Що за глупост! Търговският регистър става платен?

Търговският регистър да бъде платен предлага министър. Оправданието - да можело да се проследява, кой е чел информацията за да може да се проследяват измами. Добро намерение. Но измислено ужасно. Според новата идея щяло да се иска - такса + електронен подпис, такса + кредитна карта или такса + лична карта на място. Нека не влизам в коментари защо търговският регистър трябва да си остане публичен и с анонимен достъп както е сега. Определено смятам, че това трябва да се запази. Но дори да решим да удовлетворим желанието за записи на интереса към данните (което е изключително спорно!!), аз не мога да си обясня таксата, която е екстра пречка и ограничение към достъпа, до който по правило и идея трябва да има достъп АБСОЛЮТНО ВСЕКИ ГРАЖДАНИН, КОЛКОТО СИ ИСКА! Дефакто слагането на такса, или изискването на кредитна карта поставя възрастов ценз, който е в голяма степен неконституционен. А и не мога да разбера защо просто да не се иска електронен подпис, кредитна карта (евентуално за чужденците), но само за верификация (необходимо е само да се прави оторизация на 0 лева, освобождаема след 24 часа), и лична карта при директен достъп? Това очевидно постига същата проследимост като в предложението на министерството (тъй като мерките са същите), но липсва един много важен компонент - таксата!

МВР издирва Mac Adr.: 255.255.255.192

Това просто не знам как да го коментирам. То говори само за себе си. За незапознатите търсеното число е записано като IPv4 мрежова маска (която е конфигурационен атрибут а не идентификатор), но е написано Mac Adr. (с правописна грешка, трябва да е Mac Addr.). Днес тази снимка се разхожда из ефира. Кой знае колко други подобни заявки има. Отделно не ми се струва да виждам законно изискуемото съдебно разрешение, така че това изглежда нарушение на ЗЕС. Включително че точката не предполага достъп до трафична информаци. А ако началникът е оторизиран от министъра (да даде спешно разрешение, 24 часа преди разрешение на съдия за да предотврати ново тежко престъпление), това е нарушение на няколко правилника. Радвайте се.

Новите БДС стандарти няма да проработят

Въведе се БДС стандарт за месни и млечни продукти с цел да може чрез етикет да се различават продуктите направени "от месо" и "мляко". Министъра прокламира големите усилия направени по въпроса. Част от рекламата е, че ще бъдем зарадвани с удвоена цена на продуктите носещи БДС стандарт и съответните марки.
Това действие бе направено очевидно под натиск и заплаха от производителите на хранителни продукти за стачки. Надеждата бе, че така ще се повишат изкупните цени.
И аз не съм против идеята. Но е безспорно, че тя няма да проработи.
Вкусовите разлики между БДС продукт и не БДС продукт ще бъдат минимални и в голяма степен неосезаеми за масовият потребител. Неупотребата на компоненти с по-висока трайност (консервантите), може да намалят рискът от рак на стомаха, но същевременно ще намалят трайността на продуктите значително и ще увеличат рискът от инфекциозни заболявания. Същевременно разходът на търговците ще се повиши тъй като едни по-скъпи продукти ще имат по малка трайност и ще се купуват по-малко (поради цената и разпределението на съотношението цена/среден доход). Ясно е, че кайма от 8лв за 200 грама би означавала 160-200 лв месечен разход при нормално разпределение (съгласно предположението заложено в потребителската кошница на НСИ) и е ясно, че според разпределението на доходите на глава от население, потребителски групи като малцинства, пенсионери, самотни родители и въобще всички групи с по-ниски доходи ще останат извън потребителите на тези продукти. Дори тези, които могат да си го позволят ще закупят по-евтините продукти, след като установят че няма толкова голяма вкусова разлика, че да си заслужава удвоената цена.
В резултат цялото това усилие вероятно ще покачи леко качеството на нормалните продукти (заради потенциалната конкуренция на БДС стандарта), но надали ще повиши изкупната цена или да създаде реално обемен пазар за БДС продукти.
Единственото нещо, което има отношение към количеството продадени продукти е съотношението между покупателна способност и цена. Вдигането на цената не подобрява съотношението, влошава го. Другите продукти не могат да бъдат забранени, поне докато и България е член на ЕС (което пък е условие за да могат земеделците да получават помощи, така че не може хем това в онова, хем душата в рая). И потребителят е свободен в избора си, който той го прави единствено и само в свой интерес (а не интереса на търговците и производителите). Нещо повече, дори държавни учереждения не могат да купуват продукти произведени само по БДС стандарта, тъй като ще подлежат на съд.
Единственото решаване на ребуса, което би подобрило оборотите на производителите, и следователно изкупната цена е при запазване нивото на разходите им (да не кажем намаляването им), да се повиши покупателната способност на населението (или да се повиши производителността им за същите разходи).
Така че вместо да стачкуват да по-високи изкупни цени или да стачкуват за БДС стандарти, производителите трябва да стачкуват за мерки, които ще повишат растежа на икономиката - например премахване на бюджетният дефицит, здравна реформа, намаляване на лицензиите и лицензионните режими, реализиране на изцяло електронно взаимодействие на държавата с гражданите, обслужване на едно гише, намаляване на преразпределянето на БВП от държавата, либерализация и подобни.

Пак ни заплашват със стачки фермерите

Чета статия тук за заплаха за стачки отправена от биволовъдите за "стачки по страшни от тези в Гърция" ако цитирам "цената не се стабилизира ..." на драматично по-скъпа отколкото е (тоест купувачите не решат да купуват по-скъпо), а според по подробната статия тук, и ако държавата не "отпусне нови кредити" (което май е забранено като помощ) и не разсрочи старите кредити за последните 2-3 години, неопределено (което пак е забранено, и би било намеса във финансовият пазар).
Асоциацията с Гърция не е случайна. Абсолютно същите искания имаха Гръцките фермери в последните 2 години, затваряйки със стачки нашата граница. Това което биволовъдите вероятно пропускат, е че тези искания не бяха изпълнени, и стачките бяха като цяло неуспешни.

И на мен ми се ще една асоциация с Гърция. Ще ми се да имаме достатъчно твърдо правителство, като Гръцкото, което да прави тежки реформи, когато има нужда от тях, за да спаси държавата, въпреки че те може да са неприятни и да бъдат посрещани на нож от определени сектори.

Ето наример сегашната стачка в Гърция е най-страшната поне за последните над 30 години. Никога до сега не е имало стачка по време на туристически сезон. Никога стачка не е засягала болници и стратегически обекти. Никога тя не е застрашавала или е целяла застрашаването пряко живота на някой. Но сега това не е така. Гръцките превозвачи се радваха на един от малкото запазени монополи в транспортирането на стоки в ЕС, в противоречие на общностните правила. Това създаваше мафиотски зависимости, рекет, и свръх оскъпяване на услугата, по подобие на транспортният синдикат в САЩ преди години. Както и Български превозвачи се оплакваха от статуквото от много време. Едно от ключовите изисквания на МВФ и ЕК бе това да се промени. И в резултат се появи проектозакон, който е далеч по-мек отколкото бе първоначалната му цел. Но предизвика очаквани протести. Които правителството си мислеше, че ще пресече чрез законът за гражданската мобилизация (какъвто определено е необходимо да има и у нас), но шофьорите отказаха да го изпълнят (на кой да угодят - на шефа си или на държавата), с което станаха закононарушители. И след като правителството включи армията в транспортните дейности, с цел спасяване на туристическият сезон (генериращ над 20% от БВП-то), както и премахването на риска за болници, училища и други, заплашващи пряко живота на гражданите, стачкуващите шофьори започнаха открито да нападат армейски камиони!?! Това вече е значително прескачане на границата между защитаването на правата си, и извършването на престъпление. Но Гръцкото правителство не отстъпва, и полиция и армия охраняват вече превозите постоянно, отъждествявайки нападателните стачкуващи директно на хайдуци. И лично на мен много би ми се щяло, нашето правителство да бъде толкова смело и енергично, когато трябва да постъпи правилно, срещу рекета на определени хора.

Защото е много трудно да се оцени кой е по прав - бедната баба да си купува евтино мляко, или фермера, че не може да го произведе евтино.

Обаче от макро гледна точка е ясно, че нарастването на помощите не решава проблема, тъй като той е друг и е фокусиран на друго място. В резултат помощите нарастват и нарастват експоненциално, тъй като те третират ефекта (слабата пазарна ефективност, компенсирайки ниският приход на производителя), но не решават проблема (подобряването на ефективността, за да има по-висок доход). Те се превръщат в заместител, на производството и ефективността, и стават реално форма на социална помощ. Подпомаганите не им е изгодно да полагат усилия да подобрят продукцията си, тъй като останалата част от обществото ще им компенсира разликата така или иначе.
И това е видимо в цялата ЕС. Бе видимо и в Австралия, преди помощите да бъдат напълно премахнати, от което хранителнопроизводителната индустрия драматично се подобри. Отделно някой от исканията у нас (както и в Гърция) директно нарушават общностните правила, следователно не могат да бъдат и изпълнени.

И на твърдящите че така умира Българското земеделие, с което е засегната важна индустрия за държавата, нека да отбележа следното:

Българското земеделие и хранителна промишленост произвежда общо под 7.5% от БВП, от които е еквивалентно на 3.4 милиарда долара. Но това е илюзорно, тъй като над 1/3 от тях всъщност идват от директни преки помощи, а друга 1/3 идва от индиректни помощи. Броят на заетите в отрасъла също е 7.5% от работещите. Но реално произведеното БВП е значително по-малко, като се извадят помощите, които са вид отнемане на БВП от друга част от икономиката (тъй като голяма част от помощите се реализира локално, а всички те се кредитират локално). Като човек направи една калкулация, дори да закрием 100% от индустрията, това няма да афектира икономиката, тъй като социалните помощи ще ни струват по-малко отколкото сегашните директни помощи, а тези хора, които си намерят работа в други отрасли ще започнат да произвеждат по ефективно БВП. Отделно икономическият растеж в останалата част на икономиката ще бъде по-голям отколкото сборната загуба, и реално дългосрочният растеж ще се ускори, а сборният положителен ефект за икономиката в рамките само на 5 години ще бъде значителен.
Това разбира се е само в най-груби сметки. Най-важното качество на земеделието, е че все още е стратегически отрасъл (в много отношения). И за сега това не е оспорвано от никой. Но безспорно трябва да се отбележи, че тази индустрия е в дълг на останалата част от обществото, а не то да е в дълг на нея, както стачкуващите се опитват да определят. Следователно нека се придържаме към общностните правила и да не убиваме работещото в полза на спасяването на неработещото. Ако едно е сигурно, то е че фермерско кремиковци не ни трябва.