима други мъжаги го гонеха, и като го настигнаха го събориха, наскачаха му, и почнаха да го целуват (друго ако е имало, бе цензурирано), това не е ли гей? Дори думата гол, значи гол мъж, а? Освен това всички знаем, че „съдията е педерас“. Кой знае пък какво става в съблекалните, бая слухове текат по жълтите вестници за това.

И ако някой не е убеден още, нека обсъдим гей приказките, които си разказват нежно играчите в играта. Викат си „педерас“. Показват си среден пръст. Ходят да се блъскат по коремите. Викат си „ще те скъсам“, „ще те чукам“, понякога дори се говори за ганг-банг, с роднините на партньора, най-вече майка му. Раздават си картончета, с телефонните си номера. Разменят си фланелки, да си дишат потта. Гонят топките, като извинение.

И зрителите попиват. След което заминават да се прегръщат и те, пият и пеят с куп непознати от същия пол в парка, и да обръщат пейки, крещейки за себе си, и за всичкият останал свят, че са педераси. А алкохолната и презервативната индустрия пребидва.

Ето и малко клипче за двама от IT попаднали на футболен мач - http://www.youtube.com/watch?v=f27IqVo5-Oc

Как СУ се хвали?

Как се казваше на студентка в СУ? Супичка. За този виц се сетих, четейки тази статия тук - http://news.ibox.bg/news/id_628260071

Извън всичко друго за коментиране вътре, просто няма как да не отбележа, че винаги когато някой от СУ реши да си похвали университета, изказва една такава похвала, че да изглежда хем тържествено, хем същевременно да не носи никаква стойност. Не знам защо е така, но винаги така става. И този път също:

атака срещу, за съжаление, единственият видим в европейското пространство широко профилен български университет

Така изказано просто няма смисъл. СУ е практически по инерция, почти единственият останал голям широкопрофилен Български университет в България. Същото значение можеше да има и изречението "единиственият видим в София широкопрофилен български университет". Или "единственият видим в Лозенец широкопрофилен Български университет". Как беше приказката - умря циганката дето ме хвалеше, та за това не ме бива много да я замествам.

Глобул гонят част от абонатите си

Глобул май са решили да въведат така на входящи обаждания (май противоречи на ЕС правилата) за абонатите закъсняващи с плащанията си. Поне това се чете тук:

http://blog.bogomil.info/3580

и тук

http://www.mobilebulgaria.com/forum/read.php?cat_id=1&parent_id=285875&view=1&forum_orderbyparam=0&offset=2

Не знам какво да кажа повече, освен че в държава със свободен телекомуникационен пазар (а България се води такава), със свободна конкуренция, и с портабилност на номерата, потребителите имат правото да отговорят като си сменят оператора.

А законността на една такава тарифа, ще се реши на едно друго бойно поле.